Вашето детство.....какво беше и какво си спомняте?

  • 2 967
  • 44
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 179
Какво си спомняте от вашето детство? Какво първо изниква в съзнанието ви като се замислите ,че сте били на 6,8,10,15,......години?
  Моето детство беше хубаво, в  съзнанието ми изплува спомена за екскурзиите,лагерите,училището/колко строго беше тогава/.Игрите около блока......колко ми беше скучно през лятото,защото почти всички деца отиваха по селата,а аз оставах  в града.....и едвам чаках 15 септември....След това падането на комунизма...купоните....празните магазини....митингите


     /извинявам се ако е имало подобна тема,но търсачката упорито отказва да работи/


 Вие сте.........

# 1
  • Мнения: 78
Ранното детство беше чудно, спокойно, играехме на кукли , лекувахме листа Laughingна следващия етап "крадяхме" череши и ни гонеха едри чичовци и бабки по дворовете,после си обещахме никога да не ставаме като 13-годишните /имаше две девойки в як пубертет , които се разхождаха напред-назад  по улиците и явно им беше скучно/ ,после ние влезнахме в пубертета и се разхождахме из парковете с момчета за ръка.......купони....бягства ....цигари ....и неусетно детството свърши , а ние май не разбрахме....

# 2
  • Мнения: 6 164
Частта от моето детство, прекарана на село при баба и двамата ми първи братовчеди (единия 2 г. по-голям, другия 2 г. по-малък от мен) беше весело, безгрижно и не знам можеше ли да е по-добре. Баба разрешаваше всичко, а аз търчах с момчешката банда от о/о 6-7 момчета - играх на фунийки, катерехме се по дърветата, скачахме в реката от скалите, криехме се по горите, правехме си лагери, ловяхме риба, вечер като се стъмни палехме огньове, играхме на жумичка и още 100 игри, карахме колелета, прескачахме оградите на съседните дворове да крадем ябълки и сливи...! Crazy и т.н. В крайна сметка нищо момичешко, никакви кукли и пр. и това беше най-веселото! Всяка лятна ваканция я прекарвахме там и това беше детството ми. Останалата част от спомените ми, от времето - прекарано тук в София, бледнеят и не мисля, че имаше кой знае колко интересно. Е, играехме с децата пак между блоковете, но на село си е друго. Mr. Green Всеки ден къпане в реката, язовира и търчане боси с омазаните от череши тениски... Това е то безгрижието! Тези 3 месеца годишно бяха най-хубавото ми време! Hug

# 3
  • Мнения: 1 517
Като цяло имам много хубави детски спомени. Имаше и игри, имаше и много работа по селата (то царевици, то лозя...), но нашите така го правеха, че сега си спомням с умиление. Помня щуротиите от училище, бригадите, лагерите...после и някои тийнейджърски щуротии  Mr. Green
Помня как през зимата на 1990 чаках 5!!! часа на опашка за една шепичка сиренце, бях само на 12. А нашите чакаха за хляб и мляко. Помня, че по Н.Г. мама и татко някакси успяваха да ни донесат шоколадови яйца и тоблерони - то беше радост, то беше чудо. Помня и километричните опашки за банани и портокали по Коледа. Помня и че едно време обожавах кренвирши и салам закуска - на села при баба и дядо редовно хладилника беше зареден (а сега моите деца ще помнят, че вкуса на същите е пластмасов и баба им не може да си позволи да им купи  Sad )

# 4
  • Мнения: 819
Спокойно мога да кажа, че съм си изживяла детството пълноценно- игри около блока/ тогава се събирахме много деца, сега не виждам никой да играе там , явно седят вкъщи пред компютрите Sad / Отсреща в парка си имахме едно дърво, което ни беше като къща-по цял ден сме киснали там  Simple Smile . На по-късен етап играехме в тунелите на метрото, докато още се строеше, тичали сме по тръбите...беше много вълнуващо, но сега като се сетя и ми настръхва косата от ужас, че и дъщеря ми може да прави такива глупости  Sick, а също така и по строежите около нас-имаше някакъв асансьор за вдигане на строителни материали, управляваше се с 2 копчета/ не знам как точно се казва това/-и там сме се возили  Mr. Green, крадяхме строителни материали пак от там, че да си пправим "къщи"- чудя се как не са ни хванали newsm78. Тук ще се повторя, но череши и ние крадяхме от съседните дворове, тръпката беше да се промъкнеш без да те надуши кучето Mr. Green- абе луда работа. Общо взето игри и мнооого щуротии.....а, и по покрива на блока сме ходили, който е с керемиди, т. е. не е равен, като на панелките...добре, че майка ми не е знаела, че много рано щеше да побелее...казах и едва наскоро Joy

# 5
  • Мнения: 2 700
Първите 7 години ми бяха доста скучни. Не ходех на градина, защото баба ми ме гледаше и нямах особено къде да играя - живеех на жълтите павета сред административни сгради. Един ден за разнообразие влязох 39 пъти в мавзолея, за да правя физиономии на войничетата на пост.
В училище беше весело и волно - прибирахме се сами на тайфи /нямаше такова движение и престъпност/, беряхме череши в ботаническата градина, играехме на фунийки, ритахме с момчетата в дворовете.
Следва гимназията с екскурзиите, бригадите и военното обучение - перманентен купон.
Следването ми съвпадна с падането на комунизма и после въртележката на живота ни завъртя.

# 6
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
детство прекрасно, безоблачно и великолепно, каквото малко деца са имали...

# 7
  • Мнения: 9 865
Радвам се, че всички сте имали толкова хубаво детство, моето не беше такова, мина покрай развода на родителите ми и караниците кои баби и дядовци повече ни обичат, кои заслужават да ни виждат и кои не... Аз и сестра ми бяхме дълго време разделени, виждахме се само в събота и неделя и то не всяка, бе общо взето не бях щастливо дете...
Мнението ми ще е като сол за темата Wink!

# 8
  • Мнения: 1 226
Имах прекрасно детство.Бях заобиколена с любов и внимание.Беше забавно и истинско.Не съм сигурна, че мога да го подсигуря сега на децата си.Благодарна съм на майка ми и баща ми за това, което ми дадоха.

# 9
  • Мнения: 3 164
детство прекрасно, безоблачно и великолепно, каквото малко деца са имали...

 Peace Peace
Детство мое реално и вълшебно, и безгрижно и игри от ранна утрин до посред нощ Party

# 10
  • София
  • Мнения: 2 052
Най-ярко помня летните ваканции. Първо при едната баба преминавахме аз и сестра ми пълен курс на обучение  Crazy  Grinning включващ диктовки, задачи, писане на писма, шиене, бродиране, готвене и т.н. Като бивша учителка на всичко изкаше да ни научи. После при другата баба обаче си наваксвахме...ихаа  Flutter На морето... в Созопол.   HugИграехме по улиците до полунощ (нямаше коли), минавахме през дворовете (нямаше огради), за да стигнем до съседната улица. Пиехме шоколадка и ментолка. Дядо носеше от бостана пъпеши, дини, грозде и смокини. Правихме си маршрути от Райския залив до фиордите по брега по скалите(сега там пиле не може да прехвръкне). Влизахме с водно колело навътре в морето и се гмуркахме с часове. Събирахме се с приятелки и вечер висяхме пред дискотеките, бяха 2-3 почти една до друга  Wink и чуем готина песен в едната - влизахме да танцуваме (нямаше гардове и вход), чуем летен хит в другата -айде там Laughing...Пътуване на стоп. Много и незабравими познанства с българи и чужденци. И още и още....

# 11
  • Мнения: 5 362
Страхотно детство имах!Свобода...,игри...,спокойно...,приятели...,любящи баби и дядовци...,пътувания...,само хубави и топли спомени!!!!

# 12
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
Единственото нещо, за което съжалявам, че нямах баба и дядо на село. И през ваканциите изчаквах да се върне някое от децата, за да има с кого да си играя. По-късно отивахме в село при дядото на една приятелка. Но това вече като тийнеджърки  Laughing.
Иначе ролковите кънки, обикалянето с колелата, играта по строежите, гонениците и жмичките, на които се събирахме по не знам си колко броя от три махали, са просто незабравими. Как са ни изтрайвали комшиите, чак сега ги разбирам въпреки, че 'лапетата пред блока не са толкова много като тогава. #Cussing out
Лагерите, бригадите и военното са "екстрите", организирани от училищата, в които съм учила. Купон си беше.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 621
Спомням си хубавото детство, което имах. Игрите около блока, имаше страшно много деца, много приятели. Играехме много на стражари и апаши, народна топка, криеница...Стояхме до късно по входовете Crazyи си говорехме тайни и страшни неща. Правехме си банди и обикаляхме квартала. Ами само хубави спомени имам, страхотно детство. Hug

# 14
  • Мнения: 701
Страхотно и наистина "ДЕТСТВО"!Искам и децата ми да имат такова!

# 15
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
до3г -   бегли спомени от яслата: плачех , че не ме направиха зайче на Новогодишния празник,
             загубих се и ужасно се страхувах от чичкото, който ме намери,
             розовото сиропче(вероятно антибиотик)
4-6г -    гледаше ме баба на село - луди игри, най-щастливия ми период!
7-12г -  тъпото училище: смятаха ме за зубрачка
             приятелката ми ме замени с друга
             спомени от спортните лагери всяка година - на всеки се влюбвах в различно момче
13-16 -  музикалните спектакли в които участвах
             първата любов
           

# 16
  • Мнения: 397
Имах страхотно детство, изпълнено с много любов!!!
Спомням си, че често ходихме на екскурзии както с майка ми и баща ми, така и с класа от училище,
забавлявахме се до насита, играхме и лудувахме на воля....
Бяхме толкова безгрижни....
Пазя много хубави спомени оттогава!!!!

# 17
  • Мнения: 3 089
като цяло - загубено време. исках да порасна и да стана студент. не че не съм си играла на кукли или не съм ходила на лагери или не съм имала гаджета или не съм ходила по купони или каквото там друго е във връзка с детската/тийн възрастта; не че не ми е харесвало това, което съм правила. но просто за мен годините до 19 бяха излишна загуба на време. спокойно можеха да се компресират някак до 10-15, например. така нямаше да съм 'загубила' време. въпреки че явно е имало смисъл от тях - щом съм станала това, което съм  newsm78
така де - разбирате ме, вероятно, какво искам да кажа...

# 18
  • Мнения: 1 370
Единственото, за което се сещам е полата на баба ми, от която не се пусках. Имах прекалено спокойно детство. В случайте, когато отивах сама да играя, разбирайте баба ми на 2 метра от мен, се връщах с обелена брада. Не съм ходила по лагери, не съм правила щуротии, но на мен така ми харесваше Heart Eyes

# 19
  • София
  • Мнения: 39 783
Страхотно детсво имах. Дано и Дияна има такова.

# 20
  • в къщи
  • Мнения: 467
Спомням си хубавото детство, което имах. Игрите около блока, имаше страшно много деца, много приятели. Играехме много на стражари и апаши, народна топка, криеница...Стояхме до късно по входовете Crazyи си говорехме тайни и страшни неща. Правехме си банди и обикаляхме квартала. Ами само хубави спомени имам, страхотно детство. Hug
  Същото,но живеех в къща и скитах/играех по улиците....на същите игри.Весело,много щастливо детство... мили спомени:hug:
  Моето момиче е на 9г. и почти не играе навън... newsm78 Какво ли ще напише тя,след 20г.?"Играх игри на компютър и си чатих с приятели" newsm78 Tired Понякога излиза и се забравя,не мога да я прибера,но в други случаи,като седне на тоя компютър...с часове. #Cussing out

# 21
  • Мнения: 6 167
Страхотно детство!
дано и децата ни имат такова!

# 22
  • Мнения: 429
Харесвам си детството и с много умиление си спомням за него.

# 23
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 519
Много хубаво детство. Трите месеца при баба на село, голямата тайфа, която се събирахме, беснеехме по цял ден и цяла нощ. Колелото, обелените ми колене, кънките, играта на държави и ръбче до среднощ. Сега не смея да пусна детето с колело само в същото това село (вече град).
Помня как се радвахме, когато мама успееше да купи 2 кила банани от Образцовия по нова година и колко много се кефех, че брат ми не яде банани.  Mr. Green После взе, че се научи да ги яде и се пуках от яд, че трябва да си ги делим.
Помня как правихме димки със амониева селитра и ги сушахме на нашата плоча. После отивахме на реката да ги хвърляме. И как след едно такова приключение момчетата се върнаха мокри до кости и целите в трънчета от къпини  Laughing
Ходех с баба на работа. На полето, в оранжериите... Всяка година с мама и татко отивахме на море и после на връщане обикаляхме половин България.
Много хубаво детство имах, жалко, че беше толкова за малко.  Sad

# 24
  • Мнения: 197
Гадно, използваха ни за роби  и да си избиват комплексите върху нас. Едната ни баба си мислеше, че има пълни права върху нас. До 1 клас все ни зарязваха при нея-на 300 км от родителите ни.

# 25
  • Popovo
  • Мнения: 571
Щастливо, с много игри до късно.На ръбче, криеница, имаше строеж до нас и там играехме на стражари и апаши, обикаляхме целия град да играем на пътни знаци. Крадяхме плодове от чужди дворове  Mr. Green, един дядо хвана брат ми с пълна пазва праскови и го накара да ги изяде всичките ( не успя естествено, хвърляше ги зад гърба му). Много хубаво детство имахме, надявам се и нашите деца да имат също толкова хубави спомени.

# 26
  • Мнения: 953
и моето детство беше великолепно и с болка съзнавам че моето дете го няма.ами как да го има ,като сега с тези компютри и нтернети направо са забравили да общуват и да играят.лагерите бяха една страхотна част,която нашите деца няма да опитат.въобще цялото ми детство до израстването ми беше страхотно.пожелавам и днешните деца да могат да се  похвалят със същото един ден,но се съмнявам.

# 27
  • Мнения: 15 619
Ееех, какво време беше! Спомням си аромата на петровките /имахме една круша в двора/, катеренето по големите дървета, играта на стражари и апаши, филиите със най-вкусната лютеница на света, катмите на баба, сутрешния танц на баща ми.
А най-яркият ми спомен е, когато зимно време татко ме вземаше от детската градина и обгръщаше ръчичката ми в шепа за да ме стопли... Толкова щастлива бях...

# 28
  • Мнения: 1 181
около 4-5 г  - спомени от детската градина; есента там, събирахме листа и ги лепяхме по разни картинки; след това пролетта - събирахме кокичета и минзухари; бях някаква снежинка в представление за нова година; в същото това представление майка ми се беше направила на снежанка обаче аз я разконспирирах и после не й дадох мира с въпроса откъде познава Дядо Мраз (тогава нямаше Дядо Коледа)
5-10 г - бабиния двор; невероятни игри от сутрин до вечер с другите деца; не ми се прибира нито да ям, нито да спя; баба ме гони по двора с една филия само и само да хапна нещо или излиза по нощница на вратата и ми вика "Диде, айде бабе, че ми се спи вече"
10-15 г - училището, училището, училището....

Ех, хубави спомени...

# 29
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Страхотно детство имах и аз! Бяхме по-свободни да излизаме и играем навън-цяла банда от махалата. Помня лагерите, ходехме много на кино-имаше детско кино сутрин. Аз съм единствено дете-глезено и обичано. Искам и дъщеря ми да има такова детство.

# 30
  • Мнения: 1 446
Имах страхотно детство щастливо и безгрижно , но то свърши когато навърших 14г. За един ден пораснах с 10г. , татко почина. Майка имаше нужда от мен , а и нямах право да правя детински грешки. Cry
Моля се на Господ детето ми да няма същата съдба.

# 31
  • Мнения: 3 537
Много хубаво детство сме имали и двете със сестра ми. GrinningНе сме били богати,но сме били щастливи,без компютри и тем подобни неща като на днешно време. Добре са ни възпитали,имахме уважение едновременно с това и страх/в добрия смисъл/ от родителите си,слушахме ги, е понякога сме били непослушни де,но по -малко.
А днешните деца са като "разпасана команда "като гледам.....като се забодат на компятъра още от ей такива малки....и край ,това не е детство за мене.
Играехме на ластик,народна топка, със кукли-на майки и деца,на учители и ученици сме играли,на ръбче и сума ти такива....весело баше,....сега ще ме е страх да си пусно детето така само да си играе в махалата честно казано....
За цялото детство съм имала само една кукла Барби и още си я пазя облечена в булчинска рокля,която аз сама съм и я шила,такъв кеф ми е доставяло това, и сега като се прибера всеки път поглеждам куклата и се чудя как съм имала такова търпение да ушия такива миниатюрни обувчици от лачена кожа......пазили сме почти всичките си играчки  и сега ми е кеф да си ги гледам пак,а сега децата са заляти от играчки и са такива разсипници....ще дам всичко от себе си да възпитавам добре детето си ,моля се и някой ден да попадне и в добра среда от приятели с които да общува Praynig Wink

