И двете ги обичам, но...

  • 3 698
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 737
Покрай едни семейни проблеми ( колко подходящо, точно преди Коледа  Sad ) си дадох ясна сметка, че всъщност съм много повече привързана към едната от бабите си. Теглих си една сама на себе си, че не е редно така  ooooh! ( и двете ме обичат, и двете са се грижили за мен ама на...  Tired). Брат ми пък обича повече другата и така някак си успяваме да разпределим пропорционално обичта си към тях.

 Вие привързани ли сте повече към едните или другите ?

Последна редакция: пн, 11 дек 2006, 19:11 от Kasidy

# 1
  • Мнения: 27 524
Да, коки, то това е съвсем нормално. Хората са различни и с някои се рабзирате без думи, с други говорите на различни езици. Бабите са ми еднакви на мен, но лелите - не. С едната супер се разбирам, поддържам връзка, с другата почти не. Дори с родителите ми е така. И двамата ужасно ги обичам и уважавам, но слабост ми е баща ми и повече се разбирам с него.

# 2
  • Мнения: 3 447
Аз също обичам повече едната... макар че другата, бог да я прости, ме е гледала като дете. Редно, нередно... така стоят нещата. Благодарност, признателност и уважение изпитвам и към двете, но едната ми е повече на сърце. Утре влиза в болница, дано се оправи, че само тя ми остана  Confused

# 3
  • Мнения: 2 550
И аз обичам повече едната.
Гледала ме е като дете и ми е като майка.
Другата съм я виждала 1-2 пъти годишно  Tired

# 4
  • Мнения: 3 537
И аз обичам повече едната.
Гледала ме е като дете и ми е като майка.

И аз така. Blush

# 5
  • Мнения: 4 806
Приемам за повече от нормално едната да е по - обичана от другата.
Всъщност, май не е много точно "по-".
Просто е различна обичта, защото хората са различни. Просто е.

# 6
  • Мнения: 4 737
А, не съм съгласна. Поне в моя случай другата ми баба е по-свестен човек...

# 7
  • Мнения: 9 095
каква ирония...по-обичаната от мен баба почина вече, а по-обичания дядо е болен...другите ми баба и дядо ги виждам веднъж на 5 години Confused Обичам си ги, но не са ми близки.
А я кажете...забелязали ли сте да има някаква закономерност между това чии родители са по-обичани - на майка ви или на баща ви Thinking Аз да. От всичките ми познати (повечето де) всички масово си обичат бабите и дядовците от майчината страна, а от бащината все са някакви.... Blush

# 8
  • Мнения: 3 423
Просто е различна обичта, защото хората са различни. Просто е.

както май е и с обичта към децата.

# 9
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Моите баби отдавна не са между живите. Обичах ги и двете, макар и по различен начин. Те си бяха мои баби и толкова.

# 10
  • Мнения: 4 737
В моя случай ( поради който подхванах темата ), обичната от мен баба е именно майката на баща ми .

# 11
  • Мнения: 1 063
Отдавна нямам баби. И двете ги обичах. Но ако сега имах избор, щях да посещавам по-често тази, за която все нямах време уж.

# 12
  • Мнения: 2 849
Едната почти не я познавам .Другата ми баба ,е която много обичах и много ми липсва  ConfusedРядко срещано добър човек беше ,много ме е гледала ,беше много мъдра .

# 13
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Ами да обичам едната повече от другата.

# 14
  • UK
  • Мнения: 3 959
Аз не съм никак присързана към семейството си. Едната ми баба много ме обичаше, защото бях кръстена на нея, но ме биеше с бастуна си когато не я слушах, а и винаги оставах у тях повече време, отколкото при другата. Тя почина преди седем години, била съм малка, помня я ясно, но не мога да преценя коя съм обичала повече. Тази ми баба, която ми остана е много мила, но и особено справедлива, а аз не съм била послушно дете никога. Но нали ви казвам, никога не съм била присързана към тях, нито към лели, чичовци, братовчеди и тн. Сега не съм виждала баба си и дядо си от много месеци и нямам търпение да ги видя на Коледа, но не мога да ги виждам всеки месец или да стоя при тях повече от два дни. Не значи че не ги обичам. А другия ми дядо не смятам за част от семейството. Не и след като се опита да ме удуши защото си играех със събрана в леген дъждовна вода. Мда.

# 15
  • Мнения: 8 505
Не мога да отговоря.Живеехме в една къща с едната ми баба,но нямам много спомени от нея,беше с няколко инсулта,първият от които е получила,когато съм била на месеци.Почина когато бях дете.Другата ми баба е жива,виждам я и винаги съм я виждала рядко (като ученичка-само през ваканциите,живее на 350-400км от родния ми град).

