Еволюция на мирогледа

Не знам доколко ми е еволюирал мирогледа всъщност. Аз от детската ясла/където всъщност за първи път съм се влюбила в сегашният си мъж, ама не знаехме доскоро, щото после пътищата ни са се разделили за двайсетина години /до преди две-три години се влюбвах ако не ежедневно, то поне ежеседмично. Последното предполага, че съм се влюбвала в какви ли не типажи. От съседското момче, през бунтар, един дето си живееше по хижите, един дето се обичаше толкова, че не му оставаше време да обича други, лошото момче на града, един мафиот, двама- трима съученици от техникума, един-двама шефа, два-три клиента и един-двама колеги/когато бачках като сервитьорка/, още един-два клиента от подвизаването ми в рекламата, да не забравя три виртуални любови, преминали в реални има и още май/остарявам и не помня/. Та ако изтипосам всичкият снимков материал, ще задръстя клюкарника .
Вкусовете ми, така като се замисля никога не са се променяли, защото не съм имала точно определени такива.

Аз се замислих по темата и установих, че мирогледът ми не е еволюирал кой знае колко.  
Мина през баскетболист- мечта в основното ( замина за Канада), един пълен гъз в гимназията (замина за Щатите), "лошото момче" в студентските години, но тоя модел почти си ми стои. Няма да пускам фотоси, понеже ме мързи, а и ти си постнала Бон Джоуви, което изчерпва почти всичко. Може би бих сложила Боно, който ми е най-секси за всички времена. После интелектуалците - хубави спомени, но настават едни драми, едни сложни анализи. Пазя добро чувство, де. После човек се жени, ражда и се забива във форума  

От фиОлогията ще да е, бас ловя  

Тъййй... Чакай сега да видим...
Първото ми гадже в детската градина беше Маринчо. Помня, че беше дебеличък (но това не означава, че съм харесвала дебели мъже  ) Другото, което помня, е че му четях книжката "Лакомото мече", а той ме гледаше с нямо обожание, понеже още не можеше да чете. Дет' се вика, запленила съм го била ентелектуално  
Второто ми гадже в детската - Здравко, всъщност не ми беше гадже, но си бях наумила да се оженя за него. Много ме улесняваше фактът, че баща му беше колега на нашите и бачкаха в една стая. Та един хубав ден звъннах в службата, поисках да говоря с чичо Тошо и директно му заявих, че ще се женя за Здравко и трябва да му купят костюм   Чичо Тошо онемя, а мен вечерта ме набиха. Оттогава ми мина всякакво желание за брак.
Гаджето ми в първи клас - Стоянчо, беше единственото момче, по-високо от мен. По този критерий и го избрах. Редовно го защитавах от хулигани и се биех за него (в онзи период мечтаех да стана боксьорка).
В четвърти клас си паднах по един съученик заради математическия му гений. Ходехме заедно по олимпиади, обсъждахме решенията на задачите и си държахме ръцете, ах  
От шести клас нататък започва периодът на нещастните ми любови и не ми се задълбава, че ще ми стане мъчно рано сутрин в неделя.
Истината обаче е, че винаги съм си падала по лоши момчета (то коя ли жена не си пада). В моя случай "лоши момчета" не означава "мутри", а по-скоро леко амбивалентни мъже с пороци, с уклон към интелектуалщина и незнаещи какво да правят с живота (всъщност това звучи по-скоро като "муньовци").
Другият пагубен за мен типаж е Индиана Джоунс. Той пък ми разказа играта в малко по-зряла, следстудентска възраст, когато започнах да търся "спокойния пътешественик". Дори имах една неблагополучна връзка с археолог. В този период ключът към моето сърце и легло беше репликата "Ходил съм в Тибет"  
Каквото и да си говорим обаче, на тоз не бих му отказала никога  

