Публикувана: 22 ноем. 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 23 ноем. 2006, 14:53 ч.

До къде...

1 642
42
1

1
2
3
Всички

22 ноем. 2006, 14:50 ч.

Мнения: 15 619

Напоследък попадам на теми, които ме накараха да се замисля за себе си и да си задавам въпроси като:
Какво мога да изтърпя в името на детето и семейството? /имам предвид единствено отношенията вътре в семейството/
До каква степен мога да прощавам?
Вслушвам ли се в думите на човека до мен?
Има ли някаква граница и ако тя бъде прекрачена, какво ще сторя? newsm78

Малко съм объркана. Thinking

Е, знам, че шамар не бих изтърпяла и един дори, но знае ли човек?! newsm78

Ако желаете, споделете, до къде се простира търпението Ви?

# 1 22 ноем. 2006, 15:35 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Ами аз не съм от търпеливите. Blush

Пък и не мога да се сетя за нещо, което трябва да се изтърпява. newsm78

Живеем в мир и сговор, от време на време някой се цупи (предимно Самуил) но бързо му минава и продължава мирът и сговорът.
Според мен, ако има нещо за "търпене", не е на добро. Имам един търпелив неуспешен брак. Wink

# 2 22 ноем. 2006, 15:36 ч.

Мнения: 15 619

Въпросите ми - трудни за признаване?!?! newsm78

или
Тъпи до безобразие?!?!?! newsm78

# 3 22 ноем. 2006, 15:45 ч.

Мнения: 15 619

Василиса, не съм убедена обаче, че търпението може да е обагрено само в негативни тонове.
Не мога да причисля себе си към търпеливите и като чета от други постинги, какви неща търпят някои хора, се запитах, аджеба, аз до къде бих могла?!?! newsm78

Жалко, че не мога да прочета и други мнения.

# 4 22 ноем. 2006, 15:47 ч.

София
Мнения: 5 828

Не са ти тъпи въпросите, но не мога да кажа как бих постъпила в определена ситуация, преди да ми се случи newsm78

# 5 22 ноем. 2006, 15:49 ч.

София
Мнения: 4 578

Не са тъпи въпроси, но за всеки отговорите са различни. Ами и аз не съм от търпеливите, макар че напоследък съм се променила към по-търпелива Mr. Green

.
Аз лично бих изтърпяла много, но ....

# 6 22 ноем. 2006, 15:56 ч.

Мнения: 179

Уж съм от търпеливите...но зависи от ситуацията.Въпреки,че съм омъжена ,държа на личната си свобода- в смисъл не понасям въобще да ми се казва - няма да правиш така,няма да ходиш там,ще седиш тук...... иии все неща в този род.Също така не понасям да съм зависима от някой и от нещо/колкото това се отнася до търпението/.По отношение на детето обаче имам биволско търпение.
За човека до мен- да вслушвам се в думите му,защото знам,че отстрани се вижда по-добре ,но пак зависи от ситуацията.

# 7 22 ноем. 2006, 15:57 ч.

Мнения: 6 315

Да не дава Господ повод да разбираш! Това - съвсем сериозно. Понякога казваме, че не бихме изтърпяли нещо, но попаднеш ли в определена ситуация ... нищо не се знае. И аз си мислех, че няма да търпя, ама на! Търпях. Но не съжалявам - мисля, че взех урока си. Така де, цял живот се учим уж Simple Smile

# 8 22 ноем. 2006, 15:59 ч.

Мнения: 2 161

Не съм от търпеливите.Нито пък той.Проблемите между нас се решават веднага.Няма спане,няма ядене,няма секс докато не уточним възникналото между нас недоразумение.Така наизуст е лесно да се говори.Ако възникне проблем,който да подложи търпението ми на проверка...тогава незнам.

# 9 22 ноем. 2006, 16:05 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Таня П. в ср, 22 ное 2006, 15:49

..., но за всеки отговорите са различни. ...

Да, различни отговори исках да видя.
Разбирам, че зависи много от различните семейства, различните отношения, различните ситуации,...
Човек се променя, да и това го има, аз самата, преди да стана майка, бях доста по - нетърпелива. Но за обидна дума или шамар мнението ми не се е променило и досега. Вярвам че и занапред ще е така.
Това, от човека, когото съм избрала за спътник в живота, не бих простила. Naughty

# 10 22 ноем. 2006, 16:11 ч.

София
Мнения: 3 447

Определено не смятам въпросите за тъпи.
Това, за което питаш е границата на компромиса, който правим, в името на семейството, нали?
Има такава граница, мила, която разделя компромиса от тормоза и когато се прескочи, тогава възниква истинският въпрос, дали си заслужава - и според мен това е различно за всеки, но все пак има някаква обективна граница.
Аз, лично, преди да се роди дъщеря ми бях една безхаберница, на която морето и беше до колене и не бях склонна да правя компромиси с много неща, но след това, нещата коренно се промениха. Защо ли? Защото преди това бяхме просто гаджета и ако нещо не ми харесва- просто си тръгвам и точка, забравям за случая и започвам на чисто. Но сега сме семейство, за което нося отговорност и аз, искам детето ми да разсте в хармонична и спокойна среда, която се постига с търпение, разбиране и компромиси и от двете страни. Без да броим факта, че обичам и мъжа си.
Ако някой ми беше казал, че след време ще се окажа в ситуация, в която се оказах преди броени дни, щях да се смея с глас и да твърдя, че на мен това не може да ми се случи, но ето- случи се и изненадващо за мен, самата дори се наложи да стискам зъби, да проявявам дипломатичност и прочие маневри, за да реша ситуацията в необходимата насока.
Обяснявам ти, защото подозирам, че именно тази ситуация, споделена анонимно от мен съвсем скоро е една от темите, които са провокирали мислите ти в тази насока Simple Smile

# 11 22 ноем. 2006, 16:14 ч.

Мнения: 293

Не бих казала, че съм търпелива - ако има проблем, право, куме, та в очи Simple Smile

Но: едно голямо но - не се карам, не се опитвам да променям хората около мен, не ограничавам лична свобода.

Ако не ми изнася, или пък на мен някой ми се бута в личното пространство - прекратявам контакти. Дори и да става дума за роднини или съпруг (ама не най-близките, де Mr. Green

, как можеш да отсвириш майка си)

(ей тва сестра ми да го прочете, ще ме ругай, че бая зор е видяло детето едно време, ама едно време! Crazy

)

Гледам, че пишат за дете, семейство. Детето не би трябвало да е повод да обезличиш личността си, търпейки евентуални гаври с теб. Не визирах Azzy, в случая, по принцип си говоря Simple Smile

# 12 22 ноем. 2006, 16:18 ч.

Мнения: 15 619

Благодаря ти, Azzy!
Да, добре си ме разбрала.
Надявам се при теб нещата да са newsm10

# 13 22 ноем. 2006, 16:25 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Аз съм като ластик- мога да се разтягам, разтягам , разтягам, и тъкмо преди да се скъсам, се сепвам и плясвам здраво....оня дето ме тормози

# 14 22 ноем. 2006, 17:03 ч.

София
Мнения: 3 447

Цитат на: Чесън в ср, 22 ное 2006, 16:14

Гледам, че пишат за дете, семейство. Детето не би трябвало да е повод да обезличиш личността си, търпейки евентуални гаври с теб. Не визирах Azzy, в случая, по принцип си говоря Simple Smile

Да, разбира се, има поведение, действия, думи, обиди и обстоятелства, които категорично приемам за недопустими за когото и да било и твърдо бих посъветвала ако има такива в някое семейство, които биха се определили като "гавра" и опит за "обезличаване " да се вземат крайни мерки.
Но, Чесънче, мисля, че въпросът е именно къде е границата, която разделя разумния компромис, който всички ние правим понякога в семейството си от нещата, които обективно смятаме за недопустими.
Също така да не забравяме и обратния вариант- за нещо разрешимо и дребно, в момент на афект да направиш фатална за семейството си грешка, също не е приемлив вариант.
Луна Hug

и още веднъж огромна благодарност за подкрепата bouquet

# 15 22 ноем. 2006, 17:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

абсолютно същото щях даз напиша и аз.......толкова време съм в тоя форум, обаче така едно към едно мнение с моето не бях виждала Shocked

