Двоумим се дали да си купим жилище

предложете на възрастните размяна. срещу ремонтиран , ремонт ... по-добри условия и пр. може ли такъв егоизъм .

Точно сега не е най-подходящият момент за купуване на ново жилище, защото цените са високи. От друга страна 4-ма души в гарсониера е крайно неудобно, факт.
Ако тръгнете да купувате, имате ли достатъчно за самоучастие, за да ви отпуснат заем? Първо бих купила и след това продала, но всичко е въпрос на сметки - дали имате за началните разходи, ремонти, високи вноски, докато продадете и пр.

За съжаление е така-егоисти са. Според тях не са работили цял живот,за да живеят накрая "мизерно" . Тъжно е...

ако жилищата им са за ремонт , те ще живеят по-добре в ремонтиран по-малък. също ще имат повече пари от общите разноски. ПРедложете им енергетично оптимирано жилище и реновирано жилище, но достатъчно голямо , срещу по-голямо което ще оправите. И те ще имат полза. Все пак разноските се качват, а пенсиите не с такава скорост. Въпроса не е да обвинявате и да се заяждате, а да пресложите добра @сделка или размяна@ пресметнете им каква ще е оптимизацията и колко ще им остане и им предложете помощ в преместването и подреждането и да видим тогава

Не са егоисти, а са съвсем прави. Те своите деца са отгледали и имат право да се радват на плодовете на труда си, а техните деца да си правят сметката. Много е грешно това разбиране, че старите трябва да носят децата си на гръб до гроб.

Иначе, както вече ви казаха, ако им предложите взаимоизгодна замяна може и да се съгласят. Но не са длъжни.

xбрех всичко следи както винаги
не са прави.  защото ходят и мрънкат че са на по 1 кисело мляко и комат хляб, но да се разберат с младите да приемат и да дадат помощ, да оптимират положението за девете страни не могат.
В същност истерията на българина , че имота ще го влачиш в гроба и затова живота си даваш за него ... и понятието при българите имот и значението му ... имот ... брех всяка барака и всяка панелка са по-безценни от здравето на децата .

Имотите са скъпи в момента, но по-евтини няма да станат. Още повече, че след 3-4 години децата стават тийнейджъри и си искат своето пространство. А това да чакаш да се освободи наследството е малко ... как да го кажа...
Защо не говорите с някой кредитен консултант за да видите дали и какво ново жилище можете да си позволите?

Здравето на децата не прочетох да е застрашено.
Иначе наистина може да им предложите ремонтирано по-малко жилище срещу по-голямо. Имат пълното право да откажат, разбира се.

Е, съжалявам, но нямам кристална топка като теб и не знаех, че мрънкат. Аз това за киселото мляко не го видях в темата. Видях точно обратното - не искат да мизерстват.
И изобщо не става дума за здравето на децата, а за комфорта им - по-комфортно им е да им дадат, а не да си вземат кредит. Но за техния комфорт възрастните трябва да жертват своя???

Докато наследите, я камилата я камиларя. Здрави прави хора, грозна история.

Две деца в предтинейджърска възраст имате и е направо несериозно, че досега лежите на кълка, че ще наследите... 'щото може и да наследите, може и да не наследите. Досега на ваше място 100 пъти да сме седнали с мъжа ми и да сме начертали план как да излезем от тази супер неудобна ситуация сами, възрастни хора сме. Докога ще чакате на мама/тати/баба/дядо? Човек в днешно време не може и старините да си изживее нормално, защото някой го "чака" всеки момент. Купете си апартамент, който да отговаря на нуждите ви, и спрете да правите сметка на чуждите имоти.

Докато чакате наследство, животът ви си минава. Ако имате финансовата възможност, теглете кредит. Продайте гарсониерата и си купете с кредит по-голямо жилище. Докато харесате ново жилище, може да живеете под наем.
Не знам за кой град става въпрос, но макар и сега да са скъпи жилищата, по-евтини няма да станат. Така че в дългосрочен план ще сте на сметка. А когато (ако) си получите наследството, винаги можете да си върнете кредита (ако още не е изплатен). Ако пък вече сте го изплатили, ще си похарчите парите за каквото искате.
Свикнете да се оправяте в живота сами. Не чакайте нечия смърт, желание за местене и т.н, за да си подредите живота.

п.с. Гарсониерата от къде я имате? Сами ли сте си я купили или е от родители?

Тая тема не е реална - двама здрави в трудоспособна възраст да се оплакват, че трябва да чакат някой от двата чифта родители да се гътне, за да си подобрят битовото положение.

А защо, смятате, че ще наследите нещо?.....

абсолютно реална е според мен, имайки превдид размера на заплатите на обикновените хора, както и факта, че имат 2 деца все пак

Само необикновените хора ли плащат наем или ипотека?