ъх, сега шса срамим ли?
първо едно момче от нашия клас, което имаше големи уши и тренираше състезателни танци. Пламка, ако случайно четеш тук... Крррасавец като Роберто Бенини  
Следващият ми изгорник беше приятел на братовчед ми, избран в деня, в който изпращахме братовчед ми да следва и някой ми каза колко ли му е тъпо, че не са го приели. Е, той замина за Полша да следва самолетостроене, което ми се видя ужасно романтично като ситуация и няколко ваканции подред се чудех как да си повредя грамофона в отсъствието на братовчед си, за да го помоля да ми го поправи   Поне беше красив, русоляв и робъртредфърдоподобен, макар и леко склонен към пълнеене.
дотук засега, че детето си е обуло ботушките и чака пред вратата.
общо взето опасният типаж е "умилителен".

Доне, кво си правила с мъжа ми в детската градина?

Оф, Дона, и ти си от мазохиските

Аз съм от другия тип - dominatrix. С едно-две изключение всичките са ми били послушни... Едно от двете изключения обаче ме научи на много ценни неща за живота - например колко лошо и лесно могат да те превърнат в парцал, ако позволиш да ти се размие идентичността заради друг...
За съжаление и послушния тип, и 'лошото момче' много бързо омръзват, а лелеяната златна среда не се намира лесно.

   =>      =>      =>      =>      =>      =>      =>   

Развивала съм вкуса му към литературата  


Ми ето бе, плановете ми за женитба със Здравко, без той да подозира, са си чиста проба доминация  

Всъщност, при мене е смесено - обикновено аз съм доминиращата, властната, избухливата. Затова мъжете ме тормозят по подмолни и курвенски начини.

Никаква еволюция не съм претърпяла.
От 13 годишна харесвам само един тип мъже  - едри, умни, интересни, нежни, доста по-възрастни.

Вкусът ми се формира, когато излезе един филм.
Ето този човек.... ми се залепи за мозъка за цял живот.
http://www.moderntimes.co.il/files/pics/121Gerard%20Depardieu.jpg

след като изигра и Роден... за мен просто съмнения нямаше.
времето показа, че като си програмираш  харддиска , подсъзнателно търсиш
и намираш точно това, което търсиш..
оф рано е за повече разсъждения.

Ах, това е мойто мъж бе 

В детската Калоян ми подостряше моливите. А аз постоянно ги чупех  Когато рисувахме, той рисуваше мен... Русо хлапе с големи не помня какъв цвят очи Сладки малки спомени

В основното училище седяхме на един чин с Павел, който също рисуваше страхотно  И четяхме списание Космос, търсехме истории за праисторически животни и после той ги рисуваше. 
Павел беше скромно дете, аз също

В гимназията стана сложно... Голям хит бяха по онова време шведите Europe и вокалистът им, който като тръснеше фризирината си грива и ти хвърляше сърцето в петите, а дланите ти се изпотяваха... После открихме Депеш Мод и тогава стана много new wave, ходехме и се постригвахме в стил, познат само на слушащите тази музика
Там също обаче наживо имаше един баскетболист, понеже беше Данчо, му викаха Джордан  Бригади, лагерни огньове... Еех  Приличаше на Браян Адамс. Тоз Браян Адамс колко сънища е отнесъл

След това настана луда работа Започнах да слушам U2 /Боно, моя мечта и досега/, Extreme /Nuno Bettencour - ооох/, Джон Бон Джови и Стинг. Малеее, Стинг... Имаме в града един двойник на Стинг... Познаваме се с този човек. В библейския смисъл на думата...  Ако се сетя още, ще се включа

Хубава тема!!!

