Непокорни близнаци

Ще издържиш! При нас беше същото, но обратно - момиченцето се тръшкаше и крещеше, и .... /сега се цупи/. Ставаше, когато съм отказала да купя нещо. Обяснявам защо не го купувам и ако се затръшка я оставям, но не го купувам. /Става нещо като кой по-голям инат е./  Така полека лека престава. Признавам, че съм удряла и съм крещяла в такива моменти, но не действа, става по лошо. Сина е съвсем различен - щом не може, не може. През последните две години ми помага - той обяснява защо това може, а другото не. 
Трудно е, но се издържа и дори се забравя.

И при нас макар и че са по- малки положението е сьщото като при вас. Така че много добре те разбирам и сьщевременно се притеснявам какво ще става в бьдеще...
Димо се трьшка по сьщия описан от теб начин, понякога за незначителни неща. И лошото е че не се успокоява, докато сестра му е по-толерантната и в крайна сметка отстьпва, но знам ли може и тя след време като вашата госпожица да почне да действа по сьщия начин. Мисля си , че това донякьде се обуславя от вьзрастта им - сега те пробват докьде им е позволено нещо , но има и голяма доза характер - нашия просто е нервак     Аз гледам да не го ядосвам излишно - естествено докьдето ми стигат нервите и естествено когато става вьпрос за сериозни неща просто го оставям да реве.
Пожелавам ти здрави нерви и няма да им се даваме ей...

Е, ако ви успокоява, моите и двамата са инати и държат до последно на своето. Понякога тя отстъпва, но сравнително рядко. А когато започнат помежду си да се изясняват и да отстояват себе си - аууууууууууууу На моменти ми е идвало да им направя нещо много лошо, ей Богу!
Успокоявам се единствено с факта, че нито един от двамата не е подчинил другия. Аз не съм много твърда, но баща им е, добре че е той, та много-много не минават тръшканиците.

Е и аз да се включа при нас е същото имам чувството че само Ники се занимавам се той да е в центъра на вниманието ,но Емо го следи много наблблудава го отстрани  и когато той иска нещо започва да прави същите неща,но когато се скарам на Еми не пипай не ходи там той ме слуша ,на Ники през едното уше минало през другото излезело въобще не си прави труда да ме послуша дори и малко и все трябва да му се карам  и  после ходи намусен ,един път даже ми се разсърди вечерно време е ужас просто храня ги и им давам мляко за да излез на ,Еми си изпива млякото и си играе докато заспи а Ни ки пиши мята се плаче поне 20мен докато заспи,но аз не влизам при него сега ако не се научи на ред после ще е късно

TwIsTy, това всичко в една стая ли се случва? Не мога да си представя, че единият ще си играе и ще си заспи, а другият ще се се мята и плаче в същото време. Питам те, защото при нас заспиването, ако ги оставя сами в стаята, въобще не е заспиване. Дори и да умират за сън, оставя ли ги по леглата, моментално се става и се започва игра с възглавниците, смехове, превъзбуждат се и най-лошото, че могат да паднат от леглата си през решетките.

  Развеселявам се като чета, все едно сте описали и моето ежедневие, и моите деца. Рядко при мен се случва и двамата да не са създавали проблеми през деня, да са си играли послушно, да не са направили поне 2-3 спаринга  , да не си крещят и да не се тръшкат. Когато има такъв ден направо ме е страх да се похваля, защото следващият неминуемо ще е два пъти по-тежък  . Може би защото са момиче и момче, нищо че наближават четвъртата си година, а може би защотото са в непрекъснато съревнование един с друг...

В началото ми идваше да потъна от срам, че хората стават свидели на нашето тръшкане, но после ги игнорирах. Никога обаче не съм си позволявала да им крещя или "да изтървам" нервите си пред хората,  дори пред близки /баща им е изключение/. Но много, много рядко отстъпвам.

да в една стая се случва всичко ,отначало Ники плачкаше повече,сега точно 10мин и е заспал в 21 емо си играе до 21-30 и той заспива но се е случвало понякога и той да се разстрой и да плачка с брат си  ,ама защо да ви е срам хора това са деца,аз не се интересувам от мнението на другите хора не ми гледат те децата

Аз, засега поне (дано и в бъдеще), нямам толкова сериозни проблеми с децата. Подобни тръшканици изпълняват само пред дядо си, защото баща ми (по принцип) е много нервен и много им угажда, та него наистина го "манипулират". Докато аз приемам нещата много спокойно и при мен такива неща не минават. Ако вкъщи много се тръшкат, просто ги оставям и излизам от стаята - моментално спират. На улицата просто ги хващам за ръка и ги отстранявам от дразнителя, като междувременно им говоря нещо друго или ги карам да пеем песнички. Случвало се е да ме хванат и мен бесовете и да им кресна, но вкъщи - на улицата рядко си изпускам нервите.
Отстъпвам само, когато става въпрос за нещо по-приемливо. Примерно, днес - едната се тръшка, че иска да гледа "Ну, погоди" (гледат го по 4-5 пъти на ден и не им омръзва), а другата крещи да й пусна песните (т.е. "Планета"). Е, направих нещо по средата, защото от зайци ми е дошло до гуша, а Планета гледаме, когато има гости (иначе, далеч не е най-любимият ми канал  ). Пуснах им една музикална анимация за Снежанка - хем филмче, хем музика.
Един вид, опитвам да им давам приемливи алтернативи, вместо да им угаждам или да търпя крясъци и викове.
Като цяло, Кика мрънка повече и е "по-обсебваща" (т.е. по-лесно си печели внимание), докато Еса е по-спокойна и "повече се води" (т.е. по-лесно отстъпва).
За спането на единия и плача на другия - при нас също има такива моменти. Просто от самото начало двете шушулки си имат тяхна стая и са си свикнали на шумовете. Много често през нощта Кика сънува нещо и става пищейки и плачейки (снощи дори й беше изтръпнала ръката и така викаше, че сигурно е събудила всички комшии, а после не искаше да ляга и от 3 до 4 ч. си игра сама на дивана), докато Еса в това време спи и нищо не усеща. А и напоследък Еса заспива точно в 21 ч., докато Кика стои до 23 ч. и при това играе в същата стая доста шумно. В момента, в който едната заспи, другата просто спира да я закача и се занимава сама (а аз много често в това време изобщо не съм наоколо - снощи дори отидох и си легнах, а по-късно видях, че Кика си е взела възглавницата и одеалото и е заспала на дивана).

Разбира се, че не си единствената. Макар и две момчета моите вечно "делят" нещо или пък се тръшкат да им "купя нещичко" като излизаме на разходка /научени от бабите /. Въобще не им се впрягам и всячески се опитвам да запазя спокойствие да не си изпусна и аз нервите, защото наистина ситуацията може да излезе от контрол...
Да си викат и крещят колкото искат, в един момент спират. и те имат нужда да освободят напрежението. То ние възрастните не знаем как за "изпуснем парата", камо ли едно малко човече. Хората изобщо не ме интересуват как гледат. Колко от тях са гледали сами близнаци и въобще кои са те да "оценяват, преценяват и критикуват" методите ми на възпитание, щом не вдигам ръка на детето си и не им крещя с цветни епитети........ както някои "възпитават".
Иначе в къщи не наказвам, когато някое влезе в истерия... Слагам го внимателно на диванчето им или на килима встрани от нас и го моля с благ тон да се успокои и тогава да дойде при нас. Ще се учудите колко ефикасен метод е 
Е, и аз съм човек, и аз си изпускам нервите, но наистина много се старая да запазя самообладание.

Момичета, да ви питам кога започнахте да приучавате децата си да  заспиват сами вечер?

Моите имат следната схема - пускам ги да лазят из апартамента до пълно изтощение и като започнат да мрънкат неудържимо им давам вечерното мляко /действието се развива към 8 часа всяка вечер/. Те заспиват на млякото и понякога не успяват и да го зпият цялото. Зая съжаление, ако тръгна да им "Четкам" зъбите/имат по 2 зъба/ се събуждат изнервени и после трябва да ги приспивам на ръце 100 часа. Така че се отказах засега и от миенето на зъби

Сами не смея да ги оставям да спят, понеже още се будят по 100 път на нощ, а и Ники веднъж си глътна езика от рев, когато го бяхме оставили сам за малко, така че ме е и страх.

Кажете какво бихте направили в случая и от кога да въвеждаме самоприспиването  и с миенето на зъби как се оправяте и от кога Страх ме е да не изпуснем момента

За спането, не съм ги учила - от самото начало си заспиват сами. Дори, покрай яслата (понеже ми липсват през деня и искам да ги гушкам), започнах да ги вземам на спалнята, докато заспят, което отчитам като грешка, защото почнаха да се глезят вечерно време.
Зъбките мием по време на къпане. Засега не спазвам правилото за "след последното хранене", но често точно така се получава - особено лятото в топлото, когато наистина къпането беше последното нещо преди сън. Сега се случва да ги изкъпя веднага след разходка (след яслата ги водя в парка и стават достатъчно мръсни, за да се разминем само с миене на ръцете). А и гледам между последното хранене и лягането вече да има поне час, но твоите са още малки  . А и шушулките сами си търкат зъбките още от самото начало (само им паказахме как става).
Май и по двата въпроса не можах да ти помогна  .
 

нокога не съм приспивала и никога не е спал човек в тяхната стая. самички спят от както се родиха. режима е така
млякото или вечерерната каша
игра
къпане, не всеки ден
миене на зъби
по леглата
откакто на едно хлапе тук на 20 месеца му извадиха 2 зъба и му правиха кариеси съм още по-упорита

Джъмп, никога ли не се събуждат нощно време с викове и да се е налагало да тичаш от едната стая в другата, за да видиш какво става? Моите така се будят нощно време - с рев и ако не обърна веднага внимание другия се буди също и тогава става стерео

Не мога да си представя какво би било да спя в другата стая, първо е на 5 метра разстояние и както нощно време не знам къде съм и като нищо мога да се пребия тичайки към другата стая. Освен това нито аз, нито мъжа ми ще можем да се наспим. И проблема с гълтането на езика на Ники остава също.

Просто не знам как ще ги уча да спят сами

Явно ще чакам да започнат да спят по цяла нощ и тогава ще се местя обратно в спалянта

Благодаря ви, момичета и се извинявам, че разводних темата 

ами не се будят никога. само че чак ме е срам да изкажа подозренията си защо е така. предполагам, че съм била толкова  уморена, че не съм ги чула като плачат, а после да си свикнали да не стават. тази идея ми дойде, като една сутрин тони се е скъсала от рев и мъж ми е тръгвал за работа, та е взел и успокоил, иначе той спи като пън. интересното е че аз после нямах спомен такова нещо да се случило. оттогава малките спят Наистина непробудно. иначе чак езика да са гълтали не са, но тони така зверски се дереше и посиняваше чак от инат. mishlentze не знам какво да те посъветвам, просто имах късмет и такива проблеми нямам.

jump аз като теб отказах нощното ядене. мрънкали децата били гладни ама майки им спи като пън и така престанаха да се будят. та всеки си има начин, номера е да го нацелиш.
mishlentze - не се притеснявай. всяко нещо с времето си. бате заспиваше с мен в едно легло (после аз се изнасях посред нощ) докато се родиха близнаците. вече аз лягам да се гушнем и след малко той ми казва лека нощ - което значи айде мамо изчезвай важното е да издържиш докато дойде момента и да не го пропуснеш. пък и до сватбата все ще сте се отучили от навика.

И ние все още спим в една стая с децата и аз не виждам нищо лошо в това. Леглата им са долепени до нашите и поне не се налага да ставам, когато се будят. Така сме свикнали и поне докато се будят нощем така и ще остане.

mishlentze мисля, че ако наистина много ти тежи нощното им сьбуждане ти сама ще вземеш мерки повече да не се случва. Аз така и не предприех нищо и сега нещата от само себе си се промениха и взеха да се будят много по-малко, че даже имаме и нощи, в които не са се будили 

Болната ми тема  Заспиването ни вечер е голяма мъка. Искат си мама и това е.
Аз зъбките им ги мия преди вечерното мляко, защото понякога (ако много са уморени) заспиват на шишето, което май не е много правилно 
Най-често обаче след млякото като им дойде някаква енергия, започват да обикалят из всички стаи, играят, смеят се, изобщо ще кажеш, че не е станало време за сън. И вече като видя, че на някой му се доспива, го взимам в спалнята и на леглото лягаме, гушкаме се, пея песнички, разказвам приказки... и след известно време заспива, след с това другия същата процедура.
Завиждам на всички, които си слагат децата по леглата и те заспиват сами. При нас не става номера.  И сигурно така ще сме си дълго време.
А иначе вечер понякога се будят по 1-2 пъти, рядко повече, понякога си спят цяла нощ. Спим в една стая все още. Мисля, че е за тях е рано да ги отделим в друга стая.
Малко се отклоних като че ли от темата, но да си кажа и аз мъката.

От една седмица и ние влязохме в групата на непокорните.Правят си каквото искат и колкото и да им повтарям не ме слушат,трябва да стигнем до шамарчето за да ми обърнат внимание.Аз по принцип рядко пляскам,но тъй като явно вече са ми свикнали на виковете,само това действа.Колкото и да опитвам да не си изтървам нервите,след повтаряне на нещо 10 пъти не мога да се удържа.Ако не се карат  за някоя книжка ,се бият или ми хленчат за нещо и никакво говорене и спокойно обясняване не действа.Между другото моите са на 3 г. и 3 м.,дали се дължи на възрастта или на градината.Или както казва баща им аз съм ги разглезила

Май е от възрастта или поне се надявам, защото на мен от детската градина ми казаха че били разглезени, аз обаче не им вярвам по - лошото е че в групата ни има и една двойка момиченца(много кротки доколкото разбрах) и госпожите явно все ги сравняват. 

Моите  калпазани в градината са много послушни,много изпълнителни-въобще само хвалби слушам.но до момента ,в който излязат от там,тогава само стой и гледай .
Относно момиченцата и аз имам такива наблюдения,че са по-послушни,но всяко дете е различно,така че да си пожелаем здрави нерви.