Здравейте, много отдавна не съм била тук, но искам да разбера има ли и други жени или мъже които се чустват като мен и как се справят с това. С две думи съм нещастна след развода. Бракат ми беше пълен провал и отне цели седемнайсет години от живота ми !! Имах много сложни отношения със съпруг който се оказа с много тежка социопатия. Отне ми петнайсет години за да осъзная какво ми се е случило и още две за да успея да прекратя този "съюз" никой който не е преживял подобно нещо няма да ме разбере и по-скоро ще ме упрекне, но аз съм доволна защото оцелях, запазих психическото си здраве и това на децата си ! Сега живеем самостоятелно, независими сме до колкото е възможно и сме много по-спокойни. Много работих над себе си и осъзнах много неща назад в годините. Искам обаче да продължа.. и до тук. Усещам че съм като зациклила. Имаше някакъв напредък но сега животът ми сякаш замря. Лошото е че се усещам как започвам да гледам назад, а това ме плаши. Той естествено забрави за мен и ми намери заместничка мигновенно. Това ми причинява болка, знам че е лудост но не мога да го преодолея. Преборвам се и се насилвам да гледам напред, но там не виждам нищо.. и неусетно пак поглеждам назад. Тя е бременна, жал ми е за нея защото знам какво я чака. Знам и че не е моя работа и е време да продължа но неуспявам. Насилих се да изляза с друг мъж. Не е честно спрямо него, а и гледайки го се чудя какво ли ще ми причини той.. не знам как да продължа. Нямам средства за терапевт, изчетох сумати и книги, силите ми са на привършване 😔
- Публикувана: 25 апр. 2022, 19:24 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2022, 12:40 ч.
Живот след тежък развод
Намерил си е друга жертва. Радвай се, че тази роля вече не е за теб.
Твоят живот тепърва започва, защото доста голяма част от него ти е била отнета. Помисли за всички неща, с които имаш да си наваксаш. Няма защо да бързаш с мъжете, след като едва сега си сграбчила свободата си. На твое място бих търсила нещо неангажиращо, може би не с един мъж, за удоволствие, за разпускане. Това не е състезание с бившия. А и не можеш да загубиш, защото най-голямата победа е, че си се отървала от него.
Твоят живот тепърва започва, защото доста голяма част от него ти е била отнета. Помисли за всички неща, с които имаш да си наваксаш. Няма защо да бързаш с мъжете, след като едва сега си сграбчила свободата си. На твое място бих търсила нещо неангажиращо, може би не с един мъж, за удоволствие, за разпускане. Това не е състезание с бившия. А и не можеш да загубиш, защото най-голямата победа е, че си се отървала от него.
Отървала си се. Ще черпиш.
Какво толкова мислиш другата?
Нейна си работа. Да е мислила.
Ти вече си приключила с този човек. Трябва напред да гледаш и да си живееш живота. Свободна си бе жена, осъзнай се. Какво мислиш за него? Не те разбирам.
Ако имаш черни мисли като излизаш с други мъже, просто си дай почивка. Не се занимавай за известно време.
Иначе и аз съм чела някакви книги на подобна тематика и трябва да кажа, че доста са ми помогнали и осъзнах някои неща.
Аз не разбрах за какво са ти на привършване силите?
Какво толкова мислиш другата?
Нейна си работа. Да е мислила.
Ти вече си приключила с този човек. Трябва напред да гледаш и да си живееш живота. Свободна си бе жена, осъзнай се. Какво мислиш за него? Не те разбирам.
Ако имаш черни мисли като излизаш с други мъже, просто си дай почивка. Не се занимавай за известно време.
Иначе и аз съм чела някакви книги на подобна тематика и трябва да кажа, че доста са ми помогнали и осъзнах някои неща.
Аз не разбрах за какво са ти на привършване силите?
Когато си в отношения с подобен човек неговата манипулация те докарва в състояние на пристрастяване. Това е като да стоиш като послушно кученце което честичко го бият но после го почесват зад ушето за награда че още е вярно. Това е като наркотик. Като да получиш дозата си одобрение от него 😕
Да си зависим и да не получаваш наркотика си, такова е усещането 😑 Нещата които ми пишете си ги повтарям непрекъснато. Но.. до скоро еуфорията от това че съм успяла да избягам ме държеше в кондиция. Е избягах, но не мога да спра да мисля за миналото, просто не успявам. Свичко ме връща назад за секунди, а ми трябват дни за да си върна равновесито. Вместо да се усещам успяла и да продължа нанякъде, се люшкам на едно място..
Чудех се дали някой е преживял това и дали би ми споделил своя опит, за съветите да продължа напред.. все пак благодаря
Да си зависим и да не получаваш наркотика си, такова е усещането 😑 Нещата които ми пишете си ги повтарям непрекъснато. Но.. до скоро еуфорията от това че съм успяла да избягам ме държеше в кондиция. Е избягах, но не мога да спра да мисля за миналото, просто не успявам. Свичко ме връща назад за секунди, а ми трябват дни за да си върна равновесито. Вместо да се усещам успяла и да продължа нанякъде, се люшкам на едно място..
Чудех се дали някой е преживял това и дали би ми споделил своя опит, за съветите да продължа напред.. все пак благодаря
Ти с и продължила напред, не знам защо си мислиш че не си. Всеки един нов ден в който се събудиш, направиш си кафе и го пиеш сама без неговата компания си е продължение. Слоби точка.Миналото е минало и няма как да живеем там, нито в бъдещето.Животът е сега.
Направи си някое малко списъче със задачки.Помисли какво си искала да направиш, да отидеш някъде, да промениш в себе си и той те е спирал. Може да е прическа, може да е да си купиш определени обувки, дрехи...но връзката с него те е спирала...вече не е пречка.Действай!
Дори огледай мебелите вкъщи не ти ли се иска някаква промяна, смяна на диван, маса...шкаф...това е продължение...ти си продължила , не го осъзнаваш обаче!
Направи си някое малко списъче със задачки.Помисли какво си искала да направиш, да отидеш някъде, да промениш в себе си и той те е спирал. Може да е прическа, може да е да си купиш определени обувки, дрехи...но връзката с него те е спирала...вече не е пречка.Действай!
Дори огледай мебелите вкъщи не ти ли се иска някаква промяна, смяна на диван, маса...шкаф...това е продължение...ти си продължила , не го осъзнаваш обаче!
Или някакво хоби - плетене, шиене, гледане на цветя. Книги чети всякакви, гледай по-лежерни филми, примерно комедии.
Или пък се запиши на някой курс. Или учи език.
Или пък почни да скиториш по планините. Купи си колело, карай го.
На мен понякога като ми докривее нещо или ме ядосат, първо им тегля разбира се една тънка интелигентска,после може да почета някой виц за разведряване.
Нямам търпение да се стопли повече и да фана гората, че тая зима с коронясването ми дотегна много.
Или косата промени. Ако е дълга - клъцни я.
Правила съм го.
Или пък се запиши на някой курс. Или учи език.
Или пък почни да скиториш по планините. Купи си колело, карай го.
На мен понякога като ми докривее нещо или ме ядосат, първо им тегля разбира се една тънка интелигентска,после може да почета някой виц за разведряване.
Нямам търпение да се стопли повече и да фана гората, че тая зима с коронясването ми дотегна много.
Или косата промени. Ако е дълга - клъцни я.
Правила съм го.
Социопатът създал семейство, а вие я съветвате да смени дивана или прическата?
Не и е жал за невинната женичка, хайде няма нужда. Думата заместничка не показва жал.
