Правите ли се, че не забелязвате?

Моя син в момента прави абсолютно същото - отваря всички вратички и чекмеджета в бокса, изважда всички съдове, реди ги, бута, дърпа, разнася ги из цялата трапезария пълзейки и... голям кеф! Аз ставам да нагледам положението когато чуя по-странен шум.......

Ми зависи какво разбираш под "бели" Точно в момента взема картофи и лук от етажерката и ги трупа в хладилника, ама аз това не го смятам за беля. Напротив, радвам се, че се занимава сам и го поощрявам. Като ми преподрежда чекмеджетата също му се радвам, нищо, че след това трябва да минавам след него Т.е. нещата, които не са опасни за него (или за нас) и му помагат да си развива любознателността, ги насърчавам, независимо, че ми отварят повече работа. Когато включва печката или пералнята обаче, забелязвам веднага и съм безкомпромисна (не че има много полза де )

А аз - когато настъпи подозрително затишие

Ха-ха, и правилно - просто забравих да го добавя! Точно преди 1 минута станах, защото ми се стори странно тихо и познайте - седи си детето, разглежда капака на една тенджера и се напъва да ....ака....    Отивам след малко да мия дупе и да сменям памперс......

Докато не навърши 3 я оставях да прави каквото си иска- мъжът ми много ми се ядосваше, че разляла млякото, че изсипала чинията, но нямаше избор, защото аз я гледам. После обаче почнах да я ограничавам и най- важното като направи беля да я карам да поправи стореното. В началото имаше опъване от нейна страна, но като се роди бебето сама почна да помага.

Ъхъм.
Вчера преди да тръгнем за градина аз още лоча кафе, от Мая - никакъв шум. Обръщам се - тя си нарисувала огромни 'шестици' на краката от петите до гащите. (Госпожите им рисуват шестичка на ръката, като са помагали и т.н. и е повод за гордост)
ИзИХках, а тя тръгна да реве... успокоих я, че няма нищо, да се рисува, щом се харесва... т.е. не само се престорих, че няма нищо, ами я насърчих даже
Тъй де - много важно, не е като перманентна татуировка да си е направила
Върна се вчера от градина и обясни, как госпожите и те изИХкали колко е надраскана и й казали майка й да й измие краката; тя им казала, че майка й й разрешава и те се засмяли
И всички заживяли доволни и честити.

Има бели и бели. Дребни 'бели', които й помагат да си играе и да научава нови неща, не ги броя. Като разля млякото, защото си сипваше сама в чашата, не й се скарах - опитва се да се научи. Като обърна чашата, защото пиеше на пода и я беше оставила така, че я бутна - се скарах, защото това си е просто беля (двете действия в рамките на 5 минути се случиха).

Ами това не са бели. Това са си образователни занимания за опознаване на света. В този ред на мисли - не само, че се правя, че не забелязвам, но и поощрявам (като Бу).

Именно. Не му се карам, когато се намокри целия, защото се опитва да пие от чаша. Просто го преобличам. И показвам как да държи чашата, за да не се полива.

Шестиците 

Клик!

Сега я подканих ако й се рисува още, да действа, че ще се къпем и ще измием шестиците. Тя добави нови на краката и малко на корема. 

Да и аз такова разливане на мляко имах предвид. Но със съпруга ми имаме големи спорове по този въпрос.  Той примерно не разрешава да се храни сама, за да не прави трохи, макар че не той ги събира после...Винаги съм се чудила дали не греша  (Вергилия, благодаря за темата)- все пак той е психологът в семейството.

Докат се обеснявам тук Иван пил оцет  , единственото, което не беше на високо. Харесало му е, видимо доволен е, и ще се запече обаче. 
Сипвал в тава, и надигал. 

Извинявайте, ама се сетих нещо по повод с шестиците на Бу- в края на бременността съм; идват ни гости и подаряват на Ния игра с печати; до края на вечерта ме напечати цялата, де що свари- крака, ръце, лице. Докато сме на масата и водите ми изтекоха и беж в болницата. На сутринта като се погледнах в огледалото- аз съм си раждала с печатите на пчелички, топки, кученца по тялото и лицето.  Кой знае какво са си помислили в болницата.

Какви ти шестици, това са спиралите на еволюцията


Ох, добре, че мъжа ми не е като твоя   Синът ми настоява да се храни сам горе-долу откак стана на годинка. Естествено, в началото това ставаше с голи ръце - можеш да си представиш какво мазало наставаше около него   То и сега с лъжицата и вилицата не е много по-различно

Понякога  не "забелязвам".
Много обича да се прави, че мие чинии и го оставям да се мокри, после го преобличам... Има обаче случки, когато номерцата му не минават.

И аз подхождах по същия начин - стига нещо да не е наистина опасно я оставях да шета из кухнята и да пипа по чекмеджетата - играеше си с тенджери, тави, зеленчуци... "Не" - то и карането ги оставях за ножовете, контактите, стъклената посуда и т.н. Това явно си е период, който се израства (освен ако не се забраняват прекалено много неща може би) - вече отдавна не са и интересни тези неща, а се занимава с нейните си играчки.

Има бели и бели, описаните и за мен не са бели, такива неща не забелязвам, даже й казвам да нареди тиганите и тенджерите, или пък прахосмуче след мен, простираме заедно, събираме дрехите, пълни пералнята, въобще всякаква домакинска работа много й допада за игра 

Току що дребния извадил от чекмеджетата на сестра си един пълнител за писалка, лапнал го, стиснал със зъби и сега цялата му уста е синя.
Аз се попиках от смях.
В момента е в банята да се мие.
Преди няколко месеца се беше покатерил на секцията и свалил пълнителите за принтера - целия беше красив в жълто, червено и синьо, матрака на леглото ми беше изрисуван, завивките също. Ходи такъв нарисуван поне седмица. Аз изхвърлих чаршафите и пак се смяхме заедно

Това са му най-големите бели. Ама е откривател 
Да, правя се, че не забелязвам. Иначе го поощрявам да прави пак така.

ако рови из чекмеджето с приборите й се скарвам
насякъде  иначе я оставям да рови, тя после сама си "подрежда"

имаме нови шкафове в хола, там скоро откри албумите със снимки, вади ги и сяда на килима и половин час съвсем съсредоточено ги разглежда.

Напротив,забелязвам я.Често се включвам и аз в "белите",а после заедно подреждаме.За истинските бели правя забележка.

Да, правя се че не забелязвам доколкото е възможно. 

Определено се правя че не забелязвам тези малки 'белички'. Убедих се, че тия деца не играят толкова с играчките си, за които даваме маса пари, а с всякви там хартийки, купички, кутийки, прибори и тем подобни.

Моят син го е хванала музата да готви 'тупичка с катофки и месце' и по цял ден се рови в шкафа с тенджерите и дрънчи с една дървена лъжица по тях.

Ами зависи от белите. По принцип не се правя, че не забелязвам, нямам такава нагласа. Ако не е опасно за нея може и да не забележа, но като цяло я наблюдавам и правя забележки.

Правя се понякога и аз само да има мир и спокойствие, пък и голяма работа като вади нещата от шкафовете. Зора ми е когато го накарам заедно да върнем нещата обратно по местата а той вземе та се заинати.

Забелязвам повече от колкото ми се иска
Сега като ви чета и си мисля, че няма да е излишно да пробвам да "не забелязвам" Да видя дали положението ще се промени

Моето дете (малкото) никога не е ровило в шкафове.Много е енергична,но енергията си я насочва в бягане,скачане.Единствената й страст е спалнята,където си държа козметичните принадлежности.Аз я поощрявам,въпреки,че веднъж ми счупи почти ново червило на Ланком и ми се дорева.Но понеже аз като малка изпитвах огромно удоволствие да се ровя в чантата и тоалетката на майка ми,а тя не разрешаваше-сърце не ми дава сега да забранявам на детето си!Иначе тя има други странности-обожава Батман и постоянно й купуваме маски на този герой.Тя настоява да излиза с тях на улицата и аз не й забранявам.Сега баща й донесе костюм на Батман...Ами само дето не спи с него.Сестра й твърдо отказва да излиза с нея в този вид,но ние с баща й гордо си я разхождаме

