От известно време ми се въртят в главата едни размишления и обобщения ,дали е от есента или от това ,че имам много свободно време,но съм зациклила с едни негативни мисли ,а от опит знам ,че това не води към хубаво. Аз съм мама с малко по-голям семеен стаж от повечето пишещи тук,но не се чувствам различна от вас.Имам вече пораснали деца и съпруг,който работи в друг град,но всяка вечер се прибира при мен.През всичките тези години съм се грижила сама за децата,справяла съм се с домакинството и съм ходила на работа.Заплатата ми винаги е била почти двойно по-малка от неговата ,но не това ми е мисълта.В къщи аз съм взимала почти винаги всички решения свързани с децата,с това какво да се купи и какво да се направи по дома.Той си донася заплатата ,оставя я при моята и нататък е моя грижа какво ще купувам.Най -добре се чувствува ако не го занимавам със семейни проблеми,а като се прибере го оставя да погледа малко телевизия и да си лягаме.Мен това ме дразни,защото винаги е поставял работата си на първо място,а в къщи е едно пораснало дете.Иска ми се той да взема решения,да ме глези ,да не мисля аз за всички битовизми.До толкова ми позволява да правя каквото аз реша ,че понякога си мисля ,че му е безразлично -само да не го занимавам.Иначе когато е в къщи и го накарам нещо ми помага,но мен ме дразни,че чака да го накарам. Иска ми се да направи нещо сам,но това се случва много рядко и в повечето случаи на мен не ми харесва,а като му го кажа се засяга.Оплаках се,вие какво мислите,как е във вашите семейства
- Публикувана: 18 окт. 2006, 11:00 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2006, 23:31 ч.
За силата и слабостта,или чувствате ли се глезени жени
Да ти кажа и при нас горе долу е така. С тази разлика че като ми помага не мрънка а напротив. Не мога да се сърдя при положение че изкарва пари 
Пък и щом работи в друг град явно даста е уморен вечер. Знаеш ли до като не беше на работа мноого ми помагаше, но повярвай по ме устройва като вади пари а аз да се занимавам с битовизми 
от колкото да сме на майчинството 
Пък и щом работи в друг град явно даста е уморен вечер. Знаеш ли до като не беше на работа мноого ми помагаше, но повярвай по ме устройва като вади пари а аз да се занимавам с битовизми от колкото да сме на майчинството 
Аз смело мога да кажа, че съм главата на семейството. Единствено мъжът ми носи много повече пари от мен. Като се замисля в почти всичките ми връзки преди аз съм била силната половина. Не се оплаквам, но понякога наистина имам нужда да съм слаба, но за съжаление почти никога не ми се случва.
Все едно пиша аз само с тази разлика,че освен всичко останало в по-голямата част от времето аз изкарвам повечето пари.Понякога откачам,чувствам се даже малко използвана,но това са редки случаи. В края на краищата живеем заедно повече от 10г. така,че сме си свикнали.Не знам,но ми се струва,че не бих понесла мъж да ме командори за всяко нещо. Не,че понякога не се опитва,но по негови думи усул-усул чикиджийската 
пак съм си правила каквото аз си искам.
пак съм си правила каквото аз си искам.
Аз не се чувствам глезена, ни най-малко. Семейни сме от едва няколко месеца, но сме заедно от 8 години.
Той работи много, наистина много - по 12-14 и повече часа. Прибира се вечер, вечеряме, малко пред тв-то и сяда на компютъра.. поне 2 нощи през седмицата не спи..
Аз се занимавам с ВСИЧКО в къщи - пазаруване, чистене, готвене, гладене, колата, ремонти и ходя на работа естествено.. Още нямаме дете. Не знам как ще бъде когато имаме.
Много пъти ми писва всичките битовизми да са моя грижа, сърдя се, но как да го занимавам него като не му остава време дори да се наспи.. В работата си от най-добрите, но вкъщи - както казва djily - голямо дете.
За парите които изкарва нямя да коментирам, защото не са сравними с моята заплата.
Дали съм силна жена ли - ами опитвам се да бъда, не успявам винаги... имам си моите моменти на слабост, добре че ТОЙ ги усеща и ме тогава ме подкрепя, понякога се налага да му напомням, че ставам и слаба..
