Нужда от съвет за адаптация на дете

А защо не е на ясла? Не е приета, не искате да я пускате? Не знам какъв съвет да дам, но ми стана тъжно като четох... Ако пробвате на частна ясла? Така хем ще свикне да е с деца, ще се подготви за градината, ще си я взимате вечер и ще сте си заедно.

Много е малко детето да се отделя за родителите си за толкова дълго време. Няма ли начин да е при дядото само за през деня? Или той да идва във вас?

На тази възраст детето няма нужда от сън до 8, 9 или колкото там искате да спи сутрин, то има нужда от родителите си. Още повече че спи и следобед и може да навакса ранното ставане.
Не му причинявайте тази раздяла с вас.
Не живеете ли в едно и също населено място?

Прекалено рязка промяна е. Не може ли дядото да идва у вас да я гледа?
Сменили сте човека, който се грижи, мястото, не се появявате по цяла седмица. Прекалено много очаквате от 2-годишно дете.

За каква адаптация говорите при целоседмично отделяне на бебето ви от вас?
Детето не знае, че е 6 сутринта, но знае, че нощем ще бъде с вас.

Изключително непремерено решение, абсолютна абдикация от вашият ангажимент като родители.

Викнете дядото да живее при вас и да се гледат през деня.

А защо не сте си вкъщи, а дядото да идва през деня? Вечер да сте си заедно..... (изпревариха ме, добро предложение е това)

Адаптацията в яслата е различна за всяко дете. Моят например цели 6 месеца плачеше сутрин в яслата, но беше и по-малък. Тръгна на 1,6 г. Постоянно му говорех колко ще е интересно в яслата, как ще играе с децата и вечерта ще отида да го взема. Бях чела, че последното трябва много да му се повтаря, за да знае, че не го изоставям.

Ако имате възможност, по-добре на ясла, хем ще има и други деца, с които да контактува.

Ако живеете в един град, защо не я прибирате след работа?
Нормално е да е притеснена, друга стая, друго легло, виждате я само за 2 дни. Или си я прибирайте вечер или просто чакайте да свикне с положението.

До сега не се ли е отделяла от вас? За по една нощ, две? Когато родих бях студентка и се налагаше да отсъствам за ден, два, за очни.. И детето така свикна. Не е трябвало така рязко да го отделяте. В яслата/градината е друго, учителите имат пидход, има деца, забавления и като се наспи си я прибирате. Не седи без вас цяла седмица.

Не е на ясла,защото сега се класира. Дядото няма как да идва,там е сложно положението. Грижи се за дъщеря си,която е с чужда помощ. Живели сме заедно известно време. Малката там си отрасна едва ли не. Оставяли сме я само 1-2 пъти за една нощ, през другото време за по няколко часа само. Не сме абдикирали от това да сме родители, просто оставянето е трудно,тъй като после ни търси,много плаче и не успяват да я успокоят. Въртяхме и търсихме варянти, ходихме на психолог за съвет как да я отделиме. Четох много по темата,но тя изпада в истерия когато и кажем чао и излезем без нея. Пак казвам,мислехме че е за нейно добро,да е по-спокойна и да не плаче,но явно това не е начина. Чувствам се наистина безсилна и не знам какво да направя. А няма как да напусна работа или да седя в къщи за съжаление.

Опитайте с частна ясла сега. Може за по няколко часа и по обяд да си я вземате. След месец за повече време да остава.... Наистина е разход това, обаче детето ще е по-спокойно.

И според мен е по-добре да я водите сутрин и да я прибирате вечер.
Предполагам спи следобед.
Ще плаче първите дни, но като знае, че ще я вземете ще свикне и ще се успокои.

Не разбрах дядото в друго населено място ли е? Защо не си я прибирате вечерта?

Знам, че частните ясли струват адски много, но това е варианта според мен.

Разбирам, че сте я върнали на познато място с познат човек и сте се надявали на най-доброто за нея. Явно ѝ липсвате вие. А този дядо как се справя с лежащо болен и малко дете? Пробвайте с частна ясла, там хората са учили детска психология и имат опит.

