Френската гимназия в София - квоти + влизане с връзки 2022

Здравейте,

Искам да изразя мнение относно квотите за влизане в софийските езикови гимназии, като обърна специално внимание на това, което се случва в 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ в София.


Казвам се Нинелла Върбанова. Миналата учебна година дъщеря ми беше в 7 клас в НУКК и се надяваше да влезе във Френската гимназия. Съзнателно съм неанонимна, защото смятам, че по важни въпроси човек не трябва да се крие зад псевдоними. Не съм чела други теми и мнения по въпроса тук, защото не искам да се влияя от тях.


В случая ще обсъдя ситуацията с дъщеря ми, но имам и син, който след няколко години също ще премине през подготвителния и изпитния процес на НВО. Пояснявам това, за да се разбере, че не съм пристрастна, защото съм майка на момиче, а защото наистина смятам тази практика за порочна.


Резултатите от изпитите ѝ бяха следните - 93 т. по БЕЛ и 73,75 т. по математика, което прави общ бал 433,5 т. На трето класиране не успя да влезе с половин точка от последното класирано момиче с 434 т. На пробните матури изкарваше по-високи оценки, но изпитния стрес действа различно на всеки, затова я възпитавам да приема достойно загубите си, които са в резултат на нейни пропуски и които са довели до по-ниски резултати в сравнение с други деца. Но и да не се примирява с очевидни насправедливости като това ученици с резултати до 99,5 т. по-ниски от нейните да бъдат приемани по нечестен начин и/ли с връзки в същото училище, в което и тя кандидатства!


От резултатите на четвъртото и следващо класиране (не се нарича пето, явно за да звучи по-приемливо приема на деца с прекалено ниски балове) на сайта на гимназията се вижда, че на тези две класирания влизат момчета с резултати 358 т., 345,5 т. и дори 334 т.! Което означава разлика от 75,5 т., 88 т. и дори 99,5 т. от този на дъщеря ми, т.е. драстично по-ниски изпитни резултати!


Рекапитулацията на приема от всички класирания е - най-нискък бал за прието момиче - 434 т., най-нискък за момче – 334 т., цели 100 т. по-малко! Съмнявам се, че дори хора, които по някаква причина смятат квотите за оправдани, ще приемат разлика от 100 т. за нормална! A факта, че последните две класирания не се случват онлайн, а лично в канцелариите на гимназиите, очевидно предполага липса на обективност и явно неслучайно се нарича „директорска“ или „връзкарска“ квота.


Преглеждайки статистиките с резултатите, които излизат всяка година след матурите по БЕЛ и математика, ясно се вижда, че има много момчета с достатъчно високи балове, за да не се превърнат езиковите гимназии в „девически гимназии“, както папагалски се повтаря от години. Абсолютно неприемливо е тази лесно оборима от фактите лъжа да продължава да се използва, въпреки че родителите виждаме факти, които показват обратното - в класа на дъщеря ми в НУКК имаше две момичета и две момчета с по-висок бал от нейния и това може лесно да се провери! Подобна е ситуацията и в съседните класове и за всички останали училища и паралелки, за които съм се информирала.


По време на онлайн обучението на дъщеря ми по време на пандемията много пъти лично бях свидетел на това, че  момчетата с поведението си са тези, които пречат в часовете и често сме обсъждали с нея, че без тази дразнеща част от тях атмосферата би била много по-приятна. Разбира се, това не важи за всички  и с това само искам да кажа, че не бройката на учениците от двата пола е важна, а характерите им. И няма никаква гаранция, че ако са равен брой деца от двата пола, средата в училища ще е по-нормална, а обучението по-ефективно. През 1994 г. съм завършила 133 „А.С.Пушкин“ само с няколко момчета в класа и никой не е обръщал внимание на този факт, камо ли да го драматизира!


В СМГ, НПМГ, ТУЕС, СПГЕ „Джон Атанасов“, които са сред най-желаните столични училища, нямат квоти за момичета и момчета! И това при положение, че традиционно и безспорно момчетата показват по-добри резултати в точните науки. Защо никой не се притеснява, че тези училища ще се превърнат в „мъжки“ гимназии, макар момчетата очевидно да преобладават? Защото това няма да стане, както и езиковите гимназии няма да се превърнат в „девически“, ако квотите за тях отпаднат. Просто и на двете места ще влизат най-заслужилите деца, независимо от пола им!


Както в канцеларията на гимназията, така  и г-жа Лора Заркова от дирекция Организация и Контрол в МОН в устни разговори признаха, че е несправедливо да влизат момчета с такива оценки, заемайки места на момичета с много по-високи, но, отпращайки ме, цитираха наредба N10 на МОН, оправдавайки се, че това е заложено там и няма какво да се направи. Прочетох документа в частта му за прием в 8 клас и никъде не видях задължение за квотно приемане. Излиза, че съвсем съзнателно служителите в тези държавни институции, които са на издръжка на данъкоплатците, ги лъжат, разчитайки, че те ще се откажат да проучат въпроса по-задълбочено!


Не съм юрист и дори да пропускам нещо в тази наредба, да се цитира тя като „закон Божи“ показва пълната липса на желание за промяна на една очевидна несправедливост, ощетила през годините и все още ощетяваща много деца! И то точно в образователната система, която е призвана да научи децата ни не само на писане, четене и смятане, но и на морални устои, на достойно поведение и на справедливо третиране спрямо личните достойнства, а не спрямо остарели полови догми и връзки на родителите! Няма морално и правно основание усилията на едни деца да се омаловажават, а други да заемат незаслужено техните места, само защото едните са се родили момичета, а другите момчета. Няма как в тези времена и на тези георгафски ширини едно момиче да приеме факта, че е оценена не според умствените си възможности и усилия, които е положила в продължение на дълъг период от време, а според това какъв пол се е родила!


Една от основните цели на Уницеф от десетилетия е„да се насърчи равният достъп на жените до образование, политическа, икономическа и обществена дейност“. И вместо точно най-добрите гимназии в столицата на една уж европейска държава да бъдат в аванграда на новата социална и образователна реалност, те се оказват най-назадничави и закостенели и защитават, неясно защо, една толкова остаряла практика!


Когато дъщеря ми беше на 10 години, спечели кастинг за участие в немски филм, продължил няколко месеца, с участието на няколкостотин деца. Заедно с другото избрано дете, бяха първите български деца, участвали на кинофестивала във Венеция. Но очевидно по същия честен начин не може да се пребори с определени представителни на българската образователна система, доминирана от жени, които системно, съзнателно и неоправдано дискриминират други жени! Няма логичен начин да ѝ обясня и да приеме за нормална тази ситуация, защото матурите след 7 клас са един от крайъгълните камъни в образованието на децата, които все още имат желание да учат и да се развиват! Фактът, че една несправедлива практика се случва от десетилетия, не я прави справедлива и всъщност точно това е една от основателните причини вече да се престане с нея! Скандално е в 21 век в страна от Европейския съюз все още да се прилага такава явна дискриминация по полов признак!


За да защитя тезата си, входирах жалби до Френската гимназия, МОН, Регионалното Управления на Образованието, Комисията за защита от дискриминация и Българския Хелзински Комитет.


Засега съм получила отговор само от Френската гимназия. Обяснението е „50 годишна история и традиция“, която всяка година се потвърждавала с решение на педагогическия съвет! Колко научно обосновано! Явно по същите причини, под мотото на  „дългогодишна история и традиции“, обществото ни например все още толерира сексуалното насилие срещу ромските момичета, които биват насилвани и забременявани още в малолетна възраст!


Педагогическите съвети, с които удобно и анонимно се оправдават директорите, явно са забравили, че „педагогиката е социална наука, която изследва същността, закономерностите, тенденциите и перспективите на развитието на педагогическия процес.“ За какви тенденции и перспективи говорим, след като уж видни педагози се гордеят с прилагането на допотопна и унизителна практика, водеща началото си от 60те години на 20 век? А това, че е такава,  не го казвам аз, а еврокомисарката Ана Диамандопулу в интервю за вестник „Сега“ още през 2005: "Не мога да повярвам, че в България има отделни квоти за прием на момичета и момчета. Това е една от най-големите, от най-невероятните прояви на дискриминация, за които изобщо съм чувала. И това за деца на 13-14 години, това е нечувано!"


