Пазете децата си в АВТОБУСИТЕ!!!!!!

Леле, ужас, добре че ви се е разминало само с уплаха  Направо потръпвам като си представя ужаса който е изпитал малкия ти юнак. Хубаво си направила, че си записала номера на автобуса. Дано от фирмата да реагират адекватно.

Един път като бях ученичка втарата ми защипа раницата на гърба и колкото и да виках тъй като беше препълнен автобуса до следващата спирка стоях приклещена до вратата. 

На мен ми се случи същото.Взех телефона на Градски Транспорт и се обадих.Бях меко казано побесняла, защото шофьора имаше наглостта да се смее ехидно след като ни притисна и всички се развикаха.Та какво последва-директно на този дежурен телефон подадох жалбата.Дадох номера и мястото , където това се случи, казаха ми, че разговорът се записва.След 1 седмица получих по пощата отговор, в който ми съобщаваха любезно, че предвид че такъв номер явтобус по едикоя си линия не съществува не могат да установят виновен съответно и да има наказание...Та така, ходи наистина на място, но и по телефона се развикай сериозно!Иначе ми обясниха, че след подаване на жалбата ти на лист хартия-директно в кошчето отивала...

Явно това е патент на Варненските шофьори.
И на мен ми се случи подобно нещо, само 4е аз бях с количка и с каката на 4 години.
Не ми е ясно как можех да я държа на ръце....

Аз като бях малка ме затисна една врата. А майка ми не ме носеше, защото носеше брат ми (бебе тогава). Изкарах си акъла, бях само на 4. Майка дигна един панаир...не омня да е подавала жалба  ама каква ли полза.

Градски транспорт се прикриват много добре. Гледах репортаж преди време, за жена, която паднала в автобуса, подавала жалби и т.н. не помня точно какво беше, но нямаше никаква файда, били я изкарали, че автобуса е бил спрял, или че тя не се е държала, нещо такова. Тя даже май се беше обадила да извикат полиция да установи произсшествитето, но никой не пристига, следователно и случка няма. Т.е. виновен шофьор  от градски транспорт няма. 
Така, че дано сме  здрави.

Имаме съсед шофьор в Градския транспорт, каза, че с 2 оплаквания на граждани по телефона, ги уволняват или преместват по някакви гадни маршрути.
Съветът му беше да се оплакване по този начин, з-то с крещене по водача нещо няма да стане.

Много е неприятно, аз така бях отишла при майка в Бургас, бях бременна в седмия месец и ме затиснаха  Няма да ви казвам как се изплаших  Оттогава много ме е страх да се ка4вам по автобуси 

Да, аз казах-при мен отговор имаше официален, че виновен за случката не са намерили...иначе аз винаги се оплаквам  в подобни ситуации-било в магазин на управител, било в подобен случай.До сега-арменския ме е чул, но аз съм упорита и тъпа...

оооо да, и аз така
И жалби пиша, ама с входящ номер.
До тук- файда не съм видяла, ама знае ли човек

Мога само да ви кажа да внимавате и да не разчитате на никой да ви пази. Преди 2 месеца тук нашумя следния случай. Майка докато слизала от влака със зимна количка и 9 месечно бебе вътре и се затворили вратите така, че тя успяла да слезе но количката останала между вратите. Влакът потегля и майката остава на перона гледайки как бебето и заминава прещипано между вратите. Представям си ужаса на жената. Оказа се, че завой май е имало, пък и ватмана уж бил заслепен от слънцето и не видял какво става. След не знам след колко метра и не знам как точно е станало но количката изхвърчала от влака в някакви храсите. Бебето излетяло от вътре. За щастие се отървало само с леки наранявания.
Да не говорим, че редовно се блъскат хора на релсите пред влака - тук камери заснемат какво се случва и го показват - да те е страх да излезеш на улицата - всякакви луди. Та който и да обвиниш кел файда ако вече си пострадал ти или детето ти. Затова единственото което трябва да направим е да си отваряме очите на 4.
На мен в метрото ми се е случвало с количката да излизам и да свирне че тръгва. Има хора които си стоят на вратата и не им пука че аз искам да мина с количка и да вляза или изляза. Разбутах ги като последния простак и се спасих и хич не ми е зор, че крещат след мен някакви си задремали тутманици 

На мен ми се е случвало ,като слизаме от тролея ,първо слиза едното дете , веднага след нея слизам аз със другото . Но вратите ме затискат и едната остава на спирката , а аз с другата между вратите и тролея потегля  . Не мога да ви опиша ужаса който изживяхме аз и децата ми.

Това е истината за съжаление. Добре, че сте се разминали "само" с това

Да ви разкажа на мен какво ми се случи в софийски тролейбус. Наложи се да заведа малката до едно място, тя е на 3,8год. Прибираме се към 16,30ч., а то - блъсканица. Дупча билет, заставаме до една седалка и то, милото, търси къде да се хване. Не съм от тези, които ще си просят място, така че насочвам ръчичката й и я държа колкото мога, в другата ръка й нося багаж. Тогава жената до която се намираме казва:
 - Щях да стана да ви направя място, ама имам багаж тука в краката....
Зад нея седи друго жена, пред нея друга. Не зная от къде го извадих това самообладание, по принцип съм много свите и бих казала :"Няма проблем!". Но сега явно защото става дума не за мен, а за човечето се изпъчвами се усмихвам:
 - Не се безпокойте! Не очаквам нищо. И като бременна често не са ми правили място и сега не очаквам някой да направи. Но повечето хора имат дъщери и един ден може вашата дъщеря с внучето ви да стоят до моята седалка и аз няма да стана. След такива случки съм решила вече да не ставам на никого.
Онази пак:
 -Щях да стана, но имам багаж в краката...
 Всички в тролейбуса наоколо мълчат. Никой не защитава нито нея, нито мен. След минутка детето , притиснато от тълпата, се обръща и иска да го гушна. Гушкам, с другата ръка мъкна багажа, подпирам се на една кълка на облегалката на госпожата. Тогава дамата зад нея се изправя и ми отстъпва място. Тази отпред пак мърмори, че имала багаж.
Позачудих се дали не би могла да каже - Нека седне детето, ще си оставя багажа само в краката му...
Сигурно би могло, знам ли.

Та така, мацки, аз вече не ставам. Ни на дъртак, ни на бременна, ни на майка с дете. Каквото повикало - такова се обадило.

Олеееееее ужас! Добре,че сте се разминали само с упаха. Винаги ме е било страх да не ми се случи нещо подобно. Навремето майка ми е падала при слизане от автобус с мен на ръце, защото тълпата я избутва. Все още не мога да се престраша да се кача в автобус с малката и ако го направя ще е от първа врата и ако съм сигурна, че шофьора ме вижда.

Отвратих се от човешкия род докато бях бременна. Само веднъж ми се случи да ми отстъпят място и една бабка се пльосна веднага на освободеното за мен място. Скараха се, почти се сбиха, а аз се чудех как да се опазя от размахващите се ръце и лакти......На опашка пред лекарски кабинет, не само че не са ми отстъпвали място, ами и ме прередиха - двама мъже... Зарекла съм се, че ще отстъпя място само на бременна или на майка с дете. Защото съм жена и съм майка. На разни дъртаци, дето едва ходят, но като видят празно място атакуват като барети - никога!

Апропо-и аз съм падала с дете на ръце, но слизайки от празен рейс, защото се страхувах да не ме затисне пак, та бързах.Би трябвало шофьора да ме е видял в огледалата, но пак подърза да потегли и гумите минаха на сантиметри от краката ми... Късемт, че мина една жена да ми подаде ръка да стана, а детето, понеже го държах пред мен, стъпи на крака, а не го затиснах...

Когато бях 5 годишна останах сама във влака за Бургас.
Баба ми е от Бургас и по цяло лято изкарвахме там.Този път трябваше да слезем в Айтос май,там Щяхме да погостуваме на нейна братов4едка.На гарата,когато влака спря,баба слезна,свали 4антите,протегна ръце за мен и....вратите се затвориха(автомати4ни бяха),как не й прерязаха ръцете,незнам.Аз останах сама,много се уплаших,влака тръгна и направо изпаднах в истерия.
Хората ско4иха,взеха да ме разпитват,аз им казах вси4ко,което се слу4и,имената на баба ми,адреса й в Бургас.Намери се една добра жена(ей какви времена на доверие са били тогава),която обеЩа да ме заведе у нас при баба.
Слу4ката поне завърши Щастливо,ама машиниста бил изправен на кътни зъби,Щото баба ми звъняла къде ли не,аз от тоя слу4ай нататък от влак ска4ам много бързо,Щото ми остана уплаха.Баба ми,горката,след като се намерихме пък беше ни жива,ни умряла.

Задължително жалбата заведена със входящ номер при тяхната секретарка,и после се говори,но и ти да имаш номера на жалбата си.Ще си я изкараш в няколко екземпляра жалбата предварително,иди и до редакцията на някой от вестниците,до М-сат...
Моят син и той е фен на градският транспорт,като се приберем във Варна направо ме побърква с това обикаляне с автобусите

Здравейте отново,тази сутрин на път за работа се отбих във въпросната фирма превозвач и като по чудо в 8,30ч. сутринта там имаше една много мила секретарка,която след като чу разказа ми сигорно 100 пъти ми се извини за нещо ,което тя нямаше нищо общо.Тя лично попълни жалбата,взех си входящия номер ,разписах се и ми каза че в рамките на тази седмица,писменно ще ме оведомят за решението.Та се замислих,може би още същия ден ако шофьора беше проявил интерес  и човещина и беше се извинил сигорно нямаше да се стигне до тук.В крайна сметка всички сме хора,всички грешим,но важното е да можем да признаем грешките си и да поискаме прошка.Е в нашия случай не стана така,и ще видим как ще се развият нещата,но това е че сина ми,ми заяви ,че никога повече няма да се качи на автобус.

Браво! Много добре си постъпила Аз скоро бях набрала на един таксиджия, но така и не отидох до фирмата, а само се обадих по телефона. Сега ме е яд. На нахалника най-вероятно и забележка не са му направили.

Съжалявам за случилото се ,приеми една прегръдка от мен,макар и виртуалана ! Ти си много права.Всеки греши.Ако въпросния господин поне се беше уплашил,стреснал и извинил нямаше да се чувстваш така.Щеше да знаеш че не е искал и съжалява,а той.....Нямам думи.Дано молбата ти не е поредния глас в пустиня.....

Изчетох темата до край и ми настръхнаха косите. Нямам думи от безочливо и НЕчовешко отношение!!!! Зверове сме и туй то!
От редките ми пъти, когато съм се качвала на автобус с детето съм гледала да се качвам и слизам само от първата врата до шофьора, да не стават гафове а и да ме вижда, че съм с дете и да е по-внимателен.


Когато бях беменна, ставаха да ми правят място само жени. Един мъж не се усети да се вдигне от седалката! Аз ставам САМО на бременни и на майки с деца 

Точно така беше и при мен.

  При мен е обратното.Почти винаги мъже са ми отстъпвали място.А всичко е въпрос на възпитание и от нас зависи утре децата ни да правят място и не само в автобуса.Все пак и ние ще бъдеме някой ден на мястото на тези баби и дядовци.

На мен ми се случваше точно обратното-мъжете ставаха, а жените се правеха, че не ме виждат