Имам нужда от съвет. Пише една изключително объркана жена.
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Особено ако ще се ощастливява Аполон в понеделник. Може да го заслужава човекът, малко е палав, но сигурно има и други достойнства които защо да ходят зян, нека се възползва авторката докато може. Той явно не я счита за особено ценен кадър и не се знае докога ще работят на съседни бюра, по-добре да действа докато се предоставя възможност. То не е казано, че всяка задявка трябва да има някакъв дълбок смисъл или дълго продължение, така че няма какво толкова да се обсъжда бъдещето, пък ако нещо продължи да се случва и по-нататък ще е бонус. А може и реален бонус да вземе за Коледа, ако шефът е на кеф. 
