Когато се "появи" бебето у вас: как подходихте към по-голямото дете?

Ами аз съвет не мога да ти дам,защото като се роди малката,каката ни беше 12 годишна. Но си права,първите дни до като си организираш нещата е доста трудно.Постепенно ще влезеш в ритъм.

Ще следя темата ти с интерес,понеже и мен ме вълнуват същите въпроси.
Някак си не съм сигурна кое е за предпочитане  ако я спра от градина ще ми е ужасно трудно,а пък ако ли не,дали няма да започне да се чувства пренебрегната и че я изолирам някак  не на последно място се притеснявам и от вирусите,които през седмца ми носи от сега 
Да си пожелаем успех и леко раждан, все пак   

Давам отговор, веднага. Не съм спирала каката ни ден от ДГ, всичко си вървеше по стария ритъм. През първите две седмици свекърва ми беше на помощ докато се стабилизирам, после за няколко дена майка ми. Не съм се притеснявала от болестите, на 5-6м години децат посещавали ДГ почти не боледуват, а и тя беше с предучилищната група. Миля, че посрещна нещата много добре, е имаше изцепки като че иска да я кърмя, иска да я гушкаме като бебето, да и даваме каша или вода. Ама и това отмина, май само поставянето на лигавника още е на мода. Но определено не бих се справила с двете деца сама от самото начало, особено ако нямам някой близък на помощ.

  Бях спряла Димана, от детска градина, една-две седмици преди да родя, ситуацията беше удобна, тъй като Момчи е роден в началото на юли и детската градина тата и така щеше да излиза във ваканция. Престоя ми в болницата с бебето, беше първото ни разделяне, за повече от няколко часа и на нея и се отрази, беше се разболяла, температури, повръщания и други такива .
   На пръв поглед Димана изглежда много спокойно и непритеснително дете от тези, които се определят, като не толкова чувствителни и емоцианални, от любителите да лепят подобни етикети, а всъщност е по интровертна и не запознати с характера й не си дават сметка, за нивото на притеснението й.
  В болницата останах 2 дена. Когато ни изписаха с Момчо, първото нещо, което направих  беше да го оставя да спи с баща си, а с Димана си отидохме на разходка в парка, както правехме по принцип. Следващите 2 месеца си бях с двамата в къщи, тя тръгна на детска едва след ваканцията. Не съм оставяла при баби, не ми е било особено тежко, ангажиментите ми към Момчил в този момент бяха основно смяна на памперс, кърмене и ежедневна баня, не отнемаха много време. Ревовето му и неразположенията му минаваха като го метна на кенгуруто и го разхождам, което чудесно се връзваше с предпочитанията на Димански  . В общи линии, в първите месеци на Момчил, вниманието ми основно беше съсредоточено върху Димана, опитвах се  ежедневието й да не се промени и да не зависи по някакъв начин от новопоявилия се член в семейството, оставих я сама постепенно да се адаптира към промяната.
  Разбира се, не съм я отделяла от ежедневните ангажименти около бебето, но никога не съм ги правила за сметка на заниманията с нея. Постепенно с очовечаването на Момчил, взаимното им откриване ме изстлака по настрани като образ  , Димана никога не е проявявала и следа от ревност или раздразнителност заради бебето, бях я подготвила още преди раждането, за промените, които ще настъпят и явно съм успяла да и ги поднеса добре 

Когато се роди Пламен спрях Тошко за една седмица от градина.
МажО си беше взел и той 7 дена така ,че нямаше проблем да оставим баткото да се нарадва на бебчо .

Благодаря - леко раждане и на теб! 

Кифлата - много ми хареса как си избегнала появата на ревност у каката. Всъщност затова и се замислям дали да не я спра за примерно 1 седмица - да не се почувства изолирана от нас; от друга страна на нея много-много не и се ходи и сега ("Защо да ходя, като ти си в къщи?"  ) и надали това ще се промени след престоя в къщи...

Благодаря на всички за отговорите    - ще се почудя още малко   .

Баткото беше на 4г. 2,5м. когато се роди малкия. След прибирането ни с бебо у дома го попитах дали иска да си остане 1 седмица с нас в къщи или да си ходи на градина. Той избра да е у дома. Честно казано бях малко притеснена какво точно ще се получи от ситуацията, но всичко беше ОК. Когато бебе спеше баткото си гледаше детско или си играеше (тихо при това, представете си, което не му се е случвало друг път). Носеше шишета с вода и мляко, подаваше и изхвърляше памперси, изобщо - малък помощник. Вярно, че и таткото си беше у дома, но той общо взето гушкаше бебето (искаше все да е гушнат) докато аз "издоя кравата", измия и стерилизирам шишетата, хапна и т.н., та баткото беше на самоотглеждане. Прецени си сама ситуацията, познаваш си голямото дете, ако ти е кротко и разбрано и няма да пречи на бебето и ако иска да си е с вас е по-добре да си го оставиш, за да не се почувства отблъснато заради бебето. Имай впредвид, че дори да му обясниш, че понеже ще ти е трудно и с двете и дори то УЖ да прояви разбиране и да се съгласи да ходи на градина пак ще се почувства отхвърлено. Моя съвет е да го питаш и то да каже какво предпочита. Обясни му с подробности как точно протича деня с едно новородено бебе и какво ще очакваш от него, ако си остане в къщи и то да избере. Другия ми съвет е да подготвиш предварително някакво подаръче за голямото дете и когато дойде за 1-ви път в родилния дом да ви види до му го подариш от името на бебето. Моя син още си пази количката, коята бебо му "подари" и често споменава този факт. Леко раждане и късмет.

зависи каква ти е разликата
при тази огромна разлика е излишно - поне за мен спирането на детето
аз исках да дам малкия си син на ясла пролетта, но ме разубедиха
когато всички видяха колко ще ми е тежко с тази малка разлика - ревнаха - давай го сега
ма сега късно есента - значи нон стоп болен в къщи - с вируси, които до сега не е срещал
и тъй като аз сама ги гледам - значи и малката да се разболява
нямам никакъв шанс за децка поне до напролет

но при теб какъв е проблема - детето  е на 6г - то има имунитет към повечето неща и има навик да ходи на градина
за мен ако спреш каката - просто може да й привлечеш вниманието към бебето и евентуално да се почувства още по-особено
бе не знам - много е трудно да се реши какво да правиш

за да имаш шанс за избор - не спирай каката, а ако после в процеса на нагаждане на нещата прецениш, че искаш да я спреш - винаги можеш да го направиш

На моите разликата ще е 3г5м. Мисля да спра каката от детска за около месец. Ще имам помощници обаче.

не;
не променихме с нищо ритъма ,така 1етох 1е е най-добре и нямахме проблеми;
нямали сме помага1и,баща и я водеше ,аз я взимах с бебето,както и преди(без бебето)
нашите деца са с малка разлика и  'радване' -то не беше на дневен ред;
след градина също нямаше промени в режима-книги,ядене,спане-вси1ко си беше по старому и нямаше гранде стрес;

 Сетих се още нещо, умишлено планирахме и приключихме ремонта на детската стая, 2-3 месеца преди раждането и преместих Димана в собствено легло за голям, в самостоятелна нейна си стая, била е на около 2 години и половина и беше невероятно горда от факта. Така че някакъв подходящ жест или подарък, както предлага TINA.K също върши добра работа.
  При нас много смешно се получи местенето на Момчил в детската стая (това е малко извън темата май ), на около 7-8 месечна възраст, категорично почна да отказва да заспива, рев та рев и да има и да няма някой в стаята му, ревеше и се късаше. Димана  винаги си е лягала по едно и също време с него, тъй като се бях видяла в чудо какво да измисля, накрая реших да пробвам да му преместя креватчето  в детската стая (струваше ми се рано да го местя там)  и веднага след преместването, той млъкна и си заспа и предзаспиващите ревове престанаха 

  Всъщност най-важното е да се вслушваш детето, те винаги показват какво искат, някой неща зависят най-вече от усещането ти към нея, със сигурност ще се справиш.

   Леко и успешно раждане, то май малко остана, ще ти стискаме палци

В деня на изписването баткото не ходи на училище. Дойде да ме вземе заедно с баща си. Бяха ми купили заедно букет цветя  На следващият ден в училище занесе бонбони да почерпи съучениците си. Беше на седмото небе!
Баща му си взе 3 седмици отпуска след раждането и не само не намалихме вниманието към него, а даже напротив! Въпреки това той се оплака няколко пъти, че обръщаме повече внимание на бебето, от колкото на него  Което си е и истина. Даже обърна внимание на факта, че бебето спи при нас, а той в неговата си стая 

Баткото беше болен, когато ни изписаха от родилното отделение и си беше вкъщи. Но дори и да не беше болен, пак нямаше да е на училище, а щях да го оставя вкъщи с нас.

