Име на бебе

Не се ядосвай, така е трябвало да стане.
Наричай детето си с официалното му  име.

Точно, ти го наричай както си искаш. Имам приятелка,която нарича мъжът си с името на бившия.

Мечта ми е да си имам момче и да се казва Александър , но и да реша за второ моите родители пак ще ме тормозят да е кръстено , такива са им разбиранията , баща ми звънеше по 10 пъти на ден да ме убеждава  за това име и до нас идваше ...

За какво е темата?! Детето вече е на 1 година! Искате да му сменяте името или просто да споделите, че ви тежи, че сте послушали родителите си?!

Как се казва детето? Не ви харесва името му или само Ви тежи, че сте му дали име под натиск?
Така или иначе, на този етап вече няма какво да се направи. Единствено можете да се опитате да си отстоявате мнението за второто дете.

Направете си второ, като ви питат и настояват да кръщавате на някой си просто се съгласявайте и кимайте, за да не ви тормозят и накрая си го кръстете както вие искате. В крайна сметка майката носи детето и има пълно право да го кръсти по нейно осмотрение. Може да се посърдят после известно време, но ще им мине.

Човек трябва да се научи да живее с изборите си. Избор е да клекнеш и да кръстиш детето според вижданията на друг, избор е да се опълчиш и да рискуваш лошо гледане с години. Правилно, неправилно - след като изборът е направен е безпредметно чудене, самосъжаление, вайкане и гледане назад.
Моето скромно мнение по въпроса даже няма значение. Изборът също така учи и евентуално помага в бъдещи такива.

Казва се Мартин , тежи ми това , че бях под натиск

Ама ти си допуснала да си под натиск! И си се съгласила преди 1 година така да кръстиш детето си. Научете се с твоя мъж да не питате мама и тате за всичко, а двамата си вземайте решенията

Мартин е хубаво име, можеше да е много по-зле.

И при мен имаше натиск, авторке. Да им се не начудиш на роднините, сякаш въобще не ме познават. Дори и мъжа ми по едно време изплю да бъдело на баща му. Естествено на мен няма как да ми се въздейства по никакъв начин, но само за успокоение го написах, че си е съвсем естествен процес да те понатиснат от всички страни.
Ще свикнеш, свършено е вече.

Да , но при нас мъжът ми е зависим от техните и за това най-вече  , понеже работи с тях  , но сега съжалявам , че не бях по-решителна

За мен е голяма грешка тези неща да се говорят когато "бебето е на прага". Родителите ми знаят, че ще си кръстя детето, както решим с бащата и напълно ме подкрепят (ако не ме подкрепяха пак щеше да е моето, но поне ще имат едно на ум да не се пробват даже, да се мусят тихо). Това го знаят още от преди да сме  заедно с него, просто сме си говорили на тази тема. ММ по същия начин с неговите родители. Изговорихме го още при идеята за бебе.
Проблемът е на очаквания и реалност - те да очаквали ти да се сетиш сама да го кръстиш на тях. Ти си очаквала мъжа ти да не е безгръбначен и роднините ти да не са неандерталци. От там идва разочарованието.
Изключително важно е тези неща да се говорят предварително, наистина. И да не се споделят идеите с родата. Това ми е закон. Пред свършен факт да се сърди, който иска, колкото иска.

Щом детето вече е родено и му е дадено име, няма смисъл от негативни емоции. Или свиквай, или заведи дело за смяна с всички семейни последици. Ти решаваш.
Но преди всичко се научи да си отстояваш мнението и желанията. Щом си се омъжила и имаш дете, значи си пълнолетен човек. Бъди и зрял такъв.
И променете, заедно с мъжа ти, тази зависимост от родителите, за да не ви манипулират. И зависимостта от твоите също, защото явно си зависима поне емоционално, щом са си позволявали да те тормозят, докато си била бременна.

