Нашето бебе си спи в негова стая през нощта съответно в негово легло и нямаме проблем с това, но през деня си го взимам насякъде с мен - в кухнята, в спалнята .. е това е де, ама като излезна и започва да мрънка - сигурно му е скучно сам и аз не обичам да стоя сама.. вие как правите оставяте ли си бебето да стои само в стаята си и да се опитва да се забавлява само?
- Публикувана: 19 дек. 2006, 17:14 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2007, 05:19 ч.
Държите ли бебето си при себе си през деня?
През нощта спи в неговото легло. През деня сме изработили една сложна система. Редуваме помещенията. След първото хранене идва при мен на дивана в дневната. По някое време следобед отново е в неговото си легло. А в промеждутъците е ту в кошницата, ту по спалнята. Абе изобщо гастролира из всички възможни места в апартамента.
За мен няма проблем да е през цялото време с мен, но се притеснявам, че ще свикне така и няма да иска да си седи в леглото сам. Затова се стремя поне по 3-4 часа през деня да е сам в леглото си, дори и да не спи. Малко замрънква, но после се заиграва или заспива. Но като се събуди задължително плаче и иска разнообразие. И така сменяме мястото.
За мен няма проблем да е през цялото време с мен, но се притеснявам, че ще свикне така и няма да иска да си седи в леглото сам. Затова се стремя поне по 3-4 часа през деня да е сам в леглото си, дори и да не спи. Малко замрънква, но после се заиграва или заспива. Но като се събуди задължително плаче и иска разнообразие. И така сменяме мястото.
От както сме се прибрали от родилното моя син си спинка в неговото легло, което засега е в нашата спалня. Случвало се е няколко пъти, когато е бил крив или по-време на колики да заспива на нашето легло, но в общи линии си спинка само в неговото...Не ми се е случвало да заспива в кошницата за кола...
ами общо взето все е край мен, оставям я сама из стаите за да не свиква прекалено, но и на мен ми е скучно, обикаляме из целия апартамент - в хола има кошара и бънджи, лежи и се търкаля в нейната стая на земята (само там имам килим) или в креватчето, лежи и на спалнята, особено ако имам да гладя или да простирам пране, само банята и тоалетната не обикаляме, но като почне да лази няма да ги подмине
За всяко спане е в леглото си. А останалото време - с мен
За всяко спане е в леглото си. А останалото време - с мен
Спи в креватчето си, а през деня понякога на нашата спалня в/у активната гимнастика. Иначе си го влача навсякъде по стаите с мен и му обяснявам какво правя или пея, или правя идиотски мутри 
- така пише по дебелите книги. Понякога го остявам и сам в/у гимнастиката, за да се научи, че и сам може да се забавлява.
- така пише по дебелите книги. Понякога го остявам и сам в/у гимнастиката, за да се научи, че и сам може да се забавлява. 
За всяко спане е в леглото си. А останалото време - с мен
и ние сме така-визирам бебо.Преди по се заседяваше сам ама напоследък нъц
За всяко спане е в леглото си. А останалото време - с мен
За всяко спане е в леглото си. А останалото време - с мен
И ние сме в същото положение
Лепната ми е като гербова марка 
Дори и в тоалетната се налага понякога да я навра с мен 
Страх ме е да я оставям сама, защото мрънкането и прераства в рев, а рева и води дори до повръщане 
За спането...в кошарата си спи, но кошарката отново е лепната за моето легло като гербова марка
Дори и в тоалетната се налага понякога да я навра с мен Страх ме е да я оставям сама, защото мрънкането и прераства в рев, а рева и води дори до повръщане За спането...в кошарата си спи, но кошарката отново е лепната за моето легло като гербова марка
Лепната ми е като гербова марка Дори и в тоалетната се налага понякога да я навра с мен Страх ме е да я оставям сама, защото мрънкането и прераства в рев
Дори и в тоалетната се налага понякога да я навра с мен Страх ме е да я оставям сама, защото мрънкането и прераства в рев
"Нашият човек" е още много малък - едва на 2 седмици, но си го оставям през деня в креватчето след като се нахрани, като забелязвам той или спи или се "кокорчи" кротко..... 
