Само моят брат ли е такъв?

Ами да ти кажа- не си случила на брат. Дано поне на снаха да случиш

Май и на нея не съм случила

  гррррррр,нямам думи.Аз нямам брат, но вуйчо ми е същия-него нищо не го интересува, освен работата му-кисне си там денонощно,за да не го занимават роднините му-няма много работа,просто бяга от действителността там.Баба ми и дядо ми ако го помолят да ги закара някъде-до лозето,примерно-настава бунт направо и те вече не го карат-молят комшията за това!!!веднъж искаха да им изнесе хладилника от апартамента,понеже те не могат да се справят-направи го след 2 месеца молби.А понеже,той работи в сервиз,спомням си майка как го моли около година да ни поправи видеото, той го взе,накара ни да купим 2 много скъпи части за него и да му ги дадем,за да го поправи,а след известно време се оказа,че го е продал на части и ни каза,че не ставало за нищо това видео:shock:

Ами аз брат нямам, но мъжа ми има сестра. Винаги й помага, когато има нужда от нещо винаги й дава. Обичат се много и много си помагат.

Тогава може и проблемите с брат ти да идват именно от нея .

Не не е тя проблема.

Е тогава явно просто си е такъв . Въпрос на характер .

Аз си имам златен брат и много се моля да не ми се падне снаха, която да тръгне да го променя. Мъжът ми също много се грижи за сестра си. Въпрос на характер мисля.

Бели кахъри. Радвай се, че имаш брат.

Брат ми е с четири години по-голям от мен и живее в чужбина.Сигурна съм обаче, че само да му кажа" ела си, имам нужда от теб",никакви въпроси няма да ми зададе повече, а ще хване първия самолет.Не си показваме всеки ден колко си липсваме, но когато трябва да го докажем, винаги сме го правили.Съжалявам, че с брат ти не се разбирате, спри да го молиш за каквото и да било, както и да му правиш услуги и дано разбере, че сте едно семейство.  

Моят брат е много добричък. Каквото го помоля помага и не само на мен. Но той пък от добрината си страда и доста хора му се качиха на главата.

ми гадна работа е това,
просто не го моли за услуги повече и не разчитай на него за нищо, не се ядосвай, един ден може той да опре до теб , тогава му го върни, обърни му и ти гръб
малко крайно се изказвам знам, но така го мисля ,

Според мен и на възпитание

Тук не чета другата гледна точка. Пита ли го Защо, а той обясни ли? Щото е много трудно понякога да кажеш-Долитам веднага и съм на ваше разположение. Може да е имал ангажимент, може да е имало някаква работа покрай детето (ако има дете), бла-бла варианти.
И обратното, ако той ти звънне, би ли долетяла, ако имаш голяма заетост? Например-къпеш  и приспиваш детето?

[/quote]
Според мен и на възпитание
[/quote]

Не вярвам една майка да възпита детето си така, че да не помага на близък човек в нужда.
Аз също имам брат и не винаги помежду ни нещата са идеални, но си го обичам и бих му помогнала винаги, както и той на мен.

Аз нямам брат,но за сметка на това имам сестра,която се интересува само от себе си и не би се трогнала особенно ако имам нужда от нея,но ако тя има някакъв проблем трябва цялото семейство да се активизира.Без мъжа и,него не го безпокои за нищо.

И аз имам подобен брат. 
Моят щеше да ни закара и на Луната, само да го помолех, но щеше да дойде не след 20 мин, а след 20-сет часа 

Успокой се  , аз го приех, че е такъв и така ми е по-лесно 

Моят брат е истинско съкровище!  Никога нищо не ми е отказвал!  Дори е правил и невъзможното, за да ми помогне!

Да не е обиден за нещо този твой брат 
Обикновено братята много обичат и защитават сестрите си. Ние с моя брат имаме прекрасни отношения, понякога дори ми става неудобно колко много прави за мен.

