Колко е живота на страстта без любов?

Благодаря ви на всички 
Не идеализирам този човек, напротив - не го харесвам. Въпреки това ми действа неудържимо.Искам да ме желае, да ме харесва и да сме повече време заедно. Само с някаква химия мога да го обясня.
И аз в себе си знам, че няма чувства от другата страна. Също знам, че е добре да приключа с това. Още не съм събрала воля, да го направя.
Имало е проблясъци от негова страна, когато е бил невеоятно нежен и е бил приятел. Може би това ме е заблудило, че мога да търся нещо повече от сексуалност в отношенията ни....
Още веднъж ви благодаря за мненията и съпричастността!

Баничка, извинявай, но ми стана много интересно.
В подобна ситуация съм.
Въпросчета:
- кога се виждаш с него?
- колко често?
- а ти колко често би искала да е?
- а защо не е по-често? нямаш физическа възможност да си намираш алиби или не искаш да му "досаждаш"
- как комуникирате - говорите ли си по кю например или само кратки уговорки по телефона?
- той ли ти се обажда /сигурно не, защото е неудобно/ или ти му се обаждаш? кога решаваш, че можеш да му се обадиш /в смисъл се престрашаваш/ да му звъннеш?
Ей такива неща ме вълнуват. После може и аз да "споделя" мислите си влюбена ли съм или не съм, той влюбен или не и т.н.

Eееех, Тутманик.....сега чакам и киселото мляко да се появи отнякъде
Жалко, че сме все анонимни. Иначе мислих да ти отговоря на ЛС, че да не занимаваме широката аудитория с толкова подробности...
Та на въпросите:
- виждаме се повече през деня, в работно време. Понякога се случва и вечер, понякога и нощем. В зависимост от възможностите;
- виждаме се около 2 пъти месечно. понякога и по-рядко.Аз искам всяка седмица, ако може и по 2 пъти. Не го правим, защото той не иска, обикновено казва, че има много работа;) ;
- по кю-то си говорехме в началото - вече не. сега, когато той е на кеф си пишем мейли с кратки съобщения. понякога еротични смс-си вечер. в повечето случаи е достатъчен един смс "искаш ли?" 
- бих му звъняла много по-често, но наистина не искам да досаждам, това би прекратило връзката ни веднага. и чакам...да минат поне 2-3 дена . А когато той иска, праща мейл или ако е спешно смс. Рядко имаме смелостта направо да си звъним.
Хайде сега, да чуем твоята история 

Първото и най-важното нещо в любовта е да не показваш, че си влюбен! Ето защо се научи, Баничка, никога - ама наистина никога - да не се унижаваш да Го търсиш по телефона, да не пишеш мейли със спрял дъх и разтреперани пръсти, а само тайничко да препрочиташ хисторито на кю-то и смс-ите в телефона, да превърташ като на филмова лента мигове от страстта, откраднати при това, думи, разтълкувани по хиляди начини, погледи, неразгадани и не на последно място да се пържиш в собствения си сос час след час, ден след ден, месец след месец.
Така стоят нещата, за съжаление.
И при мен е така - имам връзка /ако изобщо мога да използвам тази дума/ с мъж от близо година, той е свободен, аз  - не. От самото начало знаем, че е само секс. Само дето ми е много странно защо за мен май не е, при положение, че знам, че не бих живяла с него нито ден. Не го познавам, не знам какво мисли какво преживява в ежедневието си. В едно съм сигурна - желая го много, тук и сега, ВЕДНАГА.
На въпроса дали е "железен" - не вярвам - изпускал се е. Естествено никога не е ставало въпрос за "влюбване" /ужасна мръсна дума, абсурд е да я произнесем/, но съм сигурна, че и на него му омекват колената /разбирай - втвърдява пакета/, когато получи смс с "искаш ли?" В началото му "досаждах" повече, унижавах се един вид, естествено той не отговаряше на 90% от обажданията/събщения. Затова и реших аз да се правя на "желязната", дори го отрязах два пъти, единия доста жестоко. Имаше страхотен ефект.
Виждаме се максимум веднъж на месец, нощем по дискотеките. Награбваме се като полудели, но рядко стигаме до секс и то в някое дворче или градинка. Веднъж в дома му. Нищо повече. Иначе и той е много "зает" през деня. За "текучество" не знам - не съм се интересувала.
Истината е, че три дни след като сме се видяли съм като в безтегловност, не съм на този свят, но нито летя, нито ходя по земята. После уж ми минава. До следващия път.
Не искам да се отказвам. Тръпката ми е като наркотик - дава ми криле, но може да ми вземе небето. Тези кратки полети, са ми скъпи, искам си ги, мои са си!

