Какво ви съветваха бабите ви?

О, и мойта баба винаги казваше, че трябва да се омъжа за мъж с висше образование. Това било изключително важно. Уви, мъжо е със средно

Ами да не е пияница като баща ми и да има достатъчно пари, че да ме води на ресторант, защото с моето не можене и не желание да готвя, гладни сме щели да си умрем 
Не знам дали заради съвета на баба ми или просто съдба, си взех за мъж пълен трезвеник и с достатъчно пари да ме води от време на време на ресторант  ....., а и между другото се научих да готвя не лошо 

Баба ми не помня какво ме съветваше, но още ме досмешава как наивно смяташе, че сестра ми (беше на, хм, 22 може би) с приятеля си, който доведе от чужбинско да покаже, си живеят като приятелчета, гукат си само... леко се потресе, като някакви слова мои подсказаха, че може да е замесена физическа ласка или не дай си Боже, секс, ама доколкото ми беше по силите, замазах положението...

А, да - съветва ме - сегашно време - да не раждам повече от две деца. Защо са ми три? Да не съм луда нещо?!

Моята баба винаги казва: "По-добре мъжа ти да пийва (не в смисъл на пияница, а от време на време) и да пуши, щото иначе ще е женкар". На мен тая философия много ми харесва. Пък и имах един бивш муньо, който беше божа кравичка - не пие, не пуши, спортува редовно, не яде мазно и не знам си още какво... ама кръшкаше като за световно... (кой от каквото се е опарил, от това бяга...)

Сещам се за една приятелка, на която баба й все й повтаряше да си търси грозен мъж сигурно по същата логика

Моята баба ми казваше да го търся трезвеник, защото ходенето по жени било до време, а пиенето до гроб....
И другото , което ме съветваше е да е един на майка и татко.....

Когато бях на 18г. и тръгнах на море за първи път сама с гадже, отидох да се видя с баба ми и тя ми каза умната, убаво да си изкарам, но от кръста надолека ТОЙ да не знае що имам.  Милата, не бях й казала, че преди това ТОЙ не се беше изненадал какво имам, защото и други такива работи беше виждал.

Моята, точно този лаф още си го повтаря 

дааааааааааа и моята така ми казваше 
по повод,че някой не ми харесва и не е хубав- ''какво като не е хубав няма да го редиш на бюфета я''

Моята ми казваше да слушам мъжа си. Ей това било важно. Защотя тя слушала дядо/ и добре е правела/ и аз да слушам мъжа си. Е, слушам го, доколкото мога

Относно избора на съпруг ми казваше, че не е важно дали е богат, беден и т.н., а да е добър по душа. Това било най-важното.
Относно отношението ми към него, казвала ми е да не му разкавам лоши неща, а като се върне от работа да се опитвам да му повдигна настроението, за да му е хубаво, като си е вкъщи. Ако има нещо лошо, да си го премълчавам.

Баба ме съветваше да си търся мъж с апартамент - да съм си събуела само чехлите отпред и да влизам. Вторият път я послушах.

уф няма да забравя мойта баба как ми наливаше акъл в главата
Като ученичка - " Сега кат та клъвна петела, трябва да си умна и да внимаваш да не те убоде някой гамен, че да не тръснеш едно ревливо на майка си?"
Като студентка - "Ти квот искаш прави ама си опчай мозъка , че ако стане белата поне момчето да е добро и убаво. Та на сватбените снимки да нямаш тюфлек до тебе." 
На сватбата - " Да слушам туй убавото момче, дет съм излъгала." 

    Да си реша първо задачите по математика, които бяха допълнителни след домашната работа и тогава да ходя на кино По- късно в една книга научих, че проблема на много хора е, че "започват да си ядат тортата от крема, а е редно да започнат от блата"
  

"Една жена, за да живее добре, нищо не трябва да умее да прави - нито пазарски торби да носи, нито крушка да сменя ..." 
"Мъжът ти трябва да те знае само от кръста надолу - какво става в главата ти е само твоя работа ..."

бре, много мъдра е била твоята баба.
Моята пък ,лека и пръст, ми викаше:" Като минаваш покрай Морско училище-главата ти  все натам да е обърната"-демек: за капитан да се оженя. Никога,естествено не се вслушах в съветите и- тогава ми изглеждаха задръстеняци , а сега- изкукали коне с капаци. Добре,че не съм я послушала.

Ееех, колко права е жената!!!
Да ми го бяха казали мойте баби това.. за съжаление починаха доста рано и нямаше как да ме посъветват...

Според баба ми щастието в брака зависи от това каква е свекървата, как е отгледала сина си, какви са и отношенията с булката... и така. Вярвам й 

Моята ме съветваше да не изоставям ученето по никакъв повод, работа, бизнес и тн т
Съветваше ме да не се раздавам във всяка връзка.
Ползвах я като детектор за приятелите ми и като я запознах с мъжа ми, единственото което слушах беше:
"внимавай да не изпуснеш това момче, внимавай да не изпуснеш това момче",
а на баща ми /понеже той не можа да се запознае с него преди сватбата/ надуваше главата и брат ми се обади да каже, че му е промит мозъка и дори да доведа и Франкенщайн, баща ми ще каже "ау, какво хубаво и свястно момче".

Бре, само моите баби ли не са ми давали акъл в живота?   
Всъщност, едната почина рано, когато още главната ми задача беше да се изуча и въпросът за женитба не е бил на дневен ред, а другата не ми се месеше - вече знаеше, че няма кой да я чуе. 
Иначе много хареса бъдещия ми тогава мъж - много хубаво момче бил. То наше лошо има ли, ама... 

Права е , права ... да я бях послушала поне ...

Не си спомням баба ми да ме е съветвала нещо относно избора на мъж. Майка ми обаче ми даде един мъдър съвет навремето (аз го пях писала и в една друга тема) 
Та, прочела тя някакво изследване, според което интелигентността се наследява от майката, а физическите характеристики - от бащата, след което ми каза :"Като си избираш мъж, гледай да е висок и хубав; може и да не е много умен".

Devil In Disguise, много права е била баба ти   .  
Слушаме, не слушаме, по-важно е че са нашите баби.
Моята акъл не ми е ръсила (кой ли е успявал да ми налее мозък ) Повтаряше често "сега си бисЕрко, гледай да не станеш посерко" . Искаше да бъдем постоянни (много внуци отгледа жената-герой  ). Жалко, че не поживя още някоя и друга година.

ами  да не зиам Трънчъ нин и македонец е аз зех едното и не я послушах

Това последното и аз си го помислих, ама.... не го написах...

Милото ми бабче все още ме съветва да "човечаем". Много хубава думичка. А мойто бабче е на почти век. Тези, които имат баби в Западна България сигурно са я срещали. Пълни ми душата. 

Баба ми твърди, Че е по-добре да се омъжиш за мъж, който ТЕ обиЧа, отколкото Т И да обиЧаш..

Моята баба е много по съветите и много цапната в устата. Винаги ще помня как ми разказваше, че един ден много се скарали с дядо ми и той ходел напушен цял ден. Вечерта, като си легнали той й обърнал гръб, обаче тя го "почнала". Човека й викал, махни се ма, не те искам, обаче тя уторита и накрая той се предал. На сутринта, като станали, дядо ми греел като слънце, не помнел въобще че се били карали . Та такива неща ме съветваше да правя.....

 Ще запо4на оттам , 4е баба ми се казва Аида , което само по себе си винаги ми е вдъхвало респект като дете . СмеШно е , знам . Подобно на бабата на Бейбиту и моята ме съветваШе да се омъжа Не за този в който съм лудо влЮбена , а за този който е влЮбен в мен . КазваШе ми , 4е с времето не може да не заоби4аШ някой , който ти дава толкова лЮбов , самата тя така била постъпила . Като дете много държеШе да се храня правилно и да знам кой прибор за какво се използва, казваШе , 4е една дама трябва да танцува с вилицата и ножа . Колкото трохи правех докато се храня , толкова 4инии измивах после...караШе ни да слуШаме класи4еска музика с братов4ед ми и брат ми и ние 4есто приемахме времето прекарано с нея като наказание . Впоследствие аз живях сама с  нея години (от 13 до 18)и разбрах колко специален 4овек е ...абе , много има какво да разкажа за баба , но не сега и не тук . Баба ми Аида слава богу е жива и сега мога да се забавлявам и да слуШам нейната логика на живота .

Мойта баба Минка ме съветва за всичко, на всякакви теми, аз само се хиля. Тя е свикнала да командори целия род и при всяка връзка на деца и внуци проучва обстойно обекта и пуска връзки ако се наложи чак до родното му място.

Баба ти е изключително умна жена, това е най-мъдрия съвет.
И аз втория път ще я послушам.  (гаден майтап, няма да има втори път).

Казваше,че жената винаги трябва да слуша мъжът си.

Моята баба все ми повтаряше:"Да си вземеш хубав мъж да не те излага пред хората." Е, хубав си взех , но ако реши да ме изложи и хубостта му неможе да ми помогне. Така де ... има грозни и сериозни ... моят е  поне за сега златната среда. 

И моята ми го е казвала.

Казваше- само гледай да не пие и да не те бие. Всичко друго ще търпиш! 

Хаха, каква хубава тема. Все пак, да кажа за моята ( вече спомената) баба.

Казваше, че трябва да е военен и с апартамент. По възможност военен лекар ( като дядо ми). Това за нея беше идеалната партия, и напълно я разбирам. Подсигуряваш се финансово по 2 линии 
Имаше и други напътствия, като висшето, което да 'събуди сърцето ми' и тн., но те са по.. как да кажа - тривиални и досадни.

Това, което обаче е по-интерено е това, което прабаба ми е казвала , а именно ,че "Жената е драга на мъжа, докато и фърка полата". Много много , мъдра жена е била прабаба ми.

Само дето първя беше със средно, сегашният е вишист и радостта е огромна.
Няма по добра от мойта "бабет" както и викам. Все така бабо, да продължаваш, че и дъщерите ми да имат честа да ти се радват.

При нас по съветите беше дядо ми, а не баба ми. На прима виста се сещам за две любими негови реплики:
- "Учи, чети - това да ти е на акъла!"
- "На акълни деца пари им не трябват, на безакълни - хич".

Моята баба обясняваше, че няма смисъл от караници и кавги. Подобно на бабата на мама Мери ми казваше, че "щом нощем зашумолят чаршафите- проблемът на другия ден ще е забравен." 
Учеше ме на домакинска работа и че "тя слугинската работа край няма, затова гледай да се научиш да я вършиш по-бързо, за да имаш време за себе си".
Казваше ми да си отварям добре очите за да не попадна на някой "пияница или курварин".

А бабата на мъжа ми ме съветва:
"Виж бабе, той да те знае от кръста надолу само. Нищо да не му казваш..."

Моята баба и сега ми повтаря да го търся с много земя завещана

И моята баба ме съветваше за мъжете. 

Цитирам: "Гледай добре, отваряй си очите на четири, да не се хакнеш като някой кьорав кон"...

С една дума, да гледам кого си избирам, да не е някой пияница най-вече....

Моята баба най често ми казваше
Блага дума - железни порти отваря 

това си е самата истина

Умни са ни бабите и съветите им са ценни и безценни дори   Lennie права е била твоята, че  "Жената е драга на мъжа, докато и фърка полата"
Моята ме съветва да гледам на околните с добро и да не спирам да се забавлявам и да се радвам на хубавите неща, защото младостта бързо отминавала, а къщната работа никога не свършвала  

да уча, да не се плаш от нищо, да живея докато съм млада, да не се занимавам с клюки 

Моята баба винаги казваше: "Мъжете са различни, но куровете им са еднакви" 

Не мога да си представя моята баба да ми дава съвети за мъже, изобщо, ама изобщо. Никакви съвети не са ми давали.

Моята баба е пиродно интелигентна жена, обичам я повече от майка ми. Докато майчето ми пилеше мозъка да се омъжа за висшист, баба ми казаваше"Какво ти прави висшето образование, като не е човек и те тормози и не те уважава, може и десет висши да има, пак ще си остане простак". А много често ми казваше: "гледай да не си крие парите". Тя, милата, до ден днешен търпи един нещастник, които и взема пенсията и една стотинка не и дава. Като си ходим в България все ме пита: "X дава ли си парите?"

то моето не е точно съвет, но баба  ми казваше да съм си вземела мъж чобанин /_{разбирайте овчар}/ , че да се науча да ям лук . Аз и до ден днешен не мога да видя връзката между двете, но както и да е...

  Моята баба, Бог да я прости не ме е съветвала. По я биваше в слушането, в тънките коняци до два през нощта и в правенето на люти номера. На 72 години имаше доста по-младо гадже и го правеше разноглед от ревност. Носеше се "натокана", "наприческана" и "напудрена". Беше толкова позитивен човек, че след като й споделих, че в работата са уволнили 30 души ме успокои с ведрото:
- Е, нямаше ли поне един от тях, който да не ти е симпатичен?
  Не вярваше, че ще се омъжа, щото бях голямо диване, може би затова не ме е съветвала. Мога да разказвам за нея с часове, голяма скица беше. Ужасно ми липсва нейната бурна младост. Макар и на седемдесет

Бях много малка, когато починаха и двете ми баби и не са ми давали кой знае колко съвети (или поне аз не помня), но все пак съм запомнила едно нещо от едната. Непрекъснато повтаряше колко е важно да е образован човек. Другото което много ясно си спомням от нея е че пазаеше всички документи за земята и имотите, които са и взели в една папка и все повтаряше "Бабе, да знаеш че ще дойде време и частното ще се върне! Тая работа с дръжавната собственост няма да я бъде дълго - пазете ги тези неща, та да си вземете после земята!" Така и стана Беше изключително дълновиден човек. Мъжът и е починал много млад (майка ми е била на 5 годинки), отгледала е сама трите си деца, успяла е да им даде висше образование, успяла е да дойде в София и да подсигури и трите си деца с жилище. Това всичкото при положение, че винаги е вървяла срещу властта и партийните директиви. Дори и да не е имала възможност да ми дава съвети, нейният живот винаги ми е бил като пример за това какво може да постигне човек
Оф затънах в някакви спомени и носталгия....

Като прочетох заглавието веднага изплува следната картинка пред очите ми: баба ми се надвесила над мен и с един такъв поучителен тон ми казва: "Бъди умна, умна бъди".

аз пък четейки темата се сещам как баба ми не харесваше един мой приятел от ученическите ми години, защото му били сключени веждите и щял да бъде много ревнив

Едната ми казваше ми - където е тигана, там да е и опашката /т.е. да ходя винаги с мъжа си, да не го оставям да се "вее" сам/.
Говорила ми е и доста други неща - вече сте ги споменали.
Много й се искаше да се оженя за хубав мъж - рус, бял, червен ... /дебел/... Това й беше критерий за красота на нея.
Все ми проучваше гаджетата, от какъв джинс /род/ са... Даваше ми пример - "Хората животно да си вземат, пък питат за потеклото му ... " 
Другата си баба, виждах само през ваканциите. Тя само ми завираше тайно пари под масата в ръцете /скришом от леля и чичо/ и ме поощряваше да излизам, да се забавлявам, да си купувам, не ме е съветвала никога за нищо.

Много права е била, ще знаеш

 Абе много хубави съвети са ми давали бабите ми.

Едната все ме съветваше - да го видиш от какъв род е, ти да държиш парите в къщи. Да знам, че човек с едно ново нещо на него ходи по различен начин - нов сутиен да си купя ще стъпвам по друго(т.е. да си купувам за мен неща).

Другата  баба -  да не е пияница и да не ме бие(само един път да се случи да бягам). Където ходи той и аз да ходя(да не се затварям в къщи). И все ми повтаряше - една жена трябва да е винаги с прическа. Може да не е с нови дрехи, но щом е с прическа, ще привлича погледи.

Прабаба ми - като заведох мъжът ми да го запозная и тя тайно ме привика настрани да ме пита дали съм му видяла паспорта. Аз много учудена  - защо - да не е женен, баба

Че ако иска да успее една жена , трябва да е три пъти по- добра в работата си, от който и да е мъж

Моите баби са починали рано и не помня нещо специално от разговори с тях ,но ще пиша за бабата на една моя приятелка.Когато тя и се оплаквала,че мъжът и не бил подредил масата за някакви специални гости(тя не си била в къщи)с еди-коя си покривка ,с еди -кои си чаши и прибори, бабата я успокоявала,,то мъж ,бе баби,то си е просто"С този израз и сега се шегуваме ,когато някоя от нас се оплаква ,че мъжът и не се е сетил да свърши нещо както трябва

Моята баба, която от много години не е жива казваше: "Той твоя си стои - бял, чер, твой си е".

