Здравейте, мили близнашки мами.
От известно време чета в този форум, но все не ми оставаше време да пиша.
Искам да ви се представя с надеждата да успявам понякога да се включвам в темите.
Казвам се Анна и от 7 години живея в Гърция и по-точно в Солун, но често пътувам до София, където живеят родителите ми и брат ми (в момента също съм при родителите ми, където изкарахме празниците и ще остана с децата още 10-тина дни, а съпругът ми се върна на работа). Съпругът ми Ставрос е грък и се запознахме по време на нашето следване. По професия и двамата сме стоматолози и имаме свой кабинет, но през последните 3 години не съм работила, за да мога да се грижа за децата ни, които не са малко на брой
.
Имаме 5 деца, от които 2 двойки близнаци.
Най-големият ни син се казва Алексис и е роден на 7-ми март 1999 г. Година след неговото раждане имах извънматочна бременност, при която загубих едната си тръба и забременяването ми стана почти невъзможно. По тази причина прибягнахме към ин-витро и на 10-ти февруари 2002 г. на бял свят се появиха Янис и Костас. Понеже много искахме момиченце, направихме още един опит и на 2-ри юли 2004 г. се родиха Вероника и Катерина.
Много ми е трудно с толкова много деца, но се чувствам и много щастлива. Съпругът ми помага, колкото има сили, но на мен ми стига дори само неговата обич и подкрепа.
Единственото облаче в нашето щастие е, че моите свекър и свекърва починаха, а родителите и брат ми са далеч. Съпругът ми е едно дете и сега около нас няма близки хора, с изключение на няколко приятелски семейства.
Желая ви много щастие на всички и се надявам да ме приемете сред вас.
От известно време чета в този форум, но все не ми оставаше време да пиша.
Искам да ви се представя с надеждата да успявам понякога да се включвам в темите.
Казвам се Анна и от 7 години живея в Гърция и по-точно в Солун, но често пътувам до София, където живеят родителите ми и брат ми (в момента също съм при родителите ми, където изкарахме празниците и ще остана с децата още 10-тина дни, а съпругът ми се върна на работа). Съпругът ми Ставрос е грък и се запознахме по време на нашето следване. По професия и двамата сме стоматолози и имаме свой кабинет, но през последните 3 години не съм работила, за да мога да се грижа за децата ни, които не са малко на брой
.Имаме 5 деца, от които 2 двойки близнаци.
Най-големият ни син се казва Алексис и е роден на 7-ми март 1999 г. Година след неговото раждане имах извънматочна бременност, при която загубих едната си тръба и забременяването ми стана почти невъзможно. По тази причина прибягнахме към ин-витро и на 10-ти февруари 2002 г. на бял свят се появиха Янис и Костас. Понеже много искахме момиченце, направихме още един опит и на 2-ри юли 2004 г. се родиха Вероника и Катерина.
Много ми е трудно с толкова много деца, но се чувствам и много щастлива. Съпругът ми помага, колкото има сили, но на мен ми стига дори само неговата обич и подкрепа.
Единственото облаче в нашето щастие е, че моите свекър и свекърва починаха, а родителите и брат ми са далеч. Съпругът ми е едно дете и сега около нас няма близки хора, с изключение на няколко приятелски семейства.
Желая ви много щастие на всички и се надявам да ме приемете сред вас.
.
Истина е , че искам още и дори сме планували с мъжлето 5 деца . Обещал ми е тризначки , ама и на близначки ще се радвам 
Имам братовчед който има 4 момичета, няма близнаци, но все пак. И те казват че са най-шастливите хора на света! 
+ 
+ 
Господи, това е много