Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
- Публикувана: 18 март 2022, 11:52 ч.
- Последно мнение: 24 март 2022, 23:09 ч.
Какво ви вдига?
Очакванията на хората около мен,семейство ,работа.Даже да се депресирам ,да псувам ,да се ядосвам или да поплача в края на деня,знам ,че имам задачи на другия ден.Трябва да свърша куп неща,няма как да занимавам никой с моята откачация и проблеми.Стягам се ,работя,готвя и още куп задачи и така ми минава.
Не мога да си позволя да потъвам, имам семейство и възрастен родител, които разчитат на мен.
Зависи какво те кара да затъваш. Ако са изчерпани, или токсични отношения с човек, който уж трябва да е близък, само прекратяването им ще те "вдигне".
Винаги си давам крайна точка на затъването - три дни, пет, седмица.
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
Детето и работата мен. Детето, независимо, че е голямо, все още за някои неща разчита мен. Не мога да го изоставя, ако има нужда от мен. И заради него се е случвало много пъти да се стягам и да продължавам. Другото е работата, която е доста отговорна, там ми трябва пълна концентрация и никакво отпускане. Забелязвам, че потъвам, когато нямам работа, тогава ми влияят някакви странични фактори и ме вкарват в разни дупки. Имам ли, се събирам, концентрирам и я върша.
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
Много неща... успешна сделка в работата... вечер прекарана приятно с половинката... хубав секс... излизане с приятели... нова придобивка в гардероба, за дома... вкусно хапване... разходка навън, в парка, по магазините... да намачкам домашния любимец... да гледам интересно филмче, сериалче... да покарам колата, докато слушам любимата музика... Много, много неща. Старая се да се обграждам с позитивни емоции, и приятни за мен хора и изживявания. Така устроени неща, е доста трудно нещо да те свали, не и за дълго. Ако ми се случи някакво трайно "потъване", сериозно бих се замислила дали не трябва някаква драстична промяна в начина, по когото съм си подредила живота.
Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
Не съм много сигурна дали някога съм затъвала чак толкова, но лично аз имам няколко неща, които ме съхраняват. Имам две хобита, за които задължително отделям време и пари, колкото и да не са ми в излишък. Имам детето си, както и работата си, която много обичам. За себе си съм установила, че съм склонна да "затъвам", ако нямам нещо, с което да се занимавам. Говоря за постоянно занимание. Пусна ли се по течението, край. Вирея много добре на високи обороти. По тази и някои други причини сега, на почти 45 години, съм започнала курс с цел преквалификация. Въпреки че имам сигурна работа определено ще се пробвам на новото поприще.
Мисълта, че само смъртта е неизбежна. Задавам си въпроса "защо мислиш, че няма да се справиш?"
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.
Освен семейство ми - пътуванията и да съм до вода. Много се зареждам, много разпускам, много обичам. Ако завидеше от мен щях да живея на брега на Барселона.
Покрай короната това беше, което ми липсваше най-много, преди това детето беше много малко.
Понякога, когато се натоваря психически усещам колко трябва да наваксвам и все недостига време.
Покрай короната това беше, което ми липсваше най-много, преди това детето беше много малко.
Понякога, когато се натоваря психически усещам колко трябва да наваксвам и все недостига време.
Лошите дни не трябва да се подценяват. Те са много важни в нашето израстване, защото ни предават ценни уроци. Учат ни, че съществуват обстоятелства, навици, хора, които трябва да изоставим за да подобрим живота си. Без тях няма как да оценим хубавите.
Сравнението с други хора от типа на "Има и по-зле от теб" не ми помага особено, въпреки че често го използвам като съвет. По-скоро обръщам внимание на себе си вътре в мен, какво мога да направя за да подобря нещата тук където съм, в тази ситуация, с това, с което разполагам. И нещо много важно преди да започна - спирам да се обвинявам, да се бичувам, да се наказвам. Всички сме хора и грешим и имаме своите слаби моменти. Това е първото стъпало към изкачването нагоре.
