Нервно дете на 2 г., не знам какво да правя

Според мен ще е период, децата преминават през такива, моето дете в нас също не яде готвено , а само филии и салата,  но на градина ми казват че яде абсолютно всичко заедно с останалите деца.

Моята не ходи , защото винаги се разболява там .

Ами то е очевадно. При нервозна майка, няма как детето да е спокойно. То копира каквото вижда всеки ден.  Да гледаш дете е голямо предизвикателство , което изисква опит и огромно търпение. Понеже сте много млада, когато сте станали майка не сте имали времето да изградите силна психика и сега страдате. Само спокойни родители могат да отгледат спокойни деца. Ние имаме 2 на подобна възраст и също не ни е лесно, защото нямаме никаква помощ, но много внимаваме да не избухнем пред тях и да сме винаги спокойни и усмихнати. Не са виновни децата, те просто попиват нашата енергия и са наше огледало. Опитайте да овладеете избухливостта си, иначе няма изход. Намерете си успокояващо хоби, което да ви прави щастлива. Когато сте ядосана, дишайте дълбоко и не казвайте тежки думи. Не е лесно, но има начин да се справите. Успех!

На 20 години с тригодишно дете и развод от две години? На 16 ли се омъжи? Гимназия завърши ли? Работещ ли? Детето ходи ли на ясла/ градина? Сама ли си гледаш детето?
Вие с детето сте като скачени съдове - твоето състояние тя го усеща и й се отразява.
Създайте си рутина, в която да имаш и малко време без детето. Ти на работа, то на ясла/ градина. След като си го вземеш от там - разходка двечките - сладолед, люлки... Пазаруване, вечеря,ритуал преди сън (баня, книжка и филмче, което да изгледате заедно). Ако имаш родители, което да помагат може да се договорите в петък вечер да им я водиш и да я оставяш там за събота. Баба и дядо да й се порадват, а ти да си свършиш нещо и да пиеш едно кафе с приятелка. Неделята да си на разположение на детето. Лято е. Където и да живеете има занимания - градини, паркове, планина/ река/ море... Правете си излети, пикник, играйте, гушкайте се...

Писах и в другата тема (1-6 години), нужно ви е малко да се разкачите една от друга.
Сега чета, че детето не ходи на ясла/ градина, защото боледува, а това значи, че Вие не ходите на работа, нали?
Ами променете това. Мястото на детето е сред другите деца. На тази възраст вече имат нужда да са малко по-самостоятелни, имат нужда от собствената си среда. Да, боледуват. Кой повече, кой по-малко, но всяко дете като влезе в колектив преминава през това. На 5-годишна възраст образованието става задължително. Искате тогава да пропуска материал ли? Вашите родители помагат ли? Заедно ли живеете или отделно? Гимназия завършихте ли? Имате ли професия?

Повечето майки никак не са спокойни, особено при допълнителни житейски проблеми и обстоятелства, така че максимата за спокойните родители е мираж. Майките и бащите се справят както могат според обстоятелствата.
Валентина, възползвай се от всяка помощ, която можеш да намериш - родители, детско заведение, приятелки, бавачки. Вярно, че детето е има своите възрастови особености, но все пак ти караш влака и си наясно, че си изнервена. Логично тази изнервеност се отразява в начина, по който общуваш с детето и сигурно повечето неща, които те дразнят са някакви дреболии, които можеш да подминеш. Когато единият е изнервен - другият също се изнервя. Затова колкото е възможно подминавай някакви дреболии, а нервирането го запази за сериозните случаи. Възползвай се от всеки момент да си почиваш физически иемоционално, макар че точно в този момент е много напрегнато. Но с нерви само ще влошиш картинката, а няма да я подобриш.

Моите деца бяха такива. Аз също съм в известна степен неуравновесена. Ако не бяхте разведена, бих ви дала съвет да оставяте детето на бащата, а вие да карате колело, да плувате, да играете зумба, но предполагам че няма на кой да оставите детето.
Като съвет мога да ви дам да запишете детето на детска градина, а вие да ходите на работа. Период е, ще мине, но е много трудно и понякога имаш чувството, че никога няма да свърши.
Моят син вече е на 14 години, много е разумен, обажда ми се постоянно, все още не се храни добре, но много по-добре от времето, когато беше на три.
Истината е, че трябва да сте спокойна и да не търсите вината в себе си.
На възрастта на която е вашето дете, ние с моето голямото обикаляхме по цял ден по паркове, за да се изтощи. С малкото си седехме вкъщи, но му пълнех басейн, за да се забавлява с водата. Вижте какво радва вашето дете и се постарайте да му го осигурите. Чакат ви много трудни моменти, трябва да сте силна, мислете за себе си. Ако можете да си намерите някой мъж, дори само за чат от време на време.
Прегръщам ви и ви желая всичко най-добро. Наясно съм, че няма да срещнете много подкрепа, но помнете: Господ ни изпраща толкова трудности, колкото можем да понесем.

Нито завърших , нито работя , малката не ходи на градина. От както съм разведена съм при нашите, но повечето аз се разправям с нея защото нашите не са тук. Баба ми помага колко се може но малката стана много лигава , плаче си за всичко особено за чужди играчки че и даже си ги присвоява. Докато я убедя че тва не е нейно и се опитвам да връщаме играчката или каквото да е там ,тя от рев посинява и се разлигавя ,не мога да се справя почти с нея . Изобщо. Нямам никакво време за себе си , винаги се вкъщи , едно и също. Всеки ден едно и също , плачене ,нерви, децко не гледа по телевизията , забравених и по точно не давам ѝ телефон , защото когато го гледа не ми позволява нищо , започва да плаче като полудяла и до като не ѝ давам тела няма да се успокои. За разходки , да отиваме на парка там си игра много добре и на пазаруване винаги е с мен , но прекалено е , защото където и да ида тя плаче за мен , и чисто просто , както разбираш ,аз почти нямам никакво време за себе, ни за кафе ,ни за разходка, ни за приятели, ако ходя някъде тя е винаги с мен , разбирате ли ме ?
Но скоро време тук до един месец , ще си ходим при нашите в Германия. Там ще ходи на градина, и ще се успокоим,.мисля , и двете , защото ни трябва пространство малко време за себе си както и разнообразие.

Благодаря ви много за съвета , и да а се опитвам да се владея ,но проблемът е че тя стана много лигава , плаче за чужди неща и си ги присвоява и като я убедя че тва е нейно , тя посинява и става олелия и чисто просто не мога да запазя такова голямо търпение ,и каквото и да ѝ кажеш тя нито ме слуша нито възприема

Трудно, но трябва да се справите. Аз също само си гледам децата. Оставяла съм малкия на детски център, за да отида на зъболекар. Търси варианти. В Германия детето ще преживее още един стрес - смяна на средата и езика. Запиши се самостоятелна форма в училище. Ще си учиш по конспект и ще идваш два пъти годишно за изпити. Трябва да вземеш средно, по възможност от професионална гимназия. Няма да е лесно да се подготвяш сама, но ако се амбицираш ще се справиш. Докато сте тук потърси семейна терапия - за теб и детето. Ще помогне да се успокоиш малко.

Когато излизате вземате от вкъщи играчка, с уговорката, че или си играе сама с нейната играчка или дава и на другите деца, съответно пита преди да вземе тяхна и след това връща. Това с рева и посиняването е опит за манипулация. Говорене, говорене, говорене... Поставяне на граници, предварително уточнявате какво поведение е приемливо и какво не. Ако се е държала добре ще получи награда, ако не е спазила правилата ще бъде изведена от площадката на мига.

Направи си извод за грешките, които си допуснала.
Омъжила си се рано, не си имала време да завършиш училище. Сега, ще ти е трудно да си намериш хубава работа.
Не се укорявай, допуснала си грешки, но пък имаш едно чудесно малко дете. Вече си майка и няма връщане назад. Сега се опитай да бъдеш добра майка, за да не съжаляваш в бъдеще, за това, което правиш днес. Обръщай внимание на детето си, чети му книжки, давай му уж да ти помага в домакинската работа, да пазарува. Насърчавай я да е самостоятелна.  Нормално е да си изнервена, когато си по цял ден с детето си, защото си млада и ти се излиза, но приеми, че това няма да се случва повече по начина, по който си свикнала. Така е да си родител- едно и също всеки ден. Така е с всички майки с малки деца. Това е важно за децата. Също така е нормално и тя да иска да е непрекъснато с теб. Просто има само теб и много те обича.

И помисли какво искаш за нея. Направи така, че да завърши училище и я възпитавай така, че да не забременее млада, млада, преди да е стъпила на крака . Успех!

Уговаряте правилата предварително и напомняш правилата всеки път.  А ако е нужно, просто отстраняваш детето от ситуацията физически и толкова. Няма да се бутате в чуждите деца с чуждите играчки. Избягвай ситуации, които карат детето да "реве до посиняване" - то не може да се регулира като поведение, изцяло е вглъбено в това, което иска.

На 2 г. дългите обясниния може да не дадат ефект.  +100 за поставяне на граници.

Авторката, никога не давай каквото не иска, докато се тръшка и прави панаир, иначе детето усвоява урока, че тръшкането и панаирите водят до желаното. Даваш награда само когато се успокои и се държи добре, за да подкрепиш и стимулираш това поведение.