Като се замисля не съм претърпяла особено еволюция.
В първи клас нямах интерес към никой от съучениците ми , залитах по комшията 6 години по-голям, и така винаги по батковци от 6 на горе разлика.
В гимназията се радвах на доста голямо внимание от страна на съученици, но аз никога не съм имала интерес към тях, тогава бяха на ред батковците с хубаво тяло, завършили и тип лошо момче.
Последната година от гимназията и първите стъпки в университета пак бяха на мода лошите момчета, но вече типичните им представители, в поведение, вид , държание и т.н. пак състуденти не са представлява ли интерес за мен.
Започнах работа паралелно с ученето-там се нагледах на старчета търсещи вниманието на 20 годишните за мен нещо не допустимо.
И так се стигна до съпруга ми, който е много различен от всички момчета в живота ми.

и мойто , бе!

Е и мойто

Там е работата, че аз никога, ама никога не съм си падала по такъв тип мъже. Просто реших да пробвам какво е с по-възрастен мъж, пък то... какво стана... 

не знам,
аз съм залитала по по-млад мъж, но като цяло програмирането си остава

Аз нямам определен стандарт за мъже. По принцип харесвам не особено красиви според останалите, това не се е променило. Нямам особен опит в харесването, като малка бях твърде заета да се вманиачавам по актьори и певци за да мисля за харесване на съученици, а и никога не сме имали съсед, който да си заслужава. Първия човек в когото се влюбих беше на... 28 мисля, и след това Стефан. Мда, никакъв опит.

Господи, Василев става на 31 след 20на дни... Колко бързо минава времето...

От съседчето с руса коса и сини очи, което харесваше стиховете ми в детската градина; в основното училище си показвахме симпатията, сбивайки се (ей, голяма побойничка съм била, останал ми е белег за цял живот - долната ми джука е малко по-дебела в единия си край от такова ступване - тип "харесвам те") - все пак бях тогава на вълна Металика, през типа философ (беше студент по философия в София, хихихи, при това куцаше, имаше шини на единия крак - наскоро го гледах по ТВ-то в една комуна за наркомани), в университета си падах по "дълбоки" и чувствени мъже, с негърски джуки - студентстката ми любов се изживяваше като Лени Кравитц, не, че харесваше музиката му( или пък аз), но външно приличаше на него, еее, не толкова тъмен, но биваше.......замина за Испания; до сегашния мъж до мен - май е тип муньо, де да знам - джазмен, който чете ЛИТ вестник и списание ЛИК, практикува тибетски будизъм (от доста време), пътува на стоп понякога, обича лятото на палатка, а зимата по планинските върхове (естествено,че с него навсякъде, в кръвта ми е и на мен пътуванията - все пак съм археолог, Индияна Джоунска), има нервите да изтърпява такава опърничава жена като мен, с очила при това е (винаги съм отбягвала очилатковци, а сега все такива заглеждам), бори се да оправя света, в който живеем и е мнооооого добричък - от де се пръкна такъв, а го смятах за Лошо момче.  

 Хахаха още докато четях поста на Мю си мислех, че май Джони Деп   е единствения не спирал да ме вълнува във всеки етап от цикъла ми на еволюция  . Сага след  "Карибски пирати" и "Чарли и шоколадовата фабрика" и Димана е заплесната по него.

  По отношение на мирогледа май не съм особено еволюирала много напоследък, от 10 години съм запецнала с един мъж и съм леко затруднена в тази посока.
 Противно на сегашното положене, в ранните си детски години бях голям привърженик на брака, може би факта че практикувах от рано е причината да ми омръзне , та по този повод в детската градина се бях оженила поне по един път за всяко едно от момчетата в групата.  После имах дълъг период на борба за справедливост, включващ влачене за яката из училищния двора, на разните биещи беззащитни момичета пикльовци (объркали се че и аз попадам в тази категория). В гимназията имаше постоянно някой запленен от мен младеж, който аз  абсолютно съзнателно изцоцвах я за принцеси от лафката, я за нещо друго, което ми се яде  , без да давам големи надежди или да отговарям на чувствата (ето значи в един период от живота си съм била и жената вамп)

После взех за залитам по по-големи от мен,  да движа в разни такива компании на студенти от Консерваторията, това ми е и джаз периода изпълнен с джем сешъни, задимени пиано барове и много, много, ма наистина много джаз.

 В студентските години не подбирах толкова много тогава вече наистина се забавлявах, там трактовката е най-разнообразна пълна и с депресивни натури и наперени пуяци или алколизращи се индивиди. Връзки лишени от всякакъв драматизъм, достатъчно бях пораснала че да се гриж за емоционалното си здраве и да не се взимам прекалено на сериозно.

 Напоследък съм в застой.

 

Аз в момента гледам Бени и Джун. Който помни , там Джони Деп е.... чуден Бъстър Китън

любимият ми филм. поздравления!

В детската нямах гадже или поне спомени за такова нямам.
В алианса ме ухажваше един Сашко - с 2 глави по-нисък, голям философ.
В училище харесвах най-големите двойкаджии и тук таме някой вглъбен мълчаливец...
Интелектуалците никога не са ме привличали, даже в Университета съвсем ми опротивяха, малко ме е срам от последното, ама нали трябва да сме честни все пак.
В не толкова ранните си младежки години имах дълга връзка с педагог със силна амбиция за политическа кариера и майка орлица.
В загадката се пита за какъв се омъжих... ?!

Иначе казано ето моят дрийм тийм по ред на номерата:
1. Джон Ленън
2. Джон Бон Джоуви
3. Браян Адамс
4. Виктор Байя (вратар на португалците)
4. Боно
5. Милен Цветков

Хммм, в детската си имах един Любчо. После в 1-ви клас Марин (черпеше ме със захарни пръчки и ходехме хванати за ръка), но във втори клас дойде нова съученичка и той (всъщност, всички момчета в класа) хлътнаха по нея и така чак до 4-ти, когато тя се премести в друго училище.
В пубертета минах през задължителния Джон Бон Джоуви .
После, всичко, което е свързано с дуум метъла и дарк уейва. Мъжете/момчетата от типа, който харесвах, сега се моля да не срещна в тъмна нощ, за да не получа инфаркт от шубе.
После беше ред на сладникавата красота на Брад Пит и Джони Деп.
Сега идеал за мъж ми е Хавиер Бардем.

Също така, харесвах мъже със среден ръст (около 180 см., с тъмни коси, тъмни очи - изобщо средиземноморски тип) и поне 2 до 5 г. по-големи (последното гадже преди половинката ми беше 11 г. по-голям). Другият вариант бяха рижавите мъже - много си падах по такива. И задължително от типа "лошо момче".
Съпругът ми е много бял, рус, със светло зелени очи, 194 см. - изобщо тип, който едно време дори не забелязвах (освен, заради ръста) - сега го намирам доста хубав, а и ми е набор (само с 3 месеца ми е "батко". Половинката ми е в графата "добри момчета".

Катюшка, абе ние да не сме една и съща личност страдаща
от раздвоение ? 1:1 съм преживяла както си го описала.
А студентските години, еееееххххх ................................

При мен кой знае каква еволюция май няма.
Първият ми романтичен спомен беше с един младеж, който пееше най-хубаво в групата в ДГ. След известен период от време установих, че гласовите младежи (от разни колежански банди) пак си остават предпочитания избор. За мое щастие не си падам по класически музиканти. Но като се има предвид прогресията във времето и във възрастта на обектите на желание, може би все пак има някаква спирала.

Подобно на някои от преждеписалите, образът на интлектуалецът ми се е виждал привлекателен в ранните ми студентски години. За щастие много скоро Уди Алън беше заменен от по-атлетични тела. За още по-голямо щастие не стигнах до крайности в тая област, така че и към момента си падам по златната среда- умен и добре сложен.