Аз съм сам родител с две деца. Така се завъртя живота ми, че нямах шанс да купя жилище, но пък съм единствен наследник. В един момент реших да сменим жилището, майка ми като съсобственик се съгласи, не беше съгласна обаче първо да продадем и после да живеем под наем докато купим. Така се наложи едновременно да продам и купя. С голяма доза късмет успях, но стресът беше голям, три сделки за покупка отпаднаха, едната в последния момент, буквално два дни преди предварителния договор и продажбата на моето жилище. Та за два дни трябваше да намеря какво да купя, намерих, макар че нямах избор на практика - избирах между два имота, което можех да си позволя в желания квартал. Колкото и да е трудно, особено сега, огледайте се какво се търси и предлага и опитайте да осъществите едновременно сделките и в малък отрязък от време.
Защо не направите малко преустройство на гарсониерата? Няма да стане палат, но кухнята може да стане на детска стая, макар и малка, а холът да се превърне в холокухня  и да го ползвате като дневна и родителска спалня?

Щом чакате наследство, а в това време на децата ви е тясно, предлагам самите вие бързичко да се организирате и да предоставите наследството на собствените си деца. На близнаците ще им е ок в гарсониера. (липсва ми имотиконче с дяволче)

И сериозно по темата - свържете се с брокер, който да организира паралелна покупкопродажба. Ще продадете вашия и ще купите нов. Ще договорите срок за изнасяне (обичайно се определя месец) и ще можете спокойно да се пренесете на новото място.

Чиста проба сметкаджийство е това вашето.
Имотите не са ваши и ще наследите, ако има какво.

Напънете се, постигнете нещо сами, пък, ако дойде нещо дюшеш - добре дошло.

То и аз чакам да наследя някой и друг милион, но не лежа на това ухо... 😁 Теглим кредит и купуваме каквото ни трябва СЕГА. Както всички нормални хора.

много стана нормално да се теглят кредити за да се купуват жилища, докато в други големи жилияа едвам да насмогва със сметките по 1 или 2 пенсионери ...
много готин модел. всеки в своята кутийка и всяко поколение плаща. Има ли наследственост, семейство, взаимопомощ? Не е желателно. Бизнеса с кредитите не върви.

Наследствеността не се губи заради това, че семейството си е купило жилище. Даже още по-добре - един ден може да имат повече.

Ами има родители, които не желаят да помагат на децата си, по една или друга причина. И не са длъжни. Нито финансово, нито никак.

Размяната е удачен вариант за случаите, когато и двете страни са склонни да го направят. След като собствениците на по-голямото жилище отказват и са в правото си да го направят, не виждам защо се спряга като опция.
Младите да се концентрират върху това как да се организират, така че сделката да стане възможна.
Вариант, който не прочетох да е предложен: да се изнесат под наем в по-голямо жилище в по-евтин район и да пуснат гарсониерата под наем.

На възрастните не им е проблем размера, а квартала, блока, входа, съседите, магазинчето и т.н.
Не са като нас - днес тук, утре другаде. Трудна им е смяната и средата и са си прави.
Съвсем жертвоготовно бих помогнала с жилище и съвсем егоистично няма да си дам собственото.

За размяната разбрах, че големите жилища са за ремонт, което в София знаем какво значи.

Как са егоисти??? Защо? Защото не искат да се "наврат" в гарсониера?

Да има късмет някой да ми каже, че иска да живее в моята къща, че била по-голяма

А, това че се чудите, кога точно ще наследите апартаментите, е отвратително!

Много субективизъм и спекула без ясна информация се изля.

Първо, не знаете какво е финансовото положение на хората, не всеки може да си позволи да купува на тези цени, така че не е нужно да ги съдите. Дори и да са прави и здрави, може да не са с топ професии или с рискови работни места. Особено пък в инфлационна среда с подрастващи близнаци, които по принцип се гледат доста по-трудно. А за наследството - защо да е гнусно че очакват наследство? Все едно никой тук не си е търсил правата и наследствата. Големи духовници се изкараха всички. Може би хората не искат да трупат апартаменти като повечето тук и се чудят как да подходят. Имайки предвид как всички ламтят за имоти, е смешно да ги съдите, че те очакват наследство. Злобата е голяма. Просто и идея си нямат някои хора как се гледат бизнаци без родителска помощ в днешно време по време на криза. Били лежали, не се напъвали - нали имат собствено жилище. От небето ли им е паднало? Близнаците сигурно сами се гледат един друг. Младите днешно време по едно дете едвам правят и гледат. Колко от 25-35г тук имат по две деца, а? Грозно е да съдите хората така.

