Моля ви, кажете ми момичета, как точно комуникирате с учителките в детската градина на децата ви. Питам, защото в нашата градина това напрактика досега е невъзможно, а аз като родител се чувствам длъжна да разбера как е минал денят на детето, без разбира се да ставам досадна. Просто елементарните неща - хранил ли се е, плакал ли е, имат ли някакви забележки към него, справя ли се с учебната работа. Ще отнеме няколко минути според мен. Истината е, че единствения момент, за разговор с учителката е сутрин като го водя, а знаете тогава екшъна е пълен, следобяд ги сваля лелята, която обикновено витае в облаците. Самата група е на третия етаж и нито веднъж учителка не доведе детето, което ходи съвсем от скоро на градина и още се адаптира. Вчера например детето се оплака, че учителката му се е карала много, защото не може сам да се облече и днес като я видя ревна с все сила, много ми стана неприятно, защото виждам как се старае да се облича само, но не винаги успява. Свито ми е сърцето и туй то.
- Публикувана: 1 ноем. 2006, 09:30 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2006, 11:04 ч.
Как комуникирате с учителките в ДГ?
Дъщеря ми ходи на ясла.Когато тръгна,всеки ден ми казваха какво е правила,хранила ли се е и колко,спала ли е...От тогава насам ми казват само ако има нещо необичайно-например,че е яла малко (което е нетипично за нея),че е била нервна,ако се е ударила,ако е бутнала някой или обратното...Когато аз реша да питам,казват ми.Общо-взето,комуникацията ми с персонала е лесна и приятна.
Щом не можеш по случайност да се засечеш с учителката, поискай изрично да се срещнеш с нея. Следобяд, когато отидеш да си вземеш детето, попитай лелята дали е удобно да се видиш с учителката. Ако се наложи, изчакай. Среща и разговор поне веднъж седмично не трябва да им представлява проблем. Аз всеки ден се засичам с какичката, която гледа моето дете и докато го приготвям за тръгване разменяме информация за ядене, поведение и пишкане и акане. Никога не ми е отказан отговор, дори тя споделя неща, които са и направили впечатление и и се струват важни, без аз да съм питала.
Щом не можеш по случайност да се засечеш с учителката, поискай изрично да се срещнеш с нея. Следобяд, когато отидеш да си вземеш детето, попитай лелята дали е удобно да се видиш с учителката. Ако се наложи, изчакай.
Комуникирам нормално. Не оставям/вземам детето си в ДГ без да съм се видяла и обадила на /или поздравила/ учителката. Така правят и всички останали родители.
Дори в яслата се е случвало да я пусна за закуска при отворена врата, без възпитател и ми направиха забележка, че не бива да пускам детето без да съм се обадила - което е напълно в реда на нещата, според мен.
В правото си да искаш среща и да знаеш какво става през деня с дечко.
Дори в яслата се е случвало да я пусна за закуска при отворена врата, без възпитател и ми направиха забележка, че не бива да пускам детето без да съм се обадила - което е напълно в реда на нещата, според мен.
В правото си да искаш среща и да знаеш какво става през деня с дечко.
Комуникирам трудно - и като беше в яслата и сега в ДГ. За тях все всичко е наред. С половин уста - не плакал, ял е, слушал е, а ми го връщат целия в засъхнали сополи. Претуват те на бързо и изчезват. Ето например днес ни беше първия ден на градина. Така се дра, че го чуха и през две улици. Учителката е нова, не се познаваме, не се усмихна, не пита как се казва, не го приласка... Само го извлачиха до стаята ревейки и ме оставиха на портала да се обяснявам с охраната, на която моето дете беше последна грижа....
Бясна съм и не зная как ще издържа до следобед.......
Бясна съм и не зная как ще издържа до следобед.......
В яслата на дъщеря ми режима е същия, т.е. децата се предават на входа на лелята. Като я сваляха след обяд сами ми казваха как е минало, но пък не беше достоверно. Поне едната учителка със сигурност си измисляше, колкото да каже нещо 
Не се притеснявай
Нови сте и затова ти е свито, като походи ще се успокоиш. Сутрин като го предаваш казвай на госпожата, какви изисквания и молби имаш - да му помага при обличането. Аз казвам и на детето да моли за помощ. Или попитай учителката, кога ще е удобно да се видите за малко, за да поговориш с нея.