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

# 16 22 ноем. 2006, 17:16 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: pandora в ср, 22 ное 2006, 17:05

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

Ха-ха...много готино....щастие Grinning

# 17 22 ноем. 2006, 17:30 ч.

Мнения: 412

до къде.....
до предела, но къде е той....?
има ей такива малоумни,бездушни същества,като мен,които търпят без особена причина ...........
търпя обиди,търпя лишения,търпя хиляди настроения,както добри,така и лоши всеки ден........причина няма......не,не има причина-бездушие,безсилие,неспособност да се изправяш срещу проблемите и дразнителите и да им показваш кой кой е в крайна сметка.......
сега се разболях малко(но нелечимо все пак) и се оказа,че стресът който понасям (шамари няма,но не винаги те са най-лошото,защото ако в моя случай ги имаше може би отдавна бих си решила проблема) ежедневно е причина болестта да се прояви и обостри.........в моя случай стресът е равен на компромисите,които съм направила.не винаги е така,но за съжаление има и такива ситуации.
да правиш компромиси и да си готов на всичко за семейство-ДА,но само когато има смисъл...,нали?всеки има свой праг на болка(душевен и физически).Ей,казвам ви аз праг нямам. Grinning

та отговора ми трябваше да е кратък-докъдето си струва,ни крачка повече,ни компромисче повече..........така мисля.....защото иначе се превръща в порочен цикъл мъчения

# 18 22 ноем. 2006, 17:34 ч.

Мнения: 293

точно ефектът на ластика е опасен, при търпеливите.

В момент на афект... ми афектирам се, разбира се. Но гледам да го излея на мига. Често, естествено, се оказва, че изобщо не съм права, въобразила съм, преляла ми е чашата и го отнася последния и т.н. Оня ден ми беше крива Анда, ако говорим за форума. В такива случаи - се извинявам и точка (умея да се извинявам Mr. Green

)

И младежът доста ми помогна в това отношение - по-искрен от него не съм срещала, без майтап, не се лигавя - не го кефи нещо, аз го убеждавам, че всъщност го кефи Mr. Green

(шегичка, просто го оставям на мира. И след време е на моя акъл Laughing

)

Обяснявам се - не знам доколко съм ясна, ма темата ми е интересна Simple Smile

Пиша май във всяка подобна тема (за много мъдра се имам,бе! Grinning

)

Номерът май е, да оставиш другите да живеят, и те те оставят да си живееш, а често става така, че ако никого не юркаш - той прави точно, каквото ти искаш. Дет се вика - душата му с памук вадя Joy

)

Mixture, мн аванта даваш, мисля. Hug

# 19 22 ноем. 2006, 17:37 ч.

Мнения: 412

Чесънче,защо смени снимката в аватара
днес по нея те открих в друг някакъв форум
аванта,аванта,ама някой ден ще отида в Рая Grinning

# 20 22 ноем. 2006, 17:39 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: pandora в ср, 22 ное 2006, 17:05

Цитат на: secretgarden в ср, 22 ное 2006, 16:25

Та....по темата...и аз съм от ластиците...

Възможно ли е да съм ти чела някъде мнението и да съм го написала същото без да се усетя....че вече и такива неща ми се случват

# 21 22 ноем. 2006, 17:40 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Не са ти тъпи въпросите. Приеми, макар и за миг, Laughing

че има семейства, в които не се налага да се търпи нещо и да се правят компромиси. За мен и мъжа ми фактът, че сме се намерили и имаме това дете, е толкова голямо щастие, че някакви си дреболии от типа на сутрешното ранно ставане в неделя някак се губят. Laughing

По принцип аз не бих търпяла някой да се държи с мен без уважение. Да се държи зле, да ме подценява, унижава, да ме малтретира психически или физически.
Но човек сам си постила на какво да легне. Wink

# 22 22 ноем. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 412

Василиса,стана ми много миличко на душата,когато те прочетох(не теб,де,постинга ти) Wink

# 23 22 ноем. 2006, 17:57 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Цитат на: mixture в ср, 22 ное 2006, 17:47

Василиса,стана ми много миличко на душата,когато те прочетох(не теб,де,постинга ти) Wink

# 24 22 ноем. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 4 806

...обикалям около темата, като магаре на паша. Въпросите не са тъпи, тежки са. Всъщност, на въпросите нищо им няма, отговорите са зор.

Живеем в непрекъснато тъкане между представите ни за нещо съвършено и реалността, която често е доста далеч от него. Няма човек на този свят, който да изтъче цялото житейско платно - все нещо от многообразието на живота няма да се наложи да преживее. Все някои нишки "стимул - реакция" ще останат само потенциални... Ние нямаме реална представа за своите физически възможности, а какво остава за душевните.
Нивото на компросмиса? Зависи от това, в името на какво се прави (като ценност). Преди да имам дете, изобщо не съм знаела, какво мога да понеса в името на нейния живот и здраве. Това е само пример, че, ако едно нещо заеме високо ценностно място в живота, то компросите могат да станат огромни (погледнато отстрани).
Мислите ли, че един наркоман, който краде от семейството си, винаги е вярвал и изповядвал, че кражбата е начинът да се живее? Едва ли, не го вярвам...
Мислите ли, че човек, който убива, за да се защити, е роден, за да убива? Едва ли, не го вярвам...