Съчувствам ви, в трудна ситуация сте.. Не съм на вашето място и няма как да знам всичките ви обстоятелства, но от моята си гледна точка нещата стоят така:
Ако имате възможност детето да си е с вас, поне вечер, направете го. Много е мъничка още, по цяла седмица без родителите си... Съвсем нормално е да се държи по-особено като това с дрехите. То нито го осъзнава добре, нито може да го изкаже, но отделянето от родителите и дома си е огромен стрес са детето, въпреки че е при любящите баба и дядо.
Другото за истериите покрай раздялата. И в това няма нищо чудно, много деца на тази възраст са така. Особено, когато знае, че няма да види татко и мама за дълго време. Особено, когато не знае кога родителите й ще дойдат да я видят. Особено, когато не знае в кой момент родителите й пак ще изчезнат без предупреждение...
Казвате, че сте чели много по въпроса, може да сте срещали и тази информация, но все пак да кажа. На тази възраст децата нямат ясна представа за времето, те не знаят колко е 1 час, 2 дена, 5 дена. Когато родителите им ги оставят, мислят, че ги оставят завинаги - не знаят ще дойдат ли пак и кога. А когато родителите и изчвзват без предупреждение, съвсем се подсилва това чувство.. В този случай изненадани ли сте от истериите?
Да, може и да ви е по-лесно да си тръгнете, докато детето е залисано или спи, но и сама казахте, че сте наясно, че това е грешка. Дори да изпада в истерии, трябва винаги да казвате на детето, когато тръгвате - нежно и категорично, без да проточвате драмата и да се опитвате да я успокоите. Но трябва да й казвате. Само така тя ще се увери в някакъв момент, че родителите й не изчезват неочаквано, по всяко време, а предвидимо и тя винаги знае, когато това ще се случи.
Ако следвате тази линия и държите разделите кратки и категорични (нямам предвид груби), вероятно в някакъв момент истериите ще започнат да намаляват.
Това всичкото, в случай, че нямате никакъв друг избор. Но ако имате, колкото и да сложен, аз на ваше място бих избрала детето да си е при родителите си при всяка възможност - било частна ясла, било всеки ден водене при дядото, било детегледачка в къщи например, докато тръгне на ясла.
Що се отнася до адаптацията в гадината пък, нещата там са по-различни. Това, че в тази ситуация не се получават нещата, не означава, че и там няма да се получат. Особено, ако се постараете да я запознаете с градината предварително, да й говорите какво се случва там, че мама ВИНАГИ идва да вземе детето следобед, ако държите разделите кратки и категорични и т.н. и т.н.

Дано намерите най-доброто решение за вашето семейство! Това в момента изглежда не е. Успех!

---------------

Копирам ви една моя публикация в друга тема с някои неща, които може да направите по повод предстоящата адаптация на детето в градината:

Здравейте, съчувствам ви много, знам колко е мъчително за всички, когато детето не се адаптира в градината. Синът ми плачеше сутрин с месеци, но след първите 2-3 седмици започна да се успокоява бързо и следобед го вземах с настроение. Дано на вашето дете просто му трябва мъничко още време. Предполагам, че вече сте чела/опитала тези неща, но ако случайно намерите нещо ново, все пак ето какво проработи при нас:
- говорене, говорене, говорене - много говорене какво е яслата, какво правят там децата, колко е хубаво и т.н. Винаги по положителен начин, никога отрицателно или като наказание - например "ако не слушаш, ще те заведа на градина"... Много разказвах какво правят децата в яслата, измислила бях приказка за Мечо Пух на яслата - събужда се, приготвят се с мама, отиват на яслата, там лелите го посрещат усмихнати, ядат, играят, спят, после идва мама да го вземе и на Мечо Пух много му харесва. Разказвах я на сина ми на лягане - значи 2 пъти на ден, поне месец.. Бях му промила мозъка направо..
- Много повтаряне за това, че мама ще дойде да го вземе, кога точно - по разбираем за детето начин (отиваме, ядеш, играете, пак ядеш и мама ще дойде) и че мама винаги ще идва да го взема. Децата нямат ясна представа за времето на тази възраст, има голям страх да не би да ги оставят там завинаи... Затова всеки ден повтарях по 100 пъти и задължително, когато го оставях, дори да плаче, че мама ще дойде да го вземе еди кога си. Отново - никога заплахи от сорта "ако не слушаш, няма да дойда да те взема от градина утре"..
- Оставянето сутрин - спокойно и усмихнато, винаги позитивно към персонала в градината - за детето е важен знак как майката се отнася към всичко, ако сте неспокойна, изнервена, то усеща и това е сигнал за него, че нещо не е наред. После може и да си поплачете, но пред детето - само усмихната.
- Бърза и категорична раздяла. Опитите да успокоите детето на раздяла само удължават агонията за всички страни. Гадно е, но водите, целувате, казвате че мама ще дойде да го вземе еди кога си и давате детето, дори да плаче.
- Измислете си ритуал някакъв - при нас беше, че пред вратат синът ми винаги можеше да избира той или аз ще натиснем звънеца. Обикновено беше той, но не винаги. Вдигам го, натиска звънеца, свалям долу, за да влезе сам в градината, целувам, казвам, че го обичам и ще дойда да го взема. С плачещо дете беше по-трудно, но ритуалите помагат на децата да се адаптират и им създават предвидимост.
- Когато е възможно, пускайте детето да влезе в градината само (имам предвид то да пристъпи), а не да го подаватате на лелите от вашите в техните ръце - откъсването по този начин е по-трудно за детето.
- Ако ми детенце, което дъщеря ви познава, уговаряйте се с неговите родители, за да пускате вашето дете заедно с това, което познава.
- След градина, поне докато не започне да се адаптира, не разпитвайте детето как е минал деня, какво са правили, какво са яли, добри ли са лелите и т.н. Първо така то отново преживява всичко и второ пак лесно може да изпратите сигнал за тревога. Разпитвайте персонала, но не и детето.
- Като го вземате, прегръдка, целувка, нормални неща, без да прекалявате - ако се държите така, все едно сте били разделени за дълго или сте били притеснени, докато сте били разделени, детето получава сигнал, че има причина да се притеснява..
- В къщи - много внимание, гушкане и търпение. Регресът с напикаването е напълно нормален при такъв стрес за детето, както и в много други нормални ситуации - например преди нов скок в развитието, при поява на ново дете в семейството и т.н. Приемето го спокойно и си повтаряйте, че и това ще мине. Наистина ще мине!
- нека детето си избира вечер коя играчка ще занесе на другия ден в яслата и наистина му позволете да си носи играчка. Познатият предмет е мост между дома и чуждото място, което все още е градината за детето ви. Освен това е нещо, към което може да се върне, когато усети тревога.
- Обяснявайте на детето какво вие правите през времето, когато е в градината.
- Добри знаци са, ако започне да яде там (не на сила!!!!!!!!!) и ако започне да се успокоява малко, след като я оставите. Трудно е за детето да допусне някой друг да го успокои, приласкае, нахрани. Довери ли се на хората там, постепенно ще започнат да се оправят нещата.
- За почивката не съм сигурна какъв би бил ефекта, ако спрете детето за седмица примерно. Може да се успокои, а може просто да изгубите от набраната инерция..... Според мен, ако е здраво детето, не я спирайте все още, водете я, но за малко. Започне ли да се успокоява, започнете постепенно да удължавате времето.
Дано нещо ви е било полезно. Пожелавам ви скорошен край на адаптацията!!

Дядото е в същия град.
Благодаря на всички за мненията. Ще започнем вече да я водиме и да я прибираме и се надявам нещата да се оправят и тя да се успокои. За частна ясла просто в момента не можем да си я позволим за съжаление.

Е, като е дядото в същия град, не разбирам защо не си я взимате вечер?

Явно за да си спестят сцените всяка сутрин. И горивото.

Горивото не е проблема. Раздялата с детето и истериите. Не могат да я успокоят. Случвало се е да я оставим за час,два, но те след 20мин се обаждат да я вземем ,защото много плаче. За това сме принудени да се "измъкваме" без да ни види и сега да сме в това положение.

Детето с времето ще свикне да остава, а сега се стресира много повече отколкото да пореве един час при дядо си. Ми като реве да й дадат един сок или една бонбона, или да й пуснат детско да се успокои. Знам, че сега ще ме овикат някои майки, но в някои случаи, ако помага, не виждам проблем. Ама и дядото не му се занимава, отказва се след 20 минута. Честно ти казвам цялата история звучи ужасно, куп хора си прехвърлят едно бебе, вземи го ти, не - ти го вземи, щоти ревяло. И моето е правило истерии, баба му и дядо му са го забаламосвали и не сме имали проблеми. Един път не са се обадили да кажат да се върнем. А, повярвай, моето дете може да спечели конкурс за истерии и рев.

Значи водите я сутрин, обяснявате й, че отивате на работа и ще я вземете след малко - като играе с дядо, като яде, като спи и мама и тати ще дойдат. Ще пореве първия ден, втория. Ама дядото да не ви звъни веднага. Детето като види, че си го взимате ще се успокои и ще свикне на този режим

Съветът ми към момента е да си вземеш ти или бащата 1 седмица отпуск и да останете с детето вкъщи. През това време да се занимавате с него и да му говорите много как "другата седмица ще идеш при дядо, ще си играете цял ден, ще правите интересни неща и вечерта ще дойдем да те вземем и много ще се гушкаме....и ще ни е забавно, и ще правим хубави неща. Не те оставяме, трябва да знаеш, че довечера ще дойдем да те вземем и да сме си заедно през нощта.....Гледай часовника и, когато стрелките стигнат еди къде си, ние с тати ще дойдем и ще ти донесем и бонбонка/вафла/играчка....." и всякакви такива. И го спазвайте. На тази възраст големият им страх на децата е, че мама и тате ще ги изоставят. Те не мислят рационално като възрастните. За тях - щом не виждам мама, значи я няма, значи ме остави, какво ще се случи с мен....?!!?! Говорене, говорене, говорене....лека-полека ще стане по-лесно. Вземайте си я вечер и я гушкайте, говорете ѝ, спете с нея. Изобщо да усеща, че не е "изоставена".

По принцип е точно така, но прочетох, че дядото се грижи и за лежащо болен човек, та сигурно тези детски истерии му идват в повече. Едно е детето да е при баба и дядо, чието време е изцяло отдадено на детенце, друго да съвместява дядото две дейности. Има ли време този човек да го забавлява, да го разхожда? Детето си иска своето.

Детето изпада в истерии, защото знае, че като го оставите, ще ви види чак след 5 дни. За толкова малко дете това е много време, адски много. Тя го приема като изоставяне. Важно е да говорите много, да обяснявате, че ще я вземете следобеда, след като се наспи. Отначало ще е трудно, трябва тя сама да се убеди, че идвате и я взимате. Когато това стане, ще се поуспокои. Занесете и там всякакви блокчета, боички, играчки, занимания, ако е възможно да излизат до близка площадка, ще е добре. Не е лесно малко дете да прекарва деня си затворено с възрастен човек, който е ангажиран и с грижи за друг болен. Когато навлезе в рутината и се убеди, че винаги се връщате за нея ще се успокои. Но спрете с това оставяне по седмица, дори ходещите на ясла деца, винаги вечер са си вкъщи, това е била основна грешка, която е влошила положението и сега ще трябва доста търпение и разговори, за да оправите щетите. Успех.

Не е лежащо болен,но няма как да седи цял ден сама. Излизат, имаме си комшииско детенце което идва да си играят,има играчки. Истериите са от преди, не сега, за това решихме че уж ще е по-добре да е там и като стане и ни няма не ни търси. Плаче когато сме там и ни види че излизаме. Идеята беше уж по-леко да е,да не плаче детето,но...били сме в грешка.

Как очаквате дете, което ви вижда от петък вечер до понеделник сутрин да не плаче?
Вземете си детето. Нито пари, нито работа си заслужава след като има един работещ в семейството. Става въпрос за една година.

Всъщност става въпрос за месеците до септември, но все пак не знаем на какъв хал е семейството. Ако плащат квартира или ипотека... една заплата на стига. Разбирам ги, че търсят варианти, а и им се е паднало чувствително дете. Лоша работа.

Вие се измъквате от отговорността си към собственото си дете!!!! Какво мислите, че ще е различното в яслата? Даже още по-зле ще стане, защото там всички ще са непознати, на ново място, с нови порядки....Горкото дете! Не знам с кои психолози сте говорили, но едва ли са ви казали в прав текст какви последици ще има това

Ясно ми е. Аз съм сама майка и въпреки това се справям и с ипотека и с всичко. Но здравето на детето ми е над битовизмите.
Близко семейство точно от тия пусти пари оставиха бабата да гледа детето. В момента детето само мъца. Логопед казва че ако тръгне между децата ще проговори. Ма нали пари трябват.

Не съм си зарязала детото за да ходя по барове и завдения и да не се интерсувам как е. Имам един такъв личен пример и за мен това вече е абдикация от родителство. Принудена съм да се върна на работа,ако имах вариант или можех да напусна,нямаше да се чудя кой и как да я гледа за тези три месеца.Търся варянти при които на детето да е комфортно и да не страда,за това поисках и малко странични мения. Благодаря на всички, които писахте.

Въобще не разбирам след като с дядото сте от едно населено място защо детето е командировано там целоседмично? Какво пречи след работа да си го вземете?

Защото пищи като го водят и взимат, което пречи на родтелите и на дядото. Сметнали са, че е по-добре да си спестят ежедневните драми и да го оставят там за цяла седмица. А дядото как го гледа това дете? Ако го оставя на самотек, нормално е да не иска да стои там. Уж играело със съседско дете, ама през останалото време?

Предполагам, че вечер, когато бабата се прибере от работа, го поема тя. Пък че е жена на възраст и има нужда от почивка, кой да ти мисли. Важното е на майката и таткото да им е комфортно.
Утре, когато започне да пищи в яслата, пак ли дядото ще карате да го води?

Много ясно, че ще пищи дете на 2 години като го прехвърлят по къщите като играчка. Четох аз, ама пак не разбирам. За мен си е чиста безотговорност, съжалявам. Има хора кучетата си гледат по-добре.

Ей, значииии, в размахване на пръсти сте най-добри! Хората може да са притиснати от обстоятелствата. Обичат си детето, ама и хляб трябва на масата, и покрив над главата.....

Вярвам, че авторката разбра, че това не е правилния подход към детето и ще се променят нещата.

Трябва, трябва, много неща трябват.
Като да поемат личните си отговорности.
Ставаш, водиш, тичаш и прибираш и утре пак. А, и благодариш за грижата!

Каква е тая работа - от 7 до 23 ч ли?

На мен много ми стана жал. Да седи детенцето с раницата, якето и обувките и да чака да го вземат...

На две е точно усещане за изоставяне. Времево и пространствено мислене няма много, знае обаче, че е изоставено.

Оставяйте детето само през деня при дядото, вечер да си е при вас. Наистина много странно решение, не съм ви в къщата, ама... оправете тази грешка докато е време.
Съвсем различно ще й минава деня като знае че вечер ще си я вземете и ще гушка мама и тати. Децата си лягат рано, това да става в 6-7 далеч не е драма.
Частна ясла вече според джоба, там няма да се обаждам.

Детето прави истерии точно, защото се измъквате тайно. Винаги, ама абсолютно винаги родителите трябва да си казват чао, когато излизат. Независимо дали става въпрос за 5 минути или 5 часа. Така детето свиква, че мама и тати излизат и после се връщат. В противен случай детето е на тръни и го е страх, че ще го изоставят.
Станалото-станало... Сега с много любов и търпение започвате постепенно да си оправяте нещата. Майката да работи , ако може на половин ден в началото или да си вземе отпуска (платена или неплатена). Отначало оставяте детето за час при дядото. След няколко дни за половин ден и по-късно по цял. Всеки път си казвате чао, обяснявате, че мама ще дойде. Като я вземете ѝ обръщате много внимание и постоянно повтаряте колко много я обичате. В началото ще плаче, но постепенно ще свикне. И задължително си я взимате всяка вечер.
П.с. този дядо е голям герой щом гледа едновременно болна дъщеря и малко дете. Да е жив и здрав!

Ей, изядохте жената, която сподели проблем.
Мисля, че тя разбра, че трябва да не оставя целоседмично детето при дядото. Истерията няма да мине по този начин, за съжаление, само отлагате проблеми. След работа вкъщи и търпение, обяснения. Не е лесно, не всички деца разбират и свикват бързо, някой са прекалено чувствителни.
Аз бих се притеснила и за тоя дядо как се оправя на два стана, двегодишните са много трудни и щъкат постоянно.

.

Едно малко дете на тая крехка трябва да е с родителите си. Ако е в същия град, трябва поне вечер да сте заедно и няма оправдание за противното. Иначе следва недоверие към вас още от ранна детска възраст и психическо разстройство. Никакви пари не могат да оправдаят такова отношение към собственото си дете. Освен това причинявате мъка и на дядото, който едва ли може да предложи истински психологически подход и да успокои детето. Желая ви успех. Детето ви има нужда от вас.

Айде сега глупости. Аз оставям осемгодишната на вторият ми мъж, и какво да я похищава ли?
Боже, боже?!?!

Не са глупости. Случват се такива неща и човек трябва да е нащрек. Няма да споря по темата.

Това е баща на един от родителите, айде стига с психопатиите. Да не е някакъв дядо, намерен от обява във вестника. Прекалявате.

Точно с близки роднини се случват такива неща, не са психопатии. Но в случая не виждам притеснения в тази посока, така че да не изкривяваме темата.

В случая няма никаква индикация за такъв проблем. Детето реве за майка си и баща си, а не от дядо си.

Точно това им трябва сега на родителите освен другите притеснения - да мислят дали дядото не изнасилва бебето докато ги няма... Все си мисля, че спи с раница и яке, защото чака да си го приберат... но явно моята фантазия не е толкова развита...

Това е само един от хилядите случаи. И в Турция е пълно с такива случаи, че и у нас. Изнасилват и даже убиват и то все близки на децата. Не можеш да знаеш какво се случва като си оставиш детето, затова трябва да се подходи внимателно и да се предупреждава и детето.
https://www.vesti.bg/novini/bashti-chichovci-i-diado-iznasilvali-vkyshti-2563971

Скоро ще спре да ви търси. После ще се чудите защо не сте никакъв авторитет за това (вече пораснало) дете, защо не ви търси, не споделя и тн.
Това е цената на спокойствието в момента.

Пълни глупости!!!  Не се излагайте!!!

То и убийства стават навсякъде по света.....дайте да нарочим дядото и за убиец! Не вярвам направо какво чета......

Каролина, спри се. Майката и без това е наплашена.
Има всякакви случаи. Вчера един си изхвърли кучето през прозореца. Сега какво- да взема да се тревожа, че някой от вкъщи ще хвърли кучката от 5 етаж.

Спирам, но както казвам да внимават, че всичко се случва. Всеки трябва да намира начин да си гледа децата, а не да ги оставя на произвола. Какво възпитание и обич ще му дадат така?

Ама то може и като го оставиш при баба и дядо, бабата да е извратена психопатка, дето обича да гледа как дядото злоупотребява с детето, нали... ако ще си измисляме сценарии като от скандинавски хорър филм, най-добре да не излизаме от нас. Чак да са го оставили на произвола, не са го дали на кварталния клошар да го гледа през деня, нали... объркани са хората, дано успеят да си нагодят нещата и детенцето да се успокои и да е щастливо.

Асъл хорър.
Хората имат други проблеми- да си вземат детето повече при тях, а не да абдикират от родителството си, скрити зад  повода - ама то реве. Ми реве. Научно доказано е, че до три години едно дете има нужда изключително от майка си.

С две годишните понякога трудно се излиза на глава. Имам дъщеря на 2.8г.Не иска сутринта да се облича, не иска вечер да се съблича. Иска определена рокля или плитки. Има истерии и драми за дребни неща, но с малко преговори е първа в яслата.В началото и казвах, че мама и тати отиват на работа и с паричките ще купят балони.Сега не чака балони, но знае, че сме на работа и ще дойдем да я вземем.Много преговори трябва да водите с детето, а облеклото е каприз и надделяване над дядото.

Не се знае дали реве само за родителите си, но едно  е ясно: не може мъничко дете да се изоставя, дори да е при роднина за толкова време. Главата не ми го побира  как спят нощем знаейки че детето не е при тях. За какво спокойствие въобще става дума?

Може пък бабата и дядото да са настоявали да им оставят детето, има и такива случаи, все те знаят по-добре, разбират повече и т.н.
И аз смятам, че оптималният вариант е дядото да ходи в тях през деня, а вечер да са си семейно вкъщи. Макар, че за дядото ще е тегаво и едва ли ще се съгласи.

П.П. Навремето като се измъчвах от недоспиване, свекърва ми предложи да ѝ оставя детето за няколко нощи и тя ще го откаже от нощното хранене...
Така била отказал другият си внук от пиенето на вода от шише с биберон, а той беше около две годишен и до колкото помня го бяха оставили за уикенд родителите му.
Не съм оставяла моето дете до сега нощем на никого, не го приемам като вариант.

Вече сте стигнали до извода, че трябва да си прибирате детето всеки ден. Има ли възможност с таткото да си разминете работното време напр. мама отива в 10 на работа, а пък татко го прибира по-рано следобед? Плачът при раздяла не е толкова страшен ако след това детето се успокоява. Добре е при раздялата дядото  да играе с него, да разглеждат книжки, да му говори...

Не мога да си представя да си оставям детето някъде цяла седмица и да го прибирам в петък. Всеки ден си мисля как след работа ще си го гушна. И то сте в един град. За мен такова решение е абсурдно.

Пълен абсурд цялата ситуация. Как изобщо ви е хрумнало да направите такова нещо естествено, че ще плаче и истерясва като го зарязвате за цяла седмица.. милото..

Детето не е оставено на случаен дядо, а на нейния дядо. Хайде стига всявахте паника, майката така или иначе сигурно място не може да си намери от безсилие и мъка. Дъщеря ми не искаше да си слага пижама, защото знаеше, че след това следва сън, а след съня ясла. Спеше с дрехи. Децата мислят по друг начин, не като нас.

Всеки решава сам какъв начин да използва за да отдели детето за няколко час.
Мисля,  че е добър вариант ако можете да си вземете няколко дни отпуска. Отново да останете с детето у дома. За да се върне у него сигурността че не е изоставено. И да я подготвите за това всекидневно оставане с дядото. Детето не е малко на 2.4 е съвсем подходяща възраст.
Но и аз бих дала съвет да го карате сутрин и вечер да го прибирате.

A ako няма дядо, баба, какво ще правите?
Абсурдна ситуация.
Не ви ли е срам.
Що за родители, нямам думи.

Горкият дядо и горкото дете.

Ей, жената и без това се е видяла в чудо! Сама вижда, че има проблем и търси решение. Тук ще я изядете.

Ами да, защото аз подобно нещо за пръв път чувам/чета и ума ми не го побира как майка няма да си вижда детето по цяла седмица. Просто е безумно, затова така се реагира.

Е хайде сега, не е нечувано и невиждано. Аз съм отгледана така, даже в друг град и то на доста км от моите родители. Все още в някои градове има седмични детски градини, а и доста баби са ангажирани с внуци. Някои ежедневно, други седмично, а някои и по цели месеци. Не всеки може да си позволи гледачка.

Познавам семейство, което остави бебе на 40 дни на бабата и си го взе, като стана за ясла. Идваха да го видят веднъж месечно, ама то не ги познаваш и плачеше от тях. Голямото пък го гледаше другата баба. Свят шарен, "родители" разни...

О, боже... и за какво ги правят тия деца тогава?

Айде, стига от начукване на канчето! Понякога човек в желанието си да направи най-доброто, прави грешки. Или може би вие сте безгрешни?
Нищо непоправимо не се е случило. Видяла е жената, че по този начин не става и търси варианти как да постъпи. Дадоха се добри съвети. Надявам се, че намерят благоприятен вариант за всички.

Искаш да кажеш че има и по-зле? И какво помага това на темата? Едно дете трябва да е родителите си  за нормално психическо развитие. Ако някой не иска да се грижи за децата си, има достатъчно хора, които искат да си осиновят дете и полагат ИСТИНСКИ родителски грижи за него.

И тази безумна сентенция какво общо има с темата?
Че жената си е гледала детето до 2 години и половина? Че са направили най-доброто за да не се травмира детето? Или че работят? Колко префектни майки познавам които си седят у дома с детето, нищо не похващат, гледат основно телевизия...но в БГ мама са ужасно примерни майки.
Апелирам към авторката да закючи темата, че перфектни майки много има тук.

Съвет към авторката - започнете да се упражняване с детето да си казвате чао. Много е важно да разбере, че винаги ще се връщате и може да ви вярва кота обяснявате кога/как ще се случи това.
Започнете с нещо малко: " отивам да изхвърли боклука. Ще се върна след 5 минути,  ето, виж къде трябва да отиде стрелката. Докато мен ме няма ще те гледа тати/дядо. Чао!" Целувка за час и излизате за точно 5 минути.  След известно време "Отивам да купя хляб. Вие с тати/дядо нанесете този пъзел и след като приключите ще се върна". реално няма никакво значение какво ще правите, просто да се научи детето, че изчезванията не се случват просто така и че мама ще се върне, когато е обещала. Вероятно е да плаче в началото, но при нас поне имаше огромен ефект подобен подход.
Нас като деца ни оставяха като сме се заиграли и си признавам, че с брат ми изпадаме в истерии като открием, че мама я няма до 5-6 годишни. Отива уж до тоалетна и не се връща - Това за детската психика е непрекъснат ужас кога мама ще изчезне пак.

Едно време в ГДР, а сигурно и в България, е имало от тези седмични детски градини. Децат са били там от понеделник до събота. Вече порастнали някои разказват, че са се чувствали като осиновени, и то не в добрия смисъл на думата. Абсолютна липса на емоционална връзка с родителите.

То и аз като малка съм гледана от баба ми и дядо ми на село, но нямам спомен дали съм плакала, но не се чувствам травмирана от това.

Така или иначе и аз подкрепям мнението на другите майки, детето да се взима след работа и да му се обръща много внимание докато стане време за сън.

Аминка, да вземем да им вземаме децата на такива родители, направо да ги даваме на други хора, които ще ги гледат лично? Утре и твоето така някой може да реши, че не го гледаш примерно (не зная имаш ли, нямаш ли, принципен е въпросът), защото според него не го гледаш както трябва или бабите и дядовците са твърде често с него или ти си твърде рядко с него. Какви ги пишете, хора, хабер си нямате какво означава неглижирано дете!

Сами сте се поставили в тази абсурдна ситуация.
Аз да знам, че детето ми плаче и не иска да съблича якенцето и ме чака да я взема, няма да мога да легна да спя спокойно. Вие по 5 дни седмично го правите.

Струват ли си парите, които печелите. Тези 4 месеца в които ще травмирате детето, може би за цял живот?
За адаптация  в яслата, пак ли дядото ще ангажирате?

Вие работите ли? Кредит за апартамента имате ли? Детето ви в държавна ДГ ли е?
Aвторката ясно е написала,  че са се постарали да направят най-доброто за детето. Но децата се променят както и състоянието им.
И това с травмите за цял живот...хайде по-полека....поставяне на характеристики върху хора които не познавате е израз на травма от детска възраст...та да не се обясняваме с тях.

Когато си родител, това ти е основната работа. Другото са оправдания. Жената каза че работят през деня, но не си вземат детето вечер. Това е на практика отказ от родителство. Няма нужда някой да дойде и да вземе детето, те не го искат на практика. И да имат кредити, и да нямат, детето може да спи при мама и тате всяка вечер, ако го поискат. От тях зависи.

Когато си родител правиш най-доброто за детето си. Така както ти го виждаш. Авторката ясно написа, че и е мъчно и се чувства зле но са го направили за да се наспива детето и да не плаче.
Това, че този модел не е прорабитил не значи че те са абдикирали като родители.
Малкият ми син тръгна на градина с усмивка. След три години (не три дни) ходене. Започна да реве всяка сутрин в градината и да не иска да влезе. Това значи ли, че трбваше да го спра? И да напусна работа? Оказа се, че учителката му се е скарала строго защото той щипел децата. Ако го бяхте видяли как пищи сутрин щяхте да решите, че сме най-ужасните родители. А само след 5 минути вътре все едно нищо не е имало.

Е, те май повечето деца плачат първите седмици на градината, но свикват постепенно. Разбираемо е, че тия хора искат най-доброто за детето си. Не всеки може да си позволи частна градина.  Просто коментираме че не трябва да се оставя И вечер при дядото, когато могат да си го прибират и да не се травмира допълнително детето . Ясно е и че това е временно положение докато не тръгне на градина. Идеално родители няма, но от тая ситуация има изход.

Да, съгласна съм, че детето трябва да спи при родителите си. Да приемем, че дядото е детската градина - едно време казвахме бабина детска градина, в случая е дядова. Цял ден детето е с дядо си, вечер мама и татко отиват и си го вземат, мама го води да играе, после готви, общува с детето, къпе го и го приспива. На другата сутрин при дядо. Ако продължат да я карат така детето да е при дядо си денонощно, накрая ще имат не само отчуждено дете, а и на тях самите така ще им е по-лесно и те самите ще се отчуждят от детето.

Родителите съвсем отговорно са преценили, че така е най-добре за детето -спестяват му ранното разкарване и тръшкането при раздяла. Виждат, че това не работи и умуват как да сменят модела.  Така че аз освен едни загрижени родители и всеотдайни баба и дядо /помислете си те как се справят денонощно с малката/ друго не виждам.  Всички вземаме понякога грешни решения. За мен най-опасни са тези, които са убедени във вечната си непогрешимост.

Е после като тръгне на градина, няма ли да го будят рано или да си го вземат? Или ще го оставят в градината с преспиване, че да не се травмирало да става рано и да ходи напред назад.

По-добре да се заключи тази тема, все едно и също се пише.

Да, разбира се че работя.
Кредит нямам, апартаментните въпроси съм ги уредила преди да родя.
Да, в държавна градина е.

И каква връзка има този разпит със поставения въпрос?
Някакви родители си оставят детето при дядо му, за да не им реве на главата сутрин и вечер. И ако са с кредити, това не е оправдание. Пари се изкарват, ама спомена за изоставено чувстващо си дете си остава техен.

Някои плачат до 4-та група, но не ги водят при баба и дядо.
Брат ми плачеше всяка сутрин от 1-ва до 4-та група, родителите ми работеха и нямаше кой да го гледа, за да не плаче.

Дядото вече гледа един болен човек, и почти бебе са му назначили защото сигурно си почива по цял ден.
Има кредит, ипотека, всички екстри и пак ми е безумна тази история.

На дядото му е минало времето да гледа 2 годишни. Нито има нервите навярно ( нали обгрижвал и дъщеря, която е с чужда помощ ). На мен ми се струва доста егоистично да се натоварва тоя човек. Аз не приемам такова нещо като " трябва да работя". На бащата в тоя период е работа, ако трябва на две места да работи за да може майката да си гледа детето. Тия години няма да се върнат.....

Моля ви, вземете си детето вкъщи. Като дете, отгледано от баба и дядо ви го казвам. Чудесно е да има кой да се грижи за него, но никой не може да ви замени, колкото и близък да е. Моите родители работеха денонощно и знам какво е да не можете да обърнете достатъчно внимание, но дори и малкото време има значение. И аз често работя до късно от къщи, но дъщеря ми е с баща си през това време. И съжалявам, но няма оправдание да не сте с детето през дори и малкото свободно време, което имате. Не ползвате ли обедна почивка? Не можете ли да отделите половин час на ден, за да го прекарате с детето си? Вечер толкова късно ли приключва работният ви ден, та да няма дори и малко време, което да прекарвате заедно? Налагало ми се е да работя, когато дъщеря ми заспи, с цената да сме заедно за няколко часа преди това..

Най доброто не значи най-скъпото.Авторката греши, не може така да травмира детето си, по 5 дни да е окъснато. Аз също работя, но в съседната стая е момченцето ми  и през няколко часа отивам си играя с него, като виждам как страда като излизам (в съседната стая), направо не знам какво й е на момичнцето.
Вземайте си детенцето при вас още днес, колкото и да го обичат баба му , те не са вие.