# 16
  • Мнения: 3 098
Оби4ам и двете си баби.Като малка оби4ах пове4е баба ми по май4ина линия.Но след това се привързах много към баба си по баЩина линия.Тя за съжаление ве4е не е сред живите.
Много голям 4овек беше,на много неЩа ме нау4и и на нея споделях вси4ко.От друга страна пък аз и братов4ед ми й бяхме любимците измежду 6 броя внуци.
Сега с майката на майка ми се среЩаме по необходимост.И аз не знам как се от4уждихме толкова,но е факт.Другото,което ме у4удва е,4е не съжалявам за това и ми е все едно.
Но истинския ми фаворит е баЩата на татко.И аз на него.Имаме неписани споразумения с него и винаги сме си помагали и уважавали много.

# 17
  • Мнения: 1 568
И двете по-различен начин,макар че не са сред живите! Sad

# 18
  • Мнения: 3 153
Винаги съм обичала повече едната си баба (майка на майка ми), но тя ме отгледа почти, а и сме си били подкрепа, след като мама ни напусна Cry. Накрая аз я гледах, този месец стават 4 месеца откакто си отиде и тя, дано е по-добре при близките си, там горе  Praynig
Другата ми баба, Бог да я прости и нея, ме обожаваше, но нея виждах по-рядко и за кратко, така че не изпитвах някаква силна връзка с нея.

# 19
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
ами едната почина, когато нямах и 7г.
Беше много болна и имам блед спомен от нея... Знам ли, как да определя чувствата си към нея?!  Rolling Eyes

А другата все още е жива и дано  Praynig Господ я запази поне още някоя и друга година, нищо, че на 24.12 прави 84г.  Hug
Та нея я обичам, определено  Heart Eyes

# 20
  • София
  • Мнения: 2 958
Майка ми е от Русия. Виждала съм баба и дядо последно на 7 годинки  Sad Баба ми почина /Бог да я прости/, а дядо е болен сега. Винаги ще съжалявам, че не съм имала възможност да ги опозная. Само детски спомени и никакво съзнателно общуване с тях. Баба ми по бащина линия сега ми помага с гледането на джуджето. Много е готина, но критическата я държа повече от нормалното и по едно време не я обичах много. Винаги ще съм и благодарна за всичко, което прави и е правила за мен. За съжаление няма как да преценя коя баба обичам повече. И двете са ми еднакви, просто защото не съм имала възможност да общувам с едната достатъчно. Обръщайте внимание на старите, защото някой ден ще съжанявате, че не сте успяли да разберете човека, от който произлизате. Confused

# 21
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Бабите ми - да са живи и здрави! - са толкова ралични като хора, че често съм се хващала, че едната обичам като майка на родител, а другата като близък наистина човек... така са се изградили отношенията ни... като детето едната ми беше просто баба, а другата баба + името...
Да ги пази Господ и да са ми живи и здрави!

# 22
  • Мнения: 1 526
Баба и дядо по бащина линия са ме отгледали. Обожавам ги! За съжаление дядо почина и с него си отиде и част от мен  Cry. А баба да ми е жива и здрава само се моля!
 

# 23
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Бабите и дядите ми са живи и, дай боже, здрави. Имало е моменти на скарване и на разбирателство (с едната рядко). Като по-малка си мечтаех как ще им мъстя и няма да ги виждам и пр, и пр. Но сега като ги видя-преди бяха исполинки, около два метра, а сега и кинта и пейсе не хващат, като люспици. Всичката ми непримиримост се стапя и давам най-доброто от себе си да имаме нормален контакт (с едната, почти невъзможно  Rolling Eyes)
Само към единия си дядо съм непримирима и следвам политиката на семейството на невиждане.

# 24
  • Мнения: 7 837
Една жива баба имам...

Обаче, все се питам, дали самобичуването, хленченето и изразходването на сълзи по едни такива въпроси, което респ. яде ценна енергия, не може да бъде вложено в уважение към някой. Любовта е размито понятие... Напразното хленчене, си е напразно...

# 25
  • Мнения: 2 237
Това е съвсем нормално.Аз също обичах повече едната си баба,нещо повече - тя беше най-близкия ми човек на тая земя.Загубата и никога няма да преживея...(почина преди две години) А другата - ами тя ми е малко чужда,никога не успя да стигне до сърцето ми (за разлика от милото ми бабче което живееше там,в сърцето ми   Cry )

# 26
  • Мнения: 1 100
Да. Имам предпочитания и ме е срам. Ама сърцето не се контролира, не съм виновна  Laughing

# 27
  • Мнения: 7 430
...и двечките ми баби вече ги няма, но си мисля, че е нормално да си привързана към едната повече - аз също бях така Peace

# 28
  • Мнения: 569
Привързана съм повече към едните, защото винаги са били край мен, докато другите съм виждала рядко като дете, а сега един път годишно, просто живеят много далече от нас, а и са съвсем различни като мислене и начин на живот от другите ми баба и дядо. Може би и защото са по възрастни, пак ги обичам, но не ги познавам толкова добре.

# 29
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Ами и аз така....
Като гледам децата ми и при тях ще е така, защото едната баба хич не прави труд да комуникира с тях често и те са видимо привързани само към майка ми (не че не харесват да се поглезят и на другата, но отношението е съвсем различно).
Нямам предразсъдъци. Бабата, която обожавах почина (Бог да я прости) доста преди да узрея достатъчно, за да ме разочарова по някакъв начин. Другата ми баба ме вбесява напоследък. То до човек си опира, просто е много властна и егоистична жената. Нямам съмнение, че ме обича по особен свой начин, но е тип характер и човек, който не харесвам и който дори ми е неприятен в повечето случаи. Последният пример беше като се раздра да ходя да я видя бременна в 7 месец, с едно бебе и едно дете на около 500 км път от нас, защото тя не можела да пътува и не се знаело дали ще ни види живи пак и т.н. Беше голяма грешка, че се вслушах и пътуването ми се отрази доста зле.  Изобщо всякакви манипулации от сорта вече сякаш не ми минават, откакто катастрофирахме с цялото семейство и знам, че кой кого ще види последно жив, въобще не е аргумент.
Понякога си мисля,че може да не съм особено справедлива, защото имам доста промит мозък от майка, която от както се помня ме настройва срещу свекърва си, но сигурно и на нея й е прикипяло до толкова, че трудно се сдръжа пред децата си.

# 30
  • София, в полите на Витоша
  • Мнения: 946
А аз си имам само една вече... но много повече обичах прочиналата , и до днес жаля за нея, а са минали 10 години!
Ама и сегашната ми е щастлива- има 4 правнуци!

# 31
  • Мнения: 1 446
И да казвам , че обичам някой дядо или някоя баба повече , намо смисъл. Никой от тях вече не е на този свят.  CryБог да ги прости.

# 32
  • Мнения: 134
Да. Имам предпочитания и ме е срам. Ама сърцето не се контролира, не съм виновна  Laughing

брат ми също беше по-привързна към нея
но тя вече 4г не е между нас  Sad





# 33
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Аз нямам предпочитания. И двете са ме гледали по-равно и много си ги обичам/едната почина/. От майчина страна баба ми дори се пада мащеха на майка ми, но никога не се е държала така. Със сестра ми обичахме да ходим и при двете. В интерес на истината възрастовата разлика между двете/20 години/ също имаше значение за това, че и с двете комуникирахме пълноценно и ни даваха корено различни емоции Hug.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз май имам слабост към дядовците.  Simple Smile По-привързана бях към родителите на баща ми. Дядо ми ме обожаваше. На света за него всичко започваше и свършваше с мен. И аз го обожавах. Почина. Той е един от най-важните и прекрасните хора в живота ми. Баба си я обичах много, но покрай дядо някакси... Нося нейното име. И тя почина. Сякаш повече я обичах от майката на майка ми.

Родителите на майка са живи. Обичам си ги, много са ми мили. Особено дядо. Но те сякаш не ме забелязваха като бях малка. Особено баба ми. И никога не ми го е спестявала. Навремето това много ме нараняваше, но сега вече не ме боли. Тя и досега като каже "децата" мен не ме смята изобщо. Ама това е живота, не може всички да те обичат.

Затова едните ги обичам повече сякаш. Но и тези, които са ми останали да са ми живи и здрави.

# 35
  • Мнения: 1 004
Да! Едната ми бабка толкова си я обичам, като втора майка ми е, даже като бях в пубертета я обичах повече от майка ми. Тя ме е изгледала, при нея ходех по цяло лято, всяка ваканция и събота и неделя. Страшно я обичам.
Към другата не изпитвам нищо. Но аз дори не я познавам. толкова рядко сме се виждали, а и като човек не ми допада.
"Моята" си баба е тооолкова добра, че повече няма на къде  Hug Добра, търпелива, никога не се оплаква, и сега когато е на 84 и от 10 години е сляпа пак е същата - здравомислеща и никога за нищо не се оплаква. Супер е. Бих искала да приличам на нея. И понеже термина ми е близо до нейния рожден ден, надявам се бебка да се роди тогава и да е също толкова добра  Praynig Heart Eyes

# 36
  • Мнения: 408
Много обичах баба си/майката на майка ми/. За жалост Господ прибира първо хубавите хора. А другата......как да обичаш човек, който на погребението на внука си си навива косата на ролки.

# 37
  • София
  • Мнения: 3 421
А другата......как да обичаш човек, който на погребението на внука си си навива косата на ролки.
Имах една колежка, която не обичаше баба си по същите причини - пример -пада бабата на улицата, роклята и се вирва на горе и се виждат гащите, но бабата става и започва да се вайка - Добре, че не ми падна шапката, че съм без прическа - а това че и се е видял задника....и че се е пребила...
 
 Обичам повече едната си баба. Другата напоследък започнах да уважавам, защото преди не се сещаше за нас, а от както се родиха децата ми (нейни правнуци) се промени.
 Нормално е хората са различни и ние ги приемаме по различен начин.

# 38
  • Varna, Bulgaria
  • Мнения: 464
За мое огромно съжаление и мъка, моите баби и дядовци вече не са между нас. Много рано си отидоха всички, но пазя всеки спомен , останал в душата ми за тях.
И двете ми баби са ме гледали като дете, но и аз имах предпочитания между двете, но първо място в сърцето ми винаги е заемал моя дядо(баща на майка ми), той ми беше най-любимия човек на земята, отиде си точно един ден, след като се роди дъщеря ми, дори не успях да го изпратя. Много ми липсва моя дядо.

# 39
  • Мнения: 2 952
Аз имам само една  баба ...,защото имам  само 1  родител - майка ми ....Но мисля,че не е възможно да се обичат всички с еднаква сила и да се разбират по еднакъв начин, с  еднаква близост...нормално е ....не  бих се обвинявала ...това  е някакво временно чувство....ще отмине  Simple Smile

# 40
  • Мнения: 1 202
И двете по-различен начин,макар че не са сред живите! Sad
И при мен е така ! Confused

# 41
  • Мнения: 8 917
Различно си обичах както бабите, така и дядовците. Имам един жив дядо и една жива баба - по един от татко и от майка Wink

# 42
  • Мнения: 891
Аз и друг път съм писала по темата.
Редно, нередно, едната баба си я обичам повече. За нея всички внуци 4 на брой винаги сме били еднакви Peace

А другата, тя мен никога не ме е зачитала за жив човек. Винаги съм била пренебрегвана от нея, заради името.
Другите 3-ма внуци носят нейното име или името на съпруга и, само аз съм кръстена на другата баба.
За останалите внуци винаги е имало, за мен няма. "На теб да ти купи твоята баба" - тези нейни думи никога няма да ги забравя.
Винаги се е държала по-различно и много по-грубо с мен. От дете съм го усещала.
Дори и сега, след толкова години, когато всички нейни внуци сме на по 26,28,30 години и всички сме семейни и имаме деца, тя се интересува от всички правнуци, радва се на всички правнуци, с изключение на моето дете - разбира се.

Няма как да я обичам тази жена. Съжалявам !  Confused

# 43
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз обичаам от бащина страна повече - по простата причина че баба ми ме е отгледала

# 44
  • Мнения: 1 233
Да, привързана съм повече към майката на майка ми. Тя ме е гледала и се е грижила за мен и затова може би е така.

# 45
  • Мнения: 6 993
Е, и двете си баби ги обичам много! Едната прави стршни палачинки, а другата страшни сърмички Mr. Green Нито едната не ме е гледала като малка, въпреки че живеехме в един апартамент с родителите на баща ми - бабите ми тогава работеха. Най-много ме е гледал дядо ми (на баща ми баща) и май от четиримата най-много обичам него. Това е човекът, на чийто рожден ден съм родена и чието име нося, може би и затова той ме обожава Wink Ама всичките ги обичам, особено сега, когато ги виждам рядко...

# 46
  • Мнения: 730
Ами да обичам едната повече от другата.


 Peace

# 47
  • Мнения: 3 268
Моите баби и дядо отдавна не са между живите,мир на праха им.Най-най-любимата ми баба беше тази,която ме отгледа,майката на баща ми.Толкова много я обичах,че до днес си плача за нея,а тя почина преди 10 години.

# 48
  • Мнения: 5 178
Просто се радвайте, че сте познавали/познавате и двете си баби..
Аз не познавам майката на баща си, починала е много преди моето раждане ..
, а тази на майка си обичам много, макар че и тя вече не е между нас

# 49
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Едната я обичам, другата ми е безразлична и не държа да я виждам често Peace

# 50
  • Мнения: 2 498
И двете баби си ги обичам еднакво, но имам и 2 лели-едната, от които ми е любима...

Молко офффф-Касиди, къде са ти крилцата?

# 51
  • Мнения: 3 647
 Peace ами напълно нормално  ми се вижда
мойте баби например са и двете една и съща зодия -Но като характер  съвсем различни
обичам само БАБА Данче (  бабата по майчина линия )
  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт