Как се очакват и посрещат бебета в чужбина?

Лени,много хубаво посреЩат новия 4овек в Италия
Много ми хареса това,което си описала.
За тукашните оби4аи,незнам Не съм питала какво правят.
Ина4е полу4авах 1 година списание"моето бебе и аз",но подготовката си е нормална.Подготвяне на стая за новороденото,родителите избират цвят,мебели,игра4ки купуват,дрешки,оби4айните неЩа.
Ли4но аз не се криех,но и не разгласявах наляво,надясно.Казах на най_близките си.
Радвахме се много.Разбира се,4е се подготвихме с вси4ко от А до Я,не съм 4акала до края да родя,пък тогава да му мисля какво Ще пазаря.
Пусках музика на бебка,говорила съм й,ме4таех.И много се радвах,4е ме4тата ми се сбъдна,имам то4но такова моми4енце,за каквото ме4таех и каквото си представях,4е Ще е.
Така,4е не се изненадвай,ако някое Бенетон4е ти се усмихне.

Lennie, според мен не си права. Точно в италианската тема се разискваше как в Италия обичаят е преди 7 месец да не се копува нищо за бебето, а тука в отчетните теми ако прочетеш /в януарската на пример, защото там сме в 7 месец/ момичетата вече са купили почти 100% от нещата за бебето! А червен конец мисля че 50/50 се носи. Аз не нося и не съм носила.

Накара ме да си припомня двата пъти, когато чаках бебе тук.
Всичко е различно от това, което познавах. Започва още от отношението на гинеколога при потвърждаването на вестта, докато стигнем до изписването и идването у дома на новото човече.
Настроението е такова, сякаш ти самата си Божата майка, носят те на ръце, угаждат ти, комшиите те разпитват, но не с онази натрапчивост на нашите квартални клюкарки. Пазаруването го правех рано-рано, карах да ме води бебето и по усет съм купувала.
Бебешко парти не съм имала както е в САЩ напримерн, но за сметка на това, когато сложихме щъркела на вратата, се изредиха всички комшии, познати и приятели да ни носят подаръци за бебето. За малкия не сложих щъркел, а един огромен биберон вързан със синя панделка.
В болницата разрешаваха да идват всички, имаше стая за гости, кафе и вази за всички възможни букети, които ще получиш. Идваха роднини и приятели. Но те питат дали могат да дойдат. Аз лично втория път не желаех да виждам никого, не ми беше до гости.
Дори имат стая за игра, където оставяхме каката, докато ние се набъбрим с татето, гушкайки малкия човек.
Двете бременности ми протекоха безпроблемно, ражданията - също. Възможно е да е било до нагласата ми.

Това си е въпрос на традиции.Аз пък бих се втрщила в първия момент, че е некролог на бебе, но просто така съм свикнала.Когато се прибрах от родилното всички съседи ме поздавяваха с усмивка, а преди това бяха почерпени всички с бонбони.Тъй, че кой както сам си го направи!
 Това, че твоите приятелки страдат от суеверия не важи за всички българки.Не съм слагала червени конци нито на мен, нито за бебето.Говорих си за всичко през бременноста, а и си бях купила всичко необходимо за мен и детето преди да родя.В родилното имах много цветя пред вратата(в стаята е ясно, че не се разрешава)..........общо взето не виждам разлика в различните държави.

За пореден път абсолютизираш 
Не съм носила конци, но заради хормоните и мен ме беше обхванала параноя по4ти накрая. Това не е географски обусловено.
Живот и здраве ще видиш, какво значи хормони...

ооо, Биляна, не се чуствай нападната.
не целя дебати " Суеверни и фаталистки ли са българските бременни"
естествено, че има всякакви хора!
приятелките, за които говоря са такива , фаталистки.
не мога да разбера защо, наистина.
мисля, че има и нещо в народопсихологията, обясних какво е според мен.

вижда се с просто око нагласата, специално от моята кула.
виждам и големи разлики в различните държави.

Вечерница, много ми хареса това сравнение с Божията майка.

Кейси, я кажи за партитата, ти прави ли такова бейби парти. В кой месец
е бременната в Щатите, когато и ако прави такова парти? 

Това е хубав обичай с панделките и картинките. Тук видях преди година една голяма рисунка провиснала на балкона с имената на 2 момиченца - оказаха се току що родени близначки. Определено не е швейцарска традиция. Тук е редно да се пусне картичка често със снимката на бебето до роднини и приятели. По службите се прави аперо, събират се пари за подарък от колегите, фирмите дават еднократно по 300-700Фр. Съседките се канят да видят бебето - ей така спонтанно, без големи почерпки. Може и да ти подарят нещо. Така си разменихме подаръци със съседката италианка, с която бяхме бременни по едно време.