Не и е жал за невинната женичка, хайде няма нужда. Думата заместничка не показва жал.
Ми дай ти тогава съвет, като толкова си наясно
Ако децата ти са достатъчно големи и независими, защо не пробваш да посветиш време и труд в някое по-социално хоби, което да не изисква финансови средства. Примерно доброволчески труд.
Има един сайт, казва се timeheroes, в него има всякакви инциативи за доброволци. Все ще намериш нещо, което ти харесва.
Ще направиш нещо добро за хора в кофти положение и ще се запознаеш с мили и сърдечни хора, които също като теб искат да помагат. Ще внесеш малко разнообразие в живота си.
Иначе и другите хобита имат много ползи - спорт, изкуство, музика, но много от тях изискват средства и инвестиции.
Има един сайт, казва се timeheroes, в него има всякакви инциативи за доброволци. Все ще намериш нещо, което ти харесва.
Ще направиш нещо добро за хора в кофти положение и ще се запознаеш с мили и сърдечни хора, които също като теб искат да помагат. Ще внесеш малко разнообразие в живота си.
Иначе и другите хобита имат много ползи - спорт, изкуство, музика, но много от тях изискват средства и инвестиции.
Авторке, напиши си един списък с всички гадории, които си видяла от него. Манипулации. Обиди. Омаловажаване. Празни обещания. Тормоз. Щом го определяш като социопат, значи трябва да са бая. Прочитай си ги редовно. Хората имат гадния навик да помнят няколкото трохички милостиня, и да забравят ежедневния тормоз. Каквото и хубаво някога да е направил за теб, не може да компенисира лошото. А хубавото, извън първоначалното цунами от "любов" и евентуалните последващи вълни в подходящите моменти, обикновено се равнява на огризки. Ти сама осъзнаваш, че те е тренирал като кученце. Прочети за нарцисистите и техните методи във връзките. Виж темата за невъзможните хора. Колкото повече информация, толкова по-трудно ще ти влияят манипулации.
Иначе, най-лесно лекува друг мъж. Отношение, емоции, секс. Не е нужно, да е ангажиращо. Просто да видиш, че и друг ще се интересува от теб и може да ти даде хубави емоции. А междувременно, има хиляди други неща, с които можеш да си правиш живота щастлив. Но ако си решила да тънеш в спомени и нещастие по мъж, който те е тормозил с години, никой не може да те спре. Аз лично не бих дала и остатъка от живота си на човек, който е съсипал значителна част от него, докато сме били заедно.
Иначе, най-лесно лекува друг мъж. Отношение, емоции, секс. Не е нужно, да е ангажиращо. Просто да видиш, че и друг ще се интересува от теб и може да ти даде хубави емоции. А междувременно, има хиляди други неща, с които можеш да си правиш живота щастлив. Но ако си решила да тънеш в спомени и нещастие по мъж, който те е тормозил с години, никой не може да те спре. Аз лично не бих дала и остатъка от живота си на човек, който е съсипал значителна част от него, докато сме били заедно.
Просто ти трябва време. Не си се отърсила още, но е добре, че осъзнаваш как стоят нещата. Още си в зависимост, но докато разбираш защо се чувстваш така, няма опасност да се върнеш при него. Дори е за добро, че ти е намерил заместничка. Можеше да те оплита още 17 години. Трябва да се гордееш със себе си! Много жени на твое място си мислят, че обичат насилника. Не споменаваш нищо за възраст, но може би след такъв дълъг опит с живот със социопат, на твое място не бих живяла повече на семейни начала.
Добре е,че си направила тази крачка. Но въпреки,че си осъзнала,че това е най-доброто за теб, вътрешно не си била готова за тази раздяла. А това,че той е с друга те събаря още повече. Не си го прежалила,затова те боли и мислиш само какво е било.Чувстваш се използвана,предадена,излъгана...
Имам приятелка,беше в твоята ситуация.Децата и бяха големи. Тя другата крайност, втурваше се в различни връзки постоянно. И пак ревеше за него.Знае че не си струва и пак реве. Доста време и трябваше за да го преодолее.
Така че, просто си дай време да преодолеш раздялата,колкото ти е нужно. Насила няма да стане. Дай си време
Имам приятелка,беше в твоята ситуация.Децата и бяха големи. Тя другата крайност, втурваше се в различни връзки постоянно. И пак ревеше за него.Знае че не си струва и пак реве. Доста време и трябваше за да го преодолее.
Така че, просто си дай време да преодолеш раздялата,колкото ти е нужно. Насила няма да стане. Дай си време
Ха, страшен съвет, няма що.
Защо съветвате жената някакви неща като от женско списание? Прически, хобита, дрън-дрън! Трябва време. Понякога доста време. Нито хубавото, нито лошото може да се заличи. Но животът продължава. Както казват по филмите, една сутрин ще се събудиш и вече няма първата мисъл да е за това, а за нещо друго, което вече става по-важно. И така всеки ден по малко. Няма да изчезне, но ще се случват нови неща. Няма формула, няма вълшебен начин. Всъщност няма никакъв начин. Който твърди, че има начини, или много му се иска да е така, или откровено баламосва. Единствено времето променя нещата.
Уф, аз мисля, че още го обичате. Много съжалявам, че не се е получило при вас и той си е намерил друга, с която е продължил напред.
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Авторке, напиши си един списък с всички гадории, които си видяла от него. Манипулации. Обиди. Омаловажаване. Празни обещания. Тормоз. Щом го определяш като социопат, значи трябва да са бая. Прочитай си ги редовно.
Това беше което много ми помагаше в началото. Но с толкова горчилка в умът не се живее спокойно 😐 сега искам просто да забравя всичко това.
Много хора тук споменаха времето, може би това ми трябва, само че аз вече изгубих толкова много време
Мислила съм за някакви групи за взаимопомощ, но не можах да се ориентирам към такава
Май искам просто да поговоря с някой който се е справил с това
Мда, мъж социопат, който си е намерил нова жена и чакат дете. И казваш горката жертва... Авторката, не е лошо да бъдеш по- обективна! Бившият ти мъж си е продължил живота, ти не успяваш засега. На мен ми трябваха 3 години да преодолеят факта, че любимият ми мъж се разведе с мен. Моят съвет е вместо да четеш съмнителна литература, от която най- много да дадеш отклонения, да си спомниш старата мисъл " Клин клин избива". Дано си ме разбрала.
Ако има деца, съвсем не става с припомняне постоянно на лошите неща. Винаги децата го разбират или усещат и не е добре за никого. Никое дете не иска единият родител да мисли и да си повтаря лошото от другия родител. Съвети за списъци с лошото са ужасно непрофесионални, освен неморални.
Поздравления за куража да се разведеш 💐!
Напълно нормално е да не можеш да се отърсиш лесно от рутината, в която си живяла цели 17 години и да мислиш всеки ден за нея. Това е половината ти живот или поне половината съзнателен живот. Важното е, че си се разделила и развела. Няма как да се насилиш да мислиш за друго. Премислянето и връщането назад са част от "лечението". Не се възпирай и не си отвличай вниманието с друго. Трябва да си дадеш неопределено време. С времето животът ти ще се запълни с нови приключения и хора и естествено ще намалиш мислите за миналия живот.
Нормално е да не се доверяваш на мъж и да не си лудо влюбена. Жените поставяме децата на първо място, а и сме по-внимателни след неуспешна връзка.
