Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 21:06 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 14:45 ч.
Достойнството - за уважение или недостатък?
Спомням си преди време, че напуснах една от работите си (която страшно харесвах), защото основният ни клиент започна да се занимава с бизнес, който не одобрявах.
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
После преживях 6-те си месеца на безработица, които почти ме довършиха, но никога не съм съжалявала за решението си. Знаех, че в такава фирма не мога да работя, не мога да се грижа за увеличаване на продажбите им и в същото време вечер да си лягам и да заспивам спокойно
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Амбициите са хубаво нещо.
Дори и на всяка цена.
Дори и на всяка цена.
Пухи, не съм съгласна. Никак. Би ли плюла на приятелство, би ли лицемерничела, би ли лъгала, само за материална изгода(която, все пак, не определя битието ти тотално)? Как преживяваш прегазването на някого по пътя към твоя успех?
Мюр, не ме разбра .
Нямах предвид това, но може би и аз не съм разбрала съвсем въпроса
Но има и друго ....и какво като бях много принципна и добра и държах на всичко най-важно в живота- семейството, добрите отношения, толеранса....
Бях много уважавана , няма що!
Знаеш за какво говоря
Има достойнство и криворазбрано достойнство. Най-различни възможни ситуации.
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
Понякога е по-добре да имаш търпение, отколкото да се перчиш.
То, търпението е и библейска категория.
Но понякога е задължително да защитиш достойнството си. Въпросът е да си наясно кога го защитаваш, кога само се перчиш.
Удовлетворението от достойното ти държание си е лично, Пухи. Награда няма.
Именно Мюр, именно
Нищо не правя на всяка цена. Последната ми работа беше при перфектни условия - много висока заплата +детегледачка, +квартира, +телефон, +транспортни разходи. И напуснах, защото: не харесвах човека, за когото работех; не харесвах компромисите, които трябваше да правя в работата (спрямо качеството и спрямо колегите), не харесвах града, в който трябваше да живея; не ми харесваше, че имам шеф (до тогава бях работила само за себе си). Изобщо не съжалявам, че напуснах - даже много ми олекна, сега дишам с пълни гърди. 
Досега винаги съм отстоявала принципите си...но!
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам
Напълно вярно, Лили! Дано животът бъде милостив към нас и не ни поставя на колене! Защото до голяма степен нещата не зависят от нас - днес може да си цар, утре - каруцар.
Аз за амбицията имам едно свое определение: Мечти, които преследвам. Преследвам ги с много труд. Работила съм най- различни неща, докато си намеря мястото.В момента се чувствам удовлетворена и виждам, че мечтите ми придобиват реални граници. Иначе съм в много редки ситуации правя компромиси с достойнств ото си.Даже в момента не се сещам за такава ситуация. 
В собствените си действия държа на принципите на всяка цена (поне за сега), да се надявам така да го откарам до края. Но ми се е налагало в работата си да се съобразявам с хора, чийто принципи са ми чужди (т.е. абсолютно безпринципни), точно заради собствените си принципи, някой разбра ли нещо 
като математик .. да отговорЯ: Можем И да СМЕ. Можем и да е никак и нищо.
Но когато се обърне човек назад, в края на живота си.. и добре да види ДОСТОЙНСТВО!!! - гласувам.
Еййй как ни унижават!! / Що не се оплачем някъде?!/
И колко ли сме достойни ние.?!/ ама що ли си мълчим като едни п..,,бигбрадъровски,......
Но когато се обърне човек назад, в края на живота си.. и добре да види ДОСТОЙНСТВО!!! - гласувам.
Еййй как ни унижават!! / Що не се оплачем някъде?!/
И колко ли сме достойни ние.?!/ ама що ли си мълчим като едни п..,,бигбрадъровски,......
За мен е закон да пазя и да защитавам личното си достойнство.
Допускала съм грешката да го правя пред хора, пред които и грам не си е заслужавало - нищо лично, касаещо мен самата не е зависело от тях, не ме е интересувало особено мнението им за мен и не на последно място са били под моето ниво.Пуста женска природа.
Друг път съм премълчавала, но в името на нещо - единствено, за да го направя в по-късен и по-подходящ момент и по достатъчно значим и убедителен начин.Това пък съм го правила с хора, които са били в по-изгодна позиция само откъм сила.Може би за това търпение споменава по-напред Divana.
И аз не искам да се заричам, защото нямам представа дали с всичко мога да се преборя, колкото и да ми се иска и да вярвам, че ще успея.
Допускала съм грешката да го правя пред хора, пред които и грам не си е заслужавало - нищо лично, касаещо мен самата не е зависело от тях, не ме е интересувало особено мнението им за мен и не на последно място са били под моето ниво.Пуста женска природа.
Друг път съм премълчавала, но в името на нещо - единствено, за да го направя в по-късен и по-подходящ момент и по достатъчно значим и убедителен начин.Това пък съм го правила с хора, които са били в по-изгодна позиция само откъм сила.Може би за това търпение споменава по-напред Divana.
И аз не искам да се заричам, защото нямам представа дали с всичко мога да се преборя, колкото и да ми се иска и да вярвам, че ще успея.
Имам достойнство. При това доста силно развито. По-често ми играе лоши шеги, отколкото да ми помага. За мен то е над всичко останало. На един или два пъти ми се е случвало да го погазя, заради хора, на които държа. И Въпреки това, после ми е било гадно. Това са редки случаи и точно тези случаи са може би част от моето достойнство и приоритети. Не уважавам хора, които продават достойнството си и рушат самолюбието си. За мен са мижитурки и не искам да съм част от животеца им. Затова и ги избягвам.
Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?
Не, нямам цена в този смисъл.
Никога досега не съм потъпквала достойнството си заради пари.
А щом не касае децата, смятам и че никога няма да го направя.
Не напредвам с лакти, умерено амбициозна съм. И не обвързвам амбицията си с пари, а отново с някаква лична удовлетвореност.
Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя. Когато са ме унижавали, съм напускала дори работа, която харесвам. Потъпквала съм си достойнството обаче заради мъж.
И аз така. И точно понеже оставих един мъж да ми стъпче достойнството, сега си го пазя ревниво и не бих го позволила втори път- нито по либов, нито заради работа.
Не държа да напредвам на всяка цена. Държа да съм в мир със себе си и да знам, че не съм предала идеалите си. Границата не мога да кажа къде е, всеки сам си я поставя.
ами имам достойнство, да.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
То изглежда, че всеки има някаква собствена представа за достойнство, която малко или много се различава от представата на останалите. Това е нормално. Но се чувствам длъжна в такъв случай да поясня как го разбирам аз. Склонна съм да правя компромиси спрямо близките си - да потъкам някоя мечта заради общия интерес например (случва се често), мога да преглътна незаслужена обида и да простя. Но не правя компромиси със съвестта си, не се продавам за пари (дано не ми се налага да стигам дотам), не умея да се моля, когато ми отказват.
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?
АЗ бих направила компромис.
Всеки прави. Едни си го признават, а други не.
Въпреки всичко отбелязвам, че ако компромиса е някой да се изгаври с достойнството ми( да ме унижи), било и за пари - никога.
Бих направила компромис от сорта да заживея на друго място заради по-платена работа, по-хубава къща, по-неудобно работно време заради парите, но никога не бих работила с дразнещ шеф който, ще се държи с мен зле, само защото взимам МНОГО пари. Това не бих търпяла. Там е моята граница. Компромис с труд, път, работно време, населено място, но никога компромис с чувствата си.
Всеки прави. Едни си го признават, а други не.
Въпреки всичко отбелязвам, че ако компромиса е някой да се изгаври с достойнството ми( да ме унижи), било и за пари - никога.
Бих направила компромис от сорта да заживея на друго място заради по-платена работа, по-хубава къща, по-неудобно работно време заради парите, но никога не бих работила с дразнещ шеф който, ще се държи с мен зле, само защото взимам МНОГО пари. Това не бих търпяла. Там е моята граница. Компромис с труд, път, работно време, населено място, но никога компромис с чувствата си.
достойнството за едни е глупост за други - много субективно понятие
човек се променя, променя възгледите и приоритетите си
едно малко момче смята, че достойно поведение е да счупи носа на подразнилото го другарче, пък вече поотраснало, използва други похвати, ако изобщо реши, че "достойнството" му е накърнено
човек се променя, променя възгледите и приоритетите си
едно малко момче смята, че достойно поведение е да счупи носа на подразнилото го другарче, пък вече поотраснало, използва други похвати, ако изобщо реши, че "достойнството" му е накърнено
Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя.
Сладурана
Все клишета ми идват общо взето, но да кажем че приоритетите ми са правилно подредени.
ами имам достойнство, да.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.
за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.
Аз вече и със себе си не правя! Имунитета е голям -като ваксина против бяс
