На различните езици думата "баба" звучи съвсем различно.

На английски, френски и немски езици започва с "гр": grandmother, granny на английски, Großmutter, Großmütterchen на немски, grand-mère на френски.

Италианският и испанският са също романски езици като френския, но на тях "баба" звучи съвсем различно: nonna, vecchietta на италиански и abuela, abuelita на испански. На руски и украински - бабушка, бабуся.

Интересно, какво ли може да се каже за произхода на думата баба в българския език? Някои мнения се основават на факта, че когато малкото дете започва да говори, най-лесно произнася думи от рода на: "ма-ма", "ба-ба", "та-та", "дя-дя" и др. Това обяснение, обаче, не може да хвърли светлина върху етимологията на думата. В славянската митология бабата е персонаж от категорията на т.нар. "вещи люде" - хора със свръхестествени способности, знания и умения. В прабългарския език означава праотец, както и стара жена.

 Оказва се, че не само думата "баба" се произнася по различен начин в различните страни, но и самите баби заемат различна социална позиция по отношение на своите внуци. Естествено, преди всичко взаимодействието между бабата и внуците зависи от конкретното семейство. Но въпреки това, съществуват общи тенденции за бабите в различните нации.


Американската баба

В Америка бабите са достатъчно далече от семействата на своите деца и внуци. Те могат да им ходят само на гости. Американските баби водят активен живот: пишат книги, отварят магазини, занимават се със спорт. Американският манталитет предполага, че бабата има собствен живот, децата - техен. Но всички те трепетно поддържат топлите отношения помежду си.

Бабите са много добри със своите внуци, обичат да ги глезят и рядко ги наказват. Те обичат да им разказват за своето детство. Това подпомага приемствеността на традициите от страна на младото поколение и формира уважение към по-старото.

Американската баба не гледа внуци. Само около 21% от бабите се грижат за внуците си под 4 години. При това те спокойно могат да приемат парично възнаграждение за своите услуги. Това се счита за норма при американците. В САЩ е рядкост бабата да живее със своята дъщеря или снаха под един покрив и да си разпределят домакинските задължения.


Руската баба

Трудно е да си представи човек руското семейство без бабите. Те взимат активно участие в живота на децата и внуците си. Според статистиката, 20% от семействата в Русия са непълни. Без помощта на бабата, която играе ролята и на медицинска сестра, и на глава на семейството, те не биха се справили въобще. Много често бабите, особено от страна на майката, се превръщат във втора майка. Те взимат активно участие във всички семейни дела - от закуската и проверката на домашните до избора на университет и спътник/ца в живота на внуците.


Френската баба

Във Франция никой не счита бабите за баби (стари жени). Френските баби са много жизнени, те обичат да се обличат добре, да си устройват срещи и вечери с приятели. Жените там и след 55 години продължават да водят активен живот. Повечето френски баби виждат внуците си не повече от веднъж седмично. Само 1/3 от тях им посвещават по-голяма част от своето свободно време.


През първата неделя на първия месец на пролетта във Франция се отбелязва Националният ден на бабите. Той е въведен официално и е много популярен. Началото му е поставено в 1987 г., когато голяма компания пуска на пазара новата си марка кафе, името на която в превод означава "Баба". В този ден всички френски магазини правят огромни отстъпки за бабите. Нагласените баби се събират с приятели на ликьор и торта. Внуците им по този повод изработват поздравителни картички и взимат участие в организацията на мероприятието.


 Денят на бабите се празнува в много страни по света. В Полша той е на 21-ри януари, в Испания - на 26-ти януари, във Великобритания - 11-ти февруари, в Бразилия - на 26-ти юли, в Италия - на 2-ри октомври, в Русия - на 15-ти октомври (неофициално). В България на 21 януари се отбелязва Бабинден*.

В някои страни, освен Денят на бабата, се отбелязва и Денят на дядото. В САЩ съществува Национален ден на бабите и дядовците, които празнуват в първата неделя след Деня на труда. В Турция този ден е на 8-ми февруари. В Полша Денят на дядото е непосредствено след Деня на бабата - на 22-ри януари. У нас на 3 октомври 2009 г. за първи път беше честван Денят на баба и дядо.


Ако в някоя страна няма специален празник за "по-възрастните" родители, това не означава, че там не обичат и уважават бабите и дядовците. В Япония няма ден на бабата, но има Ден на старите хора. В тази страна по-възрастните поколения са изключително популярни в обществото. Това е една от причините, поради която хората там живеят дълго, често над 100 години.


Бабите не се избират, тях трябва просто да ги обичат, да се отнасят с уважение към възрастта им и да се знае, че те винаги ще обичат своите внуци.



* Бабинден - 21 януари (стар стил) или 8 януари (нов стил).
Празникът е посветен не толкова на възрастните жени като цяло и на бабата като родственица (майка на майката/бащата), а на възрастните жени, които са "бабували" (помагали при раждането).
От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.



Image: Ambro / FreeDigitalPhotos.net

Последна редакция: вт, 22 юни 2021, 11:49 от Mamma