В отговора от гимназията посочиха и решение от 2019 г., в което се казва, че тази дискриминация, както е според горната еврокомисарка, всъщност „не представлявала дискриминация“ според нашата Комисията за защита от дискриминация! Подобна позиция на каквато и да е комисия в държава, в която дори съдилища оправдават доказани пияни и надрусани убийци, изобщо не ме учудва. И те, както и директорските и другите високи позиции в образованието и във всички останали сфери, са послушни политически назначения, които са по местата си, за да поддържат конюктурата каквато е, а не за да я променят за по-добро! И да си правят взаимно услуги, разбира се!


Да видим какво гласи чл.4 от Закон за защита от дискриминация и всеки да прецени, според интелигентността и морала си, каква е тази практика - „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол и др.“ „Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по пол и др., отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства.“


Освен в гореизложеното, традиции явно има и в приемането с връзки! След всички възможни класирания, в средата на август се появява и някой си Боян Атанасов – „правилно“ дете, което дори не е полагало български матури, но пък има „правилния“ баща!  Който просто подава молба и сина му бива приет! Защо да губи стотици часове за подготовка и хиляди левове за уроци, когато просто бива спуснат в желаното училище! И понеже, както разбрахме, традицията е много важна за тази гимназия, по същия начин е бил приет и по-големия му брат!


Преди 10 ноември 1989 г. крайно ограничен брой хора от висшата комунистическа номенклатурa като дипломати, консули, търговски представители, кореспонденти и др., работиха в чужбина. Когато се връщаха, децата им знаеха съответния език и биваха приемани след подготвителния клас в съответната езикова гимназия. Така бяха двойно привилигировани – във времена, в които нормалните хора почти не можеха да пътуват и то най-много в социалистическите страни, тези деца изкарваха по един-два четиригодишни мандата на хубави местенца в Западна Европа, Америка и подобни дестинации, а когато се прибираха, им беше осигурено място в езикова гимназия. Всичко това, благодарение на правилния произход. Сега явно същото се случва и с „демократичната“ номенклатура. Но при 2-3 милиона българи в чужбина, представете си колко места са раздадени и продължават да се раздават така през годините?


Същите директори, педагогически съвети, регионални управления на образованието, МОН и др. институции, които уж регулират приемния процес и които смятат, че е в реда на нещата момче да влезе с 100 т. по-лош резултат от момиче в една и съща гимназия, очевидно намират и това за правилно и морално! Защото, на фона на споменатото дотук, може обосновано да предполагаме, че същото се случва и във всички останали желани гимназии в София!


Нищо чудно в някоя наредба да има някоя витиевата алинея, която ще ми бъде цитирана в отговор на моя въпрос, с който искам официално потвърждение и на този факт! Защото българските наредби и закони са създадени като по поръчка – винаги да има вратички за връзкарите, както и обяснение за нахалния пролетариат, задаващ въпроси, с което да бъде отпратен и убеден колко не е прав!


И накрая, за да не бъда голословна, ето и някои допълнителни мнения по темата от различни експерти през годините, които са достатъчно красноречиви:

2005, Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет /БХК/ в интервю за Дойче Веле: [/u]

„България е единствената страна в Европа с квоти за момичета и момчета при приема в гимназии. Отделните квоти по полов признак са проява на пряка дискриминация. Наличието им в системата на средното образование в България е скандално Ако българските съдилища не пожелаят да се заемат с решаването на този въпрос, един ден Съдът в Люксембург със сигурност ще се заеме. Противоречието със закона е в това, че се толерира една неравнопоставеност по полов признак. В масата от случаите тези квоти са въведени, за да се насърчи приема на момчета. И това е очевидно едно различно третиране в противоречие със Закона за борба с дискриминацията, който казва, че всички трябва да бъдат третирани еднакво. Допустимо е насърчение на инвалиди или групи от хора в неравнопостойно положение. Но когато става дума за мъже и жени, неравнопоставеността е абсолютно недопустима.”