Второ, гимнастиката с продажба и купуване на нов е изключително рискова в момента, а с две деца направо немислима. Всичко се случва, ако се разпадне сделката за новия апартамент, ще останат на улицата, понеже родителите им не са от най-загрижените баби и дядовци. Има как, но трябва железен договор и продажба + отложено изнасяне примерно за 3-6м за което се плаща наем + сключена сделка финансирана с ипотека. Все пак, рисков ход на който трябва и новия купувач да е съгласен.

Трето, бабите/дядовците - не всички са пенсионери, не всички са гладни. Че не са загрижени, факт, но кои сме ние да ги съдим. Като одъртеят и имат нужда от помощ, сигурно ще им се "връща".

Като цяло доста кофти ситуация без никой да е виновен. Най-удачния вариянт е да спестите за първоначална вноска, да купите 3ст с ипотека (ако доходите и работата ви са добри и сигурни и ще издържите на инфлационни цени т.е. заложете си някакви пари за повече разходи). За 2ст имате два вариянта или го отдавате под наем след нанасяне в 3ст и си помагате с наема за вноски по ипотеката или паралелно с търсенето на 3ст го пускате за продажба, като продавате след като сте се нанесли в 3ст. С парите покривате голяма част от ипотеката. Говорете с банка как да структурирате кредита така че да няма неустойки за предварително погазяване на голяма част от кредита. Успех.

Гарсониерата аз не бих я смятала в бъдеща сделка, не знаем дали изобщо е тяхна.

Иначе може и още да разсъждаваме защо не може и какво пречи на средностатистическо семейство да си купи жилище, но е безсмислено като цяло. Очевидно нещо им пречи, и едва ли е обективна невъзможност щом все пак го обмислят. Може и да чакат да се спука балона/да се вдигат лихвите и прочее оправдания.

Първо, дайте да изясним гарсониерата дали е ваша собствена, или също е от очакваното наследство след NN на брой години.
Ако не е ваша, ще си я ползвате, докато си уредите сделката.
Ако е ваша собствена - аз бих си направила първо сметка мога ли да изплащам заема за по-голямото жилище, в случай, че гарсониерата не се продаде бързо. Ако мога, ще го направя, а след продажбата ще си покрия част от кредита с парите от гарсониерата. Ако не мога, ще договарям с брокер да уреди двете сделки едновременно и с нагласата, че може да се наложи да живеете под наем известно време, което все пак няма да е чак толкова голяма драма.

А за моралната страна -- мога само да кажа, че има егоисти в историята и те не са възрастните хора. Един човек става наследник, когато близкият му е починал. Тоест, вие не сте никакви наследници, и може да не бъдете още много години, и може да не станете изобщо никога, ако родителите ви продадат жилищата си например с клауза за гледане, знам такива случаи, или срещу по-малко жилище, или каквото намерят за добре за своята собственост.
Изключително странна ми е гледната ви тоочка по този въпрос.

За наследството само искам да напомня, че за оня свят ред няма, затова е грозно да се правят планове, че никога не се знае кой кого ще наследи. И е човешко да се надяваме близките ни да са живи и здрави максимално дълго.

За останалото всеки сам си подрежда живота. Възрастните са си отгледали децата и имоти са си осигурили за старини. Не може някой да претендира как живеят. Ред е на младите да обгрижват своето поколение и собствените си нужди. Вероятно и за гарсониерата са дали рамо пак родителите, защото обичайно така се случва.
Ето затова в нашето семейство пълнолетните деца си поемат по пътя. Когато им даваме нещо, те се разполагат с него, но седнат ли да претендират за нашето, може и да не дочакат наследство, а ние да си го изядем и изпием. Елементарно уважение е необходимо.
Оправдания кой и как се справя не важат, когато търсиш варианти да си решиш проблемите. Когато човек търси, намира начин.

Двоумим - това е дума от област Варна, вероятно там живеете някъде. Сега ... нали сте наясно, че няма как да изкарате възрастен от жилището му? Тези имоти ако изобщо ги наследите могат да останат на децата Ви евентуално. Гарсониерата чия собственост е? Имате ли пари за самоучастие за кредит в по-краен квартал например? Или къща по-далече? Не е ок да живеете смисълта, че някой вечно Ви е длъжен. Обсъдете вариантите и действайте.

и защо да няма взаимопомощ? защо едните да плащат космически сметки за топлофикация и пр. докато другите нямат място да си сложат децата да спят самостоятелно? Или да се хвърлят в невъзможни кредити?
Защо да не седнат да се разберат на кой какво му трябва повече и как могат да го постигнат заедно? Защо непрестанно е това дърпане кой как искал на някой да му вземе нещо , как го чакал да умре и подоби истерии? Защо да не могат да говорят хората разумно помежду си? И защо в тази тема се възприема, че за старите гарсониерата е ужас? Аз пък си мисля, че една гарсониера добре уредена може да е много уютна за стари хора.

