Един безкрайно повтарящ се цикъл

Ти трябва да решиш. Необходимо ти е време.
Почини си малко, решението ще дойде само.
 
Мъчно ми е, за теб, за мен, за много други момичета...

Много ми е мъчно за всичко което си преживяла.Не намирам думи да те утеша. Все пак не се отказвай от борбата.С теб сме а и всички тук продължаваме да се борим.
УСПЕХ.
КОЛЕДА ИДВА.СТАВАТ ЧУДЕСА.

Чувството е ужасно, разбирам те 
Аз още не знам какъв път да поема, но все още вярвам, че път има...
А на Коледните чудеса аз лично не съм фенка, да ме прощават другите момичета

Ужасно много си изстрадала.
Почини си малко, решението само ще дойде.
Намери си друг лекар може би.
И кураж, твоето чудо чака някъде там!

Преживяла си много и все пак съм сигурна, че можеш да продължиш.
Почини си, аз на твое място бих почивала поне 6 месеца, а може би година, зависи и на колко години си.
Аз също мисля, че решението ще дойде само. При всички случаи обаче бих си помислила за смяна на екипа.
Някак си не много професионално ми се струва това да има 24 извадени яйцеклетки и накрая нито една оплодена. Може би ембриолозите имат обяснение, аз бих питала.

Късмет и успех каквото и да решиш 

вярвам, че след толкова старание и толкова натрупан горчив опит - нещата ще станат
не съм запозната с нещата - но тъй като няма основателна физическа причина да се откажеш - остава да прецениш психически дали можеш да понесеш още един опит
И не на последно място - финансово дали можеш сега да продължиш

Но каквото и да решиш - ако не почувстваш належаща нужда бих ти препоръчала да дадеш малко по-дълга почивка на тялото и сърцето си - със сигурност и двете са изтощени и имат нужда от нов заряд на сиа и енергия
Убедена съм, че ще почувства кога си готова - само не прибързвай

Прегръдки и вярвам, че въпреки, че тая Коледа няма да имаш подарък - то тя ще ти донесе мир и спокойствие в душата, с които ще продължиш борбата и най0-късно другата Коледа това ще даде резултати

Много съжалявам за това, което си преживяла , но вярвам, че следващея път ще успееш. Първо обаче си почини и се възстанови хубаво, защото си преживяла много.
Може би трябва да смениш лекаря. Вярно е, че той вече те познава, но дали е добър специалист по репродуктивна медицина каквито са например д-р Владимиров и д-р Стаменов? Реагирала си много добре - 24 яйцеклетки е повече от добре и е нелепо, че не се е получила нито една качествен оплодена яйцеклетка, годна за трансфер. Не съм запозната, но причината може би е в наличието на антитела. Правила ли си такива изследвания? Понеже се опасявах от същото, при моя опит разделихме 6-те яйцеклетки на две /въпреки, че това беше голям допълнителен разход/ - 3, които да се оплодят по естествен път и 3 ИКСИ /да се инжектират/. Интересувах се дали е възможно първо всички да се оставят да се оплодят естествено и ако се види, че не става, едва тогава да се пристъпи кам ИКСИ, но ембриоложката ми обясни, че не е възможно - двата метода изскват различна първоначална обработка. Оплодиха се 4 /2 ИКСИ и 2 нормално/. Ембриоложката каза, че останалите две яйцеклетки са се оказали незрели т.е. при теб освен антитела е възможно пункцията да е станала по рано от необходимото, което обаче ми се струва малко вероятно, особено когато става въпрос за толкова голям брой. Но това са просто догадки и единствено лекар може да обясни причината.
А ти сама най-добре ще прецениш какво да направиш. Желая ти от все сърце успех

Голяма прегръдка от мен! Ще се справиш .....толкова си силна !Възхищавам ти се!Успех   

както правилно е отбелязала catnadeen, щом няма физическа пречка да продължиш - остава само финансовият и емоционалният въпрос. на тях отговор тук, уви, трудно можеш да получиш.

на твое място аз не бих се отказала. бих си дала почивка на организма, ако възрастта позволява по-голяма пауза - може би дори година. бих помислила за смяна на екипа, ако нямам пълно и аргументирано доверие в него. при АРТ процедурите, с които си очевидно много добре запозната, особено когато няма проблем от страна на женската репродуктивна система (добри яйцеклетки, добър отговор) - ролята на ембриолога и средите, с които работи, е много, много важна. по-важна от тази на гинеколога.
аз лично знам един ембриолог в София, за чиито професионални качества, техника и консумативи мога да дам безлезервна подкрепа.

друго - ако не сте го направили досега, огледайте имунологичния фактор. консултирайте се с доцент Конова в Плевен.

познавам жени, забременели след 3-4-5 АРТ процедури. аз самата успях да родя едва след третото забременяване. рано е за отказване.

Незнам какво да ти кажа , освен , че ми е познато. Съжалявам , че си преживяла  всичко това и то без желания резултат. Преди близо две години минах долу-горе по-същия път и знам какво е . Слава Богу при мен в крайна сметка нещата се получиха и аз вече съм майка. Съгласна съм с момичетата , че ти трябва време за да вземеш решение. Не се отчайвай и бъди силна.   

Благодаря на всички Ви, че поговорихте с мен в един от “поредните” моменти!
Lali, права си, имам нужда да почина малко. Усещам как еволюирам с часове по отношение на това как възприемам случилото се, но все още не ми е “дошла” оная мъдрост, която ми трябва. Все още усещам чувствителни яйчниците си.

Valikir, благодаря ти. Два дни се опитвам да си събера мислите. Вече не е толкова непоносимо да съм сама в къщи, намерих приятели да си поговорим.
Ако не са те или ако не бяхте вие да ми кажете пет приказки, щях да се побъркам.
Прегръщам ти и ти пожелавам Щастието да те споходи по Коледа.

Simma, един ден просто ще те осени идеята, която ще сграбчиш, и няма да я пуснеш, докато не я реализираш – ще връхлети внезапно и ще ти донесе смисъла, от който се нуждаеш. Знам го, нали и аз така правя. Но трябва да го почувстваш, не просто да го правиш, защото така трябвало.

Wa wa, като размислих тези дни, реших, че ще е друг лекар, по ред причини.
Аз не живея в България и тук клиниките са в изобилие.
Упорито вярвах, че това е лекарят, който ме познава отлично, който направи операцията ми и при който направих всичките стимулации.
Моя грешка – хората винаги търсят второ мнение. А аз правя след дъжд качулка...
Не ми хареса реакцията му, когато му казах за моите планове. По принцип имах право да избирам между единичен опит и пакет от 3 опита, който е значително по-скъп. Но очаквах през януари да се преместим да живеем в друг град и реших, че е по-добре да платя за единичен опит. Тогава той каза с разочарование: Е, добре тогава, нямате проблеми, ще ви вземем парите.
О, не искам да си мисля нищо от онова, което ми мина през акъла, когато след време размислих върху тези негови думи. На днешно време медицината прави чудеса. Как ми се ще да вярвам, че тези чудеса са за да служат на хората, а не на нещо Друго.

Zvetun4o, все още не съм чула обяснението на ембриолога. Човекът неопределено мрънкаше и при 3-те телефонни разговори, които имахме. Чакам да ми се разсее мъглата пред погледа и ще потърся отново обяснение. Не очаквам да ми каже нещо изненадващо. По принцип, трябва да има един пост процедурен преглед и знам, че това ще стане, когато ми дойде цикъла, да предположа след около две седмици.
Но, вярвай ме, даже не ми се иска да се връщам там. Не знам. Ще видя...
Благодаря ти, че си с мен.

Catnadeen, след двойната извънматочна си помислих, че това моето си е живо проклятие. Но аз съм така силно мотивирана да го направя, че сякаш нямам друга цел в живота или всичко останало – професия, работа...изглежда на заден план. Това не значи, че го превръщам във фикс идея – просто осъзнато искам да стане.
Няма да избързам, това е сигурно. Просто ми беше любопитно от техническа гледна точка какви резултати биха могли да се очакват, когато последва стимулация след стимулация на 3-я, на 4-я, на 5-я, на 6-я  месец...т.е. как реагира организма. Колкото за Коледа, иска ми се да ми донесе повече мъдрост.

Лекси, не опират нещата до антитела. Поне това си направих труда.
То няма начин, след толкова ходене по мъките, ще ми се да знам, че съм елиминирала поне задължителните фоктори от списъка си.
А и друго – преди 6-7 месеца при последната инсеминация нямаше никакъв проблем да се оплодят два ембриона, без каквато и да е намеса на спринцофката...
Моят доктор обясни, че ако не стане естествено оплождане, възможно е да се премине към ИКСИ, но времето за това е ограничено, т.е. не може да чакаш три дни и да очакваш чудеса след това. Явно нещата опират до обработка и до време.
Знам, предстои ми да се дообразовам още малко по ембриология, но това е за добро. Гадното ми усещане е, че докторът ми подходи като че ли работи на ишлеме. Искрено ти благодаря за споделения опит.

Pisanka_1, имам една колежка, която всеки ден, преди да си тръгне идва при мене и ми казва: Искам си прегръдката! Защото я зарежда с положителна енергия и й става топло на душата. Искам да те прегърна както прегръщам нея.

Jam, единственото което знам засега е, че ще си платя за 3 опита, когато му дойде времето. Ако стане от първи път (де тоя късмет!), халал да са им парите, както казваше баба ми едно време. Знам, ще наблегна на ембриологията. Това ми беше малко мътна материя. Ех, нали затова плащаме тези огромни суми, за да може специалист да се погрижи за това. Но изглежда всяка една от нас трябва да стане половината доктор.
Няма да се откажа. Благодаря ти за споделения опит.

Мега-мама, хайде, обещавам един ден и аз да ти кажа, че съм успяла.
Така ЧУВСТВАМ, че ще стане...

Много съжалявам за това, което си преживяла! Силно те прегръщам и ти стискам палци за следващия опит!
А кога ще си готова - времето ще покаже. Сама ще усетиш и ще знаеш, че си взела правилното решение!

П.С. Моят опит инвитро завърши с аборт в много ранна седмица преди 11 месеца. Едва преди месец-два се почувствах готова за нов опит. Още лятото реших, че съм готова, но в последствие се оказа, че не е така.

ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!

Днес за пръв път се почувствах гладна оттогава.
То какво да го коментирам - прости работи, ще каже някой...
Но когато започна да спя, да се храня и да живея като нормален човек, тогава и останалата мозайка бавно, полека-лека си идва на мястото.

Днес ходих на преглед за пръв път след изваждането на яйцата - 16 дни минаха оттогава.
Цикълът ми се възобнови на 12-я ден.
Яйчниците ми все още са леко уголемени, но не са вече чувствителни.
Докторът не можа да даде задоволителна причина за провалената фертилизация на яйцата, а само предположения.
Пусна още два теста:
- За мен: секрет от влагалището за наличие на ендотоксини или евентуално MRSA.
- За съпруга ми: анализ на спермата за MRSA и GBS.
Такива тестове са ми правени преди и всичко е било наред, но сега кой знае...

Големият въпрос засега остава - защо не се получи оплождането?
Иска ми се някой с подобен проблем (който при In Vitro е срещан относително рядко, в 5-10% от случаите) да сподели дали в крайна сметка се е стигнало до някакъв извод относно причините за това.

При условие, че всичко е наред с тестовете, вероятно ще изчакам да се възстанови организма ми и ще направя още едно IVF/ICSI.
А ако не е наред - става сложно.

Благодаря ви.

   belemez, ще си призная, че написаното много силно ме развълнува, но това, което ще напиша може да предизвика възмущението ти. Аз имам само един опит за инвитро и то неуспешен. И то при лекар, който е едно от светилата в тази област в България. С една отстранена тръба съм, а другата е безвъзвратно запушена. Бях решила, че ще опитам поне още веднъж, но вече съм абсолютно сигурна, че няма да го направя. Откакто взех това решение вече съм в абсолютно равновесие със себе си. Реших го защото в клиниката, в която ходих бяха изключително мили, но навалицата от искащи бебе беше отчайващо голяма и процедурите се извършваха на конвейр без дискретност и съпричастност, сякаш липсата на бебе е ужасен недъг, който трябва да изкорениш. Реших го и защото в този материален свят всичко се купува и за лекарите /не желая да ги обиждам, но е факт/ най-важна е търговската част на въпроса. Реших  го и защото не искам да прекарам остатъка от живота си в сълзи, а съпругът ми да се претрепва от работа в името на идея, чието постигане не е в компетентността на нито едно човешко същество. Реших го, защото всичкото това чакане, ровичкане и пресмятане, рано или късно ще съсипе психиката и на двама ни. Децата са божа работа. Ако ги нямаш, това е защото трябва да бъде точно така. Положих много усилия за да настроя психиката си точно на тази вълна и повярвай ми, от много време не съм се чувствала толкова добре.
      Знам, че тези мисли звучат много еретично за този форум. Знам, че точно сега имаш нужда от съчувствие, но написах всичко това, за да ти кажа, че нещата имат много различни гледни точки и начина да се справиш с един огромен проблем е прост - погледни го от друг ъгъл. Не апелирам да се съгласиш с мен, а само призовавам за повече спокойствие и  реализъм, но признавам, че всеки има право и привилегията да решаваш съдбати си е само твоя.
      Ще продължа да следя темата, но ако те дразня с различността на коментарите си, няма да пускам повече отговори тук.

Беролина здравей,
моето мнение е, че човек трябва да направи това, което е в хармония с вътрешната му нагласа.
Аз лично няма да намеря успокоение с причините, които си изброила.
(Поне на настоящия етап би означавало да се предам от борбата)
Не мога обаче да не призная, че се възхищавам на хората достигнали вътрешен мир по тази така болезнена тема.
Всеки търси начина и щом си успяла, аз те поздравявам.

Браво, Беролина, ти си се замислила за последиците!
Зная за няколко осакатени случая, които сега съжаляват за прекалено упоритите си опити. Явно, Волята Божия не е била за деца!
Една позната пропиля много здраве и средства, докато стигне до твоите изводи...
Въпреки съмненията на лекарите, че няма да забременее, тя успя с помощта на алтернативни здравословни средства и то с двуяйчни близнаци! (Което доказваше, че и 2-те й тръби са отпушени, въпреки подозренията...)
Ембрионите се развиваха много добре, но наблюдаващите решиха, че крехкото й здраве, годинките (беше на 38) и двуплодната бременност са твърде рискови. Без дори да се потрудят да направят ДНК анализите, се изказаха за най-вероятна невъзможност да ги износи, вероятно много тежко раждане с летален изход за някой от тях или поне с деца-инвалиди... Попдплашиха нея и мъжът й и директно я изпратиха за прекъсване на бременността. ... И понеже била "по клинична пътека", шефът на патологията в Шейново Велев се скрил за аборта (въпреки, че й обещал да дойде, но не му платила предварително, а те на обещания явно не се връзват...). Абортът й го направил прословутия некадърник Мишел, като не я почистил изобщо, а поработил набързо само с вакуума...  После 2 месеца кървяла и падали големи съсиреци. Велев отказал ревизия. На всичко отгоре я заразили със стрептококова и хламидийна инфекция и следващата година преминала в установяването на инфекцията, сменянето на 10-на антибиотика, купища изследвания, докато се изчисти.... Да не говорим за хроничните последици - уретрити, цистити, салпингити, вагинити, миоми... Знам, че години след това не можеше да оправи обилното менструално кървене...
...
Сега признава, че по-добре да си беше дала парите и нервите да отглежда осиновено дете, за което вече няма сили...
А сега е проблем за самата себе си с това разбито здраве.....

Понякога силното желание маскира визията на бъдещата действителност...

Беролина, всеки решава сам за себе си.
С интерес ще прочета и друг твой коментар.
Аз именно това очаквам - да чуя мнения. Разбира се, не всички от тях ще бъдат като изкарани от калъп, затова сме различни хората.

Очаквам след дни да станат готови резултатите от допълнителните изследвания, които ми назначи моя доктор. Това може би ще бъде решаващо за стратегията ми по-нататъка.
Все още се чувствам леко объркана. Иска ми се да имам още данни за състоянието си в момента, за да мога да преценя какво да правя.
Ако се окаже, че всичко е относително спокойно, може би ICSI непосредствено след събирането на яйцата би решило проблема.
Догатки, догатки...знаеш  как е.

Важното е човек да вярва в това, което прави.
Благодаря ти.

   belemez, всеки сам избира битките си, но е добре да ги пресява. Моят безкрайно повтарящ се цикъл продължи девет години. Просто вече му беше дошло времето животът ми да излезе от него. За това време можех да свърша много други и то наистина полезни неща.
   Разбира се, всеки сам решава за себе си.  И всеки сам си носи кръста.
      Желая ти успех по пътя, който си избрала!

Коя цена е разумна? Как да разбереш, кога надеждата съществува наистина само в твоите мечти? След една година, след две, след девет?
Имах за хазайка една много свястна баба на 70, вдодица без деца. На рождения си ден бях поканила брат си с децата и една близка приятелка, женена от няколко години и все още без деца. Аз бях още мома и за мъж не се замислях, пък камо ли за деца.
Като си тръгнаха гостите и хазайката ме пита, дали приятелката ми има проблеми със забременяването. Отговорих и каквото мислех и знаех- незнам да има. Аз не бях я питала, а и тя никога не отваряше дума по въпроса.
И тогава тя ми каза, че със сигурност има проблеми. Тя самата познава този поглед, с който приятелката ми е гледала децата. Аз тогава за първи път се замислих. Сега се чудя как ли изглеждам отстрани, дали наистина чувствата са изписани на челото ми или това е нещо, коета може да види само някой минал по тоя път.

И аз мисля, че това е видимо само за хора минали по този път. Виж на теб не ти е направило никакво впечатление, но на бабата е .....
Това е една от най-болните теми по въпроса - отношението на околните, близки, познати и приятели и липстата на тактичност на някои идндивиди Но за това в друга тема

С цинично отношение се сблъсках точно преди има-няма няколко месеци. Моят шеф, който е съвсем наясно какво ми минава през главата, реши да си направи майтап с мене.
Имам колега, чиято жена забременя чрез ин-витро точно по времето, когато аз преживях извънматочната с 2-та ембриона.
Хората се радваха, но и се притесняваха да не се случи многоплодна бременност. Шефът ми реши да блесне и предложи на колегата ми да ми продаде едно и така сме щели да решим проблемите си взаимно - аз ще се сдобия с дете, а той щял да се отърве от излишните грижи.

Но, да говорим само хубави неща, а...
Днес имам добри вести. Допълнителните тестове, които ми назначи доктора точно след Коледа, имат добри резултати - всичко е наред.
Това ми дава надежда. (Какво добро усещане е това да има надежда!)
Остава и мъжът ми да мине неговите допълнителни тестове (а той закъсня заради празниците) и тогава пак ще говорим.

    Радвам се за теб и продължавам да следя темата!   
  Цип на хорските уста не можеш да сложиш, затова просто не им обръщай внимание.
                                     Какво си мислят хората за твоя проблем трябва да ти е последна грижа.

Здравейте!
Eто ме. Върнах се.
Тези дни се местихме в нова къща и не съм се отбивала тук.

Да се върна накратко на събитията.
В началото на януари, докторът ми пусна още два теста:
- За мен: секрет от влагалището за наличие на ендотоксини или евентуално MRSA. Писах, че резултатите дойдоха и са нормални.

- За съпруга ми: анализ на спермата за MRSA (Methicillin Resistant Staphylococcus aureus) и GBS. Не питах специално, но предполагам, че това са така наречените Group B streptococcus. Той даде сперма за анализ на 8-ми януари, но от клиниката изобщо не ни се обадиха и аз им звъннах днес. Всичко е наред.

Сега какво ще правя, не знам още. С други думи - пак сме в началото (но на червен баланс, както би казал някой черен шегаджия.)
Чакам да ми дойде цикъла, кани се, изглежда...

Най-вероятно ще изчакам още цикъл-два, преди да предприема каквото и да било. Търся си нова работа. Ходя по интервюта.
Хора, освен желание, трябват и пари за тая работа.

Какво ДРУГО ви идва на акъл за това несъстояло се оплождане?
Ето, премахваме евентуалните причини една по една. Божа работа...
Не планирам да се виждам с доктор тоя месец. Но междувременно не съм спряла да мисля, както правите и всички вие.

Благодаря ви.

  Добре дошла отново, belemez!   
     Радвам се за теб!

здравей belemez,радвам се 4е си на линия.Сега като смениш обстановката може би ще се успокоиш и вси4ко ще се оправи само бьди спокоина мила и не го мисли много.Ще стискам палци вси4ко да е ок успех

Дойде време да се върна...
Устроихме се на ново място, на нови работи и това ни отне няколко месеца - докато свикнем, докато преодолеем първоначалния стрес от промяната.
Тези дни ходих на мамограма. Всичко беше наред.
През миналата година, подложена на хормонален "натиск", имах образувани микрокалцификации заради които ме пратиха на биопсия.
Струваше ми доста напрежение. Но това трябваше просто да мине, за да започна отново.
Сега подготвям документите си, за да се срещна с нов доктор и да видя какво ще става тоя път.

Belemez, здравей отново
Пожелавам ти успех с новия доктор и  в новото начинание

ДОБРЕ ДОШЛА ОТНОВО ДАНО ДА Е ЗА ПОСЛЕДНО ДОНО НОВОТО НАЧАЛО ТИ ДОНЕСЕ НОВ КЪСМЕТ. ОТ ТОВА КОЕТО ЧЕТОХ СТРАДАНИЕТО ПРЕЗ КОЕТО СИ МИНАЛА Е ЖЕСТОКО НЕКА НОВИЯ ДОКТОР ПРИ КОГОТО СИ РЕШИЛА ДА ХОДИШ ДА ТИ ПОМОГНЕ ДА СЕ ЗБЪДНЕ МЕЧТАТА ТИ ЗА ЕДНО МОЖЕ И ДВЕ МАЛКИ КРАСИВИ БЕБЕНЦА..ДАНО ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИ МУ. ТИ В КОЙ ГРАД ЖИВЕЕШ И КОЯ КЛИНИКА СИ ИЗБРАЛА АКО НЕ Е ТАЙНА. УСПЕХ     

Благодаря за добрите думи.
Живея в чужбина. Това не значи, че имам голям избор за доктор.
Ще видя как ще потръгнат нещата.
Вече приготвих документацията си, за да може докторът да се запознае с всички процедури и изследвания - а то са много листа, не е едно да ми е минало през главата. Тези дни ще му занеса дебелата папка и скоро ще имам първа консултация.
Един друг поглед върху нещата може да помогне. Дано да помогне!

Много тъжна история и като си представя още колко подобни съдби има... belemez искрено се надявам, че този път вече ще постигнеш бленуваната цел. Кураж и на съпругът ти защото изпитанието и за него също е много голямо. Пожелавам ви успех!

Здравейте отново!

С вълнение ви съобщавам - на 21-ви юни е първата ми консултация с доктора за ин витро. Отне ми три месеца да се РЕША да отида да видя доктора, само за да си запиша час.
Ей, те е лесна тая работа, особено след като цялото ти същество се е наситило на стимулации и патиланства.
Но пък веднъж като се започне, спиране няма.
А, дано!
Стискайте ми палци...

Прочетох цялата тема на един дъх, толкова ме развълнува твоята история мила  Възхищавам се на куража и издръжливостта ти. Ти направо ме свали на земята, имах нужда от един такъв "шамар", защото не съм минала и една стотна от това, което ти си извървяла, а вече ми иде да зарежа всичко. От цялото си сърце ти пожелавам успех, дано целят този трънлив път, който си изминала, да те изведе до така желаната цел - здраво и пухкаво бебче. Имаш моите стиснати палци  Ще следя как се развиват нещата при теб.

Имаш и от мен стиснатите палци и от сърце ти пожелавам най-накрая всичките ти мъки и усилия да се увенчаят с така желаното бебенце-здраво и силно!!!Успех,миличка и пиши след посещението при доктора!

каквито и думи да кажа са излишни
 

belemez, искрено ти желая да си открила твоя доктор, и твоя екип и да ти предстои последната стимулация
Късмет и стискам палци 

Ще успееш! Продължавай с борбения си дух напред. 
Успех!

Късмет! 

Днес мина първата консултация с новия ми доктор.
Смятах да почина още малко, но така се случи, че е 3-ти ден на цикъла ми и доктора предложи да не губим време, а да действаме по плана.
Да видим той какви ще ги експериментира...

Започвам противозачатъчните днес (21-ви юни).
Даде ми Norinyl 1+35. Ще ги пия до 14-ти юли.
Цикъла се предполага, че трябва да се появи след 1-2-3 дни.
Предишният път се появи след ден.
Заедно с тях пия NatalCare Plus (комбинация от витамини и минерали).

На 26-ти юни имам час за неизбежната Хистероскопия и каквото сабя покаже.

На 7-ми юли почвам един път дневно Lupron (20 части), по един 81-мг аспирин и поредния Zithromax (Z pack).

По-нататъка...има време за другите медикаменти. Аз да се справя с програмата "Първа фаза", пък ще разкажа какво става.

Белмез,успех в начертания план!

belemez  ще се моля за теб 

Belemez, много тъжна история, но съм сигурна с добър край. Прочети това
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=8461.0
Не познавам лично авторката, но  много  искам да ти вдъхна кураж, пък и тя живее в Германия. Прегръщам те виртуално и чакам чудесни новини!!!                                                                              

Белeмез, чак сега попаднах на твоята истори. Все пак навреме, за да дам няколко идеи.
Имам 4 опита ИКСИ зад гърба си и знам, каво се случва в сърцето ти.
Като начало имам предположение за проблемите с оплождането. Смятам, че е възможно да има дебела обвивка на яйцеклетките и това да пречи. Възможно е тя да се появи в следствие на прием на Аспирин преди пункцията. Тук в България имаме няколко такива случая. Решението е ИКСИ и после хетчинг на ембрионите (изтъняване на зона пелуцида с лазер преди трансфера).
Това, че си сменила екипа е прекрасно. Второто мнение и поглед на безпристрастен лекар е отлично. Дано това е ТВОЯТ екип.
Второто, за което се сещам е евентуално да направите SDI тест при съпруга ти. Това е тест за дефрагментация на ДНК на сперматозоидите. Проучи, дали се прави при вас.
Аз съм абсолютно убедена, че ти ще докоснеш, ще прегърнеш и ще "намачкаш" своята Мечта. Съвсем скоро.
Слънчев и усмихнат ден.

belemez, желая ти успех в борбата! 
Загубила си много битки, но всички ние ще ти стискаме палци да спечелиш войната! Вярвам, че ти ще си поредната надежда за всички нас - твоят успех ще бъде частичка от нашия успех, който, вярвам, рано или късно ще дойде!

SDI теста беше част от рутинния анализ на спермата.
Трябва да говоря с доктора дали и тоя път ще бъде включен.
Иначе такъв е плана, не знам дали обаче ще се комбинира и с Assisted hatching. Има да говорим за това след няколко дни.

Белмез, успех в борбата!Много е миноло,малко ти остава до финала. Аз запо4нах стимулациата в на4алото на месеца ,но го прекратих защото не реагирах добре.Сега 4акам МЦ и запо4вам наново.Ще следя твоята тема.Имаш стиснати палци от мен.Аз живея в Щатите сьщо.

Просто искам да ти кажа :
СМЕЛО НАПРЕД!
Прегръщам те силно !КЪСМЕТ!

belemez ЩЕ СТИСКАМ ПАЛЦИ защо ще пиеш противозачатъчни

    УСПЕХ
 

Чак сега видях историята ти и ти много ме ръзвълнува. И аз след всяка неуспешна стъпка, която предприема започвам да се питам къде съм сгрешила и какво не съм направила както трябва. Преди няколко дни бях се сринала, заради поредния неуспешен опит. Добре, че са момичетата от форума, за да имам сили да продължа напред. Искам силно да те прегърна и да ти пожелая скоро да имаш добри новини. Горе главата и смело напред. Ще се сборим. УСПЕХ!

И аз въпреки, 4е ще се повторя с реплика- едва сега попадам на тази тема!
belemez, искам да ти кажа нещо- макар да нямам думи за коментар над преживяното от теб. Хареса ми много мнението на Дарена- съгласна съм напълно с нея, 4е каквото и да правим, каквито и специалисти да ни помагат, ако не е дошло времето, което Бог е определил за нашето дете- всичко ще пропадне. Пожелавам ти да имаш пове4е вяра във Всевишния, защото ние хората сме склонни да умаловажаваме Него и раз4итаме пове4е на специалистите. От друга страна - да безспорно, важно е да попаднем да борбени ли4ности-лекари, които винаги да ни вдъхват кураж и да знаят какво вършат с работата си!  Търпение  мила - това също е разковни4ето, ще се моля за теб!

Сърдечно благодаря на всички ви за подкрепата.
Ин витрото е изключително стресов процес, ако си кажем няколко добри думи, това помага невероятно много.
Аз съм признателна.

Днес бях на диагностична хистероскопия.
Разбрах, че новият ми доктор препоръчва тази процедура на всички преди ин витро цикъла. Може и прав да е.

Целта е да се види вътрешността на матката и евентуално да се открият полипи, сраствания и други неестествени образувания, които биха попречили на Основната Идея, с която сме се захванали.
Няма да прави хистеросалпинография, аз имах наскоро.
При мене всичко мина много бързо и единственото, което почувствах, беше почти незабележима лека болка, подобна на менструална.
Изписа ми доксициклин за 3 дни, който започнах да взимам един ден преди самата процедура. Явно ме преосигурява срещу евентуална инфекция след процедурата.

Каза, че всичко изглежда чудесно.
Ех, дано и останалото да се се случи повече от чудесно.
Сега съм още на противозачатъчни и на доксициклин.
Така ще е до 7-ми юли, когато почвам лупрона, 81-грамов аспирин и Z-pak.

Днес си взех болнични. Мислех да ходя на работа, но се отказах.
В крайна сметко това, което правя, е по-важно от каквато и да било работа. Мързелувам, излежавам се, четох книга, после гледах филм и единствено ми остава да полея цветята привечер. Не знам дали сте забелязали, но е хубаво човек сам да се поглези от време на време. По време на тези процедури и стимулации тялото и умът имат нужда от това.

....
maiapetrova, относно противозачатъчните: докторите имат различни протоколи, когато става на дума за ин витро.
Но обикновено назначават противозачатъчни през месеца преди стимулацията, за да се убедят, че няма да има остатъци от кисти, които могат да бъдат ре-активизирани от високото LH ниво, по време на стимулацията.

ambar установих, че когато човек е настроен положително, това провокира успеха. Би трябвало да има логика - умът и тялото ти работят по-добре, доброто носи добро. Ще се помоля за теб.

djini selena, след толкова извървян път, вече не се питам къде съм сгрешила. Не всичко опира до схема на теория - човек винаги може да пропусне някой детайл. Нещата са така сложно взаимносвързани - не сме роботи, при които грешката се изчислява в процент до 0.45360718... или нещо подобно. Това е природа.
Както момичетата казват, не било времето това да стане. А защо -  никой не знае...Ще продължим с тебе, аз вярвам, че един ден усилията и желанието ни ще бъдат възнаградени.

Куражлийка, ти цялата си оптимизъм, благодаря ти.

  за всички вас!

Днес ходих на TSH тест. Правят ми го вече за не знам си кой път.
Но нали е за добро...
Пуснаха ми и за Пролактин.
Камилка по камилка, керванчето от дни си върви...
Моля се тестовете да са наред.
Преди да започна Лупрона, ще имам забежка до морето за 4 дни.
Ще се отдам само на почивка.

То, моето тук, се превърна в дневник.
Иска ми се един ден да стигна до последния "лист" (теста за бременност) и да отворя нов дневник с ново заглавие в някой друг форум.
Ех, мечти, мечти...

belemez възхищавам се и се прекланям пред упоритостта и куража, който имаш. Вярвам, че ще извървиш трудния път, по който минаваш и, че ще имаш щастието да бъдеш майка! 

Да обобщя накратко поредната страница от "дневника":

Днес беше поредния ултразвук и кръвен тест. Фоликулите се развиват добре.

Докторът реши да намали дозата на хормоните, за да няма свръхстимулация.
Започнах с Follistim (150 IU), Menopur (150 IU) и Lupron (0.20) .
Преди няколко дни намалих Lupron-a на 0.5.
Миналата година дозата на другите две беше повече (започнах със смесване на 3 прахчета) и произведох много бройки.  Сега ще се опитаме да намалим това количество, пък дано да са добри.
От днес ще намаля Menopur-а на 75 IU, т.е. няма да се смесват прахчета вече.
О, как ми трепереха ръцете, докато ги смесвах!

Има една обезпокоителна новина: резултатът от теста за TSH на мъжа ми е в границите, но клони към високите стойности - 4.24 при референтни стойности 0.40 - 4.60. Докторът препоръча да се направи още един тест след 2 седмици. Интересно, при всичко, което съм чела досега, при мъжете това е рядко срещано явление. Днес предстои да се дообразовам за TSH при мъжете.
Вашите мъже правили ли са такъв тест?

Иначе всичко останало е нормално. Слава Богу.
Е, тиквата си ми е леко разконцентрирана.
Днес два пъти питах дали рецепционистката ми е записала час за четвъртък и милото момиче ме погледна съчувствено. Два пъти чупих стъклена чаша за два часа, нещо, което ми се е случвало за последно сигурно преди много години. Благоверният ми е такъв сладур, нищо не каза, само ми купи един стек големи пластмасови чаши, даже и сламки за тях.

Ще докладвам пак в четвъртък.
Стискам палци на всички ви и благодаря за подкрепата и милите думи.
Това ми помага много.

Успех мило момиче и дано това е последната глава на твоя безкраен цикъл.

Белмез,счупеното носи щастие,так че смело напред!Сигурна съм,че ще успеете!!!

Белемез, чак сега виждам, че има продължение на твоята сага в тази тема  и много стиснати палци от мене  Мога да си представя как се чувстваш след всичко преживяно и ти се възхищавам на силата и куража да продължиш напред 
А много хора казват, че счупеното носи щастие  Дано да ти е на късмет това с чашите  и скоро да си имате в къщи едни малки ръчички, които да чупят от време на време по нещо 

Желая ти само хубави неща занапред! Дано скоро време сбъднеш мечтата си! И много счупени чаши у вас!  И само щастливи мигове!

Огромно количества късмет, щипка вяра, много надежда и едни положителен тест...
Вярвам в твоята Мечта.

Привет, момичета!

Днес пак ходих на ултразвук и кръвен тест. Няма мърдане, ей!Фоликулите, повечето са станали на по 18/13,  17/12, 16/12, 15....и има (незнайно колко) със средни размери. Докторът даже не ги брои, каза, че щом има над 10 по-големи, другото не било толкова важно.
Може би във вторник ще е ваденето. Утре ще ми каже евентуално.
Инжекциите останаха същите като дози.
Днес взех последното аспиринче, ще почивам няколко дни и когато ги извадят, пак ще трябва да подновя аспирина, според графика.

Благодаря на всички ви за подкрепата.

Преди някъде споменах, че съм изключително спокойна по време на стимулацията.
И си беше вярно. Днес се навършват точно 5 седмици, откакто започнах.
За първи път чувствам напрежение. Изпревари очакванията ми с 2-3 дни.
Тази сутрин мина прегледа (фоликулите ба-а-а-вно наедряват) и теста (Естрадиол), както обикновено. Имах и втори тест - CBC, което буквално значи Complete Blood Count или още е познат като Хемограма. Не помня как беше на предишната стимулация, а и не ми се търсят книжата.

Прибрах се у дома и пак съм си полегнала.
А така ме боли глава! И психически...нещо не е наред.
Мъчат ме тревожни мисли, сякаш съм се събудила след среднощен кошмар, а сутринта уж всичко си беше наред. Намалиха ми Фолистима от 150 на 100. Но едва ли фоликулите "протестират" срещу по-малката си доза.

О, кажете ми, че съм глупава и че всичко е наред...

Глупава си и всичко е наред!

Знаех си аз...

Имаш късмет, че не си до мен, че така ще те натупам! Ааааааааааааааааааааааааааааа, я  да не си мислиш глупости!

ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД! Вземи си една купа сладолед и се отдай на удоволствието!

Главата те боли, защото има нещо в нея!    
Много силно те прегръщам и се моля да успееш!

Господи, как ви обичам всички, които ми давате кураж!
Благодаря, Hope!
Ако знаеш две-три добри думи каква разлика правят...

Ето малко за добро настроение   
 
           

Благодаря, Шошка!

Приключих с докторите за днес.
Следобяд ще си бия последната инжекция Menopur, а късно вечерта и HCG. Ще ги вадят във вторник - избързах с един ден в сравнение с графика, който имах, растат, растат...

Днес се чувствам по-добре.
Чувствителността значително е нарастнала, но поне се чувствам в кожата си, а не като вчера.

belemez, не съм от този форум, но току-що случайно попаднах на историята ти. мисля, че още една струя положителна енергия няма да ти навреди

презокеанско стискам палци и искрено вярвам, че всичко ще бъде наред, ще чета какво е станало

Белмез,всичко ще е наред,мила!Силно стискам палци!

Присъединявам се! Да знаеш, много хора те мислят и са духом с теб! Имаш и моята подкрепа, моля се всичко да бъде наред! Ще бъде, знам си аз!

belemez, кураж мила! Този път всичко ще бъде наред! Трябва да вярваш!!!

Реколтата е прибрана.
Днес извадиха 22 яйца.

             

Боже, момиче, какво правиш?! Ние хубаво ти казвахме добре да ги мътиш, ама ти.......  Ясно защо ти е било толкова тежко. Сега е време да се излюпят едни прекрасни ембриончета и после 
Успех!!! 

   Очаквай щъркела!!!

Знаех си, знаех сиииииии!      
Боже, моля те, дано всичко бъде наред!

Благодаря.
А аз очаквах по-малко. Бяха намалили инжекциите.
В крайна сметка, не е важно количеството.
Дано тоя път ИКСИ-то да проработи и да има оплождане, защото това беше проблема предишния път.
Предстои да се чака...

 

Белмез

Белемез всичко ще бъде наред, искренно се надявам и вярвам че иксито ще проработи.
Тук много хора мислят за теб и стискат палци, тъй че няма как да бъде иначе.