Ти не си емоционално свободна все още и няма да може да имаш успешна връзка. Трябва да се почувстваш готова, но ако си в напреднала възраст може и да не ти се получи. Ти си излязла от dating market преди 2 десетилетия и оттогава животът ти се е променил. На твое място бих изчакала, бих излизала с приятели, с децата, сама и бих започнала да излизам с мъже чак когато разредя мисленето за миналата връзка и спра да чувствам любов, омраза, гняв или някакво друго чувство към бившия. Трябва време.
Успех и щастие ти желая.
Напълно нормално е да не можеш да се отърсиш лесно от рутината, в която си живяла цели 17 години и да мислиш всеки ден за нея. Това е половината ти живот или поне половината съзнателен живот. Важното е, че си се разделила и развела. Няма как да се насилиш да мислиш за друго. Премислянето и връщането назад са част от "лечението". Не се възпирай и не си отвличай вниманието с друго. Трябва да си дадеш неопределено време. С времето животът ти ще се запълни с нови приключения и хора и естествено ще намалиш мислите за миналия живот.
Нормално е да не се доверяваш на мъж и да не си лудо влюбена. Жените поставяме децата на първо място, а и сме по-внимателни след неуспешна връзка.
Ти не си емоционално свободна все още и няма да може да имаш успешна връзка. Трябва да се почувстваш готова, но ако си в напреднала възраст може и да не ти се получи. Ти си излязла от dating market преди 2 десетилетия и оттогава животът ти се е променил. На твое място бих изчакала, бих излизала с приятели, с децата, сама и бих започнала да излизам с мъже чак когато разредя мисленето за миналата връзка и спра да чувствам любов, омраза, гняв или някакво друго чувство към бившия. Трябва време.
Успех и щастие ти желая.
Авторке, поздравления, че ди се отървала от нещастния си брак! Всеки ден ти е подарък!
Казвам ти го, защото майка ми търпя 40 г. В момента е на 60, не знае на къде да похване тоя живот. Въобще не е лесно. Сигурно прическа и ново хоби няма да те излекуват и да спреш с тия мисли, но ще те разсеят.
Научи се да контролираш мислите си. Фокусирай се над самочувствието си, колко си добра в нещо, как хубаво се справяш след развода. Всяка малка победа.
Какво да ти кажа.. майка ми е развалина. Ако беше седяла 17 г, а не 40, сигурно щеше да е по-добре.
Казвам ти го, защото майка ми търпя 40 г. В момента е на 60, не знае на къде да похване тоя живот. Въобще не е лесно. Сигурно прическа и ново хоби няма да те излекуват и да спреш с тия мисли, но ще те разсеят.
Научи се да контролираш мислите си. Фокусирай се над самочувствието си, колко си добра в нещо, как хубаво се справяш след развода. Всяка малка победа.
Какво да ти кажа.. майка ми е развалина. Ако беше седяла 17 г, а не 40, сигурно щеше да е по-добре.
Две страници и не стана ясно какво му има на мъжа.
Написала е - тежка социопатия
Явно не и се разказват подробности.
Хареса ми съвета на Невена. Не се насилвай да не мислиш за миналото. Мисли, връщай се назад, но без скрити надежди. Мисля, че в един момент просто ще ти стане скучно да мислиш само за това. Ще се огледаш, ще видиш, че в живота има много други неща, които могат да ти запълват деня и мислите и каквото е било, било. То никога няма да се върне. И много по-добре. Ти сама го каза - искаш да си подритвано и изтерзано кученце ли? Пред очите ми виждам същата история, само че при всеки опит жената да си тръгне, после се разколебава. Постоянно го оправдава, намира си причини да е с него. А онзи не я смята за човек и я мачка при всеки удобен момент. Много е жалка гледката острани, повярвай ми. Не искаш да ставаш пак изтривалка на болно мъжко его.
От личен опит:
1. Поздравления, че си се отървала. Благодари си, благодари си, ама всеки ден и си го повтаряй като мантра
2. Прости си. На себе си. Било е. Минало е. От тук нататък имаш шанса да получиш, това което наистина заслужаваш
3. Направи си ясен списък - какъв човек искаш да имаш до себе си. Как искаш да се чувстваш с него? Какво отношение искаш да получаваш от него?
4. Научи се да се забавляваш. Свободна си. Дай си всичко, което си се ограничавала, опитвай нови неща, пътувай, не отказвай срещи с мъже, просто опитвай - не си длъжна на никой с нищо.
1. Поздравления, че си се отървала. Благодари си, благодари си, ама всеки ден и си го повтаряй като мантра
2. Прости си. На себе си. Било е. Минало е. От тук нататък имаш шанса да получиш, това което наистина заслужаваш
3. Направи си ясен списък - какъв човек искаш да имаш до себе си. Как искаш да се чувстваш с него? Какво отношение искаш да получаваш от него?
4. Научи се да се забавляваш. Свободна си. Дай си всичко, което си се ограничавала, опитвай нови неща, пътувай, не отказвай срещи с мъже, просто опитвай - не си длъжна на никой с нищо.
Съвсем нормално е социопата да хване нова жена, бърза сватба, деца и т.н
Той просто си е сменил играчката, нали знаеш, че за него вие и тя сте просто предмети.
Сметни го това, като подарък за теб, че фокуса му е сменен с нова "доставка" и поне няма да вк търси, тормози и да се опитва да ви върне.
Вие сте в абстиненция, вече не живеете в постояния стрес и това вътрешно подсъзнателно го търсите.
Истината е първо време, време, време.... когато се поотърсите един нов мъж да ви припомни какво е любов.
Намерете си хоби, излизайте, сменете фокуса на живота си. Насладете се на спокойствието и свободата си. Ако беше много хубав щяхте да сте заедно....
Всичко минава, време трябва и усилие от ваша страна. Не се интересувайте от него от нея, изтрийте ги от социалните мрежи, по-добре е нищо да не знаете за тях.
Режеш до кокъл и продължаваш. Научаваш се коя си и какво няма да търпиш повече.
Той просто си е сменил играчката, нали знаеш, че за него вие и тя сте просто предмети.
Сметни го това, като подарък за теб, че фокуса му е сменен с нова "доставка" и поне няма да вк търси, тормози и да се опитва да ви върне.
Вие сте в абстиненция, вече не живеете в постояния стрес и това вътрешно подсъзнателно го търсите.
Истината е първо време, време, време.... когато се поотърсите един нов мъж да ви припомни какво е любов.
Намерете си хоби, излизайте, сменете фокуса на живота си. Насладете се на спокойствието и свободата си. Ако беше много хубав щяхте да сте заедно....
Всичко минава, време трябва и усилие от ваша страна. Не се интересувайте от него от нея, изтрийте ги от социалните мрежи, по-добре е нищо да не знаете за тях.
Режеш до кокъл и продължаваш. Научаваш се коя си и какво няма да търпиш повече.
Ако майка ми прочете тази тема, би ти завидяла. Тя е вече на 70 г. и в момента съжалява, че не се е развела с баща ми преди години. Не мисля, че е социопат, но е ужасно тежък характер и отлично умее да смазва хората психически. Аз също съжалявам, че не се разведоха. С годините положението става все по-зле.
Не мога да дам добър съвет, само исках да ти кажа, че си постъпила добре - заради теб самата и заради децата. Няма нищо по-хубаво от спокойния живот. Може би в момента не го осъзнаваш, но след време ще се радваш, че така е станало.
И само да добавя: В нашия случай майка ми е втората жена. Преди нея друга е успяла да се отърве на време.
Не мога да дам добър съвет, само исках да ти кажа, че си постъпила добре - заради теб самата и заради децата. Няма нищо по-хубаво от спокойния живот. Може би в момента не го осъзнаваш, но след време ще се радваш, че така е станало.