Сравнението с други хора от типа на "Има и по-зле от теб" не ми помага особено, въпреки че често го използвам като съвет. По-скоро обръщам внимание на себе си вътре в мен, какво мога да направя за да подобря нещата тук където съм, в тази ситуация, с това, с което разполагам. И нещо много важно преди да започна - спирам да се обвинявам, да се бичувам, да се наказвам. Всички сме хора и грешим и имаме своите слаби моменти. Това е първото стъпало към изкачването нагоре.
Преди бяха пътуванията и партита с приятели.
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!
Вдига ме детето, мечтите за неговото бъдеще. Когато съм унила, затварям очи и си представям морето, знам че и това лято ще се заредя от енергията му. Често падам, защото съм депресивна, но не го показвам, работя, правя нещо и то взима, че ми минава. С дете на 9 и сама, не мога да си позволя да се отчайвам.
Абе като зависят и други хора от теб, не си позволяваш да затъваш. И така...
Гледай да си правиш повече дребни неща дето ти носят радост на теб.
Опитвай да не се впрягаш много
В кръга на шегата: някой беше казал, че няма смисъл да се гледа много сериозно на живота, щото и без това никой не се измъква жив от него
Гледай да си правиш повече дребни неща дето ти носят радост на теб.
Опитвай да не се впрягаш много
В кръга на шегата: някой беше казал, че няма смисъл да се гледа много сериозно на живота, щото и без това никой не се измъква жив от него
Решението на проблема! Когато го имам, място не мога да си намеря. В началото съм отчаяна, после започвам да мисля и търся варианти ( решения) Съставя ли си ги, започвам да дишам..
Иначе детето, работата, приятели, танци..все ме откъсват от мрачни мисли.
За жалост съм влезнала в кофти серия и днес получих лоша вест. Ако намеря работещо решение ще дишам свободно, както не съм в последните 4-ри години.
Иначе детето, работата, приятели, танци..все ме откъсват от мрачни мисли.
За жалост съм влезнала в кофти серия и днес получих лоша вест. Ако намеря работещо решение ще дишам свободно, както не съм в последните 4-ри години.
И аз като Рокстар-две деца, които не могат все още без мен.Нямам работа,живея с единия крак навън (викат му "право на ползване 🤨).Няма я пътеводната светлина в живота на всеки човек-майка ми,ставам за да чуя баща ми и да се грижа за децата ми.Имам и любов,но децата са преди нея....Живее ми се,вдигам се,за да ги видя пораснали и взели хляба си в ръце.Дотам я докарахме😢Слава богу,че още има кой да помага,сама не бих се справила,поне така си мисля!Та децата ме вдигат,като повечето от нас.
Добре, явно за всеки потъващите пясъци са различно състояние. Но ако дойде период в живота, където нямате много избор за действие... Не се появява подходяща половинка, подходяща работа заради кризата, подходящи отношения със средата и си е въпрос на време всичко. Заживявате ден за ден, без очаквания, без план, без търсене на смисъла във всичко... Това е пътя за намиране на себе си ли е или е пускане по течението, което ще ви удави? Как разбирате реално правилно ли действате?
Сама се вдигам. Страдам, плача, затварям се за известно време и после се издърпвам за косата. Имам дете и родители. Не е за хвалба, но съм имала моменти, в които ми беше трудно чисто физически да свърша каквото трябва - работа, пазаруване, готвене. И най-тъпото е, че не е било заради смърт, безработица или крайна безизходица. Заради човешки взаимоотношения. Винаги си повтарям, че времето лекува и това ще мине. Аз съм от тези, на които излизания, пътувания и преживявания не им помагат особено. Вътрешната ми борба помага, след като изстрадам, анализирам и продължа. Дева, бе!
Напоследък често потъвам. Оправдавам се с предменопаузата, удобно и универсално оправдание, между другото 
Вдига ме музиката, превод в картата, да си намачкам булдочката, дребни битови задачи, предстоящо пътуване...Простички неща ми оправят настроението, но и аз не съм сложно устроена.