Аз знам няколко възрастни хора, немци , които си разчистват къщите и ги ремонтират за децата си и семействата им , а те се местят в апартаменти дори знам един отиде да жвее на къщичката си за уикенди . В момента през една къща родителите санират основно за сина си , който е абс. сам, но се нанесе в 3 етажа които до преди 3 месеца бяаха дадени под наем от родителите му ...
И в България повечето си гледат за децата им да има . Но тогава какво ще стане? Няма кой да купува излишно и ... айде да се нахвърлим като лешояди на една възможност.

Според мен говорете пак с възрастните и им предложете вариант, който може да им хареса.

Нека всеки сам да си преценява какво му е нужно.

Добре де, техните родители съвсем сами ли са си купили жилищата?
И една бе ситуацията с цените на жилищата до 2005 някъде, съвсем друга е сега. Купих 2017 за 42000€, жилището 20 години по-рано струваше 12000$. Жилището, което продадох е купено от родителите ми за 12300лв през 1985г, през 90-те струваше 6000$, аз продадох през 2017 за 25000€, под средната цена за квартала, защото целях бърза продажба, а вече нямаше търсене в този квартал и предлагането надвишаваше многократно търсенето.
Мисълта ми е, че младото семейство с близнаците, ако е средно на 35г, то техните родители вероятно са получили помощ, за да си купят техните жилища. Защото някога беше така, роди се дете и родители, баби и дядовци откриват жилищно-спестовен влог и внасят. А 80-те години имаше облекчения за младите семейства и се намаляше жилищният кредит след раждане на дете при определни условия.
В момента е много трудно за средностатистическо семейство да си позволи да купи жилище със средна или под средната заплата.

Не виждам някой да е казвал да няма взаимопомощ. Няма нищо лошо в семейството нещата да се решават с оглед на това е кое е най-добре за всички. Но въпросът е именно в това "за всички", а и във вменяването на дълг на възрастните да жертват удобството си за младите. Ми не са длъжни. Може да го направят, но ако искат, и тогава трябва младите да са им благодарни, а не да ги съдят, ако не го направят.
Да не говорим колко лошо звучи да чакаш да наследиш. То е все едно всеки ден да се молиш старите да умират по-бързо...
Пък колко е удобно да се живее в гарсониера не ми хвали. Никой от немците в примера ти не е отишъл в гарсониера, нали? И което е по-зле - в непознат квартал, където трябва да свикват с всичко.
И последно - не знам какво е тук положението, но хората обичайно получават наследства когато децата им вече са завършили образованието си и работят. Тоест наследствата малко или много обикновено са бонус за внуците, не за децата. И ако деца чакат да умрат родителите им може да се наложи много да чакат.

А и младите от темата не започват от нулата - имат гарсониера и трябва да изплатят още една стая само, или две ако искат повече площ. Тоест трябва да изплатят 20 - 30 квадрата, което не е като да се налага да изплащат всичко от нулата.

Идеята, че всички, особено старите, са ти длъжни, води само до по-голямо забатачване.

Не са длъжни. Ама ако сега възрастните са още здрави и работещи и се оправят сами, да не идва момент, когато ще имат те нужда от помощ било физически, било финансова. Защото палачинката може и да се обърне и тогава с какви очи ще очакват от младите помощ?

Браво бе... моите деца някой ден ако ми кажат да ида с бабата в гарсониера, да си хъркаме там в една стая двамата, а те да се нанесат на широко, нищо чудно и да им кажа, че жилището както съм го купил така мога и да го продам и да изпия парите на стари години.
Разбира се, зависи от обстоятелствата, всеки гледа да помогне на децата си. Но когато децата не са вече малки, и са взели решение да живеят самостоятелно и да родят две деца, добре би било да са помислили и как и къде ще ги гледат.
На вашия проблем най-практичното решение може и да е да отидете под наем някъде, гарсониерата да я продадете а с парите може да плащате наем 10-15-20 години, докато си получите наследството.

Ами с тази, че все пак ще им оставят наследство, няма да си го вземат със себе си, нали? А и този период с помощта  колко ще е - 2, 3 или 5 години?
А и нали все пак старите са отгледали децата си, изучили са ги, лекували са ги когато е трябвало, помагали са и помагат с децата или с пари в началото на живота им. Това изтрито и забравено ли е?


Да, ето това е умна идея. Наемът за двустаен няма да е много по-висок от наема за гарсониерата. Ще додават там 100-200 лева и ще живеят на широко докато чакат. Разумно предложение, ако не искат ипотека.

Каква финансова помощ могат да дадат тези двамата от темата? Те чакат да вземат, не да дават. И обясняват какви егоисти са старите, че искали да живеят в собствения си дом.

А като не искат да помагат безвъзмездно на родителите си, напред беше даден цяр - гледане срещу ябълката на раздора, тристайния апартамент. Добре, че родителите имат имущество, с което да си осигурят гледане, ако няма да разчитат на потомството. Но потомството може да остане и без наследство, да се има предвид.

Имането на децата е избор на родителите – децата не носят отговорност за него.

Едните очакват имоти, другите очакват гледане.
Докато не секне тая порочна практика, ще четем подобни теми.

Точно. И едните, и другите смятат, че другите са им длъжни. И едните, и другите еднакво имат/нямат право на това.

То зависи и колко са възрастни възрастните. Защото може да са на 85 и да имат нужда от грижи, без да могат да си платят парното (по Белла). Ама може да са на 55 и още да водят пълноценен начин на живот, който да не е съвместим в живот в гарсониера, понеже децата им са решили да се размножат.
Възрастните може да очакват единствено вече възрастните им деца, осигурени с начален тласък (покрив над главата) да се оправят сами.

Моите деца ще получат точно това - по едно маломерно жилище и да се оправят в живота. Ако искат и по 10 деца вътре да си родят, ако искат да драпат и надграждат - тяхна си работа.
В моите 400 кв ще си гледам котка и ще си правя рандевута с бабичките и старците.

Точно за такива случаи е добре възрастните да имат имущество.

Двоумим се дали да си купим жилище?   Ами не се двоумете, а си купете, наемете или каквото и да е, но не са наказвайте така / 4 човека в една стая, и те децата ви са вече големи/. Варианти има много просто човек трябва да действа според силите и възможностите си, не да чака нещо да се случи. Ако имате заделени пари за първоначална вноска, теглите кредит купувате и така. Ако нямате излизате под наем в тристаен и гарсионерата под наем, да си помагате. Само че имам чувството че и гарсионерата не е лично ваша за да я продадете в един момент.
Действайте, че много време сте изгубили, няма какво да чакате по-добри времена, че те понякога и не идват.

Тези, които смятат, че няма да полагат грижи за родителите си (когато са стари и немощни,), защото не са им дали апартамент, да не забравят, че колелото се върти...

Най-практичното е да купят друго жилище с ипотека, а това да дадат под наем и да си помагат с вноските.
Така след време ще имат 2 жилища, които да наследят близнаците.

Грижата за родител, болен и в нужда се определя от наследството така ли? Т.е няма наследство,  няма обич и грижа...

Не смятат. Просто понякога човек няма избор и може да се обърне за помощ само към роднини. Грижата за възрастни не е само финансова. Идва един момент в който ако няма кой да ти помогне да вървиш, да ти напазарува и да те погледне за малко си умрял за дни ... Аз не съм получила никакви наследтва, но съм се грижила и за баба ми и сега за майка ми. Доколкото мога. Но ако аз имам само 1 стая и семейство с 2 деца , а майка ми 3 стаен апартамент на който се налага аз да плащам разноските ...
А в днешно време да купя нещо забрави. Цените не отговарят на нищо. И спирам по темата. Много се пише и от мног оразлични камбанарии. И взаимопомощ не е еднопосочен процес. Напротив.
Колко хора смеят да предизвикват съдбата без да им мигне окото. Аз не мога да повярвам . Аз не смея. Достатъчно съм видяла.

Как може човек да чака да получи наследство не знам. Не е ли по- нормално да иска родителите му да са дълго живи и здрави? Пък и били егоисти, че не си отстъпват жилището и не се навират в гарсониера. Имах много добра приятелка, доста по- голяма от мен. Мъжът й почина и тя отстъпи жилището си, огромно, скъпо, на супер място в София на сина си. Отиде в боксониера. Поживя няколко месеца там, отключи депресия, след това онкологично заболяване и почина.

да. заради сина си. Нямам думи. Те не са казали че искат родителите им да умрат , а питат как да постъпят в ситуацията в която се намират. Просто описаха ситуацията.

bella-ciao, коментарите ти ме карат да си мисля, че или авторката нещо е спестила в началния пост и ти знаеш повече по въпроса, или правиш чисти асумпции. Ти ще кажеш кое от двете е.

Тук случаят не е такъв. Мъжът и жената решават дали да създават семейство, дали и кога да имат деца... Никой не им е опрял пистолет в челото, така че цялата тирада...
Откъде идва твърдението ти, че родителите им не могат да си плащат сметките за парно? В предишни теми ли го е писала?

Колко от пишещите нямаше а са родени, ако родителите им са чакали да купят първо тристаен със собствени средства и после да имат деца ... айде наистина стига с тази триада. просто не е истина.
Rayy нищо не знам. Просто не е написала, че чака наследство. Описала е ситуацията и пита. НА нищо не я направиха. И деца защо имала ... ама наследство ли чакала. Егати морала.
Спирам вече за да не ви обърквам. Давйте , кажете и каква е.