Eдната ми казваше да си гледам учението, то другото само ще си се нареди. Хубаво ме съветваше жената... ма на.
Веднъж като студентка си бях у дома, нашите бяха заминали някъде и аз веднага си поканих гаджето да преспи при мен.. на сутринта ставаме, обличаме се, закусваме и тръгвам да го изпращам... и баба ми на вратата. "Видя ли сега", каза ми после тя, "още малко да се беше успала, и момчето щеше да те завари по нощница".
Много си я обичах. 
Другата ми баба е още жива, тя ме съветваше кратко и ясно "умната", без да разяснява какво има предвид. Сега спря, явно съм кауза пердута. Нея също обичам много, тя е по практическите съвети - кога да сменя водата на боба, на какво се слага девисил и др.

Моята баба е и винаги е била истинска дама, макар и вече над 80-годишна. Омъжена за офицер, отгледала 2 прекрасни сина, животът й не е бил лесен и откакто се помня, страда от силни болки в краката, от които не може да спи. Но никога не съм я чула да недоволства или да се оплаква от живота. Винаги е спретната, а у тях всичко е подредено като по конец.
Всичко, което съм научила от нея, съм го научила от поведението й. Почти никога не си е позволявала да ми дава пряко съвети или да коментира избора ми.
Много я обичам и се моля Господ да я дари с още дълги години живот и здраве!

Моята баба викаше да съм си вземела слаб мъж, че много хубаво съм готвела. Да има накъде да расте... 

Моята баба все повтаряше приказките на своята баба!!!
Все казваше "И да знайш баба ти Йова все казваше..." :
  - мъжът трябва да знае само едната страна на  бедро на жената (т.е. половина от всичко що знае жената да узнава той)
  - да си мисли че е единствен за нея (бил и ще бъде) - карало мъжа по друг начин да мисли
  - като се скарат да стане, да обиколи два пъти къщата, да се прибере и да му седна на коляното, без да се кара, без да вдига врява, тихо-мълком да стане на нейното
  - да не оставям мъжо без работа, че един мъж без работа само за глупости мисли
Имаше и още ама сега за тези се сещам. 

Сещам се какво ни съветваше бабата  на моята приятелка. Тя казваше, че трябва да мислим за поколението като си търсим мъже т.е. трябвало мъжете да са красиви, за да имаме красиви деца 

                  
На всички баби!!! Докато четох ми стана едно такова мило...и тъжно, защото моите не са вече с нас.
  Едната ми баба беше много кратка жена, тиха, скромна...все да ти угоди за всичко. Тя  и дядо все ми повтаряха да наблягам на учението и като се омъжих на 19, току що приета в университета все ме питаше: "А сега Митко ще те пуска ли да учиш"?
А следващия съвет съм го получавала и от двете баби: да съм добра домакиня, да шетам, да му е чисто на мъжа и самата аз да съм спретната; никога да не ме вижда рошава, с гурли и т.н. Моята поддръжка за него е табу!
Но и двете ми харесаха избора, дядо особено, щото зетя хем не бил глупав, хем от нашта партия - селско момче, знае селския ред, знае да копа 

Моята бабет си е още жива и не спира да съветва, мърмори и нарежда.
За мъжете винаги е казвала, че са като кучетата - малко глупави и могат да спят и на земята, жените - като котките - само на меко, постелено и на високо. Жената да знае 2 и 200 и да е винаги "изненада за мъжа". Същата да не остава никога без пари 

моята баба все ми повтаря нещо, което нейната баба й е казвала.
та нейната баба й е казвала: "много си хубава, баби - на грам трябва да се продаваш. да не вземеш да се дадеш на някой цялата."

Брех, какви баби. Моите нищо не ми приказват Не мога да се сетя за някоя таква крилата фраза.   Но леля мииииии, ей тя е по съветите в нашето семейство Нищо,че не я слушам

Моята баба е вълшебница. И поради тази причина не ме съветва, а сътворява чудеса с мен.

Моята казваше: Прави, струвай с едно дете да не оставаш!

Също и да гледам да си взема учен мъж, защото едно било да те удари/напсува някой простак, друго било да е лекар 
И казваше да не казвам всичко на мъжа си

Ей! Страшни баби!!! Много мъдри.    
(половината са  и свекърви )
От вчера я чета тази тема, толкова ми става хубаво , какви вечни истини.. така простичко казани..
Сетих се още нещо от моята баба. Казваше, че една жена трябва да се оцени първо и после да търси. И че който ме вземе, с Господа е вечерял. Щото съм много добро дете.

Бабите ми не ме съветваха с такива крилати фрази, но майка ми каза следните неща, които трябва да постигна:

• да имам образование
  да имам работа, за да мога да си гледам децата и сама, ако се наложи
  да е майсторче (в смисъл, да не викам майстор за крушка)

Баба ми само съвети и дай да дава! "На САшо цялата заплата ще вземеш и 1/3 ще отделиш за черни дни!" ; "Да не знае много, много какво ти е в главата!" ; "Ти си мълчи и не му се карай, че каквото си чепато ще останеш на улицата гола и боса!" ; "Като се прибере да има сготвено, че ще се сърдиш като си дойде и вече е ял!" ; " С дядо ти цял живот се сдобряваме под юргана!" /дядо ми още е палав нищо, че е на 84г./.
На дядо ми съвет към мъжът ми "Сашо ти много стара /че разликата ни е само 6г./  си я взел, аз мойта я избирах в 10г по-млада та да ме гледа на старини!" и "Сашо ти преди да я вземеш води ли я на пълни медицински изследвания да видиш здрава ли е, болна ли е?" Сашо още не може да преживее, че не го послуша за последното! 

Моята ме съветваше така:Да гледам мъжът, не дали е красив външно, а вътрешно.
"Хубоста бабо е до време,човек остарява и погрознява,ама ако му е хубава душата и красива и на 100 години да стане, пак хубава и красива ще си остане" Този съвет определено ми беше от полза.
Другият съвет,който ми даде беше,като се оженя да почитам свекър и свекърва.Еееее този съвет не можах да изпълня.

Моята, противно на бабата на ивка10, веднъж ми изчете конско на тема - подбор на генетичен материал! с нагледни примери - дядо ми как не бил много хубав, но бил висок. Баща ми - как не бил много умен, но бил красив  - затова и ние не сме били грозни. Но според нея било важно жената като си избира мъж, той да не е грозник. Трябвало да се мисли и за това!
Излишно е да ви казвам как се счупих от смях!!!

това ме съветваше и моята любима баба, мир на праха й - Прави, струвай, вечер до мъжа си сърдита не си лягай
дълго време това ми беше странна фраза, сега разбирам колко важен съвет съм получила

Баба ми, Бог да я прости , едно ме е съветвала - на не взимам мъж пияница и ревнивец....горката, тя цял живот такъв е търпяла...и мъжа ми да умее да върши селскостопанска работа ....за първия и съвет не я послушах с първия си мъж - сега като се обърна - права е била ....за втория и съвет - не я послушах с мъжо - не умее да копае, нито лозе да реже .

Да посрещам мъжа си винаги с усмивка и блага дума.

За съжаление и двете ми баби вече не са между живите, но тъй като поживяха сравнително дълго - едната 90 г., а другата - 85 г., получих някой интересни съвети от тях.
И двете ми баби бяха родени в семейства от "доброто общество" - едната в Плевен, а другата - в Русе. И двете бяха по една дъщеря в семейства с 4-5 момчета. И бяха гледани като принцеси. Животът им се беше подредил различно: едната беше завършила висше образование в чужбина, където се е запознала с дядо ми, а другата на 18 години е станала офицерска съпруга.
Та за първата ми баба много важно беше жената да е добре възпитана и да си знае цената, да се "държи на положение", а не да е "евтина" и "лесно достъпна".
А съветите на другата ми баба бяха по-"практични": като се върне вечер мъжът ти, ти да го посрещнеш добре облечена (с рокля, а не по пеньоар или по-зле - по анцунг), с прическа и дискретен грим и ДА ГО ГАЛИШ, МНОГО ДА ГО ГАЛИШ! Да седнеш близо до него, да си сложиш ръката на коляното му и да го гледаш в очите. И никога, НИКОГА да не се явяваш "неглиже" пред мъж! Пред който и да било мъж!
И когато водех при нея 6 годишния ми син да го гледа, тя ни посрещаше в 8 сутринта с рокля, прическа и червило! Всяка сутрин.

Мъжа трябва да знае какво става с жената от врата надолу. От врата нагоре - в главата и - си е нейна работа.
Да се омъжа за офицер.
Всяко нещо с мярка.
Да не вземам мъж пияница.

 Да си намеря мъж, с който да сме от една "черга"!

От много баби съм слушала мъдрости.
Ето, бабата на първото ми гадже ми
каза веднъж, че на мъж не трябва да
се казва всичко. Друга мъдрост е, че
куче се взема от сой, та камо ли мъж.
Трета - едно е да те ритне ат, друго -
краставо магаре. Това в подкрепа на
предишната мъдрост. А, и още нещо -
ама това от майка ми - да гледам да
не ме дразнят лошите черти у мъжа ми.
Добри има всеки, но ако не може да
му преглътнеш отрицателните качества,
няма смисъл да се занимаваш с него.
Ако пуши, но това не ти пречи, халал
да ти е. Ако пие, но може, здраве да е.
Та така. А, чувала съм и за военен, че
най-добре било такъв да си взема, че
на всяка моя дума да викал "слушам".
Ма не помня чия мъдрост беше това.

Моите баби не успяха да видят първия ми съпруг (слава богу  ), за съжаление не доживяха да се запознаят с втория...
Те и двете имаха високи изисквания към мъжете и в частност, към моя бъдещ съпруг.
Това чудо на природата трябваше да бъде: висок, красив, умен, образован, от род, работлив, естествено, да не е женкар, да не пие и да не пуши.
И за двете май най-важното беше да не е от село, ама в никакъв случай.

Василисе, твоите баби много високи критерии са имали...

Някоя преди беше питала, дали не е единствена, дето не е получила бабини напътствия.
И аз, и аз.... не мога да напиша каквото и да било по въпроса.
Всъщност се чувствам съвсем леко ощетена, щото май бабите е имало какво да рекат...

На мен пък ми харесва съвета на бабата на една от "отчаяните съпруги":
"Еректиралият пенис няма съвест"...  и допълнението - "Тези дето не стават, също нямат"

Пра-баба ми: "На мъж вера да немаш!" 
А съветите на двете ми баби край нямат, те и досега ме "обучават" по всякакви въпроси.

Моите баби не са ме съветвали,защото рано си отидоха от този свят.Но бабата на една приятелка явно настрадала се от мъже,казваше,че на мъжа веднага след брака требе да му се сложи чатала.Или накратко;
-Мъж ли е-стъкла да яде,кръв да сере!

Да се науча да плета чорапи и да точа баница!Така и не се научих!

Моята баба (лека й пръст) ми казваше как за любов трябва да мисля, чак след като завърша университета, че като си хвана някое момче, задължително да го доведа при нея на село, тя да види дали е работливо, дали може да се грижи за животните и т.н.
Е, тва за след университета не  можах да го спазя, но настоящият ми приятел си е имал взимане даване с малкото селско стопанство на баба си, така че се брои

 Характера на мъжа е върху лицето на жената.......... ...........абсолютно права е

и една статия за която си спомних..........24 златни правила на моята баба

24-ТЕ "ЗЛАТНИ" ПРАВИЛА НА МОЯТА БАБА   
Случих с баба. Родена в края на ХІХ век, тя беше успяла да завърши гимназия и да получи образование в Европа. Знаеше пет езика и беше рядко срещана ерудирана личност. Преживя всички войни и революции, смяна на правителства и идеологии, но винаги си остана същата, без да загуби душевното си равновесие и хармония. Надживя трима съпрузи, при това последните двама бяха значително по-млади от нея. Баба не беше красавица, но винаги, дори когато беше над 80, умееше да бъде истинска жена. Тя си имаше свои "женски" правила на поведение. Уж старомодни, но току-виж са ви от полза и на вас. 
   
1
 Истинската жена осъзнава колко й е провървяло, че се е родила жена.
2
 Митът, че жените стареят по-рано от мъжете, са го измислили самите мъже. В действителност жените имат много повече възможности с възрастта да изглеждат по-добре от своите връстници мъже.
3
 На жената й прилича да се грижи само за болни, стари или много близки роднини. Във всички останали случаи мъжът трябва да се грижи за жената.
4
 Колкото повече любими занимания и увлечения има жената, толкова по-малък е шансът да се занимава с чужди работи.
5
 Не си струва жената прибързано да става кошче за душевни отпадъци на мъже неудачници. Мъжките проблеми мъжете са длъжни да си решават сами.
6
 Ако жената иска да изглежда добре при случайна среща, тя трябва да се научи да изглежда добре винаги. Дори когато изхвърля боклука. Стане ли й навик, така ще бъде през целия й живот.
7
 Дори ако жената сръчно борави с иглата и си шие дрехите сама, пред хората трябва да казва, че си има добра шивачка или че се облича в скъпи магазини.
8
 Към парите жената трябва да се отнася леко: ако ги има, тя трябва да умее да ги харчи. Ако ги няма, не трябва да стои тъжна.
9
 Колкото и да е притеснена материално, жената трябва задължително да има поне едно хубаво кожено палто и два чифта прилични обувки.
10
 Вкъщи жената може колкото си иска да се върти около единственото си кожено палто, да се грижи за него, да го чисти и пази. Когато е на гости обаче е неприлично да разкарва домакините си заради него, търсейки му специално място. Истинската жена трябва с лека небрежност да свали палтото от раменете си, оставяйки го в ръцете на своя кавалер и да забрави за него, докато не дойде моменът да си тръгне оттам.
11
 Във взаимоотношенита си с мъжете жената има редица предимства:
• жената може да си позволи капризи и промени в настроението, на мъжете това не им прилича.
• когато мъжът обещае, е длъжен да спази думата си, жената има право да премисли.
• мъжът трябва да идва винаги навреме, жената има право на 10 минути закъснение. Но ако жената нарушавайки регламента, закъснее 45 минути, достатъчно е усмихвайки се мило, просто да се извини.
 
12
 He бързайте да прогоните по-далече кавалера, който не ви се е харесал. Колкото повече мъже има около жената, толкова по-силно тя ги привлича. Почакайте. Рано или късно в този кръг ще попадне онзи, който ви е нужен.
13
 До мъжа жената има право да прави само онова, което й се харесва. Да изпълнява чужди капризи е участ на мъжа.
14
 Колкото и да е приятна вечерта, прекарана с мъж, жената трябва да нощува у дома си. Няма значение, дали ще станете от масата или от леглото. И не е толкова важно, че вече е полунощ или доста след това. Докато не настъпи утрото, вечерта продължава. А това значи, че мъжът трябва да ви изпрати и да остане кавалер до края й. Ако отстъпите пред уговорките му, бъдете готови за промени. С настъпването на утрото недоспалият мъж разсеяно ще ви целуне по бузата и ще бърза за работа. А вие ще трябва да сложите чужда престилка и в чуждата кухня да приготвите на бърза ръка закуска. Вкъщи вие винаги можете да хапнете самостоятелно. Казано накратко: "каретата се превръща в тиква". 
15
 Сълзите са силното оръжие на жената, но то трябва да се използва колкото се може по-рядко. Постоянно плачещата жена предизвиква не състрадание, а раздразнение.
16
 Ако жената не иска да отговаря на конкретен въпрос, достатъчно е многозначително да се усмихне. Пък и в много други случаи усмивката е подходяща, тя действа разоръжаващо. 
17
 Жената може да е многостранно развита, образована и начетена, но ако не умее да води разговор "за всичко и за нищо", никога няма да бъде смятана за интересен събеседник.
18
 Не си струва жената от първия ден на работното си място да декларира веднага всичките си качества. Колкото повече я недооценяват в началото, толкова повече шансове има тя в крайна сметка да спечели.
19
 Жената трябва да си знае цената, но никога не си струва да я назовава.
20
 Умението на жената да се съблича красиво очарова. Умението да се облича красиво — омагьосва и привързва.
21
 Мъжка привързаност? Няма нищо по-просто! От самото начало свикнете мъжа да харчи за вас пари и свободно време. И съвсем не е важно дали ще ви подарява цветя или скъпи подаръци, дали ще ви води по ресторанти или в Макдоналдс, дали ще направи скъп ремонт или сам ще боядиса тавана. Главното е да не забравяте, че мъжете много повече ценят това, което дават, отколкото това, което получават.
22
 Жената, която умее да се харесва, не може да избегне приказките по свой адрес. Но в този случай не следва да се вслушва в общественото мнение. Горе главата! По-добре да си кокетка, отколкото клюкарка.
23
 За поддържане на тонуса от време на време жената трябва нещо да променя: ръкавици, работа, мъж. Ако с работата и мъжа ви е провървяло, по-често сменяйте ръкавиците.
24
 Докато жената се чувства жена, никога не е късно да започне всичко отначало
 

  Йеее, 21-вото ще си го татуирам на стената!