Публикувана: 28 ноем. 2006, 22:27 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2007, 10:18 ч.

Кой ще поеме грижата за децата ви, ако вие умрете?

2 727
44
1

1
2
3
Всички

28 ноем. 2006, 22:27 ч.

Мнения: 1 393

Моля да ме извините, ако има опасност темата да поразвали празничното настроение, но както писах вече, тъкмо се върнахме от едно дълго пътуване по време на което аз изчетох милион списания, та докато ги четях, в един Newsweek попаднах на статия за legal guardians или какво става с едно дете, ако и двамата родители починат.
Кой поема грижата за него?
Да, темата е донякъде мрачна, а също може би е по- скоро за Клюкарника (но пък не я пуснах там, защото се страхувам, че ще отиде в нежеланата посока...а и не мисля, че след като масовата психика в България е малко или много живот ден за ден, ще получа кой знае какви отговори).

Та кажете- мислили ли сте за това?
Говорили ли сте някога с половинката си по въпроса?
Или може би някой вече има завещание, което включва такава клауза?

Интересно ще ми е да чуя вашето мнение. Peace

# 1 28 ноем. 2006, 22:37 ч.

Мнения: 2 381

Нямам все още деца, но поизчетох преди да започнем с опитите.
Прави се завещание. Обсъдете го с адвокат. (самата аз съм била свидетел - бебето беше на 40 дена).

# 2 28 ноем. 2006, 22:44 ч.

Мнения: 6 167

Eто тук имаше някои разсъждения напоследък..
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=142161.msg2707505;topicseen#msg2707505

нямам дете, но имам приятелки, на които бих поверила детето си, както и на брат ми.
мисля, че е нормално да уредя такъв въпрос в някакъв момент.

Peace

# 3 28 ноем. 2006, 22:48 ч.

Мнения: 7 430

Не сме коментирали с Миро, но ако нещо се случи с нас - моите родители може би ще поемат грижата...

# 4 28 ноем. 2006, 22:55 ч.

Мнения: 1 363

Ние мислехме още в началото като се роди детето, но ни поде ежедневието и до там си останахме.
Добре, че ми напомни, като минат празниците да го направим, имаме документите и всичко необходимо, само време не.

# 5 28 ноем. 2006, 23:04 ч.

Мнения: 3 098

ВсъЩност,говорили сме си какво би трябвало да стане,да се направи и уто4ни,ако единият от нас си замине,не дай си Боже.
За другото не ми се мисли.
Мисля,4е родителите ми Ще поемат грижата,но докъде Ще им издържат силите и биха ли могли да го отгледат както трябва?Все пак времената са други.
Мисля,4е най_голямо доверие имам на един братов4ед на мъжа ми и на кръстницата на детето ни.

# 6 29 ноем. 2006, 01:08 ч.

Мнения: 811

сега я за4етох таз тема и понеже не сме си говорили за това никога се обърнах към мъжа ми и го попитах,а той Shocked

.Не му се говори за това,но си е неЩо съвсем нормално да го обсъдят двамата родители.Сега Ще има да мисля и премислям....Но на наЩе сигурно,заЩото най им имам доверие,4е Ще се справят.

# 7 29 ноем. 2006, 01:16 ч.

Мнения: 1 860

Аз често си мисля за това. Предполагам, че искам майка ми или сестра ми да се грижат за Габриел, ако нещо се случи с мен. Знам само, че не искам да е баща му.

# 8 29 ноем. 2006, 01:25 ч.

Мнения: 1 581

Какво представлява това уреждане - ние заявяваме, че искаме еди-кой си да го гледа или е някакъв договор, при който и отсрещната страна се подписва, че приема тази отговорност?

Иначе съм си мислила, но не се съмнявам, че и двете семейства - моите и неговите родители, ще поемат грижата, както и моята сестра и брата на мъжа ми. И им имам пълно доверие.

# 9 29 ноем. 2006, 01:26 ч.

Мнения: 619

Цитат

Ние сме говорили с мъжа ми ,ако се случи нещто с един от двамата ,да се върнат децата в БГ .Да са при бабите и дядовците,при хората които ги обичат най-много след нас естествено.
Незнам даби това е най-разумното решение,но да не дава Господ.