Не се притеснявай
Нови сте и затова ти е свито, като походи ще се успокоиш. Сутрин като го предаваш казвай на госпожата, какви изисквания и молби имаш - да му помага при обличането. Аз казвам и на детето да моли за помощ. Или попитай учителката, кога ще е удобно да се видите за малко, за да поговориш с нея. 
Трудно! 
Да не кажа, че почти не комуникираме. Всяка вечер питам госпожата в градината как е минал деня. Отговора винаги е един и същ - "Няма проблеми". Мислех, че госпожите ни нещо не са читави, но откакто Митко тръгна на ясла се убедих, че е повсеместно. И там ми отговарят по същия начин, нищо, че като го оставям, детето се скъсва да реве.
Да не кажа, че почти не комуникираме. Всяка вечер питам госпожата в градината как е минал деня. Отговора винаги е един и същ - "Няма проблеми". Мислех, че госпожите ни нещо не са читави, но откакто Митко тръгна на ясла се убедих, че е повсеместно. И там ми отговарят по същия начин, нищо, че като го оставям, детето се скъсва да реве.
Ами и аз съм от трудно комуникиращите за съжаление..Понякога изобщо не виждам госпожата, Симона изхвърча сама от стаята, минава през гардеробчетата да си вземе якето и ботушите и дотичва при мен - аз я чакам в нещо като коридор с пейки където децата се преобуват. Госпожа изобщо не идва, освен ако не трябва да се събират пари за нещо. Най-добре комуникирам когато са навън и я вземам от двора. Тогава госпожата хем гледа децата, хем може да поговори с мен. Уж все няма проблеми, все е яла, спала, уж се справя, но....аз искам по-подробно да разбера как е минал деня ама ...
Благодаря за изчерпателните отговори! 
Едно е ясно - ще взема мерки и ще "гоня" учителките, поне докато не се убедя, че детето е свикнало с групата и обстановката, пък и след това. Не съм от майките тип Мара Подробната, но все пак мое, а и на всички нас право е да знаем как минават осем часа от деня а децата ни. Благодаря ви още веднъж, вдъхнахте ми хъс да си търся правата, защото очевидно положението при нас е изключение!
Шани, сетила съм се да проводя лелята, обаче тъй като са само двете с госпожата горе, все някой трябва да остане при децата, а родителите иват да си ги вземат по това време и явно няма как да стане, но ще му намеря цаката.
Едно е ясно - ще взема мерки и ще "гоня" учителките, поне докато не се убедя, че детето е свикнало с групата и обстановката, пък и след това. Не съм от майките тип Мара Подробната, но все пак мое, а и на всички нас право е да знаем как минават осем часа от деня а децата ни. Благодаря ви още веднъж, вдъхнахте ми хъс да си търся правата, защото очевидно положението при нас е изключение! Шани, сетила съм се да проводя лелята, обаче тъй като са само двете с госпожата горе, все някой трябва да остане при децата, а родителите иват да си ги вземат по това време и явно няма как да стане, но ще му намеря цаката.
...Шани, сетила съм се да проводя лелята, обаче тъй като са само двете с госпожата горе, все някой трябва да остане при децата, а родителите иват да си ги вземат по това време и явно няма как да стане, но ще му намеря цаката.
едната "пази" децата, а другата ги предава. Абе как така с едни г-жи не можете да се оправите...
...Шани, сетила съм се да проводя лелята, обаче тъй като са само двете с госпожата горе, все някой трябва да остане при децата, а родителите иват да си ги вземат по това време и явно няма как да стане, но ще му намеря цаката.
едната "пази" децата, а другата ги предава. Абе как така с едни г-жи не можете да се оправите...
Уф, Шани, зависи от госпожите...С тези на каката нямам никакъв проблем - редовно и акуратно ме осведомяват
. Виж, с тези на малката ми е по-трудно - все трябва да ги разпитвам. Ама и те ще се научат, Васи е едва от месец и половина в групата им 
А защо госпожите остават в групата, а лелята извежда децата? Какво прави тя там 2 часа сама? Ако става дума за дневници и документация, има достатъчно време докато децата спят. При нас децата се приемат лично и се предават също лично от госпожите, с много редки изключения. Те познават добре децата ни - ако има нещо интересно и особено го казват, ако не - само довиждане и това е . Децата в моята яслена група аз също предавам лично - отговорността за тях е моя до вратата на яслата. ( естествено , ако ми се припишка например няма да чакам да свършат и ще ме замести лелята).
Кажи на лелята, че искаш да говориш с госпожата и като дойде тя, можеш вече да й кажеш, че детето ти е в нова ДГ и искаш да чуеш, как се приспособява там..., пък в процес на разговора, да й намекнеш, че те обижда с пренебрежението си и се притесняваш така като не знаеш, какво става с детето ти.
И нашите лелки бяха такива в яслата. Обаждам се по телефона на обяд първите дни, за да питам, как е дъщеря ми..., те викат - Спи!.. .и млъкват, отивам да си я взема, питам яла ли е /беше много злояда/, спала ли е, плакала ли е... те викат: Добре беше всичко! и прас вратата... Един ден се наврях след лелята вътре и измъкнах насилствени показания от нея. Аз се притеснявам отвън, а те вътре си почесват оназ работа... Горе-долу успях да завържа някакъв контакт с тях, ама отзивите винаги бяха добри, което накрая вече стана силно подозрително. Все яла, все спала, все си играла и не плакала... брей... чудо
. Може би и послъгват леко, само за да им се махнеш от главите.
И нашите лелки бяха такива в яслата. Обаждам се по телефона на обяд първите дни, за да питам, как е дъщеря ми..., те викат - Спи!.. .и млъкват, отивам да си я взема, питам яла ли е /беше много злояда/, спала ли е, плакала ли е... те викат: Добре беше всичко! и прас вратата... Един ден се наврях след лелята вътре и измъкнах насилствени показания от нея. Аз се притеснявам отвън, а те вътре си почесват оназ работа... Горе-долу успях да завържа някакъв контакт с тях, ама отзивите винаги бяха добри, което накрая вече стана силно подозрително. Все яла, все спала, все си играла и не плакала... брей... чудо
. Може би и послъгват леко, само за да им се махнеш от главите.
Сутрин много не ми остава време за приказки, т.к моя като види госпожата забравя за нас и хуква по стълбите.
Като го взимам ги разпитвам за всичко за което се сетя, и не ги оставям на мира докато не разбера каквото искам.
Нямам проблем, любезни са.
Само в началото ми бяха направили забележка, че няма смисъл да звъня всеки ден по тел-а да ги питам как в детето, в смисъл че те щели да ми се обадят ако има нещо.
Като го взимам ги разпитвам за всичко за което се сетя, и не ги оставям на мира докато не разбера каквото искам.
Нямам проблем, любезни са.
Само в началото ми бяха направили забележка, че няма смисъл да звъня всеки ден по тел-а да ги питам как в детето, в смисъл че те щели да ми се обадят ако има нещо.
И сутрин и след обед се виждам с учителките. Нямаме проблем, говорим нормално. Дават ми пълна информация.
Наистина като са на по-горен етаж е трудно да се разговаря с учителката. Опитваме се да се разберем през перилата - все пак вътре я чакат още доста деца и не смее да ги остави сами. Когато го изчаквам да слезе, виждам как госпожата от групата на долния етаж изпраща всеки родител и разговаря с него. Просто такъв ни е късмета - нашата група е на 2 етаж.
Наистина като са на по-горен етаж е трудно да се разговаря с учителката. Опитваме се да се разберем през перилата - все пак вътре я чакат още доста деца и не смее да ги остави сами. Когато го изчаквам да слезе, виждам как госпожата от групата на долния етаж изпраща всеки родител и разговаря с него. Просто такъв ни е късмета - нашата група е на 2 етаж.
В нашата градина не е разрешено на родителите да се качват горе. Долу има звънец и се звъни - излиза едно дете (дежурен) и на него казваш кой търсиш (Като бях малка и ние сме били така), учителката поглежда надолу да види дали наистина е така, помага му горе да си облече якето, той слиза долу и там има друго шкафче за обувките - горе само с пантофи. Разбираемо е - особено като вали дъжд и ако всички родители се качват с обувки, какво ще стане. Ако се налага съм се качвала, но не всеки ден.
Когато беше в Сливен на градина, там практикуваха друго - събуваш си обувките и се качваш, има чехли долу. Ако не искаш да се качиш, поръчваш на някой да го извика и чакаш долу. Ама там градината беше по-чиста от тукашната, сигурно е по-нова.
Когато беше в Сливен на градина, там практикуваха друго - събуваш си обувките и се качваш, има чехли долу. Ако не искаш да се качиш, поръчваш на някой да го извика и чакаш долу. Ама там градината беше по-чиста от тукашната, сигурно е по-нова.