Мрънка когато има някакъв проблем: не се е наял, "по-наакан" е , запушено носле и т.н.
За сметка на това, през нощта е плътно до моето легло
Мрънка когато има някакъв проблем: не се е наял, "по-наакан" е , запушено носле и т.н.
За сметка на това, през нощта е плътно до моето легло
През ноща е в кошарата си,лепната за леглото ми,през деня е на разпънатия диван,но рядко я оставям дори и там,защото непрекъснато мрънка. 
Дъщеря ми ми беше като сянка до 4 г., чакаше ме дори пред вратата на банята и тоалетната. Отказваше да се занимава сама. Синът ми засега добре се забавлява в леглото си или с играчките на пода. Аз мога да сготвя, изчистя и ... през това време. Не мисля, че трябва постоянно да сме залепени един за друг.
Нямаше отърване, постоянно сме били заедно, много рядко се е заигравала сама в креватчето си. Вземах я с мен от стая в стая. Вечер си спеше в нейното си легълце в спалнята ни, но през деня се гушкахме на нашето легло, така и аз си почивах. Обожавам да заспивам с нея, толкова е приятно. Преди да я пусна на ясла я оставях да заспива сама на обед и вечер - свикна бързо. Сега почти всяка вечер лягам до нея, говорим си, разказваме си приказки, пеем, играем си малко и така. Мисля, че всяко дете има нужда от такива моменти.
През нощта си спи сама в нейната стая, а през деня успявам да я отлепя от себе си общо за около час /за целия ден! 
/... Във всяка стая си има място - в кухнята има люлка, в хола - кошара и шезлонг, само в банята няма нищо още... Но напоследък иска да е по-мобилна, та вкарах в действие количката и по цял ден я влача след мен... 
Какво да се прави, голям мрън настава, ако е сама... 
/... Във всяка стая си има място - в кухнята има люлка, в хола - кошара и шезлонг, само в банята няма нищо още... Но напоследък иска да е по-мобилна, та вкарах в действие количката и по цял ден я влача след мен... Какво да се прави, голям мрън настава, ако е сама... 
Ние също сме навсякъде заедно, но тя вече е голяма. Когато беше на вашата възраст спеше през деня на спалнята и много често в количката, защото беше лято и използвахме хубавото време. Много спеше и в колата. Все някъде обикаляхме и тя винаги беше с нас. А вечер пак е при нас на спалнята, защото иначе много се буди. Така е откакто беше на месец-два, не помня вече. Абе нашето креванче започнахме да го използваме чак сега и то за да си играе вътре през деня.
През нощта спи до мен на спалнята 
А през деня.. където се случи 
- и в хола на дивана, и в неговото легло, понякога го оставям и на спалнята, ако имам да върша нещо по-тропащо.. Но общо взето ми е залепен
А през деня.. където се случи - и в хола на дивана, и в неговото легло, понякога го оставям и на спалнята, ако имам да върша нещо по-тропащо.. Но общо взето ми е залепен 
През нощта си спи в креватчето до спалнята ни. А през деня е в хола с мен. Като й се приспи, спи в количката или в кошарката. Не бих я оставила сама през деня - нито аз ще съм спокойна, нито тя ще е доволна да е сама. Пък и държа да ме вижда, да чува гласа ми и да знае, че винаги съм наблизо. Така и контакта ни е по-силен.
Аз го влачех навсякъде с мене от момента, в който се прибрахме от болницата Когато беше буден, естествено. Не е ревал и мрънкал, ама някак тъпо ми се струваше като е буден, да си лежи в леглото и да зяпа тавана. Разнасях го из цялата къща като куцо пиле - домат и му дърдорех непрекъснато - докато готвя, докато гладя...
Сега вече като е по-голям, си обикаля по стаите и си се заиграва сам.
Когато беше буден, естествено. Не е ревал и мрънкал, ама някак тъпо ми се струваше като е буден, да си лежи в леглото и да зяпа тавана. Разнасях го из цялата къща като куцо пиле - домат и му дърдорех непрекъснато - докато готвя, докато гладя...Сега вече като е по-голям, си обикаля по стаите и си се заиграва сам.
От съвсем малка и досега Стела е постоянно там където съм и аз( без банята и тоалетната) .Когато върша някаква домакинска работа в началото я оставях в кошницата за кола , а сега вече в стола за храна и тя ме гледа от там или си играе с играчките.
Рядко стои в кошарката си за игра .
Рядко стои в кошарката си за игра .
Моят син като беше бебе не беше с мен, само ако спи. Иначе го разнасях навсякъде с мен в шезлонга, дори като се къпех и ходех до тоалетна. Даже съм простирала дрехи, а той в кенгуруто - беше само на месец. Сама го гледах и продължавам да го гледам. Е, вече свекърва ми или мъж ми ме отменят, ако не са на работа - да вляза да се изкъпя, да отида до тоалетната или нещо друго. Но преди беше невъзможно да го оставя сам - веднага започваше да реве. Даже ревеше, само да се обърнех с гръб към него. Мъжът ми се шегуваше, че щял да ми направи маска - очи и да ги сложи на гърба ми, за да си мисли детето, че не съм с гръб към него, а го гледам. Чешит!
Денонощно сме заедно. От 20-ят му ден спя с него, а през деня, го разнасям навсякъде с мен. Количка ползвам само за разходки, по-често го нося в кенгуру или в слинг. Сега вече се заиграва и мога да го оставя известно време сам, но допреди няколко месеца бяхме слепени през целия ден. С кенгуруто готвех и простирах и в тоалетната влизах.
Много, много зависи и различно е било.Спала е къде ли не, по колички, в коридор, в стая, ту е била с мен, ту не.Ограничения не съм поставяла-оставяла съм я сама да се забавлява където пожелае/даже в дрешника съм я намирала/Оставяла съм я да еиграе на някое легло-заспивала е там, не съм я местела специално в нейното си легло.За протокола-спала е и на спалнята с нас известно време и не съм имала проблем с отделянето в нейното си легло.Т.е-свикнала съм я да спи където я свари сънят, или тя си е такава-незнам.
Мисля,че е много важно след определена възраст,например след 3-я месец бебчето да свиква да стои само и да се занимава със своите си работи.Естествено като мрънка или пък е кисело,абе въобще не му е ден е редно да му се обръща повече внимание.Но иначе ако е спокойно и весело спокойно можеш да го оставяш да си бодърства жизнерадостно и самичко 
Опитвах да го науча сам, но просто не се получи. Сега се къпя дори на отворена врата на банята, а той ме гледа и търпеливо чака пред прага да свърша. 
Не, изхвърлям го навън на студа, щото не мога да го трая - шегичка. 
Всъщност спим заедно на долепени легла и никога не съм го отделяла насила, дори през първата година много го носех в слинг навсякъде с мен. Принципът ми е, че целенасочено отделяните рано от родителите деца стават по-нервни и несигурни и после повече страдат от страхове, по трудно изразяват себе си в емоционално отношение и т.н. Детето ми е много спокойно, сега често го оставям по час-два в едно детско клубче до нас, когато имам някаква работа. Всичките каки от клуба казват, че по-спокойно, кротко и самостоятелно дете не са виждали.
Всъщност спим заедно на долепени легла и никога не съм го отделяла насила, дори през първата година много го носех в слинг навсякъде с мен. Принципът ми е, че целенасочено отделяните рано от родителите деца стават по-нервни и несигурни и после повече страдат от страхове, по трудно изразяват себе си в емоционално отношение и т.н. Детето ми е много спокойно, сега често го оставям по час-два в едно детско клубче до нас, когато имам някаква работа. Всичките каки от клуба казват, че по-спокойно, кротко и самостоятелно дете не са виждали.