Ето ме и мен при закуските.
Положението ми е подобно,с тази разлика,че той и аз живеем в различни градове,на около 300км разстояние,което още повече затруднява нещата.При мен продължава година и половина...И аз като Тутманик,в началото бях толкова влюбена,надявах се на взаимност,"досаждах му" със смс-и,с обаждания,постоянно търсех сигнали,които да потвърдят,че и той има чувства...Е,намирах си ги,но какво от това...Сега се опитвам да изглеждам така,като че ли само се забавлявам и наистина това подсилва интереса на мъжа...но пък на мен носи повече болка...

Ами да се включа и аз към тестените. И аз съм на същия хал, но в много по-напреднал стадий. Всъщност съм омотана като пате в кълчища и чакам някаква светлинка в тунела. На 150 км сме един от друг. Виждахме се от време на време и се влюбихме. Толкова лудо, че решихме да имаме дете. И ето ме сега - омъжена с дете, и с дете от любовника, с който продължаваме да се виждаме два три пъти в месеца - ходя при него с детето, като си измислям разни семинари в къщи. Искам развод, мъжа ми не ми дава (знае , че детето не е негово, прие го и казва, че ако искам развод ще ми вземе и двете като ме изкара морално пропаднала, по този начин ме държи при себе си). И чакам ... или той да размисли или любовницата му да настоява да живеят заедно и да ме пусне да отида при любимия. Защото все още се обичаме и искаме да се съберем.
Знам че звучи като сапунена опера и много хора ще се усъмнят, но за съжаление всичко това е истина.

Момичета, идва ми да ви поканя на по бозичка и да си повъздишаме заедно
Прекрасно е, че под слънцето се случват такива емоции на повече хора (само, който го е преживял, ще ме разбере)!

Тутманик, не съм съгласна, че
Напротив, мисля че в любовта, най-важно е да можеш да я показваш. Но ситуацията, за която говорим е друга, за съжаление. Права си, че трябва повече да се въздържам и когато не го търся по-дълго време нещата тръгват възходящо. Но и от мен да знаеш - никакво хистори в Кю-то и никакви скътани смс-си!!! Поне, ако държиш да запазиш нещата такива, каквито са;)

Аз за момента искам просто приятелството и уважението му, наред с желанието. При нас историята е малко различна, той ме е преследвал много дълго време и то на два пъти. Изчака ме да износя бебе и да родя, като ме засипваше с така типичните иначе за мен смс-си и обаждания... И връзката ни е вече с история, което я прави различна. Мисля, че е човешко в дадената ситуация да търся наличие на чувства не само от моя страна. Искам да видя сигнали за тях, защото това е част от удоволствието. (Иначе всяка може да бъде привикана и притисната на някоя стена)
Но пък от друга страна знам, че в него най-много харесвам свободния дух. И ако клекне, няма да е същото. Блъскайки желанията си от едната противоположност в другата, стигам до заключението, че неговата "мъдрост"(макар и най-вероятно неосъзната) е истинска. Не може да има нищо повече между нас. И ако искаме енергийното кълбо, което се получава помежду ни да не отслабва, трябва да елиминираме всички несъвпадащи с кълбото елементи.
С ваша помощ (а също и изплувайки от поредния ПМС    )аз си намерих пътя!
БЛАГОДАРЯ 

Истинска закусвалня се е оформила тук.
Привет на Бюрек! Милинка, твоята е мътна и кървава и заслужава отделна тема 
Нека някой мъж пък макар и женен, който има опит с "влюбените любовници" да сподели как и кога те стават "натрапници" и защо той не е длъжен да "търпи" емоционалните им изблици.
Баничка, в това изречение има гоооляяяма доза ирония. Жалко, че не си я усетила. Наистина "нашата" ситуация е различна и не може да става дума за "любов" в който и да е смисъл на думата, но какво му е лошото да си поискаш капка взаимност? Не искам любовни словоизлияния и предложения за брак, искам само един смс "мисля за теб" някъде между двата "искаш ли?", написани в момент, когато е останал на сухо за няколко дни.
Всъщност ... за какво ми е ... както вече казах на ентия ден след като сме се видяли ми минава и пак ставам "желязна" и пак мога да си играя с него както си пожелая ... независимо колко ще ме боли след това.