Абе, какво има предвид не е толкова спорно, защото във следващ пост разсея съмненията, като потвърди, че смята старите за егоисти, понеже не искат да се свиват за да се шири тя:

Тоест - тъжно и е, че старите искат да си доживеят дните в удобство, а не да се свират на тясно.

Дайте гарсониерата под наем и наемете по-голям апартамент. Така хем няма да се натоварвате с ипотека, хем няма да сте в една стая. Обикновенно разликата между едностаен и двустаен не е фрапираща.

Ако върви живота както му е реда, техните деца ще наследят.
Кое не е ясно?
Егоистите сигурно и 50 нямат.

Хм, по-скоро са 55-60 годишни, а това значи, че още не са пенсионери и могат да си позволят лукса на тристайното жилище. Възрастните двойки, които познавам обикновено ползват едната стая и кухнята, а другите стаи чакат гости деца и внуци.

Бела, не знам на колко сте, но едно време доста семейства с  деца са израснали натясно. И то в София.До 50 квадрата.Тоест 2 стаи. Даже приятелката ми с къща , нямаха баня. Една гарсониера може да се преустрои. Стая за вас, стая за децата. Интересно, дали ако родителите ви нямаха големи жилища, а гредореди и кирпичи по забутани села, щяхте да искате да си сменяте гарсониерката в града.Едва ли. Хем нямате 2 лева ,хем искате палат.Няма как да стане. Чакате наследство, значи сега приживе не може да се разберете на добра воля.Ами чакайте и се надявайте.Пък каквото стане. Само не знам дали освен активи, знаете че се наследяват и пасиви, да няма някоя изненада и там. И докато мечтаете и чакате, живота си минал. И то и сега може да си преустроите по- удобно гарсониерата и да си гледате живота. В крайна сметка никой на никой не е длъжен, а вие да сте си направили сметката сами.Моята приятелка живее с 3 деца, ( разнополови,че и с разлика голяма) свекърва и мъж в двустайно. Най- усмихнатото и весело семейство,което познавам са . Тясничко е малко, затова мъжа взе кредит и купи къща за 20 000 лв на 100 Тина км от Сф. Сега си я прави сам , някой удря по някое рамо и така. Да има къде да бягат събота и неделя. Брат му е в същото село, с двуетажна, хубава къща, но не са се натресли там, нали? От такива очаквания някой нещо да ти даде даром, само се развалят отношения. Значи, щом имаш акъл да създаваш семейство, деца - едно, две, пет, трябва да си правиш сметката с мъжа как и къде ще ги отгледаш. Ако получиш нещо даром, ок, ама все пак не може да се очаква възрастен, здрав ,прав човек да го дундуркат,че и децата му. И понеже много се обясняваш как било в бг, ми заминавайте навън да работите! Доста хора така си решиха проблемите!
.

Не виждам какво ви спира да си купите дом? Родители спят на едно с осемгодишни деца, само това за мен е причина за нов дом, освен ако не сте крайно пристиснати и затруднени финансово. Теглите кредит и купувате жилище. Като си продадете стария или наследството, ще си погасите заема. Не е нужно да купувате по БДС има и жилища, готови за нанасяне.

Добре де, Бела Чао, кажи като защитник на тезата на авторката, че възрастните са егоисти. Може ли да се мисли по този начин? Не се знае след колко години ще стане това!!!! Тогава да напишем пък ние, че дай боже да стане много скоро?

Не усках да пиша повече , но за последно, вместо да и се обяснява каква е алчна и защо изобщо има деца и колко е непредприемчива и незнам какво ...
ами може да се опита да и се дадат идеи какво може да направи и как би могла евтл. да ползва активите или евтл. активи сега или в бъдеще ... не е казано някой да се ощетява.
В същност доста идеи се дадоха, но имаше и доста обиден контекст , който можеше да не присъства.
Да , може размяна, може временна размяна и ремонт на големия ... всякакви трампи изгодни за двете страни, може наем и даване под наем, може наем и продажба, може купуване на кредит и даване под наем, може да направи план с ниска вноска и дългосрочен , ако наистина разчита на наследство и после да покрие ... всичко това беше написано. Само не разбрах за какво бяха обвиненията, подмятанията и дори обидните нарицания ... да не говорим за това , че как така имала деца изобщо като нямала тристаен ... Кофти.
Ако имаш конструктивно предложение по дадената информация и молбата за съвет дай го ... ама останалото ???

Да имаш наследство и да очакваш евентуално такова , са две много различни неща. Конструктивен съвет , ако дам ще ме баннат доживот.

Затова на всякъде е осеяно със самотни старци и с празни имоти ...
А децата в много случаи са далече. Защото хората не се разбират и непрестанно се разправят за неща. После се оказва, че им трябват други неща и че близък до теб е по-важно от да имаш пари да умреш в скъп старчески дом. Защото като си помисля само колко хиляди евро струва ... и колко средно продължава живота в такива учереждения ...
Няма да пиша повече. Всеки знае за себе си и всеки има своя опит с живота.  Аз лично за себе си не бих искала ние да остаряваме сами.

Белла, такива обощения ръсиш, все едно познаваш авторката и възрастните й близки.
Задължително ли е, щом децата са на възраст да имат свои деца, родителите да са престарели, немощни, безпомощни, самотни и да изнемогват със сметките.
За една приятелка питам?

Бела, то проблемът нали не е, къде ще умрат на авторката родителите.
За мен, решението на въпроса е, да не се двоумят, а да си купят. Да не си мислят, че сега е скъпо, защото ще стане по-скъпо и ще се ядосват, че не са купили, когато са имали възможност. И да не гледат на собствеността на родителите си като на своя собственост, защото не е.

ами добре. всички си казахме мнението . къде е проблема?
Fever Ray защо все едно ги познавам? Не ги познавам .
Спирам вече че взехте мен да тълкувате... да не стане защо имам деца, защо не знам какво ...

Много ви тежат тези родители, голям зор за имуществото им.

Ми то не бяха бедни, стари, болни, захвърлени.
Не тълкувам теб, а обобщенията ти. Защото и нашата най-голяма дъщеря през 2022 г. я чакат брак и дете (да сме само живи и здрави). Ама ние не сме нито стари, нито болни, нито захвърлени. Още по-малко имаме намерение да си променяме начина на живот, защото така е решило наше дете.
В случая с деца на 8 г. е напълно възможно авторката да няма 30, а родителите й да са около 50-те. Далеч от несмогващи да си платят парното изоставени старци, които децата им нямат търпение да унаследят.

Първите обиди в темата са от теб.

Аз писах няколко пъти, но пак: според моя опит с моите родители и преди това с моите баба и дядо. Казах, че знам как възрастни хора с доста активи , но с млади роднини на хиляди км. , са отивали в крайна сметка в много скъпо платени домове и са умирали там за седмици. Също как с няколко апартамента, вила на морето и край София и какви ли не други активи ... остава сам сама инвалид неподвижен и никакви пари не могат да докарат някой честен и почтен и загрижен за по 24 часа , както би направил роднина. Оправията беше роднините от хиляди км. се носят насмени за да закрепят положението ... и за късмет се намери някой да хърка в същия апартамент защото иначе ...   
Така че аз толкова самочувствие нямам, че да си изгоня децата. За мен поколенияата трябва да се разбират помежду си и да си помагат. Иначе много неща отиват на вятъра.
И наистина спирам да пиша по темата. Който каквато и глупост да напише ми е все тая .  Не ми се спори .

Чуждите глупости не са мои истини.
Железен довод

Кви старци, какви самотни и имотни хора, какъв патос по тънките струни на душите, ах!

Никой не си е изгонил децата, прекалявате с тези фантазии. Живеят в един град, т. нар. деца даже не са под наем, но недоволстват, че родителите не им дават това, което искат и чакат да наследят.

Т.е. готова си да се откажеш от живота си и да се свреш в някой килер, защото може след 20-30-40 г. да имаш нужда от грижи и да си дадеш всичко на децата наготово, вярвайки, че така (вменявайки им задължения) ще ги накараш да останат близо до теб?
Деца и родители да са самостоятелни и независими не си противоречи с това поколенията да се разбират и да си помагат.
Разбира се, всеки си прецеНЯ.

Не прочетох авторката да е изгонена от родителите си.

аз пък никъде не прочетох за килер.

Авторката не е писала, че е изгонена. Или бъркаш с някоя друга тема, или си измисляш.

П.П. Роднините са автоматично честни, почтени и загрижени 24/7 само в детските приказки.

ОК, не е килер. Гарсониера е. Значи родителите (да предположим, че имат още минимум 10 г. до пенсия и живеят активно, без да мислим за нуждите им, навиците им, удобството им) трябва да отидат в гарсониерата и да се откажат от собствените си домове (вероятно осигурени от тях, както и гарсониерата), за да не се охарчат "децата", купувайки си още 1 стая (20-тина квадрата отгоре). Защото са длъжни и с цел да се чувстват после децата им задължени да ги гледат.
Идеално звучи.

Продължавам да чета, ама и на мен ми беше това първата мисъл, като прочетох първия пост.

Не знам дали авторката в следващите пет страници някой вече я е осведомил, че има възможност и нищо да не наследят - имот се продава и купувачи има, тъй че не разчитайте на наследяването при живи собственици.

Понякога възрастните си имат някакви техни догми, за които са се хванали, без да искат да разберат разликата между тяхното и сегашното време.
Сещам се как майка ми ожали една съседка, защото синът й продаде 3-стайно тухлено жилище в добър квартал, трябвало да я оставят да си умре там. Не отиде в старчески дом, май купиха нещо по-малко.
Майка ми излиза навън веднъж месечно, а баща ми не общува със съседите. Голяма работа, че не са на ново място.