Хаха
То не е смешно де,но и моя случаай е подобен.
Преди десет дни катастрофирахме с мъж ми е малкия.забихме се в две коли.Ама Кристи е гладен,трябваше да чакаме кат и т.н.Звъня на брат ми,да дойде да ме вземе мен с детето,/живее на две спирки от там където сме/,а той ми вика"Ама Петя-не мога да дойда"..Аз му затворих веднаха.След 10мин ми звъни и вика"Добре,ще дойда ама изчакай ме 10/15мин,че имам компрес на очите,да изчакам действието му/
 
Не го чаках ест,а му треснах пак теелфона.
Вярно брат ми е по-малък-на 20 години,но това си е до човек и не го оправдава.
Не го бива по услугите....

Явно и при теб случая е сходен.

Не ми каза защо, но и той не е по обясненията. Той не работи такава работа която трябва да е някъде а по цял ден си е в къщи. А и щях да му отнема не повече от 20 мин. Винаги когато ме е молил за нещо го е получавал и много често дори и преди да помоли. Той е с 6 години по -голям от мен, и си има бебче на 3 месеца. Яд ме е и че освен да ми се обади за да ме пита къде са на ще, за нищо друго не ме търси, а иначе много ме обичал. А и ме е яд че моя син непрекъснато говори да братовчед си - колко бил сладък и как щял да го пази и да му дава неговите играчки и как искал да го види а заради брат ми те може и да не се познават

Е, моят брат е на 18, но винаги мога да разчитам на него. Миналата зима по цял следобед гледаше бебо докато бях на работа - храни, приспива, сменя памперси!
Аз естествено винаги гледам да му помогна, когато мога, обикновено като привърши финансите и се завърта покрай мен, но винаги си връща дълговете .
Лятото ми взе колата си да отиде да си купи дъвки и след 3 минути ми звънна: Ела бързо, че ударих колата! Веднага отидохме с една друга кола да го приберем. Той тъкмо беше взел книжка, бяхме на рожден, беше пил нещо(не е бил пиян, но...), карал бързо, влязал в един завой на ръчна, колата се завъртяла и бум! Доста я беше посмачкал, но нищо не съм казала, важното е, че той е добре. Е, олекнах с някой лев, баща ми също, походих към месец и нещо пеша, но важното е, че си имам добро братче и мога да разчитам на него за всичко.
Мисля, че няма значение на колко е години, всичко е до характера и до пример - майка ми и вуйчо ми са в чудесни отношения, баща ми също е в добри отношения със братята си и сестра си, ние така сме свикнали, винаги да се търсим и да си помагаме.
Лелеее, каква ли снаха ще ми доведе това мое братче

Абе, това за братята дето защитават сестрите си не го вярвам, щото и моят е един - почти като твоя. Подобната ни случка беше преди доста години и това промени цялото ми отношение. Бях в гимназията и едни лекета ме дърпаха и ме заплашваха, че ако не се появя на няква среща ще станат много лоши работи. За възрастта на която бях тогава това беше адски страшно за мен и естествено веднага се обадих на батко (с 3 години по-голям). Нито дойде, нито ме разпита какво е станало, а отиде при наште и им заобяснявал как съм направила страхотни простотии и т.н. Абе, изкара ме виновна без дори да се поинтересува какво е станало всъщност. Така че хем си изядох конското, хем се оправях сама. Оттогава отношението ми към него е друго. Разбира се тука има и много други случки, които затвърдиха решението ми.

Моят съвет е просто приеми нещата, гледай напред, намери някой на който да се опираш (съпруг, приятел, баща) и не си причинявай повече сама болката да се питаш защо постъпва така. Причините най-вероятно са в семейството, в което сте отраснали. При нас поне е така. Приеми го като някой роднина, който уважаваш, но който не търсиш, т.к. не ти е толкова близък. Като някой братовчед например. Знам, че звучи страшно, но така поне ще се съхраниш.