понякога я оставям да прави каквото иска, но когато току що съм изчистила основно и вече ми е схванат гърба и се започва едно размазване, писане по мебелите и напъхване на чорапи в чашата с мляко не се сдържам и започвам да викам

Моята е голяма пакостница и за секунда не мога да я оставя без контрол...но приемам това нейно калпазанство като признак за любознателност и отвореност към света.Но това не значи,че успявам до последно да изтрая всичко,което тя прави,особено като е наистина в графата"Бели"!

Правя се че не забелязвам не толкова от педагогически съображения (да не и секна вдъхновението), а за да си пазя моите нерви. Ми нямам сили вече да ходя след нея, оставям я хубаво да обърне къщата с краката нагоре, не викам, само гледам трохите и парчетата храна по килима и ми се реве, ама се държа. Намесвам се при по- драстични ситуации като вадене на чинии от шкафа и чупене в пода  

Ми, всъщност не, не се правя, че не забелязвам.. Просто си го гледам най-спокойно докато вилнее и го оставям да си прави каквото иска. Онзи ден го оставих да нарисува "Кръговратите на съдбата" върху хладилника, оставям го да идва с мен на балкона, да взима лук, картофи и тн и да си играе с тях и всякакви такива дреболии. Оставям го да рови в шкафа в кухнята и да слага разни неща в него. Абе, май доста съм му отпуснала края на това дете, прави си каквото иска май!

32 неща, които само майките могат

Веднага щом се появи детето, на бял свят изплуват таланти, за чието съществуване не сте и подозирали.

1. Скачате посред най-дълбокия сън само като чуете как две врати по-нататък по тапетите скърца флумастер.

2. Успявате да закачите поне 20 весели фибички на 10 тънки косъмчета.
3. В автобуса намирате дипломатичен отговор на въпроса “Мамо, защо тази леля е толкова дебела?”
4. Наясно сте, че две глътки плодов сок са в състояние да прекъснат дългото пътуване поне 100 пъти.
5. По следите върху пуловера можете да разгадаете какво е имало за обяд в училище.
6. Знаете, че никоя детска глава не е толкова голяма, че да не може да се промуши между пръчките на перилата.
7. На родителската среща можете да издържате, седейки на миниатюрни столчета, при това без да сграбчите за гърлото определени родители-многознайковци.
8. Запазвате хладнокръвие, когато малкият звъни по време на съвещание, за да попита как се надуват балончетата от нощното шкафче на тати.
9. Никога не се уморявате да повтаряте, че морковите те правят голям и силен, а пържените картофи нисък и дебел.
10. За секунди успявате да изфабрикувате костюм за маскения бал.
11. Правилно разгадавате какво означава подозрителната тишина в детската стая.
12. Смело слагате саморъчно изработения от детето моливник от ролка на тоалетна хартия на бюрото си.
13. Можете да казвате НЕ по 50 различни начина.
14. В два през нощта умеете да гоните чудовища от гардероба.
15. Всяка вечер преди миене на зъбите разказвате приказката за зъбните дяволчета Чук и Пук така, все едно го правите за първи път.
16. Успявате да кажете с най-убедителния си тон на класния: “Да, това в бележника наистина е моят подпис”.
17. Можете да телефонирате, да режете лук, да слагате червило, да вадите неща от миялната и да карате децата да прибират – едновременно.
18. Приемате първата любов като това, което действително е – трагедия.
19. Запазвате спокойствие, когато децата току-що са установили точно колко могат да се огънат новите ви слънчеви очила.
20. На излет носите винаги сух хляб за неочаквано появяващи се патици / сърни и зайчета.
21. Познавате няколко пътища, по които зърното грах може да влезе в тялото.
22. Можете да изтривате синини с целувки.
23. Развълнувани сте до сълзи, когато детето играе в училищна пиеска – все едно дали като Спящата красавица, принца или храстче.
24. Можете да потушите всеки спор, при това без да подхванете нов.
25. Можете да различите истинските болки в корема от тези преди класно.
26. Твърдо сте убедени, че пубертетът е само преходна фаза.
27. Запазвате хладнокръвие, когато свекървата пита със свити устни
„Мислиш ли , че това е добро за детето?