и аз така 

1. уточних, че не става въпрос за "любов" в обичайния смисъл на думата, а за някаква взаимност освен дивата страст, която ни обзема, когато се видим. Мил жест, приятен разговор... Какво пречи да попита "как си?" в някой дъждовен ден ... според мен нищо ... но явно това вече означава "ангажимент". Показваш някакви симпатии извън желанието за секс и нарушаваш правилата на играта 
2. не разбирам за кой мъж говориш, ако е някой съфорумник, съжалявам, но не ги познавам добре...
3. Не! "Желязна" означава да играеш, да влезеш в роля, да бъдеш такава, каквато той те иска - в никакъв случай да не показваш и следа от влюбеност, ранимост. Секс - животински, никакви излишни разговори, жестове, погледи. А какво става вътре в мен?! Ако бях безчувствена и изпразнена откъм емоции нямаше да ми пука въобще и тази тема става абсолютно безсмислена! Нали така?!

Тутманик, а ти от София ли си? Би ли споделила, как се казва "твоя" човек? Нещо много сходна ми изглежда "терминологията".  А е възможно да е същият "Валентин", като го знам какъв е

С удоволствие, ама всички закуски са гости и нямаме ЛС А за "регнатИ" съм сигурна, че всички сме. Не е случайно гостуването
А ти ladyleopard , нещо срещу животинското в нас ли имаш?

Съмнявам се дали има някой от всички нас, който да не е регнат, но мисля, че всички си обясняват защо не сме си влезли с никовете.




Днес може да се чувстваш по едни начин, а утре да се влюбиш. Това не става нито по желание, нито по план. Просто се случва.


Да, чували сме за презервативи и мога да кажа, че детето беше планирано. Направихме си го и си го имаме. Просто мъжа ми не иска да ме пусне, това е.  Нито ме иска като жена (от много години) нито ме дава на друг.

Тутманик, Баничке, мноо ви обичам и двете, но най-обичам себе си, а Пена най-много обичам. Къде ми остана киселото мляко ?????

Ам ти кво ши праиш довечера? Дай та чукна една среща, че докато кифлите се офлянкват, аз пак напълних торбичките 

Тя като е сухичка, ти как си с брашънцето?

Не съм Е..........а, аз се себеразкривам, а пък ти......

Напротив! Жените се забавляват чудесно, за разлика от тези дето се правят на ни лук яли, ни лук мирисали 
Батак ли ... не е батак ... всичко е много просто, чисто и ясно!
Сега е времето, когато си създаваме спомените, които ще ни топлят, когато минем на кисело мляко. Аз със сигурност ще имам много такива!

Можете ли да си представите как изглеждат нещата тук в очите на човек който не изневерява?
Ако случайно някой такъв влезе тук е добре да прочете и моето мнение.
1. За изневеряващите - знаете ли какво причинявате на половинките си? Ако знаете - какво правите с тях по дяволите? Зад децата ли ще се скриете от отговора на този въпрос или до утре ще изброявате недостатъците им? А пък приказки от рода на "изневярата освежава връзката" са меко казано... не ми се говори
2. За влюбените - любовта е може - би най - голямото богатство на човечеството. Бегом към любовта. Без оглед на загубите и последствията. Любовта е това, което топли през студените зимни вечери, а не секса. Секса човек и сам може да си го направи, и с принадлежности и т.н.
Но ЛЮБОВТА - е това е важното в тоя живот.
3. За тези, които не знаят какво да правят - оценете приоритетите си и така...

Иначе обичам тестени издели, но консумацията им май води до затлъстяване
А пък на тестените ще кажа - сорри, че сте в такива ситуации. Разумният човек в такава ситуация ще гледа да намали щетите(опираме до точка 3. - оценка на приоритетите). Силния ще прибегне до точка 2. Слабия и/или глупавия ще пише по форумите, ще се чуди какво да прави, ще чака да види какво ще стане и ще страда от всичко това. Вие от кои сте? Решението е винаги само ваше.
Стана малко дълго, а като се има предвид, че далеч не е всичко....
Не го четете ако не ви харесва написаното

Секс се прави с чувства,чистото е***не не изисква да има чувства.Така,че всеки има право на избор