Фивър, знаеш, че много те харесвам, но когато човекът си е емоционален насилник и има удобна жертва, жертвата няма как да се опълчи изведнъж и да не позволи да я тормозят. Това за напиращите от всички странни баби и дядовци, които са използвали момента да натискат до край. Авторке, да не ми де обидиш сега. И аз съм бременна и името е вече почти решено. За сина ни мъжът ми избра името, аз малко се двоумях, но после много ми хареса и сега не си представям детето ни да е с друго име. Родителите ми го чуха, когато се роди, именно за да си спестя подмятанията им. Сега направих грешката да споделя на майка ми какво име съм избрала, този път мъжът ми остави избора изцяло на мен. Вместо да каже нещо мило от куртоазия дори, изкоментира, че пак не било българско. Ми няма как да е, децата ми са смесена кръв и избрахме международно звучащи имена. Отделно, че българско име до бащиното и фамилното ще звучи направо смешно. Иначе и аз мисля, че от вайкане сега няма смисъл - или сменяйте името с дело, или се научи да живееш с него.

Направи на детето кръщене и кажи на попа да запише в кръщелното името което ти си искала да му дадеш. Това ще е християнското му име и така поне малко ще ти олекне, че си имала някакъв шанс да му дадеш името, което си искала първоначално.

Не виждам нищо лошо да се поднови името на бабата или дядото, показва уважение и спазване на традициите. Сега, ако някой не може да го приеме, отстоява себе си и желанията си и си носи последиците. Тази история е след дъжд качулка, дори не разбирам защо е пусната.

Вондито, може и аз да греша, но надали всички в семейството са емоционални насилници. Звучи ми повече сякаш авторката е по-мекушава и е добре да се опита да пребори това в себе си.
Права си, че това не може да стане от днес за утре, но е добре да почне от някъде.
Идеята с църковно кръщение ми звучи добре и мисля, че е постижимо.

Ами навремето свещенник в църквата ми каза, че не мога да добавя с тире второ име, щом официално дентето не е записано в регистрите с две имена. Щом не може да се добави име не вярвам да може да се запише със съвсем различно име.

ФрауДанна, има разлика от земята до небето между това някой да иска да уважи традициите и да кръсти детето с името на баба/дядо (това само с буквичката ми е такова отбиване на номера, добре, че никой не ме пита) и това да му пилят на главата, че задължително така трябва. Сори, ама на мен би ми се отщяло, явно човека не заслужава толкова, колкото се предполага за такова уважение. И дори тогава пак бих го пазила в тайна, за приятна изненада.

Аз имам възрастен близък, който е записан в кръщелното с друго име точно по същата причина, а името от официалните документи му е вписано в скоби.
Не знам доколко е редно или не, но си заслужава да се провери.

От "едно време" ('91) позната е записана като Михаила в кръщелното, защото меродавния поп е казал, че не може да е Мила. Явно може, зависи на кого ще попаднеш.

Приемете избора си като най-правилен. Нищо случайно не се случва! Детето си е дошло с името и това е най-подходящото име в този момент и за това дете. Смяна на име е бъркане в съдбата. Не бих си го и помислила дори. Мартин е хубаво име, предпочитан избор от много семейства. Силно е, управлява се от планетата Марс, интернационално... а и сте зарадвали някого. Можете да е Стойчо или Пенчо наложен от някой роднина... Направете му прекрасно братче и го кръстете Александър.

Не съм привърженик на двойните имена, особено за момче у нас, ама като ти е било толкова на сърце Александър, да го беше записала Александър-Мартин или Мартин-Александър.
На твоите родители кажи, че ако е момиче ще е на майка ти, ако е момче - Александър и ако не им харесва ще пишеш второто на свекървата или кръстниците. Всъщност има и други традиции - кръстникът да посочи името, да се даде името на кръстника, да се кръсти на светец/ светица според датата на раждане...

Charmante благодаря ви за мнението, права сте така е трябвало да се случи, а живот и здраве следващото ще си го кръстя както реша mama ru аз също не съм привъженик и за това не го направих , имах чувството , че така ще се раздвои Алекс ли ще го наричат или Марти , а за родителите ми така смятам да направя макар , че знам , каква ще е реакцията им ..

Казваш, че не ти се чака да имаш внуци, че да избираш ти име и готово

А и тогова вече може би няма да го има това с кръщаването на баби и дядовци

Човек е свободен да избира, но не е свободен от последиците от своя избор! Ти си избрала! А изборът ти да е да се примириш. Толкоз! А Александър е име, което показва склонност да се примиряваш с модерни тенденции...

Е, то защото Мартин не е модерно - по двама в клас или група са, заедно с Борис, Кристиан. Александър след 2010 сякаш поотстъпи.
Щерката е 2010 - в детската градина и в училище имат по 2-3 броя Александър и Александра, Рая, Кристиян.
Синът е 2014 - по два броя Никола, Борис, Мартин, един Кристиан/ Кристияна, имат си и Рая... Е, и той в детската градина имаше адаш Емил, но е по-скоро съвпадение. При по-големите много често все още е Никол при момичетата. Накратко последните 20 години основно се избират Никол, Дария, Рая, Виктория, Александра и Александър, Мартин, Борис, Никола, Кристиян.

Ох, като почнете с такива тъпотии....

Не се ядосвайте - Мартин е приятно и разпознаваемо в целия свят име. А и свекърът Ви едва ли е точно Мартин, вероятно сте използвали само буквата.

В семейството трябва да се правят и компромиси. Този път сте го направили Вие, следващия път ще го направи съпругът Ви.

А относно даване на друго име при кръщението - то е възможно, но аз не го препоръчвам, защото ако запишете детето с друго име в кръщелното свидетелство, него ще трябва да използвате и ако детето Ви се причастява, ако подавате записки за здраве, ако се венчава и т. н. Затова не виждам смисъл. А и името Мартин съществува в православния календар.

Eто отговор на подобен на Вашия въпрос: https://foma.ru/greh-li-dat-v-kreshhenii-drugoe-imja.html.

Спокойно, можеха да ви накарат да го кръстите детето Груди, Мартин е хубаво име

  М, да.

  Дъщеря ми когато я кръстихме добавихме Мария към името. Свещеникът ни каза, че Мария трябва да е второто име, не може да е първо. Така в кръщелното си е Александра- Мария, а в акта за раждане само Александра.
И за да съм по темата един Мартин- Александър не звучи зле

На мен ми звучи като абсолютна изгъзица.Съжалявам.

Всеки си гледа от собствената камбанария.
За да добавим Мария към името си имахме причини. Първо, че тя си е родена на 28.08, както се казва дойде си с името. Но тогава таткото отхвърли идеята да е Мария- Александра. Второ когато беше на 2г баща и буквално я издърва изпод гумите на една кола, разминахме се само с уплаха. Трето тя беше на 12г когато я кръстихме и се допитахме до нейното мнение. Сега е на 24г и си харесва и двете имена

Александра позволява да се добави второ име, а комбинация на Мария с друго име си е класическа, колкото и да не е разпространена у нас.

Хубаво е името.
Да е жив и здрав, че ако се разболее от нещо нелечимо, не дай Боже, името ще ви е последния проблем.

Отдъхнете си, че името е все пак Мартин (предполагам на дядо Марин), защото можеше да е Стойо, Цаньо, Ганьо. Мартин е едно от най-често срещаните имена в момента сред бебетата. С Александър нещата стоят по аналогичен начин. По тази причина аз лично не бих избрала нито едно от двете, защото до болка са ми омръзнали, но пък масово се предпочитат от младите
родители. Двойно име също не бих препоръчала, защото детето наистина ще се раздвои. Марти или Алекс ще му казвате на галено? Или пък Макси?
Това с кръщелното и добавянето на още едно име и аз го обмислях, но се отказах, защото нещата прекалено се усложняват. Просто е излишно. Името си е едно, дадено е вече и точка.
Време е да се успокоите. Имало е кога да проявявате характер, в момента терзанията са излишни. Радвайте се на детето и не мислете какво е трябвало да стане. Ако пък толкова не можете да го преживеете и сън не спите, заведете дело за смяна, но се подгответе за голям отпор и протести от страна на родата.
Името, което избрахме за дъщеря си, до последно си го знаехме само аз и таткото и не казахме на никого. Така е най-добре. И няма шанс да чуете "егати тъпото/грозно име", "ама защо не е на стрина ти Въта, тя заслужава, традицията повелява" и т.н., и т.н. Не че при нас имаше шанс за такова нещо, защото и свекърите ми, и родителите ми са интелигентни и деликатни хора и за цялата бременност нямаха никакви претенции и нито веднъж не отвориха темата за имена, а и четиримата носят хубави и съвременни такива. И смятам, че за една баба и един дядо благополучният завършек на една бременност и здравето на внучето трябва да са приоритет. Всичко останало са глупости.

А дядото как се казва?
Питам, защото прочетох куп предположения за името. Подобно на последното, че вероятно бил Марин, а можел да е Стойо.
Ако дядото е около 50, вероятността да е Мартин пред Стойо е преобладаващата,. Виж, ако е на 80.
Мартин беше много популярно сред връстниците ми. Аз наближавам 50. Александър също. Максим, Никола и много от популярните сега имена си бяха стандартни. И не познавам нито един мой връстник Цоньо или Ламбо, примерно. Само онзи актьор Моньо е с подобно име.

Аз пък имам не малко връстници около 30-те, които са Пенка, Пенко, Станка, Цанко, Милкана и др. от този род. Изброените петима са в близкото ми обкръжение, висшисти. Но родителите са спазили традицията да кръстят на баба/дядо. А сред 50-60-годишните има много повече с подобни имена. И актьорът Стойо Мирков няма 50 години. Така че ненапредналата възраст не е гаранция срещу архаично име.

Това е ясно. Единствено ми стана странно, че на много места прочетох, че едва ли не няма как дядото да е Мартин. Аз само в класа имах трима съученици Мартиновци. Единият вече е дядо.

Индивидуално е. В моето обкръжение сред връстници и +-5 години бяха предимно Росен, Пламен, Николай, Мирослав,Ивайло, Ивелин, Виктор, Даниел, Даниела, Десислава, Росица, Татяна, Екатерина, Антония, Албена, Елеонора, Красимира... Това са хора 45-55 годишни към днешна дата.

Ситуацията при вас е неприятна поради много причини, но все си мисля, че нито една от тях не трябва да ви тласне към това да променяте името на сина ви или да се фиксирате вниманието си към всичко случило се преди да го наречете Мартин.
  Съжалявам, че така се терзаете, но вместо да съжалявате за това, че не сте отстояли себе си, то помислете как занапред ако наистина искате още едно детенце, ще можете категорично да заявите мнението си. И не, разбира се нямам предвид това да ви е единствената цел, а по скоро да е прекрасен повод, за да се случат нещата по начина, по който вие ги чувствате

АлисаВстранатаНаЧудесата, след като установихме преди време общи познати в лицето на Вероника и брат й Цанко сега ми стана любопитно дали фамилията на милкана е папазова?

Лола, не е.

Името на първото дете е което е избрал баща му, все някой е трябвало да направи компромис. Името на второто може да е Александър, на което женския вариант също е хубав (по-хубав от Мартина примерно).

Че какво ѝ е на Мартина, на мен ми харесва повече от Александра, ама аз Александра срещам под път и над път.
Относно кръщаването под натиск, аз не само не казах на роднините какво име обмисляме, я дори не им казах пола на детето. Беше Изненада след като родих.

Че натиск и тормоз много успешно може да бъде оказан и след раждане на детето, че и след като е записано с име различно от това, което свекърите искат. Даже натискът е още по-жесток, когато детето вече е в ръцете на майката.

Така е.Да не говорим,че има и разводи за подобни глупости… Така че,мисли,че си избрала да съхраниш мира в брака и семейството си,като направиш компромис със собствените си желания и предпочитания.
Щом има зависимост от техните,няма да е последния предполагам…
Абв живи и здрави,успех

Оффф, какви чудесии стават с тия имена - мъжът ми е бил Георги, кръстен на дядото по майчина линия. Същият този дядо, отива и му сменя името, кръщава го на свата - дядото по бащина линия, а на негово име е иамало кръстен друг внук. А, да и имената са 1:1

Дядото не може да му смени името. Само двамата родители заедно плюс свидетели пред съда се явават. Нещо са си съчинили.

65-та г. малко градче - ще ме прошаваш, ама е можело. Знам го от свекървата, двамата дядовци и от кмета извършил промяната. (вече покойници)