Когато реве до посиняване, я изнасяш физически от тази ситуация- магазин например.  Даваш тайм-аут. Ако е вкъщи, я оставяш да плаче, докато се умори. Ако сте постоянни, ще схване, че ревът не носи желаното, а спокойното поведение - да.

Благодаря ви много 😊

Детето реагира и на събитията в семейството и вземането на чужди играчки и отказ да ги върне обратно, смятането, че са лични, е опит да запази неща за себе си. Няма как детето директно да отиде и да си вземе чужда играчка, защото най-малкото има възрастен до нея.

Вкъщи идват деца , тука с комшиите , и си играят , тя споделя свои играчки ако другата на комшиите прави същото , и да те си споделят играчките но това в парка не знам как да ви го обясня и не само там е това нещо.

Тогава недей да я водиш в парка при непознати деца. Има и други алеи и места в парка, където не е населено с непознати деца. Защо набутваш детето в ситуация, която реагира по неприемлив начин? Защото някой е казал, че трябва да играе с непознати деца в парка? Не, не е задължително да играе с непознати в парка и да си споделя играчките с тях и те да споделят с нея. За енти път - спестявай ситуации, които провокират детето в някакво изнервящо или неприемливо поведение.

Това го правят всички деца.
Нали ти за това си ти там, да ѝ кажеш и покажеш, че така не трябва. Да я учиш.
И бъди твърда. С добро, но твърда

"Тази играчка не е твоя, нали си поигра с нея, сега ще я върнем на детето. Иди да му я дадеш.
Нали не искаш то да вземе твоята кукла и да не ти я връща "... такива неща ...Много говорене, докато я връщаш

Много ясно, че ще реве.
Всеки реве, като му отказват неща, които много иска.
Ще разбере, че така се прави и ще се смири

Повтаряйте всеки ден едно и също поведение спрямо детето, говорете постоянно и най вече сякаш говорите с възрастен,само че с по прости думи и фрази.Създайте повтаряемост,рутина.Ако имате време, четете литература, свързана с отглеждане и възпитание на деца в предучилищна възраст.Говорете ясно и отчетливо,категорично.Търсете симптоми на хиперактивност,има ги описани в подходяща литература.Казвам го като родител на две породени деца и като педагог.

Съчувствам ви. Не знам дали има някакъв режим- време за игра, време за спане и т.н., ? Като правите нещо, кажете й да помага наужким, да си мисли, че прави нещо важно и голямо. Играйте с нея- криеница, рисуване и т.н., четете книжки. Има книжки на костенурката Франклин, както и анимация, може първо преди лягане да й четете, после като свършите книжките да почнете да й пускате филмчетата - тъкмо докато гледа ще имате време да свършите нещо за себе си.

Карай я да пита "може ли?", преди да вземе чуждо и да предлага свои играчки взамяна. Малко е детето, не му е още ясно как така да не може да вземе чуждо нещо. Ще разбере с постоянство.
А ако плаче, й отвличай вниманието. Това обикновено е много лесно. В Германия не се толерират ревящи неконтролирано деца. Така че не разчитай на там, от сега я овладявай. Реве - отвличане на вниманието моментално с нещо интересно, ти ще прецениш какво. Не като наказание, защото от наказание още повече ще плаче.

Получила си страхотни съвети за детето, винаги помни, че ти си възрастният и ти контролираш ситуацията колкото и да се тръшка. Фаза е и ще отмине, но урокът от нея за малката е, че мама знае по-добре и трябва да се съобразявам с каквото ми казва. Ако я пуснеш на градина в Германия толкова неконтролируема ще водиш разговори всеки ден и ще се отрази в досието на детето. Не знам дали знаеш, но преди първи клас всяко дете получава характеристика от градината. Не позволявай да щамповат детето още в началото, още повече, че то самото ще преживее стрес с езика.

Напъни се малко и завърши задължително средното си образование в България, винаги е имало форма за частен ученик. В Германия има тригодишни обучения за професия и преди да започнеш някоя наистина неквалифицана работа се поинтересувай какво искаш и можеш да работиш. Обучението се заплаща, но не кой знае колко, зависи от професията. Вероятно ще ти се наложи трите години да живееш с вашите, но дипломата е много важна и трябва да я имаш в джоба. Абсолютно съм сигурна, че ще дойде време, в което и за чиатачка ще я искат.

Много си млада още, имаш цял живот пред себе си да работиш, да живееш, да търсиш нова любов, затова се напъни сега да се изучиш колкото може по-добре. Детето сега е малко, но ще порасне и ти самата ще искаш да имаш повече възможности за нея и за себе си. А и щом вашите ще ти помогнат по-хубаво от това няма.

Успех и се опитай да приложиш един от дадените съвети, който на теб най ти допада за седмица, после две, месец и гаранция, че ще има резултат.

Допис: И по възможност не пускай на детето филмчета, до две годишна възраст е абсолютно непрепоръчително. Много деца дори се изнервят повече.

Пусни търсачката за "бебешки пубертет".
И при моето дете беше тежък, въпреки че аз съм спокоен човек и нямахме никакви други проблеми. До дете е, трябва да откриеш какво действа при твоето.

Носете играчки на площадката ...то ясно че чуждите са по-интересни няма как да не ги вземе и моята взима,разменят си кой каквото носи с една дума всичко е общо на площадката...🤐
Ето днес направо не можах да провярявам взе една кофа с тебешири(чужда) и дърпа цялата кофа едно момиченце милото искаше да си вземе, нашата дърпа цялата кофа,а попринцип си взима по едно ...
Набързо я прибрах в количката и тръгнахме то си беше и време де.
Та така иначе на някоя пейка отделно от други деца и пак носете играчки.
Или я събирайте с познати деца
Но определено ви трябва малко свобода и на вас😇 и аз по цял ден съм с малката тия дни баща й ще е извън града ...
Не трябва да я оставяте като се тръшка да става на нейното.

Благодаря ви много, и да ще предприемам всички съвети ,ще действам по спокойно, по уверено и разбира се твърдо когато се налага , верно те са се още деца не разбират особено 3г се още има нужда от нови знания ,но ще имам напредив за всичките съвети пак ви благодаря за всичките който се заинтересоваха 🙂😊

Като отидете в Германия и тръгне на градина, ще имаш време за себе си и ще се успокоиш. А тя като те вижда спокойна и усмихната, и като си има нейните детски преживявания в градината, също ще се успокои. Това сега е период, който скоро ще мине. Ще видиш как хубаво ще ти стане като почне сама да ходи до тоалетна, да мие ръцете и зъбите сама. А като се събудиш една сутрин и я видиш как закусва бисквитки с мляко, които сама си е сервирала докато спиш - тогава ще ти стане наистина кеф 😄 Моят на 5г ги правеше тези неща.
Хубавото на ранното майчинство е, че докато си млада ще си изгледаш детето и на 40 вместо да тичаш из парка като мен след калпазанин, ще си пиеш питието с приятелки/ мъж.
Знам, че сега точно не е момента, но като стане малката малко самостоятелна и се успокоят нещата, и се почувстваш добре, виж каква форма на обучение ще те устройва и завърши средно образование.
Трудното минава, дишай дълбоко! 😉

Haha😀 е да така е , благодаря за мнението много приятно ми стана 🙂

Аз бях дете на разведени. Живяла съм с майка си и по-голямата си сестра. Бях спокойно дете, (издивях като тийн) докато кака ми беше неспокойно дете, капризна към храна и със силно собственическо чувство към вещите си, не обичаше да ги споделя, но обичаше да взима. Гледани сме и родени от една майка, но различни характери. Семейната среда и поведението на родителя/родителите оказват голямо влияние, но всеки има характер, собствен начин да възприема, и процесира нещата.

Единственият съвет, който мога да ти дам е да се държиш добре с детето си. Да не го нагрубяваш, да го обичаш.

Още сте много млада и зелена. Вие сте нервна и детето ви е нервно това е логично. Вашето напрежение и настроение се предава на вашето дете. Може би ви се живее и дивее,представили сте си живота на 20 по друг начин,но съдбата ви е отредила да сте самотна майка и жена в момента. Отдайте се на детето и променете всички навици даже и яденето си. Мислете позитивно. Вземете лист и химикал и напишете всички мечти които искате да постигнете от тук нататък ! Не се съжалявайте и се забавлявайте с детето наистина а не по задължение. Ще имате и време за други неща по нататък а сега се концентрирайте само върху детето си ❤

О, разбирам те идеално. Децата са изнервящи. Ако има на кой да я оставиш малко, да си починеш. Ежедневието е еднообразно, грижи, рев...

Аз бих те посъветвала да прочетеш някоя книга за развитието и поведението на деца на тази възраст. Мисля, че като разбереш защо детето се държи така и че всъщност това е нормално за този етап от развитието, ще го приемеш и ти също ще си по-спокойна и ще знаеш, как да реагираш.

Направете консултация с детски психолог.  Дават много полезни съвети.
Подкрепям мнението за книгите, до.и мога да препоръчам такава с житейски ситуации и как да те справите с тях.