Не мога да се влияя от бг традиции, защото когато бях в БГ, бях много далеч от темата бебе. Първият път просто ме беше страх, тъй като не можех да си се представя майка. Казах след 3я месец на най-близки. Нищо не посмях да купя, само си набелязахме и докато бях в болницата, мъжът ми купи дрешки, креватче и т.н.. Вторият път реших да не треперя много, разгласих навсякъде, бях спокойна, но го загубих. Неприятно беше, че и месеци след това трябваше да обяснявам, че не се е родило. Третият път казах на родителите ни чак в 6я месец, за да избегна съчувствия, съвети и пр. Доста от нещата имах вече, получих и подаръци, пак не съм купувала предварително. Сега казах май на доста, ама много се радвам, но ме и страх, та наистина не съм по разговорите за нероден Петко. Не мисля, че е толкова суеверие или хормони, а до това че е ужасно да загубиш дете, а и после един куп неща да ти напомнят за това.

до човек и характер/информираност е..не мисля че е хормони,поне за мен не беше
понеже знам доста повече от нужното какво може да се обърка-не казахме на никого до 2ри триместър и не исках "бейби шауър"-не от суеверие, а защото бях свидетел на няколко закупени кошчета останали празни и не исках това да е нашия случай;
**
всеки си избира,уважавам традициите тук и участвам в тях,но лично не исках
**
шауър се прави в 7ми месец,но тук започват да тръбят още като видят + тест,въпрос на нагласа
**
като се роди и всичко е наред-може и панделки и щъркели и каквото си решат близките-това е нашата позиция и не мисля че някои е останал ощетен..
**
правихме питка и за 2те деца,тя е еквивалент на шауъра за мен;

Момичетата от Щатите ще се включат. Аз продих в БГ  
Пазарувах си за бебето още от 3-ия месец, получавах и подаръци преди раждането. Всичко е до нагласа...

Тук българките масово правят парти след 40я ден. Аз не го знам много този обичай, но обожавам да правя прощъпулник. Не знам за швейцарски подобни празници, но и руснаците много се кефят на нашия прощъпулник.

Лени с тази тема така се разсмях

Тука по холандско всичко се казва раничко...даже като казах на съседката миналата  седмица и тя след няколко часа ми звънна на вратата да ми подари подарък ... ходила по магазините и така била радостна от новината, че не могла да се стърпи и накупила някои нещица ...

Та по тоя повод си говорихме с мъжа ми за суеверията по БГ обичай нищо не се купува до раждането на бебо, тук пък не се казва името докато не се роди.... бла-бла- бла...
 И накрая никакви суеверия няма да спазваме... така решихме..

Още за детска стая и тн не сме мислили.... понеже идва Коледа а тогава има страхотни намаления, да не говорим за януарските... тогава ще мислим...

Както и сме категорични, че типичните холандски огромни табели, които се слагат пред домът на новороденото за да разберат всички за щастливото събитие.... няма да виси пред нашата врата...

С една дума както ни дойде отвътре

Права си, че има такива суеверия в България. Например в родилния дом жената, която беше с мен в стая нищичко не беше купила до раждането и цялата рода търчеше да купува и приготвя нещата докато я изпишат с бебето. Голяма суматоха беше, аз не бих изтърпяла. Но честно казано тези неща вече отшумяват и например в отчетните даже си слагахме снимки, за да се похвалим какво сме купили за бъдещето бебче.

Иначе по темата, аз си карах по-голямата част от първата бременност във Франция и там свекърва ми, както и родата на мъжа ми още първата Коледа ни направиха подаръци за бебето, а аз бях едва в 3-я месец бременна. Това малко ме изненада, но в същото време ми стана и много приятно. Все едно вече си имахме дете и хората ни правеха подаръци за него. Освен това като се роди бебето задължително се разпращат едни специални картички които да известят раждането и да съобщят как се казва бебето и с какви мерки е. На всички роднини и приятели се пращат - нашите и двата пъти бяха по около 50. Но всичко е добре оганизирано - предварително си поръчваш пликовете и си написваш адресите, избираш си модела картичка и като се роди бебето само казваш на доставчика данните - кг, см, дата и час на раждане и той ти ги отпечатва веднага. След това ти остава само да пъхнеш картичките в пликовете и да ги пуснеш в пощата. Аз много оцених тази организация, защото като родиш нямаш много време. После като започнат да ти правят подаръци започва втората партида картички с които пък благодариш за подаръците. Задължително е така - винаги трябва да се благодари в писмен вид. Малко е хамалогия, но на мен ми достави голямо удоволстие и даже приложих трика с благодарностите и в България за роднините, които са от друг град - изпратих им снимки на бебето облечено в техните подаръци и надписани отзад. На хората им става приятно от жеста.