# 32
  • Мнения: 4 447
Прекрасно детство имах!
Най-ярките ми спомени са свързани с дядо, най-прекрасния човек на света (толкова ми, липсваш, деденце Hug))

# 33
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Имах невероятно щастливо и безгрижно детство.
Най- яркият ми спомен е как съм болна от гнойна ангина, а баща ми ме буди през нощта да си пия антибиотика. Носи ми бисквита, която да хапна преди това и чаша вода.
Също с умиление си спомням режима на тока, гушкам се в мама, която се опитва да ме убеди да си изям супата, преди да е изстинала.
Разчувствах се... Cry

# 34
  • Мнения: 3 647
Twisted Evil летата на село, игрите на въже и ластик пред блока, трепета с които се качвах на влака и отивах на село при баба, където всичко беше по вкусно - филиите с масло и червен пипер, Палачинките на  туча, яденето на зарзали и зелени сливи, отарашването на съседската градина, возенето на каруца........................
толкова много мили спомени  Peace

# 35
  • Мнения: 2 161
Моето детство беше щастливо,с едно единствено тъмно петно-нямах си село.Всички приятелчета лятото при бабите на село,а моите и двете живеят баш на центъра на града.Това беше трагичното на моето детство.Летата прекарвах предимно на плажа,а вечер на нашата улица се събирахме много деца,повечето летовници и играехме до премала.Мисля,че и децата ми имат щастливо детство.Само дето ежедневното ходене на плаж не ги удовлетворява.За тях лятна почивка означава непременно да са някъде на друго място и да са в хотел.Това им харесва на моите деца.Аз не бях толкова претенциозна.

# 36
  • Мнения: 6 461
Много ми е мъчно за детството .......... Rolling Eyes.
Безгрижно и много красиво.
Колко беше хубаво на село със цялата тайфа........  Mr. Green...лудории ,обиколки с колела......
Всичко възможно ще направя да подаря на децата ми  Hug, едно такова детство като моето.......... Party.

# 37
  • Мнения: 6 993
Асфалтно детство...Пред блока, с топка...Постоянните реплики "Внимавай да не те блъсне кола"...Досадните съседки, които постоянно обясняваха на майка ми колко съм невъзпитана Laughing...Върбата в градинката, по която се катерехме и се чувствахме скрити и си разказвахме различни измислени истории...Футбола,когато играехме момичета и момчета в градинката, а после ни се караха,че сме стъпкали тревата  Laughing Криеницата...Големите батковци, които все се заяждаха с нас...Магазинчето на дядо ми, което ни беше сборен пункт....Хубаво детство Heart Eyes Все още смятам онзи апартамент и онзи блок за мой истински дом...Не Каршака, не София.... Rolling Eyes

# 38
  • София
  • Мнения: 3 421
 Имах прекрасно детство - щастливо, весело, свободно, интересно. Прекрасни спомени. Дано и моите деца да имат такова, но тази свобода и безгрижие които имахме ние ...едва ли.

# 39
  • София
  • Мнения: 978
Детството ми беше страхотно, толкова много си играехме и беснеехме. Спомням си, че играехме на засади /разновидност на стражари и апаши, само че няма апаши , а всички са добри/, скачахме на ластик, беряхме зелени, кисели джанки. И досега пролетта има за мен вкус на джанки. По късно /тийнейджърските ми години/ се събирахме по разни дворчета и градинки - пушехме /големи келеши и келешки бяхме/, говорехме си щуротии, слушахме музика , криехме се от кварталния.

# 40
  • Мнения: 3 268
Израстнах пред кооперацията с децата.Играехме на много игри,които децата ми никога няма да играят.Те останаха в миналото.Никога няма да забравя баба,която се грижеше за мен от раждането ми.Не съм ходила на ясли и градини тя ми беше слънцето и въздуха.Първата ми любов във втори клас със съседското момче.Имаше руси коси и сини очи и беше толкова красив....Игрите на футбол с момчетата пак заради русия красавец,игрите на кукли с приятелката ми,хубавите Нови години у дома.После гимназията,бригадите,пролетните карнавали...първата страстна любов...и детството ми свърши неусетно...

# 41
    Луда работа, какво да ви разправям.Вечно с момчатиите, то бой , то катерене по дърветата като една маймуна.По баирите с картоните лете, с найлоните зиме-вардааа, че ида!Тормозех горките жуотинки, все мъкнех котета и птички  у нас (естествено саморъчно от мен свалени от гнездата им ooooh!).Горката ми майчица #CrazyАа, гущери и змии също съм и водила на гости.На село цяло лято обикалях горите с братовчеди и приятели. Все одрана и ожулена от коприва по краката. EmbarassedИ да ви кажа много ланготех, ей тъй на за спорта.
    Обаче пък и с култура се занимавах , да не си помислите, че съм била само хулиганка.То концерти , то театри самодейни.И рисувах, ама много, до там , че чак на котката налитах да и правя бодиарт.Ако не знайти- аз съм откривателка на туй изкуство за селските баби непонятно.И докарващо им сърдечни спазми, като им изскочи от хамбара един котак в най -невероятни багри Shocked,да се чудят що за див дзвер им е нападнал селскостопанската продукция.
    Е, сега, нивата и тютюна също не ми се разминаваше, ама то трябва баланс да има в тоз живот, не мой само игра до пръсване.
    А в училище бях примерна , не много силна , но поне кротувах...освен в междучасията.С Мигленчето Ангелова ни е преподавала една и съща учителка, лека и пръст.Ама Миглена е била още в младините и.Много ме мъчеше тая жена, обаче и аз съм корава, хич не се поддавам на обработка.Доста по-късно ми дойде акъла в главата.Ех, детство...Дали дъщеря ми ще има такива хубави спомени.Дай Боже, децата ни да растат мирно и щастливо!!!

Последна редакция: чт, 16 ное 2006, 14:53 от gerik

# 42
  • Мнения: 256
Детските ми години си спомням със умиление и носталгия. Помня игрите около блока, разходките с родителите ми в парка почти всяка събота и неделя, лудите приключения покрай реката, изследването на канализационните тръби и т.н. Жалко, че нямах баба и дядо на село, за да ходя при тях през лятото, но и в града съм се забавлявала достатъчно.
Юношеските ми години бяха пълни с доста болка и разочарования. От момента, когато почнах да изказвам собственото си мнение и да се опитвам да го отстоявам, когато се възпротивих на това да бъда винаги "послушното момиче на татко", започнаха и проблемите. Имаше кавги, бой, плач, наказания. Ежедневието  ми беше  - училище, а след това писане на домашни вкъщи. На първата си дискотека отидох чак като станах студентка.
Студенството ми беше сбъдната приказка и ако не бяха нашите да ми го вгорчават отвреме навреме щеше да е перфектно.Там срещнах и достойният спътник в моя живот - съпругът ми. Оженихме се 1 месец след държавния изпит. Най-накрая държах собствения си живот в свои ръце!

# 43
  • Мнения: 2 677
Имах невероятно детство! С най-добрите и обичащи родители, с най-лудата тайфа. Побърквахме квартала, какви ли не щуротии измисляхме, от сутрин до вечер не се спирахме... Пазя много топли спомени от това време. Най-хубавото е, че с приятелите от детството си все още сме заедно и често си спомняме за онова време...  Hug
За съжаление обаче съм сигурна, че Бранко, а и другите деца няма да имат такова детство, защото времената страшно се промениха. След пет-шест години няма да можем да ги изтръгнем от компютрите...

# 44
  • Мнения: 5 140
Моето детство беше супер яко, имам си много яки спомени от него.
Яд ме е, че Ния няма да изживее такова.
Бях постоянно навън, имах си любими играчки и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт