- Публикувана: 11 ноем. 2006, 22:56 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2006, 12:04 ч.
Ще си признаете ли?
Куражлийка... Ами ти с тия тайни градини 
Да си знаем значи,че тая една бройчица дето ще си остане ( подозирам ) до края на темата си е твоя 
Да си знаем значи,че тая една бройчица дето ще си остане ( подозирам ) до края на темата си е твоя 
Да си знаем значи,че тая една бройчица дето ще си остане ( подозирам ) до края на темата си е твоя
като гледам......
..........Иначе не съм куражлийка .....точно обратното.... всичко си казвам.....
......защото ме гложди 
Такива работи не се признават.....
Има и друга приказка:- И по без гащи да те хванат се казва, че не го е вкарал
Ха - ха
Тя приказката е :
" И на калъп да ме хванат, пак ще отричам "
Тя приказката е :
" И на калъп да ме хванат, пак ще отричам "
Има и друга приказка:- И по без гащи да те хванат се казва, че не го е вкарал
Не, за нищо на света. Обичам живота , не ми се иска да се разделям с него без време 
.
.именно
Аз не изневерявам. И нищо не признавам. И двете едновременно. 
Какви признания 
няма такъв филм . Без бой не се давам
няма такъв филм . Без бой не се давам 
И аз не проумявам смисъла на едно такова признание, но като гледам доста хора го подкрепят.
Такива работи не се признават.....
Има и друга приказка:- И по без гащи да те хванат се казва, че не го е вкарал
Ха - ха
Тя приказката е :
" И на калъп да ме хванат, пак ще отричам "
Тя приказката е :
" И на калъп да ме хванат, пак ще отричам "
Има и друга приказка:- И по без гащи да те хванат се казва, че не го е вкарал
Не бих признала, ако е инцидентен случай. А и иначе не бих
Не ! Никога не бих признала ! Ако ме хванат на калъп , то кво да признаваш...
А иначе се сещам за един познат , който разказваше нещо , което му се е случило на него - на мен ми звучеше малко измислено , но весело , а той си е малко луд , та...
Гаджето му заминало в командировка , а той си поканил мадама. Лежат си голи, но гаджето му се прибира по- рано ... И тъй като живеели в кооперация на 1 - ви етаж, той бързо избягал през прозореца... Останала голата сама и обезумяла .. После беше дал следното обяснение на гаджето си : " Просто не можеш да си представиш какво се случи - звънна се на вратата - гледам някаква жена - била инкасаторката за тока - искала да провери нещо електромера и като почна да се съблича , не мога да я спра и кво да направя - избягах през прозореца, щот вика " ако излезеш , ще крещя"- а кажи , какво можех да направя ?!"...после , май тя му беше простила и си имаха детенце , не съм го виждала отдавна...
А иначе се сещам за един познат , който разказваше нещо , което му се е случило на него - на мен ми звучеше малко измислено , но весело , а той си е малко луд , та...
Гаджето му заминало в командировка , а той си поканил мадама. Лежат си голи, но гаджето му се прибира по- рано ... И тъй като живеели в кооперация на 1 - ви етаж, той бързо избягал през прозореца... Останала голата сама и обезумяла .. После беше дал следното обяснение на гаджето си : " Просто не можеш да си представиш какво се случи - звънна се на вратата - гледам някаква жена - била инкасаторката за тока - искала да провери нещо електромера и като почна да се съблича , не мога да я спра и кво да направя - избягах през прозореца, щот вика " ако излезеш , ще крещя"- а кажи , какво можех да направя ?!"...после , май тя му беше простила и си имаха детенце , не съм го виждала отдавна...
и аз тъй 
... Докато никой не знае, изневяра няма 
Признанието само вгорчава ситуацията, какъв е смисълът, мазохизъм ли, що ли?
Признанието само вгорчава ситуацията, какъв е смисълът, мазохизъм ли, що ли?
Иначе май жените по-често си признават, за да не им тежи на съвестта. И се заблуждават, че като признаят, ще поплачат с любимия, ще изживеят катарзис, па ще скочат и ще се прегърнат като чисто нови и хайде отначало... Няма такова нещо, тц.