Не защитавам по никакъв начин позицията на жените, които търпят домашен тормоз, защото приемат, че това е допустимо ниво на компромис. Но често тяхното "платно" има за основа някаква ценност, която е с по - висок приоритет. Просто това е тяхното "платно"...

... спирам, май се отдалечих от темата

# 25 22 ноем. 2006, 18:01 ч.

Мнения: 68

Нито искам, нито мога да търпя лошо (във всякакъв аспект) отношение към мен. Такъв ми е характера, такива са ми разбиранията. По принцип компромиси не правя, все искам с мен да се съобразяват, аз да се налагам, да става по моето. Затова си намерих човек, който общо взето ме слуша. Sunglasses

Не мога да си представя причина, която ще ме задържи при човек, който ме обижда, тормози физически или психически, който не ме зачита като човек.

# 26 23 ноем. 2006, 10:01 ч.

Мнения: 412

Цитат на: българка в ср, 22 ное 2006, 18:01

Семейна ли си?

# 27 23 ноем. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 68

Цитат на: mixture в чт, 23 ное 2006, 10:01

Цитат на: българка в ср, 22 ное 2006, 18:01

Семейна ли си?

Да, семейна съм. Бях на 19 когато забременях и се омъжих за човек, който отказваше да се съобразява с мене по какъвто и да е начин....Слабо казано е, че не ме е уважавал...тормозеше ме, караше ме да се чувствам нищожество. Живях с него 7 месеца и се разведох. Никога не съм съжалявала за това мое решение, не бих могла да живея така. Naughty

Със сегашния ми съпруг не ми се налага да правя големи компромиси. Просто е много разбран човек. Поживях и видях, че не всички мъже са лоши, както и , че не е несправедливо да искаш ти да се налагаш, а не обратното!

# 28 23 ноем. 2006, 10:39 ч.

Мнения: 412

Страхотно! Simple Smile

# 29 23 ноем. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 15 619

Българка, радвам се, че има решителни жени като теб.
bouquet

# 30 23 ноем. 2006, 10:47 ч.

Мнения: 1 841

До къде - за всеки човек мярката е различна - всеки си има различна точка на търпение и точка на кипение, ако мога така да се изразя. Пък и така, преди да се е случило, сме доста смели, но като ни дойде до главата - реагираме по различен начин от този, по който сме си мислили, че ще реагираме. Аз не бях готова да жертвам много от личното си пространство, но... вече жертвам и не ми тежи. Иначе тормоз не мога да търпя, просто няма да издържа - или ще се разболея, или ще прекратя връзката.

# 31 23 ноем. 2006, 10:56 ч.

Мнения: 2 040

До къде?! ... до не много далече ..
Но се уча ... уча се да правя компромиси, уча се да съм по търпелива, уча се да не съм "право куме в очи" ... но до къде ще стигна в обучението си - незнам ... човек се учи докато е жив Peace

# 32 23 ноем. 2006, 11:17 ч.

София
Мнения: 3 447

mixture, защо ме натъжиха думите ти толкова... честно да ти кажа не съм сигурна, специално за теб дали границата не е прескочена. Нямам нищо предвид, само интуиция ли, знам ли, но се натъжих, когато четях.

Цитат на: българка в ср, 22 ное 2006, 18:01

Мила българка, с риск да се обидиш, ще ти кажа, че това, за което говориш ми звучи меко казано нереалистично. Според мен си била много наранена от първия си мъж и си се хвърлила в другата крайност-всичко това с най-добри чувства bouquet

Но аз не приемам крайностите почти в никаква форма, откровено ви признавам, че не мога да си представя да тропам с крак на мъжа ми или нещо подобно, той просто не търпи подобно поведение. както и обратното, разбира се- постигам почти всичко, което искам, но не под такава форма. Не знам дали правилно се изразих, де, надявам се ме разбрахте Hug

# 33 23 ноем. 2006, 11:22 ч.

Мнения: 6 315

Според мен (май идеализмът ми още не е умрял - благодарна съм и на Василиса за споделеното дава ми надежда bouquet

), когато връзката е достатъчно хармонична няма да се налага да търпиш каквото и да било като отношение от другия човек. Няма да има борба за надмощие във връзката, опити за превъзпитаване на половинката, ограничаване от контакти (например). Стига хората да се възприемат един друг такива каквито са, да гледат в една посока нещата биха били прекрасни. Така си мисля newsm78

, може би защото точно в такова семейство съм израстнала и такова бих искала да имам някой ден Simple Smile

. Компромиси може би винаги се правят, но когато са само от едната страна става натоварващо.

