чета си аз из форума за майките и грижите им за децата - обръщат внимание на неща, за които на мен никога не ми е минавало през ум, че съществуват като проблем в света - като се почне от флуора за зъбчета, пиенето на вода и какво ли не още - може би аз съм безотговорна и неразбираща, но наистина съм потресена от техните грижи и усилията, които полагат. използвам думата потресена в положителен смисъл - смаяна и възхитена съм. отстрани ми изглежда къртовски, робски труд. дали само на мен ми изглежда така отстрани? или е нормално?
- Публикувана: 13 дек. 2006, 15:19 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2006, 10:29 ч.
въпрос за тези, които не са майки (все още)
Аз съм вече майка, ама пак ще ти кажа 
Само така изглежда отстрани. Като имаш дете и като влезеш в крачка с новия ритъм, нещата идват от самосебе си. Реорганизират се приоритетите и неусетно фокусът се измества към други неща, мисленето бавно и плавно се променя и мисълта сама тече в тази посока. Усилия практически не изисква
Само така изглежда отстрани. Като имаш дете и като влезеш в крачка с новия ритъм, нещата идват от самосебе си. Реорганизират се приоритетите и неусетно фокусът се измества към други неща, мисленето бавно и плавно се променя и мисълта сама тече в тази посока. Усилия практически не изисква
Не знам дали е нормално, не съм все още майка. Но щом всички го правят, вероятно е нормално. И не си само ти. И на мен много от нещата ми се струват странни. Не мога да асимилирам важността на въпроси от рода на "какво яло и какво срало". Нито гордия отговор на майка, бутаща количката със сина си на въпроса - Как се казвате? -Иван(например). Не искам да бъда нападана от пишещите тук майки, защото май такива ти отговарят предимно. Евала, че са имали смелостта да родят и отгледат децата си!
Някой ден може пък да се чудя как е можело да разсъждавам на 31г. по този инфантилен начин. Времето ще покаже. Сега обаче ми е адски досадно на фирменото или коледното парти на фирмата ни да се правя, че ми е много интересно да участвам в разговори кой как точно си гледа детето...Защото разговорите на колежките ми се въртят основно около това.
Някой ден може пък да се чудя как е можело да разсъждавам на 31г. по този инфантилен начин. Времето ще покаже. Сега обаче ми е адски досадно на фирменото или коледното парти на фирмата ни да се правя, че ми е много интересно да участвам в разговори кой как точно си гледа детето...Защото разговорите на колежките ми се въртят основно около това.
), но не считам, че всичко това, което споменаваш, е къртовски труд. Просто си мисля, че като се включа в отбора на мамите (дай Боже 
) всичко ще си дойде на място естествено. 
И мен ми се въртят такива въпроси в главата. Например - сутрин като звънне часовника и на мен адски ми се спи, си го пренавивам за след 15мин, като си казвам 'няма да си правя кафе тази сутрин'. Като звънне пак, се повтаря същата процедура, този път си казвам 'ще се гримирам в работата'. Когато вече няма накъде и ща не ща трябва да стана, си мисля 'ами ако имах дете..тогава няма да мога да пропускам това и онова, а времето и нещата, които ще трябва да свърша са 3 пъти повече!'
Затова понякога ми се прокрадват съмнения от типа 'няма ли да съм една ужасна майка'
Как имат сили другите да се справят така добре...Но..предполагам всичко идва с времето си 
Затова понякога ми се прокрадват съмнения от типа 'няма ли да съм една ужасна майка'
Как имат сили другите да се справят така добре...Но..предполагам всичко идва с времето си
И мен ми се въртят такива въпроси в главата. Например - сутрин като звънне часовника и на мен адски ми се спи, си го пренавивам за след 15мин, като си казвам 'няма да си правя кафе тази сутрин'. Като звънне пак, се повтаря същата процедура, този път си казвам 'ще се гримирам в работата'. Когато вече няма накъде и ща не ща трябва да стана, си мисля 'ами ако имах дете..тогава няма да мога да пропускам това и онова, а времето и нещата, които ще трябва да свърша са 3 пъти повече!'
)Звънне втори път - 'Ще закуси само чаша прясно мляко'
Звънне трети път - 'Ще закусва в градината'
Звънне четвърти път - 'Ще стигнем до градината с такси'
...и тъй нанататък
Всичките неща наведнъж ти се струват много, но като се разпръсне по месеци, не е толкова страшно
Оооо, аз каква поспалана бях, докато ходех на работа, никога не ми стигаше сън
а какво дете ми се падна, става в 12 на обяд хич не ми се тръгва пак на работа 
И мен ми се въртят такива въпроси в главата. Например - сутрин като звънне часовника и на мен адски ми се спи, си го пренавивам за след 15мин, като си казвам 'няма да си правя кафе тази сутрин' ...
Оооо, аз каква поспалана бях, докато ходех на работа, никога не ми стигаше сън
а какво дете ми се падна, става в 12 на обяд хич не ми се тръгва пак на работа
И аз мислех да пускам такава тема...Направо свят ми се завива като чета за колики,пеленки,хиляди видове проблемчета,с които се сблъскват майките всяка секунда,липсата на лично време......Ужасно,страшно неподготвена се чувствам и си мисля,че никога няма да поискам да бъда майка,а като стана-ще бъда ужасна!
Преди изобщо не се бях замисляла....т.е. не подозирах кооооолко много отговорности ще ми се струпат на главата един ден.....Добре,че ми е рано още
Преди изобщо не се бях замисляла....т.е. не подозирах кооооолко много отговорности ще ми се струпат на главата един ден.....Добре,че ми е рано още
.
И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26
Мен пък ме вълнуват много всички тия неща около детето, откак чета във форума.
Да не говорим колко работи научих. И ми се прииска много и на мен да имам дете, което си е постижение, защото преди нямах никаква психическа, така да я нарека, подредба, в подобна насока...
Притеснявам се, разбира се. Но оставам с усещането, че с детето всичко в живота на човек си идва на място. А заради това си струва да се попромениш малко, нали?
Мен пък ме вълнуват много всички тия неща около детето, откак чета във форума.
Да не говорим колко работи научих. И ми се прииска много и на мен да имам дете, което си е постижение, защото преди нямах никаква психическа, така да я нарека, подредба, в подобна насока...
Притеснявам се, разбира се. Но оставам с усещането, че с детето всичко в живота на човек си идва на място. А заради това си струва да се попромениш малко, нали?
Деца са се раждали и порастявали мнооого преди нас и дай Боже и много след нас ще е така.
Щом всички са се справяли и вие ще можете!
Майки има ралични, от такива дето детето им пречи на кафето, до такива дето нищо освен детето не ги интересува.
Имате избор на поведение и учене
Основните неща за гледането на едно дете като теоретични постановки се научава за максимум месец при добро желание /като се озовете с детко в ръце имам предвид/.
Пък и децата са ралични, но там избора не е ваш
Щом всички са се справяли и вие ще можете!
Майки има ралични, от такива дето детето им пречи на кафето, до такива дето нищо освен детето не ги интересува.
Имате избор на поведение и учене
Основните неща за гледането на едно дете като теоретични постановки се научава за максимум месец при добро желание /като се озовете с детко в ръце имам предвид/.
Пък и децата са ралични, но там избора не е ваш
Мен пък ме вълнуват много всички тия неща около детето, откак чета във форума.
Да не говорим колко работи научих. И ми се прииска много и на мен да имам дете, което си е постижение, защото преди нямах никаква психическа, така да я нарека, подредба, в подобна насока...
Притеснявам се, разбира се. Но оставам с усещането, че с детето всичко в живота на човек си идва на място. А заради това си струва да се попромениш малко, нали?
Да не говорим колко работи научих. И ми се прииска много и на мен да имам дете, което си е постижение, защото преди нямах никаква психическа, така да я нарека, подредба, в подобна насока...
Притеснявам се, разбира се. Но оставам с усещането, че с детето всичко в живота на човек си идва на място. А заради това си струва да се попромениш малко, нали?
И аз не си бях давала ясна сметка за всички неща, които майките засягат тук във форума. Но не мисля, че е къртовсик труд. Аз и сега влагам толкова време и усилия в разни неща, като стана майка поне ще се фокусирам върху нещо, което наистина си заслужава.
...ами! Същото е. Звънне първи път - 'Няма да й гладя дрехите' (аз и по принцип не гладя, де )
Звънне втори път - 'Ще закуси само чаша прясно мляко'
Звънне трети път - 'Ще закусва в градината'
Звънне четвърти път - 'Ще стигнем до градината с такси'
...и тъй нанататък
)Звънне втори път - 'Ще закуси само чаша прясно мляко'
Звънне трети път - 'Ще закусва в градината'
Звънне четвърти път - 'Ще стигнем до градината с такси'
...и тъй нанататък
Хи-хи-хи. Кога забременях, първата работа беше да вложим в сокоправачка. Това лято се оказа, че се е развалила от самосебе си и стоене. Тъй шъ и тя, грешки на растежа.
Втората ми работа беше да изчета около 2000 страници информация. След което станах като постоянна досада и навсякъде ръся мнения.
Сега съм на поредна фаза-не чета и мнения не търся.
Втората ми работа беше да изчета около 2000 страници информация. След което станах като постоянна досада и навсякъде ръся мнения.
Сега съм на поредна фаза-не чета и мнения не търся.
Абе просто престанете да четете Вредно е. Голямата ми дъщеря я гледах по книжки и лекарски съвети и в крайна сметка се възпитах силно невротизирано генийче с потресаващо прагматично отношение към живота.
За да не сте толкова травматизирани мога да ви изтъкна някои неща при отглеждането на деца, за коите не сте се сетили икоито наистина пестят вереме и усилия
- прекрасни бърсалки за под и трудно достъпни места
- на практика будилника вече се явява излишен
- винаги си имаш удобно оправдание да не отидеш някъде, където не ти се ходи
- имаш прекрасната възможнсот да си играеш с вички детски играчки, които на времето не са ти купили, под предлог че се занимавате с детето
- след определена възраст могат да се ползват за мултифункционално дистанционно
- след първото дете и при по- голяма разлика почват да се самоотглеждат
- придобиваш доста дебилно отношение към идиотщините на хората около теб и се отнасяш със завидно търпение, към всичките им простотии. Оказа се много ценено качество в работата ми - веднага беше забелязано и подобаващо оценено
Вредно е. Голямата ми дъщеря я гледах по книжки и лекарски съвети и в крайна сметка се възпитах силно невротизирано генийче с потресаващо прагматично отношение към живота.За да не сте толкова травматизирани мога да ви изтъкна някои неща при отглеждането на деца, за коите не сте се сетили икоито наистина пестят вереме и усилия
- прекрасни бърсалки за под и трудно достъпни места
- на практика будилника вече се явява излишен
- винаги си имаш удобно оправдание да не отидеш някъде, където не ти се ходи
- имаш прекрасната възможнсот да си играеш с вички детски играчки, които на времето не са ти купили, под предлог че се занимавате с детето
- след определена възраст могат да се ползват за мултифункционално дистанционно
- след първото дете и при по- голяма разлика почват да се самоотглеждат
- придобиваш доста дебилно отношение към идиотщините на хората около теб и се отнасяш със завидно търпение, към всичките им простотии. Оказа се много ценено качество в работата ми - веднага беше забелязано и подобаващо оценено
Е, как да не е къртовски труд - къртовски е. Поне за мен де...
Само като си спомня захранването /да речем/ четох повече отколкото през най-напрегнатата ми сесия в университета.
С времето вярно свикваш непрекъснато да мислиш и правиш нещо за детето си, но не бих го нарекала лесно или, че става от самосебе си...
На практика да бъдеш родител ми се вижда като най-ужасното и...най-прекрасното нещо на света.
Само като си спомня захранването /да речем/ четох повече отколкото през най-напрегнатата ми сесия в университета.
С времето вярно свикваш непрекъснато да мислиш и правиш нещо за детето си, но не бих го нарекала лесно или, че става от самосебе си...
На практика да бъдеш родител ми се вижда като най-ужасното и...най-прекрасното нещо на света.
И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26
Не бързай. Наспи се поне още десет години.
Използвай неделите, за да лежиш в леглото
и да четеш вестник. Излизай. Купонясвай.
Обиколи света. Пий като за последно.
После поне три години няма да може да го
правиш. Няма да ти се иска. Ама изобщо.
И аз още не съм майка, хем съм старо нераждало - на 26
Не бързай. Наспи се поне още десет години.
Сега всичко е вече ОК, ама аз съм на 38...
Е, наживях се, вярно...даже май прекалено
И аз много отдавна чета във форума и се замислям над някои въпроси.Мен самата мисъл,че някой ще е изцяло зависим от мен денонощно ме ужасява.Че аз живея три месеца сама и ми писна готвенето,чистенето и всякаква друга домакинска работа,пък си представям ако имах и дете сигурно щях да врътна.Леле с мойто мислене сигурно никога няма да си намеря мъж и да имам деца.Мама май ще излезне права,че с мойте разсъждения и с любовта ми към домакинстването ще ме върнат някои ден.
П.С. Аз съм на 19 ако това има някакво значение
П.С. Аз съм на 19 ако това има някакво значение
П.С. Аз съм на 19 ако това има някакво значение
Има. Ще ти мине.
При някои е по-рано, при други по-късно.
И мен ми се въртят такива въпроси в главата. Например - сутрин като звънне часовника и на мен адски ми се спи, си го пренавивам за след 15мин, като си казвам 'няма да си правя кафе тази сутрин'. Като звънне пак, се повтаря същата процедура, този път си казвам 'ще се гримирам в работата'. Когато вече няма накъде и ща не ща трябва да стана, си мисля 'ами ако имах дете..тогава няма да мога да пропускам това и онова, а времето и нещата, които ще трябва да свърша са 3 пъти повече!'
Затова понякога ми се прокрадват съмнения от типа 'няма ли да съм една ужасна майка' Как имат сили другите да се справят така добре...Но..предполагам всичко идва с времето си
Затова понякога ми се прокрадват съмнения от типа 'няма ли да съм една ужасна майка'
Как имат сили другите да се справят така добре...Но..предполагам всичко идва с времето си аз се чувствам по абсолютно същия начин
Ха- ха....това е готино