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 18:28 от Дивиана

# 10 29 ноем. 2006, 03:05 ч.

Мнения: 3 367

разбира се че сме мислили,обратното ми се струва безобразно безотговорно;
*
нещата които сме обсъдили между нас,с родители и други които за в кюпа:
имаме застраховки живот които ще покрият у-ще и къща ако някои от двама ни си отиде бързо;
ако единият родител е жив-той гледа децата;
ако не-имаме документ който казва кои да реши какво да става с тях,кой още няма нужната официалност(струва около 1000 долара завещание и паричен тръст и не сме го направили понеже сме тъпаци и мъзеливци); децата ни са тукашни граждани и ако няма такъв документ ги поемат соц.службите което ми се струва ужасно ако може да се предотврати;

*
на мнение съм че всеки отговорен човек трябва да има уреден този и някои други въпроси по всяко време,нещастията не избират кога ни е удбно на нас..
само се замислете какво става ЮРИДИЧЕСКИ ако нещо се случи с вас в чужда страна и ще разберете за какво говоря...

Редакция от модератор -

Не е препоръчително заместването на буквите "Ч", "Ш", "Щ" и др. с цифрени означения като "4" и "6" или с някакви други знаци извън кирилицата!
Също така, ще те помоля, да изписваш всички думи в постинга си! Ненужно е потребителите да използват цялото си въображение, за да разберат написаното.
Благодаря ти!

Буквата "Ч" -
- ако пишеш на БДС - втори ред на клавиатурата, последен бутон преди Enter ("/');
- ако пишеш на фонетична - под бутон Esk и преди 1 (означен е ~/`)

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 18:50 от Дивиана

# 11 29 ноем. 2006, 05:58 ч.

Мнения: 1 393

Цитат на: anette1104 в ср, 29 ное 2006, 03:05

ако не-имаме документ к казва кои да реши какво да става с тях,к още няма нужната официалност(струва около 1000 долара завещание и пари1ен тръст и не сме го направили понеже сме тъпаци и мъзеливци); децата ни са тукашни граждани и ако няма такъв документ ги поемат соц.службите к ми се струва ужасно ако може да се предотврати;

Ами за това и става дума- и двамата родители, ако не дай боже ги няма..не само единия (то тогава е ясно и без това, поне в мнозинството от случаите).
И за завещанието е ясно- тъкмо това пишеше и в статията, която провокира въпроса ми тук, обясняваха, че иначе могат да възникнат много и ненужни административни усложнения и най- вече, че детето може да бъде дадено на някой, който вие да не сте искали, може да бъде дадено на соц. служби също и т.н.
Затова май наистина всички по- добре да си направим по едно такова завещание, което ясно и точно да казва на кой оставяме попечителство в случай на нещастие.
...Ама наистина ли струва $ 1000 да се направи такова- това не го пишеше в артикъла? #Crazy

# 12 29 ноем. 2006, 08:25 ч.

Мнения: 1 768

# 13 29 ноем. 2006, 09:24 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

Цитат на: HimmelKind в ср, 29 ное 2006, 08:49

E не, тази тема надхвърли вече всичко #Crazy

. Знаех, че е пълно с болни хора, но чак толкова ..... newsm78

по темата- имаме застраховки живот, сигурно ще остане тук при роднините на мъжа ми, заради финансовата страна и по-добрия стандарт на живот. не сме го уредили юридически.

да не дава Господ да ни се налага!

# 14 29 ноем. 2006, 09:31 ч.

Мнения: 4 053

настръхнах Confused

сигурно брат ми Thinking

# 15 29 ноем. 2006, 14:23 ч.

Мнения: 3 367

не разбирам честно защо хората приемат тази тема толкова трагично;тези слутчки са част от живота ни,хич не се имам за безсмъртна аз..а се чувствам много по-добре като знам че аз съм решила нещата,не някой си от соц.службите
*
ениуеи-MrsG , само уил е около 300 кинта;ако обаче искате и тръст-който определя какво става с парите ви,кой да се грижи за тях и как да попадат при децата-тогава е около 1000,за нашия мижав щат;другаде може да е повече..
*
първо поговорете помежду си,решете,питайте (може да се изненадате колко хора не искат да поемат таква отговорност,нищо че са ви близки),помислете дали исакте 80 годишна баба да гледа 10 годишен тийн (само пример) и пр...админ.част е лесна ако има време и кинти..за нас другото беше по-трудно..

пс.не е ясно че ако 1 го няма детето го гледа другия,поне не при всички,затова и го писах; ако пък изрично не иска единия родител, 2-рия да поеме детето-тогава съвсем 100% е нужен документ,иначе закона пази род,права до зуко,,

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 19:12 от Дивиана

# 16 29 ноем. 2006, 14:32 ч.

Какви са тези теми??? Просто нямам думи да изразя неодобрението си. Проява на невероятно лош вкус на авторката! ooooh!

забравяте, че не всички сме с американски начин на мислене.

# 17 29 ноем. 2006, 14:36 ч.

Мнения: 6 390

Не сме мислили по въпроса, изглежда съм доста безотговорен родител Shocked

Ако няма завещание - децата къде отиват -някакви закони нещо ако може някой да каже Blush

# 18 29 ноем. 2006, 15:07 ч.

Мнения: 2 567

Разбира се, че трябва да има и такива теми. Който не иска да чете, моля да не го прави! Stop

Мислила съм много по този въпрос и сме го обсъждали, но за съжаление без да сигнем до конкретно становище. Confused

Иначе наситина и аз не знам как е по бг закон, ако няма завещание...Интересно би ми било да науча.

# 19 29 ноем. 2006, 15:44 ч.

Мнения: 464

Майка ми ще се грижи за детето ми, ако нещо се случи с мен и мъжа ми. За да няма кавги между вякакви роднини, това е записано в завещанията ни...

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 18:55 от Дивиана

# 20 29 ноем. 2006, 16:08 ч.

Мнения: 3 521

Родителите ни, нямаме претенции кои и как ще се раzберът zа "подялбата" на времето. От финансова гл.т. сме се погрижили отдавна.

бтв. и аz намирам темата zа проява на лош вкус. Таzи неща се раzглеждат В семейството, а не на лаф с кафе в 16ч. Crossing Arms

# 21 29 ноем. 2006, 16:37 ч.

Мнения: 6 167

Заглавието на темата е ясно, тоест, възмутените могат просто да не влизат.
MRsG, аз мислих снощи по темата , говорих и с мъжа ми - той има застраховка живот, аз отскоро.
Имаме имоти и тук, и в БГ, можем да направим примерно фонд и тн.

Мислех си и за кръстника - дали човека, който кръсти детето не е точно този всъщност
Човек, който е в състояние да .. попечителства, да наставлява.... newsm78

За съжаление в живота и смъртта ред няма, тоест, всеки човек, който не се мисли за вечен и неповторим е нормално да помисли над някои въпроси - за децата, за органите си, за погребения и тн. Определено ще направим необходимото , за да се знае каква ни е волята.
За донорство може и веднага да се реши, иначе детенцето първо трябва да го направим.

Но не мисля, че да се мисли отговорно е лошо. Peace

# 22 29 ноем. 2006, 16:46 ч.

Мнения: 2 567

Цитат на: Lennie в ср, 29 ное 2006, 16:37

Заглавието на темата е ясно, тоест, възмутените могат просто да не влизат.

Точно!

# 23 29 ноем. 2006, 16:56 ч.

Мнения: 3 367

аз отковено не рабирам какво точно е лош вкус;темата е далеч по-смислена от редица други,защото провокира мислене и малко планиране,к определено не е само американски образец..
въпросът за мен се обсъжда теоретично,не издаваме никакви семейни тайни и не виждам нишо нередно в това..(+ че е видно колко малко хора са го помисли,та в тоя смисъл темата е полезна)
*
Eli_cz ,точно това е проблема;че законите в различните страни варират,че ако детето не е бг гражданин законът на неговата си страна го пази и поне тук няма да го пуснат да напусне страната ако няма изричен документ който да го изисква;
ние говорихме с адвокат който знае закона,то си е цяла процедура измислена;
Lennie ,да,това за кръстника е вярно,поне на теория;но е много важно да говорите с човека,да му нарисувате истинската каритнка-децата искат много грижа,да се реши кьде да учат и камари други..не всеки е склонен на подобна отговорност..