Ако децата ми чакат да се спомина, а не са си мръднали пръста на йота в този живот, вярно ще взема да умра - от срам.

Ами може да са планирали едно дете, но ето - близнаци.
Може да си мърдат пръстите, но да работят в област с относително ниско заплащане.
Може да не са чак толкова умни и успели, както ССФ. Аз например не съм, жилището ми е наготово.

И дай сега родителите да се жертват.
Ми те и на авторката са дали въпросната гарсониера. Колкото и ниско да им е заплащането, все могат да измислят вариант за още 20 квадрата (минимум 3 опции се дадоха в темата, без да се чака на възрастните).

Да, вече трябва да се надгражда.За мен вторият вариант е по-добър - сигурно може да се изчисли дали ще изгубят чак толкова много пари, ако първо изтеглят ипотека за по-голям и после да продават спокойно гарсониерата.
Но и не знаем конкретната ситуация. Може съфорумката и мъжа й да не оценяват каквото имат, а да гледат в чуждото. Познавам едни такива, живеело им се в центъра, ама им било тясно.
Но може и родителите да се инатят без особена причина. И след няколко години да видят как се поддържа жилище с пенсии, а не заплати.
Тъй като се изповядват западни ценности (никой никому не е длъжен) - там пенсиите са по-адекватни, а хората са по-мобилни и живеят според възможностите си. Докато при нас - вода газят, жадни ходят.
И на моите родители съм го казвала, и те са така. Ако ви кажа в техния вход колко сами старци живеят в 2 и 3-стайни - направо се чудя, явно самите хора и децата им са добре финансово. За мен това е икономически неразумно.

Подчертаното е грешно в условията на задачата.

Благодарете за гарсониерата на съдбата, че можеше и да сте без нея и да сте само в жилища под наем, в които даже не е сигурно, колко можете да останете.
Имате нещо сигурно и слава Богу !
Вземете курс към търсене на жилище за покупка или за излизане под наем, но с риска на чести местения.
Забравете "наследството", има наследство САМО и ЕДИНСТВЕНО след "онази, с косата", преди това има само чуждо имущество. В чужда паница не гледам и никого не съветвам, да го прави.
Само вмъквам като юрист, че даже законът квалифицира сделките с неоткрити наследства като нищожни, демек еднозначно оценява негативно някои хипотези. Не казвам, че вие сте в такава сделка, а че хипотетичните представи заемат видно място в представите ви за живота и преценките ви относно това, какво да предприемате.
Това хипотетично "наследство" вече ви е изяло години с възможности за придобиването на жилище при по-спокоен пазар.
Времето не може да се върне. Избийте си от представите, че някой бил "егоист" и на освободеното място поканете реални собствени планове и действия.

Вземете си жилище, ако можете да си го позволите финансово. След като наследите другите - ако решите продавате и погасявате.

Това последното може да се случи и след 40 години, ако до тогава е останало нещо за наследяване.

То и принц Чарлз образно казано чака да наследи престола, ма никой не се възмущава от това, че той чака...

Майтапа на страна и на мен ми се стори грозен коментара, че чакат наследство, но никой не знае кога. Пфф...

Не чака Чарлз, обществото го натисна, мама се засрами…

Аз също някога ще наследя два апартамента, в двата края на София и се надявам това изобщо да не се случи скоро. Бях обсъждала даже с майка ми да купя гарсониера, в която тя да живее, а аз да остана в по-големия апартамент.

Но в крайна сметка си купих апартамент за мен. Колкото повече нарастна възрастта на майка ми, толкова повече осъзнахме и двете, че за нея е по-добре да си остане в жилището, в което е свикнала, в квартала, в който е свикнала и със съседите, които познава. За млади хора е много по-лесно да привикнат към ново жилище, отколкото за възрастни. Така че си е нормално да откажат.

Иначе варианти за настоящето ви положение има много - ако купите апартамент, може да не продавате гарсониерата, а да я давате под наем и с него да изплащате вноската или част от нея за новото жилище.

Напълно съм съгласна, много точни наблюдения. Понякога на възрастния човек му липсва даже гледката през прозореца. Комшийката. Кварталната градинка. И такива възрастни, като се преместят, се случва да починат набързо, според мен и от мъка по привичното. С една позната жена се случи, много ми е тъжно, хем доброволно се премести и за нула време си отиде.

По темата. Намирате по голямо жилище и купувате, гарсониерата под наем за да покрива ипотеката.
По спама. Подкрепям старите, че не искат да ви отстъпят жилище. За ваше добро е. Добър пример и за децата ви.
Успех.