Обаче въпреки всичките ми люшкания в предпочитанията, има два типажа, които си остават константа и на които няма да простя, ако ми се явят на живо, но все пак няма да е зле да побързат, защото бая дръпнаха и двамата с ЕГНто:

Не знам как да определя еволюцията при мен:
никога не съм харесвала руси мъже със сини очи - но факт, ожених се за такъв
а всичките ми гаджета sa били с няколко бани по рождение.
В детската градина си спомням, че се гаджеех (гаси думата ) с един младеж на име Кристиян (вакъл един такъв), даже си бяхме обещали един на друг, че като пораснем, ще се оженим
След това нямах време за гаджета - майка ми е амбициозна и ме беше записала на цигулка, английски език, балет и акоредеон.. мърдане никакво, че да не си мисли детето за глупости.
А и между другото на кръжоци по математика (пусти олимпиади)  и кукловодство - затова време за гаджета нЕмах.
А след това дойде времето на скалното катерене - там и намерих първото си истинско гадже, но пък той толкова се беше влюбил в баирите и чукарите, че за мен все време нямаше. А и на мен гледаше като на съперник.
Винаги са ме привличат по-възрастните мъже - по едно време въздишах по Кевин Костнър , след това ей по тоз
сега ме кефят ето тези като излъчване


хич не е лесно

На 5 годинки - Пепи, първото и единствено лошо момче.
След това добри души с лек привкус на срамежливковци.
Та и досега така. 

Мъжът ми е точно мой типаж  Как го наметиh такъв незнам 
Винаги съм харесвала такъв тип мъже :







А на този младеж съм му луда фенка 

От край време си имам тип.
През годините бяха всякакви - на цвят, височина, заобленост...
Общото - мъжкари ( не много високи оценки в училище, не особено добро поведение) - готини хора, уважавани от компанията. По-големите и по-малките не ме привличаха (и още не ме привличат)
Ето:

Исках бунтар като Брус Дикинсън, на който да не пука и дори в знак на протест да се изпикае насред училищния обяд в супата си  Не го намерих в пълния си образ...

Май не съм претърпяла особена еволюция в типовете мъже .От малка си падам по дългокосковци ,даже веднъж сънувах един дългокос батко,който караше един камион,спря,слезе и ме целуна ,оттогава бях влюбена в него,ходех като болна и зяпах по камионите да не би случайно да го видя наистина.Явно този сън ми е повлиял върху вкуса към рошльовците.Естествено харесвам и мъже с къси коси,но никога не съм си падала по русокоси,еле пък синеоки.
   В началото харесвах:послеслед товапосле

Сега вече съм  на по мъжка вълна:

Мю, моята одисея повтаря твоята, но с разлика в имената на момчетата. Типажите са същите, като изключим интелектуалците от студентските години.
По-възрастни гаджета (2-3 години не ги броя) никога не съм имала.
Моите студентски години бяха белязани от дългокоси лоши момчета като този

чието естествено продължение е настоящата ми половинка - дългокос, къдрокос, русокос...
Предпочитах красавците, но бързо се оказваше, че стават само за гледане, но пък си струваше гледката

Анджи, не е честно да поднасяш такава информация без снимков мат'риал 

Как им казваха: Shut up and just look sexy 

Винаги съм харесвала големи мъже (не дебели! ), светлооки, бели арийци, дето беше казал един мъничък, тъмнокос симпатяга. 
Интелигентни, със страхотно чувство за хумор, малко язвителни таквиз. Обаче все не намирах точно такъв, та си слагах "матрицата" върху различни по вид и цвят обекти.
Аксел, Брус, Брет разбира се, си бяха отделно от мечтания тип. Много си падах по такива по едно време. 
Като отделим специално място за Индиана Джоунс, Чеки Карио страшно много си го харесвам (макар че няма нищо общо с харесвания от мен тип). И като поодъртя, пак си го харесвам, което не мога да кажа за изкукалата бабичка Харисън Форд.

Мога да дам мат'риал, но завинаги ще му срина репутацията . Сега изглежда улегнал и сериозен и не е с дълга коса. Но снимки има, пазя ги за изнудване, ако се наложи

Исках да се женя за първи път на 4.
За Страхил. Размина му се обаче.
После в детската имаше двамца,
дето все ми търсеха чорапите,
знам ли при кого се бях съблякла.
После дойде един футболист, дето
май само беше хубав, ударите с
главичка му бяха изгладили гънките.
Като поотраснах, установих, че
съм мачкала чаршафи само с висшисти.
Имала съм дългокос, десет години
по-млад, десет (или повече) по-стар,
слаб, едър, чернокос, рус, овен, лъв,
скорпион, близнаци, стрелец...
За един не се сещам как се казваше.
Една приятелка казва, че съм била
магнит за кретени. Аз ги наричам
хора на изкуството. Повечето левичари.
А, не съм мръднала и в изискванията си
мъжът до мен да пише грамотно. Секси е.
Не съм си падала никога по африканци.
И по азиатци не съм. И по араби. И цигани.

Хаха и моя мъж навремето беше с дълга коса 
Сега гледаме старите снимки и хихикаме.

Моят на сватбата беше с дълга до кръста.
После я отряза. И двамата плакахме.

Това  голото мъж ли е бе ? чак съм се  зачудила ...

Еволюция Не е за мен таз дума -
 в детската градина беше Коцето - мноого любвеобилна душа, имаше неблагоразумието о баче да ме нарече "розичка", в резултат на което аз ревах цяла нощ и не му говорих цяла седмица После пък имаше един Иван - син на говорителката Лили Ванкова и съответно много популярна личност в градината - щяхме да се женим, ама аз отказах да си разделя една кифла с него и бутнахме къщата. В трети клас счуипх дървена линия в главата на съученика Данчо, който в знак на страша лИбов ми хвърляше учебниците от третия етаж. Последва декларация в писмен вид , която връчих на баща ми и в която изрично заявявах, че никога, ама никога няма да се женя. Е, наруших си обещението, ама и баща ми вече го няма, за да види.
 Общо взето си падам и до ден днешен в момчешки изглеждащи мъже със светли очи и ако може скорпиони - мъжът ми комай е единственото изключение в зодиакален план.

Забравих още нещо.
На "млади" години душа давах за дългокоси мъже (до към 22-23 г. всички гаджета ми бяха дългокоси). Сега си се чудя на акъла и изобщо не харесвам дългокоси мъжОВЕ.
Но пък и малко са тези, на които с годините продължава да им "ходи" буйна грива.

Като се замисля , май винаги и единствено съм харесвала: мъжествен /с мъжкарско излъчване/, лееееко арогантен, висок, със зелени очи, не мноооого нежен, забавен, самоуверен - а бе, въобще по отношение на мъжете, женското в мен говори...
Никога не съм харесвала послушковците, нито пък абсолютните егоисти - мъже на които не може да се разчита. Не понасям самовлюбени и по - суетни от мен.
В детската градина един не ми се наби в очичките. Срещнах любовта на дърти години - 19 и тогава се мислех за мноого проницателна.
Мойто мъж ми напълни душичката.

ММммм, аз съм консерва. Една приятелка се бъзикаше, че ги харесвам все удачни за съпрузи, пък искам само да се занасям. Всичките ми гаджета са били по-малки от мен (между половин до една година). Не съм се занимавала с лоши момчета, освен в мечтите си.
Винаги съм харесвала Джони Деп, а една малка лампа светва в мен винаги, когато видя рус или синеок (или и двете  ) та нямам такива в биографията си. 
Съпругът е изключение, щото е 5 години по-голям, но това е вече проза.

Имам само една черна точка  в живота си-все така ми е симпатичен Роби Уилямс, още от Таке Тнат (как изглежда на БГ  ) и бях почти написала обяснение в любов, което щях да пратя в зелен плик, за да ме забележи