Обичаи при помен за починал

  • 15 126
  • 85
  •   1
Отговори
13 ноем. 2021, 20:13 ч.
  • Мнения: 568
Здравейте!
Мъжът ми беше на помен на негов колега в Русе. Завърна се с нова порцеланова чаша, нова чиния с жито, електрическа крушка и щафета луканка. Дали му ги близките на покойника с думите, че така било прието в техния край. Аз, мигам на парцали и се чудя тези неща дали и какво символизират.  Моля, помагайте. Това наистина ли е традиция от Русенско? А, ако искате да разширим темата, ще ми е интересно да споделите какво е характерно да се прави в различните краища на България. Моите корени са от Софийско и на панахида освен жито, питка и вино (и някакви дребни храни) нищо материално не се раздава. Какви са тези чаши, чинии, ...ел. крушка?

# 1 13 ноем. 2021, 20:19 ч.
  • Мнения: 12 848
Моите родители са от Северна България, района на Ловеч-Плевен, и никакви такива подаръци не се дават. Много екзотично. И там само като  в шоплука, обичайното жито, дребни сладки, евентуално питка, червено вино да се прелее и стига толкова.

# 2 13 ноем. 2021, 20:20 ч.
  • Мнения: 2 591
Да, от Русенско съм. За толкова години не го приех и разбрах този обичай. Раздават такива неща на помени, погребения, задушници.
Майка ми е от Софийско и каза, че при тях това го е нямало.
И домакински съдове, сладкиши, хавлиени кърпи... Още не мога да го приема.

# 3 13 ноем. 2021, 20:22 ч.
  • Мнения: 12 848
Цитат на: pepa57 в сб, 13 ное 2021, 20:20
Да, от Русенско съм. За толкова години не го приех и разбрах този обичай. Раздават такива неща на помени, погребения, задушници.
Майка ми е от Софийско и каза, че при тях това го е нямало.
И домакински съдове, сладкиши, хавлиени кърпи... Още не мога да го приема.
А крушката какво символизира? Светла му памет?

# 4 13 ноем. 2021, 20:23 ч.
  • Мнения: 7 941
В Добруджа се правеха подавки в нова порцеланова чиния, купена специално за целта, пълна с жито и дребни сладки. Дали все още се практикува не знам.

# 5 13 ноем. 2021, 20:27 ч.
  • Мнения: 18 637
На 40 и на годината се два при нас ,чиния ,купичка ,чаша ,нещо такова и се слага в нея сладки.Нещо като да му пратят отвъд, или като да го споменеш като ползваш.И да не е празно са сладките.За крушка за пръв път чувам. Плевенско.

# 6 13 ноем. 2021, 20:34 ч.
  • Мнения: 4 018
Хасковско - кърпи се дават, но не помня защо.

# 7 13 ноем. 2021, 20:39 ч.
  • Мнения: 2 591
Крушка досега не са ни раздавали, нито майка ми е раздавала. Идеята е предмети от ежедневието, от бита. Абе самоуспокояват се хората. По времето на баба ми, 70те и 80те години, много раздаваха кухненски престилки на жените, чорапи или хавлии на мъжете. Баба ми, лека й пръст, имаше голям резерв от кърпи и предмети, за раздаване след смъртта й.

# 8 13 ноем. 2021, 20:44 ч.
  • Мнения: 18 637
Тук на погребението връзвахме кърпи на мъжете и престилки, дори комбинезони(вече не се носи дори) на жените.Сега не се прави, последно носни кърпи на всички ,да е ясно ,че е  от следващите погребението.Вече с коли се пътува нататък  и не се прави , но на помен още се дава .
Ловеч дават дрехи , колкото решат, един кат-блуза  и пола, или нещо такова ,обувки или чехли, обличат една жена или мъж, зависи от починалия.Все едно ги носи .
Живите си измислят ритуали и един от друг спазват.Отпада постепенно.

# 9 13 ноем. 2021, 22:39 ч.
  • Мнения: X
На 40 дена се раздават чинии и чаши, като и се облича един човек  с чисто нови дрехи на същата възраст. Така е в моя край -  Родопите.  И аз не го разбирам, но така казаха да направим. Не стига, че скърбиш ами и за хората трябва да мислиш, какво ще кажат. Пък  трябва и да им сготвих, сервираш, отсервираш и компания да им правиш, докато ти се къса сърцето. Аман от простотии.