щом си го докарал до там,че да изневеряваш или да търсиш нешо по-различно, друга тръпка или емоция /или каквото искашОПРАВДАНИЕ/ по-добре се освободи и духом, отколкото да крадеш малко радост зад гърба на човека до теб. Не бих изневерила, но ако го направя, първо ще приключа с връзката и тогава каквото ще да става.
Има пичини, които водят до такива идеи, трябва да се изясняват-иначе всичко става една лъжа.Признаеш, не признаеш направил си го , сещайки се за това става ти кофти.Ако не ти става кофти, значи не бива да си вече с човека до теб./т.е. не го лъжи, не го заблуждавай, не мъчи и себе си/
Има пичини, които водят до такива идеи, трябва да се изясняват-иначе всичко става една лъжа.Признаеш, не признаеш направил си го , сещайки се за това става ти кофти.Ако не ти става кофти, значи не бива да си вече с човека до теб./т.е. не го лъжи, не го заблуждавай, не мъчи и себе си/
Без бой не казвам, като ме набият - забравям
Има и друга приказка:- И по без гащи да те хванат се казва, че не го е вкарал...
Като се върна с кафетата му показвам 'находката', пък той с цялото си нахалство "Ми нали виждаш, че не можах да свърша"... Демек не се брои...
Като се върна с кафетата му показвам 'находката', пък той с цялото си нахалство "Ми нали виждаш, че не можах да свърша"... Демек не се брои...
Гадно е меко казано! Ужас!Егати наглеца!
А относно изневярата - мисля си, че не бих изневерила, но ако случайно се случи най- вероятно бих си признала само ако "работата стане дебела".
Признанието само вгорчава ситуацията, какъв е смисълът, мазохизъм ли, що ли?
Точно мазохизъм е, защото:
1. скапваш си връзката, може даже и да я загубиш
2. партньора ти придобива правото на една легална изневяра /от което вероятно ще се възползва/, може даже и тъпкано да ти го върне, и това сигурност няма да ти се хареса
3. доста вероятно е да ти го натяква доживот
4. вече няма да ти има доверие, дори и да ти каже, че е простил и всичко е ОК оттук нататък винаги ще има едно наум.
5. нищо никога вече няма да е същото
6. е кому е нужно всичко това?
зорлем да се вреш между шамарите? трай си там и тва е
Аз съм от искрените... Опция едно. Защото държа да знам, ако ми изкръшка, мн по-гадно ще ми стане от лъжата, ако разбера, отколкото от самия факт. Понеже аз съм от тия дето звездите им го говорят /Летяща, мн яка тема/ винаги разбирам и ми го спускат някакси отгоре инфото, че нещо става... Та по-добре така... На чисто
Ако това е вярно е повече от гадно.
Ако това е вярно е повече от гадно.
Аз не изневерявам. И нищо не признавам. И двете едновременно.
Абсолютно точно
МечоПух, тури му пепел и го запиши в темата за муньовците
, ама не мога да си кривя душата - избирала съм го сред милиони и определено си беше мъж за милиони.Колкото до муньо-темата.. не трябваше да ме подсещаш... Познах Митето и от много време стискам зъби да не споделя нищо по въпроса. Просто си мисля, че някак няма да е честно спрямо него... Тъй де - без снимки сичко можеш да си кажеш, ама така...
Колкото до муньо-темата.. не трябваше да ме подсещаш... Познах Митето и от много време стискам зъби да не споделя нищо по въпроса. Просто си мисля, че някак няма да е честно спрямо него... Тъй де - без снимки сичко можеш да си кажеш, ама така...
MechoPuh, не е честно, ако е смешно да не го споделиш
От доста време не съм се забавлявала с тая тема. Време е някой да внесе новинки и там. Не, не бих си признала Не се казват такива неща.
Не се казват такива неща. и аз не бих
Баш Митето е гвоздея на въпросната тема, искаме подробности
Според мен една от причините жена да признае за изневярата си е, че съжалява за това.Аз ако изобщо си призная ще бъде след време и от съвсем различни мотиви.
Между другото...поведение и отношения от рода ние абсолютно всичко си казваме ми се струват леко наивни, защото мисля, че това е една от грешките при жените специално.Не става въпрос да не допускаш партньора близо до себе си, но чак пък да ти знае всички спатии във всяко едно отношение ми се струва прекалено.Както каза Лейдито - трай си там и тва е.
Дона, ти пък защо разбиваш илюзиите на младото поколение ?
Между другото...поведение и отношения от рода ние абсолютно всичко си казваме ми се струват леко наивни, защото мисля, че това е една от грешките при жените специално.Не става въпрос да не допускаш партньора близо до себе си, но чак пък да ти знае всички спатии във всяко едно отношение ми се струва прекалено.Както каза Лейдито - трай си там и тва е.
Дона, ти пък защо разбиваш илюзиите на младото поколение ?
Много е унизително да признаеш подобно нещо
По принцип зависи от партньора.
Някои мъже могат до го приемат.Но аз си познавам мъжлето и знам, че никога няма да ми го прости.
Така че никога не бих му признала.
До сега не съм изпадала в такава ситуация и дай Боже и занапред да е така.
Но човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата.Но едно знам със сигурност и то е че никога не бих му казала, защото целият ни живот ще рухне.
А ако той ми изневери също не бих искала да знам.
Ако прави нещо, да си го прави тайничко и нищо да не ми казва.
Някои мъже могат до го приемат.Но аз си познавам мъжлето и знам, че никога няма да ми го прости.
Така че никога не бих му признала.
До сега не съм изпадала в такава ситуация и дай Боже и занапред да е така.
Но човек никога не знае какво ще му поднесе съдбата.Но едно знам със сигурност и то е че никога не бих му казала, защото целият ни живот ще рухне.
А ако той ми изневери също не бих искала да знам.
Ако прави нещо, да си го прави тайничко и нищо да не ми казва.
Ам,и зависи.
Все си мисля че ако кръшна, значи така или иначе съм решила че старите отношения няма да ги бъде. И признанието ще е още един повод за бърза и навременна раздяла. Явно и Другият обект силно ще трябва да ме е грабнал.
Ако уж всичко си върви в ред ми се струва, че не мога да изневеря. Със зор или без, но ще се въздържа от "удоволствието".
Всичко това само така си мисля, докато не ми се е случило. В действителна ситуация знам ли - всичко се случва.
Даже вчера мъжа ми ме пита да не би да си имам гадже, викам му: "Ти ще си първият, който ще разбере ако стане така, за да не храниш излишни надежди че още съм твое "гадже", т.е. съпруга.
Все си мисля че ако кръшна, значи така или иначе съм решила че старите отношения няма да ги бъде. И признанието ще е още един повод за бърза и навременна раздяла. Явно и Другият обект силно ще трябва да ме е грабнал.
Ако уж всичко си върви в ред ми се струва, че не мога да изневеря. Със зор или без, но ще се въздържа от "удоволствието".
Всичко това само така си мисля, докато не ми се е случило. В действителна ситуация знам ли - всичко се случва.
Даже вчера мъжа ми ме пита да не би да си имам гадже, викам му: "Ти ще си първият, който ще разбере ако стане така, за да не храниш излишни надежди че още съм твое "гадже", т.е. съпруга.
Не мисля, че бих си признала такова нещо.
Преди години, видях гаджето ми (сегашния ми мъж), да се целува с едно момиче. Но той до ден днешен трърди обратното и е толкова убедителен, че аз май му вярвам. Видях ги доста отдале4 и може и да съм сбъркала наистина. НО ако не бъркам аз, зна4и има ефект от постоянното отричане
Преди години, видях гаджето ми (сегашния ми мъж), да се целува с едно момиче. Но той до ден днешен трърди обратното и е толкова убедителен, че аз май му вярвам. Видях ги доста отдале4 и може и да съм сбъркала наистина. НО ако не бъркам аз, зна4и има ефект от постоянното отричане
