Агресията в яслата

Малко сложна ситуация
Трябва да ти кажа, че винаги се опитвам да се поставям на мястото на родителите на такива по-буйни деца и никога не търся саморазправа когато става дума за такова нещо. Това все пак са деца, при това малки, не казвам че толерирам такъв тип поведение, но това детенце може да не осъзнава какво всъщност прави и родителите в случея може да нямат никаква вина.
Дъщеря ми си играеше с едно момиченце, което много хапеше и при всяка разпра за играчка моята беше яко нахапана. Аз не се намесвам в такива ситуации и я оставям сама да се оправя, но в един красив момент явно много и е писнало и при поредният скандал взе че и тя я захапа. Тогава незнам дали бях права но я наказах да си стои в стаята и дадох всички играчки на другото детенце. Тя плака много, на мен ми беше супер жално, защото осъзнавах, че не съм съвсем права, но от този момент на татъка дъщеря ми си държи зъбите в устата и не е хапала никой, защото знае, че това е нещо много лошо, което причинява болка. Другото момиченце също спря да хапе като тръгна на градина, но пък сега отговаря на родителите си, налага се за всичко и те са почти безсилни. Мога да кажа че са вдигнали ръце от нея.
Това си е до темперамента и характера на детето, но не смятам, че на родителите на това дете би им било приятно да видят, че има подписка за това детето да бъде спряно от градина. Поговори с тях и вий какво мойе да се направи по въпроса, ако удариш на камък тогава предприемай такива крутни мерки.
Успех и дано нямате повече "градинки" по ръцете

В такива случаи първото което правя е да не правя характеристики на дете което не познавам. Хапането е често срещан начин на реакция при толкова малки деца, сама казваш че и твоята дъщеря хапе. При самозащита. От къде знаеш, че този Мартин също не хапе при самозащита? Може да е бил провокиран. Учителките ви не действат правилно, изолацията не е начин за справяне с 2 годишно дете. И си е направо агресия срещу същото това дете. Всичко което са ти наговорили показва, че просто не могат и най-вероятно ги мързи да реагират по адекватно. Всеки може да гледа овце...
Тяхна работа е да внимават и не допускат такива случки. А не да дрънкат и настройват родителите едни срещу други. И да обърнат внимание на родителите на Мартин за тези неприятни инциденти.
Знам, че тона ми не е много любезен, но не понасям да се поставят етикети на малки деца - това е ангелче пък онова агресор.

Извинявай Флаш ако не съм била достатъчно ясна.Ето още инфо по въпроса:На детето честичко му се случва да напада,иначе едва ли щяха да го отделят.Може би работата е за психолог?Може би има някакъв семеен проблем?Но съгласи се ,че моето дете не е виновно за това.Нито пък би могло да бъде сравнявано с другото:Моето не напада и е ухапало веднъж когато се бяха опитали да му вземат играчка и му бяха стиснали ръката в същото време.И още нещо :
Да, няма лоши деца,но има лоши родители,или и с това не си съгласна?    :

Ох, съгласна съм...съгласна съм, че има проблем, но не съм съгласна че трябва да се прави подписка и детето да се изключва. Моето никога не е хапало, като му дърпаха играчките гледаше невярващо и ревеше като магаре. И не е хапана между другото, но е удряна, бутана и т.н..
И още нещо за ясли и градини - изолират ги/отделят, наказват да стоят сами отстрани/ за елементарни неща. Като например, че ръцете не са и били на коленете под масата докато са сервирали храната...да не продължавам.
Когато човек не може да се справи с даден проблем и трябва да даде обяснение за провала си, най-често прави проблема по-голям отколкото е в действителност.
Като знае персонала, че има проблемно дете, ще внимава повече, нали са учили педагогика, някаква психология...да си приложат знанията и да тушират агресията преди да е пострадало твоето или нечие дете.

Искам само да кажа че не винаги лошите деца са такива в следствие на не добро възпитание от страна на родителите. Съгласна съм, че в някой случеи е така, но не трябва да обвиняваме родителите за всичко при положение, че не сме изслушали и другата страна.
Дори и да има нужда от психолог това дете, родителите са тези, които биха предприели такава крачка, а да бъдат съветвани от доброжелатели не е най-добрият начин.

Да се надяваме ,че детето скоро ще се интегрира в групата и всичко ще се оправи.
Не бих тръгнала с подписка,наистина-просто се чудех какво да напиша,пък и нали съм тук за съвет?
Добрата новина е ,че се връща предишната мед.сестра-от майчинство,малко по-рано,защото, тази която си отива всички майки са вдигнали ръце от нея     

Моето момче от 3 месеца е на ясла.
Редовно си го взимах с градинки по ръцете и издран нос.
Много се дразнех на обяснението на сестрите "Ами не мога да гледам 16 деца едновременно какво правят".
Свекърва ми е дет.учителка в същата градина, оплаках й се - тя им е казала , че ще пусна жалба до директорката от сестрите и сега си го взимам без синини и драскотини.
Значиии може и има начин да ги опазиш???!!!

хапането е вид реакция
миналата година в яслата няколко малки сладки госпожички, ужким приятелки се бяха изпонахапали във верижна реакция, едната другата и т.н.
с възрастта явно преминава
децата са грижа на родителите в къщи и грижа на възпитателките по градините

АМА СЪВСЕМ ЧЕСТНО СИ ПРИЗНАЙТЕ!

ВИЕ НИКОГА ЛИ НЕ СТЕ ХАПАЛИ?

Аз не си спомням, но няма начин да не съм...

Който се чувства безгрешен, да ме захапе първи...  

Аз съм хапала и съм се била даже
И се радвам, че малката няма моя нрав, но все пак тя е едно дете, а аз имах сестра с една година по-голяма от мен и с която трябваше да деля всичко. Въпреки, че в градината ситуацията е по-трагична, защото там 20 деца се борят за една играчка

Има по-буйни деца, има и много спокойни. Винаги ми е правило впечатление, че родителите на по-спокойни деца най-често отхвърлят/осъждат поведението на по-буйните. Това, че едно дете на 2 годинки е палаво, не винаги значи, че като поотрасне ще бъде с недобър нрав.
Естествено не съм наясно със ситуацията и не познавам децата, които участват в описаната случка. Аз лично, ако не съм доволна от това, което правят госпожите бих се опитала да изясня в разговор с  директорката, дали тя е наясно какво става в групите.
Този метод го използвам и сега, когато големият ми син е ученик, а госпожата им понякога прекалява със строевата подготовка и примерно ги лиша от часа по физическо. Питам я на родителската среща с широка усмивка и пред много хора, дали правилно съм разбрала, това, което детето ми е разказало. Примерно, че две деца говорели в час и тя наказала целия клас да няма физическо - ами сконфузва се, че трябва да се изясни и повече не върши подобни неща.
Дано този инцидент е бил единичен и повече да не прибираш в къщи нахапано детенце  

Да това е така,но може би говорим за различни неща.Моето дете е палаво,но не напада другите,докато в случая става въпрос за момченце,което често напада другарчетата си и палаво за него е малко неуместно определение-по-скоро е агресивно.

Чакайте малко, тука става въпрос за съвсем малки деца.Те за първи път попадат сами в една непозната им социално среда, където  срещат същите малки и неорентирани същества като себе си, което разбира се провокира и техните реакции.Мойте деца и двете са минали през ясла и винаги е имало по някой хапещ субект, с който не могат да се справят лелките, не е толкова страшно децата са различни и всички реагират различно поставени в една и съща ситуация.
 Не мисля, че проблема е чак толкова сериозен, че да има нужда от психолог, също и не мисля, че тази реакция(хапането) е проява на агресия, точно обратното, това е защитна реакция.Защитната реакция на едно толкова малко дете не е задължително да бъде проявена срещу агресивно поведение, тя може да се дължи и на по трудно приспособяване към една социална група, каквато се явява яслата.
  Самата ситуация не е особено приятна, но истината е че децата го надрастват този период и мойте са ходили нахапани от време на време, после пък са били най-добри приятели с тези, който са ги хапа ли, при децата всичко е на периоди
 В групата на Момчил имаше един Мартин(пак същото име), който беше голям разбойник, хапеше на ред бая дълго време.Познавах се с майка му и не мисля, че в семейство имаше някакви проблеми, даже горката жена умираше от срам, като го взимаше, но сега от давна този проблем го няма.Даже Мартин е едно от най-изпълнителните деца от групата.
 Просто децата имат нужда да се приспособят и реагират по различен начин, което е напълно нормално , не е приятно , но е нормално.