И само да добавя: В нашия случай майка ми е втората жена. Преди нея друга е успяла да се отърве на време.
Огромно браво, че си се оттървала. Била си жертвана много сериозен психически тормоз, без да пишеш точно си представям.
Очаквано е, че ще си намери друга. Тези хора не могат да са сами, черпят житейска сила от вниманието на другите. Но очаквай един ден пак да потърси близост от теб, бъди подготвена.
Лек няма, 2 години не са много. Разнообразявай се доколкото можеш. За мъжете зависи от теб, аз лично не съм човек, на който мъже биха помогнали в тази ситуация. Започни терапия, ако имаш възможност, ще ти е полезна.
Очаквано е, че ще си намери друга. Тези хора не могат да са сами, черпят житейска сила от вниманието на другите. Но очаквай един ден пак да потърси близост от теб, бъди подготвена.
Лек няма, 2 години не са много. Разнообразявай се доколкото можеш. За мъжете зависи от теб, аз лично не съм човек, на който мъже биха помогнали в тази ситуация. Започни терапия, ако имаш възможност, ще ти е полезна.
Аз пък като се разведох имах невероятното усещане за свобода. Събуждах се щастлив и.... Свободен. Можеха да правя каквото си искам, както си го искам.
Е, то това е първата фаза - еуфорията. После те затиска депресията на съзависимостта. Докато не я осъзнаеш и преболедуваш ще се връщаш. Но както казаха и по-нагоре - трябва време.
На мен ми помогна писането. В началото мислех да пиша и споделям във фейса. После се усетих, че няма нужда да разголвам душата си пред всички и си купих тефтер-дневник. Някога, много отдавна хората/жените са си водили дневници. Всичко, което ми се въртеше в главата - мисли, желания да кажа нещо на въпросния "отровен"....всичко. Написвайки го на лист, спирах да го мисля. Изчиствах душата си. Постепенно осъзнах, че все по-рядко ми се налага да пиша и съм в мир със себе си.
Минаха 3 години - мога да кажа, че съм друг човек. През годините ми минаха какви ли не мисли: че съм сбъркала, че искам да се върна, че ще успея да пренебрегвам манипулациите... Добре, че не го направих.
Сега - каквото ми е писано. Живея спокойно, срещам се с децата, работя, сменям хобита и търся, кое е моето...
Хмм, първо искам да те поздравя, че си успяла да направиш тази крачка!
И аз имах такъв брак, който слава Богу го прекратих след 7 години с мноооого заплахи, избухвания и т. Н.
Социопатът не можеше да приеме факта, че не е предпочитан и мина през всякаква фаза:агресия, рев, колабирания, купуване на подаръци, разговори с всички членове на семейството, манипулации... Нищо че вече си имаше любовница, на която пък й се жалвал, че аз съм отвлякла детето му и му било мъчно, че не го вижда, което е пълна измислица... Та социопатите живеят в тяхната си реалност, вярват си до такава степен, че мислят за реалност това, което те са решили, че трябва да е.Обичат да вменяват вина на партньора и то за всичко, правят се на жертви пред обществото и изпитват нужда да градят имидж на добър приятел, съпруг и т. н.Контролът винаги е в тях и всяко решение на партньора е неправилно, грешно, тъпо и т. н. Така му стъпкват самочувствието и го карат да се съмнява в себе си, в действията и решенията си... Искат да си зависим!
Та в заключение:това са много комплексирани човешки "изчадия", които хранят егото си потъпквайки човешките права на партньора най-често бавно, неусетно, с манипулации...
Бягайте с 300-та като се осъзнайте и благодарете всеки ден, че сте го направило! Това не е любов!!!
Авторката, никой няма право да ти диктува живота, защото това вече не е твоя живот, твоя начин, това не си ти-обезличена си, изгубена си!!!
Не го мисли повече! Теб те е яд, че си го търпяла толкова време и сега осъзнаваш, че не си била толкова ценна, за колкото те е карал той да повярваш!
На мен още ми се меси социопатът!(минаха 3 години). Блокиран е номерът му, пращам призовка за всяка словесна атака... Друг начин с тези хора няма. Покажи сила и твърдост и продължавай все едно не съществува!
Работиш ли?
И аз имах такъв брак, който слава Богу го прекратих след 7 години с мноооого заплахи, избухвания и т. Н.
Социопатът не можеше да приеме факта, че не е предпочитан и мина през всякаква фаза:агресия, рев, колабирания, купуване на подаръци, разговори с всички членове на семейството, манипулации... Нищо че вече си имаше любовница, на която пък й се жалвал, че аз съм отвлякла детето му и му било мъчно, че не го вижда, което е пълна измислица... Та социопатите живеят в тяхната си реалност, вярват си до такава степен, че мислят за реалност това, което те са решили, че трябва да е.Обичат да вменяват вина на партньора и то за всичко, правят се на жертви пред обществото и изпитват нужда да градят имидж на добър приятел, съпруг и т. н.Контролът винаги е в тях и всяко решение на партньора е неправилно, грешно, тъпо и т. н. Така му стъпкват самочувствието и го карат да се съмнява в себе си, в действията и решенията си... Искат да си зависим!
Та в заключение:това са много комплексирани човешки "изчадия", които хранят егото си потъпквайки човешките права на партньора най-често бавно, неусетно, с манипулации...
Бягайте с 300-та като се осъзнайте и благодарете всеки ден, че сте го направило! Това не е любов!!!
Авторката, никой няма право да ти диктува живота, защото това вече не е твоя живот, твоя начин, това не си ти-обезличена си, изгубена си!!!
Не го мисли повече! Теб те е яд, че си го търпяла толкова време и сега осъзнаваш, че не си била толкова ценна, за колкото те е карал той да повярваш!
На мен още ми се меси социопатът!(минаха 3 години). Блокиран е номерът му, пращам призовка за всяка словесна атака... Друг начин с тези хора няма. Покажи сила и твърдост и продължавай все едно не съществува!
Работиш ли?
Аз пък като се разведох имах невероятното усещане за свобода. Събуждах се щастлив и.... Свободен. Можеха да правя каквото си искам, както си го искам.
Е, то това е първата фаза - еуфорията. После те затиска депресията на съзависимостта. Докато не я осъзнаеш и преболедуваш ще се връщаш. Но както казаха и по-нагоре - трябва време.
На мен ми помогна писането. В началото мислех да пиша и споделям във фейса. После се усетих, че няма нужда да разголвам душата си пред всички и си купих тефтер-дневник. Някога, много отдавна хората/жените са си водили дневници. Всичко, което ми се въртеше в главата - мисли, желания да кажа нещо на въпросния "отровен"....всичко. Написвайки го на лист, спирах да го мисля. Изчиствах душата си. Постепенно осъзнах, че все по-рядко ми се налага да пиша и съм в мир със себе си.
Минаха 3 години - мога да кажа, че съм друг човек. През годините ми минаха какви ли не мисли: че съм сбъркала, че искам да се върна, че ще успея да пренебрегвам манипулациите... Добре, че не го направих.
Сега - каквото ми е писано. Живея спокойно, срещам се с децата, работя, сменям хобита и търся, кое е моето...
Аз пък като се разведох имах невероятното усещане за свобода. Събуждах се щастлив и.... Свободен. Можеха да правя каквото си искам, както си го искам.
Кой от двамата поиска развод? Аз имам чувството, че не е авторката. Когато решението е твое, доволно приключваш и тръгваш напред (личен опит).
