А въпросите са:
1.Към шофьорите:
1.1. С каква скорост карате – допустимо ли е в населено място и често пъти при наличието и на други участници в движението – майки с колички, обикновени пешеходци или други такива- да се кара с по 80-100 км./ч. За къде бързаме, за да оправдаем такова едно поведение? Нормално ли е при наличието понякога и на пешеходна пътека да се кара със скорост, която принуждава горкия пешеходец да извърши чудеса от храброст, за да се спаси от връхлитащия автомобил?
1.2. Как спирате – нормално ли е да се спре с четирите гуми на тротоара (абстрахираме се от правилника, говорим за култура на движението), принуждавайки пешеходците да се движат по платното? Нормално ли е да се спира пред ясно упоменат паркинг и то в повечето случаи, за да се отиде до близък магазин (това е всекидневен случай пред собствения ни паркинг – спират с аварийки и след15-20 минути обикновено се появява някоя девойка, отскочила до близкия магазин с учуден поглед как така не сме я прескочили с колата и тя всъщност била съвсем за малко)?
1.3. Как карате – нормално ли е да се правят някакви надскачания, защото на някой му е нервно или бърза? Пример – караме си ние с 80 км./ч по бул. България в средното платно и изведнъж зад нас се появява с клаксони някаква готина кола, задминава ни и започва да прави маневри от средното в лявото платно и обратно. Озадачени от случая я задминаваме и започваме да караме със 100 км./ч. Отново клаксони, свирки, колата пак ни задминава. Обаче отново не кара само в едното платно. Ядосани ние пак отиваме отпред. Тогава колата на задминава отдясно, пак свирки , клаксони, престроява се със свистене на гуми в най-дясната лента и минавайки покрай нас аз установявам, че на седалката зад шофьорката (жена, естествено) има бебе в столче. Е, хубаво, какви са тия нерви, какво е това изпреварване с бебе отзад. Да не забравяме, че в крайна сметка се движехме с по120 км./ч. и то заради маневрите и. Естествено, ако нашето бебе беше в колата нямаше да правим такива неща. Тук примери има много. Друг, който е много характерен – отново бул. България, кръстовището с Евстати Гешов, средната лента. Една кола без аварийки, без фарове, без нищо просто тъй решава и тръгва на заден, за да влезе в някаква отбивка на 50 м. от светофара. И пак рефлекси, приказки, ама следващия път?
2. Към пешеходците
2.1.Къде пресичаме – нормално ли е да се пресича където ни падне, даже ако съвсем наблизо има подлез или пешеходна пътека. Това го пиша, защото ми омръзна пак по най-натоварените булеварди, с по3 платна, с подлези като слънце да се появяват най-неочаквано отвсякъде търчащи пешеходци, обикновено баби и дядовци на преклонна възраст. Друг случай- на малка уличка, без пешеходна пътека, минават по 1-2 коли на минута и седиш и ги чакаш. Нормално, нали? Е , да ама изведнъж се появява матрона на средна възраст с детенце на 12-тина години, излиза на платното и започва да крещи на колите защо не я изчакат, тя била с дете. Е, това дете утре като излезе на платното, защото е възпитано, че е с предимство (което не е вярно) и го блъсне кола кой ще е виновен? За мен – майката, защото това не е нормално поведение. Никой не е длъжен да ни пази.
2.2. Как се движим по платното – всички знаем, че сме с предимство на пешеходна пътека и пред завиващите коли на светофар. Но не разбирам защо като стъпят на платното 90 % от пешеходците започват да се движат с бавна грация и достолепие и така докато светне червено. Трябва да се съобразяваме, че освен нас има и други участници в движението, които също искат да минат. Би трябвало да се преминава по най-бързия начин, това не е парк. Отново пример: бул. В. Левски, светофара преди ъгъла с Граф Игнатиев, по 3 платна от всяка страна. Светофар като слънце. И точно като светна червено една жена на средна възраст с количка тръгва да пресича 6-те платна. Добре, какво е това? Безотговорност, недоглеждане, сещане, че е забравила ютията включен или почва сериала...Думи много, но ако я беше блъснала кола кой щеше да е виновен? Шофьорът?
2.3.Къде се движим – ако по улицата се движат коли с висока скорост или тежки камиони или нещо друго, което не може да спре просто мигновено не трябва ли да помислим добре преди да започнем да се движим с количката по нея. То е ясно, че почти навсякъде се движим по платното заради паркиралите коли, но поне да го правим там, където колите не се движат с бясна скорост.
Стана доста дълго изказване, но се надявам поне някой да го прочете и да се замисли дали няма нещо вярно , а също така дали написаното не описва в някаква степен и самия него (или нея).