На мен което не ми харесва във Франция обаче е, че като родиш всички започват да се нижат да видят бебето и теб още от родилния дом и продължават у вас и то от първия ден. Честно казано бях щастлива, че родих в България и тука хората изчакват около месец, за да те посетят. Не можех да си представя още в болницата както съм по някаква бабешка нощница и тека отвсякъде я кърма, я кръв, ходя превита на две от секциото и рева от рагадите, да се усмихвам на разни умилени роднини, приятели и колеги (даже колегите те посещават в болницата). В България си поканих само няколко близки приятелки да се видим и да си побъбрим. Останалите гости изчакаха.

 Ами ни най-малко не се чувствам нападната.Просто пак казвам, че си е до човек.Мои приятелки в БГ през бременностите се превърнаха в такива консерви, че искренно ме беше яд на тях.

Хихи, да това и тук го има, ама само питат дали да дойдат - разбира се на колеги отказах  , само най-близки приятелки дойдоха. Е, на мен ми стана приятно. След като всичко мине добре съм по-благосклонна, пък и малко ме разсейва от болките и ме връща към ежедневието и обикновените радости на живота.  А и така хем бебето видяли, хем не ми струва нищо да посрещам, домакинствам и т.н. и сърдити няма  .

Аз пък мисля,4е си е до 4овека и нагласата а не е въпрос на географско положение както са писали някои от моми4етата по_горе. И с първата бременност и сега в на4алото не казахме на никой освен на наШите и 4ак след третия месец се похвалихме на приятели и колеги. Вси4ко това от суеверие и заЩото през първия триместър риска от аборт е най_голям.
Аз ли4но съм доста дискретен 4овек и не оби4ам да бия барабана на ляво и на дясно. Когато запо4на да ми ли4и хората сами ме питаха и аз потвърдих. Не съм носила 4ервени конци,нито сини мъниста против уруки. Запо4нах да купувам разни неЩа за бебата мисля към 6тия месец,когато ве4е знаех ,4е Ще е моми4е.
Тук обикновено като се роди беб4ето се слага синя или розова панделка с кокарда на вратата на жилиЩето с името и датата на раждане на детенце и понякога балони. В болницата се носят цветя и плЮШени игра4ки. Друго интересно за момента не се сеЩам,но ако ми дойде на ум Ще допълвам.

това с картичките звучи много хубаво!!!

аз също мисля, че 'тежки' суеверия са отпаднали  или отпадат с времето.
вече имам поръчка за панделка за врата от бъдеща бг-мамма

Лени, какво да ти кажа.. Била съм бременна и раждах в България.Тука не съм още , червен конец не съм носила, но ме натиснаха така да се каже роднини , че не се купувало нищо докато не се роди бебето.И от двете страни.Аз се опитах да се възпротивя , но безрезултатно.
И резултата на закъсня. Единствено легло имахме. Добре че беше една моя приятелка , която имаше детски магазин по това време и се бяхме разбрали да ми отдели най-нужните неща за първите дни.
Всички толкова се бяха шашнали покрай събитието (все едно че те раждат , и все едно че на тях се пече..) , че не знаеха къде се намират. Дадох списък на майка ми и мъжа ми. Майка ми каза че под такова напрежение никога не е била.. ,едиственото което беше купила е една олекотена завивка с възглавница и чаршаф, който естествено че беше неизпран и неизгладен.Седеше си в опаковката. Мъжа ми беше купил всичко и след цял ден обикаляне се подхлъзнал и паднал пред блока, едвам се отърва само с навехнат крак.Беше доста снежна и студена зима.
Да е жива и здрава мойта приятелка , която беше изпрала и изгладила всичко (вкл. и чаршафи, и 2-3 комплекта детски дрешки)
Та дотам води прекаленото вглеждане в разни традиции, суеверия и други подобни.Създават проблеми на родилките.Защото ти вместо да си стоиш безгрижно първите дни и да се радваш на бебето и възстановяваш , трабва да хукнеш по  магазини.

На въпроса ти, аз бях казала, на най близките, а и ми личеше.Разликата между тука и там е че тук не съм видяла някой да пипа бебето , да го Целува, да го размята.В България може би заради това хората повече се влияят на поверия и суеверия.Овен това като излежнеш навън и срешнеш няколко циганки и всяка една от тях ти обяснява нещо за бебето, и те гони да ти говори някакви неща ..сигурно и ти не би споделяля толкова.Тук всичко е много премерено.та може в това да е разликата.Но че хората са странно суеверни в Бг , това също е факт.Хайде стига толкова , че стана много дълго.

А бе, Лени, ти да не ни подготвяш отдалеч за приятни новини? 

