А как релаксираме ние, възрастните

   Вечер, когато всички заспят - преминавам във виртуалния свят през компа.

Без майтап, но откакто започна да се включваш редовно във форума, Волф, наблюдавам огромна промяна в теб. Вероятно сега си истинския Волф 

   Още не съм. Трябва да се върна 25г назад, да са здрави всички дечица на форумките и форумите.  Когато надникнах за пръв път при вас, бях прекрачил прага на физическата болка на депресията. Моцарт също помага - на аутистите и на мен.

Не знам дали въобще релаксирам,но си почивам като вляза във форума.Само тук мага да кажа какво ми е найстина.

За мен форума,разбира се,е едно чудесно място за релаксация!
Много обичам да готвя-то си ми и личи,де.
Най-отпускащо обаче ми действа вечер като сложим децата да спят,да седнем двамата с мъжа ми и да си говорим,ей така,не нещо сериозно,дреболийки по-скоро.Тази част от деня ми е любима.

Валенце,този момент и на мен ми е любим,но толкова рядко ми се случва.
Ще ми се да мога да релаксирам някъде извън дома,но нямам възможност,къде финансова къде просто не остава време да помислиш за себе си.

Аз обичам също да си бърборим, на тишина и на свещи 
Обичам да си чета книга, да пазарувам (това при наличие на пари де), да си бърборя с приятели, ааа валенце и готвенето също 

Вечер, като заспи всичко, сядам пред компютъра и пиша, чета,пища.....  .Това го правя от 1 месец.А преди това ако не излезем някъде навън, си гледам филмчета по Дискавъри, Експлоръра и т.н. . Обичам и да си бъбрим с мъжа ми за "нещата от живота".

Аз веднъж писах за релакса - чудя се да го пиша ли пак ...
1. Шопинг-терапия по български - отивате на Женския пазар, купувате си домати, поглеждате в торбичката, няма начин да няма някой смачкан, (а ако няма смачкан, то са ви ударили в кантара), изсипвате ги обратно на щанда и вдигате скандал, като си изливате яда от всичко, дето ви се е насъбрало...
2. Един килим и тупалка, и бой, бой, бой, като си представяте вместо килима поредния идиот, който ви е казал, че "детето си е ваше, проблема си е ваш"

А сега сериозно - то и това го знаете - какво правя аз -  слушам рок-музика на живо - на клуб, където се опитвам да надвикам уредбата... докато с децибелите излети и последната глупост от главата ми...
А днес бях на коледен концерт в зала България... Ваня Костова звучи фантастично там...
А накрая бяха БТР... как звучи Наско там няма да обяснявам, то трябва да се чуе... Акустична китара и глас, който докосва душата...
Понякога ми се струва, че не е редно да се радвам на музика и трябва да спра да ходя по концерти... После се случва нещо, и се замъквам отново, и разбирам, че на бягството най-хубавото е завръщането... Гласът на Наско ме кара да се чувствам като в храм - пречистена, по-добра и  далеч от хорската лошотия...
Музикален поздрав за всички: http://btr.cc/video/index.php и кликнете на "Хей, момиче..." или песен по избор

    Благодаря, Firebird! Тая сутрин АЗ събудих блока. Ред ми беше - отдавна не съм го правил. Само че ръката ми сама кликна на "Цвете от луната"
    По въпроса за килима предпочитам да цепя дърва, ама все по-трудно се намират. Хорат казват откъде на къде аз съм си купил дърва, ще оставя ти да ми ги цепиш. Става нещо като Том Сойер и боядисването на оградата. Г-жа Масларова отпуска на самотните пенсионери 5 кубика, тънички, мижави, нямат за цепене и като ги наредя се оказват 3, най много 3.5 кубика. Всеки по веригата си взема по наръч дърва от "безплатните".
    През лятото релаксирам в градинката си зад блока. Там се събираме и си чоплим градинките. Аз имам две кайсии, които това лято родиха за втори път. Имам и ягоди, малини. През лятото отглеждаме зеленчуци.

А това пък откъде-накъде?!

Понякога не ме хваща всеобщата веселост, гледам младежите, които пеят и подскачат и се питам какво правя там, дали и моят син ще се оправи и ...
А друг път, когато се радвам и ми е хубаво, на следващия ден ми се стоварва някоя голяма неприятност, и от радостта остава много малко...
Не мога да дам смислено обяснение, просто на моменти  не ми се вижда правилно да се радвам на музика, а детето... Може би се самонаказвам така или знам ли що...

Волф, знаех си аз, че на Цвете от Луната ще кликнеш
Снощи пяха една Коледна, която не е издадена

В нощта на Коледа

В прегръдка лунна спи небето,
обсипано със звезден прах.
И всеки е стаил в сърцето
копнеж, надежда, трепет плах.