Ако обаче другият те изостави след Х години, не знам.
Ако обаче другият те изостави след Х години, не знам.
Аз бях тази която се изнесе. Взех си децата и малко багаж и си тръгнах. Решението естествено не съм го взела за ден. Това изнасяне беше обмисляно и подготвяно дълго време, почти две години . Не можеш да си тръгнеш от такъв човек от днес за утре, първо трябваше той да го пожелае .. но това едва ли ще го разберете
Eleaa работя да, започнах нова работа. Освен моите лични приятелки зарязах всякакви връзки с наши общи познати. Всичко което казваш е вярно !! Аз опитах веднъж да си тръгна и последваха нещата които ти изброяваш.После дойдоха обещанията и клетвите. Затова избрах друг подход. Трябваше да му стана безинтересна, спрях да показвам чувства да плача да страдам. Една приятелка ми каза че когато актьора няма публика не смята за нужно да играе и идея си нямаше тя тогава как ми помогна това.. Ако тръгна да пиша мога да изпиша хиляди страници за него.
Но това не ми върши никаква работа всъщност
Днес цял ден мисля над това че писах тук и реших че може би е грешка.. това само ме върна още по назад. Но пък получих и много отговори че ми трябва време ,дано не ми отнеме остатъка от живота само, нооо май друг вариант за сега не виждам
Не съм била в твоята ситуация и слава богу. Мисля, че си започнала правилните стъпки: да споделяш как се чувстваш. Да пишеш, да говориш, да преосмисляш, да се връщаш назад... Както не си се изнесла от днес за утре, така и няма да ти зарастнат травмите от днес за утре.
Той не си е подредил живота, на него не му е бил объркан живота. Тормозил е теб и децата ви - сега ще тормози друга жена и дете. Неговата е лесна, той не инвестира чувства.
Желая ти по-скоро да можеш да се "сглобиш" отново и да си щастлива. Може да се радваш на живота и без да си във връзка, така че една почивка от старото отровно съжителство ще ти се отрази добре, убедена съм.
Той не си е подредил живота, на него не му е бил объркан живота. Тормозил е теб и децата ви - сега ще тормози друга жена и дете. Неговата е лесна, той не инвестира чувства.
Желая ти по-скоро да можеш да се "сглобиш" отново и да си щастлива. Може да се радваш на живота и без да си във връзка, така че една почивка от старото отровно съжителство ще ти се отрази добре, убедена съм.
Уф, аз мисля, че още го обичате. Много съжалявам, че не се е получило при вас и той си е намерил друга, с която е продължил напред.
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Хе-хе, половината теми тук са: - Офф, не остана един свестен мъж на тая земя...
Другата половина: - Пълно с мъже навсякъде, камък да вдигнеш, трима отдолу се крият. Фащаш един за ушите и влачиш в къщи.
Къде е истината?
Ми по средата сигурно
Бях с мъж нарцисист 17г точно и аз. Имаме две деца. Манипулираше ме, обвиняваше ме, смачка ми самочувствието. Обърка ме. И наистина аз не можех да се откъсна от него. Дори имах 3г съмнения,че е с друга и пак не го напусках. Накрая друг човек ми отвори очите, наистина е бил с другата. Разделихме се. 9 месеца страдах много, той още ме залъгваше. Накрая един ден като с нож всичко спря. Събудих се нов човек. Разведох се. Сега нищо не ми трепва. Истината е в две неща-време и да надделееш над мислите си и себе си. Нищо друго не може да ти помогне.
Аз просто не проумявам как е възможно някой да ви мачка, малтретира психически, дори и физически, да изневерява и вие да го обичате.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Поздравления за авторката за куража да прекъсне всичко това. Ще се освободиш от негативните чувства. Наистина ти е нужно време. Един ден ще ти хареса свободата.
Много отрезвяващо действа и осъзнаването, че никога не си била обичана от него. Когато осъзнаеш, че той обича себе си и удобствата, които си му осигурявала, а не теб, тогава спираш да си припомняш колко пъти ти е казвал как не може без теб, колко те обича и колко си важна за него.
При приятелка това беше най-трудното - непрекъснато си припомняше как й казал, че я обича. Дори когато той вече беше с друга, пак й се обаждаше да я върти на шиш: как тя била по-добра, как не можел да я забрави, как тя е виновна да си развалят хубавото семейство. И приятелката ми се връзваше. И се ядосваше на себе си.
Тук трябва да се спираш и да си припомняш, че не от такава любов имаш нужда. И че си се отървала от лъжи и манипулации.
При приятелка това беше най-трудното - непрекъснато си припомняше как й казал, че я обича. Дори когато той вече беше с друга, пак й се обаждаше да я върти на шиш: как тя била по-добра, как не можел да я забрави, как тя е виновна да си развалят хубавото семейство. И приятелката ми се връзваше. И се ядосваше на себе си.
Тук трябва да се спираш и да си припомняш, че не от такава любов имаш нужда. И че си се отървала от лъжи и манипулации.
Аз просто не проумявам как е възможно някой да ви мачка, малтретира психически, дори и физически, да изневерява и вие да го обичате.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Аз просто не проумявам как е възможно някой да ви мачка, малтретира психически, дори и физически, да изневерява и вие да го обичате.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Ако не си го преживял, няма как да го проумееш. Като люлка - ту ти казва, че те обича, ту те наранява. И ти живееш и прощаваш с надежда, че това му е за последно. Че все пак те обича. Наранява те не защото е лош, а....и винаги му намираш оправдания. Ту горе, ту долу.
Най-трудното да разбереш, че си се излъгал и си се влюбил в представата, която си си изградил за този човек, а не в неговата същност. И това е най-трудно да си простиш. Да го напуснеш - означава да признаеш пред себе си, че си сбъркал.
Или/и да отпуснеш контрола и да се примириш, че не всичко зависи от теб. Иначе непрекъснато те преследва вината: Всичко ли направих за да спася брака си?(още повече, ако си възпитана, че жената е тази, която прави дома и пази семейното огнище).
Като напише някоя от вас така: "Удобствата, които осигурявам/ме на мъжа/мъжете" - напрао жа умръ.
Я кажете, джанъм, кви са тия удобства, дето осигурявате, че аз се сещам само за неудобства и неприятности.
Ако има някакви приятни преживявания, те със сигурност си остават единствено в краткия период преди връзката/брака.
Я кажете, джанъм, кви са тия удобства, дето осигурявате, че аз се сещам само за неудобства и неприятности.
Ако има някакви приятни преживявания, те със сигурност си остават единствено в краткия период преди връзката/брака.
Ти не искаш да се върнеш назад, а вероятно те е разбутало, това че той с лекота продължава напред. Ново семейство, дете и все едно всичко му се нарежда " по конец".
Липсва ти любовта, споделеността и онова, което ти дава смисъл, мечти и планове.
След първоначалната еуфория, че си преодоляла и предприела важна стъпка, после идва тих период. Живееш ден за ден, създаваш си малки радости.
Нагласата е важна..Как виждаш живота си ..Дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна.
Липсва ти любовта, споделеността и онова, което ти дава смисъл, мечти и планове.
След първоначалната еуфория, че си преодоляла и предприела важна стъпка, после идва тих период. Живееш ден за ден, създаваш си малки радости.
Нагласата е важна..Как виждаш живота си ..Дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна.
Моли се, тази жена, която е с него да му "разкаже играта", та да стане човек!
А ти си купи една кутия скъпи бонбони и една бутилка шампанско и празнувай, че си се оттървала от това тегло!
Другото постепенно ще си дойде на мястото. Не бързай да търсиш друг мъж като не си готова да даваш и приемаш любов и радост!
А ти си купи една кутия скъпи бонбони и една бутилка шампанско и празнувай, че си се оттървала от това тегло!
Другото постепенно ще си дойде на мястото. Не бързай да търсиш друг мъж като не си готова да даваш и приемаш любов и радост!
Аз просто не проумявам как е възможно някой да ви мачка, малтретира психически, дори и физически, да изневерява и вие да го обичате.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Мозъка не ми го побира.
Знам за туй нещо стокхолмски синдром, ама не го проумявам.
Ако не си го преживял, няма как да го проумееш. Като люлка - ту ти казва, че те обича, ту те наранява. И ти живееш и прощаваш с надежда, че това му е за последно. Че все пак те обича. Наранява те не защото е лош, а....и винаги му намираш оправдания. Ту горе, ту долу.
Най-трудното да разбереш, че си се излъгал и си се влюбил в представата, която си си изградил за този човек, а не в неговата същност. И това е най-трудно да си простиш. Да го напуснеш - означава да признаеш пред себе си, че си сбъркал.
Или/и да отпуснеш контрола и да се примириш, че не всичко зависи от теб. Иначе непрекъснато те преследва вината: Всичко ли направих за да спася брака си?(още повече, ако си възпитана, че жената е тази, която прави дома и пази семейното огнище).
Била съм малтретирана физически и психически като дете от баща ми и неговата майка.
Не издържах дълго, пораснах, започнах аз да ги малтретирам. Станаха по-тихи от тревата.
Била съм дете на всичкото отгоре.
Нито съм ревала за тях, нито съм ги обичала след всичко това, нито милея за тях.
Само понякога ме заливат гадните спомени, но вече е много рядко..
Като напише някоя от вас така: "Удобствата, които осигурявам/ме на мъжа/мъжете" - напрао жа умръ.
Я кажете, джанъм, кви са тия удобства, дето осигурявате, че аз се сещам само за неудобства и неприятности.
Ако има някакви приятни преживявания, те със сигурност си остават единствено в краткия период преди връзката/брака.
Я кажете, джанъм, кви са тия удобства, дето осигурявате, че аз се сещам само за неудобства и неприятности.
Ако има някакви приятни преживявания, те със сигурност си остават единствено в краткия период преди връзката/брака.
Който търси удобства и удоволствия най-разумно е да си живее сам.
Гадно спомени за какво?
Че са гадни хора или?
Че са гадни хора или?
Предвид какво съм писала според теб да ли са приятни?
Била съм малтретирана физически и психически като дете от баща ми и неговата майка.
Не издържах дълго, пораснах, започнах аз да ги малтретирам. Станаха по-тихи от тревата.
Била съм дете на всичкото отгоре.
Нито съм ревала за тях, нито съм ги обичала след всичко това, нито милея за тях.
Само понякога ме заливат гадните спомени, но вече е много рядко..
Аз не съм била малтретирана, не бях чувала за манипулиране от партньор. Късно намерих литература и прочетох: 5 признака, че ви манипулират. Тогава видях в описанието ММ.
Мисля, че има разлика в това дали са родители или е партньор. Ти не си ги обичала, но когато е партньор - го обичаш( него или представата за него).
Малтретирана си от баща си и баба си, а майка ти как се отнасяше към теб и случващото се?
Много са
Знаеш ли колко време отнема едно наистина подредено домакинство?
Списъци с продукти, пазаруване, готвене, миене, чистене (не знам да има много мъже, които с радост биха измили баня), секс като част от щастливото семейство....
Знаеш ли колко време отнема едно наистина подредено домакинство?
Списъци с продукти, пазаруване, готвене, миене, чистене (не знам да има много мъже, които с радост биха измили баня), секс като част от щастливото семейство....
Не се разбира по какво съдите, че изредените дейности са удобни на мъжете. В общия случай на мъжете изобщо не им дреме, а ако им дреме, е защото съответната работа не е свършена като хората и се налага те да я вършат повторно след вас.
А познанията ви за мъже, чистещи баня, говорят единствено за броя на познанствата ви с обратния пол. Неблагоприятно говорят
Аз не съм била малтретирана, не бях чувала за манипулиране от партньор. Късно намерих литература и прочетох: 5 признака, че ви манипулират. Тогава видях в описанието ММ.
Мисля, че има разлика в това дали са родители или е партньор. Ти не си ги обичала, но когато е партньор - го обичаш( него или представата за него).
Малтретирана си от баща си и баба си, а майка ти как се отнасяше към теб и случващото се?
Мисля, че има разлика в това дали са родители или е партньор. Ти не си ги обичала, но когато е партньор - го обичаш( него или представата за него).
Малтретирана си от баща си и баба си, а майка ти как се отнасяше към теб и случващото се?
Невероятен късмет за хората около вас е, че не сте прочела Дикенс.
Да, ще го свършат ако няма кой друг.
Но си е готино ако има кой.
Да, не се въдят нови животински видове в банята, но си е друго да свети винаги и навсякъде от чистота.
Да, когато се женят мъжете гледат жената да е добра домакиня, а не лоша.
Защо ли? Иначе всеки здрав и прав човек може да пусне пералня, прахосмукачка и да поръча храна по телефона.
Във форума на бг-мама. В реалността не е точно така.
Но си е готино ако има кой.
Да, не се въдят нови животински видове в банята, но си е друго да свети винаги и навсякъде от чистота.
Да, когато се женят мъжете гледат жената да е добра домакиня, а не лоша.
Защо ли? Иначе всеки здрав и прав човек може да пусне пералня, прахосмукачка и да поръча храна по телефона.
Във форума на бг-мама. В реалността не е точно така.
Малтретирана си от баща си и баба си, а майка ти как се отнасяше към теб и случващото се?
Тя не знаеше.
Тя не знаеше.
Без да съм наясно със ситуацията. Само си разсъждавам.
Мисля си, че майка ти ти е дала друга гледна точка и разбирането, че отношението на баща ти и баба ти са погрешни. Че не така е нормално да се отнасят с теб. Ако ти е дала и самочувствието и усещането за гръб, на който да се облегнеш - това обяснява смелостта да се противопоставиш и защитиш.
Не така стоят нещата с брачен партньор. Нямаш база за сравнение. Даже и израснала в семейство без агресия и да виждаш, че не се отнасят добре с теб. Има я манипулацията - днес те обичам, утре те пренебрегвам, тормозя, бия, лъжа. После се извинявам и обещавам да не го правя повече.
И лашкайки се между тези крайности комбинирано с насаждано чувство за вина: Аз те обичам, но ти ме дразниш, ядосваш...
-Толкова правя за теб, а ти не си сготвила, почистила, детето реве...
-По цял ден се трепя, а ти си стоиш в къщи и нищо не правиш...
-Много съм уморен....
И когато вярваш, че обичаш и си обичан - прощаваш. И очакваш промяна. И тя идва - за месец, два, три. След което всичко започва отначало. А ти се чудиш - Къде пак сбърках.
При мен беше така. Може би има по-умни от мен и не дават години наред шанс. Аз бях от най-големите патици...
През това време мислиш за деца, готвене .... и нямаш време да се замислиш за себе си. Когато децата пораснат, тогава имаш време и си даваш сметка. Поглеждаш назад и улавяш закономерностите, вече си опознала партньора и розовите очила са свалени.
Мъжете не търсят добри домакини.
Ох, и аз като Елора. Яко тормоз ит баща ми. Ама такъв системен и съсипващ.
Сега подобни индивиди ги надушвам като хрътка.
Явно има хора, които просто като им дойде сляпата неделя и не виждат с кого се събират. А после защо не си тръгват? Унася ги времето, прощават лесно, не вярват, че са тормозени..
Сега подобни индивиди ги надушвам като хрътка.
Явно има хора, които просто като им дойде сляпата неделя и не виждат с кого се събират. А после защо не си тръгват? Унася ги времето, прощават лесно, не вярват, че са тормозени..
Да бе, не търсили домакини.
Това пък съм го чувала не от един мъж.
Не търсели уж, ама ако не готви, не чисти и не пере, ще има скандали.
Без да съм наясно със ситуацията. Само си разсъждавам.
Мисля си, че майка ти ти е дала друга гледна точка и разбирането, че отношението на баща ти и баба ти са погрешни. Че не така е нормално да се отнасят с теб. Ако ти е дала и самочувствието и усещането за гръб, на който да се облегнеш - това обяснява смелостта да се противопоставиш и защитиш.
Може и да има разлика, не знам.
Не става въпрос да ми е дала усещане за самочувствие, нито гръб.
Тия работи ги нямах.
Просто ми писна и реших, че няма какво да губя.
Започнах да удрям аз.
Е, опитаха се да ми скочат, но казах, че всичко ще кажа на майка ми и тогава нито брат ми, нито аз ще идваме при тях.
Това пък съм го чувала не от един мъж.
Не търсели уж, ама ако не готви, не чисти и не пере, ще има скандали.
Без да съм наясно със ситуацията. Само си разсъждавам.
Мисля си, че майка ти ти е дала друга гледна точка и разбирането, че отношението на баща ти и баба ти са погрешни. Че не така е нормално да се отнасят с теб. Ако ти е дала и самочувствието и усещането за гръб, на който да се облегнеш - това обяснява смелостта да се противопоставиш и защитиш.
Скрит текст:
Не така стоят нещата с брачен партньор. Нямаш база за сравнение. Даже и израснала в семейство без агресия и да виждаш, че не се отнасят добре с теб. Има я манипулацията - днес те обичам, утре те пренебрегвам, тормозя, бия, лъжа. После се извинявам и обещавам да не го правя повече.
И лашкайки се между тези крайности комбинирано с насаждано чувство за вина: Аз те обичам, но ти ме дразниш, ядосваш...
-Толкова правя за теб, а ти не си сготвила, почистила, детето реве...
-По цял ден се трепя, а ти си стоиш в къщи и нищо не правиш...
-Много съм уморен....
И когато вярваш, че обичаш и си обичан - прощаваш. И очакваш промяна. И тя идва - за месец, два, три. След което всичко започва отначало. А ти се чудиш - Къде пак сбърках.
При мен беше така. Може би има по-умни от мен и не дават години наред шанс. Аз бях от най-големите патици...
През това време мислиш за деца, готвене .... и нямаш време да се замислиш за себе си. Когато децата пораснат, тогава имаш време и си даваш сметка. Поглеждаш назад и улавяш закономерностите, вече си опознала партньора и розовите очила са свалени.
И лашкайки се между тези крайности комбинирано с насаждано чувство за вина: Аз те обичам, но ти ме дразниш, ядосваш...
-Толкова правя за теб, а ти не си сготвила, почистила, детето реве...
-По цял ден се трепя, а ти си стоиш в къщи и нищо не правиш...
-Много съм уморен....
И когато вярваш, че обичаш и си обичан - прощаваш. И очакваш промяна. И тя идва - за месец, два, три. След което всичко започва отначало. А ти се чудиш - Къде пак сбърках.
При мен беше така. Може би има по-умни от мен и не дават години наред шанс. Аз бях от най-големите патици...
През това време мислиш за деца, готвене .... и нямаш време да се замислиш за себе си. Когато децата пораснат, тогава имаш време и си даваш сметка. Поглеждаш назад и улавяш закономерностите, вече си опознала партньора и розовите очила са свалени.
Може и да има разлика, не знам.
Не става въпрос да ми е дала усещане за самочувствие, нито гръб.
Тия работи ги нямах.
Просто ми писна и реших, че няма какво да губя.
Започнах да удрям аз.
Е, опитаха се да ми скочат, но казах, че всичко ще кажа на майка ми и тогава нито брат ми, нито аз ще идваме при тях.
Уф, аз мисля, че още го обичате. Много съжалявам, че не се е получило при вас и той си е намерил друга, с която е продължил напред.
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Това трябва да направите и вие.
Всъщност, вие запазихте ли добри отношения, заради децата ? Виждате ли се ? Той как се държи ?
Може би не можете да се итърсите от него, защото се виждате често ?
Моят съвет е: мъже, мъже, мъже.
Успех, дано да го забравите
Хе-хе, половината теми тук са: - Офф, не остана един свестен мъж на тая земя...
Другата половина: - Пълно с мъже навсякъде, камък да вдигнеш, трима отдолу се крият. Фащаш един за ушите и влачиш в къщи.
Къде е истината?
Ми по средата сигурно
Мисля, че светът бъка от мъже. Така че, дамата няма никакъв проблем да получи внимание, стига да го иска.
Да бъка, да бъка колко са бъка?
Ако четем форума и извадим - прекалено старите (предполага се, че имаме вкус), прекалено младите (предполага се, че сме повече от нагона си), криминални типове, мъже без пари, женени, мъже, които са разведени с ангажиментите към деца (особено с децата, които ги било страх от майките им), свидливите мъже... и то не остана много.
Поне ако си говорим за критерии. У апе излизат си наистина.
Но това с разведри се и да видиш как ще срещнеш принца на белия кон, вероятност ще срещнеш коня.
Ако четем форума и извадим - прекалено старите (предполага се, че имаме вкус), прекалено младите (предполага се, че сме повече от нагона си), криминални типове, мъже без пари, женени, мъже, които са разведени с ангажиментите към деца (особено с децата, които ги било страх от майките им), свидливите мъже... и то не остана много.
Поне ако си говорим за критерии. У апе излизат си наистина.
Но това с разведри се и да видиш как ще срещнеш принца на белия кон, вероятност ще срещнеш коня.
Да бъка, да бъка колко са бъка?
Ако четем форума и извадим - прекалено старите (предполага се, че имаме вкус), прекалено младите (предполага се, че сме повече от нагона си), криминални типове, мъже без пари, женени, мъже, които са разведени с ангажиментите към деца (особено с децата, които ги било страх от майките им), свидливите мъже... и то не остана много.
Поне ако си говорим за критерии. У апе излизат си наистина.
Но това с разведри се и да видиш как ще срещнеш принца на белия кон, вероятност ще срещнеш коня.
Ако четем форума и извадим - прекалено старите (предполага се, че имаме вкус), прекалено младите (предполага се, че сме повече от нагона си), криминални типове, мъже без пари, женени, мъже, които са разведени с ангажиментите към деца (особено с децата, които ги било страх от майките им), свидливите мъже... и то не остана много.
Поне ако си говорим за критерии. У апе излизат си наистина.
Но това с разведри се и да видиш как ще срещнеш принца на белия кон, вероятност ще срещнеш коня.
Дааа,
всичко, което не отговаря на представите ти е злоба.
Хубаво са казали - за прекарване без ангажимент има мъже
Как прекарахте великите празници?
всичко, което не отговаря на представите ти е злоба.
Хубаво са казали - за прекарване без ангажимент има мъже
Как прекарахте великите празници?
А празниците ако питаш мен ги изкарах прекрасно с най-близките ми и обичани хора.
Мила авторке, Magdalenamam, първо ще повторя каквото са ти казали останалите преди мен - добре е, че си се отървала. Колкото и зле да се чувстваш сега, е по-добре от преди. Може да ти се струва, че и сега е същото, но не е. Несравнимо по-добре е и ще става още по-добре с времето. Един ден и нов мъж ще дойде, и понеже вече имаш опит, ще подбереш по-добре.
Също така, според мен, не ти е мъчно за социопата, не го обичаш вече изобщо, ами те е яд, че не си получава заслуженото. Това е нормално чувство. Постъпвал е лошо с теб и вместо да е наказан, да е сам като куче и да страда, той си намира друга жертва и пак е добре. Не виждаш справедливост и това те побърква. За съжаление животът е несправедлив в краткосрочен план. В дългосрочен може би всичко си идва на мястото и този човек ще бъде наказан от Бог за злината му.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред. За съжаление няма как да стане, така че се опитай да не мислиш за това. Не се интересувай какво се случва с този човек, дали е добре или зле. Казваш си, както ще да е, важното е днес аз да съм добре. Две години са малко след такава раздяла. Трябва ти още време и си намери наистина занимания с хора. На мен са ми помагали четене на книги, учене на чужд език, походи в планината, народни танци и пеене в хор. Хем физически изморява и не мислиш, а спиш като заклан, хем си сред хора.
П.П. Мъже има свободни, разбира се, както и жени, просто ако човек изчаква подходящия/подходящата, а няма късмета да го/я срещне веднага и затова им се струва, че няма.
Също така, според мен, не ти е мъчно за социопата, не го обичаш вече изобщо, ами те е яд, че не си получава заслуженото. Това е нормално чувство. Постъпвал е лошо с теб и вместо да е наказан, да е сам като куче и да страда, той си намира друга жертва и пак е добре. Не виждаш справедливост и това те побърква. За съжаление животът е несправедлив в краткосрочен план. В дългосрочен може би всичко си идва на мястото и този човек ще бъде наказан от Бог за злината му.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред. За съжаление няма как да стане, така че се опитай да не мислиш за това. Не се интересувай какво се случва с този човек, дали е добре или зле. Казваш си, както ще да е, важното е днес аз да съм добре. Две години са малко след такава раздяла. Трябва ти още време и си намери наистина занимания с хора. На мен са ми помагали четене на книги, учене на чужд език, походи в планината, народни танци и пеене в хор. Хем физически изморява и не мислиш, а спиш като заклан, хем си сред хора.
П.П. Мъже има свободни, разбира се, както и жени, просто ако човек изчаква подходящия/подходящата, а няма късмета да го/я срещне веднага и затова им се струва, че няма.
Също така, според мен, не ти е мъчно за социопата, не го обичаш вече изобщо, ами те е яд, че не си получава заслуженото. Това е нормално чувство. Постъпвал е лошо с теб и вместо да е наказан, да е сам като куче и да страда, той си намира друга жертва и пак е добре. Не виждаш справедливост и това те побърква. За съжаление животът е несправедлив в краткосрочен план. В дългосрочен може би всичко си идва на мястото и този човек ще бъде наказан от Бог за злината му.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред.
Спирам да пиша тук. Всъщност това ми помогна до някъде и ми даде кураж. Може пък да е от полза и за някой в подобно положение, поне за да осъзнае какво му се случва !!
Благодаря от сърце на всички които ми отговориха, по един или по друг начин !!
Също така, според мен, не ти е мъчно за социопата, не го обичаш вече изобщо, ами те е яд, че не си получава заслуженото. Това е нормално чувство. Постъпвал е лошо с теб и вместо да е наказан, да е сам като куче и да страда, той си намира друга жертва и пак е добре. Не виждаш справедливост и това те побърква. За съжаление животът е несправедлив в краткосрочен план. В дългосрочен може би всичко си идва на мястото и този човек ще бъде наказан от Бог за злината му.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред.
Номално е да искаш да видиш възмездието за това, което ти е причинено и тогава да продължиш напред.
Спирам да пиша тук. Всъщност това ми помогна до някъде и ми даде кураж. Може пък да е от полза и за някой в подобно положение, поне за да осъзнае какво му се случва !!
Благодаря от сърце на всички които ми отговориха, по един или по друг начин !!
Точно това, че не изпитва вина или съжаление трябва да ти дава сили да продължиш напред. За мен би било по-объркващо, ако след раздяла някой показва разкаяние, било то и фалшиво. Той много ти помага да се откопчиш и да си благодариш, че си се спасила от него! Токсичните хора не са “наказани”, те са продукт на семействата си - като отглеждане или генетична обременост. И ти не си наказана за нищо, направила си грешен изобр някога, важното е че си намерила сили да го поправиш. Радвай се на децата си и на живота си.
Няма да можеш да продължиш напред, ако не се освободиш от омразата.
Да вярно е това 😑 знам че не е хубаво да искам подобни неща. Но, да. ЯД ме е на него и на мен също си ме е яд, че позволих всичко това. Но аз си получих наказанието за моите грешки ! А той просто продължи напред. По някога си мисля че бог го е наказал в момента в който му е отнел възможността да обича децата си. Да се зарадва на слънцето, на хубава книга, на любовта към каквото и да е. Но после се сещам че той не мисли като нас и за него това не е никакъв проблем. Искам да почуства вина за това което ни е причинил , само за ден. За един единствен ден, естествено това е невъзможно. Единствената емоция на която е способен той е гняв..
Спирам да пиша тук. Всъщност това ми помогна до някъде и ми даде кураж. Може пък да е от полза и за някой в подобно положение, поне за да осъзнае какво му се случва !!
Благодаря от сърце на всички които ми отговориха, по един или по друг начин !!
Спирам да пиша тук. Всъщност това ми помогна до някъде и ми даде кураж. Може пък да е от полза и за някой в подобно положение, поне за да осъзнае какво му се случва !!
Благодаря от сърце на всички които ми отговориха, по един или по друг начин !!
О, проблем е, проблем е. Да, различно мисли. В пъти по-зле. Такива хора са с разклатено его, постоянна нужда от валидация, от контрол. Всеки пропуск го изживяват в пъти по-тежко, липсата на нарцистичен ресурс им се отразява като липсата на въздух. Наказан е много, и преди теб, но след теб още по-лошо, защото такива хора много мразят някой да им се изплъзва. Следващата жертва ще го отнесе още по-зле, защото той ще живее в постоянен страх, и бяс, че и тя ще му избяга. Той затова и е намерил нова толкова бързо, иначе чувството за изоставяне е щяло да го съсипе. Най-много ще му го върнеш, ако си събереш живота и си щастлива без него. Много трудно го преживяват такива хора. А ти в момента му даваш точно това, което му се иска - страдаш без него, нищо че и с него само си страдала. Между другото, такива хора често рисуват идилична картинка на връзката си. Отстрани може да излеждат като перфектна двойка, но отвътре е страшно. Ти знаеш най-добре.
Не сме в съд, че да искаме доказателства.
Рядко някоя разказва за бившия по този начин. Има негативизъм в повечето случаи, но рядко чак така.
Рядко някоя разказва за бившия по този начин. Има негативизъм в повечето случаи, но рядко чак така.
Той има ли поставена диагноза, защото почти няма жена, която да не нарича бившия си социопат/психопат и останалите подобни?
Сигурно е. Просто се зачудих как се прие за чиста монета.
Сигурно е. Просто се зачудих как се прие за чиста монета.
