Здравейте. Днес почина майката на гаджето ми, бяхме си близки и с нея и с баща му. Въпроса ми е следния..ще я кремират, а аз не съм ходила на такова погребение. По нашия край (Ямболско) се спазват доста обичаи и ритуали, но не знам в София и то при кремиране как се процедира. Къде се прави..изпращане, носят ли се цветя. Притеснявам се да не направя нещо, което те не приемат за добре, не че в такава ситуация някой ще гледа точно мен, но ще се радвам ако някой знае малко повече или е бил на такова погребение да сподели как се процедира.
- Публикувана: 26 ноем. 2022, 17:43 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2022, 14:37 ч.
Кремация
Точно какво ще се прави си решават близките, ти следваш техните решения. Не, че няма правила, но никое не е задължително, а и всяко семейство си има свои правила и свои виждания. Принципно е възможно да няма и съвсем нищо.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
Точно какво ще се прави си решават близките, ти следваш техните решения. Не, че няма правила, но никое не е задължително, а и всяко семейство си има свои правила и свои виждания. Принципно е възможно да няма и съвсем нищо.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
От вземането на ковчега за кремация до предаването на урната минават десетина дни, може и седмица. От там нататък човек може или да положи урната в колумбарий или да си я вземе и да прави с нея каквото иска - да си я държи вкъщи, да закопае праха или цялата урна в гроба, да разпръсне праха в морето... Това правило за 9 години важи за ново погребение, но никой никого не спира да разкопава гроба за да сади растения или за реконструкция. Не е нужно прахът/урната да се закопават на 2 метра все пак. Тоест никого не питате и според мен прахът се разпръсква над гроба или се заравя в плитък изкоп и толкова.
Aми туко що ми каза, че няма нужда и аз да ходя щели да са той баща му и няколко нейни колежки...за мен е много странно, но те се и държат странно..гледат си телевизор, пуснаха си мач. Не знам по какви традиции се водят, но съм в лек шок.
От вземането на ковчега за кремация до предаването на урната минават десетина дни, може и седмица. От там нататък човек може или да положи урната в колумбарий или да си я вземе и да прави с нея каквото иска - да си я държи вкъщи, да закопае праха или цялата урна в гроба, да разпръсне праха в морето... Това правило за 9 години важи за ново погребение, но никой никого не спира да разкопава гроба за да сади растения или за реконструкция. Не е нужно прахът/урната да се закопават на 2 метра все пак. Тоест никого не питате и според мен прахът се разпръсква над гроба или се заравя в плитък изкоп и толкова.
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
От вземането на ковчега за кремация до предаването на урната минават десетина дни, може и седмица. От там нататък човек може или да положи урната в колумбарий или да си я вземе и да прави с нея каквото иска - да си я държи вкъщи, да закопае праха или цялата урна в гроба, да разпръсне праха в морето... Това правило за 9 години важи за ново погребение, но никой никого не спира да разкопава гроба за да сади растения или за реконструкция. Не е нужно прахът/урната да се закопават на 2 метра все пак. Тоест никого не питате и според мен прахът се разпръсква над гроба или се заравя в плитък изкоп и толкова.
Зависи от много неща. Понякога смъртта не е неочаквана и хората свикват с идеята. Още повече ако умира възрастен човек това си е природен закон, а не трагедия. А и според мен е по-добре човек да си отиде достойно, отколкото да се мъчи в тежест и на околните, и в позорна безпомощност. Отделно не всички хора са силно емоционални. Аз се моля за себе си за достойна смърт, а не да ми сменят памперсите или да не знам на кой свят съм.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Добре де ама ние живеем врата до врата, всички празнизи и рожденни дни сме прекарвали с тях, това лято бяхме на море заедно. Майка му беше на легло, болна от рак (мисля че беше нещо свързано с черния дроб) дори и тогава не споделяха много. Те по принцип не са от най споделящите, но се чувствах кофти, че не ми се казва нищо. Тук вече навлизам в друга тема, но просто се чувствам все едно съм никоя..да не сме женени ама все пак..иначе отношението им към мен е много добро.
Не знам дали да настоявам да отида или..
Не знам дали да настоявам да отида или..
Зависи от много неща. Понякога смъртта не е неочаквана и хората свикват с идеята. Още повече ако умира възрастен човек това си е природен закон, а не трагедия. А и според мен е по-добре човек да си отиде достойно, отколкото да се мъчи в тежест и на околните и в позорна безпомощност. Отделно не всички хора са силно емоционални. Аз се моля за себе си за достойна смърт, а не да ми сменят памперсите или да не знам на кой свят съм.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Като са ти казали, че няма нужда, недей. Може да искат да те предпазят, някои хора се разстройват много при вида на мъртвец. Не е страшно, просто е травмиращо ако си чувствителен.
Явно смъртта не е изненадваща, предвид болестта.
Не го приемай лично, загубата на родител е нещо много стресиращо, от опит ти казвам.
Явно смъртта не е изненадваща, предвид болестта.
Не го приемай лично, загубата на родител е нещо много стресиращо, от опит ти казвам.
Относно гледането на мача..точно преди 7 дена погребахме баща ми. И вечерта си пуснахме Фермата, защото всеки път като си затворех очите виждах трупа в ковчега и ужаса, който изпитах като го видях така. Така че се поспри с шока и ужаса от това, че са си пуснали мач!!! Явно не знаеш какво им е в душите и ума, а коментарите ти са грозни. Отделно какво се натискаш да ходиш на погребение, не е особено забавно, да знаеш. Недей да настояваш и да го играеш обидена.. така са си решили!
Предполагам, че е така. Всеки го преживява по свой си начин. За съжаление съб била на доста погребения, не знам защо приех това, че не искат да отида толкова лично. Не съм искала да прозвучи грозно, просто исках да оставя цветя в знак на уважение и да съм до него в този момент, както аз бих искала той да е до мен. Доста по - емоционална съм и може би заради това се разтроих толкова.
Относно гледането на мача..точно преди 7 дена погребахме баща ми. И вечерта си пуснахме Фермата, защото всеки път като си затворех очите виждах трупа в ковчега и ужаса, който изпитах като го видях така. Така че се поспри с шока и ужаса от това, че са си пуснали мач!!! Явно не знаеш какво им е в душите и ума, а коментарите ти са грозни. Отделно какво се натискаш да ходиш на погребение, не е особено забавно, да знаеш. Недей да настояваш и да го играеш обидена.. така са си решили!
Загубата на родител е много тежко нещо! Въобще не ми е пукало кой какво мисли като си замина татко. Честно ти казвам виждах на опелото хората като на рентген, кой е искрен и кой не е. Щом си искрена в чувствата си, ще се види.
Наскоро почина бабата на мм и въпреки че сме от 10 години заедно, техните даже казваха ако не искам да не ходя, да не се травмирам. Аз отидох от уважение към баба му, беше прекрасна жена и искрено ме боли, че си замина.
Ако след това правят изнасяния за 40 дни, 3 месеца и тн също можеш да носиш цветя.
Наскоро почина бабата на мм и въпреки че сме от 10 години заедно, техните даже казваха ако не искам да не ходя, да не се травмирам. Аз отидох от уважение към баба му, беше прекрасна жена и искрено ме боли, че си замина.
Ако след това правят изнасяния за 40 дни, 3 месеца и тн също можеш да носиш цветя.
Темата не е твърде удобна за коментираме, но има разлика между ако не искаш, не идвай и не идвай.
Той не иска жената до него да е там в този труден момент.
Тя с емоционалността няма проблем. Съвсем си е ок, особено щом са живяли и в съседство.
Мислите ли, че я смятат за част от тях?
Той не иска жената до него да е там в този труден момент.
Тя с емоционалността няма проблем. Съвсем си е ок, особено щом са живяли и в съседство.
Мислите ли, че я смятат за част от тях?
Темата не е твърде удобна за коментираме, но има разлика между ако не искаш, не идвай и не идвай.
Той не иска жената до него да е там в този труден момент.
Тя с емоционалността няма проблем. Съвсем си е ок, особено щом са живяли и в съседство.
Мислите ли, че я смятат за част от тях?
Той не иска жената до него да е там в този труден момент.
Тя с емоционалността няма проблем. Съвсем си е ок, особено щом са живяли и в съседство.
Мислите ли, че я смятат за част от тях?
Какво значение има какво мислим ние?
През 2017 почина дядо (баща на мама). Помня, че беше тотален панаир, сбирка. Имаше над 300 човека, това е толкова лицемерно и фалшиво, направо не ми се ходеше, но отидох заради мама. На 31.12.2021 почина чичо (брат на тате), нашите дори не ми казаха погребаха го тримата мама, тате и баба. На 9.01.2022 почина баба от мъка по чичо (тя си беше и възрастна 89г.) Последно е казала на нашите, че иска да я кремират ако умре, и да я сложат при чичо. Чакаха до 28.01 (в София) сложиха я при него, отново само те двамата. Така са преценили, уважавам тяхното решение щом не ме искат- не ме искат. Разбрах месец по-късно, бяха изплашени заради малката разлика в смъртта.
Разбирам..аз просто потърсих и друго мнение. Просто се чувствах гадно, че не ме искат, но започвам да разбирам. И аз не съм за "сбирките" на погребения, дошли хора, които иначе няма и да се сетят за човека.
През 2017 почина дядо (баща на мама). Помня, че беше тотален панаир, сбирка. Имаше над 300 човека, това е толкова лицемерно и фалшиво, направо не ми се ходеше, но отидох заради мама. На 31.12.2021 почина чичо (брат на тате), нашите дори не ми казаха погребаха го тримата мама, тате и баба. На 9.01.2022 почина баба от мъка по чичо (тя си беше и възрастна 89г.) Последно е казала на нашите, че иска да я кремират ако умре, и да я сложат при чичо. Чакаха до 28.01 (в София) сложиха я при него, отново само те двамата. Така са преценили, уважавам тяхното решение щом не ме искат- не ме искат. Разбрах месец по-късно, бяха изплашени заради малката разлика в смъртта.
Разбирам..аз просто потърсих и друго мнение. Просто се чувствах гадно, че не ме искат,
Ти така виждаш нещата. Може би тяхната гледна точка е различна - че те на теб ти спестяват една стресова ситуация, защото няма абсолютна нужда и ти да го преживяваш. И никой не е неправ да чувства нещата по своему.
Като човек, погребал майка си, ще кажа, че бих предпочела на тази ден да сме само най близките от семейството, тези, които наистина сме опечалени и тъгуваме. Всякакви познати, съседи, нейни колежки, далечни роднини и т.н. ми бяха в повече. Болшинството бяха дошли от лицемерна любезност, защото така е прието.
Ако починат ( когато починат) родителите на мъжа ми, надали ще изпитам всемирна скръб, но ще се чувствам длъжна да съм там заради него. Но ние сме женени вече 20 години, различно е...
Ако починат ( когато починат) родителите на мъжа ми, надали ще изпитам всемирна скръб, но ще се чувствам длъжна да съм там заради него. Но ние сме женени вече 20 години, различно е...
Повечето години заедно като семейство, това е различното. Авторката не обърнах внимание от колко години живее със сина на покойната, но щом са й казали да не идва, значи я смятат за външен човек. Поне аз така го тълкувам.
Допълвам се - в първия пост нарича гадже, за какво семейство говорим тогава?!
Допълвам се - в първия пост нарича гадже, за какво семейство говорим тогава?!
Аз не разбрах точно колко е сериозна и дълга връзката на авторката. Аз лично исках да отида на погребението на бабата на мм от уважение. Той каза ако искам да не ходя да не се товаря. Ама аз исках наистина да я уважа. И отидохме. Не мога да си представя ако почине друг от семейството му да не отида, да не дава Господ!
Иначе ако не те чувстват близка, ясно, че няма да искат да идваш.
Иначе някои хора просто го правят в много тесен кръг и толкова.
Иначе ако не те чувстват близка, ясно, че няма да искат да идваш.
Иначе някои хора просто го правят в много тесен кръг и толкова.
Разбирам..аз просто потърсих и друго мнение. Просто се чувствах гадно, че не ме искат, но започвам да разбирам. ...
Ти си казваш най-вероятно, че не те чувсстват една от тях, защото не си омъжена за приятеля ти. Ами и така да е, не задълбавай толкова, а гледай да подкрепиш приятеля ти. Той е важният.
Хем искат да са си само те, хем да го подкрепя?
Подкрепата не е просто да отидеш на опелото.
В друга тема авторката пише за това, че той е безработен студент, който разчита на баща си.
А тя е работеща студентка и иска бебче.
За мен с Дания има нещо гнило, а вие я успокоявайте и обяснявайте как трябва! да се чувства, как трябва да действа и как да не си задава въпроси, така че по никой начин поведението ѝ да не е неподходящо спрямо незнамкакъвисепада.
А тя е работеща студентка и иска бебче.
За мен с Дания има нещо гнило, а вие я успокоявайте и обяснявайте как трябва! да се чувства, как трябва да действа и как да не си задава въпроси, така че по никой начин поведението ѝ да не е неподходящо спрямо незнамкакъвисепада.
X
Реклама