Благодаря ти Биг Мама,мисля че обяснението ти звучи доста логично и съвсем вероятно да е така.Направо съм сигурна вече ,че е така.

Радвам се ако съм успяла да помагна  

Абсолютно същата случка е имахме и ние. Обаче дъщеря ми беше ухапана по бузата. Когато отидох да я взема следобед, на бузата имаше огромна подутина, голяма колкото орех и зъбите личаха. Казаха ми, че току що се е случило. До вечерта посиня. Гледката беше ужасяваща. Личеше и 2 месеца.
След този инцидент не я пуснах на ясла 3 месеца.
Майката на въпросното момченце, което я беше ухапало, дойде специално в къщи да ми се извинява.

В наща детска градина също имаше инциденти с подобно агресивно дете. Много е трудно дасе даде съвет в подобна ситуация. При нас нещата не се свеждаха само до хапане, ами имаше и бутане от пързалката и замеряне с камъни и бой с пръчка и т.н. Госпожите успяваха да реагират сравнително адекватно и в общи линии предотвратяваха конфликтите. Мойта щерка веднъж беше от пострадалите деца (прибрахме си я с рана на главата). Момченцето я беше ударило с камък. И много странно, мойто иначе много кротко същество, му беше разбило носа с юмрук. Аз останах направо потресена и изобщо не знаех как да реагирам - нито е да и се скарам, нито е да я защитавам. В интерес наистината, онова момче повече на я закачаше.
Може би във вашия случай, родителите трябва да повдигнете въпроса пред учителките. Не да отстранят другото дете, а да се опитат да го интегрират, дори и това да означава да му се обръща повече специално внимание. Изолацията не е решение на проблема.

Абсолютно същата ситуация имаше и при нас. Ще ви кажа какво стана. Пуснах ме подписка и изместиха агресивното дете в друга група. Няма да повярвате - то стана едно много кротко и мирно детенце. Оказа се, че подхода на госпожите е бил грешен - изолацията, която му бяха наложили беше засилила агресията.

 Я и аз да споделя, вчера в парка сина ми (11.5 месеца) и аз се водехме,когато  видя едно колело и като всяко бебе протегна ръчичка да го пипне, в този момент се чува един истеричен крясък (от който и двамата се дръпнахме) оказа се ,че е на едно 4-5 тодишно момиченце. Просто се поместихме след няколко секунди усещам удар по ръката си (не го уцели него а мен), за нейно щастие..против боя на деца съм, но ако го беше ударила със сигурност и бог не би я спасил от боя, който тя и майка й щяха да си отнесат. а вмъпросната майка си седеше на пейката и си пушеше цигара, стана когато аз изкрещах да се омита, защото... Явно не са виновни децата а родителите, моля всички които имат проблемни деца нека ги водят на психиатър -то е за доброто на всички

моя син си го взимам нахапан почти всеки ден. Знам кое дете го хапе, НО аз не се бъркам в техните бебешки проблеми. Днес ще го ухапят, утре в училище ще го набият, мисля, че сам трябва да се научи да се защитава. Това е моето мнение.
Миналата седмица зъбите на детето се бяха отбелязали на рамото му. Толкова силно е било, че направо предните му зъбки си седяха...ами да се научи и той да хапе