2011, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов:
„Призовавам директорите на училищата да премахнат квотите за момчета и момичета при приема след седми клас, които сега са в съотношение 50 на 50. Квотите имат дискриминационен характер и това разделение е сегрегация. Не съм убеден в твърденията, че момчетата се развиват по-бавно от момичетата в тази възрастова група.“
„За да не се създава напрежение по места, от МОН тръгват по училищата, за да убеждават ръководствата, че важни са знанията, а не полът.“


2011, Христина Боева, началник отдел в РИО Хасково пред БТВ:
„Стига се до парадокси, че момчета с много нисък бал влизат в елитни гимназии, а момичета с много по-високи знания не успяват. Ако се питат родителите на момчета, ще кажат, че това е правилно, но ако се питат родителите на момичета, ще кажат, че това е дискриминация спрямо тях. Затова учениците в тези паралелки ще влизат, както в останалите училища, с най-висок бал.“


2011, Тодорка Милева, директор на ПМГ акад. Боян Петканчин:
„В хасковската математическа гимназия влизат само знаещи, ние приемаме учениците на база техния резултат по математика. Опитът на хасковската математическа гимназия опровергава опасенията на някои родители, че без квоти, елитните паралелки ще се превърнат в девически. В 10Б клас например, съотношението момчета-момичета е 17 към 9 в полза на мъжкия пол.“


2019, Светослав Сотиров, обществен съвет ТУЕС:
„В интегрираните професионални гимназии се кандидатства по общите правила за всички гимназии в България, включително няма квоти на полов, расов, верски, имотен или друг принцип. Убедени сме, че високи технологии не се създават с уравниловка и посредственост.“
Нека да заменим „високи технологии“ с чуждоезиково обучение или всякакъв друг вид обучение и става ясно защо давам този пример!



********************************************************



Накрая прилагам и един чудесен текст по темата на г-жа Йоана Стоянова, с изрично разрешение от нейна страна. Тя много точно, изчерпателно и без моя афект в момента, доказва необходимостта от отпадането на тази ретроградна практика:


                                                     Позитивната дискриминация – само за мъже


Министерство на образованието, подтикнато от справедливото опасение, че приемът по пол в гимназиите е проява на дискриминация, се опита да сложи край на тази практика – безуспешно. Оказва се, че педагогическият съвет на всяко училище има последната дума по този въпрос, а в повечето училища, които традиционно приемат определени бройки по пол, съветите си запазиха квотния принцип.
Доколкото разбрах, само във Варна квотите са масово премахнати, и то 3 години преди препоръката на Министерството (основанието обаче е същото).
„Квотният принцип не важи за професионалните гимназии и държавните училища, защото противоречи на Закона за защита от дискриминация”, твърдят от Министерство на образованието. (цитат от статия на Сега).


Какво излиза? Позитивната дискриминация е ок – ако е в полза на мъжете. След като изяснихме елемента на безочливо лицемерие, върху който е изградена защитата на квотите, да видим първо защо всъщност те няма с какво да бъдат защитени и второ – защо *трябва* да бъдат премахнати.


Причината, поради която изобщо съществуват тези квоти, е че момчетата изкарват по-ниски оценки на входните изпити и ако се състезават с момичетата честно, в повечето елитни паралелки ще влизат по 4-5 момчета и 15-16 момичета. Защо момчетата изкарват по-ниски оценки? Категоричен отговор аз нямам, имам само предположение, основано върху личен опит, наблюдения и малко четене (но съвсем малко).
Коментаторите, разбира се, също нямат, но са убедени, че знаят причината и тя е самата истина – обикновено е някаква смес от чути-недочути „факти” за интелектуалното развитие на двата пола и силна инстинктивна реакция срещу „феминизираните” паралелки.


Ето трите най-често предлагани оправдания и защо нито едно от тях не е основателно:

1. Момчетата се развиват по-бавно от момичетата и затова изкарват по-ниски оценки. Дори това да я вярно – дори интелектуалното им развитие да върви малко по-бавно – не смятам, че по-ниските балове са непременно пряко следствие от това, защото на 19 годишна възраст, когато по популярно мнение мъжете и жените трябва да са се изравнили, мъжете пак влизат с по-нисък бал в много университетски специалности (поне в СУ със сигурност); очевидно проблемът не е във възрастта. Нещо повече, в УНСС в направление Политически науки има разпределение по специалности след 2ри курс (студенти на минимум 21 години) – дори и *там* има квоти за мъжете, които отново имат по-нисък успех. Та до каква възраст се развиват мъжете, че има трябва помощ срещу несправедливата природа?
А и по-бавното развитие явно е селективно, защото в паралелките с физика в НПМГ има предимно момчета. Познайте има ли квоти за момичета в тези паралелки? Ако не сте сигурни, да ви кажа – няма.

2. Училищната система и изпитите в частност са такива, че облагодетелстват женския начин на учене и възпроизвеждане на наученото. А това пък е толкова слабо.  Първо, коя система за определяне на „мъжки” и „женски” начин на учене използват защитниците на тази теория? С какви елементи се характеризират двата типа учене? Кои от тях присъстват прекомерно в системата за изпитване, каквато е сега?
Да приемем, че действително момичетата са по-прилежни и по-лесно запаметяват и възпроизвеждат (накратко, зубрачки), както често се твърди в тази дискусия, разбира се изцяло на анекдотен принцип. Ако това е вярно (ако е вярно, къде са данните, които го доказват?), „прилежността” не е генетично предопределена, тя се учи. Ако момчетата искат по-високи оценки, да бъдат по-прилежни. По-честно е, отколкото да получават същото с по-малко усилия.
А дори в мъжкия мозък да има някаква непреодолима пречка мъжът да си седне на задника и да учи сериозно, не е ли по-логично, справедливо и продуктивно да променим входните изпити според предварително събрани данни за различията в начините на учене на момчета и момичета и така да дадем по-равен шанс на всички? Доколкото знам, в повечето страни в света няма квоти по пол, но момчетата не страдат от липса на достъп до качествено образование. Може би трябва да се разгледат различни системи за изпитване на хора във възраст 12-13 и да се въведе по-подходяща/и.

3. Премахването на квотите означава феминизация на езиковите гимназии. Проф. Боян Биолчев през 2007 година лично ни се обясни (на мен и моя курс) защо си защитава квотите във филологиите – защото иначе ще се феминизират. По-тъпо оправдание не бях чувала. Ще се феминизират – е, и? Кой се страхува от феминизация на определени области от познанието? Когато до преди 30-40 години абсолютно всички науки и специалности бяха изключително мъжки домейн със само спорадично женско присъствие, някой да не би да се беше притеснил от това?
ОК, да оставим академичните среди – един подвариант на притеснението, че в гимназиите няма да остане пукнат младеж, е общуването между половете в ключовите години на пубертета и юношеството/ девичеството. Доста жалко оправдание: хората по света се оправят прекрасно дори с напълно еднополови училища. Някои даже смятат, че това повишава успеха на децата в тях. Освен това: „Не разбирам защо се страхуваме от „еднополови” класове в гимназиите с прием. Та ние не живеем в Средновековието. Извън клас децата имат възможност да се срещат с другия пол.”– цитат от Иван Игов, училищен психолог, цитиран в статия на в-к Монитор.

Искате ли да знаете аз какво мисля за квотите? Те са несправедливи, дискриминационни, обидни и вредни и в краткосрочен, и в дългосрочен план, и за двата пола. А оправданията за съществуването им не са основани на факти, а предимно на мизогиния, и са несъстоятелни и жалки.


Защо трябва да се премахнат?

1. Те са проява на дискриминация. С това е съгласно дори Министерството на образованието, да не говорим за Комисията за защита от дискриминация. Когато един от факторите за постигане на нещо, за което има някакъв вид състезание (конкурс, изпит и пр.), е полът ти – нещо, което не зависи от теб – това е дискриминация по пол.

2. Те са продукт на удобно ширналата се в обществото ни мизогиния. Вижте по-горе за феминизацията – има силен, инстинктивен страх от феминизиране на училищата: в превод страх от отнемане на вековни мъжки привилегии.
„Ако квотите са дискриминация към момичетата, в момента на тяхното отпадане се превръща в дискриминация към момчетата”, смята помощник-директорът на Немската гимназия Катя Маврова в същата статия на в-к Монитор, цитирана по-горе – тя е твърдо против квотите да отпаднат. Разбира се, по-приемливо е да дискриминираме момичетата! Този цитат е много показателен за това какви чувства и обществени нагласи информират опозицията на квотите.