За войната и евентуалните последици за страната ни гледам да не мисля. Без друго нищо не зависи от мен. Няма как да се подготвя за лошото ( каквото и да е то) предварително. Умишлено избягвам да чета и да слушам новините. Не ме интересува, не искам да се страхувам, не искам да знам. Когато дойде, ще го мисля. Същата стратегия имах и за Ковид. Това ми помага да не се поддам на общата истерия.
Вдига ме музиката, превод в картата, да си намачкам булдочката, дребни битови задачи, предстоящо пътуване...Простички неща ми оправят настроението, но и аз не съм сложно устроена. За войната и евентуалните последици за страната ни гледам да не мисля. Без друго нищо не зависи от мен. Няма как да се подготвя за лошото ( каквото и да е то) предварително. Умишлено избягвам да чета и да слушам новините. Не ме интересува, не искам да се страхувам, не искам да знам. Когато дойде, ще го мисля. Същата стратегия имах и за Ковид. Това ми помага да не се поддам на общата истерия.
Старая се да анализирам нещата. Това, което зависи от мен се опитвам да го оправя, а ако не зависи от мен се старая да го приемам спокойно и да не се ядосвам и тревожа.
Има един прост принцип: ако не можеш да промениш ситуацията, променяш погледа към нея. Това помага много.
Има един прост принцип: ако не можеш да промениш ситуацията, променяш погледа към нея. Това помага много.
Анализирам проблемите, които ме дърпат да потъвам. Пиша ги на лист. Да ги виждам добре, причините. До тях пиша Шипка, Дойран, няколко имена. Гледам едното-гледам другото. Заключавам:няма как да съм такова мекотело, нямам право да съм. Емоционални кахъри от хорски отношения?? Битови въртележки? Нееееее!!!! Нищо от това не е достатъчно основателно да ме дръпне. Хора, четете история, за да си спомните кои сте. Ако има проблем, гледам да не го замаскирам с покупка, изживяване, happy компенсация. Защото след два дни проблема пак ще си го има. Мисля си така:ако има куп с л... а в центъра нс стаята, аз не мога, не трябва да изляза на кино. Защото като се прибера той пак ще е там. Трябва да го изрина и почистя. Тогава чак за награда ще ида на кино, после ще се прибера на чисто.
Наскоро го преживях и ми е прясно. Дупката е сигнал, че трябва да рестартираш живота си, че не може да продължаваш по същия начин. Това правя и в момента, опитвам се да живея нов живот. Бях без работа известно време, това допринесе без съмнение. При депресия се губи майчинския инстинкт, просто не ти пука за нищо и никой, което е много страшно. Мислех си само за март месец и как зимата ще свърши, ще излизаме с приятели, ще започна работа и всичко ще се нареди. Вече съм сравнително добре, но е много страшно, определено и не го пожелавам и на най-големия си враг.
Давам си време. За някои неща съм многострадална няколко дни, имала съм случаи да съм депресирана и няколко месеца. Не си давам срокове, но моето правило е да не занимавам никого. Не защото съм загрижена да не притеснявам околните, а защото на мен ми минава по-бързо и лесно. А и си спестявам риска, един път излязла от дупката, някой загрижен да ми я напомни. Трябва да си намериш твой начин за справяне. Просто приеми, че душата боледува в момента и трябва да си мила със себе си. Глези се и после сама ще усетиш кога ти се връща към живота.
Преди бяха пътуванията и партита с приятели.
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!
Вдига ме дълбокото убеждение, че имам късмет. Каквото и да е ставало и става, се измъквам с възможно най-малко щети. Това ми беше внушено от майка ми, още като бях тийнейджърка и някак си тази идея, че мога да се справя с всяка ситуация, ме вдига отново и отново.
Rockstar не помня различни потребителки много, но съм останала с впечатление че ти напоследък имаше проблеми. Емоционални моменти и тежки изживявания съм виждала и от хора с абсолютно никакви проблеми. Познавам човек в депресия без абсолютно никакъв проблем и причина, с изкл. на някакви си негови си емоции.
