Kak ви предложиха брак?

Като видя   

Не са ми предлагали 

 Има време... 

Бяхме скорошни гаджета.На Витоша в колата се развива действието.Отиде до багажника,взе една тел и ми я уви на пръста.Аз му се изсмях-развалих романтиката.Той каза,че тази телчица ще я замени с пръстен.Естествено н е повярвах.
На другата сутрин/понеже остана да спи в нас/-като се събудих на пръста ми имаше една златна красива халка...а мъжа до мен го нямаше.
Но умрях от щастие.

аз предложих. на шега при това. той каза, че идеята не го дразни 
не беше романтично. беше естествено на някой от двама ни да хрумне подобна шеговита идея и другитя да реши, че идеята не е лоша. 

След поредния див скандал аз си събирах нещата и казах край: тръгвам си! А майка му ме прегърна и ми каза моля те не си отивай, като се поуспокоиха нещата той каза:майко ние ще се женим и аз  та така много романтично

Моето предложение за брак беше наистина страхотно.Скоро гледах по телевизията "10-те най "за най-романтично предложение и трябва да ви кажа,че изобщо не предат пред това,което направи моето момче.Сега ще ви разкажа.
 За посрещането на новата 2006 година аз и моето гадже решихме да отидем на 10-дневна екскурзия из Европа,като 5 дена бяхме в Париж.Там ни свари и 31 декември.Отидохме на ресторант/или по-скоро някаква местна кръчма в старовремски стил/.Хапнахме,пийнахме и към 23 часа тръгнахме към площад Конкорд,където щяхме да посрещнем Новата година.След дълго препускане из среднощните парижка улици бяхме на точното място в 23.50 часа.Нагласихме се с гледка към Айфеловата кула,която имаше специално празнично осветление и аз започнах да приготвям бутилката с шампанско,която мъкнехме от България и аз смятах да отворя точно в 24 часа.Но моето момче каза,"чакай,това по-късно".Много се зачудих,не стига че цяла вечер не ми даваше да пия,а виното в ресторанта беше чудесно и без ограничение,ами и сега не ме даваше да отворя шампанското точно в 12.Питах се "интересно какво според него трябва да направи човек в първите секунди на Нова година,но не го направих на въпрос"
И така дойде 12!!!Целия площад гръмна,Айфеловата кула заблестя в най-тържествения си блясък и отвсякъде се чуваха радостни викове.Ние започнахме още в първата секунда да се целуваме,като аз тайничко си пожелах през Новата година двамата да бъдем много щастливи заедно.И изведнъж моето момче спря да ме целува и започна да си бърка в сакото.Често казано се ядосах на странното му поведение през цялата вечер и вече се чудех какво не е наред.В този момент той сложи в ръцете ми малака кутийка и каза:"Това е едно подаръче за теб,за Новата година".Видях,че е кутийка за бижута и се зарадвах като всяка жена.Помислих си " А,нови обички.Чудесно.Човек винаги има нужда от още едни обици."Но като я отворих и занемях!!! Вътре имаше пръстен! Изумена,затворих бързо кутийката и го погледнах невярващо.А той се усмихна и кротко ме попита" Ще се омъжиш ли за мен"
В този момент всичко изчезна,не виждах хората наоколо,не чувах нищо,главата ми гъмжеше.Имах чувството,че сме сами на този площад,където всъщност имаше хиляди хора.Пред премрежения ми поглед беше само искрящата Айфелова кула и нищо друго.Мина известно време докато спра да плача и го попитах"Какво ми каза всъщност".Но грешка нямаше.Той повтори същите думи.
Аз само го стисках за врата и сълзите ми течаха,без да мога да отговоря каквото и да било.Бях ужасно развълнувана.Имах чувството,че Господ е чул молитвите ми и сбъдва моята голяма мечта.Страшно много исках този човек,той беше отговора на това,което винаги съм търсила и още от първия момент,когато го видях знаех,че искам да се омъжа за него,да имам дете от него.Никога не си бях позволявала да го кажа гласно или да го покажа много явно,защото всеки мъж би избягал ако знае какво се върти в главата на една жена още от първия поглед.Но бяхме заедно от 4 месеца и колкото и да го исках,въобще не съм си мислила,че може да се случи толкова скоро.После когато за стотен път обсъждахме случилото се той каза,че винаги е мислил че това ще бъде най-трудното решение в живота му,а всъщност се е оказало много лесно.
И така аз стоях опиянена на площада,загубила ума и дума докато стана време да тръгваме,за да не изтървем единствения възможен транспорт в тази толкова вълнуваща нощ.Тогава чак аз го пуснах и казах "Да".Бяха минали повече от 15 минути.Не знам какво му е минало през главата за това време
Цялата нощ нататък мина неусетно.Вървяхме през улиците с шампанското в ръце/най-после успяхме де го отворим/,прегръщахме се и подскачахме като малки деца.Прибрахме се в хотела и цяла нощ си говорихме.Та кой може да спи при такова нещо???Обадих се на мама и приятелите в България и всички заедно се радвахме.Това е моята приказка.
През юли направихме сватба,а днес вече  нашето съкровище е на път.
Е,това е нашата приказна история.За щастие понякога приказките се сбъдват!

Вече живеехме заедно и по все още неизвестни причини решихме да сложим кисело зеле. Та така до като тъпчехме бидона със зелето той реши че битовата сценка му изглеждала ужасно семейно и що да не сме вземели да се оженим

malka mishchica ,много красив разказ.Наистина романтично.
Желая ви никога да не свършва тази чудна приказка.

лулуто - хе-хе, това ми е близко до сърцето. нашите мъже явно имат доста общо 

Ох, и аз си направих устата за кисело зеле тази година, че вече ме е срам баща ми да прави и за нас, но бях отрязана на секундата, сигурно и за това още не сме си предложили 

Luluto, много сладка историйка 

Аз съм новичка тук, но да споделя.
Беше съвсем скоро, ходихме на късно море през септмври. Прибрахме се първата вечер след разходки и аз доволна, че сме отпуск 
Той ме пита: "Щастлива ли си?", аз - "Да", а той - "Ще бъдеш ли по-щастлива ако те попитам дали ще се омъжиш за мен?" и ми падна на коленце с кутийка в ръка 
Естествено, приех. Каза, че мислел да ми предложи на брега, но беше тъмно и нямало да видя какво ми подарява и я приема, я не 

Как? Пред компютъра, разбира се Скука, но пък хубаво На един огромен фотьойл пред РС-то беше седнал, и аз се бях гушнала в него и измъкна отнякъде красив златен пръстен с камъче.

Наистина страхотно! Пожелавам ви много щастие и късмет!   

И на мен Аз му предложих

Много набързо без грам романтика.В колата,пред Военно-морското училище.Предстоеше му  рейс,вадеше си някакъв документ от там и така...Между две маневри може да се каже,че му станах жена.По-късно компенсира с екзотично сватбено пътешествие,ама ...кел файда.

malka mishchica, направо се разплаках, много романтично и вълнуващо!
На мен може и да ми се смеете  , ама аз получих няколко такива предложения от моя любим още няколко месеца след като станахме гаджета (преди около 6 години). Едно от тях почти официално, без пръстен де, но с коленичене в парка и с този въпрос . Тогава уговорката беше да се оженим след 3 години, но вече минаха 2 пъти по толкова. Винаги сме си говорили, че ще се оженим, правим си всякакви планове заедно, купихме си и жилище тази година, говорим си вече и за това кога да имаме деца, но.... още не сме се оженили. Така, че аз тайно си мечтая за още едно романтично предложение, ама с пръстен този път 

а дано, gingerina.
абе аз да си призная, такова чудо като изпълнението в париж трудно ще преживея. по-ми биндисва ситуацията с киселото зеле  лиготии хич не обичам. да не се обидиш сега, malka mishchica в париж ние си скъсахме подметките от обиколки, ядохме традиционни желирани бонбони, слушахме вечерня в една църква и стъпихме на центъра на света беше супер!

Заведе ме в един златарски магазин, за да си избера годежния пръстен и след като го купи, го сложи на ръката ми и ми предложи - бяхме още пред магазина и той малко срамежливо подходи, може би заради тълпата наоколо. Е, не падна на колене, но беше хубаво все пак...

Станахме трима

И ние така.

Тогава живеехме във Варна и в една сряда вечер ми предложи да отидем да хапнем в Балчик. Съгласих се естествено и когато стигнахме се паразходихме преди вечерята и седнахме в един ресторант на крайбрежната алея с музика на живо, луната се отразява в морето, корабчета навякъде и така си хапнахме в приятна и романтична обстановка. През цялата вечер нищо не заподозрях. Когато накрая ми каза, че е приготвил нещо за десерт веднага си помислих за "Кит кат", защото бях във фаза точно на този десерт.  Бръкна в чантичката си на кръста и аз си викам, аха вади Кит-ката, ама не.....извади една роза, която в началото не можах да разбера, че е изкуствена. Подаде ми я и зачака. Аз все още нищо не подозираща я приех и посегнах да я помириша и чак тогава се светнах, че е изкуствена. Погледна я и видях, че самата розичка е разделена на две като кутийка. Тогава сърцето ми заби лудо и ръцете ми затрепераха. Отворих я и от там грейна страхотен пръстен с камък. Тогава той ме погледна в очите и ме попита дали искам да се омъжа за него. Приех! Хората наоколо бяха забелязали случващото се и се подсмихваха доволно, доволно. Ами, това е! После се обадихме на родителите си да съобщим хубавата вест. 

Бяхме на екскурзия на Карибите.Качихме се на едно корабче,което  обикаля острова.Беше топла карибска нощ,свиреше музика.По едно време той ме замъкна на втория етаж и изведнъж отнякъде извади една червена кадифена кутия.Аз я гледах и не реагирах.Той ме попита-Знаеш ли какво е това? Аз поклатих глава.Отвори кутийката ,там имаше пръстен.Аз пак стоях като препарирана.Попита ме-Искаш ли да ти го сложа.Казах -Да .Беше като по филмите,много романтично....Оженихме се 5 години след това.Все не оставаше време...

Не ми е предлагал.Нито аз на него.Макар,че сме женени

В леглото докато гледахме телевизия  Сватбата е направихме след 2 години,когато ве4е бебо беше на път.

За първия път беше нещо от рода на: "Ами щом не искаш да направиш аборт, май ще трябва да се оженим"  . И се оженихме, ама се изтърпяхме само 3 години.
Сега съм в очакване на предложение от мъжа, с който живея от 2 г. Като го получа, пак ще споделя 

Аз не вярвам в брака и смятах,че мога да родя бебето ни и без подписи.Той се съгласи.Обаче не издържах на ревовете на майка ми"какво ще кажат колежките ми".Не стига,че по цял ден повръщах,ами като изляза от банята,тя пак реве А свекървата ме обработва по телефона"какво име щяло да има горкото дете"(каква трагедия,ако е моето вместо бащино ).Накрая капитулирах,отидох в ритуалното,избрах първата дата,която ми попадна,взех една наследствена златна пара (за пръстен по поръчка)и съобщих на щастливия младоженец,че го взимам.Той каза"Ми добре".Направихме две различни халки-моята гравирана,неговата гладка,защото не бяхме на едно мнение за модела..Така и не успяхме да си напишем имената и датата,ама няма и смисъл,защото аз моята не я нося-демодира се,а неговата се изкриви,докато работеше,та си купих впоследствие обеци за нея.Да не смятате,че майка ми спря да сълзи?Нищо подобно-"защо нямало гайди и тъпани,какво щели да кажат съседите".Това е нещото,което и двете най-много мразим(нищо лично,ако някой уважава традициите...моля да ме извини),но какво й стана-не знам .Чашата преля,казах,че се отказвам от сватбата и тя отстъпи(с рев).Вече сме от мнооого години заедно,децата ни са тинейнджъри.Но ако мога да върна времето назад,пак бих"взела"същия мъж и само него.А сватбата...тя няма значение

аз вече не помня...
съвсем честно

нямах предложение.
нямам и годежен пръстен.
имаше по-скоро общо решение
а и за нас нямаше друг вариант, защото
беше свързано с преместване в Италия.
в интерес на истината мисля, че моя мъж искаше
да си живеем 'така', но аз в един разговор казах, че
'татко няма да ме пусне', което си беше чистата истина.
и решихме, да се оженим. 

Нещо такова беше и при нас, говорехме си за разни неща и изведнъж го решихме 

Защо не сте изчакали вие да получите предложение, чак ме е яд, като видя такъв случай

malka mishchica, много е хубав разказа ти! Аз не помня кога решихме да се оженим, но помня, че на годежа коленичи с пръстена пред всички и ме пита ще му стана ли съпруга.

На "Славейков" ме попита дали ще се омъжа за него, казах Да , но го приех теоретично(още не бяхме спали  , само че той на другия ден записал дата  и час за ... 30 декември

И на мен не са ми предлагали.Камо ли пък пръстен...... Ходехме от доста време,и живеехме заедно от пет  години.На всички мои подмятания за сватба той отговаряше с мълчание или просто отклоняваше темата.Един ден седях и размишлявах че любимата ми баба е болна и може да не доживее да ме види булка (а това беше мечтата и ) Стана ми много мъчно и болно и той го видя.И така някак си решихме докато са ни още живи бабите да ги зарадваме.Разбира се на първо място да зарадваме себе си !Само че каза да не чакам годежен пръстен,че това за него били лиготии.Отидох и сама си купих пръстена,викам си какво ще кажат хората,тая без пръстен.И лъжех че е от него,той даже не го и видя.И халка после отказа да си купи,та с триста зора аз му я купих. Какво да ви разправям......
Оженихме се в крайна сметка,само дето нищо романтично не си спомням от преди това.Това ресторанти,Париж,кутийки с пръстени...момичета вие сте късметлийки !
Така или иначе сега сме щастливи,сработваме се ,живи сме,здрави сме и имаме прекрасно слънчице !Какво като нямам романтично предложение........

malka mishchica, прекрасна история, а това с киселото зеле е много весело:lol:

Аз получих пръстена, докато се целувахме.....Той, милия го налапал предварително и усетих аз нещо в устата ми.....Веднага се отдръпнах и извадих "нещото".Много се развълнувах
А месец по-късно беше официалното предложение на едно мостче в Родопите-пред пещерата "Дяволското гърло".

При мене - доъде в заведението където работех и пред всички клиенти ми падна на колене и мепомоли да се омъжа за него. А аз от неудобство да не го злепоставя пред толкова хора се съгласих.И хубавото е че шефа беше там и му стана много забавно и последва платена отпуска и солиден сватбен подарък от него

Съпругът ми твърдеше, че най-банално било да се прдлага на 14ти Февруари.  Но ето какво стана...

На 14ти Февруари 2005, в ранната сутрин отидох до банята и с червило надрасках на огледалото няколко мили думички за празника на влюбените, завършващи с Обичам те!. После се върнах в леглото и заспах.
Нормално сутрин той става преди мен, за да се обръсне и да не се бутаме в малката ни баня... така стана и този път. Аз се събудих когато го усетих, че се измъква и зачках реакция... след минутка се чу тих смях и толкова, после след като се обръсна, дойде при мен в леглото и ме целуна... и толкова...
Облякохме се, и готови за работа почти бяхме на път да излезем, когато той изведнъж стана много неспокоен... и ми каза... трябва да те питам нещо, ама гласът му беше толкова странен, че чак се уплаших, тогава той измъкна кутийка от джоба си, падна ми на колене, извади пръстена и каза толкова карсиво "Ще се омъжиш ли за мен?" а аз каквато съм ревла ахнах и се разревах от щастие...е, след няколко минути казах и "Да", разбира се...

Хубавото беше, че наистина ме изненада, не очаквах да го направи точно в "баналния" ден, но той се оправда с това, че не издържал след като видял надписа на огледалото в банята... а иначе пръстена седял в джоба му от поне 2 седмици и само чакал удобен момент.
Та това е... за мен поне беше много романтично!
     

Попита ме дали искам майка му да ми стане свекърва

На 22.10.2006г. на Царевец, на колене с пръстен с диамант. класика в жанра..

По пътя от гинекологичният кабинет към къщи ,когато разбрахме че съм бременна
Мъжът ми каза:Дими ами ние май трябва да се поожениме

Бяхме в една кръчма и ме попита ще се омъжа ли за него. Накарах го да ме попита няколко пъти - толкова смешно ми звучеше  .

Наистина има ужасно много начини за предлагане на брак и всичките са прекрасни, момичета, няма скучен начин
Моя прекрасен принц ми предложи брак много скоро след като се запознахме. Бяхме на море заедно с приятели през миналият август. Една вечер след като бяхме се повеселили и подпийнали, той ме попита дали искам да се омъжа за него. Аз се засмях и му казах че е пийнал и по-добре да ме попита на свежа глава  На другата сутрин той неочаквано изчезна преди да съм станала. Като се появи, беше с пръстен, сребърен със седеф, и отново ме попита дали искам да се омъжа за него, с добавката че е със "свежо" съзнание като ме пита. Да ви кажа не съм си представяла по никакъв начин предложението за брак, но за мен това е най-романтичното, а той е моят прекрасен Принц! 

 А мъж ти има ли брат?

Благодаря ви мили момичета: Исайкова, tilieva,  gingerina,snej_7 ,blizna4e ,daisy_st   ,че оценихте старанието на моето момче.Пожелавам на всички ви да се сбъдне и вашата приказка-такава,каквато вие си я пожелаете.Важно е човек да знае какво иска,защото понякога мечтите се сбъдват. 
 

При нас нямаше предложение, просто един ден се обадих на моят възлюбен /аз бях в провинцията, а той в София/ и му казах: "Тази седмица като ходим при вашите ще им кажем, че се женим.". Остана малка втрещен, защото реално не го бяхме дори обсъждали.

всичко стана много бързо...

Благородно зъвиждам на Малка Мишчица за невероятното предложение и преживяване пред Айфеловата кула.Пожелавам й много щастие.
Предложението при нас го направих аз.Живеехме заедно от 6 месеца,ходехме от 5 години и му казах:"Какво ще кажеш да ке оженим?" Стана естествено,без много романтика,но пък сватбата беше невероятна!

Прибрахме се в къщи, аз излязох на тересата, защото залеза беше много красив (в розови нюанси) и по едно време го усетих че е зад мен, обърнах се и видях че е на колене, а в ръката си държи пръстен .. та каза си въпроса, аз отговорих с Да и готово .. 
Тия дни, колкото по наближава годишнината ни, толкова по- често се сещам за този момент, та му виках: Не можеше ли още по- най- романтично .. а той отговори: Следващия път .. 

14-ти Февруари. Столична пицария. Заедно с приятелска двойка седим и се забавляваме. Към края на вечерта, обърнали порядъчен брой питиета    , си искаме сметката. Пристига сервитьорката и вика: "По случай празника, сметката е за мъжете, на жените - подарък от пицарията", и ни дава на двете куклички някаква керамична фигурка - две мечета, прегърнали се, обичащи се... Стандартно изпълнение. Аз се обръщам към моя и му казвам: "Ето, това ти е годежния пръстен. Нали ще се ожениш за мен." А той кима ли, кима.    И дотам. Платихме си сметката и всеки - кой от къде е.
На другия ден сме на среща - само двамата този път. Седим си тихичко в едно кафене  и по едно време той изтърсва: "И сега какво? Кога да идвам да те искам?" И аз останах ей така  В първия момент изобщо не загрях за какво ми говори. После викам: "Ама ти сериозно ли?", "Аха", отговаря той.
И ей ни на! Вижте докъде се докарахме заради няколко бири повече -        

Каза "Няма ли да си извадиш лед от камерата?" , вярно че беше топло, но изобщо не разбрах за какво ми е тоя лед и нищо не направих. След малко пак "Извади лед от камерата!"  - "Абе за какво ми е тоя лед?" - реших, че той иска и вече решена да му хлопна в главата цялата формичка с кубчетата да млъкне, отворих камерата и вътре беше кутийката - аз я видях и почнах да се заливам от смях...

малееее кви хубави истории ,пък моя дойде до нас /тогава живеех у бабини ми/ и каза : айде тръгвай да ходим у вашите . аз го попитах какво ще правим там а той каза : как какво ще им кажем че ще се женим - без да ме пита искам ли не искам ли /е аз исках де 

По ICQ. След една нова година, (първата ни заедно) отивам на работа, включвам си копютъра и виждам съобщение "ще се омъжиш ли за мен". Изпаднах в паника и избягах от стаята. После един месец не говорих с него. Но резултатът е, че година по-късно се оженихме.

Не знам до колко е било романтично, бих казала дори че нямаше нищо романтично

Събитието се разигра в събота пред Великден (точно, а не метафорично )Той трябваше да ме събуди/навие будилника, защото трябваше да заминавам при майка ми за Великден; а влакът сутринта рано, убийствено рано; следващият е чак следобед; пристига късно и т.н.
Да, ама не... не навил часовника, спи като пън..
аз се събуждам и с нечовешки вик скачам от леглото, почвам да мърморя с нотки леки на истерия, че всичко е провалил и т.н.
Седнах в кухнята с чаша кафе, паля цигара след цигара (тогава още пушех) и се чудя сега как ще стигна. Майка ще е с криво настроение, ще ме упреква и т.н.
И както си седя и се чудя и мая, той пристига по боксери, пада на колене и ми подава една кутийка и пита:
"Ще станеш ли моя съпруга?"

И аз се облещих. Но нали му бях ядосана много, го върнах да повтори церемонията, че трябваше да я преосмисля
и накрая казах "Ще видим, ще си помисля".

И така, туй то

Не , сестра има И добре че няма брат, още един такъв като него, ужас

14 Февруари...
ТОЙ каза, че ще ми прави вечеря, а аз бях излязла да се видя с приятелка, исках да си купя нещо ново за вечерта. По едно време се чухме по телефона и ме помоли да се забавя още малко, защото се е забавил с готвенето (1ви опит). По-късно се прибирам и започва вечерята- запалил е свещи, сервира ми специалитет след специалитет, всичко по мой вкус... Самият той почти не хапна, каза че не му се яде, защото е готвил и пробвал цял ден. По едно време започна една дълга реч, че ме обича от години и т.н, и т.н. И накрая падна на колене, извади кутийка с пръстен с диамант и ме попита "Ще се омъжиш ли за мен" 
Дълго го прегръщах и целувах, но накрая успях да кажа "Да". 

И ето ни сега бебе Алек скоро ще е батко 

нямаше романтика... живеем си ние двамата 2 години заедно... една вечер през юни 1999 викам аз- що да не се оженим?
и той - ми добре...
аз- айде да е на 20 август
той- е, айде на 11 септември...
и такааааа...
на другия ден отидохме заедно да си избера годежен пръстен и да поръчаме халките, в деня на слънчевото затъмнение си запазихме час за ритуала и за 10 дни бяхме готови с всичко, тогава казахме на родителите и поканихме гостите...

Заедно сме и живеем заедно от 3,5 години и за това време къде на шега къде не съм му предлагала около 13 пъти   и все откази получих . Каза ми, че той ще ми предожи само веднъж, но така, че да не мода да откажа. Още чакам

На една нова година малко след полунощ получих пръстен и предложение... Бях стъписана и щастлива ...казах вместо "да" ..."добре" ... И така вече 5 години сме добреееееее.

Бяхме на ресторант- имах повод да почерпя бях си взела държавният изпит и по едно време той ми каза да си затворя очите и ми сложи кутийката в ръцете! Когато отворих очи и отворих кутийката за бижута той ме попита дали ще се омъжа за него! Аз се разплаках, той сложи пръстена на пръста ми и аз казах Да! След 11 дни ще станат точно две години от тогава!

Общо взето:пръстен,падане на колене,оооогромна изненада....
Освен мен всички други са знаели.Мъжлето ми е успяло без мое знание да уведоми нашите,брат ми,бъдешите кумове и всички приятели.... ...В деня на предложението само аз не подозирах какво ще се случи.В момента н апредложението ми се появих абели петна тъмни кръгове и звездички,мнооого звездички пред очите...и така вече година и почти два месеца....все така ме изненадва приятно и ме носи на ръце

Беше 14.02.2003 г.,отидохме на дискотека и там обявиха,че които направи предложение за брак ще получи подарък халки.Е,след това мъжа ми,просто взе микрофона и пред 500 души свидетели ми поиска ръката  Мърдане нямаше на 31.05 сключихме брак 

Никак. Аз му предложих.

Никак. Аз му предложих. Laughing    и аз така ще направя-но още не съм го измислила как

Това беше съвсем скоро на 01.11 - тогава аз навърших 30г. и предложението+пръстена бяха моя подарък за юбилея

От шегички и приказки,все на майтап,взехме че се оженихме .Посмяхме се една вечер кога ще ми падне на колене  и така.

Рождения ми ден се падаше в неделя и затова го празнувах в събота вечерта. В 12 часа всички ми честитят и ми подаряват подаръците, които за ужас на подаряващите доста се повтаряха и накрая се оказах с 3 нощници. Вярно че спането ми беше хоби, ама чак пък толкоз...Като утихнаха страстите около нощниците, взеха да питат приятелят ми /тогава/ кога ще ми подари неговия, а той вика - утре. И така на следващата сутрин се събуждам по едно време, гледам го той не спи. Взе да ме целува ме за добро утро и за ЧРД и тъй цял час. Аз вече са чудя какво му става на тоя човек, ама нищо не му казвам. Айде най-накрая събра смелост /хич не му е било лесно сигурно на миличкия/ и по едно време мина от другата ми страна е се свлече на земята. Аз го питах що слезе на земята, а той ми каза "Защото моя подарък се подарява на колене"!!!Извади пръстена и ме попита ще се омъжа ли за него.След толкоз целувки можех ли да откажа...
След цялата тая история приятелите ми мн се смяха и решиха че е излязла нова поговорка:"Ако получиш 3 нащници за подарък, ще получиш и годежен пръстен"!!!..

В един страхотен ресторант на брега на морето на един специален за нас  двамата  ден и пръстен в кутийка и въпрос      Това е един от най - щастливите моменти в живота ми 

по телефона 

Като му казах,че съм бременна....,но аз отказах,това отдавна не е повод за сключване на брак

Обикаляхме 100 национални обекта, и когато стигнахме в  Дряновския манастир - там беше невероятно красиво, мъжът ми започна да се оглежда за пръстени С нашият късмет и дървени нямаше даже но пък беше страшно романтично и вълнуващо
След това съобщихме на нашите, и последва златен годежен пръстен и всичко както си му е традицията

Обичам си мъжа - винаги успява да ме впечатли и развълнува

Стана съвсем обикновенно...живеехме заедно от година и половина,така,че беше като взаимно добре обмислено решение.
  За сметка на това сватбата беще чудесна!  

На 1 април.Беше ми сложил готина картичка ИСКАШ ЛИ ДА СТАНЕШ МОЯ ЖЕНА .И аз после 2 седмици не му отговорих щот мислех ,че е шега