Няма, чак на 12 е следващата ваксина.
- Публикувана: 4 авг. 2022, 14:27 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2024, 17:16 ч.
Третокласници 2023/2024
Следващите ваксини са на на 12 г. - татанус/дифтерия и за морбили, рубиола и паротит.
Миналата седмица имахме родителска среща преди зеленото училище. Освен изискванията учителите си казаха и за учебния процес. Материала се натрупва и става по сложен. Определено си трябват упражнения и в къщи, което е борба с моята, ако не е дадено от госпожата. А дори и тогава докато започне ме изкарва от равновесие. Иначе знае, справя се, ама защо все спори преди да свърши нещо.
Миналата седмица имахме родителска среща преди зеленото училище. Освен изискванията учителите си казаха и за учебния процес. Материала се натрупва и става по сложен. Определено си трябват упражнения и в къщи, което е борба с моята, ако не е дадено от госпожата. А дори и тогава докато започне ме изкарва от равновесие. Иначе знае, справя се, ама защо все спори преди да свърши нещо.
И моята е много трудна за учене, много зор и капризи. Вече има телефон и съвсем зор да я откъсна за друго. А вече уроците стават по-сложни.
Не мога да кажа, че не я разбирам, защото и аз не обичах да уча, нито да пиша домашни, ама все поне малко трябва.
Ходи два пъти седмично по един час на гимнастика на "далечното" място при "добрата госпожа". Водя я, дори баща и се навива да го прави, ако аз не мога да я заведа, а примерно - само да я взема след работа. Уж и харесва, и пак капризи - искам с тебе, защото с тебе отиваме с рейса, а татко ме кара да ходя пеша, искам след това на сандвичи (заведение до "гимнастиката" с хубави, но скъпи сандвичи и сладкиши). Един път отказала да тръгне за гимнастиката, защото мъжът ми закъснял да я вземе от училище и трябвало да тръгнат направо от училището за там без телефон и без да е пишкала вкъщи - не искала в оная тоалетна. И аз гледам горе-долу да угаждам, за да не се откаже, че движението и спортът са важни.
Днес се заприказвахме в асансьора със съседка с по-голямо момиче, лекарка, мисля. Преди дни се засякла с щерката и баща и - нашата плачела за нещо сравнително дребно. "Почнат ли - казва тя - сълзи и капризи, почва пубертетът, и аз за моята не очаквах, ама вярно се оказа".
Не мога да кажа, че не я разбирам, защото и аз не обичах да уча, нито да пиша домашни, ама все поне малко трябва.
Ходи два пъти седмично по един час на гимнастика на "далечното" място при "добрата госпожа". Водя я, дори баща и се навива да го прави, ако аз не мога да я заведа, а примерно - само да я взема след работа. Уж и харесва, и пак капризи - искам с тебе, защото с тебе отиваме с рейса, а татко ме кара да ходя пеша, искам след това на сандвичи (заведение до "гимнастиката" с хубави, но скъпи сандвичи и сладкиши). Един път отказала да тръгне за гимнастиката, защото мъжът ми закъснял да я вземе от училище и трябвало да тръгнат направо от училището за там без телефон и без да е пишкала вкъщи - не искала в оная тоалетна. И аз гледам горе-долу да угаждам, за да не се откаже, че движението и спортът са важни.
Днес се заприказвахме в асансьора със съседка с по-голямо момиче, лекарка, мисля. Преди дни се засякла с щерката и баща и - нашата плачела за нещо сравнително дребно. "Почнат ли - казва тя - сълзи и капризи, почва пубертетът, и аз за моята не очаквах, ама вярно се оказа".
Магдена,
Моята ходи на балет. По нейно желание почна и допълнително индивидуални уроци за да се подготвя за солови участия по концерти и конкурси. И сега аз се оказах виновна, защото нагласям графика с преподавателката. Предложих да намалим часовете, след като и идва в повече и веднага се намуси.
Моята ходи на балет. По нейно желание почна и допълнително индивидуални уроци за да се подготвя за солови участия по концерти и конкурси. И сега аз се оказах виновна, защото нагласям графика с преподавателката. Предложих да намалим часовете, след като и идва в повече и веднага се намуси.
Отдавна не съм писала тук.
В училище се справя добре, основно шестици, но разнообразява и с други оценки да не е скучно. По математика упорито се опитва да смята на ум и допуска вече грешки с големите числа, а класната му казва, че и бърза да предаде пръв. Вчера беше на Европейско кенгуру без нито една задача поне от любопитство да види предварително. Каза, че било лесно, да видим.
А днес е рожденик🎉🎂. Вече е на 10!. Първи юбилей.
В училище се справя добре, основно шестици, но разнообразява и с други оценки да не е скучно. По математика упорито се опитва да смята на ум и допуска вече грешки с големите числа, а класната му казва, че и бърза да предаде пръв. Вчера беше на Европейско кенгуру без нито една задача поне от любопитство да види предварително. Каза, че било лесно, да видим.
А днес е рожденик🎉🎂. Вече е на 10!. Първи юбилей.
ЧРД на 10-годишния рожденик! 
))
И нашата кака така се явява на състезания по математика, без да погледне задача, там поне си е била винаги досега добре, така сме били и ние с баща и някога в училище, но на последното състезание, май "Математика без граници" беше, изкарала 17 точки от 40. Викам си (наум, разбира се): да те мързи да си учиш урока по човек и какво беше там, го разбирам, повечето деца ги мързи, ама с тия 17 точки вече не съм съгласна. И сега ще пробвам всяка вечер да и давам по една по-трудна задача, но трябва да си разпечатам материали, то в нета има много, де.
Вчера ми разказва по пътя за гимнастиката за две от приятелчетата си от класа: пък знаеш ли М. колко е мързелив, вчера правихме лист по български и той нарочно писа глупости, защото го мързи да мисли. И ние с Т. нарочно писахме глупости, ама малко. Е, как, тройки ли искате да имате - а, тя госпожата няма да го проверява сега. Не знам какво е лист и дали ако не сега, после ще го проверява госпожата.
Подписвах завчера една контролна. Една от задачите беше да се поставят в правилното лице изречения от типа: мечето се [протягам] и [заспивам], заекът [излизам]. Тя беше писала "протегна", "излезе", "заспа", а правилните отговори бяха "протягаше", "излизаше", "заспиваше". По принцип е така, глаголите от свършен и несвършен вид са различни глаголи, но в трети клас учат ли ги тези неща? Учебникът и не беше вкъщи да погледна, а думите "свършен вид" и "несвършен" нищо не и говореха май. На мен това ми се вижда малко сложно за третокласници.
Навлизаме явно полека в периода: "ах, колко сложни неща ги карат да учат".
))И нашата кака така се явява на състезания по математика, без да погледне задача, там поне си е била винаги досега добре, така сме били и ние с баща и някога в училище, но на последното състезание, май "Математика без граници" беше, изкарала 17 точки от 40. Викам си (наум, разбира се): да те мързи да си учиш урока по човек и какво беше там, го разбирам, повечето деца ги мързи, ама с тия 17 точки вече не съм съгласна.
И сега ще пробвам всяка вечер да и давам по една по-трудна задача, но трябва да си разпечатам материали, то в нета има много, де.Вчера ми разказва по пътя за гимнастиката за две от приятелчетата си от класа: пък знаеш ли М. колко е мързелив, вчера правихме лист по български и той нарочно писа глупости, защото го мързи да мисли. И ние с Т. нарочно писахме глупости, ама малко. Е, как, тройки ли искате да имате - а, тя госпожата няма да го проверява сега. Не знам какво е лист и дали ако не сега, после ще го проверява госпожата.
Подписвах завчера една контролна. Една от задачите беше да се поставят в правилното лице изречения от типа: мечето се [протягам] и [заспивам], заекът [излизам]. Тя беше писала "протегна", "излезе", "заспа", а правилните отговори бяха "протягаше", "излизаше", "заспиваше". По принцип е така, глаголите от свършен и несвършен вид са различни глаголи, но в трети клас учат ли ги тези неща? Учебникът и не беше вкъщи да погледна, а думите "свършен вид" и "несвършен" нищо не и говореха май. На мен това ми се вижда малко сложно за третокласници.
Навлизаме явно полека в периода: "ах, колко сложни неща ги карат да учат".
"Протяга", "заспива" и пр. трябва да са - в момента учат спрежение на глаголите, не са стигнали до глаголни времена.
Третокласникът се яви на Кенгуруто, голяма греда - объркал и нанесъл отговор върху листа със задачите, а не в бланката за отговори и най-вероятно ще го дисквалифицират.
Третокласникът се яви на Кенгуруто, голяма греда - объркал и нанесъл отговор върху листа със задачите, а не в бланката за отговори и най-вероятно ще го дисквалифицират.
Отдавна не съм писала тук.
В училище се справя добре, основно шестици, но разнообразява и с други оценки да не е скучно. По математика упорито се опитва да смята на ум и допуска вече грешки с големите числа, а класната му казва, че и бърза да предаде пръв. Вчера беше на Европейско кенгуру без нито една задача поне от любопитство да види предварително. Каза, че било лесно, да видим.
А днес е рожденик🎉🎂. Вече е на 10!. Първи юбилей.
В училище се справя добре, основно шестици, но разнообразява и с други оценки да не е скучно. По математика упорито се опитва да смята на ум и допуска вече грешки с големите числа, а класната му казва, че и бърза да предаде пръв. Вчера беше на Европейско кенгуру без нито една задача поне от любопитство да види предварително. Каза, че било лесно, да видим.
А днес е рожденик🎉🎂. Вече е на 10!. Първи юбилей.
А преразкази правят ли? При нас на седмица поне по един.
Учудващо за мен прави добра връзка между изреченията. Вече, правописът е друга бира. Прави грешки и не се трогва изобщо.
Моят младеж не поиска да отиде на Кенгуру състезание. Яви се на някакво по английски. Не за спелуване, а се попълваха някакви задачи. Но резултати така и не видях.
Той ходи сряда и петък на шах(в училище, веднага след края на учебния ден и така връзва стоене там до 18:30). Вторник и четвъртък е в близката Британика на английски и засега е добре, макар дисциплината на цялата група да куца често.
От април ще тръгне и на логопед. За момента няма да правят упражнения за челюстта и преглъщането, ще се фокусират върху уменията за разбиране, запомняне, следване на последователност от задачи. Разказване също. И разбира се-писането. Макар, че той вече се е научил да компенсира и знае къде му е проблемът, съответно на обследването се стара с пълни сили и е нагодил почеркът да е що годе културен. Оставихме тетрадка при логопеда, за да я разгледа страница по страница и явно ще я изследва
Много ми хареса, изключително мила и симпатична. Даже малко на психолог го удря, явно много се ангажира с клиентите, а ние сме разговорливи...няма да казвам колко си отседяхме онзи ден.
При терапевтката, при която ходихме преди година някак не се усетихме така, макар да прави чудеса с мои приятелки, децата и семействата им. Намирах и логика в метода и все още вярвам в него. Просто не пасна на нашето семейство, на моят деветгодишен кривак...не се почувствах и много подкрепена, макар жената да беше мила.
Сега, обаче, макар да е логопед, не да е психолог, някак се почувствах добре, видях някакъв път пред детето и пред семейната ни динамика.
Е, нейното дете ходи в нашето училище, познава много деца, ходещи там и потвърди и моето мнение, че няма абсолютно никаква подкрепа от страна на учители и администрация към деца със затруднения. Мисля сериозно да обмислим преместване това лято...страх ме е, че ще се насадим на по-неприятни хора.
А малкият син тази година ще е първокласник уж в това училище.
Иначе си е вкъщи ученикът. В понеделник пак ще е на училище. Тази зима отново я минахме с много боледуване. Малкият ми син кара 3 пъти скарлатина и е много изтощен. Чакам с нетърпение лятото, да не ставам рано сутрин, да нямаме графици, уроци, учене.
Той ходи сряда и петък на шах(в училище, веднага след края на учебния ден и така връзва стоене там до 18:30). Вторник и четвъртък е в близката Британика на английски и засега е добре, макар дисциплината на цялата група да куца често.
От април ще тръгне и на логопед. За момента няма да правят упражнения за челюстта и преглъщането, ще се фокусират върху уменията за разбиране, запомняне, следване на последователност от задачи. Разказване също. И разбира се-писането. Макар, че той вече се е научил да компенсира и знае къде му е проблемът, съответно на обследването се стара с пълни сили и е нагодил почеркът да е що годе културен. Оставихме тетрадка при логопеда, за да я разгледа страница по страница и явно ще я изследва
Много ми хареса, изключително мила и симпатична. Даже малко на психолог го удря, явно много се ангажира с клиентите, а ние сме разговорливи...няма да казвам колко си отседяхме онзи ден.
При терапевтката, при която ходихме преди година някак не се усетихме така, макар да прави чудеса с мои приятелки, децата и семействата им. Намирах и логика в метода и все още вярвам в него. Просто не пасна на нашето семейство, на моят деветгодишен кривак...не се почувствах и много подкрепена, макар жената да беше мила.
Сега, обаче, макар да е логопед, не да е психолог, някак се почувствах добре, видях някакъв път пред детето и пред семейната ни динамика.
Е, нейното дете ходи в нашето училище, познава много деца, ходещи там и потвърди и моето мнение, че няма абсолютно никаква подкрепа от страна на учители и администрация към деца със затруднения. Мисля сериозно да обмислим преместване това лято...страх ме е, че ще се насадим на по-неприятни хора.
А малкият син тази година ще е първокласник уж в това училище.
Иначе си е вкъщи ученикът. В понеделник пак ще е на училище. Тази зима отново я минахме с много боледуване. Малкият ми син кара 3 пъти скарлатина и е много изтощен. Чакам с нетърпение лятото, да не ставам рано сутрин, да нямаме графици, уроци, учене.