Т.е. не е нищо невероятно подобно изживяване. Ако можеш да намалиш проблемите и да се радваш на идващата пролет ти пожелавам. И повече приятели и приятелки на които можеш да се обадиш.
Т.е. не е нищо невероятно подобно изживяване. Ако можеш да намалиш проблемите и да се радваш на идващата пролет ти пожелавам. И повече приятели и приятелки на които можеш да се обадиш.
Аз каквото бих направила, теоретично, не съм в тази ситуация. Да си наглася живота само и единствено според себе си и да си живея за себе си. Всички излишни товари и всичко общо бих изхвърлила, за да не го мъкна. А ако има нещо общо, то да може да си го опакова в куфара на идване и отиване и да не оставя боклук! Гледай само себе си и не се хвърляй да се бориш с вятърни мелници и чужди проблеми и изобщо с каквито и да е проблеми. Изхвърляш проблемите . Оставят само каквото ти трябва на теб за да си щастлива. Успех,.
Вдига ме дълбокото убеждение, че имам късмет. Каквото и да е ставало и става, се измъквам с възможно най-малко щети. Това ми беше внушено от майка ми, още като бях тийнейджърка и някак си тази идея, че мога да се справя с всяка ситуация, ме вдига отново и отново.
Аз имах една тежка серия преди няколко месеца.Нямах причина, но ден след ден ме обзе апатията. Ходех на работа насила, не общувах почти с колегите, само за детето продължих да се грижа. Периодът съвпадна с пандемията, бях продължителен отпуск и нещата се забатачиха. И най- дребните задължения ме тормозеха, спях с часове, а сутрин се питах защо се събуждам.Спрях да се усмихвам. Посетих психиатър, изписа ми АД и лека полека се възстанових.
Нямам обяснение защо стигнах дотам,но се моля никога повече да не се повтори. Качих 10 кг от лекарствата, влязох в пременопауза, прекратих една кофти връзка. Но ето идва пролетта, кг се свалят, всичко се оправя. Понякога сам не можеш да се справиш , и аз не исках да пия АД, но депресията невинаги се оправя със : " Стегни се!". Та така, минах и през това, сега гледам да се радвамна малките неща. Гордея се с детето си, учим заедно, напредъкът му ме радва. Работата ми не е по вкуса ми, мачка ме отношението на шефката, ситуацията. Но и това ще се промени , в процес на търсене съм на нова работа. Партньор на този етап не ми липсва, ако се случи- ок. Но не на всяка цена. Звучи банално, но наистина важното е да сме живи и здрави.
Нямам обяснение защо стигнах дотам,но се моля никога повече да не се повтори. Качих 10 кг от лекарствата, влязох в пременопауза, прекратих една кофти връзка. Но ето идва пролетта, кг се свалят, всичко се оправя. Понякога сам не можеш да се справиш , и аз не исках да пия АД, но депресията невинаги се оправя със : " Стегни се!". Та така, минах и през това, сега гледам да се радвамна малките неща. Гордея се с детето си, учим заедно, напредъкът му ме радва. Работата ми не е по вкуса ми, мачка ме отношението на шефката, ситуацията. Но и това ще се промени , в процес на търсене съм на нова работа. Партньор на този етап не ми липсва, ако се случи- ок. Но не на всяка цена. Звучи банално, но наистина важното е да сме живи и здрави.
Вдига ме дълбокото убеждение, че имам късмет. Каквото и да е ставало и става, се измъквам с възможно най-малко щети. Това ми беше внушено от майка ми, още като бях тийнейджърка и някак си тази идея, че мога да се справя с всяка ситуация, ме вдига отново и отново.
В Storytell слушам, но е платен абонамент. На мен ми е ОК понеже работата ми е цял ден пред компютър и ми идва в повече на очите ако чета. Така като си легна слагам слушалките и докато заспя. Понякога слушам докато чистя или върша разни неща . Иначе не ги прекъсвам за дълъг период, мисля че е същото както ако четеш. Първите две седмици са безплатни може да пробваш дали ти в ок, а на Йетел даже в някой пакети има нещо такова мисля