Днес всички срещат Рождество
с очакване за по-добро.
Молитви тихо се шептят
за здраве и за благодат.

В тази свята нощ мечтите
не са далечни като в сън,
сякаш изгряли са звездите
в твоя дом, а не навън.

В тази свята нощ почувствай,
на ближния подай ръка,
стопли сърцето му с надежда,
дари го с твойта добрина.

Щом дойде Коледа, в душата
се ражда нова светлина,
която пътят ни посочва
дори в черната тъма

С вяра се изпълваш ти
за по- щастливи идни дни,
изобилен силен плод,
за обич и добър живот.

Припев……

И нека този миг остане вечно в нас -
спасение, което търсим в труден час.
Тайнството на Рождество пътят ни закриля !

Припев……

В тази свята нощ мечтите
не са далечни като в сън,
сякаш изгряли са звездите,
в твоя дом, а не навън.

В тази свята нощ почувствай,
на ближния подай ръка,
стопли сърцето му с надежда,
дари го с твойта добрина.

Така си и мислех. Нормална реакция, която обаче трябва да се опиташ да преодолееш. Всеки има право на хубави моменти. Хубавото за твоето дете е че те има теб, че има майка, която се грижи за него и постоянно е в мислите й. А за това, че след хубав момент се случва нещо лошо, това е защото твоята нагласа е такава, аз твърдо вярвам в това че с мислите си сме способни да предизвикваме събитията, просто съм го изпитала на гърба си. Това че няма да се радваш на музиката няма да промени нещата от живота. А и няма защо да се  наказваш - не си виновна за това, че детето ти има затруднения, и дори можеш да му помогнеш много ако гледаш на себе си като на пълноценен човек, който заслужава да му се случват и хубави неща.
Не знма защо толкова често си мислим че децата, които имат проблеми, са нещастни. Много често те са много по.щастливи от родителите си и дори от много други деца. Но израстват със съзнанието че са личности когато и родителите се смятат за такива, когато не ги съжаляват и не се отказва правото на всеки на мигове щастие. децата винаги усещат чувството за вина на родителите сии това никак не им дейстгва добре. Говорехме за мама терапията в друга тема. Представяте ли си какви вълни изпращаме към децата когато ни гризе чувство за вина или когато очакваме след хубав момент да ни се стовари някоя гадост на главата. В такива случаи и с мислите, и с действията изпращаме послания, които детето усеща и натрупва в себе си. Съответно когато порасне, то е сковано от това натрупано в него и действа по същия модел като родителите си /особено по майчиния/. Да не говорим за това, че самото то като поотрасне, може да започне да обвинява майка си за състоянието си. Което отново ще си е предизвикано от майчиното чувство за вина.

 _Zara ,това все едно съм го писала аз.Колко си права само!

firebird,  и аз като теб изпитвам същите чувства по отношение на веселбите. Знам, че не трябва, но почти винаги не успявам да се справя.
Благодаря на _Zara, че се опитва да ни го избие от главите
Улавям се напоследък, че се зареждам със сили като си мисля за детството и за периода около 18-22 години. За всички мечти и амбиции, които съм имала и се надигам да продължавам.

Зара, права си, ама някак не винаги успявам...
Малкият е щастлив, защото е гушкан и обичан и всички му повтаряме, че е чудесен и прекрасен, това го правя от преди да прочета за мама-терапията... Той е много усмихнат и е добро дете...
Ама аз се чувствам някак си неуспяла майка... Иска ми се да настигне децата, да говори, да изчисти стереотипните игри... Много му се радвам, когато вземе капачка и затвори буркан, а не я завърти... но понякога я взема и я върти... и се опитвам да не мисля, че неговите връстници говорят много, задават въпроси и ръсят мили детски смешки...

В момента имам нужда от релаксация,но не знам как.Ще ми се да отида  firebird на концерт и да ми е хубаво там.Или да седна някъде с приятни хора и да не чуствам вина от това.Днес накичих елхата и не ми стана никак хубаво,дано утре сутрин като я видя да ми стане по ведро.

Неуспяла майка е тази, на която не й пука за детето й.
А за това че не винаги успяваш-естествено,няма как изведнъж да стане, това е дълъг процес на промяна на съзнанието, но опитите трябва да са постоянни, за да има ефект. Автогенния тренинг също е добър в случая. Всеки човек е ценен независмо дали има здраво или болно дете. Не си губете времето в обиди към себе си и в обвинения, няма смисъл да се пропилява живота в това. И както Искрица Надежда се радваше на големия успех на Калоянчо /нищо че на някои може да им се струва нещо дребно/, така е добре да се опитваме да гледаме хубавото в ето точно този миг ->
 И какво по-прекрасно от една коледна елха с искрящи клони, на които децата така се радват! И пуснете малко коледна музика /някой беше препоръчал камбанен звън/ да видите как елхата става още по-красива.