# 10 13 ноем. 2021, 23:45 ч.
  • Мнения: 1 279
Оф как се дразня на тези обичаи.
На погребението при нас се коли курбан,правят се мекици,халва и т.н.
Ревеш и правиш мекици,ревеш и сервираш..
Абсолютно не го разбирам,хората идват наяждат се и хайде,кой от където дошъл.Страданието си остава за нас и цялата хамалогия след това.За сега от близките ми почина само баба ми ,Бог да я прости.Въобще не искам да си спомням,колко се ядосах на едни хора,че искаха допълнително да им дам.Аз припадам там,сърцето ми се къса, те ме юркат да слугувам на тоя и ония.Много съм против..😡

Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 00:02 от *ĤĚŇĂ*

# 11 14 ноем. 2021, 00:09 ч.
  • Мнения: 11 400
Всъщност това е влашки обичай. При нас това са подавки с цел "да ти се намерят отвъд" - всичко раздадено все едно се материализира при покойника в другия свят. Раздават се всякакви неща, някой абсурдни - може да се стигне до маси, диавни и малки мебели и завеси.
Да, нелепо е, просто обичай Simple Smile
Между другото някой хора, които смятат, че след смъртта им близките им няма да спазят този обред /младите рядко го правят вече/ раздават сами за себе си на задушници, макар все още да са на този свят. Обикновенно са много щедри Simple Smile Баба ми имаше 6 маси и безброй столове, всеки сам за себе си от подобни подавки....

И ако този обичай ви се вижда странен то ще сте потресени ако знаете какво се прави за да не се върне умрелия като пълтеник /реално това е влашката дума за зомби/.

*ĤĚŇĂ*, не се ядосвай на обредите. Реално те са за живите. Част от преодоляването на мъката от загубата е усещането, че правиш нещо, грижиш се за вече липсващия. Просто не усещаш нуждата от такива неща, защото не гледаш на тях по нужния начин - смяташ, че просто хрантутиш някакви хора, а мъката ти си седи. Не го прави ако така го усещаш. Целта на помена е да събереш хора, да подадеш храна и да НАПОМНИШ за този, който го няма. да се съберете, да си кажете хубави думи за него, да си споделите мъката. Да усетиш, че готвиш с любов и не за хората, а сякаш приготвяш това, което си решил за този, който обичаш и ти липсва - за него. Лично аз вярвам, че това е начин да се акумулира енергия, чрез поменаването /нали е помен/, която достига до душата отвъд. Но наистина, прави нещата така както ги усещаш, а не както някой си настоявал, че е редно.

Последна редакция: нд, 14 ное 2021, 00:19 от the Дорис

# 12 14 ноем. 2021, 00:23 ч.
  • Мнения: 568
Много интересно. Благодаря ви за коментарите. Никога не съм подозирала, че има такива традиции по различните краища на България. Мда, крушката явно е предмет от бита...
 Наистина, тези обичаи изглеждат  много натоварващи в такъв момент. Загубата оставя толкова дълбока следа в душите на опечалените, а всичко това ми изглежда овехтяло и ненужно. Но, аз имам малко различен поглед за нещата. Бабите ми, мир на душите им, са ми говорили : "Важно е какво си имал с този човек приживе. Останалото е за успокоение на опустошените  ни души. Мъртвият няма да се върне. Няма от какво да се страхуваш. Страх може да имаш само от жив."....Такива мъдрости са ми предавали. Но, за някои, тези, чисто материални традиции са важни. Всъщност,  всеки сам се бори с болката от загубата на близък...все някога, за жалост се налага, човек да се сблъска и с тази част от живота.

# 13 14 ноем. 2021, 08:51 ч.
  • Мнения: 1 279
И при нас е така,както си казала.Това добре и аз съм раздавала на задушница,помен.
Говорих за цялата какафония на погребението.Иначе на помени и т.н добре..,ама баш в деня,който не знаеш къде се намираш и цялата болка ти е много прясна да се налага да храниш хората и да бягаш на ляво,на дясно не ми ок.
За това с храната съм малко скептична,"това,което раздаваш,ще се поднесе пред починалия"но знам ли.?!!
Но както казваш всичко е за хората..

# 14 14 ноем. 2021, 10:20 ч.
  • Мнения: 2 591
И още, по време на гощавката след погребението, се оформя почти весела компания, след някоя и друга чашка. Вярно, това донякъде неволно ти отвлича вниманието, но като си тръгнат хората...

# 15 14 ноем. 2021, 11:15 ч.
  • Мнения: 6 891
Аз съм от търновско-габровско и не знам за такива неща. Тук се гласи подавка от жито, питка с някакъв колбас и кашкавал и нещо сладко. По принцип след погребението, на 40 дни, на годината се събират близки и роднини на хапнат и пийнат за "Бог да прости". Не ги харесвам тия сбирки, както пише pepa57 се заформя една веселба, която хич не кореспондира с моите чувства. След 20-тина дни ни предстои помен за една година от смъртта на много близък човек и направо лошо ми става при мисълта, че трябва да се виждам с хора, да глася, да готвя, да се усмихвам любезно и да водя учтиви разговори. С годините все повече ми дотежават такива събитии и ги организарам според това какъв е бил човекът преживе - имам близки, които много държаха тези неща, имам и такива, които бяха на моето мнение.

# 16 14 ноем. 2021, 11:17 ч.
  • Мнения: 1 279
пепа57 да,при нас се случи това.Свекърва ми да е жива и здрава се спука да се смее със сестрата на дядо ми.🤷Присъствала съм и на други такива случаи.Това е такова неуважение към починалия и към близките,че няма накъде повече.Никога не бих направила такова нещо.А и,честно казано се опитвам да не ходя на такива места,защото не мога да виждам как хората страдат и плачат,става ми много тежко.До сега съм ходила три пъти.
При нас не се дава алкохол..

# 17 14 ноем. 2021, 15:15 ч.
  • Мнения: 5 097
В Хасково на 40 дни е цяла сватба- чаши,чинии, тави, лъжици,вилици,нови дрехи,чадъри, портмонета,гребен,сапуни, чехли,обувки и още много други+ храна-салати,основни,скари,курбани,десерти,безалкохолни и др.Цигари.Житото,хляба и виното.И в торби се пълни и за вкъщи на присъстващите.

# 18 14 ноем. 2021, 15:16 ч.
  • Мнения: 580
Крушката знам, че символизира светлината, която душата трябва да намери. Същото е и със свещите, които се палят. В Добруджа(поне при мои близки) на погребението се дава голяма свещ, която се слага в купа с брашно или жито и се пали по малко всеки ден. На 40 се оставя да изгори до край. Свещите са по-задължаващи от крушки и за това уж това се давало. В къщите на по-възрастните хора има поне по 20 различни чинии от подавки. Чувала съм това за масите. Близки на ММ подаваха поднос вместо маса. Също и калъфки, кърпи, чаши, чорапи, вилици и лъжици. А за дрехите знам, че се намира човек, който е същия пол и телосложение като покойника, защото преди са се обличали с дрехи на покойния. Един вид, щом някой жив носи дрехите и покойника ще ги носи в отвъдното. Но вече малко хора се съгласяват да носят дрехи на починали хора и за това обличат с нови. Единия ми дядо е от търновско село. Там ми направи впечатление, че гроба се копае по-дълъг. Двама мъже влизат в гроба, други двама им подават ковчега и го полагат така в гроба. Обясниха ми, че било вид уважение към покойника. Тук ги спускаме с въжета.
Бях 4ти клас, когато присъствах на погребение за пръв път. Вкопчих се във въпроса “Защо слагат бонбони “Детска радост” в житото за погребението?”. Все пак няма нищо радостно в погребенията. Така се справях с травмата. Възрастните седнаха на масата да ядат и пият “за Бог да прости” и да си припомнят истории с починалата. Чувството беше, все едно тя е с нас и ни разказва. Но това се получавах, когато са само много близки хората. Иначе става грозно. Знам и за случаи, в които си правят снимки, защото само по погребения се събирала цялата рода Anguished Misc Gun

# 19 14 ноем. 2021, 15:45 ч.
  • Мнения: 6 891
Аз съм намирала снимки от погребение, ама от баш същинската част с покойника в ковчег, близките му до него с цветя. По-скоро “репортажен” отколкото статичен кадър, но много ме учуди. Снимката е от погребението на бащата на баба ми, правено малко след 70-та година по мои изчисления.
Малко в кръга на шегата, ама бонбоните “детска радост” съпровождат българина и в добро, и в лошо. Миналата седмица докато правех парастас за Задушница тъкмо това си говорихме - слагат се и в късметчета за сватба, и в жито на погребение. Ни да се ожениш, ни да умреш без тях.

# 20 14 ноем. 2021, 16:38 ч.
  • София
  • Мнения: 6 185
Имам доста познати румънци и на панахиди те дават освен големи количества храна, също така и съдове, кърпи, свещи и кибрит (които да запалиш). Говорила съм с тях (според статистиката, румънците са най-вярващия народ в Европа) и те казват, че това е дарение за "Бог да прости". Хубаво е да се дава на нуждаещи се, за да види Господ добрината ти, ама като не знаеш къде да ги търсиш тия нуждаещи се в този скръбен момент, даваш на дошлите на панахидата или погребението. Казаха ми и че ритуала идва от факта, че едно време вещите и дрехите на починалия са се раздавали на нуждаещите се. Но в днешни дни за панахида се дарява новичко. ММ е от Дунавския край и там също има такива наченки, но предвид, че хората са доста по-бедни се задоволяват с по една чиния с жито.

# 21 14 ноем. 2021, 17:17 ч.
  • Мнения: 5 097
При нас едно 40 в най-скромен вид надхвърля 2000 лева.И всичко се купува ново,защото ползвано никой няма да го иска.Чак и маса и столове се дават.Едва ли са нужни на починалия.

# 22 14 ноем. 2021, 19:35 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Цитат на: Eva+ в сб, 13 ное 2021, 20:23
В Добруджа се правеха подавки в нова порцеланова чиния, купена специално за целта, пълна с жито и дребни сладки. Дали все още се практикува не знам.
Да.Бабата на мъжа ми,Светла и памет,събираше по 40 човека.Татко(свекър ми),Бог да го прости,го обличахме аз и баща ми,и на 40-стия ден свекърва ми ни подаде по една олекотена завивка. Другият вариант беше маса.

# 23 14 ноем. 2021, 19:41 ч.
  • Мнения: 5 097
Щом има вариант ,,или"пак по-добре,при нас такъв вариант няма.Даваш всичко.Обличането и носенето са от агенцията.И после се чудиш какво да правиш дадените неща.

# 24 14 ноем. 2021, 19:53 ч.
  • Мнения: 7 378
Нищо лошо не виждам аз в тия обичаи. Утеха за живите.

# 25 14 ноем. 2021, 20:01 ч.
  • Мнения: 5 097
Точно са утеха за живите..Моя дядо като почина и майка ми написала един дълъг списък с покупките за 40 и ме изпрати да питам свещеник да не е пропуснала нещо.Човека едва се сдържа да не се разсмее и ми каза ,,Аз никъде досега в църковните книги не съм прочел за такива раздавания,ама щом ще вие по-спокойно направете го.Човек като почине минава от материалния към духовния свят и не са му необходими вещи,а записване на литургии и молитви".И това свещеник с 50 години стаж.

# 26 14 ноем. 2021, 20:08 ч.
  • Мнения: 6 891
За някои е утеха, други го правим от уважение и обич към отишлия си, понеже знаем, че той така е смятал за редно и правилно. Сърце не ми дава да не направя това, което тя правеше за другите, колкото и да ме товари мен.

# 27 14 ноем. 2021, 20:53 ч.
  • Мнения: 13 090
За неща които видимо дават утеха на правещия ги съм съгласна и подкрепям винаги.
Понякога обаче дори не е и утеха, но нали "какво ще кажат хората"...
Няма да забравя погребението на прабаба ми, баба ми естествено беше съсипана но това не спря един куп кукумявки да я критикуват на всяка крачка че нещо пропуснала или не направила "правилно". И тя хем не смогва, хем вместо подкрепа получава натякване че не прави достатъчно за да изпрати майка си да почива в мир. Не мисля че е получила кой знае каква утеха от всичко това, а само още стрес и скръб, плюс насадена вина че нещо не е направила. И говорим за малоумни неща от сорта на преместване на свещ със сигурно два сантиметра че не била на правилното според тях място, някакво кълбо червена прежда трябвало ама видите ли то не било точно правилното червено и всякакви такива.
Накрая излязох навън да правя някакъв венец от цветя защото щях да разстроя баба като ошамаря някоя, ако бях останала.
Всеки скърби по свой си начин. Но не видях как претенциите на селските клюкарки утешиха когото и да било, а само изтормозиха горката ми баба. За помените по-нататък същата работа, жената в стрес с дни наред всеки път.

# 28 15 ноем. 2021, 07:50 ч.
  • Мнения: 332
Така аз съм в Централна България, когато дядо ми почина на моят баща баща му , баба ми.беше дала на майка ми ,тоест свекървата на майка една купичка нищо повече

# 29 16 ноем. 2021, 08:52 ч.
  • София
  • Мнения: 714
По моя край (Врачанско) на третия ден ходят три жени на гроба, бодат  вретена, сядат чесън и палят някакви неща (не помня какви),  за да не вампирясал покойника. Иначе кърпи, хавлии и прочие  раздават само на погребението. На последващите помени  само храна се раздава при нас.
На майка ми на погребението си спомням също така,  че бяха заклали черна кокошка на гроба ( имахме още един починал  в семейството няколко месеца по-рано) правело се ,  за да няма трети починал.
За мен са пълни  глупости, но  за други  хора явно  не са.

# 30 22 ноем. 2021, 17:55 ч.
  • Мнения: 3 733
Изобщо не ме утешават тези раздавки, скоро му предстои това . И двамата ми родители починаха заедно , още вървя и не знам какво правя, и плача на почивки, и все се намира някой да обяснява какво да купя и раздам ,и разбира се в точно обратното на това което може съветвал някой друг преди това. Нищо не ми се прави , не ми се чисти , не ми се готви . Майка и татко няма да си дойдат обратно, за тях ми беше приятно да приготвя и да нося. Вече няма смисъл, но това за 40 дни ще направя , но накратко

# 31 22 ноем. 2021, 18:34 ч.
  • Мнения: 2 591
Сънрайз, преди всичко не го прави заради "какво ще кажат хората". Прави това, което сметнеш за добре, заради теб самата и спомена за родителите. Аз цял живот съм била твърдо против такива почти "сватби". Мъката и спомена не могат никога да се материализират.

# 32 22 ноем. 2021, 22:03 ч.
  • Мнения: 11 555
Аз също правя нещата както ги усещам а не "както правят хората". Когато някой дойде на мое място нека да прави всичко както е по канон.

# 33 22 ноем. 2021, 22:33 ч.
  • Мнения: 11 400
Моите съболезнования sunrise_67 Disappointed Relieved
Направи нещата, както ги усещаш ти и както усещаш връзката с родителите си, макар и да не са тук. Нищо повече. В мъката и обичта няма правила. Нито един помен или ритуал няма да промени станалото. Направи това, което сърцето ти подсказва и дано се почувстваш малко по-добре.
С надежда да се усмихнеш ще ти разкажа една история - за 40-те дни на моята баба съседката реши да ме "посъветва" какво трябвало да приготвя, правя и т.н. Беше доста ултимативна и леко ме накара да се чувствам зле, сякаш нежеланието ми да спазвам точни ритуали означава, че не обичам баба си. Тръгна си и носеше пластмасова кана с вода, за да полее цветята на медждуетажната площадка. Слезе по стълбите и на самата площадка някак се е препънала, но аз бях затворила вратата и чух само крясъка. Когато надникнах да видя какво става не можех да повярвам как с една кана вода, една не дребна жена може да се намкри толкова много. Simple Smile Честно казано това бе напълно в стила на баба да я полее отгоре - до долу Simple Smile Засмях се и разбрах, че точно баба иска да си правя както усещам нещата, както винаги ме е учила. На 40-те дни пяхме и правихме сладки с локум и орехче с мама и щерката и после ги ядохме с френски ликьор. И баба бе с нас и се усмихваше, макар да не я виждахме

# 34 23 ноем. 2021, 00:33 ч.
  • Мнения: 3 733
Усмихнах се ,Дорис , баба винаги се грижи за любимите си Heart И моето бабче ,светла и памет , беше шегаджийка

# 35 24 ноем. 2021, 13:26 ч.
  • Мнения: 42
Бяхме на 40 дни на наш роднина във Варненско. Дадоха ни чаша, чиния, хавлиена кърпа една интересна посребрена лъжичка и обичайната подавка. Може би да имаме нещо за спомен, не знам. Ние на 40 дни на баба ми, направихме служба в църквата и после с най-близките седнахме в ресторантче. Така направихме и след погребението. Ясно е, че на опечалените не им е до ходене по ресторанти и организиране на обеди, но такава е традицията. Друг е въпросът, че след погребението, в ресторанта, двама беатовчеди, които доста си пийват запяха, ама...
Всъщност първо се ядосах малко, но после си казах, какво пък, сигурно баба ми, ако гледа отнякъде, не би искала да седим и да ревем в ресторанта. Говорехме си, разказвахме си спомени за нея, имаше нейна снимка на масата. Явно има смисъл...

# 36 24 ноем. 2021, 13:31 ч.
  • Мнения: 18 637
Аз искам на погребението да ми пуснат една песен, ни поп , ни дявол ми трябва.Няма лошо.Времената се менят, традициите и те.За баба може.

# 37 24 ноем. 2021, 13:34 ч.
  • Мнения: 2 591
Да си призная, и аз на моето погребение искам да пуснат песен, силно, избрала съм я, трябва само да дам указания Simple Smile Никакви бабешки раздавки. Чаша вино и оптимизъм.
Елизабет Тейлър цял живот е закъснявала, за всичко - събития, снимки, самолети. В завещанието си е написала да обявят погребението за еди кой час, а да започне поне час по-късно. Както е правила винаги.
Та, в такъв момент, леко намигване към начина на живот на починалия, е всъщност почит към него.

Последна редакция: ср, 24 ное 2021, 13:41 от pepa57

# 38 24 ноем. 2021, 22:42 ч.
  • София
  • Мнения: 6 185
Свекър ми, който почина на 96г. също си беше пожелал определена песен (по-скоро симфония) за погребението. ММ му изпълни желанието. Малко странно гледаха роднините, но гробарите казаха, че си е редовна практика.

В неговия край няма недостиг на места в гробищата и когато някой от съпрузите почине, гробарите заделят до починалия място за още един. Повечето хора са направили двойни паметници, като върху плочата са изписали освен имената на починалия си съпруг/а и своето, годината на раждане и са оставили празно място само за годината на смъртта да се допълни. В началото ми се струваше много зловещо, но после свикнах. Хората са практични, съзнават, че рано или късно ще умрат и гледат да облекчат наследниците. А може и да се страхуват да не би да останат без паметник, че какво ще кажат съседите тогава. Баба ми почина на 99г. и си беше приготвила всичко за погребението на един рафт в гардероба - бельо, дрехи, обувки, покров, одеало, възглавница. И всеки месец през последните ѝ 6 години повтаряше как иска да ни даде пари за погребението ѝ.

# 39 27 ноем. 2021, 13:59 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
И в моя край - Димитровград, „обличат“ близък роднина от същия пол. Ама обличат буквално - бельо, чорапи, обувки, връхна дреха ... Правих го за майка ми, за татко не, понеже в неговото село не правят така. Привнесох си мода от Д-град - не храних никого и не готвих нищо на погребенията - торбичка, с питка, кюфтенца или колбас, чашка жито, сладки, солетки и бонбони, връчвам и кой от къде е. Много по-ненатоварващо е така. Иначе и до сега пия кафе сутрин от чаша, която ми раздадоха за леля. И вярно всяка сутрин неволно се сещам за нея.

# 40 27 ноем. 2021, 18:47 ч.
  • Мнения: 2 375
За вас самата дума "обичаи" не е ли странна? Хората се раждат и умират откак свят светува. Сякаш някога, когато са умирали на куп от чума, глад, война са спазвали обичаи. Не са опяти няма да почиват в мир? Да изтъкнем значението на църквата
 Умира си човек и да си го поменаваме с добро. Това е.

# 41 3 дек. 2021, 07:54 ч.
  • Мнения: 468
Обичаите при смърт не са просто някакви си остарели традиции,а имат дълбок смисъл.Когато раздаваме на някого храна или предмет(посуда,кърпа...), отсрещния не напразно отговаря с Бог да прости,с всичко това измолваме опрощение за душите на нашите близки,но това е за вярващите хора,до 40 ден се решава съдбата на душата в отвъдното,според колко праведен е бил,той тук на земята.С тези подавки, особено на 40 ден,като много е важно да се пуснат и служби за упокой в църквата,ние живите помагаме да умилостивим Бог  и да отиде душата на хубаво място

# 42 4 дек. 2021, 14:12 ч.
  • Мнения: 399
Минах по този път два пъти за 1 година,раздава се основно предимно жито,пакетче кафе,вафли..основно такива неща на моята баба като почина ние раздадохме почти всичко което е обичала да хапва....

# 43 23 авг. 2022, 19:01 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Моля кажете панахидата за 40 дни може ли да се поръча в друга църква а не над гроба или задължително на гроба трябва да отида? Защото съм от друг град и майка ми почина и нямам възможност да пътувам защото има само един автобус който се връща твърде бързо и няма да успея дори да стигна до гроба а камо ли да поръчам молитвата и да се направи равнение - ох много се притеснявам че изобщо не познавам традициите майка ми беше православна християнка силно вярваща

# 44 23 авг. 2022, 19:07 ч.
  • Мнения: 6 776
Може да се направи в черква.

# 45 24 авг. 2022, 07:32 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Благодаря. А какво е необходимо да нося акт на смъртта ще ми иска ли свещенника аз ще го питам за самия ритуал какво да нося но все пак документално предполагам акта ще иска трябва да го намеря

# 46 24 авг. 2022, 08:26 ч.
  • Мнения: 3 733
На мен не ми искаха документ ,( ние се познаваме всички) само за датата питаха ,може би да се пресметне точно, и мястото няма значение мисля аз ходя по различни църкви, защото все плача и да не ме гледат в нашата да тревожа лелите там. Какво носихме не помня друго освен за  виното . Питай и бъди спокойна ,прегръщам те

# 47 24 авг. 2022, 08:44 ч.
  • Мнения: 5 097
В която църква искаш, там можеш да го направиш.Акт за смърт не се носи, само трябва да уговориш със свещеника ден и час.За раздаването носиш хляб, вино, жито и вода задължително и друго каквото искаш.

# 48 24 авг. 2022, 14:20 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Благодаря ви още веднъж. Ходих днес до църквата но свещеника беше на гробищата и добре че имаше строителни работници та от тях разбрах кога да го търся. А хляба мога ли да си взема питки от някой магазин или да поръчам специален защото не знам къде да поръчам
И аз ви прегръщам дано да има мир на душите на покйниците ни

# 49 24 авг. 2022, 14:42 ч.
  • Мнения: 5 097
Няма значение какъв ще е хляба.Може да поръчаш погача, може и обикновен от магазина.По- важно е да пишеш литургии за починали за неделните служби.

# 50 24 авг. 2022, 14:45 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Добре благодаря.

# 51 19 септ. 2022, 13:11 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Благодаря за съвета да се пиша за литургиите - пиша името на майка в починалите, а нашите в тези за здраве.
Моля за съвет отново. Как се смята половин година и година от смъртта - дали има някаква особеност като това за 40-тия ден да се брои и денят на смъртта или просто на датата която е починала следващата година? И трябва ли да поръчам панихида за 3, 6 и 9 месеца?
Все още се чувствам като с отрязана част от мен след смъртта на майка още не мога да се осъзная - просто се опитвам да живея нормално защото дразня съпруга си с плачливото си настроение. Тя беше много вярваща и искам да направя всички ритуали да е спокойна душата и но страшно съжалявам, че никога не я попитах как се е справила с мъката от смъртта на баба изобщо имах толкова въпроси

# 52 19 септ. 2022, 13:19 ч.
  • Мнения: 18 637
Само 40 дни е на датата. Нататък се полага в неделя преди датата.  Може и в събота , ако така приляга на човека, който се занимава.(хората, които ще присъстват).

# 53 19 септ. 2022, 17:32 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 458
Аз знам за съботата преди датата, никога не сме правили помен в неделя.

# 54 19 септ. 2022, 17:35 ч.
  • Мнения: 18 637
Може да съм забравила ,доста време мина ,но е  почивните дни преди датата и май се съобразявах понякога с хората ,дето идват дали събота или неделя.

# 55 19 септ. 2022, 18:59 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Добре значи събота преди датата - леле добре че казахте - благодаря

# 56 19 септ. 2022, 19:17 ч.
  • Мнения: 5 097
И аз знам,че в събота се прави, но за най-вярно питай някой свещеник.
Всеки ден е Божи ден, ако нямаш възможност в събота, сигурно може и в друг ден.

# 57 19 септ. 2022, 21:15 ч.
  • Мнения: 3 733
Извинявайте аз също не знаех ,помена се прави съботата преди датата ли, а не след датата ,ако дата е 22.09. помена трябва да се направи на 17.09. така ли

# 58 19 септ. 2022, 21:39 ч.
  • Мнения: 18 637
Да ,преди датата.

# 59 19 септ. 2022, 21:55 ч.
  • Мнения: 3 733
Благодаря

# 60 20 септ. 2022, 07:28 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Майка ми почина на 22.07. и 22 октомври се падат 3 месеца и 22.10 е събота - значи в такъв случай на деня ли се прави?

# 61 20 септ. 2022, 11:16 ч.
  • Мнения: 18 637
Мисля, че няма проблем ,щом съвпада.

# 62 21 септ. 2022, 13:26 ч.
  • София
  • Мнения: 6 185
Праявили сме годишнини и панахиди във всеки ден от седмицата, в различни църкви и в различни градове. Никога не са ни върнали да е само в събота.

# 63 29 май 2023, 07:37 ч.
  • Мнения: 124
Здравейте, искам да попитам, при вас на 40 ден дава ли се подарък на тези, които са носили на погребението питката и житото? Според хората в Дупнишко, трябва да им подадеш нещо (чиния, чаша, кърпа..без никакво значение) през гроба, това било за "сянка" /каквото и да рече това/ на покойния. Проблема е , че момичетата, които носеха питката и житото на погребението на майка ми са млади момичета, едната е на работа, другата е с малко дете и не ми се иска да ги карам пак да идват по гробища. Охх, нещо фатално ли е ако пропусна тази част?

# 64 29 май 2023, 08:04 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
Важно е панахидата да се извърши от свещеник, питайте него какво да носите. Носете (направете) каквото е обичала починалата- ако е обичала определени цветя носете от тях или храна

# 65 29 май 2023, 15:07 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 458
Колко да е важно пък да идва свещеник. На никого от близките ми не сме го правили със свещеник.

# 66 29 май 2023, 19:22 ч.
  • Мнения: 3 733
Деси, успокой се подай нещо на момичетата , не е толкова фатално ако им занесеш подавката в дома им. Ние така направихме, и правим който не можеше да присъства . Не се тревожи излишно.

# 67 25 ян. 2024, 21:26 ч.
  • Мнения: 6 529
Поканените на помен трябва ли да носят нещо?

# 68 25 ян. 2024, 21:44 ч.
  • Мнения: 5 097
Разбира се, всеки носи.Нещо за ядене задължително, може и нещо друго да добавите- от домашни потреби или текстил.

# 69 25 ян. 2024, 21:49 ч.
  • Мнения: 18 637
При нас не. Освен за раздаване, на глоба в пликче слагат от на всеки сладките и си ги вземат за в къщи. Там невъзможно да се изяде. Освен това са ми носили пакет ориз например,  да попълня запасите дето съм готвила, това беше у нас, сега на  заведение едва ли е нужно. Само сладки ,бутилка вино най-много, там се прелива и вода, но това го носи близкият който кани , ако искаш от себе си носиш. Оставя се на гроба,  да пие починалия, най-много някой минаващ да доизпие, то няма лошо ,да се намери. Или го носиш на масата.
 Посуда не съм чувала, раздава  роднината  обикновено чаши ,купи, да не са празни вътре бонбони или сладкиш.
 Това е при нас.

# 70 25 ян. 2024, 22:05 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 458
Никога не съм носила нищо на помен. Не съм видяла и някой от поканените да е носил. Различни обичаи има по различните краища.

# 71 25 ян. 2024, 22:16 ч.
  • Мнения: 5 097
Пишете региона. Явно навсякъде е различно.

# 72 26 ян. 2024, 05:37 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 618
Само нещо сладко и то ако си близък на семейството. По-формалните поканени не носят.
Говоря за Пловдив, в града.
Поменът обикновено е в църква или на гроба и раздавките са приготвени и опаковани предварително, така че не е удачно да се отварят и добавят неща вътре.
Ако семейството ги подготвя, може да им се занесе избраното предварително, но ако е агенция, не е удачно. Може примерно кутия индивидуално опаковани бонбони или сладки да се отворят намясто и да се мине през хората за почерпка, ако са неопаковани става мърляво.
Идеята с носенето навремето е имала смисъл - да се облекчи финансово и логистично семейството, което обикновено е посрещало половината, че и цялата махала. Сега това не е необходимо и постепенно отпада.

# 73 26 ян. 2024, 09:11 ч.
  • Мнения: 7 378
В нашия край не се носи нищо за помен. Мисля, че по- скоро би се приело като обида.

# 74 26 ян. 2024, 09:38 ч.
  • Мнения: 18 637
Като помисля, моите спомени са от преди 20 години. Тогава си отидоха близките ми. На познати  само на погребение, на помен не ходя
 Не сме отваряли пликове ,в нов . Но толкова се яде това. Аз не обичам от гробища..

# 75 26 ян. 2024, 10:30 ч.
  • Мнения: 5 097
Храната не се носи на гробища, вкъщи или на заведение.

# 76 26 ян. 2024, 21:02 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 458
Ами явно пак зависи, който както си го направи. При нас подавките винаги се подават на гробищата. Аз, например, никога не съм правила помени по заведения или вкъщи.

# 77 26 ян. 2024, 21:38 ч.
  • Мнения: 5 097
Явно навсякъде е различно, затова като се пита, да се уточнява и региона. При нас се раздава толкова много, че е невъзможно да стане на гробището или в църква. Особено на 40.

# 78 27 ян. 2024, 07:04 ч.
  • Козлодуй
  • Мнения: 5 273
И аз знам на задушница на гроба семейството заедно да похапне със своя покойник - прелива се гроба с вода и вино донася се любимата му храна и жито Все пак духа на покойника трябва да бъде умиротворен за да се пренесе в отвъдното спокойно

# 79 27 ян. 2024, 07:42 ч.
  • Мнения: 5 097
При нас се ходи на гроба, палят се свещи, прелива се, раздава се нещо за ядене в торбичка на някой, но самия помен и самото раздаване се прави в къщи, в последните години някои правят в заведение.

# 80 27 ян. 2024, 16:48 ч.
  • Мнения: 124
В нашия край /Кюстендилско/ всеки носи по нещо за хапване на помена. Оставя се и от него на гроба. Раздава се и на хората.

# 81 2 фев. 2024, 17:53 ч.
  • Мнения: 7 941
При нас нищо не се носи на помена, а подавките се подават пред портата на гробищата, не вътре. Сега най-често се поръчват в траурните агенции и са пластмасови кутии с малка кутийка жито, хлебче със салам, вафла, халвичка и дребни бонбони.
В Добруджа пък едно време се подаваха порцеланови чинии, пълни с разни неща, и баба имаше цял куп единични чинии.

# 82 3 фев. 2024, 20:26 ч.
  • Мнения: 1 335
За мен това са някакви езически обичай, на някои места трябва да облекат някой с дрехи, обувки, което въобще не мога да го разбера, разхишение на пари, храна, оставяне по гробовете, постилане върху гроба и поставяне на храна, как да ям на такова място. Наистина не виждам смисъл във всичко това.  Бях на погребение в чужбина и тук погребенията са само с урна, като тяло, ковчези няма. След това има кафе и нещо сладко. Много по-добре и много по-нормално минава всичко, говорят за живота на починалия. Аз ревах най-много, ама такъв ни е манталитита.

# 83 3 фев. 2024, 21:29 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 618
Е, с урна е, ако е имало кремация, ако предстои или ще има погребение в гроб, си е с ковчег, отворен или затворен, както си реши семейството.
В периода на ковид кризата масово кремираха и тук, и в чужбина.

# 84 4 фев. 2024, 09:32 ч.
  • Мнения: 422
В нашия край (югоизточен), преди години (сега не е така) освен раздавката се даваха чинии, солници, кърпи или други предмети от бита.
На времето се е смятало, че всеки път като си солиш от тази солница, всеки път като ядеш от тази чиния си спомняш за покойника.

Чрез предмет да запазят спомена на човек.
На времето хората не са имали толкова средства и не са си купували (масово) комплекти чинии или не са ползвали само подхождащи си кърпи към интериора на банята. Ползвало се е каквото има.

А храната се подава за „Бог да го прости“ както обясни някой горе по-добре от мен.

За сегашните времена този обичай не е подходящ. Макар че, основната идея да се е запазила в известна степен. Аз пазя часовника на дядо и любимото ножче на баба. Не ги ползвам всеки ден, но са ми скъп спомен, останал от тях.Понякога отварям кутията и си ги гледам. За други мои любими хора имам останали само снимки.

Мисля, че традицията произлиза от там - да се запази спомена за някой. Защото човек умира тогава, когато спрат да го споменават.

# 85 7 фев. 2024, 18:14 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 458
Цитат на: Sephora в сб, 03 фев 2024, 20:26
  Бях на погребение в чужбина и тук погребенията са само с урна, като тяло, ковчези няма.

Попаднала си на такова. Урна ще има, ако е кремиран, иначе няма как да поберат тялото в урна, а не всеки иска да бъде кремиран. Отделно, че дори и да се кремира, пак се избира и плаща ковчег. За съжаление, прясно знам колко струва това "приключение" в чужбина- между 3 и 6 хиляди евро. Така че сравненията с урните в чужбина не са релевантни в темата.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата