Татковци, как ще реагирате ако жена ви....

Ами кажи му го така, както го пишеш тук!

Заведи го да се запознае с детето и после му го кажи 

Това е най-добре. Кажи му как се чувстваш след това

Предварително искам да се извиня,ако те засегна с мнението си.
Ти пишеш,че детето си го обикнала като свое...Но как тогава ще го вземаш само понякога?Това не е плюшена играчка която можеш да разнасяш насам-натам.Ще го вземеш един-два пъти и то ще се привърже към вас.След това как ще ти даде сърце да го върнеш обратно в дома?Това дете сега е бебе,но то ще расте и ще разбира какво става около него.Един ден ти ще си имаш дете и как ще обясниш на това-чуждото,че едното дете е постоянно в къщи,а другото само понякога?Жестоко е.Мразя на Коледа разни депутати и други боклуци като започнат да си вземат по едно детенце за празника.Ами за какво го вземаш,бе?Да ти гледа богатата трапеза за  24 часа ли?Детето е най-големият ангажимент на света и ако ще го имаш-трябва да е завинаги,а не почасово и при удобен момент.Ако не ти стиска да го осиновиш,просто не му бъркай в душицата.Остави го на мира,може би ще сепояви някой,който ще го поиска завинаги.

Трябва обаче да помислиш и за това как би се почувствало детето ако свикне да е с вас често,ако ви обикне и в един момент ти забременееш ,имаш собствено дете и спреш да го посещаваш и взимаш!
Помисли дали трябва да му даваш напразни надежди?Вярно че е прекалено малко но все пак не е много честно спрямо него.

напълно съгласна

Абсолютно съм съгласна с Шанел 

До тук нито един татко.Хайде моля ви искам и мъжко мнение,макар че на моя мнението по такива въпроси е :"Аз чужди деца не искам да гледам!"

Вече са ти написали това, което исках аз да напиша- помисли колко изоставено и самотно би се чувствало детето когато го връщаш в дома... ще се запознае с домашния уют и семейната атмофера, но ще продължава да живее в дома без хората, които вероятно ще обикне...

Именно!

Има една " китайска" мъдрост:
Пъво си вземи растение и го гледай. Ако е живо след една година продължи
вземи си кученце и ги гледай и двете. Ако са живи след една година - продължи
вземи си приятел и ги гледай и трите. Ако всичко е на ред след една година... и т.н.
Всичко е отговорност и пред себе си - ако след една година / като ти свърши стажа / имаш същите чувства и си на ясно със себе си ще знаеш какво да правиш и без нашите съвети

Човек куче от приют да си вземе, го взима за постоянно. Как си представяш да взимаш и връщаш едно човешко същество "при всеки ОДОБРЕН момент"!!!!! Това да не е кола по наем?!

И аз мисля, че въпросът не е до таткото, а за детето дали ще е добре. Не бих направила такова нещо. Това дете или го искаш, или не. Не може така да го разкарваш и да му бъркаш в душата. Ако държиш наистина на него, просто го осинови.

Ако го обмислиш по-добре, сама ще се откажеш.
Според мен е моментна прищявка........казвам го, защото и на мен ми се е случвало / да изпитам съжаление и да се привържа към някое безпомощно, тъжно дете/, но никога не бих направила крачката, която правят доста хора и за което безкрайно им се възхищавам. /може би съм егоист  , с моментни проблясъци на съжаление и доброта/

Детето се нуждае от семейство и обич, то има нужда от сигурност. Не му давай напразни надежди, не го наранявай. Моли се скоро да има любящи родители и за него.

Подкрепям тези, които смятат, че "взимането в удобен момент" е абсолютно безотговорно и задоволява някаква собствена потребност, нямаща нищо общо с отговорността и обичта, които ВСЯКО дете заслужава. Ако ти самата не искаш да го осиновиш (както си написала), няма какво да обсъждаш с мъжа си. Просто не обърквай допълнително и без това жестоката съдба на това детенце! Както казва luna, моли се скоро да има любящи родители и за него... Можеш да се засягаш колкото си искаш.

Преди мен доста са го казали, но и аз не одобрявам намеренията ти!
Или го вземаш детето за постоянно или не му сипваш сол в раната!
Говори със съпруга си,обсъдето ги и решете какво да правите!

Напълно права.

абсолютно съгласна съм и аз
това не е рокля под наем за една вечер, за да се почувстваш ти добре
в този конкретен случай няма никакво значение нито какво е най-добре за теб, нито за мъжа ти - а за това малко дете. ако нито ти, нито мъжа ти не сте готови да вземете това дете и да го приемете като свое - то по-добре не се захващайте.
ситуацията е деликатна - мисли в перспектива

Говори с мъжът ти, после с хората от дома и може да измислите нещо.
Аз пък не съм убедена, че детето ще е нещастно когато се връща.
Все пак - ще има хора, които са му приятели, които може винаги да потърси, с които ще прекарва празниците, уикендите...

Ако искаш истински това дете ,опитай се да направиш всичко възможно да си го вземете,но не отвреме на време,а като детенце.Иначе ще причиниш само страдания на детската душица.Бях чела,че преди време депутатката от НДСВ тогава Юлияна Дончева взела за Коледа дете от дом.Като го върнали след празника детето получило тежко психическо разтройство.Децата не са домашни любимци

Мегита, или си го осиновете или се откажи от тази идея. За детето няма да е добре. Все пак сподели с мъжа си какво чувстваш, нека и той каже какво мисли за това.
 

Абсолютно вярно

Съгласна съм с мнението ти 

Ще помоля да избягвате големите цитати с едно емотиконче под тях, особено когато се повтарят в почти всеки пост.

Благодаря предварително.

Момичета искам да благодаря на тези които ме подкрепиха, мисля, че точно съм описала какъв е въпроса и, че сега няма никой да ми даде да го осиновя заради положението. Днес бях при социалните и те ми казаха, че щом мога да го гледам в голям апартамент и да му осигуря всичко от което се нуждае на 90% ще ми го дадат както ви казах, и не мисля че в детските градини положението е по- различно, там пак няма родители. Нямате си и малка представа как живеят тези деца, никой не им обръща внимание, само като се напишкат или наакат ги преобличат. Те са на около 1 год а това детенце е на 8 месеца и не могат и сричка да кажат. Когато са си в кошарите си блъскат главичките в решетките или се клатушкат, ръбат си пръстчетата а много хора знаем какво означава това. Не мисля, че ще го карам да се чувства зле след като ще се ангажирам с него във всеки свободен момент. Ако съм до обяд на лекции или практика имам цял следобяд да го взема и да го разхождам и да го занимавам. А и не съм казала, че не искам да го осиновя а само, че сега няма да ми го дадат!!! А това дали вие искате да гледате чуждо дете или не не съм ви питала и мисля, че щом съм помислила нещо за мен не е проблем дали друга го е родила след като аз му давам любовта от която е лишено. Живот и Здраве да имаме и наше дете защо мислите, че то няма да бъде с нас, аз ви казах, че това е моментно състояние с лекциите. Дори да имаме наше дете то ще бъде батко на кръвното ни дете. Но това което е от дома го обичам много и не е моментно състояние...

uri благодаря за думите, мило е... 

 Reza подкрепата в такъв момент е много важна и ти благодаря... 

Съжалявам,че си изгубих времето да ти чета писанията и да ти отговарям.А що се отнася до разсъжденията ти за кръвният батко на вашето дете...езикът ми е беден да го класифицирам.И не казвай,че не знаем какво е по домовете,защото не е нужно да работиш в тази сфера,че да си наясно с нещата.И последно-след като си помолила за мнението ни,нали се сещаш,че можем да напишем каквото ни душа иска?Ако искаш само поощрителни мнения,трябваше да напишеш в загловието и повечето от нас нямаше да ти пишат.
Мисля,че просто се опитваш да си играеш на благотворителност.Твоя работа.

Мисля, че ако осиновите детето - е ок. Но само от време на време е ужасно! По-  добре без тези трохи. Моето мнение се покрива с това на Шанел.

Дано вземете най - правилното решение. И помни - това не е кукла, а ЧОВЕК!

Професията която си избрала ще те сблъсква с много подобни ситуации!Болката на хората и състраданието ще ти докарат много безсънни нощи.Прецени си реално възможностите със семейството защото отговорностите и последствията са завинаги.С течение на времето ще се научиш да се съхраняваш ,но има неща които не се забравят и с които не се свиква-така е в медицинана.

Megita, аз те подкрепям, защото мисля, че можете да бъдете от полза за това дете.
Но това е голяма отговорност. Ако се решиш на такава стъпка, тя трябва да бъде завинаги. Иначе става страшно.

Моля модераторите да заключат темата защото стана прекалено груба и се отклони изцяло от въпроса който зададох. Благодаря на всички за изказаното мнение но не смятам, че да помогнеш на някой и да му покажеш, че някой мисли за него е лошо... много ми е болно, че има хора които мислят само за себе си и се обаждат в такива наистина болезнени теми за някои хора след като те нямат логично обяснение за ситуацията. Мисля, че успяха някои да ме разстроят достатъчно и да ме убедят, че постъпвам правилно защото всеки мисли само за себе си...  и не съм искала мение дали да го направя а как да кажа на мъжа ми... !!! След като се цитират мои писания е добре първо да се прочетът хубаво...

    Моля темата да бъде заключена 

Напълно споделям това мнение - не трябва да му разбиваш живота. То ще те обикне, ще вярва в теб, а ти в един момент ще се откажеш от него и ще го изоставш (поне за сега, не казваш твърдо, че ще го вземете , осиновите). Много е жестоко - постави се на негово място

Колкото до мъжа ти - първо го обмисли за себе си, а после ще ти дойде отвътре и как точно да му го кажеш и поднесеш.