3. Те вредят на момичетата. Това е доста очевидно – когато ти имаш 5.20 и не влизаш, а Гошко има 4.50 и влиза, очевидно си прецакана. Някой с по-нисък резултат от абсолютно идентичен изпит влиза в по-добро училище от теб – попада в по-добра среда, получава по-качествено образование, осигурява си по-добри проспекти (сега, доколко това е така в българските гимназии в днешно време има значение, разбира се, но можем поне да се съгласим, че дали на дипломата ти пише АЕГ или СОУ Иван Вазов има известно значение в България). Впрочем какво бихте отговорили на дъщеря си, ако ви попита защо се е оказала в такава ситуация, ако й се случи на нея? „Свиквай?”
Жените и без това трябва да полагат повече усилия за едни и същи резултати в горе-долу всички житейски поприща. Жестоко е това да започва на 13. Квоти за жени в парламента няма. Квоти за жени всъщност няма никъде в България – а ако стане въпрос за въвеждане на такива, настава страхотна олелия против позитивната дискриминация.
Квоти има само когато такива са нужни на мъжете. Няма как да се отрече фактът, че това е в ущърб на жените.

4. Те вредят на момчетата. Получаването на незаслужени привилегии в ранна възраст е вредно за всекиго. Може би има какво да се каже и за незапълването на интелектуалния потенциал на момчетата, които трябва да положат по-малко усилие от връстничките си, или пък за придобиването на неоснователно чувство за превъзходство и изключителност, но нямам нито опит, нито достатъчно информация за това. Във всеки случай мъжете не си правят услуга, като настояват страната ни да продължава да възпитава по-амбицирани, по-сериозни, по-прилежни жени, отколкото мъже.

5. Те са ненужни. „Проблемът” с по-добрите резултати на момичетата в приемните изпити може да се реши по-ефективно с промяна в изпитите. И без това изпитите по литература специално са абсурдни. Проблемът с междуполовото общуване се решава извън училище, тъй като децата имат социални контакти не само в класната стая. А може би проблемът би се решил, ако момчетата просто си седнат на задниците и учат по-сериозно; и родителите им престанат да извиняват нежеланието за съсредоточено учене с пола им?


Причината за наличието и търпимостта, дори обичта, към квотите, изобщо не е в ориентацията на системата към който и да е пол. Не е и в реалните или измислени, или силно преувеличени разлики в развитието на децата – квотите по-нататък в живота също се радват на обществено одобрение или поне търпимост. (Стига да не са за жени или малцинства де.) Не е в някаква искрена тревога за здравословното общуване между младежи и девойки, иначе училищата щяха да въведат сериозно и полезно сексуално образование като част от учебната програма, а родителите нямаше масово да се преструват, че нямат роля в сексуалното просвещение на децата си.


Накрая да ви дам и личното си мнение за причините момчетата да се тътрят на опашката на академичния успех. Смятам, че проблемът е горе-долу следният: момчетата (и по-късно мъжете) знаят, че им трябва 5, за да влязат. И учат за 5. Това е. Ако знаеш, че конкуренцията ти ще изкара 5.50, ще се стегнеш и ще учиш за 5.75.


Има и нещо друго, което според мен напълно се пропуска в този дебат – трудно е да се отрече фактът, че в нашето общество изискванията и очакванията към момчетата са много по-занижени. Когато имат ниски оценки, обикновено се оправдават с остарялата, некреативна система. Когато не могат да седнат да учат за повече от 5 минути, това се обяснява с тяхната генетично заложена буйност. Когато се държат хулигански и викат из градския транспорт, това се приема за нормална част то поведението им (не знам защо се предполага, че момчетата са неспособни да се държат прилично). Когато се бунтуват, на това се гледа с възхищение. Когато се напият и крещят вулгаризми из нощните улици, това се подминава като нещо нормално. А когато момичета правят всичко това, реакциите са възмущение и/или тревога.


Момичетата и момчетата започват с различно нива очаквания от света около себе си – забелязано е, че дори на много ранната възраст от 2-3 години, когато децата започват да проявяват воля и характер, често под формата на инат и неподчинение, за момченцата се казва, че просто са буйни, а за момиченцата – че са невъзпитани. Така на жените от ранна възраст се втълпява послушание, добро възпитание, слушане на авторитетите и т.н. Това изгражда много по-добра нагласа за развиване на отговорно и почтително отношение към училището и ученето и следователно води до по-добри резултати на изпити.


В обобщение аз лично смятам, че квотите са излишни, вредни, несправедливи и израз на цялостното отношение на обществото към жените и мястото им в това същото общество. А от аргументите, с които са защитавани, смърди на безпомощност и лицемерие до небесата.