мама и куче

Ако спазваш хигиена, не е.

Аз имам куче от преди да забременея.Ако се ваксинира , обезпаразити и се почиства дома редовно нама проблем.Моята дъщеричка много обича нашето куче(както и всички други).Постоянно я гали,не я тормози(не я скубе,удря и т.н.)

мблагодаря, ние мислим да е някакво малко същество, но преди малко написах и в друга тема, че от вчера съм във форумите и вече се замисляме за бебе, незнам какви са рисковете, благодаря

Според мен е важно каква порода ще е кучето. Ако планираш бременност, няма да е подходящо да си вземеш куче от голяма порода.  През първата си година и половина кучетата са прекалено активни, не са усвоили още основни команди, с една дума - не си знаят силата. Освен това едно едро куче си иска дългите разходки и бягането всеки божи ден, без значение ти как се чувстваш. От личен опит мога да споделя, че отглеждането на едно куче от голяма порода на малка възраст и бременността, са много трудно съвместими. Ако кучето е на 2-3 години, няма проблем.
Избери си куче от мъничка порода! 
Иначе за хигиената предполагам си го знаеш!

е, тя хигиената е ясна:), а за породата, болонка или пекинез, нещо такова, наистина малко и сладко животинче:)

Взимай кучето смело . Обезпаразитяваш редовно - не на 3, а примерно на месец или 2 и не се притесняваш за нищо. Нашето куче го взехме в края на февруари, а аз забременях юли. Сега е на 10 месеца и още не мисля, че има разлика в психичното му развитие от периода, когато беше съвсем бебе, но се справям . Приятно е да разхождаш куче, защото така или иначе по време на бременността и ти самата имаш нужда от движение, не само кучето. А каква емоция и радост ти дава... - точно такава, от каквато имаш нужда през всичките девет месеца.

Взех 1-то ни куче когато големия ми син беше на 2 години и половина.Нека малко поотрасне бебока.

Щом имаш желание да гледаш животинка, мисля че не е проблем. Наред с хигиената и грижите обаче, кутрето ще иска много внимание, ще прави бели.  А когато (живот и здраве) се появи бебо, несъмнено ще се чувтсва изолирано и пренебрегвано. Помисли кой е най -оптималния вариант за теб, аз бременях и родих с куче (и котка... ), но ако мога сега да избирам, бих гледала животинки на по - късен етап - с вече поотраснали и разбиращи деца, сами искащи да се грижат за тях и да поемат отговорност. В противен случай ще ти дойде доста нанагорно, то си е все едно още едно "дете", но разбира се, ако има кой да ти помага и да те отменя варианти ще се намерят. Успех с решението (и бебеправенето!).  

Ние имаме овчарка,ваксинирана е ,а и няма пряг досег до бебе.

Аз имам мини шпиц,за хигиената проблеми няма,ако си поддържаш това ти е най-малката грижа.Но хубаво си помисли дали ще успяваш,а и си представи ситуацията,в която тъкмо си приспала бебчето и кучето започва да лае.На мен ми се е случвало не еднократно и повярвай ми усещането е далеч от приятното.

имаме йоркширски териер, кучето е малко около 3кг, научено е да си върши работата в тоалетната, затова не ми се налага да я разхождам навън. по време на бременността си прекарвахме прекрасно двете. когато дойде време за раждане я заведох на фризьор и подстригахме козината зада не хвърчат косми после около бебето. бях говорила с няколко ветеринари да разбера дали има опасност и всички ми казваха, че ако се поддържа хигиена няма никакъв проблем, котките били по-опасни.
когато се роди детето гледахме кучето много да не припарва до бебешките неща, бебето спеше в началото на спалнята, че ми беше по-лесно за кърменето, една  вечер заварих и кучето до бебето се навряло и спят и двете, изгоних кучето защото се притесних да не стресне бебето.
сега е големия майтап, играят си много, гонят се за играчки, когато Калина плаче и Кикито издава едни тъжни звуци. 
за предпочитане е малко куче.

Здравей, моя опит се свежда до следното: имахме 2 кучета- овчарка и болонка+2котки. Ние много обичаме животните. Но след появата на беба остана само овчарката. Лошо няма и опасност за теб като бъдеща  и  няма при зпазване на висока хигиена (разбира се ако не си силно чувствителна или предразположена към алергии). Съвета ми е изчакайте с домашните любимци докато дете поотрасне, не за друго ами се натоварваш с мнооого чистене, което ще ти отнеме време и ако бебето е по-ревливо и доста нерви...но ако все пак решите да си вземете пак е добре, защото има доста емоции с малките в къщи

вие съвсем ме навихте, въпреки че половинката е съгласна само на бебе и по- нататък куче, ще видим, благодаря все пак:)

ние си взехме котенце и след месец забременях за второто,дадохме го на познати,но много страдах голямата ми дъщеря и до сега помни котака и често говори за мъничето.и аз си мислех,че ще ми навреди,с котките май е друго.ако си решила си  вземи кученце,ако е ваксинирано не би трябвало да е проблем 

ами то защото и на мен ми е мъчно за кученцето ми, от преди да заживея с любимия и само се оплаквам че няма кой да ни се радва и да върти опашка като се приберем, а пък той не иска, за да не се качва по леглата и май като се преместим, дано да намерим къща, ще си вземем и по- голямо, хем да има и къде да бяга

Извинете ме за отклонението от темата, но искам да попитам с какво котката е по-опасна, защото си нямам представа. Благодаря предварително.

Теоретически, котката може да носи токсоплазмоза - доста опасна за бременни, но и твърде рядка болест.

Аз имам куче, имам контакт и с котки, който не съм прекратявала. Но пък съм свикнала съвсем от малка и самата аз имам як имунитет.

Като прочета изказвания от сорта, че НИКАКВИ животни, сакън, и се питам, жените на село как раждат изобщо здрави деца?! Айде, не се втелявайте, който обича животните, ще продължи да си ги обича. Освен това смятам, че е полезно и възпитателно за децата да растат с животни. При една нормална хигиена, разбира се, не би трябвало да има проблем.

според мен е по- опасна, защото има възможност да ходи навсякъде и да се качва навсякъде, иначе не виждам друга опасност

подкрепям те относно това че е полезно децата да растат с животно, особено за тези които са по едно, така се учат на отговорности и свикват че света не се върти около тях, което съм наблюдавала при сами деца

Феята, аз говоря за нормална хигиена, а ти за стерилност, това е разликата. Не съм фен на стерилността по принцип, това е

Под нормална хигиена разбирам да се мият лапите на животното, да е обезпаразитено редовно и първите няколко месеца да не влиза в стаята на бебето - много просто.

И не казвам, че е препоръчително или задължително, а, че няма нищо страшно. Аз съм жив пример. Но, в края на краищата всеки сам си решава. По света няма такива драми по отношение на хигиена и стерилност. В американски сайтове по отношение на съжителството на деца и животни съм чела адекватни съвети как да подготвиш животното за появата на детето и как да научиш детето да не тормози животното. А не как да се чудиш да разкараш горкото животно, щото не си мислил  навреме, че може и да имаш деца и изведнъж кучето става излишно. Това е безотговорно към животното според мен.

София, напълно съм съгласна с теб, и определено мога да кажа, че кучето и котката нямат нищо общо. Първо кучето е много по- разбиращо и податливо на възпитание и много по- чисто животно. Докато котката, може да съм предубедена, ама тези животни са толкова нагли..., въобще и дума не може да става да му кажеш нещо и да те разбере, даже имам чувството че напук правят бели! И кучетата не се скубят колкото котките, което до голяма степен си зависи и от породата

  Котката е по-чисто животно, ама по-трудно можеш да я спреш да ходи където си иска, а понеже е чисто животно, обича да си полягва на чисти чаршафчета Нямам котка вкъщи, така че този въпрос не стои пред мен, но по други причини - жал ми е за котка в апартамент. Нашите живеят в къща и там има котки. Не мисля, че са нагли... Ама айде да спирам, че отколонихме темата!

всеки си решава сам за себе си.Аз лично съм против,защото все пак са животни и колкото и да са "гледани" пак се крият рискове .Това е мое мнение 

е, аз питам дали има някакъв проблем да се гледа куче и бебе, иначе то си е ясно че всеки си решава сам, аз понеже искам и двете и за това питам

Мисля, че единственият проблем може да е, че ще се озориш Обаче купонът ще е пълен

Ако се спазва хигиена - няма проблем, но ще ти дойде нагорно след това с бебенце и куче

Ние си взехме куче и на следващия месец забременях.Не съм спирала да я извеждам въпреки че е едра порода.Сега си имам две бебчета,Лора прие добре бебето дори където я докопа бърза да я близне 
Ваксинирано и обезпаразитено ли е,няма проблем!

няма проблем значи, че децата не са получавали обриви и такива неща нали? Защото пък има и препарати, които се мажат по козината и не се изплакват, та затова

Имам куче от 10 години, а сега вече и бебче. Най важно е да се спазва хигиена и кучето да е възпитано правилно. Много е вероятно да почне да ревнува и да лае по бебето, но също така е вероятно и да се привърже към бебето. При нас кучето се привърза към бебето и не пуска в стаята при бебка никой освен мен и татито.
Помисли си внимтелно. Обмисли двете възможности и сама ще си вземеш правилното решение.
Желая успех в бебеправенето.

Помисли си добре. Казвам го от личен опит. Имаме куче от преди да забременея. От както се роди синът ни е при родителите на мъжа ми, но скоро ще трябва да си го вземем и не ми се мисли. Много е трудно да се гледа бебенце и животно заедно заради чистенето, раазходките, вниманието, което трябва да му се отделя. Особено ако си го гледаш бебенцето сама. Ако има кой да ви помага е по-лесно.  иначе, ако кученцето е ваксинирано и обезпаразитено и се спазват основни хигиенни навици - няма проблем.

Изобщо не съм съгласна! Ама изобщо! Котка се гледа много по - лесно, много по - чисто животно е, не мирише, възпитава се също толкова добре както и кучето, за мен са много по - аристократични, умни и интересни животни. Мое мнение, но го казвам от позицията на човек, живял цял живот с куче и котка едновременно. 
Относон това, че били по - опасни - поредната градска легенда и МИТ. Защото токсоплазмоза е болест, на уличните (дворни) котки (и кучета), ходещи къде ли не, хранещи се с какво ли не (мишки, сурово, развалено месо и т.н.) За писана, гледана вътре цял живот, НЯМА реална опасност да се разболее, нито пък от какво да се зарази. Докато кучето на разходка души и лапа какво ли не. Просто не разбирам, защо така несправедливо обвиняват мъркащите животинки, пак казвам, че от опит говоря.
И още нещо: скубането и при кучета и при котки е неизбежно! Нарича се линеене и два пъти годишно просто "заживяваш" с космите (дори да се срастнеш с прахосмукачката!) В този смисъл алергиите за незрелия бебешки организъм представляват реална опасност (независимо да ли от кучешки, или от котешки косми, и двете са еднакво неприятни, повярвай ми...)
А и това изказване за кучешкия лай, когато бебо спи е много на място. Отвратително е, точно когато бебо заспи, кучето да вдигне шум и да го събуди. Но всеки сам си решава. Сега съжалявам (че взехме куче преди бебето...), но не мога да го изгоня, поели сме отговорност и ще си я носи докрая.
Щом обаче си  твърдо решена и си обмислила всички плюсове и минуси, няма лошо, не целя да те убеждавам, просто не се сдържах, сори, че разводнявам.

ами аз вече се разубедих , всъщност, като четох тука и като си поговорихме с половинката решихме да бебеправим, а после да кучевземем , а за скубенето, извинявам се, ако съм обидила някой, просто и аз изразявам лично мнение и котките наистина се катерят навсякъде , пък и аз харесвам ангорски, пък те си се скубели постоянно и затова, моя е грешката, не уточних породата, благодаря на всички за съветите