Здравейте, мами! Попаднах на тема в този раздел, в която една дама споделяше, че детето й има мании към врати и лампи. Престраших се да споделя моите тревоги с вас и се надявам на съвети и споделен опит. Имам момче на 2 год и 4 мес. Живеем в Англия, отглеждаме го с таткото, не ходи още на градина, нямаме помощ от никой. Това, което много ме тревожи е, че детето ми има няколко мании - перални машини и сушилни - вкъщи избягвам да ги пускам пред него, понеже той очаква непрекъснато да са включени и да работят. Но близо до нас има обществена пералня и там минаваме по 100 пъти на ден за да ги види че работят и се въртят. Обожава цветята - кара ме да късаме откъде ли не, иска да му подавам камъчета, пръчки, шишарки. Може да стои по един час на мивката и да мие чинии, паници, тенджери, чаши. Лошото е, когато се опитвм да го спра, забраня, или да го отклоня от някое занимание- изпада буквално в истерия - рев, тръшкане, хапане. Другото, което много ме тревожи е, че не използва целия изречения - казва мн думи, разбира ако не всичко, по повечето от казаното, от скоро насъбира по две- три думи. Вчера видя куче и каза : кученце, сладко, красиво, кафяво, но не малко красиво кафяво куче. И като цяло е нервно дете - ако не е на неговата - рев и писъци. Често повтаря едно и също - предимно неща от любимите му - пералня, сушилня и т.н. Моля ти споделете мнение имам ли повод за притеснение! Много се извинявам за дългия и може би хаотичен пост, благодаря на отзовалите се! Имам ли причина да подозирам аутизъм или хиперактивност? Ако трябва да уточня някаква информация, моля питайте! Благодаря ви!
- Публикувана: 4 авг. 2021, 11:03 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2021, 00:34 ч.
Мании при двегодишно
Повечето деца на тази възраст са капризни и с изблици. Този период се нарича "ужасните две" (terrible twos). Прочетете за тях и ще се запознаете по-подробно с периода, през който минава детето. На тази възраст опознават света, не очаквайте, че ще седне кротко и ще човърка нещо, без да вдига шум и да се налага да тичате подир него. Има и такива деца, но са рядкост.
По отношение на любопитството към електроуредите не виждам нищо необичайно - всички имат страст към копчета, натискане, въртене, особена радост, ако успеят да включат някой уред и т.н.
След като приказва (използва множество думи) и живее в двуезична среда, изчакайте малко, за да има възможност да формира и изречения. Обърнете внимание дали детето прави визуален контакт с вас, дали разбира мимики, жестове, усмихва ли се и т.н.
Мнението ми е непрофесионално, така че ако имате по-сериозни притеснения, обърнете се към специалист.
По отношение на любопитството към електроуредите не виждам нищо необичайно - всички имат страст към копчета, натискане, въртене, особена радост, ако успеят да включат някой уред и т.н.
След като приказва (използва множество думи) и живее в двуезична среда, изчакайте малко, за да има възможност да формира и изречения. Обърнете внимание дали детето прави визуален контакт с вас, дали разбира мимики, жестове, усмихва ли се и т.н.
Мнението ми е непрофесионално, така че ако имате по-сериозни притеснения, обърнете се към специалист.
Какви притеснения, то детето като чета говори повече даже за възраста си. Детето е с характер, като повечето момчета. Сега има мания за перални, след тва ще е мания за макуини, динозаври, марки на коли какво ли не. Нищо му няма на детето!
Консултирайте се със специалист. Имате основания - силни фиксация, стереотипи, ехолалия /тези повторения, които описвате/ не са подценяване и нямат общо с "ужасните" две...
Благодаря на всяка една от вас, момичета. Няма проблем със зрителния контакт - смее се, гушка се. Притеснява не още фактът, че все още пие вода от шише с биберон - иначе самия биберон го махнахме без драми скоро, но не желае да пие от чашка или шише със сламка. Даже не мисля че може да пие от сламка въобще - от чаша може, ама не иска. Притеснява ме и че понякога тонът му е все едно се кара на човека на който говори, все едно заповядва. Края на месеца имаме планирано прибиране до Бг, искам да го видя как ще е в нова среда - сред роднини, приятели. Успокояват ме думите ви, че всички деца са така, но се тревожа дали ще минат тези мании, дали ще е нормално развиващо се дете… благодаря ви!
https://www.medela.com/breastfeeding-professionals/products/feeding/babycup
С чашата от линка започнах да уча сина ми да отпива, а след това използваше Avent 360°. След тях мина на нормални чаши. Има и чаши с твърд накрайник, но по-добре да ги прескочи, ако е възможно.
С чашата от линка започнах да уча сина ми да отпива, а след това използваше Avent 360°. След тях мина на нормални чаши. Има и чаши с твърд накрайник, но по-добре да ги прескочи, ако е възможно.
Моят син е на 2г. и 8м. и нищо описано не ми е чуждо. Това, на което казвате "мании" според мен са игровите схеми. Има различни такива и общото е, че детето предпочита да се занимава или да играе по определена игрова схема. Например при "ротация" децата обичат да гледат точно пералня/сушилня, бутат колички за да наблюдават въртящите се колела, обръщат наопаки колелото, камиончето и също въртят гумите. Прочетете по темата, има и такава група във фейсбук където подробно е обяснено.
Госпожа Лаленце, здравейте и благодаря за включването ви! Това, че нищо от казаното не ви е чуждо - имате ли пратиш да споделите как са нещата при вашето дете? Тези игрови схеми - психологичен проблем ли са или просто период от израстването на детето? Забравих да споделя още една мания - кара ни, мен и татко му, да ходим често до тоалетнста, да пускаме водата, да си измием ръцете - а отскоро и да ползваме дезинфектант. Не знам и това до колко е нормално - не знам други деца да го правят.
На 2г и 4м детето не е "нервно", а има типичен за възрастта си слаб контрол над импулсите.
Детето е минало преди месеци още скока в развитието със "света на програмите", когато е установило, че дадени действия в своята съвкупност/последователност представляват едно общо цяло (ходенето до тоалетна, пускането на пералня са точно такива неща, имат много стъпки). Детето разбира все повече от това, което се случва в ежедневието ви, и то доста от отдавна.
За говоренето - не знам в каква степен е изложен на всеки от езиците вкъщи, но е рано да очаквате безупречна граматика. И разбира се, че понякога се кара и говори със заповеден тон- това е част от общуването.
Съсредоточете се върху усвояването на пиенето от чаша, сега в топлите дни е съвсем подходящо.
Детето е минало преди месеци още скока в развитието със "света на програмите", когато е установило, че дадени действия в своята съвкупност/последователност представляват едно общо цяло (ходенето до тоалетна, пускането на пералня са точно такива неща, имат много стъпки). Детето разбира все повече от това, което се случва в ежедневието ви, и то доста от отдавна.
За говоренето - не знам в каква степен е изложен на всеки от езиците вкъщи, но е рано да очаквате безупречна граматика. И разбира се, че понякога се кара и говори със заповеден тон- това е част от общуването.
Съсредоточете се върху усвояването на пиенето от чаша, сега в топлите дни е съвсем подходящо.
Изложен е единствено на български език - не му говорим на английски, но разбира се чува английски в магазина, на детската площадка, и даже е научил думички като morning, thank you - но аз съм оставила английския на детска градина и училище като тръгне - сега важен ми е българския и комуникацията с него.
А откъде идват тези притеснения и съмнения за диагнози, някой в обкръжението ви да не е изкоментирал нещо? Обсъждано ли е това с педиатъра и той на какво мнение е?
Чудя се дали някой не ви е смутил с изказвания, защото по принцип детето проявява любопитство, старае се да разбере и запомни кое как се прави, показва ви какво може и знае като ви кара да ходите да си миете ръцете и да разигравате ситуацията- обикновено човек гледа с умиление и си казва"ех, как бързо растат децата", а у вас тази ситуация буди притеснение. Или се притеснявате от нечии коментари при прибирането си до България?
Чудя се дали някой не ви е смутил с изказвания, защото по принцип детето проявява любопитство, старае се да разбере и запомни кое как се прави, показва ви какво може и знае като ви кара да ходите да си миете ръцете и да разигравате ситуацията- обикновено човек гледа с умиление и си казва"ех, как бързо растат децата", а у вас тази ситуация буди притеснение. Или се притеснявате от нечии коментари при прибирането си до България?
Просто в последните години постоянно се говори за тези неща, децата постоянно биват слагани в някакви рамки, отвсякъде ни заливат информации и статии за ранното детско развитие, симптоми на състояния като аутизъм, хадв, когнитивни нарушения. И повечето майки се притесняват. И тъй като не сме специалисти в тази област ние не можем да асимилираме правилно четената информация. Включително и аз съм минала през това.
Ами знаете ли, може би донякъде “обществото ни налага” кое е нормално и кое - не. Чета непрекъснато - до две години детето трябва да има речников запас не знам колко думи и да прави словосъчетания от три- четири думи - ако не го прави - обърнете се към логопед; половината ми познати в Англия децата им са диагностицирани в аутистичния спектър; на приятелка детето й знаело азбуката на две години, че даже почнало да пише, махнали памперса на година, хранело се само с лъжица от 6 месечно и т.н. Моят милият още е с памперс и денем и нощем, яде сам ама омазва всичко, не обича да реди пъзели, конструктори - просто се изнервя от такива игр, знае цветовете идеално, но не иска да сортира по цвят. Предпочита да пуска прахосмукачка, пералня, да мие, че даже да простира дрехи. Не знам аз ли съм луда, проблем ли имаме… благодаря ви много че ме изчитате и съветвате!
Съвсем са си човешки тези моменти на дезориентация, родителството буди у човек много страхове и напипва чувствителни места. Иначе -децата инстинктивно усвояват умения (за оцеляване) от нас - каквото правим ние, то е интересно, важно и привлича тяхното внимание. Ти готвиш-то иска да включва печката, ти чистиш- то ходи да ръчка прахосмукачката. Ако бяхме насред саваната, щяха да ни имитират -и по този начин да усвояват- как се лови и приготвя храна, как се търси подслон итн. Един пъзел или сортер, колкото и да е шарен, е просто предмет. Ако родителят няма интеракция с него, или с детето посредством предмета, то не го счита за толкова важен, колкото ключовете например, или дистанционното, или часовника, очилата итн. Ако родителят не сортира по цвят, явно не е жизненоважно умение, нали така. Сортирайте заедно прането - тъмно, светло, по цветове. Обяснете му колко е важно, после му благодарете, че ви е помогнало при тази сериозна задача. Следващия път пак и така. Нека разбере, че е важно и полезно. Включете се активно в играта с пъзели и конструктори. И най-образователните играчки не могат да научат детето на нищо, те са средство в ръцете на родителя.
Има хубава тема за памперса в подфорума, с много съвети и споделен опит.
Има хубава тема за памперса в подфорума, с много съвети и споделен опит.
Много благодаря, обич синеока, за разбирането и добрите думи. Старая се да го включвам да ми помага - бърка кафето на тати, подава картоф като ги беля и т.н. Добре, че изказваш подобно мнение, че да не се чувствам тотал щета като майка - имам адски много такива моменти - че и на сина си го казвам, което знам, че не е редно.
Тифани, надявам се наистина да преодолееш това чувство, което е познато мен, теб и на толкова много хора. Обикновено е липса на увереност в себе си, която си носим още от деца и криво-ляво сме замитали под килима през годините, докато родителството отново я извежда като фактор в ежедневието ни.
И говори открито за притесненията си с педиатъра (по принцип имам предвид), той е единствено компетентен да изкаже мнение за детето.
И говори открито за притесненията си с педиатъра (по принцип имам предвид), той е единствено компетентен да изкаже мнение за детето.
Племенникът ми също много обича сушилни и перални. Може да стои дълго време и да наблюдава, също уреди със светлинки. Никога не сме приемали това за мания. На този етап, това му е интересно. Миенето, вашето дете приема като игра, всяко дете реагира с плач като се опитат да го отделят от играта му. При положение, че расте в двуезична среда и все още крехката възраст, не бих се хванала за грешен словоред. Голямото ми дете е на 7г, живеем в България и все още правя забележки по отношение на словоред. За Вашата възраст, за мен е нормално. Пиенето от чаша се учи, търпение, показване и така. Ако има други деца, от които да види, ще стане по-бързо.
Аз лично не намирам никакви мании тук. Едно дете, което си е намерило по-различни игри и играчки.
Аз лично не намирам никакви мании тук. Едно дете, което си е намерило по-различни игри и играчки.
Здравей! Не съм специалист, но съм ходила по много такива по притеснения за сина ми. Той е на 2г и 11м. и също има свои 'мании' . Обожава моторчета и играе главно с тях. Говори много за това, и психоложката ми ми лаза че това е 'временно', както преди това беше на вълна 'сини коли' после пък 'багерчета' и т.н. Казва много думи, разбира реч и той живее в двуезична среда и до скоро отричаше да пие от чаша а аз как ли не се мъчех да го науча. Сам започна преди 2-3 седмици. Прави изречения с по 3-4 думи но и много повтаря което също ми казаха че е нормално. Разбирам ви и повярвайте ми не сте сама. Много майки включително и аз се притесняват за децата си и за това да не би да им има нещо. Ако имате притеснения не четете в нета това е най-важния съвет който мога да дам.. заради него стигнах до успокоителни. Просто се посъветвайте с професионалист дори и да е онлайн. Опишете ситуацията и ако ви кажат че нямате място за притеснение просто се фокусирайте над детето 
пожелавам ви всичко добро
пожелавам ви всичко добро 
Нямаш причина за притеснения! Имаш едно много бодро и любознателно дете, обичащо символи на доброта и красота. От това по-хубаво няма. Ще бъде съпричастно дете. Да ти е живо и здраво. И изреченията да не те притесняват. След 5 месеца ще ги чуеш и тях, щом чуваш различни граматикални единици (съществителни, прилагателни). Няма аутизъм, просто е готино дете. И на мен да ми пуснат 10 перални със светещи копчета и аз няма да искам да си ходя от магазина. 
Радвайте се на детето и го обичайте. Дъщеря ми на тази възраст казваше много малко неща, бях се притеснила много. Тръгна на детска градина и след две седмици не можехме да я накараме да млъкне. Сега е на 11 години, както казва мъжът ми "навъсена тийнейджърка", която вади неподозирано дар слово, когато трябва да отговаря и да се бунтува. Според мен (забравих да кажа, че съм специален педагог и ежедневно работя с аутисти и хиперактивни деца) Вашето дете опознава света. Фиксациите днес са едни, утре други, след пералните и сушилните ще мине на нещо друго и така ще порасне. Имам един въпрос: Събирате ли го с други деца и на какъв език си общуват помежду си? Децата, които растат в двуезикова среда проговарят малко по-бавно, но за сметка на това го правят и на двата езика. Приятни емоции с малкото съкровище!
Pepina812, нямаме много хора, с които да се събираме тук, само с едно момиче излизаме с децата, но нейния е по- малък, моето момче все пита за него, търси го много, но играта им е най много топка да си подават. На парка търси деца, но те са англичанчета а той им говори на български, и все ги нарежда - кое къде да иде, как да се пързаля и т.н. В последната седмица като че ли прави повече словосъчетания, доста думи казва.
Имате си напълно нормално любознателно дете, което се захласва по шарените неща наоколо. На тази възраст 2 - 4 години всички деца се научават, че ако пищят, ревът или се тръшкат на земята ще им се даде каквото искат. Виждала съм родители да реагират по различен начин. Нищо не помага - нито дългите лекции "Не прави така", нито крясъците, нито игнорирането и оставянето детето да се тръшка и плаче. Просто се пригответе че 1 година ще бъде така и после детето ще го израсте. Бъдете спокойна с него, когато започне да пищи дайте му ако е възможно каквото иска, ако не - гушнете го и се опитайте да залъжете вниманието му към нещо друго - любима играчка, лакомство и подобни. Крещенето по детето само ще го травматизира, но няма да го спре да го направи отново. Оставянето дълго време да плаче, може да нарани гърлото и да му докара пъпна херния.
Не виждам нищо странно по отношение на пералнята и сушилнята. Дъщеря ми е на две и иска да участва във всичко, което аз и баща й правим. Просто му давайте задачи, които може да изпълни, например да извади дрехите и да ги сгъне, дори да почисти с ваша помощ. И моето дете иска да бърше прах, когато аз го правя, или дърпа прахосмукачката от мен, когато я ползвам. Все пак с имитиране се научават на всичко. За словореда, просто повтарайте как е правилно. Смятам, че на тази възраст е нормално да го бърка още.