Ролята на бащата в живота на момиченцето
Бащите на дъщери са щастливци! На тях се е паднала честта да не са просто наблюдатели, а и участници в процеса на израстването на една жена още от първите ѝ дни. При това участието във възпитанието не е необходимост само за дъщерите, а обогатява и бащите. Неслучайно Жан-Пол Белмондо се обръща към мъжете с думите: "Ако искате женска любов да сгрява и последните ви дни, направете си дъщеря!"
Шири се мнение, че дъщерите са близки с майките, а синовете - с бащите и ако за момчето отсъствието на баща е проблем, то тази потребност при дъщерите също не е за пренебрегване. На психолозите е известно, че момиченцата много рано започват да се отъждествяват с майките си. В продължение на цялото си детство те, макар и да не подозират, се равняват по майка си, подражавайки на гласа ѝ, маниерите, жестовете и вкусовете. Но именно затова, че момичето се смята едва ли не за едно цяло с майка си, то възприема бащата като съвсем отделна личност и в това се състои неговата забележителност.
Бащата е интересен не повече, а по различен начин от майката. В игрите с таткото момиченцето добива опит в общуването с другия пол, в съзнанието му се оформят и укрепват представите за различията между половете. Осъзнавайки тези разлики като нещо положително и радващо, девойката утвърждава своята женственост, опирайки се на противоположностите, за разлика от подражанието на майката.
Присъствието на бащата в живота на дъщерята е много важно още от появяването ѝ на белия свят. Това влияе на отношенията им в бъдеще. Във всеки случай майката престава да бъде център, около който се върти семейният живот. До неотдавна психолозите смятаха, че бащата има значение едва след третата година на дъщерята, когато у децата се събужда интересът към половите различия. Но сега учените са наясно, че половата идентификация е присъща на децата още от самото им раждане и затова присъствието на бащата в ранните степени на развитие на малкия човек е повече от необходимо.
Според психолозите нищо не влияе така силно върху отношенията бащи-дъщери, колкото отношението на майката. Ако момиченцето расте в атмосфера на доверие и любов, у него се формира доброжелателно отношение към бащата. В някои семейства, особено с неработещи майки, често се наблюдава своеобразна диктатура на жената, която еднолично взема всички решения, отнасящи се до възпитанието и дома. В тези случаи бащата просто не може да прояви инициатива или да вземе участие във вземането на решения, касаещи семейни проблеми. За да се предотврати подобна ситуация, психолозите съветват майките по-често да си спомнят, че са първо жени и тогава орлици, обичат бащата на децата си и трябва да го изслушват по въпросите за възпитанието им.
Когато дъщерята вижда, че майката обича бащата, но не точно така, както обича нея, в душата ѝ се ражда болезнено чувство на ревност, но този опит ѝ е необходим, за да израсне като пълноценна жена. Ако в близостта между майката и дъщерята няма място за таткото и той се оказва изключен от взаимоотношенията им, в съзнанието на момичето се оформя образа на мъжа като ненужен и по този образ то ще се ориентира и в бъдеще. Той ще е определящ и за поведението му към противоположния пол.
Ако майката е достатъчно мъдра, за да повери на мъжа част от родителските задължения, без да го товари с майчината си гледна точка и изпитва радост от това, че той изпълнява родителските функции по своему, детето усеща, че разликите между майчините и бащините методи са нещо положително. Както вече споменахме, малкото дете още от самото си раждане знае разликите между мъжа и жената. С възрастта отношението му към това се променя. Във властта на родителите е да направят различията между половете интересни и забележителни в очите на детето, без да преувеличават или принизяват ролята на единия или другия пол. Разбирането, че сме различни, но равни, е най-доброто, на което можем да научим детето си.
Изследвания от последните години показват, че много успешни жени в детството си са имали пълноценни отношения с бащите си. На тях им е присъщ мъжки тип на мислене, способни са да се конкурират с мъжете и да говорят на техния език. В наше време типът "бизнес дама" става все по-популярен и много момичета растат точно с такава майка вкъщи. Традиционните разлики между женственост и мъжественост се размиват. Но все пак психолозите установяват, че някои качества на половете остават непроменени - например на мъжете са присъщи егоизъм и самодостатъчност, докато жените са по-чувствителни и отзивчиви към чуждите проблеми.
Разбира се, на мъжете им е трудно да се отъждествяват с малкото момиченце и затова чувството на мъжка солидарност, което изпитват към сина, не възниква така естествено и към дъщерята - далеч не всички бащи са готови да играят на "магазин" или на "училище" с дъщеричката, съвсем друга работа си е фехтовката в коридора и стрелбата с пистолет иззад дивана. Но не си заслужава да се притеснявате заради това. Психолозите смятат, че играта носи ползи само тогава, когато е интересна на всички участващи. Ако на таткото наистина му се ще да поиграе на кукли с дъщерята - моля! Но когато възрастният го прави насила, играта протича без вдъхновение и фантазия и тя не носи желания резултат. Само не забравяйте, че освен да нахрани куклите, таткото би могъл да прекара времето с дъщеря си по много други начини, които да донесат удоволствие и на двамата.
Може да ни се струва странно, но по някакъв начин за бащите е по-лесно да общуват с дъщерите си, отколкото със синовете. Взаимоотношенията между двама мъже могат да са по-конфликтни и сложни, доколкото към сина си мъжът се отнася по-критично и ревниво, защото го чувства като продължение на собственото си "аз". С момичето може да изяви себе си без ограничения и предразсъдъци.
Бащата е призван да предаде опита за общуване с добър и любящ мъж. Ако оправдае това огромно доверие, ще бъде възнаграден. Момичетата, които чувстват своята ценност и значимост в отношенията с противния пол, са такива благодарение на баща си.
Психолозите обръщат внимание върху факта, че за някои мъже отношенията с дъщерите са проблемни именно поради противоположностите на половете. Опасявайки се да не прескочат границата, която разделя отношенията със съпругата и отношенията родител-дете, те предпочитат да държат дъщерята на безопасно разстояние. Не бива да се забравя за това, че отношенията със съпругата и дъщерята са качествено различни, като що се отнася до детето, отношението към него се променя с израстването.
Новороденото момиченце няма никакво понятие за морал и приличие, тези представи ги формираме ние, възрастните. Така че родителите ясно трябва да определят кое е допустимо и кое - не. Психолозите предупреждават, че излишната разкрепостеност на бащата - например разходките му гол из дома, може да отблъсне подрастващата девойка, да предизвиква объркване и срам. Ако бащата установи прекалено голяма дистанция, това поражда студенина между двамата.
С порастването на дъщерята се променя стилът на общуване с бащата. Това, което е изглеждало естествено в отношенията с двегодишното момиченце ("Искам да ме къпе тате!"), след няколко години се оказва неприемливо. Тук е важно "да се усеща пулсът" и да се държи сметка за промените, които настъпват с детето, да се уважават границите, които то установява. Баща, който не се съобразява с желанията и възможностите на дъщеря си, не може да разчита на разбиране и любов.
В ролята на родител мъжът е малко или много дилетант. Жената, износвайки детето, има натрупан опит в общуването с него до раждането. Благодарение на това, че в продължение на девет месеца те са били неразделни, между тях още от деня на раждането се установява тесен контакт, за какъвто таткото не може да претендира. И не трябва!
Бащите имат своя мисия. Не по-добра и не по-лоша от майчината, просто различна.
И това е прекрасно!