какво да го правя този мъж? *Б*

ако го познаваш добре, измисли си хитринка и го постави пред свършен факт- това ако смяташ че би бил добър биологичен баща на детето ти.  а ако наистина не иска деца, може би просто го е страх от такава отговорност. когато бебчето е напът може и да се стегне, като няма накъде. ако и тогава реагира странно- няма какво да правиш с него...
кое е приоритет за теб- бебе или съпруг и без дете?

а всъщност 30 год съвсем не е напреднала възраст...

Кажи му , че си съгласна и ще чакате да се стабилизира!
Направи някоя друга хитринка и като стане  се прави на по- изненадане и от него, на стресната и уплашена, ама станало сега грях е да не се роди!

Хихи е лесно се дават съвети на чужд груб!

Съжалявам мила , че нямате съгласие по въпроса !  
Едва ли обаче някой би могъл да те посъветва , какво да правиш .
Ти си познаваш човека и би трябвало да намериш начин да го убедиш . Не казвам , че е лесно !
Много правилно разсъждаваш , като казваш , че имаш някакво хормонални проблеми и не се знае като започнете кога ще стане .

Аз ти желая да намериш верния път към него , за да пожелаете и двамата бебчето в най - скоро време !
И тогава то да се появи бързо !  
Успех !

П.П. А защо междувременно ти не си видиш хормоните ?!
Просто предлагам !

Аз мисля, че с методите, които ти предложиха момичетата по-нагоре, не трябва да се избързва. Първо според мен трябва да си поговорите спокойно с любимия човек, но без да се карате, заплашвате или изнудвате. Спокойно трябва да му обясниш точно как се чувстваш ти, включвайки всичко, което те вълнува - напр. че вече часовникът тиктака все по-бързо, че не се чувстваш пълноценна жена ако нямате деца, че се страхуваш заради хормоналните си проблеми, и др. Мисля, че отношението на твоя мъж може много да се промени, ако си даде сметка за всички тези неща.

Другото, което трябва да разбереш от този разговор, е защо мъжът ти не иска деца. Ясно е, че финансовата стабилност е само претекст. Може би не иска деца? Или иска да си поживее? Или се страхува от родителската отговорност? Ако знаеш какво го притеснява, ще ти е по-лесно да му помогнеш да преодолее този страх и да се включи заедно с теб в бебешката треска.

Разбира се, ако разговорът не помогне, винаги можеш да прибегнеш и до хитринките, описани от момичетата. Дано обаче не ти се налага! Успех!

Моя мъж беше същия - не искал деца преди 5 май 2000г, защото тогава щяло да има потоп , събирали се планетите и тем подобни щуротии на които той упорито си вярваше- не искал да гледа как страдат децата му.Като започнахме около въпросната дата да правим бебе, то стана чак след 2 години, след редица изследвания, цветни снимки и сума ти нерви. Даже преди да разбера ,че съм бременна бяхме решили временно да се разделим.
Мила Галя, две години са много време и чакането е нещо убийствено, затова ти пожелавам да си бременна още следващия месец.
П.П.  Не си единствената с подобен проблем.Нека момичетата си кажат.

Мдаа, казвам си    Моя първо беше решил да се женим след хммм колко бяха... 3 години... Искал да бъде материално осигурен... да, ама не  оженихме се няколко месеца след това му изказване. После каза, че още било рано за деца и пак същите неща за материалната осигуреност - искал на детето му да не му липсва нищо... та и тук не стана номера - започнахме опитите пак няколко месеца след тези приказки.  Всичко става с говорене между двамата. успех!

Ако се събирате със щастливи семейства с деца, които да гушкате и да забавлявате, няма ли да го накара да се замисли. Моя мъж също не щеше уж, ама всичките ни приятели  родиха или забременяха и той се изплаши, че нашето няма да има ской да си играе, та сам даде зор.
Не е хич честно, но може да симулираш бременност и накрая като се окаже, че не си, той да съжалява, ама това е май само при жените.
Горе главата и успех! Децата са дар от Господа, така че не се тревожи излишно. Когато му дойде времето ще стане.

Спокойно. Явно не иска да се чувства притиснат. Остави му време и не го натискай. Мъжете искат да знаят, че те са главните инициатори на големите моменти. Най-добре е да изчакш момента, когато и двамата ще сте готови за голямото събитие. А до тогава мнооого любов и рамантични вечери!
ПП. Само да ти кажа, че когато почнахме с бебеправенето, моя мъж сякаш ставаше импотентен в периодите ми на овулация. Помоли ме да не му казвам кога трябва да правим секс, защото все едно съм го поливала със студена вода и всякакво желание за секс му се изпарявало. Така, че бъди мъдра и много съблазнителна.

Галя, мъжете понякога са като децата- променят си мнението много бързо. Моят едната седмица ми казва "Има време за сватба, като наближи време ще мислим", а на следващата ми предложи брак. Като бяхме млади гаджета твърдеше, че ще се заемем с бебеправенето една година след сватбата за да сме видели как върви брака ни. После твърдеше, че е казал това на шега. А то така се случи, че бебето наистина стана една година след сватбата заради разни здравословни проблеми (част от които хормонални при мен).
Не забравяй, че най-важна си ти и твоето здраве. Ако не си започнала още, заеми се с лечечението си по-сериозно. А ако трябва нека и лекарят да каже на мъжа ти колко е важно да не се отлага забременяването.
Успех!

Искам само да ти кажа, че моя и дума не даваше да се издума за деца. За да го дрязня и да видя реакциите му казвах, че ако забременея случайно ще задържа бебето, той ми говореше разни щуротии от рода, че щял да ме бие докато пометна /не ми е удрял и шамар за 4 год и половина/, че нямало да ме погледне повече, щял да ме зареже и т.подобни глупости. Един ден му казах, че спирам противозачатъмните и той ми каза да правя, каквото искам. Мина се време и той ми вика, че трябвало да му кажа, че ги спирам и беше голям скандал, за малко да се разделим. Минахме и това. Спрях да го дразня с темата за бебе. 1-2 седмици след 25ия му рожден ден каза, че щели сме да си правим беби юни месец, че искал да се роди пролетта, че да го гледаме по топло. След разговор по въпроса почнахме с опитите още същия месец, но се оказа, че имам хормонални проблеми...
Най-хубаво е когато мъжът сам стигне до решението, че иска нещо. В противен случай аз бих се замисляла дали не е било нежелано това дете.

Слава богу този проблем отмина и ще ти кажа как. Значи първо мъжът ми изтъкваше разни финансови причини, поради които трябвало да изчакаме, обаче за мое щастие преди два месеца ми закъсня с около 12 дни и двата теста ми бяха отрицателни, но аз това не му го казах. Казах само, че може и да съм бременна. И тогава той започна да свиква с мисълта и да чака заедно с мен какво ще се случи. Е за съжаление нищо не стана, но пък още от следващия месец започнахме да си правим бебе по негова инициатива и изхвърлихме презервативите И сега сме в очакване и двамата.

Според мен трябва да поговориш с мъжа си . Не ти ли е интересно какви са му основанията за да го каже. Виждам че  си  на 28 год.  С възрастта става по- трудно всичко . Никога няма да имаме парите, къщите и живота , който ще е достоен за да имаме бебе , все нещо ще куца. Кажи му го и го навий за бебче , ти си му жена и само ти знаеш как. Успех

Дааааааааааааа, умно!!!

Според мен доста от мъжете реагират по този начин - явно отговорността им се струва доста голяма. А и някакси не усещат по същия начин тракането на биологичния часовник  
И моят мъж беше същия - той пък малък бил   - на 28 г. ми ги дърдореше тия приказки. Е, бебчо ни избра и реши да дойде без много-много да ни чака да се намъдруваме и да порастваме - за наше огромно щастие. От момента в който разбра, че съм бременна, забрави за тези приказки. Сега напира за още дечица (и аз много искам), ама пусто трябва да се чака...
Не го натискай много, защото имат неприятния навик да го използват като предтекст за отдръпване, просто му показвай по-често колко обичаш малките човечета, и според мен скоро ще си промени становището.
Успех!

Искам и аз да споделя. Мисля че наистина им е много трудно на мъжете да поемат тази отговорност    
Моят приятел в началото , когато се заговорим нещо за деца, и все повтаряше: Ама ти нали знаеш, то е голяма отговорност, разходи, незнам какво...И аз му викам: Знам разбира се! И даже вчера вечерта като ми вика: То бебетата не са само радост, има много трудности!?!!! Направо ме разби, аз не че имам деца, но съм била постоянно със сестра ми до скоро около 2 години и малко ми е ясно......ама......... мъже!  
Първо мислехме да изчакаме около година да поживеем заедно(от октомври сме под един покрив)-да съберем някой лев, да си стъпим на краката. После решихме лятото да спрем да се пазим...... После по-малко, по-малко той започна да свиква с мисълта за бебе(аз обожавам децата,много му говоря за това, а и около нас има доста семейства с деца, което играе голяма роля). И когато наскоро на нашите приятели, на чиято сватба се запознахме се роди мъничето, приятелят ми беше вече готов за това!
А и факта, че може да не стане веднага----> и затова съм му обяснила нашироко.......и това го подтикна да опитаме отсега, пък когато стане..........
Мисля че всичко е в разговарянето с партньора. Галя, ти си познаваш мъжа най-добре, трябва да прецениш сама какво точно да направиш. Дано успееш да му промениш това категорично решение!
   И скоро да се похвалиш!

Е нека и аз да се включа.
При нас нещата не стояха точно така както при вас.
Когато се оженихме със съпруга ми бяхме студенти и родителите ни ни издържаха(иначе си живеехме отделно). Тогава бяхме 3-ти курс и на мен ми оставаха 2 години а на него 1 до завършването. Съпругът ми още след като завърши(а на мен ми оставаше 1 година) започна да ме притиска за бебе. Аз тогава с целия си акъл(голяма съм патка) му казвах, че искам да завърша и тогава. Оказах се голяма глупачка - мислех, че ще стане от раз. То вече 2 години не става де ама не съм загубила надежда.
Е май се отплеснах нещо. Та моя съвет към Галя е:
Гале опитай да поговориш с него и да му обясниш за всичко. Той сигурно няма да иска да те изслуша веднага, но след някой друг ден опитай пак и така като получава информацията на малки порции може да я осмисли и съм сигурна, че ще вземе сам правилното решение.
Но бъди търпелива. От скандали няма полза.
Желая ти успех!

И при нас беше същото. Инат. Най-бързо се съгласи да живеем заедно, но на 20 години човек не мисли много, много. После дойде сватбата. Двамата ни най-добри приятели от училище им се "случи" бебе и се ожениха. И аз като писнах - не искам и ние така, искам първо сватба, после бебе и т.н. А той точно с финансовите доводи ми изскачаше. Докато един ден клекна, купил ми годежен пръстен и ме държа в неведение до 14 февруари миналата година, когато ми предложи. Оженихме се юни и аз изчаках един месец (е, поизлъгах на сватбеното пътешествие, че няма страшно да забременея, като тайно се надявах да стане, ама не би), за да започна преговорите за бебе. Обяснявах на ден по лъжичка - той може да е малък, ама аз не съм (и двамата сме на по 24, тази година ще навършим 25), моят часовник тиктака, то да не мислиш, че става веднага, кога съм те лъгала за нещо... ако бяхме мислили толкова много преди 4 години сега щяхме ли да сме все още заедно... хубавите неща стават като не му мислиш много... и тем подобни. И той кандиса - то и с мен на глава трудно се излиза... И бебето стана на тртия месец от опитите, но понеже се хванах рано като отидох за пръв път на лекар в матката нямаше никой. Та имаше и леки съмнения за извънматочна, а като му казах какви може да са последствията направо му смръзна всичко... Но слава на Бога бебо си влезе където трябва и той беше на седмото небе от щастие. Сега още не му е много ясно какво точно се случва, но като се роди бебочинка всичко ще си дойде на мястото Много ми помогнаха и приятелите с бебето. Алек само казваше - Хайде Иване, стягай се друже, че да има Борис ского да си играе. И като отидем на гости и оня мъник като вземе да пуска едни усмивки, пък как му се радваше като го видеше - смееше се с глас... И така.
Стискам ти палци - търпение и упоритост му е майката. Те мъжете се осъзнават. Важно е да разбере какво означава за теб това

И при нас има6е не6то такова,вярно бяхме малки,ама жените сме така имаме периоди,когато това иска6,и вси4ко от вътре сяка6 крещи-искам бебе.После дойдохме тук,той първо,аз останах да си изкарам магистратурата....така още година мина,установихме се тук,и то4но ве4е бяхме спокойни,и двамата с документи и работа,и май не мислехме и не говорехме за бебе,някак си от само себе си спряхме да се пазим и бебето стана на 2-иа месец,мъжете май никога не се 4увстват готови си мисля аз.Но сега е 4удесен татко,помага много,и ако не е той,да съм се побъркала тук сама....присъства на раждането,идва6е с мен на вси4ки консултации,така 4е когато бебето е факт,вси4ко се променя,мъжът също.Ти си знае6 най-добре как да му въздейства6 на мъжът ти,успех и не се отказвай.

хммм не мога да те посъветвам за това какво да направиш , но само едно знам със сигурност , ако чакате да сте материално осигурени , този момент никога няма да дойде, все ще мисли, че все още не е . Материалните неща са преходни и дори и в даден момент да има в следващия може и да ги няма. Ние също се притеснявахме от това , но после като си поговорихме обективно , единпдушно стигнахме до мнението , че няма смисъл , защото:
 както днес имаме , утре може да нямаме  
                        и
 както днес нямаме , утре може да имаме

та по този повод си мисля , че не трябва да прибягваш до хитрини , а да се опиташ да поговорите и той да осъзнае , че материалното състояние не е причина да се откажеш от детенце.

БЕБЕТО е дар!
То идва, когато най-малко го чакаме и се надяваме /поне при мен беше така/.
Всичко е в твойте ръце, а и не се знае след две години какво ще каже тогава съпругът ти. Аз родих на 31 години. Сега си мисля, че ако бях родила по рано вече щях да имам 2-3 деца.
Няма по голяма радост и за мен и за съпругът ми от АЛИ. Тя е нашето щастие и най-голямата ни любов. Не бих се замислила вообще.
Хващай се за работа и действай!
А после като види малкото съкровище ще е благодарен, че си взела нещата в свой ръце.
Там, където има деца има и пари за да ги гледаш!

Пише ти резулатата от една хитринка на майка ми Баща ми не е искал трето дете и тя му казала ,че пие противозачатъчни и ей ме мен. Сега съм любимката на цялата рода и най вече на баща ми. А пък и аз(най-малката)   от петимата внуци направих бабите и дядовците пра - такива.

Според мен това е много глупаво разсъждение от страна на мъжа ти.Не е гаранцие,че доходите ви ще станат по стабилни от колкото с сега,така,че....
Седнете и поговорете,ако не става кажи му ,че визимаш противазачатъчни,както вече са ти казали по горе,но пък ако е так изведнъж ще се усети опредилено.
Може да опиташ със сълзи,разплачи се/сигурна съм,че няма да ти бъде трудно да го направиш,защото в такава ситуация жената наистина се чувства много тъжна и и е до рев/,ако при вас действа този подход разбира се и мъжа ти се размеква от такива емоции.

ясно какво е казал мъжът ти, не иска деца, а ти каза ли му, че искаш!!! споделям мнението на някои от момичетата, че трябва да поговорите, да му кажеш как се чувстваш, да го питаш финансите ли са единствената причина и т.н. Успех, мила!

Ама момичета Галя 1 не се е появявала от месец и половина вече    !