Той работи много, наистина много - по 12-14 и повече часа. Прибира се вечер, вечеряме, малко пред тв-то и сяда на компютъра.. поне 2 нощи през седмицата не спи..
Аз се занимавам с ВСИЧКО в къщи - пазаруване, чистене, готвене, гладене, колата, ремонти и ходя на работа естествено.. Още нямаме дете. Не знам как ще бъде когато имаме.
Много пъти ми писва всичките битовизми да са моя грижа, сърдя се, но как да го занимавам него като не му остава време дори да се наспи.. В работата си от най-добрите, но вкъщи - както казва djily - голямо дете.
За парите които изкарва нямя да коментирам, защото не са сравними с моята заплата.
Дали съм силна жена ли - ами опитвам се да бъда, не успявам винаги... имам си моите моменти на слабост, добре че ТОЙ ги усеща и ме тогава ме подкрепя, понякога се налага да му напомням, че ставам и слаба..
В момента аз съм тази, която носи повече пари вкъщи. И АЗ ИСКАМ да мисля за тези неща. НЕ ИСКАМ да ми се меси той за домакинство - какво ще се купува. Ако го слушам него, само хляб и кренвирши Леки ще ядем (на мен са ми най-отвратителни).АЗ ИСКАМ ДА РЕШАВАМ какво ни е нужно.И въобще - аз да се оправям с бюджета, той не ги разбира тия неща 
Само да почне работа и да носи повече пари от мен 
Прекалено инатлива и силен характер съм, за да го оставя да ми зависи домакинството от него. А иначе в другите отношения съм глезена - много ме гледа и се грижи за мен, защото съм малко кекава в здравето, купува ми разни лиготии, на които се радвам, романтичен е (макар че и двамата твърдим, че не сме). Малко ме е страх, че когато се появят децата няма да ми остави такава власт , кактоо сега ми оставя да оправям парите. Има едни планове за горките ни отрочета, от които ми настръхват косите...Но с малко дипломация смятам, че и там ще наглася нещата 
Само да почне работа и да носи повече пари от мен Прекалено инатлива и силен характер съм, за да го оставя да ми зависи домакинството от него. А иначе в другите отношения съм глезена - много ме гледа и се грижи за мен, защото съм малко кекава в здравето, купува ми разни лиготии, на които се радвам, романтичен е (макар че и двамата твърдим, че не сме). Малко ме е страх, че когато се появят децата няма да ми остави такава власт , кактоо сега ми оставя да оправям парите. Има едни планове за горките ни отрочета, от които ми настръхват косите...Но с малко дипломация смятам, че и там ще наглася нещата
Не се чувствам принцеса, макар в някои отношения да съм галеник на съдбата. Мъжът ми носи парите вкъщи, взима голяма част от решенията вкъщи(финансови), големите покупки за дома избирам аз, във възпитанието и грижите за децата сме едно цяло... Иначе, пазаруваме и двамата, ремонти и майстори са моя грижа. Допитва се до мен, но особено щастлива ме прави фактът, че абсолютно мога да разчитам на него, във всяко отношение.
Аз съм с осем години по-малка от съпруга ми, а и това за него е втори брак (след първи, продължил един месец?! на неразумните 19 години 
). Общо взето и двамата сме изключително заети и почти не ни остава лично време. Но винаги се трогвам, когато ме изненадва с неща, за които "в движение" съм споменала, че много ми харесват (да ги имам, да ми се случат,.. ) и най-неочаквано ги получавам или се оказва, че се е подготвил и те се случват 
! Ако това минава за глезене - да, чувствам се.
). Общо взето и двамата сме изключително заети и почти не ни остава лично време. Но винаги се трогвам, когато ме изненадва с неща, за които "в движение" съм споменала, че много ми харесват (да ги имам, да ми се случат,.. ) и най-неочаквано ги получавам или се оказва, че се е подготвил и те се случват ! Ако това минава за глезене - да, чувствам се.
Мисля че е вярна тази приказка--Мъжа е главата на семейството-жената е шията накъде я завъртиш натам гледа.
Джули какъв ти е проблема--представяш ли си съпруга ти да реши какъв шкаф ще има в кухнята или пък с какъв цвят чаршави ще спите.Ти си шефа
Потънала съм до шия в битовизъм--даже и с майстори се разправям ,а моя звъни по тел да пита дали са си тръгнали че да се прибере на спокойствие
Това положение изобщо не ме притеснява--той да си гледа неговата работа -аз моята.
И какво разбираш под глезена жена--да мърка като котка по цял ден ли?Ми на една такава жена ако и се стовари по сериозен проблем ша се гътне --каква сигурност ще има мъжа с нея?
Моя мъж много често е казвал--тя жената знае-тя жената може и т.н.
накъде я завъртиш натам гледа.Джули какъв ти е проблема--представяш ли си съпруга ти да реши какъв шкаф ще има в кухнята или пък с какъв цвят чаршави ще спите.Ти си шефа
Потънала съм до шия в битовизъм--даже и с майстори се разправям ,а моя звъни по тел да пита дали са си тръгнали че да се прибере на спокойствие
Това положение изобщо не ме притеснява--той да си гледа неговата работа -аз моята.
И какво разбираш под глезена жена--да мърка като котка по цял ден ли?Ми на една такава жена ако и се стовари по сериозен проблем ша се гътне --каква сигурност ще има мъжа с нея?
Моя мъж много често е казвал--тя жената знае-тя жената може и т.н.
Аз съм от глезените жени - във всякакъв смисъл...
Въобще не се чувствам глезена.Моят мъж също много работи и се прибира късно.За всичко се грижа аз-готвене,пазаруване,чистене,грижа покрай детето.Като вземе заплата ми я дава,но решаваме заедно какво ще се купи и как ще се направи.Мисля ,че съм по-силния характер от него.Даже понякога имам чувството ,че аз съм мъжа ва семейството.Напоследък гледам повече да го увличам в битовизмите,защото понякога ми тежи.Все едно отглеждам две деца-едно на 5 и едно на 30.Вечно съм заета и понякога нямам и 5 мин.за себе си .Иначе и аз съм голям инат и почти винаги е по моему.
Поема домакинството, когато се размрънкам, че съм уморена. Гледа детето...понякога 
Оффф, и аз се смятам за силна, но съм убедена, че е по-добре да си глезена. Но като не ми иде отвътре?! Според моя нетолкова голям опит, глезанките се оправят много по-добре. Става въпрос, за жените които са умни и хитри и прилагат различни женски номера и глезене за да получат внимание, помощ и т.н.
Моят мъж работи до късно, по 11 - 12ч. на ден,
, включително и събота, а понякога и в неделя или с други думи почти го няма вкъщи. Ние сме от скоро семейство и определено ми липсва, че не ми отделя внимание и че не се интересува от нещата вкъщи. Мислим за ремонт например, но той по никакъв начин не се включва в идеите и обсъждането, май аз сама мислено си го правя. И се чувствам малко самотна, честно казано. Аз не искам да ми се меси в домакинството, по-скоро да участва по някакъв начин в семейния живот. Деца нямаме още, понякога му казвам, че като имаме един ден, сигурно няма да ги познава, докато порастнат.
Ама, нали аз съм си го избирала, какво да правиш?!
Според моя нетолкова голям опит, глезанките се оправят много по-добре. Става въпрос, за жените които са умни и хитри и прилагат различни женски номера и глезене за да получат внимание, помощ и т.н.Моят мъж работи до късно, по 11 - 12ч. на ден,
, включително и събота, а понякога и в неделя или с други думи почти го няма вкъщи. Ние сме от скоро семейство и определено ми липсва, че не ми отделя внимание и че не се интересува от нещата вкъщи. Мислим за ремонт например, но той по никакъв начин не се включва в идеите и обсъждането, май аз сама мислено си го правя. И се чувствам малко самотна, честно казано. Аз не искам да ми се меси в домакинството, по-скоро да участва по някакъв начин в семейния живот. Деца нямаме още, понякога му казвам, че като имаме един ден, сигурно няма да ги познава, докато порастнат.Ама, нали аз съм си го избирала, какво да правиш?!
