Здравейте. За огромна наша скръб майка ни почина... Починалите от ковид ги връщат на близките в два черни чувала и заковани ковчези...Взехме решение мама да бъде кремирана и от там идва въпроса, какво да направим с праха, да го положим в гроб, да го разпръснем или да положим урната в обособени за това помещения.
- Публикувана: 10 ян. 2022, 07:37 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2024, 11:50 ч.
Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки
Моите съболезнования! Дядо ми беше кремиран съгласно последната му воля и урната беше положена в гроба на неговите родители. Баба ми пожела също кремация и урнополагане при дядо ми.
Можете да помолите урната с праха на майка Ви да бъде съхранявана в погребалната агенция известно време до деня на урнополагането или разпръсването сред природата. Препоръчвам Ви го.
Някои хора съхраняват урните с починалите си близки години наред в разни шкафове като сувенири, палят свещи и тн. За мен това държане на човек като сувенир е дълбоко, дълбоко нередно.
Лично аз бих разпръснала праха на любим човек сред природата, на някое негово любимо място.
Можете да помолите урната с праха на майка Ви да бъде съхранявана в погребалната агенция известно време до деня на урнополагането или разпръсването сред природата. Препоръчвам Ви го.
Някои хора съхраняват урните с починалите си близки години наред в разни шкафове като сувенири, палят свещи и тн. За мен това държане на човек като сувенир е дълбоко, дълбоко нередно.
Лично аз бих разпръснала праха на любим човек сред природата, на някое негово любимо място.
Урните с баща ми и майка ми са поставени в колумбарийната стена на гробище Бакърена фабрика. Плаща се еднократно и е за вечни времена. Не е скъпо - към 80 лв. излезе 2004 г. Направена е плоча с имена, дати и снимки на починалите.
Нито в къщи бих ги държала, нито бих ходила да разпръсквам прах.
Нито в къщи бих ги държала, нито бих ходила да разпръсквам прах.
Единственият ми съвет е да направите, каквото вие искате и чувствате за редно. Дали ще е разпръсване на праха над любимо място и скромна "церемония", на която най-близките ще си припомнят весели случки с покойника, или тържествено и скъпо изпращане, с огромен, многоцветен надгробен паметник на гроба - това сте вие и вашата воля.
Спомнете си какво е обичала приживе, казала ли е нещо за погребението си (да, никой не иска да мисли за това, но е неизбежно), все пак я познавате най-добре.
Манталитетът на много хора, особено по-възрастните, тук е такъв, че веднага ще се намерят съветници, съдници, организатори, които да ви внушават вина, че едва ли не, щом не сте направили това и онова, не сте обичали достатъчно покойната. Пресечете ги от раз и не се влияйте, не позволявайте на такива сеирджии да ви бъркат в раните точно в такъв момент.
Действително имаме много обичаи и традиции около изпращането, но е тежко в днешно време да се спази всичко, а и само по себе си не е гаранция за действителна почит и обич.
Спомнете си какво е обичала приживе, казала ли е нещо за погребението си (да, никой не иска да мисли за това, но е неизбежно), все пак я познавате най-добре.
Манталитетът на много хора, особено по-възрастните, тук е такъв, че веднага ще се намерят съветници, съдници, организатори, които да ви внушават вина, че едва ли не, щом не сте направили това и онова, не сте обичали достатъчно покойната. Пресечете ги от раз и не се влияйте, не позволявайте на такива сеирджии да ви бъркат в раните точно в такъв момент.
Действително имаме много обичаи и традиции около изпращането, но е тежко в днешно време да се спази всичко, а и само по себе си не е гаранция за действителна почит и обич.
Поднасям съболезнования 
Каквото и решение да вземете, то трябва да Ви носи мир, успокоение и вяра, че е било най-правилното за Вас и майка Ви.
Моят съпруг си е вкъщи, при мен. Част от праха съм разпръснала на любими негови места. Грам не ме интересува какво мислят държавата или хората.