В Испания една бременност е голяма радост и не се крие,казва се веднага.Подаряват се подаръци преди и след раждането.Всички се изсипват в болницата да те видят,пипат и целуват бебето,приемат го като малко човече,а не порцеланова кукла.Купуват всичко предварително и съвсем не накрая на бременността.За нас българитре казват,че сме много суеверни и се удивляват на всичките ми привички и обичаи,свързани със суеверия.Аз не казах до 3м,че съм бременна на нашите-живеехме далеч и не исках да ги притеснявам.Но всички останали близки и познати знаеха.Преди да родя един приятел ме пита какво име сме избрали за бебето,след няколко дни се появи с ръчно изрисувана табела с надпис ДАНИЕЛ-много сладка.В деня на раждането всички близки приятели дойдоха с мен в болницата,а след като родих се изсипаха в стаята ми.Бременността и майчинството са нещо нормално и естествено в Испания.Мъжете почти винаги ходят на гинекологичен преглед с бременните си жени,присъстват на раждането.После бебето идва да го види цялата рода,не го пазят от света ,защото било новородено.Веднага се извежда навън,на разходки и сбирки.Не се притесняват толкова от дреболиите,покрай майчинството,както ние.

Да кажа и за Канада. Тук обикновенно се казва че си бременна кьм 12 седмица, когато вьзможността за спонтанен аборт статистически се намалява значително и така се избягват усложнения от всякакьв характер. Бремените жени се третират много добре и с голямо уважение и законите малко или много защитатват. Всички са много мили и любопитни, а  жените много обичат да споделят как е минала тяхната бременст. Единственото нещо което ми направи лошо впечетление е че в градския транспорт, хората много не остьпват седалка. Отдавам го на факта, че живея в много национално общество и хората имат различни нрави и етикет.
По отношение на медицинската система, грижата е невероятна, бремена жена се гледа под лупа и има всичко тези изследвания за дефекти и аномалии.  Дори много жени мислят че медицинската намеса е прекалена и предпочитат да имат така нареченото естествено раждане с акушерка ( вместо доктор) и без никакви обезболяващи лекарства.
Приготовлението за бебето започва от рано и всичко необходимо за пьрвите 1-3 месеца , е набавено преди бебето да се роди. Толкова пьти сьм виждала бремени жени с грейнали от щастие лица да избират дрешки и други предмети за бьдещите им дечица. Кьм края на 8 месец- начало на 9, жените имат  т.н байби шаур, кьдето жените се сьбират на гости и дават подарьци на бьдещата майка. Дори много бремени се регистрират в магазин за бебешки работи и имат лист с какви неща им трябват за бебето. Хората поканени на на това парти, отиват в магазина и по този лист копуват подараците . Тка че ако нямаш много неща напазарувани , бейби шаур е един сигорен начин да получиш всичко което ти трябва.
Сьпрузите са 100% включени в процеса. Придружават жена си на медицинските прегледи, видиузони. Има класове за раждане, бьдещи родители, кьрмене, които са посещавани и от двамата сьпрузи. Мьжа винаги присьства на раждането ( освен ако жена му не го иска и предочита майка си) и реже пьпната врьв.
Като цяло, бременоста е много щастливо време за жената. Хората за много мили. Има много малко място за суеверие и повече е подготовка за да си направят живота много по лесен, когато малкото човече се появи.

сакън, хвърлям сол зад рамо и връзвам червен конец на китка.
суеверна съм, няма да кажа поне до 8мия месец   

Тук за единственото суеверие, ча което съм чула, е да не се внася количката преди бебето в дома. Така ни каза бабата на мъжа ми. Иначе и аз нехайствах до като ме оставиха за задържане и през това време половинката беше докарал детското легло, сглобил, подготвил в случай, че станеше нещо по-рано.
Ааа да, носих и една червена мънистена гривничка. Това беше от към суеверия.
Иначе като се роди Мартин дойде куп народ на посещение в болницата, с цветя, балони и т.н. Тук например цветята, подарени на родилката се оставят в болницата. Иначе те затрупват с куп рекламки, подаръци и в нашия град на всяко новородено се дава парична сума /150Е /, като подарък за добре дошло.

Холандките са по-малко суеверни, но не винаги ще ти кажат всичко и веднага. Името се пази в тайна. Иначе още в началото с увлечение говорят за цветовете на детската стая и какво са купили или ще купят.

Като се роди бебето правят украси, като или е само надпис: роди ни се син / дъщеря или по -пищно. На юг правят невероятни украси. Аз съм за, защото всеки който минава се усмихва. А какво по-хубаво от появата на бебе съпроводено с много усмивки. Тази украса ме накара последно да се засмея.






След това се изпращат картичките, за които някой по-горе беше споменал и които изглеждат така:



След това ти изпращаш. Тук съм сложила една, която е ръчно направена, много популярно в Холандия.