Жените преживели домашно насилие или тормоз обикновено стигат до етап, в който си мислят че си заслужават лошото отношение, обидите, боя и т.н. Обикновено не споделят с никого от срам, че им се случва подобно нещо. Има хора, които узнавайки най-слабите ти места успяват да те манипулират и да те задържат като ги използват и според мен повечето насилници действат точно по този начин. Много е сложен този въпрос. Търпимостта на всеки е различна. Страшното е, че някои жени просто не могат да избягат от омагьосания кръг в който попадат. Затова, ако някой сподели с мен че е потискан, тормозен, обиждан или физически насилван във връзката си единственото нещо, което мога да направя е да посъветвам за поне временна раздяла.

Последна редакция: чт, 23 ное 2006, 11:32 от Margarita

# 34 23 ноем. 2006, 11:24 ч.

София
Мнения: 3 421

За някои неща съм много търпелива, за други въоще не мога и секунда да проява търпение.
Преди да имам семейство се "пънех", че никой и нищо не може да ме накара да търпя нещо което не искам.
Обаче после се оказа, че не е точно така Confused

Вярно, че не правя някакви крайни компромиси, но все пак се налага от време на време да поотстъпя и да потърпя за нещо с което не съм съгласна. Но смятам, че това е нормално за да тече семейният ни живот без големи сътресения.
Уча се в движение...виждам напредъкът си, но виждам и грешките.

Сестра ми е от "ластиците" и хич не е добре - трупа, трупа и после избухва и тежко и горко на виновният.

# 35 23 ноем. 2006, 11:26 ч.

Мнения: 15 619

Това за крайностите е вярно.
Опитвам се newsm78

да си представя един мъж, когото да командвам... newsm78

Няма да го издържа дълго. Mr. Green

# 36 23 ноем. 2006, 11:43 ч.

Мнения: 412

Цитат на: luna в чт, 23 ное 2006, 11:26

Това за крайностите е вярно.
Опитвам се newsm78

да си представя един мъж, когото да командвам... newsm78

Няма да го издържа дълго. Mr. Green

Или пък той теб! Laughing

# 37 23 ноем. 2006, 12:34 ч.

Мнения: 293

е, да, без крайности. В нито една посока.
Дао е любимата ми философия за Живота, Вселената и всичко останало Laughing

# 38 23 ноем. 2006, 12:58 ч.

Мнения: 68

Защо ми се струва, че аз повечето от момичетата,които говорят за компромиси и за отстъпки след брака, семейството всъщност е някакъв вид оправдание за бездействието им, за търпимостта в името на нещо. Семейството-нали това сме аз и мъжът ми....Ако аз съм нещастна, а той не показва, че се стреми да ме направи щастлива, тогава семейството ни всъщност не е щастливо.. Ако мъжът ми ме кара да се чувствам по-добре без него, тогава за какво да търпя, за какво да се боря???Или да се заема да превъзпитам възрастен човек, да променям възгледите му, интересите му, отношението му към хората около него? Не! Ще го оставя да си живее живота така, като той го разбира. Но няма да приема ролята, която той ми отрежда. И ще си отида.

Цитат на: Azzy в чт, 23 ное 2006, 11:17

Естествено, ако не бях се опарила първия път, нямаше да съм толкова крайна. Това не ми пречи да разбера твоите доводи, напротив, аз също мислех, че е смешно да "тропам с крак" на мъжа ми преди да започне той да ме "тъпче с крак"!