не, не съм глезена.
не мога да се оплача, че не ми помага в къщи, напортив - например, вече основно той чисти. но ме дразни това, че в трудни моменти аз съм страната, която дава кураж, а той мрънка. аз съм по-дейна, на него трябва да му се каже какво да направи. не мога да усетя, че имам рамо, на което да се опра, по-скоро рамото съм аз
това на моменти ме радва - че не съм от жените, които трябва да прилагат женски хитрини, за съвсем елементарни неща. но понякога ми тежи абе направо имам чувството, че са се обърнали половете при нас 
не мога да се оплача, че не ми помага в къщи, напортив - например, вече основно той чисти. но ме дразни това, че в трудни моменти аз съм страната, която дава кураж, а той мрънка. аз съм по-дейна, на него трябва да му се каже какво да направи. не мога да усетя, че имам рамо, на което да се опра, по-скоро рамото съм аз
това на моменти ме радва - че не съм от жените, които трябва да прилагат женски хитрини, за съвсем елементарни неща. но понякога ми тежи
абе направо имам чувството, че са се обърнали половете при нас
При нас няма силен и слаб,равностойни сме.Със сметките се оправям аз,защото той наистина няма време (плащам ги с неговата заплата,която за момента е единствения ни доход).За помощ вкъщи-помага,когато има време.Какво ще се купува решаваме заедно,а сама ходя да купувам (пак поради липсата му на време).Глезена не съм,а и не бих искала 
Оффф, и аз се смятам за силна, но съм убедена, че е по-добре да си глезена. Но като не ми иде отвътре?! Според моя нетолкова голям опит, глезанките се оправят много по-добре. Става въпрос, за жените които са умни и хитри и прилагат различни женски номера и глезене за да получат внимание, помощ и т.н.
Моят мъж работи до късно, по 11 - 12ч. на ден,, включително и събота, а понякога и в неделя или с други думи почти го няма вкъщи. Ние сме от скоро семейство и определено ми липсва, че не ми отделя внимание и че не се интересува от нещата вкъщи. Мислим за ремонт например, но той по никакъв начин не се включва в идеите и обсъждането, май аз сама мислено си го правя. И се чувствам малко самотна, честно казано. Аз не искам да ми се меси в домакинството, по-скоро да участва по някакъв начин в семейния живот. Деца нямаме още, понякога му казвам, че като имаме един ден, сигурно няма да ги познава, докато порастнат.
Ама, нали аз съм си го избирала, какво да правиш?!
Според моя нетолкова голям опит, глезанките се оправят много по-добре. Става въпрос, за жените които са умни и хитри и прилагат различни женски номера и глезене за да получат внимание, помощ и т.н.Моят мъж работи до късно, по 11 - 12ч. на ден,
, включително и събота, а понякога и в неделя или с други думи почти го няма вкъщи. Ние сме от скоро семейство и определено ми липсва, че не ми отделя внимание и че не се интересува от нещата вкъщи. Мислим за ремонт например, но той по никакъв начин не се включва в идеите и обсъждането, май аз сама мислено си го правя. И се чувствам малко самотна, честно казано. Аз не искам да ми се меси в домакинството, по-скоро да участва по някакъв начин в семейния живот. Деца нямаме още, понякога му казвам, че като имаме един ден, сигурно няма да ги познава, докато порастнат.Ама, нали аз съм си го избирала, какво да правиш?!
Съгласна !.... На мен ми се струва късно тепърва да се разглезвам...
И аз точно в момента довършвам ремонта сама.. за един ламинат едвам го накарах да отидем да изберем заедно..
И моите притеснения са по отношение на децата, които дай боже един ден ще имаме... дали ще намира време за тях.. домакинството не е най-важното..
А бе мъже..
herelina i djini,вашите постове са копие на моите мисли.Въобще не съм глезена,даже обратното.Понякога(с добри чувства)завиждам на жени които са си намерили такива мъже,които ги карат да се чувстват по този начин ежедневно,а не само на определени дати.Но какво да се прави,такива сме си ги избрали. 
Определено съм глезена жена...много ми помага винаги и във всяко едно отношение! Винаги гледа да се чуствам добре, обгръща ме с внимание, но все пак знае кое си моя лична и запазена територия и къде не бива да се меси (както и аз за него...) Злато си ми е и това е. Моя soul mate!Дано и като дойде бебето (дай Боже, скоро 
)да е също толкова добър и грижовен баща.
)да е също толкова добър и грижовен баща. 
аз се чудя как да се определя, моят мъж работи много, наистина, дори и в съботите, че и някой път и в неделите, печели достатъчно, но разходите почти делим по равно, освен това голяма част от заплатата му отива за издръжка на детето от първия му брак, ОБАЧЕ ми обръща много внимание и дори не е нужно да му казвам, че ми е зле за да измие чиниите (което му е най-омразно в домакинството), винаги има желание да сложи прането, помага ми да приберем масата след вечеря, готви ми понякога, отново без повод... НЕ ОБИЧА ДА ПРАВИ ПОДАРЪЦИ 
! С това не мога да се примиря, може да ми даде пари да си купя нещо, да го изберем заедно, но... подаръци - НЕ! Голяма гадост, но толкова много го обичам, че компенсирам неговото неподаряване с подаръци от моя страна и пак имаме много положителни емоции...
Никога не се държи като изморен, колкото и да е... винаги ми обръща внимание... може би затова помага много липсата на телевизор, която ние умишлено не запълваме!
! С това не мога да се примиря, може да ми даде пари да си купя нещо, да го изберем заедно, но... подаръци - НЕ! Голяма гадост, но толкова много го обичам, че компенсирам неговото неподаряване с подаръци от моя страна и пак имаме много положителни емоции...Никога не се държи като изморен, колкото и да е... винаги ми обръща внимание... може би затова помага много липсата на телевизор, която ние умишлено не запълваме!
Тъкмо за същото си мислех и аз, размишлявам си кое е по-добре - да си мъжко момиче или глезла.
Моят мъж винаги е обичал да ме глези, да се грижи за мен, но аз винаги съм се противила на това, все отхвърлям неговата помощ или грижа, само и само да не ме сметне за слаба и зависима от него. И така с течение на времето, той като че ли все по-малко ме глези, аз поемам все повече отговорности и наистина се чувствам силна. Но понякога се ядосвам на себе си, че не мога да си позволя да бъда слаба, да се отпусна и да се оставя да ме глезят.
Може би от там идват и всичките ни кавги.
Но съм решила да променя нещата до известна степен - хем да се оставя да ме глези, хем да не си помисли, че съм зависима от него.
Моят мъж винаги е обичал да ме глези, да се грижи за мен, но аз винаги съм се противила на това, все отхвърлям неговата помощ или грижа, само и само да не ме сметне за слаба и зависима от него. И така с течение на времето, той като че ли все по-малко ме глези, аз поемам все повече отговорности и наистина се чувствам силна. Но понякога се ядосвам на себе си, че не мога да си позволя да бъда слаба, да се отпусна и да се оставя да ме глезят.
Може би от там идват и всичките ни кавги.
Но съм решила да променя нещата до известна степен - хем да се оставя да ме глези, хем да не си помисли, че съм зависима от него.
И силна, и глезена съм.Вкъщи с битовизми се занимавам само аз.Предпочитам.Не искам друг вместо мен да решава въпроси, свързани с къщата.Пазарувам,развозвам децата за училище и градина, занимавам се с ремонти, майстори, карам колата на прегледи, замествам го в офиса(когато е зает), върша фирмена работа.Същевременно не съм лишена от нищо- внимание, средства, пътувания.Предпочитам така!
"Не бъди силна жена" - това ме беше посъветвал един мой началник, като ме виждаше колко съм вироглава и неотстъпчива. "Ще ти хареса, но в един момент ще се измориш." Не мога да определя еднозначно дали е бил прав. Вярно, че понякога ми идва множко да ръчкам за всичко, да организирам всичко, да напомням за всичко. И ми писва. И ми се иска и аз да си почина от мисли и планове. Обаче не бих понесла съпругът ми да определи примерно каква ще е на цвят кухнята, къде ще стои масата и други такива. Може да избере марката на телевизора или нещо друго, на което не държа. Така че проблемът си е мой. А изпълнението е от двамата. Беше ми накипяло, докато не живеехме сами, че всички чакаха моята инициатива - абе, вие ако не кажа няма и да се нахраните ли? Отново се налага изводът, че каквото си посял - това ще жънеш. За мен знакът "Стоп" сложи съпругът ми, който ми каза, че виждайки ме в такава силна роля, е започнал повече да ме уважава, отколкото да ме обича както преди. Тогава разбрах, че съм забравила да бъда слаба и глезена. И започнах да си припомням....
По въпроса за отстъстващите съпрузи - никакви пари не могат да ми купят времето, прекарано със съпруга ми. Предпочитам по-малко пари, но повече време заедно. Затова и аз работя. Защото за мен бракът е СЪЮЗ, а не съжителство. Какво ако ме глези със скъпи подаръци или се сеща да ме изненада с нещо романтично, когато случайно си е останал вкъщи?
По въпроса за отстъстващите съпрузи - никакви пари не могат да ми купят времето, прекарано със съпруга ми. Предпочитам по-малко пари, но повече време заедно. Затова и аз работя. Защото за мен бракът е СЪЮЗ, а не съжителство. Какво ако ме глези със скъпи подаръци или се сеща да ме изненада с нещо романтично, когато случайно си е останал вкъщи?
мъжа ми е 'глава на семейство', грижи се за всичко.
аз се грижа за него.
аз се грижа за него.
Лени, взе ми го от устата
годините в които бях сама и отглеждах сама детето си - бях силна.бях длъжна да съм силна.но сега когато имам съпруг до себе си, мога да кажа че се отпуснах.много ми помага.и в домакинството и в работата.ремонта съм го оставила на него.аз само казвам какво искам.
пазаруваме заедно,защото така можем да съчеатем и разходката.с детето се занимава.иначе работим заедно и то по много.така че може да види когато имам много работа и съм уморена.
иначе съм мъжко момиче и се оправям с нещата не по зле от мъжете.
пазаруваме заедно,защото така можем да съчеатем и разходката.с детето се занимава.иначе работим заедно и то по много.така че може да види когато имам много работа и съм уморена.
иначе съм мъжко момиче и се оправям с нещата не по зле от мъжете.
Аз не смятам, че "глезлите" са слаби жени, въпреки че зависи от случая. Мисля, че са жени, които се "показват" слаби, за да изискат внимание, помощ и др. от мъжете си и си го заслужават! А мъжете обичат жените да им се глезят, може би пък те така се чувстват по-силни. Представете си една мила, нежна, "крехка" женичка и една джаста-праста, дето с една дума, ще го срази! А и глезанките много лесно могат да манипулират мъжете. Но, не всички се отдават тези качества.
Представете си една мила, нежна, "крехка" женичка и една джаста-праста, дето с една дума, ще го срази! А и глезанките много лесно могат да манипулират мъжете. Но, не всички се отдават тези качества.
И аз си мисля,че глезанките умишлено се показват слаби за да ласкаят самочувствието на мъжа до тях.Какво значи,,той ми купува това и онова''-парите са общи ,аз се грижа те да стигнат до следващата заплата,спокойно мога да си купя сама каквото поискам и когато поискам.Дори ще съм сигурна ,че съм избрала това ,което най ми харесва.Друг е въпроса ,че рядко го правя , защото има много по- необходими разходи .А имам познати ,които когато имат пари харчат като за последно,а после ,,той е мъж,длъжен е да намери пари".Това не го разбирам.Какво значи ,,помага ми'',Както жената ,така и мъжа в едно семейство могат да се научат да да вършат всичко и да се заместват при нужда -изключвам дейностите ,при които е необходима физическа сила.Аз не искам да помага (мога спокойно и сама да си свърша всичко ,ако се налага)искам САМ да се сети и да направи нещо за да приключим по-бързо,искам да отиде на пазар САМ без да му давам списък с подробни указания за всичко и да изпазарува така както аз пазарувам.Аз също не съм се родила научена на тези неща,но е по лесно да се казва ,,тя знае и тя може"
Години наред доказвах , че мога да се справя с нещата сама и се справях по-добре и от мъжете.Какво ми е коствало това само аз си знам,но винаги бях с вдигната глава.Мечтаех си за рамо, на което да се облегна ,когато съм уморена.
Мога да се справя сама с всичко,нищо че съм нежно същество,но е прекрасно да се чувстваш закриляна от любимия човек.Да знаеш че винаги ще е до теб вярното рамо...
Мога да се справя сама с всичко,нищо че съм нежно същество,но е прекрасно да се чувстваш закриляна от любимия човек.Да знаеш че винаги ще е до теб вярното рамо...
Той си има неговата работа вкъщи, аз- моята. Глезотии не му минават на него, нито пък на мен. 
Глезена ли? Какво е това?
Толкова късно се прибира в къщи, че понякога и не вечеря - направо ляга. Ако глезена означава,че мога да си позволя всичко ,което поискам за себе си и малкия, без да се притеснявам мн.за финансовото ни положение - е добре значи съм глезена.
Но плащаме доста висока цена за това- пропускаме мн.моменти на които да се наслаждаваме с удоволствие.
Аз работя,но заплатата ми в сравнение с неговата е направо смешна - колкото да не съм в къщи и да се чудя как да ми минава деня!
Толкова късно се прибира в къщи, че понякога и не вечеря - направо ляга. Ако глезена означава,че мога да си позволя всичко ,което поискам за себе си и малкия, без да се притеснявам мн.за финансовото ни положение - е добре значи съм глезена.
Но плащаме доста висока цена за това- пропускаме мн.моменти на които да се наслаждаваме с удоволствие.
Аз работя,но заплатата ми в сравнение с неговата е направо смешна - колкото да не съм в къщи и да се чудя как да ми минава деня!
А какво значи глезена?Той излиза сутрин ,и се връща вечер.Той е човекът който изкарва парите и иска като си дойде да има малко уют и спокойствие.Както казва моята свеки"Мъжът е гостенин в една къща".Той е главата на семейството,но без вратлето главата съществува ли?Значи той ми дава материалната стабилност,а аз му давам топлина и уют.За всеки си има задължения,съответно има и неща които решаваме заедно.Не мога да кажа че съм глезена,но не съм и мъченица.
Аз съм от глезените жени - във всякакъв смисъл...
Уф ,блазети!
Като цяло и аз съм от категорията на НЕглезените жени /работя наравно, а понякога и повече от мъжа ми, носим еднакво пари, по-голямата част от домакинството и грижата за детето е моя/. Инициативата идва в преобладаващата част от случаите от мен, независимо дали става дума за облагородяване на дома, пазар или развлечения. И аз бях стигала до подобни въпроси и отговорът, който намерих за себе си беше, че мъжът в семейството се възпитава като дете - бавно, полека и с много желание.
Не му казвай, че не ти харесва. Похвали го за това, което е направил, а не натъртвай на това, което не е. След време ще го прави по-добре, а и от него би дошла инициативата за нещо, което да те зарадва. Постави се негово място - ако на теб ти мрънкат, че не си свършил нещо качествено, дали ще решиш да направиш друго по своя инициатива при перспективата за поредна разправия?
Иначе когато е в къщи и го накарам нещо ми помага,но мен ме дразни,че чака да го накарам. Иска ми се да направи нещо сам,но това се случва много рядко и в повечето случаи на мен не ми харесва,а като му го кажа се засяга.
Както казва моята свеки"Мъжът е гостенин в една къща".
да ти кажа, ако мъжът ми се чувства като гостенин в къщи по-добре наистина да е такъв... не че не схващам "лиричността" на сентенцията (че мъжът е по-ангажиран, връща се много изморен и търси уют и удобство), обаче днес нещата не са точно такива в повечето случаи жените ако не по-силни се оказват равно силни на мъжете си...
Както казва моята свеки"Мъжът е гостенин в една къща".
да ти кажа, ако мъжът ми се чувства като гостенин в къщи по-добре наистина да е такъв...
и още нещо в тази връзка. разговор в асансьора между майка на студент и някаква друга жена: да си хване поне някое момиченце да му готви, да му шета, да го пере....
аз такъв гостенин в къщата си не ща! не искам да гледат на мен като на обслужващ персонал! 
При нас може да се каже, че има разпределение на задълженията - и двамата работим и се грижим за детето си. Той има ангажимента да плаща сметките за ток, парно, телефон и т.н. - аз дори не знам къде се плащат .
Заедно пазаруваме, като често се съобразявам с това какво му се яде или му предлагам да си избере от няколко манджи.
Много ми помага в къщи - той чисти, аз готвя и гладя.
Решенията за къщата ги взимаме заедно - ако сме на различни мнения обсъждаме въпроса, ако все още сме на различни мнения аз най-често скръцвам със зъби и се оказваме на едно мнение.
Като гледам май се глезим взаимно и по равно.
.Заедно пазаруваме, като често се съобразявам с това какво му се яде или му предлагам да си избере от няколко манджи.
Много ми помага в къщи - той чисти, аз готвя и гладя.
Решенията за къщата ги взимаме заедно - ако сме на различни мнения обсъждаме въпроса, ако все още сме на различни мнения аз най-често скръцвам със зъби и се оказваме на едно мнение
.Като гледам май се глезим взаимно и по равно
.
Аз в момента не работя, защото очакваме да ни се случи най-прекрасното нещо на света - да родя нашето дете. Мъжа ми е поел изцяло домакинските задължения и работи, така че определено ме глези.
Всъщност и преди да забременея той чистеше апартамента основно всяка събота или неделя. Мисля си, че нещата няма да се променят
Всъщност и преди да забременея той чистеше апартамента основно всяка събота или неделя. Мисля си, че нещата няма да се променят
Аз не съм глезена,но съм гледана жена.Знам си задълженията и отговорностите,които не са малко,но и той си знае неговите,а те са повече.За чистенето ми е осигурил чистачка,с това не се занимавам.Децата са моя грижа,домакинските задължения също,всичко друго е негова.Ние сме като Инг и ЯН-двете половинки на едно цяло. 
Аз не съм глезена,но съм гледана жена.Знам си задълженията и отговорностите,които не са малко,но и той си знае неговите,а те са повече.За чистенето ми е осигурил чистачка,с това не се занимавам.Децата са моя грижа,домакинските задължения също,всичко друго е негова.Ние сме като Инг и ЯН-двете половинки на едно цяло.
Същото положение.Само дето има и доста спорове,ама вечер ни минава. мъжа ми е 'глава на семейство', грижи се за всичко.
аз се грижа за него.
аз се грижа за него.
Така е 
НЕ съм глезена. Цялото домакинстване е на моята глава.
Грижата за децата е изцяло моя. Решенията за всичко ги
вземаме заедно, но изпълнението е от мене. Единствената
грижа на съпругът ми е да носи пари.Аз също вземам добра
заплата. Иска ми се понякога да сме равнопоставени за
всичко, но...какво да се прави. Човек се приспособява.
Грижата за децата е изцяло моя. Решенията за всичко ги
вземаме заедно, но изпълнението е от мене. Единствената
грижа на съпругът ми е да носи пари.Аз също вземам добра
заплата. Иска ми се понякога да сме равнопоставени за
всичко, но...какво да се прави. Човек се приспособява.
Никога не съм била глезена жена. И това ми липсва.
Но пък е страшно ако си много глезена жена.
Чувствам се силна, вземам сама решения за повечето неща и после ги споделям.
Мъжа ми не стои безучаствен и се намесва ако нещо не му харесва.
Общо взето всеки си знае отговорностите и задълженията и си ги прави.
А така искам да ме поглезят...
Но пък е страшно ако си много глезена жена.
Чувствам се силна, вземам сама решения за повечето неща и после ги споделям.
Мъжа ми не стои безучаствен и се намесва ако нещо не му харесва.
Общо взето всеки си знае отговорностите и задълженията и си ги прави.
А така искам да ме поглезят...