Публикувана: 10 ноем. 2006, 20:46 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2007, 00:17 ч.

Временната раздяла

7 973
32
1

1
2
3
Всички

10 ноем. 2006, 20:46 ч.

Мнения: 2 723

Имахме доста проблеми с мъжа ми и решихме да се разделим за известно време.
Сега живеем разделени от 1 месец и като чели нещата започнаха да се нареждат, Започнахме да водим нормални разговори и разбрахме, че се обичаме.
Та въпроса ми е към тези минавали през такъв етап от живота си...
Успяхте ли в крайна сметка да заживеете като нормално семейство, или се разделихте окончателно?
Просто ми е интересно, като статистика

# 1 10 ноем. 2006, 20:59 ч.

Здрасти,гледай след малко Отчаяните съпруги по ВТV , но живота не е филм, вече го знаеш. Хората се карат все по-често, не се понасят, замисли се върху това какво ви раздели. Там е разковничето, или трябва да отстъпиш, или пак???

# 2 10 ноем. 2006, 21:01 ч.

Ние се разделихме завинаги и Слава Богу!!!

# 3 10 ноем. 2006, 21:02 ч.

Мнения: 2 723

Аз само за статистиката питам.
Взели сме решение да се съберем така или иначе... И Слава Богу...
Интерресно ми беше дали и при други семейства раздялата действа така отрезвяващо, както при нас

# 4 10 ноем. 2006, 21:05 ч.

София, Западен парк
Мнения: 295

Никога не съм гледала сериозно на временните раздели. За мен това е начин по-лесно и двете страни да приемат окончателната раздяла. Но дано при вас случаят е друг. Ако се обичате и държите един на друг, не се разделяйте повече!

# 5 10 ноем. 2006, 21:09 ч.

Мнения: 2 723

Бе не е точно така, защото раздялата те кара да преосмислиш нещата на спокойствие, да разбереш, че другият ти, или не ти липсва... Ние издържахме 3 седмици, после започнахме да си липсваме... На нас ни се отрази добре... съгласна съм, че е много крайна мярка, но има моменти в живота, когато така зацикляш в разправии и драми, че не можеш да разсъждаваш трезво...

# 6 10 ноем. 2006, 21:10 ч.

Любовта е крехко и ранимо нещо, днис ще простиш или на тебе ще простят, но това ИМЕННО утре ще ви връхлети и...край.Така е по-добре.Единия от двамата трябва да е твърд и ГОТОВ на раздяла, просто за да може другия да отстъпи. Малко е разделени 1 месец.

# 7 10 ноем. 2006, 21:11 ч.

Мнения: 2 723

Малко е, но свърши работа...
Не сме се събрали още, но си дадохме сметка, че го искаме...
А и ние нямахме кай-знае какво да си прощаваме, просто влязохме в един порочен кръг от разправии и не се издържаше...

# 8 10 ноем. 2006, 21:16 ч.

Не отстъпвай и гледай да не се съберете по твое настояване, стани трудно превземаема, независимо, че вижда че го обичаш. Но ако наистина го обичаш, направи раздялата принципно непоносима за теб и му кажи, че след първия идва втория път ... и т.н.Бъди майстор - НЕ калфа!

# 9 10 ноем. 2006, 21:21 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Дано се съберете по-скоро и заживеете по-добре отпреди. Аз съм една безкрайна романтичка и винаги се надявам на добра развръзка. Късмет! Peace

# 10 10 ноем. 2006, 21:24 ч.

Мнения: 2 723

Друго исках да разбера пускайки тази тема, но все пак благодаря за отговорите

# 11 10 ноем. 2006, 21:29 ч.

Никой никога няма да те разбере докрой.

# 12 10 ноем. 2006, 21:30 ч.

Мнения: 2 723

Имах и това предчувствие Mr. Green

# 13 10 ноем. 2006, 21:36 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

На някои им действа :"Далече от очите , далече от сърцето", на други "оценяваш нещо истински като го загубиш"...
Зависи при Вас как е.
За статистиката - след дълга връзка се разделих с любовта на живота си както си мислех /той също така мислеше, но../
Седмица по-късно определяхме дата за сватба. Щастливо женени сме.

Последна редакция: пт, 10 ное 2006, 21:59 от арт мама

# 14 10 ноем. 2006, 21:40 ч.

Мнения: 2 723

Мда, такъв тип отговори се надявах да получа, мерси арт мама

# 15 10 ноем. 2006, 21:41 ч.

Мнения: 96

Никси, мисля че разбирам какво питаш. Като прочетох темата първо си помислих за временната раздяла като един вид лекарство за опресняване на чувствата. Не съм го преживявала като теб - да живеем разделени, но е имало моменти, когато не сме били заедно известно време - командировки, други някакви ангажименти, което е горе-долу същото. И това естествено е стимулирало връзката ни след това. В тези моменти на разделеност човек може да си даде сметка за чувствата си към другия и това става от само себе си. Но това не бива да продължава много дълго, за да не се получи другото - очи, които не се виждат се забравят. Но щом сте решили да се съберете, значи нещата се нареждат. Пък и с това сладурче love001

# 16 10 ноем. 2006, 21:44 ч.

София
Мнения: 18 679

Да, случвало ни се е, едно към едно като при вас. Развръзката беше щастлива Laughing

# 17 10 ноем. 2006, 22:10 ч.

София
Мнения: 1 951

А неприятностите/разногласията, при вас от какво естество бяха?Много е важно ,не е за подценяване.Не съм се намесвала ,но изчетох всичките твои писания.Може да съм ти давала напътствия,за да се справиш сама,но е по добре, особено щом го искате , да се съберете, като единно семейство.Ако искаш сподели!

# 18 10 ноем. 2006, 22:23 ч.

Мнения: 396

За мен лично,този метод има ефект.В това напрегнато ежедневие,най-често си го обира половинката до нас и се създават неприятни моменти,но когато имаш време да преусмислиш на саме с себе си нещата и се успокоиш...хепи енд bouquet

# 19 11 ноем. 2006, 02:17 ч.

Мнения: 963

Хайде и аз да се включа с един happy end. Simple Smile

При нас точно така се получи - и двамата си изкарвахме един на друг ежедневните ядове, а времето за нас си и без това не стигаше... Разделихме се и... не издържахме и седмица така. Heart Eyes

Още се учим да живеем мирно и щастливо... и все пак...
Мисля си, че в такива случаи раздялата помага.
Ти си знаеш най-добре. (не, че вече не си решила, ама Laughing

)
Поздрави!

П.П. Виж, при по-сериозни проблеми не вярвам, че това е решение... Мен поне в "сериозните" раздели само ми се затвърждава решението... и наистина тогава временната е прелюдия към окончателната раздяла.

# 20 11 ноем. 2006, 08:48 ч.

Мнения: 4 076

Да.Около месец.Дори не мога да кажа,че аз или той имахме вина-просто в един момент ни се насъбраха много проблеми и,естествено,си го "изкарваш"на човека до теб-не е хубаво,но си толкова скапан физически и психически,че не си в състояние да се контролираш.Чувстваш се като в капан,задаваш си предателски въпроси като"а нямаше ли без него да ми е по-добре".Като се освободих от присъствието му,започнах да мисля по-ясно,по-спокойно,и в крайна сметка сама стигнах до извода,че това е мъжът на моя живот и нашето семейство е източника ми на сила и щастие.Добре,че и той е на това мнение Wink

Аз съм за "почивките" един от друг,когато това се наложи.Човек,дори и да е семеен и родител,понякога се задушава от ежедневието и проблемите.Не е опасно за една здрава връзка,че се е отделил да подреди мислите си.Пък ако връзката не е здрава,и постоянно да са заедно,пак ще се разпадне по някакъв начин.

# 21 11 ноем. 2006, 09:12 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Никси - и аз да, но още като гаджета. Нито бяхме женени, ното дЯца имахме... Събрахме се и явно е било видно, че сме един за друг.

Пожелавам ти жастлив и безоблачен живот напред, пък нека сърцето ти подскаже, с кого ще е той. Peace

# 22 11 ноем. 2006, 09:14 ч.

София
Мнения: 2 217

И ние сме се делили, но за доста по-дълго. Сега сме женени и макар че от време на време ми иде да го удуша, се обичаме, имаме деца и не бих го сменила с никога /поне не за повече от час Mr. Green

/ Щастлива съм. bouquet

# 23 11 ноем. 2006, 09:32 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: bobi67 в пт, 10 ное 2006, 21:05

Никога не съм гледала сериозно на временните раздели. За мен това е начин по-лесно и двете страни да приемат окончателната раздяла. Но дано при вас случаят е друг.

Моите наблюдения са същите. Дано стане така както желаеш Peace

# 24 11 ноем. 2006, 09:42 ч.

София
Мнения: 1 481

Да, случи ни се, не просто раздяла, а нещо още по-драстично. И съм много щастлива от това, защото успяхме да се оценим взаимно Heart Eyes

Сега сме си истинско семейство, така го усещаме и двамата. Надявам се и при вас нещата да имат щастлива развръзка Hug

# 25 21 ян. 2007, 21:10 ч.

запознахме се и заживяхме заедно,след време ми поиска ръката,половин година по-късно разбрах че съм бременна Laughing

*Роди се малката ни принцеса и всичко беше като в приказките/до след 8 месеца Sad

започна да закъснява ,не се прибираше ,живеехме в Сф н аквартира ,нямах близки ,нямахме помощ -това не ни оправдава де,но явно се бяха поопънали нервите ни *прибра се пиян една вечер и ме изгони-с детето,дори сега се разплаквам като се сетя.
аз не поисках обяснение,събрах си багажа ,взех детето и бегом при нашите в провинцията*в следващите 5 месеца отслабнах с 16 кг,съсипах си здравето и не спирах да плача,чудех се как ще се справя сама с детето,в началото ме заплашваше,обиждаше и прочие-аз отидох и подадох молба за развод,адвокатът ми беше много учуден че за "пиянска караница" се стига чак до тук но тов абе желанието ми и делото започна*реакцията на мъжа ми беше точно никаква-изведнъж изчезна*/малко объркано го разказвам но още ми е странно че стигнахме до там/През цялото това време аз знаех че го обичам безумно и че при него също е така,но не знам защо и двамата правехме така... и времето минаваше..делата продължаваха...и малката растеше без татко а аз нямах мъж до себе си и не исках никои друг Cry

Преди 2 месеца се появи и попита направо -имаме ли шанс? аз автоматично отвърнах -Да,само че нещата вече не са същите,налага се да живеем разделени още време*тои дължи пари и се налага да замине за чужбина,смята че ще успее да ни изтегли бързо с малката,а аз спрях делото,или поне в момента се мъча да г о спра-оказа се че не е толкова лесно Laughing

и така .. вероятно ще чукнем година разделени,от глупостта ни
Когато се разделихме научихме какво значим един за друг,сега ми липсва с всеки дъх -повярваите ми,но разбрах че раздялата в нашия случаие била з а добро

# 26 21 ян. 2007, 22:29 ч.

Мнения: 4 362

Ние се разделихме също преди година и половина беше също за един месец,което беше полезно и за двамата/по мое желание/.След раздялата нещата се промениха наистина,събрахме се отново,обмислили грешките и сега се стараем да не повтаряме сега сме си истинско семейство и разчитаме един на друг

# 27 21 ян. 2007, 22:43 ч.

Мнения: 3 576

При мен е с обратния ефект - далече ли ми е от очите, далече ми е от сърцето.

# 28 21 ян. 2007, 23:21 ч.

Мнения: 175

Писна ми да го вла4а на гърба си, писна ми да бъда и жената и мъжът в къ6ти. Не се пребира6е по няколко дни и не се интересува6е от детето. 4ашата преля и един хубав ден просто си събрах не6тата и си отидох. Не потърси детето не потърси и мен. Последното което ми каза е 4е без него съм за никаде. Взех животът си в ръце и за миг не съм помислила да се връ6там, а пък и в на4алото няма6е такова желание от негова страна. Не след дълго сре6нах мъжът на живота ми и се омъжих. Тогава дойдоха големите ревове. Тогава ве4е осъзна 4е ние сме били смисълът на живота му, 4е си пропилял живота и други такива от сорта. Сега когато се връ6там в мислите си към онова време само мога да кажа - Благодаря ти господи 4е ме отърва. Даже и да не бях сре6нала съпруга ми не бих се върнала. 10 години ми бяха достатъ4ни за да разбера 6то за 4овек е и да знам 4е промяна няма да има. Това е при мен. Мисля 4е вси4ко е индивидуално. Желая ти успех.

# 29 21 ян. 2007, 23:52 ч.

Мнения: 420

Не я приемам като сериозен начин да си решиш проблемите. Наблюденията ми са, че двойките, които я практикуват, си карат така цял живот. Сдърпат се за нещо и единия се фръцне и изчезне. После почват совалките между двамата и накрая решават, че не могат един без друг. До следващия път...
Всички проблеми трябва да се разрешават преди да дойде края на деня.
По ефикасна е раздялата под позитивна форма - да отидеш на почивка сам, на гости и т.н.

# 30 22 ян. 2007, 13:13 ч.

s moia biv6 ve4e 3 godini sme na vremenna razdiala-ako kaja na edin muj haide da se razdelime vremenno i toi mi kaje ok, vsi4ko mi e iasno, kak taka ste e suglasen?

# 31 22 ян. 2007, 13:34 ч.

Мнения: 4 965

Имахме един период малко след раждането на децата, когато бяхме станали непоносими и двамата. Преживяхме много неприятни неща - навършваше се година от загубата на момченцето ни; свекър ми почина неочаквано; мъжът ми имаше проблеми в работата; сменяхме си жилището; аз изживявях сериозна следродилна депресия; дечицата ни се родиха недоносени и ежедневно се борихме за здравето им; имахме известни финансови притеснения (специалната храна на шушулките струваше около 30 лв. дневно) и т.н.
В този момент започнахме да си намираме кусури и да се караме дори за най-малкото, дори въвлякохме наши близки и приятели в кавгите ни. Издържахме около месец така и решихме временно да се разделим (дори аз мислех за по-дълга раздяла и буквално го изгоних, за което мисля, че си каза думата депресията, заради която направих и куп глупости но те са тема на друг разговор), за да се отрезвим. Издържахме 1-2 дни да не се виждаме. После започнаха телефонни разговори, срещи, общи грижи за децата и осъзнахме колко много се обичаме и държим един на друг. След 2 седмици отново се събрахме и оттогава се стараем да правим компромиси, за да запазим това, което имаме, а то е да бъдем заедно, да се обичаме като в първите дни на връзката ни, да се подкрепяме и да сме си необходими. Разбира се, имаме и разногласия - различни хора сме, все пак... Но вече сме осъзнали какво означаваме един за друг и повече нямаме намерение да експериментираме с подобни практики.