Либоф голяма сме с брат ми    Аз като по-голяма, малко по се старая, ама и той келеша си ме обича и ме трае 

     И аз така.. Не му се връзвам за нищо - никога няма да ми помогне, дори напротив - става супернагъл, ако знае, че съм в неизгодна позиция... За нищо не разчитам на него и досега съм си спестила много излишни главоболия 

Еее чак пък да не се познават!
Да не ти е сърдит за нещо? Да не би ти да си се държала грубо и да е обиден или цял живот си е бил такъв?
Питам, защото разказваш една случка, а пък ако е такъв сигурно има много повече примери? Заглавието предполага някаква дъъълга история с много примери, а пък то едно нещо само станало...?

Много са случките, но тази беше последната и май тя преля чашата. Иначе почти винаги е бил такъв ама аз си го търпях и си преглъщах, но не очаквах че може така да ме остави с детето на ръце на улицата. Иначе и да ме защитава съм го молила - без успех и почти за всичко се е ослушвал. И наистина ми беше интересно да знам само моя ли е такъв. А за сърдит - не е, в това съм сигурна даже щях да му нося космонавти за бебока ама вече няма - прибрах си ги преди да му ги дам.

Това ми е болна тема вече. Не е само твоят такъв. Аз с моя не говоря вече седмица, смятам и да продължа с мълчанието, няма смисъл просто...

[/quote]

Много са случките, но тази беше последната и май тя преля чашата. Иначе почти винаги е бил такъв ама аз си го търпях и си преглъщах, но не очаквах че може така да ме остави с детето на ръце на улицата. Иначе и да ме защитава съм го молила - без успех и почти за всичко се е ослушвал. И наистина ми беше интересно да знам само моя ли е такъв. А за сърдит - не е, в това съм сигурна даже щях да му нося космонавти за бебока ама вече няма - прибрах си ги преди да му ги дам.
[/quote]

Аз отношение няма да взема, но те съветвам да прочетеш темата за зълвите, хубаво е да знаеш отсрещната страна как възприема нещата. АКо си можела да звъннеш на мъжа си?! Защо брат ти да си зареже жената и да дойде да види как 2 майки с деца не могат да си вземат автобуса?!
Недай прибързва с изводите, какъв е брат ти, помисли има бебе, има жена...

Сигурно си ядосана, но по-добре ли ще се почувстваш ако му слезеш на нивото?
Така съвсем ще си влошите отношенията, брат ти е все пак грозно е.
Не е хубаво да се разваля семейството.
Дръж се, както си възпитана, пък някой ден може да се осъзнае.
Щом имат и бебе и то на 3 мес. сигурно му е гръмнала главата.
Хората стават егоисти в такива моменти.

Моят брат е страхотен! Разбира се си има свой собствен живот, но когато ми потрябва е на линия!

а ти случи и на сестра и на зет

 Мандаринка, не са ми ясни такива отношения, мен роднините все ме юркат и все са недоволни, ама какво да правя-търпя

мисля, че сигурно не си еднствена, но това не чначи, че така е правилно и нищо не го оправдава

Не е баш тъй , на близките си ако не разчиташ на кой?

Аз всъщност точно такава случка имах предвид, само че моят брат така преби няколко човека, че вече не смея да му кажа че имам някакъв проблем, въпреки че минаха доста години оттогава.. което също не е най-доброто решение, но пък ми дава страхотна сигурност, защото зная, че винаги има някой, който преди да попита какво е станало, вече е на моя страна! Явно зависи от характера на конкретния човек, не от роднинската връзка, наистина може да намериш по-голяма подкрепа в други роднини понякога.

Вече не съм ядосана, но ми е много мъчно. Много си го обичам, и е много трудно да осъзнаеш че толкова близък твой човек всъщност ти е толкова далечен, и наистина да осъзнаеш че не можеш да разчиташ на собствения си брат. Започвам да осъзнавам че най близкия ми човек който наистина най- много го е грижа за мен е съпруга ми, да ми е жив и здрав.

Добре де, аз пък не мога да разбера какво чак толкова е станало? Някой е длъжен да стои 24 часа на ваше разположение ли? И като му подсвирнеш да дотърчава....нещо като домашния любимец, дето носи чехлите? Ми да си бяхте хванали градския транспорт, защо занимавате човека?
За протокола-аз и моят брат хич не се любим, но понеже живеем в различни градове, това за мен няма никакво значение. Но дори и да бяхме в един и същ град, дори и да се разбирахме, аз от него не очаквам нищо и не бих го занимавала с никакви мои проблеми.

На себе си. По-добре да си разочарован от някаква постъпка на брат си, отколкото да си разочарован, че нямаш такъв, не мислиш ли?!

Проблема не е в брат ти, а в теб самата. Ти очакваш брат ти да се отзовава всеки път като му звъннеш, само защото си близо до тях и според теб той трябва да е на твое разположение.  Поне на мен така ми изглежда ситуацията.
Хем казваш, че никога не ти изпълнява молбите, хем продължаваш да му звъниш. Е, защо? За да установиш за пореден път що за "темерут" е ли? Какво толкова е станало като ти е паднал акумулатора? Със същия успех е можело да се обадиш на такси и да ви откара 2те майки, с децата и багажа. Защо трябва да ангажираш брат си за елементарна ситуация, в която можеш да се справиш и сама? А ако наистина сте толкова дистанцирани, явно правиш и лоша услуга на детето си, като му позволяваш да счита братовчед си за по-близък отколкото реално може да му бъде. След 15 години то ще изпада в същото положение като твоето сега - с неоправдани очаквания и илюзии за близост с роднините.
Според мен трябва добре да обмислиш отношенията ви с брат ти и трезво да прецениш за какво можеш и не можеш да разчиташ на него. Съответно и да отговаряш със същото. Т.е. ако не можеш да разчиташ на тях да гледат детето ти при нужда за 1-2 часа, няма да им позволяваш и те да разчитат на теб за същата такава услуга. Това, че ти изпълняваш всичките му молби, няма да ви направи по-близки. Напротив, ти все повече ще страдаш, че не получаваш толкова, колкото даваш.

Напротив,точно в брат и е проблема ! Казвам го защото и моят е горе-долу същата стока и знам за какво говори момичето.Тя просто го е помолила за услуга в лош момент,казвам помолила ! нито го е насилвала,нито нищо.Можел е поне да не се държи грубо а тактично да и откаже.Не казвам че е бил длъжен да помогне,но поне да не беше груб.Аз наистина смятам че близките ни са за това,в лоши ситуации и моменти да ги помолим за помощ.Че кого друг да моля,чуждите хора ли !?
Миличка,аз наистина знам за какво иде реч в постинга ти,повярвай !
Ето моят брат например,току-що си тръгна от нас...дойде да се видят с баща ми (който пък ми е на гости) и точно докато приспивах малката взеха да водят някакъв спор и да тропат по масата.А аз я бях приспивала един час с триста мъки.Но да не мислиш че някой се съобрази с мен ? Не.В собствената ми къща се държат сякаш са си у дома си и нямат грам респект към мен.Ако направя забележка веднага ми се сопват и ме изкарват най-лошата.В съседната стая брат ми си е сложил разни кашони и багажи за които нямал място в колата,та ме помоли да стоят няколко дни тук.Постояха бая време,чак сега си ги взе.Междувременно малката беше бръкнала вътре и беше изавдила някакви твърди дискове,дето се реже с тях.Добре че я спрях на време да не се  пореже.
Казах му да си премести багажериите,обиди ми се.Еее,мойта къща да не е склад !Ако си мълча,качва ми се на главата,ако говоря-  аз съм най-лошата !Много ,много примери мога да дам,но не е сега времето и мястото.
Та така.Ето затова те разбирам.

Не съм близка с брат си....причина няма...просто сме различни - това е

Ами точно - не е бил длъжен да помогне и е казал, че ще го направи в удобно за него време, което обаче е неудобно за авторката. И изведнъж братът се оказва лошия темерут. Защо? Защото сестра му по-добре от него знае какви ангажименти и каква работа има той за деня?! Ако обаче този номер го свие вашата зълва, коментарите ще са други, нали? Тя задължително ще е глезлата, която все търси батко си за помощ и накрая все е неблагодарна, въпреки че й е обърнато внимание... (вижте в темата за зълвите как се котират подобни случки).
Продължавам да смятам, че вината е у авторката, заради това, че търси брат си като е напълно наясно, че не можа де разчита на адекватна (според нея) помощ от него.

    Хич не съм съгласна. Малко като да кажеш: важното е да имаш съпруг, нищо, че те бие...

    Смея да твърдя, че в нашето семейство умираме един за друг. Денем-нощем няма значение... Просто отношението на родителите ни е било такова и така сме научени - живи-умрели изминаваме стотици километри и си помагаме... Само брат ми е супер различен и ни беше много трудно (отне десетина години) да свикнем, че на него никога не може да се разчита.
    И незнам как е при вас, но... съпрузите са си съпрузи, само с братята и сестрите си човек се разбира без думи... Абе кръвта вода не става...

момичета много обичам брат си но той има проблем с алкохола незная как да му помогна той затава с всеки изминал ден ниакой ако може да ми каже какво да направя ще сам благодарна

Сестра за брат си под езика винаги ще скрие, брат за сестра - в повечето случаи, ако има изгода. 

Аз нямам брат, но имам дебел врат.
Никой на никому не е задължен.
За ситуацията - на мен ми се вижда странен фактът, че е поел ангажимент (ако съм разбрала правилно), а после е мрънкал.

Аз не мога да разбера защо и децата са намесени в цялата работа. Вие, явно си се събирате за да може твоето дете да ги каже тези неща, и за да обещаеш ти да занесеш на бебчо ританки ли кво беше /не че има значение/. Ти все пак си му леля и при условие че сега имате някакви проблеми с баща му не означава че и по нататък ще е така. Ами като се успокоят нещата да не е толкова нервен като порасне бебчо...тогава какво, няма ли да ти е съвестно че си разделила дечицата да си играят. Извини ме  ако нещо не съм разбрала правилно, но аз така виждам нещата, децата докато са малки не е хубаво да се разделят умишлено от родителите.
Колкото до темата: и аз имам брат, с който и си правим и не си правим услуги. Не винаги мога да откликна, както и той на мене. Но винаги намираме начин да се оправим и без другата помощ. Никога не сме се разсърдвали заради това.
И още един път ако нещо което съм казала те е обидило извини ме, изхождам само от това, което е написано.

Моя брат е 12 годишен и истинско съкровище до сега Нищо не ми е откавал досега и се кани да ми гледа детето(когато имама)както аз гледах него.

Ние с брат ми още си се караме както като бяхме малки, но много се обичаме ... иначе той е професионалист в дразненето и ми ходи по нервите често- често, само заради реакцията ми .. но бързо ми минава, пък е и по- малък от мен и си го имам още за дете (а е на 22год.) ..   

Имам брат с 2 години по-малък от мен, но оплаквания от него нямам. Когато се наложи винаги е насреща. Незнам, може би е до възпитание в семейството, до това как сте се отнасяли един към друг още като деца и как са ви възпитали родителите да се държите един към друг. Ако е свикнал винаги да получава от теб, но не и да дава  и това негово отношение да е толерирано - виждате ли на него не може да се разчита, не го закачайте, нищо чудно да се държи така.

Не мога да кажа , че се разбираме перфектно с моя брат но поне зная , че мога да разчитам на него .

Моят брат и същият егоист.Но това е синдрома на "маминото детенце"