След коледните празници с мъжа ми ще пътуваме за малка почивка.В последните години,всеки път преди такова пътешествие ме налягат много тежки мисли.Ако нещо се случи с нас в самолета?Или там,където сме?Кой ще се грижи за децата ни?На кого мога да поверя тяхното бъдеще и как може да се узакони решението ни.Някъде бях чела,че в други държави можеш да посочиш законно кой да поеме децата ,след евентуално нещастие.А при нас как стои този въпрос?Тези дни си мисля,кой е най-подходящият настойник за моите деца?Но това е толкова труден въпрос.Да се погрижи за тяхното образование,да им помогне да са щастливи...Вие имате ли такъв човек до себе си,който може за ви замести?
- Публикувана: 14 ноем. 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2006, 17:41 ч.
На кого ще поверите децата си завинаги?
и татко ми
Аз нямам сестра,нито брат и това ми действа подтискащо.Сестрата на съпруга ми чака трето дете.И моите две...Незнам защо ме е обхванало това настроение.Мъжът ми казва-човек без проблеми,сам си ги създава,вместо да се наслади на предстоящата почивка.Но аз съм такъв човек-всичко искам да е прецизно подготвено,просто съм педант.
Да не дава Господ, много съм мислила, но в случай, че се случи нещо само с мен. И се чудя има ли законен начин да остане при мъжа ми, а не при биологичния си баща. Просто мъжът ми му е баща, окакто нямаше две годинки и ми се струва нечестно да отиде при човек, когото почти не познава. Иначе, пак казвам дано не се случва, бих го оставила на родителите си без да се замисля въобще; по-добри родители едва ли би могъл да си пожелае дори 
.
. chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно? 
.Накрая мъжът ми ще качи в самолета една трепереща,скубеща косите си жена.Ама аз съм си виновна.Коледа ме е най-любимият празник,но малко преди да дойде ме обхваща една тъжно настроение... 
Сестра ми и зет ми са хората, на които имам пълно доверие
И аз. Даже съм ги предупредила ако нещо ми/ни се случи, че искам те да ми възпитат детето
. chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно?
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
Вие добре сте ги решили тези неща, но е хубаво да предупредите въпросните хора/семейство за решението си.
Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.
Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.
Преди да се разделим с бившия сме обсъждали въпроса и бяхме решили брат му и жената на брат му да се грижат за Дари ако нещо се случи с нас двамата. Казахме им за решението си, както и на всички роднини, които биха могли да възразят законно с/у нашеро решение.
Сега като разделени пак обсъждахме и го накарах да ми обещае, че ако нещо ми се случи той ще се грижи за Дариа и ще й даде образованието, което сме смятали да й дадем двамата.
chanel, защо не обмислите варианта да пътувате отделно?
е, тъй де, нали точно оттам идват страховете ти - какво ще стане с децата ви, ако `прегърнете букетите и двамата`.
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Първо се сещам за майка ми , макар ,че това е краен , но май единствен вариянт 
В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване " 
Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно...
В краен случяй на брат ми .... А като се позамисля, сигурна съм ,че много по- щастливи и обичани ще са от чужди хора, например всички от подфорума " осиновяване " Преди време имаше един гаден , тъжен филм за една жена , която е болна от рак и й оставаха няколко месеца живот и тя реши сама да намери родители за своите дечица , а те бяха 10 на брой... Тъжно , мн. тъжно...
Цитат
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Съжалявам за гадната насока на темата и се извинявам на авторката, но тези мисли наистина ме тревожат откакто погребахме това 28-годишно момиче; пожелавам на всички нас да сме живи и здрави и никога да не ни се налага да взимаме подобни решения
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Ти сериозно ли?
Естествено, че не ми е все едно. Детето ми е най-важно. Искам да съм сигурна, че и след евентуалната ми смърт някой ще й даде възпитание и образование и живот какъвто аз съм искала да й дам или поне подобен. За ооцеляване изобщо не говорим.
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
Ти сериозно ли?
Естествено, че не ми е все едно. Детето ми е най-важно. Искам да съм сигурна, че и след евентуалната ми смърт някой ще й даде възпитание и образование и живот какъвто аз съм искала да й дам или поне подобен. За ооцеляване изобщо не говорим.
Абсолютно съм съгласна-наистина не мисля, че би ми било все едно
В интерес на истината не съм се замисляла скоро по този въпрос.НО... имаше моменти преди години ,когато не ми излизаше от ума - мислех си какво ще стане с децата ми ако ми се случи нещо / недай си боже/ ,меслех си за "последна воля " и такива разни неща ,и много се тормозех,защото няма на кого да разчитам по отношение на гледането на децата /само аз и съпруга ми/.
Незнам може би бих натоварила родителите си ,ако се наложи.
Незнам може би бих натоварила родителите си ,ако се наложи.
добре де, ама като умрете, няма да знаете какво се случва. А и да знаете, че волята ви не се изпълнява, нищо не можете да направите. Тогава не е ли все едно?
Абе не е все едно. Нищо, че може и да не ми се изпълни волята...Аз ще си знам.
На майка ми ,свекърва ми и етървата.Етърва ми често е пазила Ели и я гледа като собствено дете.На тях имам доверие,че ще отгледат детето ми както аз/почти/.Но дано не се налага. Въобще не ми е все едно какво ще стане с детето....и не става въпрос само за оцеляването.......на улицата има достатъчно деца....за които е важен само днешния ден и физическото оцеляване ....повярвай ми едва ли някоя майка иска такава съдба за детето си ..........
а не ви ли е все едно какво ще стане, след като умрете?
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
То детето/децата на улицата няма да остане, ще оцелее.
добре де, ама като умрете, няма да знаете какво се случва. А и да знаете, че волята ви не се изпълнява, нищо не можете да направите. Тогава не е ли все едно?
Въпросът е на кой имаме доверие да възпита детето/децата, ако нас ни няма, в този смисъл за мен има значение.
Бих ги поверила на майка ми, със сигурност и сестрите ми ще се включат, въобще смятам, че мога да имам пълно доверие в близките си.
Като се замисля имам списък хора, които 'стават'.
Искам да кажа, че когато се мисли по тези въпроси според мен е важно
да се оглеждат хората повече към условия за живот,
хора, които са с еднакви ценности и тн.
също така възрастта на човека има
огромно значение.
бабите добре, ама бабите са на пенсии, и отиват към старост.
тоест, не е само доверието основното, мисля аз.
важно е, наистина, но има поне няколко неща, които са също важни.
Искам да кажа, че когато се мисли по тези въпроси според мен е важно
да се оглеждат хората повече към условия за живот,
хора, които са с еднакви ценности и тн.
също така възрастта на човека има
огромно значение.
бабите добре, ама бабите са на пенсии, и отиват към старост.
тоест, не е само доверието основното, мисля аз.
важно е, наистина, но има поне няколко неща, които са също важни.
Както и да претегляш, децата ще са най-добре с Вас!
За това чети си темата за да се обедиш, че страховете ти не са невротични и и други ги имат...
НО Гледай да ги позабравиш!
Вместо тях помни, че мислите определят не само нечие отношение или успех, но могат и да привлекат нещастия. И колкото по-близък ти е човека, за който се страхуваш, толкова, по-вероятно е да му навредиш...
Доказано от някои, но дори и да не им вярваш е основателна причина да се поотървеш от страховете си.
Приказни празници ви желая!
За това чети си темата за да се обедиш, че страховете ти не са невротични и и други ги имат...
НО Гледай да ги позабравиш!
Вместо тях помни, че мислите определят не само нечие отношение или успех, но могат и да привлекат нещастия. И колкото по-близък ти е човека, за който се страхуваш, толкова, по-вероятно е да му навредиш...
Доказано от някои, но дори и да не им вярваш е основателна причина да се поотървеш от страховете си.
Приказни празници ви желая!
И аз съм умувала
много пъти по тая тема, и понеже нямам родители и роднини и т.н., бих оставила детето / децата си на нашия кум, тъй като знам че ще ги обича като свои и ще се грижи за тях, така както бих го правила аз и мъжът ми....... 
за протокола - не бих ги оставила на свекърите поради много причини........
. 
Девойки,край!!!
Забранявам по темата ми да се разсъждава,да се пише и тн!Съжалявам,че я започнах.Аз по принцип не поддавам на тежки мисли,камо ли да ги споделя,но снощи какво ми стана,незнам.
Нека да си посрещнем хубавите празници спокойно,пък каквото ще става,ще става.Разбира се,след дъъъълги години живот.
Забранявам по темата ми да се разсъждава,да се пише и тн!Съжалявам,че я започнах.Аз по принцип не поддавам на тежки мисли,камо ли да ги споделя,но снощи какво ми стана,незнам.
Нека да си посрещнем хубавите празници спокойно,пък каквото ще става,ще става.Разбира се,след дъъъълги години живот
.