Здравейте!Искам да споделя какво се случи когато Алекс(1г.и 8м.) започна да ходи на ясла и се надявам да ме успокоите ,че всичко ще се оправи.Моля ви споделете така ли беше при вашите деца .Днес беше 4тия път когато го оставям за 1 час.Като цяло там започна да се успокоява ,не плаче през цялото време ,заиграва се .Проблема е в това ,че сега е страшно изнервен и нещастен.Направо не е моето дете.Сега се бие ,плаче ,крещи и почти не се успокоява .Днес бяхме на детски рожден ден.Когато отидохме той започна да крещи неистово ,вкопчи се в мен и не можех да го успокоя ,но това е ясно защо.Но много ме притесни ,че той така и не се отпусна ,нито играеше с децата ,стряскаше се от всичко и плачеше ,а до сега винаги е бил както се казва "душата на компанията",пее,играе ,много е общителен ,целува и прегръща всички деца ,не се притеснява и не се страхува от нищо.Може ли според вас яслата така да го промени изобщо,може ли детето ми да не се възстанови и да го стресирам толкова ?Кажете ми децата ви успокоиха ли се ?Промениха ли се(в тази насока)?Колко време продължава това?Благодаря ви и извинявайте ,че се впуснах в такива безкрайни обяснения ,но съм изключително притеснена.Разчитам на съветите ви!
- Публикувана: 12 окт. 2006, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:58 ч.
Моля ви споделете,така ли се стресираха децата ви в яслата
Ами какво да ти кажа,моят син не е реагирал така.Той изобщо не е плакал когато тръгна на ясла/1.7г/,той не искаше да си ходи.
Но при твоето дете явно нещата стоят по друг начин.Така както го описваш е възможно да е имал разправия с друго дете или просто да преживява раздялата с теб по -тежко.Но мисля,че с времето ще се оправят нещата,не се тревожи толкова.Децата усещат когато сме притеснени или напрегнати и тогава проблема може да се задълбочи.Давай по спокойно/ поне пред него/ и със сигорност мога да ти кажа ,че децата се променят страшно много,но в положителна насока.Е разбира се има и лоши моменти ,като болести,разправии с родители,госпожи,майчинските тревоги които едва ли някога ще свършат,но те уверявам че си заслужава.Малко повече търпение и спокойствие.Успех, мила ти пожелавам и на малкото ангелче също!
Но при твоето дете явно нещата стоят по друг начин.Така както го описваш е възможно да е имал разправия с друго дете или просто да преживява раздялата с теб по -тежко.Но мисля,че с времето ще се оправят нещата,не се тревожи толкова.Децата усещат когато сме притеснени или напрегнати и тогава проблема може да се задълбочи.Давай по спокойно/ поне пред него/ и със сигорност мога да ти кажа ,че децата се променят страшно много,но в положителна насока.Е разбира се има и лоши моменти ,като болести,разправии с родители,госпожи,майчинските тревоги които едва ли някога ще свършат,но те уверявам че си заслужава.Малко повече търпение и спокойствие.Успех, мила ти пожелавам и на малкото ангелче също!
Аз мисля, че не е нормално да се държи така.
Моят племенник ревеше постоянно и седеше в яслата само по 4 часа, защото винаги звъняха на сестра ми да ходи да го взима.Смениха яслата, резултат-ходи с кеф и даже "гони" майка си.Вика и чао и бърза да влезне при групичката си.Сега е жизнен, весел, общителен, такъв, какъвто е бил винаги.
Ако искаш, може да поговориш с учителките.
Моят племенник ревеше постоянно и седеше в яслата само по 4 часа, защото винаги звъняха на сестра ми да ходи да го взима.Смениха яслата, резултат-ходи с кеф и даже "гони" майка си.Вика и чао и бърза да влезне при групичката си.Сега е жизнен, весел, общителен, такъв, какъвто е бил винаги.
Ако искаш, може да поговориш с учителките.
Може да е изял някой тупаник в яслата........
Да, ситуацията при нас е сходна. И Кольо е на година и осем месеца. И е изключително привързан към мен, аз към него още повече. Спокойна съм винаги, държа се на положение, говорим непрекъснато колко е хубаво на градинката, колко много игри ще научи с лелите и как ще играе с децата. Иначе е много контактен, но откакто правим опити това не е моето дете. Сега не дава дума да се издума за градинката - като започна темата, той ме прекъсва и казва мама. Цяла седмица сме заедно, защото ми го върнаха в понеделник с разстройство. Но аз трябва да ходя на работа скоро и просто не знам какво ще правим
Ами и моя не е цвете, но след месец нещата се нормализираха, отначало беше ужас. Първия ден така се бях шашнала, добре че майките тук ме успокоиха, иначе незнам. Сега нещата са добре, и в яслата, и с другите деца. Е той никога не е бил душата на компанията, но поне не изпада вече в истерии. Дано те успокоя поне малко.