Каквото и решение да вземете, то трябва да Ви носи мир, успокоение и вяра, че е било най-правилното за Вас и майка Ви.Моят съпруг си е вкъщи, при мен. Част от праха съм разпръснала на любими негови места. Грам не ме интересува какво мислят държавата или хората.
Промениха тази наредба, че урната се слага или в гроб или на определени места. Ние си взехме урната с прахът на баща ми и я занесохме на вилата, където си живееше последните 15 години. Той много обичаше това място. По желание на майка ми в единя край на градината направихме малка бетонна кутия в земята, сложихме я там и отгоре посадихме много рози. Но не го третираме, като гроб. Не палим свещи там, не носим храна. Просто красив кът и спомен. Важно е какво искате вие и какво е желанието ви. Спазвайте си обичаите, които вие предпочитате. Всичко останало е поверия и нещо казано или чуто. Съжалявам за загубата ви. Бъдете силни.
Направете, това което ви се струва най-правилно и ще се чувствате най-спокойни, че сте изпълнили нейното желание.
Моят бивш партньор почина неочаквано. Никога не бяхме говорили на тема какво да направим с тялото на другия след смърта. Той не обичаше тъмнина и избрах кремацията и разпръскване на прахта на любимо негово място.
Моят бивш партньор почина неочаквано. Никога не бяхме говорили на тема какво да направим с тялото на другия след смърта. Той не обичаше тъмнина и избрах кремацията и разпръскване на прахта на любимо негово място.
Моите съболезнования.
Мама почина от Ковид през март 2021 г. Кремирахме я и погребахме урната в гроба на нейните родители. Не бяхме говорили преди това, а и тя не ми е казвала или пък аз не можах и досега не мога да си спомня дали ми е казвала нещо как иска да бъде изпратена от този свят. Но така почувствах, че е редно.
Между опелото и урнополагането обаче минаха около 3 седмици и в две от тях урната стоя вкъщи. Не е за мен това. Не можех да я погледна без да плача. Въобще мисълта, че съм натъпкала майка си в един глинен гювеч ме съсипваше.
Мама почина от Ковид през март 2021 г. Кремирахме я и погребахме урната в гроба на нейните родители. Не бяхме говорили преди това, а и тя не ми е казвала или пък аз не можах и досега не мога да си спомня дали ми е казвала нещо как иска да бъде изпратена от този свят. Но така почувствах, че е редно.
Между опелото и урнополагането обаче минаха около 3 седмици и в две от тях урната стоя вкъщи. Не е за мен това. Не можех да я погледна без да плача. Въобще мисълта, че съм натъпкала майка си в един глинен гювеч ме съсипваше.
По принцип, според българските наредби, трябва да сложите урната в гроба или на специално място на гробищата.
Няма вече такова изискване. Можеш да си я държиш и вкъщи. Свекърът си държи урната с праха на свекървата у дома, не дава и дума да се обели за клетка в гробищен парк.
Здравейте ! Мойте съболезнования! Майка ми също почина преди три месеца, кремирах я, защото бях в шок и взех това решение набързо, после малко съжалявах…. Сега Урната с праха й е вкъщи все още, иска ми се да е до мен , но нашият отец изрази мнение че не е добре да седи вкъщи и че прахът си е прах ,душата й е другаде, и най добре е да се положи на гробищата. Мислех да го направя след няколко месеца , но още не мога, въобразявам си че така е вкъщи до мен. Пък и като знам колко “често” ходим по гробища не ми се иска да седи там. Знаете ли има ли актуална тема за справяне със загубата на близък, много ми е трудно на мен, всеки ден мисли, спомени, рев, задух … вече не мога с мъжа ми да говоря затова и да му рева постоянно.
Aniro, може да ми пишете на лично, ако искате https://m.bg-mamma.com/?topic=627889
Аз за себе си съм избрала един ден да бъда кремирана и прахът да бъде поставен на дъното на огромна саксия, в която да посадят дърво. На дървото да закачат къщички за птици и да го сложат някъде на открито. Надявам се птиците,които ще долетят до дървото да са пойни и да пеят хубаво. Направила съм си засктраховка,която да поеме разходите ,когато му дойде времето и съм описала всичките си желания по въпроса, д аняма недоразумения.
Самата аз не обичам погребения, много ми идват всички церемонии наведнъж, а и с тези,дето наистина са ми близки не искам да се сбогувам заобиколена от навалица. Не обичам показност,когато става дума за лични събития. Предвидила съм пари децата ми да отидат на обяд в ресторант, който им харесва и да ме помнят с хубаво. А приготовленията по едно погребение и обстоятелствата около него носят безброй излишен стрес. Бих искала да им го спестя.
Самата аз не обичам погребения, много ми идват всички церемонии наведнъж, а и с тези,дето наистина са ми близки не искам да се сбогувам заобиколена от навалица. Не обичам показност,когато става дума за лични събития. Предвидила съм пари децата ми да отидат на обяд в ресторант, който им харесва и да ме помнят с хубаво. А приготовленията по едно погребение и обстоятелствата около него носят безброй излишен стрес. Бих искала да им го спестя.
Ние разпръснахме праха на мама (също Ковид) в морето, много го обичаше. Навътре де, не до брега, ангажирахме корабче за целта. Беше много тъжно, двете със сестра ми бяхме бременни и освен всичко, ми стана и лошо. Но знам, че това би искала мама. Урната сега е вкъщи и има идея да се закопае в земята, на някое хубаво място, което мама е обичала и отгоре да се засади дърво.
Здравейте къде у вас държах те урната на тихо място или
Татко почина отдавна, но майка ми още не може да се раздели с него. Урната е в къщи. Желанието им е да нямат гроб или плоча, майка също иска кремация и да им хвърлим праха в морето и на двамата.
Татко почина отдавна, но майка ми още не може да се раздели с него. Урната е в къщи. Желанието им е да нямат гроб или плоча, майка също иска кремация и да им хвърлим праха в морето и на двамата.
Черна станция, има различни урни на различни цени. И там има избор.
Uncommon, майката иска в морето, ти говориш за зокапаване в градината.
Gorunska86, нали тази урна стои някъде и сега. Щом майка ти не иска да се закопава, уважете желанието ѝ. И моят свекър си държи урната на свекървата вкъщи, даже си е направил специално място на секцията, /от старите е, с място за телевизор/. Урната стои на това място със снимки и кандило. Но той живее сам и сам си решава кое как да съхранява. Никой не иска от него да я скрие или заравя където и да е било. Даже отказа да вземем клетка на гробищата.
Uncommon, майката иска в морето, ти говориш за зокапаване в градината.
Gorunska86, нали тази урна стои някъде и сега. Щом майка ти не иска да се закопава, уважете желанието ѝ. И моят свекър си държи урната на свекървата вкъщи, даже си е направил специално място на секцията, /от старите е, с място за телевизор/. Урната стои на това място със снимки и кандило. Но той живее сам и сам си решава кое как да съхранява. Никой не иска от него да я скрие или заравя където и да е било. Даже отказа да вземем клетка на гробищата.
Баща ми беше любител рибар и много често казваше на мен и майка , че иска да е в морето. Изпълнихме последното му желание.
Аз съм споменавала за себе си, че искам моят прах някой ден да е под ябълката в двора, гледащ към къщата. Нямам сантимент към тленни останки, гробища, некролози ме потискат. Предпочитам да си спомним със смях живота, отколкото да ревем. С братовчедка ми много често си разказваме смешни истории за родителите ни и после палим свещи.
Аз съм споменавала за себе си, че искам моят прах някой ден да е под ябълката в двора, гледащ към къщата. Нямам сантимент към тленни останки, гробища, некролози ме потискат. Предпочитам да си спомним със смях живота, отколкото да ревем. С братовчедка ми много често си разказваме смешни истории за родителите ни и после палим свещи.