Моята красавица още не ходи на ясла (но съвсем скоро и това ще стане), та ми се иска да кажа, че преди си беше доста "неоправна" - някой като й отнеме детската количка, която тя буташе, започваше жално да реве и да ме търси с  поглед. Аз особено и не реагирах, казвах й, да я остави на другото детенце да си поиграе малко - с една дума я оставях сама да се оправя. И вече е "оправна" - тръгне ли някой да й вземе играчката, току-така не се дава.  Забелязвам, че е леко агресивна - може да ме ущипе по крака, и то много силно, че да те заболи зверски, или да ти бръкне в окото докато се приспиваме - прави всичко това нарочно, защото аз й се карам, а тя първо ме изслушва внимателно, след това ми се ухилва и пак в същия дух. Та си мисля като тръгне на ясла няма ли да закача по този начин и другите деца и някоя майка да дойде да ме търси за обяснения?
Така че хич не е вярно, че родителите са виновни, просто сега са още малки (моята е на 1,8 год), едвам започват да разбират някои неща, като ни проверяват реакцията и по този начин разбират това добро ли е, лошо ли е - в зависимост ние как ще отреагираме в дадената ситуация. Като започнат малко повече да разбират - тогава може да им се търси край, но на 2 год. дете да се прави подписка... крайна мярка, мисля...

И ти и Змей, сте абсолютно прави, проблема не е в детето или семейството му, а в сестрите и възпитателките (май в яслите, няма такива)!
Хапането и агресията са силен защитен рефлекс, това дете просто има нужда от персонално внимание и мило отношение, за да изгради по-добър модел на поведение и с другите деца.
Явно сестрите там ги мързи да гледат.

Напълно съм съгласна с мнението на DEianaZ.
Първите дни когато водих Митака на ясла, госпожите се оплакваха че хапел.Е направих му забележка, говорих му че така не се прави и т.н.
На следващият ден го взех от яслата с ухапано ухо.Беше подуто и червено.Нито съм си помислила, че детето което го е ухапало е за психолог, нито че има проблем някакъв.
Аз наистина не знам за дете което поне веднъж не е ухапало някой.Та това е една от малкото им защитни реакции.А на нова място с толкова деца е нормално.
По късно Взех Митака  с ухапан нос.
Е, кво сега?Дайте да вземем да линчуваме всички деца които хапят и да си пускаме подписки постоянно.А и не е гаранция, че вашето дете винаги ще е кротко и добро

Аз пък много се ядосвам на сестрите, сега като са нарочили, че била най-палавата, всеки ден се връща я с разбита уста, я с разбито око, и това не защото не са я опазили, а защото се очертавала като най-палавото дете в групата. А в къщи въобще не е палава, супер послушна и добра (като цяло), има си своите истерични моменти, но е добра. После говорих с една позната майка на дете от същата група и се оказа, че и нейното било най-палавото. Как го обичат този епитет да го лепват на всяко дете!
Даже едната сестра се изцепи да сме й правели питка, защото много падала

Нещо ново - Ида повече от седмица ходи нахапана - ту от Кристи, ту от Ицо, ту от Слави, с които са големи приятели (все момчета ). Споменава ги в къщи, разправя ми какво станало, как лелите им се скарали. Въобще не мога да кажа, че е травмирана от случката. Научих я да крещи НЕ,НЕ, когато я нападат, поне да се чуе навреме  . На въпроса ми "Когато Слави те ухапа, ти удари ли го после?", съвсем естествено си ми отговаря "Дааа". 
Е, днес сгризкала без причина друга нейна приятелка, и си върнала на Слави. Аз се извиних на детето, защото е по голяма и вече е наясно с правилата и я помолих да не и се сърди особено и да и каже, че ще остане без сок, ако пак и налети, и че така е казала Мама. Ми влезе детето в положение, нали вече е минала по тоя път, усмихна и се и я погали.   
И тая мода ще отмине. Преди време беше на мода удрянето. Е, мина този период.
Вероятно ме чака плезене, плюене, скубане... 

Странно обаче, че някои родители като че ли се обиждат като им споменеш, че детето им е ухапало някого. При това без никакъв упрек - просто казах, че ми е смешно как всичко си казват и как Ида ми беше предала случката.

"Ми той никога не хапе. Толкова е спокоен в къщи.  "
"Ми да, нали затова е яслата, в къщи върху кого да пробва?!?  "