# 39 23 ноем. 2006, 13:31 ч.

София
Мнения: 3 447

Мила, опсявам се, че те засегнах без да искам. Нека да го кажа по-ясно- абсолютно НЕ смятам за редно да търпиш отношение като на първия ти съпруг! Възхищавам се на смелостта ти да му биеш шута с бебе на 7 месеца /дъщеря ми е на 8/ даже много си го бавила!
Но в останалата част не съм съгласна с теб, чисто житейски. Компромисът не е оправдание за бездействие или търпимост или каквото и да било от този характер.
Компромисът в разумно граници е основният фактор за изграждането на сполучлив, хармоничен и щастлив брак без личността на единият от партньорите да бъде по някакъв начин подтискана, унижавана или пресирана.
Според мен /казах го и преди/ наранена от първия ти умишлено си подбрала партньор, който да понася поведение, подобно на първия ти съпруг- просто с такова убеждение останах от изказванията ти- поправи ме , ако греша.
Но за мен, лично, това е неприемливо, просто не харесвам такива мъже и никога не бих допуснала такъв мъж близо до себе си, какво остава да се обвържа с него. За мен "мъж" е преди всичко "мъжественост", а тя по никакъв начин не се асоцира с тропане на крак и налагане на каквото и да било по подобен начин. Просто дори не мога да си го представя, не знам дали ме разбрахте, но това няма нищо общо с грижата, обичта, лигавщините ако щете, с които ме обгражда той. И се чувствам щастлива, ако забравих някъде да го кажа Hug

# 40 23 ноем. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 68

Azzy, мила, не си ме засегнала по никакъв начин. Всъщност съм свикнала в повечето случаи да ме обвиняват, че поради "чепатия" ми характер съм причинила разпад на брака ми....
Мисля също, че по отношение на смисъла, който влагаме в думата "мъж' не се различаваме особено. Ще се съгласиш с мене, че един истински мъж никога няма умишлено да те комплексира, да упражнява физически тормоз над теб, да те унижава пред приятели и роднини, да не се съобразява с твоите желания и т.н. Един мъж може да е и много добър, разбран и на моменти отстъпчив, без да изглежда по-малко мъжествен, отколкото ако ми крещи и заповядва как да живея. Peace

А, между другото, аз не съм някакъв домашен терорист, взела съм си поука от миналото, просто обичам да командвам парада. Wink

# 41 23 ноем. 2006, 14:15 ч.

Мнения: 2 891

Пиша, трия......... не мога да започна. Преди 7-8 години срещнах 1 голяма любов, пълна с бурни емоции...... и компромиси от моя страна. Толкова бяхме различни, а аз така исках този мъж. Правих всичко възможно да го задържа, стигнх даже до унижение. Слава Богу, животът ни раздели. Сега няма по-щастлива от мен. Избрах прекрасен мъж, който да бъде до мен, за когото бих направила всичко. Интересното е, че не ми се налага дори да мисля за думата "компромис", просто няма нужда, защото прекрасно се разбираме....

Не отговорих много ясно...
Общо взето, мисля че големите компромиси са голяма грешка. В една група от хора, дори само един участник ада е нещастен, всички страдат!

# 42 23 ноем. 2006, 14:53 ч.

София
Мнения: 3 447

Цитат на: българка в чт, 23 ное 2006, 14:04

Ще се съгласиш с мене, че един истински мъж никога няма умишлено да те комплексира, да упражнява физически тормоз над теб, да те унижава пред приятели и роднини, да не се съобразява с твоите желания и т.н. Един мъж може да е и много добър, разбран и на моменти отстъпчив, без да изглежда по-малко мъжествен, отколкото ако ми крещи и заповядва как да живея. Peace

Категорично съгласна Peace

Аз също имам спомени /лоши/, но са свързани по-скоро с детството ми, отколкото с мъж.. които и до днес ме разяряват, подобно на теб- когато си спомням. Съученици, по-точно съученички, които ме унижаваха и ми се подиграваха, аз бях тип- с очила, отличничка и много свита , плаха и притеснителна- изобщо идеалната мишена за гавра, ей-такива детски истории, но да ви призная /както споделих скоро в една друга тема/ нямам навика да се надувам и перча с каквото и да било, обачеееееееее когато срещна някой от любимата детска групичка, дори ми се случва да ме подминат, защото им идва в повече само външния ми вид, без да броиме останалото Twisted Evil

Цитат на: jj okocha в чт, 23 ное 2006, 14:15

Общо взето, мисля че големите компромиси са голяма грешка. В една група от хора, дори само един участник ада е нещастен, всички страдат!

jj okocha , това вече не е компромис, мила. За да е нещастен някой, нещата отдавна трябва да са прескочили тънката червена линия....

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

С какво ви дразнят хората?

Русия 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: