Отчаяна съм и се чувствам ужасно

Хубаво е ,че говорите по въпроса,но за малко престанете.Не правете опити и не приказвайте за това.А ти се направи красива ,купи си нещо ново ,отиди на фризьор,разхождай се повече и не мисли изобщо за секс,тези мисли ще дойдат сами с желанието

Това е често пускана тема. Не даваш подробности - от колко време сте заедно, имате ли деца.
Има 2 варианта - седиш и чакаш този период да отмине. Или - вземаш нещата в свои ръце и се опитваш да стимулираш желанието си - чети нещо розово, гледай филм, даже с порно може да опиташ, а после да отидеш да го изнасилиш както сладичко си спи. Аз не съм привърженик на това да си представяш чужд мъж, докато го правите, но ти си решаваш.
Не се отчайвай, на много хора се е случвало същото, а браковете им са оцелели.
Помисли и дали не те дразни с нещо генерално и това да е причина за липсата ти на желание.

Имала съм такъв проблем. Положението направо беше, абе не е за разправяне, нямах никакво желание, когато все пак решавах "да опитаме", за да не се чувства пренебрегнат партньора ми - актът ми причиняваше физическа болка. Посетих гинеколога си, направих си изследвания, реших, че може да имам възпаление, или нещо такова и това да е причината. Да, ама не. Всичко си беше наред, поне физически. Проблемът така и не се разреши с тогавашния партньор.  Разделихме се (не съжалявам). След това доста дълго време не бях сексуално активна - не, че нямаше къде, не че нямаше с кого, не че не исках, но просто изпитвах тих ужас от момента, в който ще се стигне до интимен акт. Никога преди такова "чудо" не ми се беше случвало, и даже реших да си запиша час при психолог, все пак не намирах ситуацията за много нормална.
Най-накрая всичко се реши просто от само себе си. Първият опит след "дългата пауза" си беше много меко казано неуспешен, на почти непознат човек си казах през сълзи всичко, което ми се беше насъбрало, че "просто не мога" и че "не знам защо не мога" и че "сигурно не съм наред" и др. такива . Той не настояваше почече, каза, че такива неща се случват и на следващата среща съвсем непринудено стигнахме до  и и ...ако кажа, че преоткрих себе си би било много слаб израз на емоцията. От тогава (не сме заедно) интимният ми живот е осмислен, без "дупки" и просто щастлив.
Така че, спри да мислиш само за това, освободи съзнанието си, не си насаждай по-голям проблем от този, който имаш.
Поговори с някой приятел мъж (говоря наистина за приятел).
Почини си, почивката и сънят правят чудеса. Не се надявай да се появи у теб неистово желание да правиш секс с някой, чийто разхвърляни чорапи събираш от сред стаята и му миеш чиниите.
Поговори с психолог, в това няма нищо страмно.
И помни, че си длъжна да опиташ не заради някой друг, а заради себе си. Тогава и този, който е до теб ще бъде щастлив.
Успех.

Преживявала съм абсолютно същото, дума по дума.
Още като видех какъв поглед отправя към мен и все едно в корема ми падаше гюле, панирах се и не можех изобщо да се отпусна. Чувствах се притисната и изнудена.
Говорили сме много. Всичко това продължи страшно дълго. За щастие моят имаше гигантско търпение. Казах му да ме остави на мира и никога по никакъв начин да не повдига темата за секс, нито да прави намеци, нито изобщо да си го помисля. Не знам как е издържал. Минаха месеци! Желанието ми започна да се връща малко по малко. Постепено се увеличаваше и вече си е нормално (от тогава са минали 3-4 години).
За причината нищо не мога да кажа, нямам представа каква беше. И решението не знам от къде дойде. Знам само, че не исках да се чувствам притисната и изнудена и че това чувство ме караше вътрешно да се бунтувам. Сексът ми беше последната мисъл, смятах, че мога цял живот да си живея, без изобщо някога да се сетя за него.
Все пак много помага, ако прекарвате повече време заедно. Просто си намерете някакво общо занимание и си обръщайте повече внимание. Знам, че е много трудно, особено ако трябва да убедиш мъжът ти да не те притиска.
Надявам се да се преборите някак. Ако идеята не те притеснява, можеш да идеш на психолог, да си поговориш с някого за това, да потърсиш причината. Може да е в ниското ниво на някакви хормони, може да е нещо изцяло физиологично. Всеки проблем си има решение, надявам се да намерите вашето. Успех!

Подкрепям мнението на Карина. Същият личен опит имам.

Смени обстановката.

Често по празниците човек изпада в необяснима депресия- можи  затова да е.

Яж шоколади  подобни известни афродицзиаци.

Пийни си и опитай тогава.

Пуснете си порно.

Мога да пиша още дълго, но най- важното е в главата ти!

Мен също ме мързи понякога, но той тогава така се амбицира, че става супер...

Момичетата са ти дали добри съвети. Мога единствено да кажа, че колкото повече го мислиш, толкова по-лошо става. Поне при мен беше така.
Горе главата, хвани се на спорт, не заради фигурата, а заради тонуса, които спорта ти дава. Ходи на козметик и други женски неща, действа доста добре на самочувствието. Абе, ти си знаеш, нали?

Само исках да ти кажа нещо друго - дали не вземаш противозачатъчни? Защото при мен от тях ми изчезна желанието за секс. След като ги спрях, след 2 седмици усетих промяната.

Успех.

Да спре да те пита тогава и да ти даде малко почивка - отидете някъде само двамата, без ангажимени и нещата ще се оправят

пусни си едно хормонално изследване 
може след раждането да е настанало някакво объркване и в това да се крие причината
успех 

Поглези се малко-козметик,фризьор,фитнес.

Подкрепям за хормоналното изследване. При мен непрекъснатата умора и липса на желание да правя каквото и да е /не става дума само за секс/  бе липсата на един хормон на щит.жлеза.  Появата на излишни килограми при мен също бе свързано с хормоните.

Спортът също помага за доброто самочувствие, даже и да нямаш желаната стройна фигура /личен опит/.

И не на последно място, консултирай се със сексолог.

Появата на детето също е фактор, който пречи - ти се уморена от грижите за него, от друга страна моментите, удобни за интимност са ограничени. Помага ли ти някой при отглеждането?

Имала съм такива моменти, но са били моменти, защото за мен задоволяването на съпруга ми просто е приоритет. Но тава си е моя лична позиция. Но си мисля, че проблема може наистина да се дължи на това, че ти не се чувстваш достатъчно красива и едва ли вярваш, че съпруга ти те харесва така какато си. Аз след раждането си надеблях доста, а лекарката която ми прави операцията ми заши накриво корема и сега стои направо уродливо...Доста дълго време ми трябваше да повярвам на мъжът ми, че наистина за него съм красива. Сега съм напълно сигурна. Мисля, че проблема е психологичен, да се приемеш и да се харесваш и с повечето килограми и с несъвършенната фигура. Не можем да сме винаги красиви, рано или късно ще остареем и тези тела няма да са вечно такива каквито са сега, но важното е да разбереш, че партньора ти те харесва такава каквато си и да не се комплексираш от себе си. Ти пак си спортувай и търси начини да отслабнеш и да си красива, но това да не е фикс идея.
Успех!

Апетитът идва с яденето

В момента и ние сме така. Аз - затънала в проблеми и непрекъснато главоболие, не мога и да си помисля как да се отпусна, а той си мисли какви ли не други неща. Освен толкова изморена се чувствам, че само като си сложа главата на възглавницата и съм заспала. Надявам се малко като се пооправим пластовете да се наместят в отношенията ни

 Сигурно над 100 пъти съм го казвала, но при всеки човек еднообразието се отразява различно. Все пак да си само с един човек не е никак лесно, още повече, че природата е заложила на човека да не е моногамен....

Има по-чувствителни жени, на които това семейно еднообразие им влияе повече от колкото на други и точно те започват да не се наслаждават на секса с брачната половинка, макар да го обичат. Жени, на които тази чувствителност и емоционалност им е чужда, ше отрекат това и ще кажат, че не е редно да не искаш да правиш секс с мъжа си и, че нещо ти има. Да, защото те просто няма как да те разберат, да се опитат да бъдат теб и да влязат в твоето положение. И по-добре. Точно тези жени, са много по-щастливи в брака си, по-устойчиви и като цяло са по-добре. Без да искам да обидя разпозналите се във втората категория ще ги нарека емоционални дебили.

Това е.Приеми, че има такива и такива жени...Свят различен като цвят   

ввсичко е психика.от думитети става ясно че килограмите ти са един проблем за теб,което е важен фактор.когато има спънка за да е наред самочувствието ти ,то се отразява и на сексуалното ти влечение.но ти сама си насаждаш тези мисли.просто не обръщай внимание на това че си наддала и не си красива.та нали външната красота не е водещото в една връзка.половинката ти явно те харесва ,не само външно но и като човек.горе главата и не му мисли толкова.умората също оказва влияние.ако сама си отглеждаш детето ,е нормално да си преуморена и да ти липсва разнообразие,а това води до загуба на интерес не само интимно но и в други области. повярвай в себе си и успех

При нас нещата са обратни, по скоро до скоро бяха. Аз имах желание, той все беше изморен, спеше му се.Първо мислех,че е заради това, че не изглеждам както преди да забременея, но след като си възвърнах формата изцяло, нещата не се промениха - даже напротив.Аз се уморих все да съм инициатор и зачаках той да дойде и да ме пожелае,но се случваше толкова рядко, че постепенно и аз изгубих желание за секс.Мъчно ми става като го пиша, защото се чувствам адски нежелана. А интимните ни отношения са толкова рядко,че си е като празник.

Моля те-не си мисли глупости за раздяла и т.н.-това е най-тъпанарския и погрешен път, по който можеш да тръгнеш.

Аз също имах такъв период, който продължи доста - може би до 3-тата година на детето, като накрая вече ставаше нетърпимо за мен. Причина не мога да ти кажа, явно е комплексна.

Стигнах до извода, че колкото по не правиш секс, толкова по не ти се прави и обратното - колкото повече правиш, толкова повече ти се прави. Реших, че ще се жертвам, ще стисна зъби и така, за да си помогна и да си върна желанието. И наистина, така и стана, когато почнахме да правим по-често секс, желанието ми се появи, и постепенно се засили.

Подпомагах нещата с укрепване на самочувствието - спорт, диети, фризьор, еротично облекло, повече излизания сами, и т.н.

май това е цялата истина. Апетита и яденето...
Късмет иначе регната 

Щях да споделям мнение ,ама виждам че вече всичко е наред при вас.
Радвам се много.Защото според мен,желанието за секс и въобще секса ни дават едно такова чувство,че сме обичани,желани,а от това по-хубаво няма.
И аз имах такъв период и установих ,че е от наднормените килограми.Като отслабнах ,всичко си дойде по местата.

Отиди на лекар и то не го отлагай, но не говорим за психолози и подобни тук. Аз съм имала такъв проблем по време на значителни ендокринологични отклонения. И нещата хич не бяха наред чисто физиологично. Но с влизането на хормоните и другите данни в норма ежланието се върна. Дори мога да кажа, че тъй като не съм знаела, че имам отклонение, никога преди не бях изпитвала реалното си ниво на желание за близост.