водех по физиотерапии но и спряха и лекарствата заради миомата която така и не се осъществи. Беше добре докато преди месец не почна да получава тикове и гласове избяга от вкъщи нямаше я 5 дена е била по улиците тя не спи и не яде тровели сме я аз не съм бил синът и бил съм убит друг човек съм шепне си и си мисли че друг и говори все едно е двама човека.. обадихме се на спешното но искаха да говорят лично със нея представяте ли си колко е смешно да питаш човек който не си е със всичкия дали е добре, при което тя естествено каза че и няма нищо, прибра се след седмица и я взеха е онзи ден беше като вампир във психото и днес я изписаха защото не можело да и дават лекарства заради нисък хомеглобин който е 60 и заради миомата която и е за остраняваме поради която губи кръв, да сме я карали ние но тя за пореден път избяга на два метра от болницата тръшка се реве скача едвам я хванахме посяга и напада и припада тя във такова положение може всеки момент да припадне никой не иска да помогне нито полицията нито от спешното искат да я вземат нито от психото ще я приемат без тия процедури а тя се влошава със всяка изминала секунда а не можем да я закараме защото става много агресивна и не иска да я доближаваме хора моля ви помагайте кво да правя спешно е побъркали сме се какво ли не направихме това че опитвам всичко и не мога да и помогна ме разкъсва от вътре,. тя цял живот е сирак и от бебе е сама много ме боли да чакам най-лошото ...
Допитахме се и до принудителното лечение но то се правило само за психиатрия а за да стигнем до там първо трябват другите интервенции който са невъзможни, с прости думи няма смисъл от молба във съда защото от психиатрията отново ще я изпишат след като не са направени процедурите и оставаме с вързани ръце.