Мили мами. Намерих няколко теми относно лъжата на децата, тъй като това ме интересува много в момента 
. И аз от около 3 месеца /от както се роди бебо/ забелязвам, че дъщеря ми започва да послъгва. Не е нещо сериозно за сега, но вече започнахме да провеждаме разговори за лъжата и последиците от нея. Но аз съм затруднена малко и затова искам вашето мнение.
Лъжите на дъщеря ми са, че като си играе все някое дете или я хапе, или я удря - все тя мирно си седи, а другите са лоши. Това съответно не е така и в повечето случаи знам, че вината е у нея, но какво да й кажа като дойде и ми се оплаче? Не мога постоянно да й казвам, че не е хубаво да се удря и да каже на другото дете да не прави така. Какво ще си помисли тя: Виж я майка ми не си мърда пръста за мен и ме кара аз да се оправям с всичко
. И не мога да отида да се скарам, като знам, че другото дете нищо не е направило. Но пък как да я набедя, че ме лъже. Така рискувам да не ми казва нищо в бъдеще.
На вас случвало ли ви се е подобно нещо и как процедирате в подобен случай. Много ще ми помогнете ако споделите мненията си
.
. И аз от около 3 месеца /от както се роди бебо/ забелязвам, че дъщеря ми започва да послъгва. Не е нещо сериозно за сега, но вече започнахме да провеждаме разговори за лъжата и последиците от нея. Но аз съм затруднена малко и затова искам вашето мнение. Лъжите на дъщеря ми са, че като си играе все някое дете или я хапе, или я удря - все тя мирно си седи, а другите са лоши. Това съответно не е така и в повечето случаи знам, че вината е у нея, но какво да й кажа като дойде и ми се оплаче? Не мога постоянно да й казвам, че не е хубаво да се удря и да каже на другото дете да не прави така. Какво ще си помисли тя: Виж я майка ми не си мърда пръста за мен и ме кара аз да се оправям с всичко
. И не мога да отида да се скарам, като знам, че другото дете нищо не е направило. Но пък как да я набедя, че ме лъже. Така рискувам да не ми казва нищо в бъдеще. На вас случвало ли ви се е подобно нещо и как процедирате в подобен случай. Много ще ми помогнете ако споделите мненията си
. 
.... 
. Предполагам чувства нещо подсъзнателно, което не може да го обясни. Що се отнася до страх от нас - не мисля, че това е проблема. За сега мисля, че се опитва да привлече внимание, но дано не продължи дълго. Ще опитам подхода с Пинокио. Дано се поучи. 
Ровейки в подробностите, вие само му припомняте неприятното изживяване и не го оставяте да забрави. 
Еее, това ако не е една опашата лъжа, здраве му кажи. Ама хич не съм се замисляла, ами в прав текст и казвах: Хич не ми ги разправяй такива. Много добре знам, че не е вярно и, че никой не ти е пречил. Точно обратното, най-вероятно ти си пречила на другите деца да спят. Същото поведение спазвам и при други подобни ситуаций, веднага и давам да разбере, че такива не ми минават. То иначе ако я оставя да си фантазира и да изкривява истината, както на нея и изнася, ще стане много сложно и в даден момент самата тя може да се обърка, кое е истина, кое лъжа, кое е правилно и кое не. 
Когато много й се прави нещо забранено, ме убеждава: 'Мамо, не ме гледай сега. Иди в другата стая.' Също така премълчава. Ти я питаш нещо, което не ще да каже, тя мълчи. Или се прави на 3 1/2 и разказва за всичко, само не за онова, което я питаш. 
И после цялата баня е омотана в тоалетна хартия..., но като му видя светналото от удоволствие личице - разсмивам се и аз! 
От тогава пие хапчетата само в мое присъствие(става въпрос за сина ми). За друго не се е опитвал да ме лъже, но съм сигурна, че щом го е направил веднъж, ще го направи отново.