И пред мен стои същия проблем, но аз мисля,че ако не се разболее  по това време да не я спирам от ясла. Въпреки,че свекито ще помага първите дни, не ми се ще  малката да усети твърде осезателно,че животът й вече се е променил и че сега вниманието ще е насочено към братчето повече отколкото към нея.
Сега има и друг проблем - трябва да й вземем кошарката за новото бебе, а още не сме й купили легло:(Събираме пари все още, за едно голямо легло с матрак и се чудя колко време ще й е необходимо,за да свикне с мисълта,че новото легло е нейно

При нас каката още не беше тръгнала на градина.
Идва всеки ден на свиждане в болницата, познаваше бебето на 1 час родено.
Много беше горда, че си има брат, а тя самата получи бебе за подарък - едно малко плетено кошче с розови чаршафи и малка кукличка вътре.
Тя си гледа нейното бебе, аз - другото. Тя ми подаваше разни дреболии - дрешки, хавлийки.
Искаше да го къпе - непрекъснато се навираше и тя да цопа в коритото, поливаше му главичката, да не изстинела.
Ако сега се случи, няма да променя изобщо ритъма и на двамата - тя ще си ходи на училище, той на градина. Следобедите ще имат достатъчно време да опознаят новия член на семейството.

и аз съм на мнение че не трябва да я спираш от детска, защото 1 седмица е малко време и нищо няма да ти реши, прехода е от няколко месеца, аз спрях каката само когато беше грипната вълна за 2 седмици, в първите месеци ще трябва да обръщаш много внимание на голямото дете и да я включваш да помага за бебето, да ти държи хавлията, да ти полива като се къпете и да маже с кремче или каквото сметнеш че може да върши, иначе много ще страда ако се почувства изолирана

Когато доведохме малката у нас, синът ми беше на 2 и не ходеше на градина, нито на ясла. Гледах си ги сама, с малка помощ от свекърва ми първата седмица.

Баткото не прояви никакъв интерес от нея в началото, но му беше интересно като я кърмех и редовно помагаше като хвърляше памперса.

Аз лично не виждам смисъл да спираш каката от градината. Ще има достатъчно време да й се порадва. А и ти ще имаш време да се настроиш. Важното е наистина във времето, когато си с двете да правиш каката възможно най-съпричастна.

Абсолютно на същото мнение съм. Можеш да я оставиш в къщи в деня на изписването- все пак е семеен празник. Аз избегнах ревността като продължих да обръщам внимание и на голямото дете, да му позволявам да участва в гледането и грижите около бебо (както е направила Вечерница с къпането) и постоянно повтарям, че я обичам и че сестра й също много я обича (особено като започна да гука и да се смее, направо си се виждаше).

най-неблагоприятните обстоятелства ми се стекоха... 

Родих 2-рото, изписаха ме на 01.09. и веднага щерката трябваше да тръгне на ДГ, на предучилищна - задължителна. До този миг си я бях гледала само аз. На всичкото отгоре тя тръгна в една група и след 20 дни я преместиха в друга група. Шаш и стрес отвсякъде и за 2-те ни.
Мислила съм си, какво ли й е било... "Ето, дойде новото бебе, а мен ме изритаха на ДГ". В интерес на истината, не прояви грам ревност към брат си и никога не съм имала оплаквания от нейното отношение към него. Внимателна, съобразителна и т.н. А вечер ми беше от голяма полза - къпеше го с татко им, подаваше ми пампи, кремове и т.н. Страшно облагодетелствана съм в това отношение.  Все едно винаги е имала брат.
Та тя си беше на ДГ(до Коледа помрънкваше, че не иска), а аз в нас с бебето. Но дори да си беше и тя в нас - нямаше да имам грижи. Просто тя като по-малка много ме слушаше. Е, и сега слуша, но когато поиска . Не мога да не я похваля, че вчера го изкъпа сам-сама.  (Сега са на 9г. и 3г.)

Мисля си, че понеже и вашата разлика ще е поне 5-5.5г., няма да имаш никакви ядове с голямото дете.
Късмет и дано няма ревност 

Благодаря ви, майчета!!! 

Лично моето мнение, е че спирането от детската градина в този момент няма да е положително, защото появата на нов член в семейството с нищо не променя досегашния ритъм на живот на каката. Като гледам лентичките-разликата при мойте деца е същата. Като отидох да раждам, пред стоеше същата дилема- дали да я спра, или- не?  В крайна сметка не отиде на градина само в деня на изписването ни. Бях силно притеснена как ще й се отрази появата на бебето в досегашния режим на живот..... това беше един от начините да й покажа, че той с нищо няма да се промени.....
 

моите са с малка разлика,и на каката доста и липсваше същото внимание,колкото и да се опитвах да и го дам,не успявах!ако беше по-голяма щеше да е на детска,за да избегнем ревността.