Имам предвид от друго дете........но може и от леля ..... какво е чак толкова шокиращото........все едно не стават такива неща достатъчно често
И при нас е горе-долу така. Не се бие с деца, но отидем ли в детски клуб или друго място, което прилича по някакъв начин на яслата се почва един рев и въобще не мога да го откопчая от мен 
Една седмица беше нужна за да свикне горе-долу с лелките, но останалите 3 от месеца ги изкара болен вкъщи 
Една седмица беше нужна за да свикне горе-долу с лелките, но останалите 3 от месеца ги изкара болен вкъщи
Преди известно време исках да дам моето детенце на ясла.Говорих с по-опитни майки как стоят нещата при тях и повечето ми разказваха все подобни неща,като тези,които чета и тук.Засега се отказах и мисля да пробвам на пролет.Тъкмо и малката ще е към 2 год.вече.Доста от майките намират промяна у децата си,което донякъде е нормално-все пак нова среда,гледат ги някакви лелки и т.н.Но всичко зависи от самото дете и от отношението на персонала там.Така поне мисля аз.
Мойто свеки работи в яслата, където ходи Вики.
Имам и доверие и за себе си съм спокойна, че там се държат добре с детето, никога няма да я остави гладна, изпотена или да плаче.
Но въпреки всичко и ние минахме през този период. Ревове, тръшкания, безпричинен страх и агресия не само към връстниците си нои към мен, писъци нощно време и др. Всичко свърши за около 2 седмици, сега мога да кажа че ходи с желание там.
Имам и доверие и за себе си съм спокойна, че там се държат добре с детето, никога няма да я остави гладна, изпотена или да плаче.
Но въпреки всичко и ние минахме през този период. Ревове, тръшкания, безпричинен страх и агресия не само към връстниците си нои към мен, писъци нощно време и др. Всичко свърши за около 2 седмици, сега мога да кажа че ходи с желание там.
От както тръгна на ясла е като лепка за мен...рядко отива да си играе с другите деца - самичка!
Стана по- груба и понякога налита да удря Казва, че всички са лоши и че не обича никой! 
Освен мама
Не знам как е при другите, но знам, че всяко дете е различно.
Може би при твоето, така изразява гнева си! Може би, те обвинява теб, че го оставяш там..някъде самичко..може би, пък още не може да контролира емоциите си..а гнева е най - лесно да се изрази. Все пак там е слушал цял ден, а сега е време да се поразлигави, да се поотпусне малко....знае ли човек
Изчакай..може и да премине!
Стана по- груба и понякога налита да удря
Казва, че всички са лоши и че не обича никой! Освен мама Не знам как е при другите, но знам, че всяко дете е различно.
Може би при твоето, така изразява гнева си! Може би, те обвинява теб, че го оставяш там..някъде самичко..може би, пък още не може да контролира емоциите си..а гнева е най - лесно да се изрази. Все пак там е слушал цял ден, а сега е време да се поразлигави, да се поотпусне малко....знае ли човек
Изчакай..може и да премине!
Аз бях пуснала подобна тема, когато моята дъщеря тръгна на ясла. Стана непоносима и едвам я издържахме 2-то часа, преди да заспи след яслата. За всяко нещо се тръшкаше, ревеше, бунтуваше се срещу всичко, което й предложим... Бяхме откачили. Продължи около 1 месец, после й мина. Темата ми се казваше "След яслено поведение", но не можах да я открия.
Намерих подобна тема от Lilly и ти давам линк към нея http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=87075.0
Намерих подобна тема от Lilly и ти давам линк към нея http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=87075.0
и моето дете преживя много драматично началото с яслата.освен ревът сутрин и през деня стана много нервна,тъжна,загуби апетит и не искаше да си играе.но тове продължи 2 месеца.после си ходеше с удоволствие , а сега за градината направо си умира от кеф да ходи.всеки ден се връща с 3-4 награди ,за това колко е послушна и колко песнички и стихотворения е научила.........
така ,че имай търпение,повечето деца свикват след първия месец.
така ,че имай търпение,повечето деца свикват след първия месец.
Ники беше същият!!! В яслата - добричък, послушен. Щом го взема - започва някакъв кошмар 
Ревове, тръшкане по улиците, вкъщи, за щяло и не щяло, бой, ти си лоша мама 
Такава депресия ме беше налегнала, че ми идеше да се обеся 
После се адаптира детенцето и извън яслата също стана като преди - пак си е много буен, но весел, контактен, пее ми песнички, ходи с желание
При нас отне няколко седмици цялата работа, без да броя целия юни месец, когато си седя вкъщи болен. Не тъгувай, ще мине
Ревове, тръшкане по улиците, вкъщи, за щяло и не щяло, бой, ти си лоша мама Такава депресия ме беше налегнала, че ми идеше да се обеся После се адаптира детенцето и извън яслата също стана като преди - пак си е много буен, но весел, контактен, пее ми песнички, ходи с желание
При нас отне няколко седмици цялата работа, без да броя целия юни месец, когато си седя вкъщи болен. Не тъгувай, ще мине
Току що пуснах нова тема във форума за насилието в детска градина. Не искам да те плаша, но очевидно това все още е практика лелките да ти бият детето. Много се разтроих от разкритието, което направи моята колежка днес като си завела за 5 ден детето на ясла. Видала през прозорчето как лелката га набила, защото плаче. Нашите деца не са като нас и не понасят насилието и грубостите. И подяволите вече не е като едно време да се търпят такива неща, вече има медии и институции, които могат да вземат мерки.
Нейния син плачел неутешимо цяла седмица, а в къщи се даржал агресивно и необичайно, удрял и повтарял "бий, бий". Сега е ясно защо.
Нейния син плачел неутешимо цяла седмица, а в къщи се даржал агресивно и необичайно, удрял и повтарял "бий, бий". Сега е ясно защо.
Моето дете тръгна на 1г.6м. на ясла и майките с които се познавах ми завиждаха как така не плаче.От съвсем малка е свикнала да бъде сред много хора,оставяли сме я и при бабите в провинцията без нас и мисля,че това изигра положително роля да се справи с яслата.На втория ден я оставиха да спи на обяд.Ако не сте имали възможност и нужда да се разделяте от време на време той е свикнал много с вас и затова е по-трудно,но ще се справи само не се отказвай.Много рядко ни се случваше в началото като наближим да мрънка,че не иска,но си ходи- не се дърпа и не плаче.Зависи много какви са госпожите и мисля,че това ти е основния проблем .При нас единият екип бяха невероятни ,но другия -ужасни селянки външно и по държание.Разбрах го и от самото дете,въпреки,че като ги погледнеш им личи.Абсолютно всяка сутрин ме питаше-"Мамо сега,кой е на работа?" и като разбереше,че са неприятните малко ставаше по-неспокойна.Мога много неща да разкажа за тези госпожи,които ще ви шокират,но ще стане много дълго,а и са доста неприлични,затова ще ги спестя.Изключвайки отрицателните емоции и боледуването,като цяло съм много доволна от промяната в нея и съм твърдо за яслите.
Отговарям без да съм изчел всичко:
Донякъде ДА
Няколко дена след като Никола тръгна на ясла бяхме на детско парти в детски център. Никола не пожела да се отдели от нас, играеше си само в двора, въпреки че Александра си играеше в залата. Реакцията на аниматорката беше: май скоро сте тръгнали на детска.
Мисля, че някои деца (с Александра не беше така, и тя мина през същата ясла и градина) по-трудно приемат раздялата. За себе си съм убеден, че Никола не е малтретиран в яслата и не това е причината за страховете му (а те явно не са малко, виж тук). Не реве по пътя, сам си отваря вратите ... реве само докато го събличам, прегръща ме и ме целува ... сякаш се моли да не го оставям и ... да дойда да го взема ... май най-вече го е страх, че няма да го вземем
Донякъде ДА
Няколко дена след като Никола тръгна на ясла бяхме на детско парти в детски център. Никола не пожела да се отдели от нас, играеше си само в двора, въпреки че Александра си играеше в залата. Реакцията на аниматорката беше: май скоро сте тръгнали на детска.
Мисля, че някои деца (с Александра не беше така, и тя мина през същата ясла и градина) по-трудно приемат раздялата. За себе си съм убеден, че Никола не е малтретиран в яслата и не това е причината за страховете му (а те явно не са малко, виж тук). Не реве по пътя, сам си отваря вратите ... реве само докато го събличам, прегръща ме и ме целува ... сякаш се моли да не го оставям и ... да дойда да го взема ... май най-вече го е страх, че няма да го вземем
Моят дечко не плаче.Но ще ти кажа какво ни каза заведущ яслата първият ден,когато заведохме децата си.Яслата е ново място за всяко дете,място със свои правила и дисциплина.Едни деца свикват бързо,други не.Детето има нужда да бъде с родителите си и се нуждае от тяхната любов,ласки,особено при смяна на обстановката.Сега повече от всякога то се нуждае от това да му показваш,колко много го обичаш,че държиш на него,да го целуваш и прегръщаш.Възможно е да се събуди плачейки посред нощ,да има нужда да е постоянно с теб/дори в тоалетната/,да капризничи.Това е нормално.Адаптацията продължава 4 месеца.УСПЕХ!