Посещението след раждането е неизменна част, като картичките се окачват на стената, както и много често подарените дрешки.



И всички ядат това:

,

което е с анасон и аз хич не го обичам. Дори децата в училище  носят да черпят, когато им се роди братче или сестриче.

Въобще раждането на едно бебе е голям празник. Сега чакам с нетърпение на холандската ми приятелка да се роди бебето, та още веднъж да преживея всичко.

И аз така мисля. Ние българите сме изтъкани от суеверия. Само погледни колко теми има 'Мога ли да пазарувам когато съм бременна?' , 'Мога ли да излизам до 40 ден' , мога ли... Едни такива невероятни неща се питат хората, че да се чудиш откъде са им дошли в главите. А тия неща по вратите в Италия съм ги виждала и много се чудих първия път какво ли е.
А за при нас, май нищо особено не мога да кажа. Нищо което да ме е впечатлило особено. С изключение на това че колегите ми правят подаръците за бебето при излизането в майчинство. Което на мен ми се струва малко рано все пак. Аз самата си пазарувах от 4 месец и купувах всичко в неутрални цветове защото не знаех пола. Но пък чужди хора чак да ми правят подаръци предварително ми идва вповече.  Но автрийците си празнуват и рождените дни предварително, тъй че май бързането с подаръците им подхожда.

Лени ,хубаво е да чакаш бебе.Аз обаче съм недоволна от моят гинеколог тук,както и изобщо от медицинското обслужване като цяло.Пак ще проточа едни чаршафи,но както вече ти казах и аз не успявам да бъда кратка както и ти.В това отношение те бия.Разбрах че съм бременна в България и наистина много се зарадвах.след две години чакане,нормално.И аз бях малко фаталист и не исках много да се радвам,защото бях в първите седмици ,а ме чакаше път,вдигане на тежки куфари и т.н.Както вече знаем,често се случва бременноста да не се задържи в началото.Отидох в частната гинекологична клиника на един приятел на мама.Моя гинеколог установи бременноста,позрдави ме и ме успокои че нищо не е станало от това че съм пушила бая и съм пила доста(бяха се заредили едни празници и поводи един след друг и аз се бях отпуснала).Нямах никаква представа че съм бременна.
Прибирам се в родно Торино и веднага си намирам гинеколог,не кой да е ами завеждащ отделение в Челини,една от най-престижните в Торино.Отиваме на консултация и Фло само дето не умря,тоя цял час ни говори само за аботи,малформации,болести и т.н.Аз не се шашнах,защото по принцип съм си малко желязна в нервите,но страшно се вбесих заради Фло,милия беше ужасно изплашен и разочарован от началото.Тук,започнах всеки божи месец да давам кръв и урини до побъркване,да чакам на километрични опашки с болни хора за да се изследвам за някакви наистина абсурдни неща.След това дойде и тритеста,след това феталната морфология,при кояти миах и страшно неприятно изживяване.С две думи тука ми разкатаха фамилията.Разказаха ми играта.Тук бременните не са спокойни,напротив,вечно са в напрежение че нещо може да им се случи.Поне жените с които съм говорила по разни опашки за тестове са споделяли това с мен.С тази токсоплазмоза примерно направо е истерия тук.През цялата си бременност,отидех ли на лекар чувах единствено МАЛФОРМАЦИЯ;ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ НАСЛЕДСТВЕНИ БОЛЕСТИ.Луднах,ако щеш вярвай!!!
И всичко това при все че премълчах умишлено че в семейството на Фло има деца с увреждания.Ако бях споменала,когато гинеколога настояваше да разбере,тогава пък предтсави си къде щяха да ми бръкнат да вземат проби и доказателства.Сега един месец откакто не бях ходила на консултация,вервай ми ,родих се!!!
 

Относно суеверията,аз съм доста суеверна,не че нося нещо против уроки,но някак си вярвам че има такива неща.Случвало ми се е нещо такова,което не съм можела да си обясня по никакъв начин ,освен с урочасване.Моля ви не ми се смейте,сигурно звучи абсурдно.Не спазвам разни обичаи и други такива,дори освен червения конец за друго не съм чувала.Това със синёто мънисто ми е ново.
Ленко,при нас тук също се вярва в такива неща.В Пиемонте определено имат такъв обичай да не купуват или подаряват нищо поне до 7-ми месец.Хората тук са така,а останалите които идват от други региони имат навика да подаряват на бременните жени буйки,терличета с разни панделки,носело късмет.Има нещо много терапевтично в това да не купуваш нищо предварително,защото наистина ако вземе та се случи нещо неприятно какво се прави с купените неща,как се отразява на семейството да ги гледа...то е ясно че все пак е добре да имаш всичко подготвено ,а не да се озовеш с бебе в къща,която не е подготвена да посрещне дете,но аз съм за пазаруването след 6 месец...

здравия разум със сигурност е важен.
сигурно до 3-4 месец е
нормално да си по-дискретен,
в крайна сметка рисковете
не са за подценяване.

но мисля, че бременността е щастлив период по принцип,
в който би трябвало да си визуализират ( мечтаят ) красиви неща.

това, което обаче ми харесва е как се празнува живота.
и я споделят. в моя квартал има поне 10 панделки и всеки път се усмихвам
хубаво ми е, казваме си с моя мъж някакви думички, от видяното...

това исках да кажа, а иначе за страховете - те са и хормонални, както кейси каза.
и са част от цялата история.

Лени, така е, бремеността е щастлив период и трябва да бъде живян като такъв
Обаче здравият разум според мен е по-важен от безметежното щастие.

Amymommy разказва как всички са й натяквали за разни аборти и малформации, неприятно наистина но медалът винаги има две страни.
Когато забременях преди година, направо имах чувството, че съм единствената бременна на този свят и хвърчах някъде, и аз не знам къде. Стана без да е планувано и съответно без да съм се подготвяла предварително, без да съм чела материали какво и как. Гинекологът ми честити и така... Когато в трети месец загубих бебето, изживях страхотен шок. Помислете ме за тъпа и необразована, ама аз наистина понятие си нямах, че такива неща се случват ей така. Не разбирах какво и защо се случва! Трябваше да минат месеци, да изчета тонове материал по темата, за да разбера, че е "нормално".

Обаче суеверията нямат място в горенаписаното. Те пак са си бабини деветини

Аз не съм раждала тук, в ДЕ, но от приятели, които са раждали знам, че да родиш в Германия било "най-красивото нещо" - каквото и да значи това?? аз не го разбирам все още. Но мога да направя малки сравнения - от наблюденията тук и опита в БГ: Тук веднага след раждането бебето се извежда навън, всеки ден- докато в БГ до 40 ден - вие си знаете . Макар че аз не го спазвах толкова стриктно. Голям стрес бяха ваксините в БГ, докато тук изобщо родителите не са така наплашени...аз и сега като чуя ваксина и ми става лошо, чак и мъжа ми е подплашен от историите в БГ които се носят . Друго нещо - начина на гледане на деца тук на мен лично не ми допада много много - прекалено са оставени на самоотглеждане, постоянно са болни, сополиви, сополите за нищо ги нямат....даже някой път си казвам че аз съм прекалено педантична и се вглеждам много, за една хрема и се юрвам по доктори . За бременността не знам точно как е, но аз имам лоши спомени от БГ - правиха ми амниоцинтеза и 1 месец бях в шок! За щастие всичко накрая беше ОК, но нервите които похабих....После за купуването - аз нищо абсолютно нищо не си бях купила - това си беше мое решение, майка ми сън не я ловеше и само ми повтаряше да ходим за легло, за количка, за дрешки....и като родих за 2 дни тя с мъжа ми купиха абсолютно всичко, и стана една страхотна бебешка стаичка , oбаче това тук е невъзможно!!!! Тук с техните планираници за 100 години напред не виждам как ще стане тук един диван да искаш да си купиш трябва да чакаш поне 4 седмици, а за цяла детска стая не ми се мисли, сигурно години преди това трябва да поръчваш ....

Ами това е общо взето...от наблюденията ми..

Поздрави,
dezita

май неЩо не си разбрала. В Италия вси4ки си купуват отрано, ние българките в Италия, повлияни от наШте си оби4аи и съвети на майки баби и сие, се питаме дали е редно или не и из4акваме.

E,как не съм разбрала, виж постинга на Влади по-нагоре.

Който прочете няколко теми в Проблемно забременяване веднага ще разбере защо много бъдещи майки са суеверни. Не говоря за фатализъм или за червени конци... но когато през главата ти е минало какво ли не и се молиш да си износиш живо и здраво бебе, имаш право да си суеверен колко си искаш.
Да, прекрасни са всички емоции, свързани с очакване на бебет, покупки, приготовления, разговори на темата.. но нищо не по-важно от желание да си родиш нормално и здраво бебе, особено като си минал през безброй изпитания...
А що се отнася за милата ни родина, мисля всички знаете процента за проблемите с репродуктивността, проблемните бременности, дечица с вродени здравословни аномалии и т.н... ден през ден в новините съобщават за 'нещастно стекли се усложнения' с някоя родилка... как да не си суеверен..

Най-искрено пожелавам никой да не се сблъсква с подобни премеждия 

искам да кага че Baby Shower е нещо страхотно-въпроса стои имате ли достатъчно приятелки да е както трябва! аз съм имала два такива и от моята работа и от приятелки и при двете бременности-почти до една година нищо не трябваше да купувам-невероятно е и усещането и всичко  Да не говорим за болницата о отношението там и съседи и всички как искрено се радват! невероятно изживяване! Аз лично предпочитам всичко да ми предварително готово и никои друг да не ми избира какво да бъде-затова има регистрация в определен магазин. вярно е че в БГ мисленето е такова-ние поне сме се "отворили" и сега не могеш ни затвори да сме както там-там в БГ почти всички си робуват на общите суеверия и предразсъдъци и съм сигурна че ако бях останала и аз щях да се поддам-признавам си  А цветя имах колкото си искаш в стаята като родих и никои не каза не. Относно малформациите и тежки бременности-мисля че не става въпрос за това изобщо в темата-въпроса е че е празник от момента в които разбереш че си бременна-всички са ужасно щастливи за теб!Обикновено Baby Shower се прави достатъчно късно за да знаеш че всичко е наред! Аз лично не казах и до 12 седмица по други причини-чаках чак 16, но като цяло всички мислят позитивно и това ужасно помага-повярваите ми!

vidiah, ama prodaljavam da tvardia, 4e niama takova neshto. Goliama 4ast ne kazvat do 3-ia mesez, non tova ne e ot sueverie, a zashtoto e delikaten period. Tolkova.

Аз викам кой каквото иска да прави,ако човек се чувства по-сигурен спазвайки ритуалите по суеверията защо не.В крайна сметка всеки е свободен да прави това което иска,да изживява собствената си бременност както намери за добре.Аз съм от суеверните.Както казах не връзвам конец,но не оставям на детето дрешките да пренощуват отвън,ми такава съм ,на който не му харесава,да не следва моят пример...
Пепеляшке,ти нямаш ли си друга работа бе жено ,тъкмо днес очаквам да ми донесат количката,къде да я държа месец и половина докато родя...сега ша ма караш да я нося в свекърва ми !
В началото ,когато казах на моите свекъри че съм бременна(бях във 2-ри месец),страшно се издразних ,когато свекър ми почна да звъни на всички и да крещи,"станах дядооооо"че и шампанско отвориха,че и съседите извикаха ,голямо чудо се заформи.На мен ми стана страшно неприятно.Аз на това му викам да предизвикваш сътбата...всяко нещо с времето си.Някои ще кажат какво толкова,не е така това е моята бременност,мое право е да реша дали ще разтръбя или не събитието .

вси4ки си имаме някое суеверие, за едно или друго неЩо. И аз си имам мойте. Просто темата беШе дали и в 4ужбина са толкова суеверни по време на бременност, е, на мен не ми се струва.

аз голям номер свих с втората девойка и на майка ми и на родата му и на каката им казах 4ак в края на 5_ия месец. ОЩе ми е смеШно като си спомня, ходех всеки ден в свекърва ми да прибирам голямата, която беШе във ваканция. като казах к'во става взеха да се смеят без изобЩо да ме приемат насериозно.  . Не съм го направила от суеверие, ами то4но Щот нямах желание да ми се мърмори, да ме питат все по неЩо и т.н. Незнам к'во ми беШе станало, ама исках да си живея тайно бременността

Ама много си е вярно това за песимизма, параноята и излишните предразсъдъци у българина!Традиции и суеверия като българските никъде няма !
Тука се учудиха като им споменах че в България на бебе след 40-ят ден се ходи на гости и се вижда от чужди хора и те ме спогледаха странно ,... ама не и ли така?!
Характерното за нас е че ние почитаме повече мъртвите от колкото живите (40 за умряло,40 за живо )и там ни е проблема !За съжаление философията ни на живот ни кара да живеем с черни мисли и лошо настроение !Обременени с: "черна котка на пътя","червен конец на ръката" и разните му там ритуали за уроки..... !
Моите приятелки от България нищо не купуваха предварително и някак не се радваха че носят живот в себе си ,а само повтаряха "ако даде Господ","ако се роди живо и здраво",....!А в крайна сметка не е ли каквото ти е писано,... и да се отпуснеш и мислиш за хубавото че чакаш бебче!Радвам се че видях манталитета на друга нация различна от българската и почерпих от тях доброто настроени и чувството на спокойствие, без предразсъдъци и черни мисли, от който ние българите не можем да се отървем  !

Да си кажа и аз ... лично за мене. като забременях бяхме толкова щастливи, на момента разтръбихме навсякъде, не съм се и замисляла за суеверия, уроки и тн. Правехме планове, мечтаехме .... а не бях влязла още в 3-я месец. Малко по малко и научи цяла Марбея. Хората като видяха, че аз не крия и те почнаха да тръбят и така хора, които ме познаваха бегло и те знаеха 
Сега съжалявам за всичко това ... все още има хора които ме срещат и питат къде е бебето, кога съм родила и т.н.  В началото плачех, после станах груба и ги пращах да им обясняват тези дето са им казали хубавата новина ... сега го приемам доста по-спокойно, но минаха месеци.
Следващата бременност ще бъда суеверна, сигурна съм ... на никого няма да кажа, докато не ми проличи.
Мисля, че в Бг не го правят толкова от суеверие, а по-скоро, за да се предпазят от хората ... нали ние обичаме да си врем носа в живота на хората. Знам какво е като забременее някоя съученичка, веднага почват клюките по ICQ-to. 

а3 пьк си носих червен конец, и на дребното бях вьр3ала ...че бяха и сьс синьо манисто.....3а купуването на ра3ни неща - купувахме, ама много ми е ра3бирала главата какво да купим, та купихме само неща, дето и един ден не сме ги пол3вали ....що парички отидоха ...ама 3а второто ще сме наясно след време.....а 3а ка3ването 3нам, че ако те питат бременна ли си не трябва да отричаш......

не съм следила темата тия дни, а то искри прехвърчат
не разбирам защо.

направих сравнение и не случайно споменах некролозите, въпреки, че нямат нищо общо с бременности и раждания. Тук се слагат съобщения и панделки по вратите, когато се роди малко човече, а не когато някой почине.
Намирам в това символ на нагласата на обществата по принцип.

кошмари и страхове има навсякъде.
нещата не са само черни или само бели.

благодаря на Лана2004 и другите момичета, които ми обясниха за тези партита, постнатите снимки и др. позитивни истории, които бяха разказани. Това беше целта ми и си взех много интересни идейки

съжалявам, че темата пое посока ' суеверни ли сме и ако да, защо'.

Абе, Лени, понякога не знам в коя Италия живееш?
Може би не си обърнала внимание на некролозите, понеже приличат на плакати Огроооомни са просто! Формат А3, ако не и по-големи
Иначе за другото си права. В България раждането на дете не се празнува толкова публично. Правят се разни роднински джамбурета, питки и т.н., но извън къщата се тръби по-малко.

А! Само да уточня, че некролозите в Италия може и да са огромни, но поне не се лепят навякъде. Няма ги по уличните дървета примерно. Има си определени места, където може да се сложат.

ох , говорех за некролозите по входните врати на хората.
направих сравнение със закачените тук розови/сини флинтифлюшки при случай на бебе
в семейството. какво не е ясно?
понякога наистина се чудя аз ли не пиша на български,
или просто се търси под вол теле, да се доказваме кой колко знае съответната държава.
некролози има, залепени са на специални места.
размера мисля е  А3.
живея в централна италия, 
само че сравнително отскоро и затова имам по-ярки вЧепетления.
толкоз.

Ахам, добре. Значи аз не съм разбрала сравнението.
Мислех, че казваш, че изобщо липсват.
Както и да е... Що толкова се впрягаш?

хормони.

Да не би да имаш нещо да ни казваш ? 

Ето и аз да кажа...макар че вече са прехвърчали и искри 

Лени, навсякъде ги има суеверията,но в Бг наистина все още суеверията са напочит!Още не се е подновило изцяло мисленето...ние кат станем баби ще е друго,ще видиш 

Тук забелязах,че пазарите се правят...не познавам някой,който да ги е правил след раждането!В някои магазини има и листи за подаръци!
Изписването от болницата не е кой знае какво...аз лично толкова бях шокирана,че дори не благоволих да се снимам!
Балоните и цветята по вратите са супер...много любимо нещо

Ние купихме вестиците от деня,за да знаело детето какво се било случило на неговия ден!

И това е!

Искам пак 


PP Leni,kazwaj si bez boi???

Ей, Кала, това е много интересна идея!
 

По повод на тази идея - в бебешките дневници, които продават тук, има страничка, на която се отбелязва не само кои са били водещите новини на деня по вестниците, ами и цената на бензина в този ден, на литър мляко, колко струва една пощенска марка и други такива дреболийки, които се оказват адски интересни след време - така например скоро гледах на едно мое близко детенце дневника от 2002 - тогава бензина при нас е бил $1.29

И ние запазихме за Дани вестници (от следващия ден, защото докато се сетим, свършиха).
Иначе, спор няма, тук е много по-ведро очакването. С бейби шауърите (аз имах 3 - един от приятелки, и по един на работа и на мъжа ми на работата; бяха в 8мия месец, имахме купища подаръци) няма начин да не ти стане хубаво от щастливи, позитивни мисли.

И ние така- но добре, че ни подсети една сестра, иначе аз нямаше да сетя, поне не в този момент. 

Ние уж щяхме да пазим вестници, но май ги затрихме...обаче пазя списание "9 месеца" от месеца , в който е родена, надявам се, че след години ще и е интересно как са се гледали бебетата, когато тя се е родила!