Мили мами, вече се чувставам толкова безсилна, че ми идва да ревнааа! 
Ще се опитам хронологично да подредя нещата, за да ви дам по-добра представа и с нетърпение ще чакам съвети от вас, защото вече нямям сили, опитах всичко и май се предавам.
Значи, Рая е на 3 годинки и 2 месеца. От както се е родила живее с мен и , но есента трябваше да се преместим при майка ми (баба ми и брат ми живеят там също), тъй като си купихме ново жилище, чакаме акт 16 и съответно трябва да го оправяме на пролет, така че поне до есента ще живеем в дядовата ръкавичка.
Само да отбележа, че аз тръгнах на работа, когато Рая стана на 2г. и една година бяхме с детегледачка. Детенце беше щастливо, послушно, въобще всичко си беше ОК.
Когато се преместихме Рая тръгна на детска градина (майка ми е учителка там, но на голяма група) - трагедията беше пълна, рев истерии дори нощно време на сън плачеше, преуморяваше се, тъй като не можеше да спи в детската и съответно нощитете също бяха кошмарни. Така изкарахме една седмица, реших, че му е дошло много на детенце. Започнахме да си я взимаме на обяд, нещата малко се поуспокоиха. Спря да плаче дори сутрин. С децата там не желае да си играе, не мога да си обясня защо - преди да се преместим имахме кръг от деца с които играеше всеки ден, даже когато сам я водила сама някъде се заиграваше с непознати деца по площадките.
От една седмица драмата е пълна у нас - реве и се тръшка за всяко нещо.. ама като казвам за всяко не преувеличавам, вчера например се дра половин час за дъвка, аз и обяснявам, че не може да дъвче дъвка като спи, предлагам, сокче, вода, гушкане, приказка - тя приема всички неща, но не спира да реве за тъпата дъвка!! и така е за всичко разбира те ли, аз ще полудея...
Никога до сега не е правила така, винаги е приемала спокойно/или близко до спокойното доводите ми, и най-вече винаги съм успявал ад й отвлека вниманието, от нещото което иска, а не може в момента...
Какво изживява това мъниче, просто не знам, но според мен не е нормално 1/3 от деня й да преминава в рев за нещо си... Да ви кажа честно, че първото нещо, което ми мина през главата е, че се е разглезила покрай бабите вкъщи.. но вече не съм толкова сигурна... защото всички се стараем да сме единни и като някой каже "не" - се подкрепяме...
Нищо не успявам да постигна с добро - или се наказваме или се заплашваме, до бой не стигаме още, но не знам колко ще издържа, честно...
Дайте ми някакъв съвет МНОГО МНОГО ви моля!!!! Благодаря!!
Ще се опитам хронологично да подредя нещата, за да ви дам по-добра представа и с нетърпение ще чакам съвети от вас, защото вече нямям сили, опитах всичко и май се предавам.
Значи, Рая е на 3 годинки и 2 месеца. От както се е родила живее с мен и , но есента трябваше да се преместим при майка ми (баба ми и брат ми живеят там също), тъй като си купихме ново жилище, чакаме акт 16 и съответно трябва да го оправяме на пролет, така че поне до есента ще живеем в дядовата ръкавичка.
Само да отбележа, че аз тръгнах на работа, когато Рая стана на 2г. и една година бяхме с детегледачка. Детенце беше щастливо, послушно, въобще всичко си беше ОК.
Когато се преместихме Рая тръгна на детска градина (майка ми е учителка там, но на голяма група) - трагедията беше пълна, рев истерии дори нощно време на сън плачеше, преуморяваше се, тъй като не можеше да спи в детската и съответно нощитете също бяха кошмарни. Така изкарахме една седмица, реших, че му е дошло много на детенце. Започнахме да си я взимаме на обяд, нещата малко се поуспокоиха. Спря да плаче дори сутрин. С децата там не желае да си играе, не мога да си обясня защо - преди да се преместим имахме кръг от деца с които играеше всеки ден, даже когато сам я водила сама някъде се заиграваше с непознати деца по площадките.
От една седмица драмата е пълна у нас - реве и се тръшка за всяко нещо.. ама като казвам за всяко не преувеличавам, вчера например се дра половин час за дъвка, аз и обяснявам, че не може да дъвче дъвка като спи, предлагам, сокче, вода, гушкане, приказка - тя приема всички неща, но не спира да реве за тъпата дъвка!! и така е за всичко разбира те ли, аз ще полудея...
Никога до сега не е правила така, винаги е приемала спокойно/или близко до спокойното доводите ми, и най-вече винаги съм успявал ад й отвлека вниманието, от нещото което иска, а не може в момента...
Какво изживява това мъниче, просто не знам, но според мен не е нормално 1/3 от деня й да преминава в рев за нещо си... Да ви кажа честно, че първото нещо, което ми мина през главата е, че се е разглезила покрай бабите вкъщи.. но вече не съм толкова сигурна... защото всички се стараем да сме единни и като някой каже "не" - се подкрепяме...
Нищо не успявам да постигна с добро - или се наказваме или се заплашваме, до бой не стигаме още, но не знам колко ще издържа, честно...
Дайте ми някакъв съвет МНОГО МНОГО ви моля!!!! Благодаря!!
. В същото време е толкова малко и зависимо от големите(инстинктивно го усеща и знае ).Това противоречие е в основата на проблема.
, абе страх ме беше да ги оставя двамата в стаята сами, да се тръшка и да реве, точно както описваш, ама абсолютно неконтролируемо за някакви глупости, и не се успокояваше с нищо - нито с добро, нито с караница, нито с необръщане на внимание, просто неконтролируем ставаше. За първи път ни беше раздяла тази, не е ходил на ясла. Явно стоейки кротък в детската е събирал емоция и си я е изкарвал след градината. Също казваше че му е мъчно за мен и че децата му викали махай се, а той е толкова кротък че никога няма да отвърне или да си отстоява правата за някоя играчка, ами просто ще се свие и ще си стои мълчалив на някое столче 
Имахме много жална и сърцераздерателна сцена - "Мамо, моля те излез от стаята, искам да си остана сам, да си поплача". 
, представяте ли си такива думи от устата на 3-годишен, кога успя да събере такава мъка в душичката, че на 3 години да предпочете да плаче сам, отколкото гушнат в майка си? 
Ние с дъщеря ми и досега, тичаме всяка вечер, да си мие зъбите, и т.н., за да не изпусне Сънчо, който всяка вечер като заспи я поръсва със златен прашец и й подарява вълшебни сънища. 