28. В препълнения влак пеете без смущение приспивни песни – от Видин до Варна.
29. Можете да сглобите съдържанието на шоколадовите яйца по-бързо от всеки дипломиран инженер.
30. Успешно игнорирате възмутените погледи, когато детето се тръшка с крясъци на пода в супермаркета.
31. Знаете всички трикове за прикриване на черните кръгове под очите.
32. И не искате да смените живота си с никого.
да не си помислите, че съм го измислила аз, намерих го в нета, но е много сладко

абе и аз веднъж се правих, че не забелязвам и сума време не проверих, що за подозрително затишие е настъпило и после  :
http://bgphoto.net/photos/1033/o632715390927968750.JPG
http://bgphoto.net/photos/1033/o632715391114218750.JPG
http://bgphoto.net/photos/1033/o632715391950625000.JPG

аз и друг път съм ги публикувала 

И аз така.Но то няма как да се правя,че не забелязвам,защото тя ги прави белите,за да я видя.

Когато виждам,че детето развива умения някакви-не се карам,а иначе твърдо НЕ.

Вече доста често. Поотмина времето на разливането, разхвърлянето и мацането и сега влязахме в психологична ежечасова битка от сорта на "няма..." , "искам...", "не ми се прави сега", "а защо тя така..., а аз така", "може ли..." и това се повтаря около 100 пъти на ден по две. И аз пропускам половината въпроси и искания покрай ушите си, защото само да се увлечеш да даваш обяснения и си изгубил безславно битката и в крайна сметка става , каквото малките дяволчета си наумят в разрез с всички твои принципи.

Оф, много забелязвам аз и понякога се ядосвам сама на себе си, че май прекалявам   

В повечето случаи се правя,че не я забелязвам,но и тя не пропуска да ми се похвали какви ги върши.Най-много обича да си играе с мойте червила,лакове и тем подобни и когато работата вече загрубее тогава се включвам!

Ми, моето дете не прави бели май   

Не рови из шкафовете, не бърка в саксиите, не чупи... Вярно веднъж напъха всички щипки в парното и после с една приятелка се забавлявахме да ги вадим близо 2 часа /има още 1-2 останали/ и това е долу-горе всичко май. 

Ако аз правя нещо - примерно чета книга и тя сяда до мен и 'чете' , ако се е спотаила някъде, значи пълни памперса си.

Е аз и в двата случая  иначе това за шкафовете - понякога да, понякога -не...

Ами, да, правя се. Щом съм видяла че не се рови на опасни места и с опшасни предмети, дори нещо да не е за игра понякога го оставям да се занимава, не мога от всяко нещо да го дръпвам.

Ако се направя, че не забелязвам................. в къщи ще настане погром. Понякога въпреки надзора от моя страна се случва да счупи нещо /предимно чаши, чинии/, а какво ли ще стане ако го оставя на мира, просто не ми се мисли.
Дивидито заради него го носихме на ремонт. Видеото още не сме ремонтирали след неговата намеса...............
Вече го наблюдавам зорко и стриктно.

В повечето случаи се правя, че не я виждам, но ако настане тишина веднага отивам.

И аз така миналата седмица уж си играеше нещо сама в стаята, говори си, пее си, кара се на куклите, бие ги и по едно време се усещам, че доста време е съмнително тиха, отивам в стаята и какво да заваря: съблякла се по потник, усилила докрай радиатора изсипвала вода от чашата й, която е на нощното шкафче, чистила шкафчето, масичката си с някакви носни кърпи (дала съм й 4-5 да завива барбитата), които съответно са простряни на радиатора (конвектор, на който не трябва да се слага нищо отгоре), целия под: мокър, блузата й: мокра (тя затова се съблякла), а пък точно под шкафчето й има разклонител, как не е станала белята при изливането на водата, направо не знам.

Абе как ще се правя, че не забелязвам, аз я наблюдавам с възхищение и съм погълната от играта и и направо се умилявам. Това  ровенето по шкафове мина като стана на година  и нещо, но винаги съм и насърчавала вроденото любопитство. Средата и е организирана така, че да няма опасни за нея неща, много скъпи или ценни работи, които може да потроши...даже в кухненския шкаф си има нейно шкафче с разни неща от домакинството, кутии, няколко пластмасови чинийки, лъжички, по-дребни неща, които не използваме - много по-интересни са от тъпите китайски сервизчета играчки. След като и мина итереса и вече знае къде какво има и се е наиграла с нещата по шкафове и чекмеджета премина към сюжетно-ролевите игри с нейните си играчки и стана още по-интересно /вече е на 2г4м/ - прави се на майка, на караа влака, на леля в яслата,а умените и животни са децата, също така ги нарежда на кубчетата и това им е сцената на "по-най". По-беладжийски беше периода с изваждането на нейните дрешки и "сгъването" имлллоще не сме излезли от този момент де, сеща се от време на време и почва да вади където каквото докопа... Интересно и е да участва в това, което правя и винаги и давам да ми помага с носене на лук и картофи, ябълките са си нейния ресор - има чанта на терасата, която пълни с ябълки и ги носи вътре, толкова е горда. какво да кажа още - има ли бея - гредам да я вкарам в нещо организирано, да и придам смисъмл и да я направя маст от играта. \Ако е голяма беля или опасност - гледам да съм наблизо, за да я подсигуря и с нетърпение чакам момета да си задоволи любопитството и въпросното нещо да стане вече безинтересно.

Олеле, Шани, това крем ли е?
Ох ужас това с белите е ужасно, добре че е до време. След третата годинка малко се укротяват, не обръщат цялата къща наопаки май че

Не се правя, че не забелязвам. Когато синът ми прави нещо нежелателно винаги се намесвам. Как иначе ще се научи кое е добе и кое не да прави А какво е "нежелателно поведение" всеки родител решава за неговото си дете

 Всичко, което не трябва да се пипа или е вдигнато високо да неможе да стига или е скрито. Така, че трудно може да ме изненада с нещо. Не че не скарвам /макар че това е много рядко явление/, но то ще е за нещо свързано с възпитателна цел.

У дома "подредбата" е същата

В повечето случаи не 'забелязвам",но за белите се караме......баща и не е с толкова търпрние като мен и и се кара......

"Киара, недей мами на книжките, не ги късай...  ето ги твоите.. с тях можеш да правиш каквото си искаш.. " реакцията й е да иде на диксовете и да ги раzхвърля по пода в хола.. раzглеждайки ги... НЕ прави нищо напук или от агресивност, просто иска да види и пипне... ПОдреждаме zаедно дисковете и вече я няма.наред е коша zа пране.. отваря го , и всичкото пране се пилее по zемята в коридора... Събираме zаедно прането донасям й нейния кош с играчките в хола... Играе може би половин чАс с тях и обиколката продължава... щипките zа пране са в пералнята , обувките са с адрес "кунята, в ъгъла" а новите ми прашки които се скъсах  да търся иzскачат сами от шкафа zа хляб...
Ситуацията е такава, момичЕта...  не й се карам... само печката и пеералнята не раzрешавам да пипа, а колко й се иска да натиска по копчЕтата...но я оставям да пипа , ако не е нопасно... и zащо не?КАк да научи кое какво е ако не пипне и види?