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 18:53 от Дивиана

# 24 29 ноем. 2006, 17:16 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Не знам дали може да се говори в слу4ая за проява на лоШ вкус. Thinking

Вярно е,4е това е 4аст от живота и макар и да е теорити4ески и практи4ески възможно да се слу4и на всекиго ( не дай Боже Praynig

) мен пак си ме побиха тръпки....бррррр. Sick

Тук в Италия не е разпространено да се мисли за такъв вид "превенции или превантивни мерки" или и аз не знам как да ги нарека. С мъжа ми никога не съм говорила по този въпрос и знам как Ще реагира ако го попитам: Ще направи знака за рога,демек " недай Боже" и Ще ме попита дали не съм се побъркала. Той доста лоШо приема приказките за смърт както и пове4ето от нас май. Confused

Ина4е има застраховка,която би се погрижила в слу4ай на нужда,пак да не дава Господ Praynig

Ина4е принципно казуса никак не е лиШен от смисъл,напротив. Съвсем хипотети4но бих искала моите родители и близки да се грижат за децата ми поради ред при4ини а и най_ве4е заради факта,4е свекърите ми са възрастни и не мисля,4е биха били в състояние да го направят. От тукаШната рода бих се доверила на по_малката ми зълва и мъжа и.Те и без това нямат деца а и обожават племенниците си. Но като цяло бих искала децата ми да растат предимно тук. Thinking

# 25 29 ноем. 2006, 17:28 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

нищо й няма на темата, много си е от живота даже!

за първи път се замислихме за това точно преди 1 г, трябваше да пътуваме сами и оставихме децата на братовчедката на мъжа ми. тогава я извикахме и й обяснихме, че ако нещо се случи с нас така и така.

имаме застраховка живот и бих желала родителите ми да отгледат децата ми в България - родителите ми или брат ми и жена му. това е.

# 26 29 ноем. 2006, 17:29 ч.

Мнения: 3 880

Какъв лош вкус бе хора, знаете ли колко деца остават кръгли сирачета и на произвола на съдбата... или родителите им и те са проявили лош вкус, като са си отишли преждевременно от този свят....
Или като не го мислим едно нещо то няма да се случи, така ли ??? Между другото това е някаква българска черта- да не мислим за нещо, да не дърпаме дявола за опашката и всичко ще е ОК. Само че лошите неща се случват и без да сме си ги помислили даже, така че по-добре човек да помисли навреме и да е подготвил нещо, все пак става въпрос за децата му, а не за комшиите....
И аз кроя планове по този въпрос... не вярвам да има родител, на който да не са му минавали мисли, какво би се случило с детето му ако утре някой ненормалник не спре на светофара (примерно)...

# 27 29 ноем. 2006, 17:39 ч.

Мнения: 2 257

Факт е, че темата накара всички да се замислят. Друг факт е, че две потребителки дори са говорили с мъжете си по въпроса, след като са я прочели. Какъв лош вкус, какви пет лева? Не е удобна като пастичките и кафенцата, но е част от живота. И американските майки разсъждават най-прагматично и трезво, защото това са неща, които се уреждат, докато си още с всичкия си, защото живеят в уредена държава и тези неща там са нормални. Никой не иска да си мисли за подобни работи, но нали всички казваме, че децата са най-важното. Ми ето - темата е за децата, не за друго.

# 28 29 ноем. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 676

Нищо лошо не виждам в темата. От снощи съм се замислила и си дадох сметка, 4е с мъжа ми сме го пропуснали този момент (не говоря за застраховки, а за това кой да поеме грижата). Забързани в делата си не сме сядали да го обсъдим този въпрос, а това е важно, защото никой не е застрахован.

Мисля си, 4е ако нещо се слу4и с нас Раян трябва да отиде в БГ при нашите. Те са хората които ще се грижат най-добре за него.

# 29 29 ноем. 2006, 17:50 ч.

Мнения: 7 837

Този разговор сме го водили, още преди да родя.
За ужас и на майка ми, съм говорила и с нея.

# 30 29 ноем. 2006, 17:52 ч.

в шоки-land
Мнения: 3 765

тук е прието ( но не е 3адьлжително ), ако нещо се случи с двамата родители, грижата 3а детето да се поема от крьстника ( крьстницата ).....ние сьщо сме говорили по вьпроса с мьжа ми, не виждам нищо лошо в това.....

# 31 29 ноем. 2006, 17:56 ч.

Нещо не се разбрахме, ама така е като пиша в синтезиран вид Tired

.
Като ми остане малко повече време ще обясня по-подробно какво имах предвид.
Thinking

Лека вечер (или ден)

# 32 29 ноем. 2006, 18:07 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

И ние сме говорили, не сме направили завещания, защото само се мотаме, но непременно трябва да се свърши това.... не дай боже да се случи нещо и детето/децата да опрат до социалните! За мен това е грижа за бъдещето на детето ми.
Тези, които считат въпроса за лош вкус, прекръстете се като видите темата и подминавайте!

# 33 29 ноем. 2006, 18:34 ч.

Мнения: 486

Много хубава тема! bouquet

Няма да обсъждам тези, които предпочитат да си крият главата в пясъка.

Засега сме уредили само застраховките живот, а завещанията още се мотаят в едно чекмедже и все отлагаме. Преди време говорихме с адвокат и май за момента сме се поуспокоили, че социалните няма да могат автоматично да вземат детето, ако нещо се случи с нас, но най-добрият вариант (особено в нашия щат) е да има завещание.

# 34 29 ноем. 2006, 20:57 ч.

Мнения: 4 629

В нашето семейство миналата година точно преди Коледа се случи ужасен инцидент Cry

Това ни накара да се замислим с мъжът ми и да си направим завещание кой да се грижи за синът ни, ако с нас се случи нещо Cry

Вярно е, че сме млади, но нокой не е застрахован и не може да предвиди до кога ще е на тази земя. Темата за мен е много страшна, но според мен всеки родител трябва да се изправи пред нея и да вземе най-доброто решение за детето си Peace

# 35 30 ноем. 2006, 00:41 ч.

Мнения: 907

Утре мъжът ми отива на погребение на негов колега и наш добър приятел в Германия. Беше ни на гости тази пролет - прав и здрав. Съсипа го рак за няколко месеца само на 40г. Синът му (заченат пpи последен опит в епруветка след редица неуспешни) е твърде малък, за да го помни.
Ако бях самотен родител, щях много по-сериозно да се замисля по въпроса. Но ние никога не сме пътували сами надалеч - движим се вкупом Simple Smile

Не обичам да се отделям от децата, въпреки че съм го правила, но сама. Много повече ме вълнува в момента какво ще стане с най-близките ми в БГ, ако с мен се случи нещо. А и нищо да не ми се случи, ако те не могат вече сами да се оправят ... Не знам как си предстваяте родителите да ви гледат децата, може да са по-млади, но нашите са между 66 и 75, така че не виждам как ще стане в дългосрочен план.

Не знам наистина как стои със закона за деца туk, но предполагам, че е аналогичен на този за възрастни, които не могат да се гледат сами. Т.е. издирват се роднини, които се задължават да поемат грижите (дори и финансово доколкото могат) и чак ако няма такива, ги поема държавата.

Последна редакция: чт, 30 ное 2006, 01:05 от MegiX

# 36 30 ноем. 2006, 01:31 ч.

Мнения: 295

Lennie, благодаря, че косвено ме подсети. Най-напред мислех да се пишем сред безотговорните, понеже не сме го обсъждали сериозно този въпрос, но като спомена кръстници, се сетих защо именно избрахме точно тези хора за кръстници на детето ни - че ако след време нещо с нас се случи, това са хора, на които знаем, че можем да разчитаме (не става въпрос за материално обезпечаване). Иначе обстойно не сме говорили за това, и през ум не ни е минавало да правим разни завещания, но е добре човек да помни, че не е вечен на този свят и един ден ще си отиде, точно тогава, когато най-малко очаква. Трябва да има и такива теми!

# 37 30 ноем. 2006, 10:14 ч.

Italia
Мнения: 4 492

Подтикната от темата сноЩи говорих с мъжа ми и той ми каза,4е според тукаШните закони ако неЩо се слу4и с нас децата отиват при тукаШните баба и дядо ( независимо,4е са възрастни,неЩо,което аз не о4аквах Thinking

)или при най_близките преки роднини,заЩото децата са италиански граждани и неЩата се движат по тукаШното законодателство.Ако няма живи роднини се минава на варианта български такива,понеже от скоро имаме и бг.гражданство.Ако няма бг.гражданство и родителите не са заявила под 4ия опека да бъдат децата,независимо,4е в Бг имат живи преки роднини отиват при социалните. Confused

# 38 30 ноем. 2006, 21:56 ч.

Мнения: 1 370

Не искам да мисля, не искам и да коментирам, просто ме е страх.
Но това може да се случи на всеки човек и затова е хубаво да се помисли предварително. Имаме застраховка живот, и детето с нея директно при майка ми и баща ми. Това са единствените хора, които го обичат, както го обичам аз
Господ да не дава, на никой, нокога да не се случва Praynig

# 39 30 ноем. 2006, 22:19 ч.

Мнения: 1 393

Момичета, наистина извинявайте, ако темата, която пуснах ви звучи зловещо, страшно и т.н...
Не това беше целта ми, нито пък съм някакъв садист, мазохист и т.н. (за лошия вкус няма да коментирам, далеч съм от него със сигурност ... Wink

)

Защо пуснах темата: ами прочетох артикъла, замислих се и реших да споделя с вас...защото и аз като мнозинството тук по- скоро никога не бях мислила за това преди.
Но наистина намирам, че е по- скоро отговорно и зряло да се мисли по този и подобни въпроси и те съответно да са уредени навреме, отколкото да си завираме главите в пясъка, както и някой друг по- рано каза. Това са си реални неща от живота, които могат да се случат на всеки, харесва ни или не.
Но разбира се, дано на никой никога да не се случва подобно нещо (пази Боже, наистина!)...

Още веднъж се извинявам на тези, които намериха темата за ...неподходяща.

И благодаря на тези, които ме разбраха и отговориха искрено и адекватно.

И тъй като аз самата не написах моя отговор- и ние говорихме с мъжа ми и в най скоро време ще направим нужното юридическо оформяне на въпроса.

Весели празници на всички! Peace

# 40 26 ян. 2007, 01:09 ч.

Мнения: 650

Цитат на: Ellie в ср, 29 ное 2006, 18:34

Много хубава тема! bouquet

ние също говорихме с адвокат и е същата ситуация.. Може ли който го е правил в САЩ да напише малко повече за тръста-там доста време отнема май. При кратко проучване разбрах че ако искаш да минеш по-тънко има софтуер които може по опростено завещание да направиш не му пиша името за да не излезе че рекламирам. въпроса е че ако е само единия, колкото и грубо да звучи другия ще се оправи и без завещание и тръст като има застраховките, ама и двамата-става страшно. Мои двама колеги участват в такива завещания за деца Confused

техни приятели заминават за ирак и ... Cry

Но не става така просто социалните да ги вземат-това ни увери адвоката. Също каза че завещание се прави повече заради парите отколкото за децата. Само цитирам.
Браво за темата!

# 41 26 ян. 2007, 04:14 ч.

Мнения: 7 091

Благодаря ти много, че пусна темата! Аз лично не бях съобразила за разликата в това, че Елена е американски гражданин, а Калин български и нещата са различни. Не-формалните уговорки с хората сме ги направили отдавна, обсъждали сме, всеки от нас има дори "писмо до децата" ако недай си Боже нещо се случи, но не знаех, че трябва и официален документ за американски граждани.
Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.
Абсолютно съм съгласна и с Анет по въпроса, направо нейния постинг все едно аз съм го писала. И на мен ми се струва безотговорно да се подминава подобен въпрос заради суеверие. Rolling Eyes

Ако това да съм отговорен родител мислейки за добруването на децата си като вече ме няма ме прави майка с лош вкус, ами пишете ме в кюпа. bouquet

# 42 26 ян. 2007, 04:23 ч.

Мнения: 1 393

Цитат на: Tandoori в пт, 26 яну 2007, 04:14

Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.

Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца. Wink

Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
Peace

# 43 26 ян. 2007, 04:28 ч.

Мнения: 7 091

Цитат на: MrsG в пт, 26 яну 2007, 04:23

Цитат на: Tandoori в пт, 26 яну 2007, 04:14

Наистина, пусни линк към статииката или нещо такова за да се запознаем по-подробно с процедурата.

Ами то хубаво, ама тя темата е бая стара, от преди няколко месеца. Wink

Статията беше или в Тайм или Нюзуик, но не помня кой брой точно.
Peace

Ами незнайно как съм я пропуснала Joy

ТО ще да е от кърмата hahaha

Ще се разровя, 10х bouquet

# 44 26 ян. 2007, 10:18 ч.

Мнения: 1 494

Темата е най-смислената, която съм виждала в последно време! Браво!!!
Защото раждането и смъртта са неизбежни!
Лош вкус е да си създал живот, а да живееш и мислиш безотговорно!
Мислила съм по този въпрос по стечение на обстоятелствата. За съжаление с мъжа ми не намерихме общ език. И доникъде не сме стигнали. Чудя се дали не мога сам да свърша това, но се съмнявам. Положително обаче, ще се заема с въпроса.

Препоръчани теми

Преместване в Шотландия

Детето ми не иска да говори български!

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: